Тагове

От агенцията запазват прогнозите за добивите от новата реколта над нивото за последните пет години

В редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отбелязват че в разглеждания период април-май, климатичните условия на континента са останали контрастни с влажно време в редица страни на Западна и Северна Европа като Италия и Дания. В тези страни се очакват потенциални негативни въздействия върху добивите заради благоприятните условия за увеличаване на вредителите и и щети върху посевите.

Отбелязва се подобрение на прогнозите за добивите от зимни култури в Испания и Португалия и намаляване на оценката за Унгария и Италия. Въпреки това общо за ЕС реколтата от основните култури през новия сезон се очаква според тях да е над средната за последните пет стопански години.

Рязкото застудяване през втората половина на април доведе до негативни последици за лозовите масиви и овощните градини в различни европейски страни, като се очакват по-сериозни щети за едногодишните култури. Най-силен температурен спад е бил регистриран в края на миналия месец в някои южни части на Германия, граничните с нея региони на Полша и Чехия и южните части на Финландия.

Запазването на топло и сухо време в Италия е оказало негативно въздействие върху развитието на зимните култури. Съчетанието на студено време и липса на валежи пък определено ще доведе до по-слаби добиви от зимни култури в Русия.

В доклада си експертите отбелязват, че топлата пролет е била прекъсната от влажно и студено време през април с по-влажно време на места в Източна и Западна Европа и на Балканите. В някои региони на Италия и на Балканите през миналия месец са били измерени температури надвишаващи с до 4 градуса обичайните за сезона. В страни като Норвегия и Швеция пък са били измерени температури с до 6 градуса под обичайните сезонни стойности.

На редица места в Европа през втората половина на април, когато е настъпило застудяване, са били измерени отрицателни температури. В региона на Бенелюкс, Германия, части от Франция и Дания през този период са паднали валежи, чиито количества надвишават обичайните за сезона с до 150%. Според експертите втората половина на април за редица европейски страни, в това число и България е записан сред тези с най-голяма влажност от 1991 година насам. По-сухи са останали климатичните условия в някои части на Италия Испания и Западните Балкани.

Дългосрочната прогноза показва най-вероятно запазване на топлото време за следващите три месеца с температури с между 1 и 2,5 градуса над нормата за някои

Трайната тенденция за намаляване на валежите и увеличаване на температурите все повече ще определят агроклиматичните условия у нас, а с правянето с дефицита от вода и предотвратяване на бързото изчерпване на запасите от влага в почвата изправя пред големи предизвикателства не само фермери и селекционери , но и администрация, която трябва да предприеме възможно най-скоро мерки както за внедряване на съвременни поливни системи, така и за райониране на отглеждането на култури спрямо най-подходящите за тях агроклиматични условия. Около това се обединиха учени, експерти и фермери по време на състоялата се вчера кръгла маса посветена на развитието на земеделието в условията на променящ се климат. А доказателства за бързите промени в климата предостави агрометеорологичната наука.

Според нея красноречив факт за тези промени е намаляването на валежите в различните периоди на годината свързани както с натрупването на влага в почвата, така и с развитие на културите и на добивите.

„За периода октомври март известен е като период на влагонатрупване от земеделските култури, наблюдаваме намаление на валежите особено в региони като Централна Северна България крайните югоизточни и югозападни райони на страната с между 20 и 25%, в периода април-юни, през който се формира продуктивността на растенията картината е подобна като в цялата страна се наблюдава в различна степен намаление на валежите. Такава е картината и в периода на формиране на добивите между юли и август, като най-силно е намалението на валежите в централните и южни райони на страната както и в Добруджа“,заяви агрометеорологът проф. ВалентинКазанджиев

Данните на които се базират агрометеоролозите са за периода между 1986 и 2020 година. За този период минимално увеличение на валежите се наблюдава само в районите около Разград и Шабла.

Продължителността на засушаванията, наблюдавани у нас през летните месеци по думите му са между 30 и 60 дни, като в различни години тези периоди достигат и до 70-80 дни, което сериозно затруднява работата на фермерите на полето, защото сушата от лятна преминава в есенна.

Сумата от активните температури, която се формира под въздействието на средните денонощни температури за периоди с температури равни или по-високи от 5 градуса е най-висока в крайдунавските и югоизточни региони между 4 200 и 4 600 градуса, докато в останалите части на страната е малко под 4 200 градуса.

Динамиката на валежите показва че се върви към бавното им намаляване

При средна норма от 622 мм на валежите за страната, след 2000 година агрометеоролозите регистрират както години с по-ниски като количество и сума на валежите от нормата, така и години с доста по-сериозни положителни отклонения. Това според проф. Казанджиев означава че се наблюдава тенденция към слабо понижение на нормата на валежите. Интересен е фактът, че сумата на валежите единствено през есенните месеци е в положителна посока, докато през останалите месеци тя е с отрицателна, вследствие на което се получават продължителни безвалежни периоди.

Средните температури на места в страната са с до 2 градуса над обичайните

Друг фактор показващ, че се върви към затопляне е отклонението на температурите, като през 2000 година например то е било положително достигайки до 2 градуса. Най- малко отклонение на температурите през зимните месеци се наблюдава в южния и северен централен район, като нарастването на температурите в северния централен район в края на зимата и началото на пролетта е много по-голямо отколкото в южния централен район. Най-голямото положително отклонение на температурите през януари се наблюдава в Северозападна България, докато в останалата част на страната то е между 0,5 и 1 градус. Данните на учените са за период между 1930 и 2020 година.

Най-сериозни щети върху овошките нанасят майските слани

Що се отнася до късните пролетни слани, там агрометеорологичната наука установява, че в първата половина на април, концентрация на слани има основно в северноцентралните региони на страната и в Тракийската низина. През втората половина на месеца сланите се преместват в североизточната част на страната и по-малко в регионите на Пловдив, Пазарджик, Карлово и Асеновград. Към 25-28 април концентрацията на сланите отново е най-голяма в централните северни части на страната и източните части на Тракийската низина. “Най-жестоки щети особено върху ранната плодова реколта нанасят майските слани, чиято концентрация е предимно в Североизточна България и Тракийската низина“, смята проф Казанджиев.

Ефектът от всичко това според него е, че с увеличаване на средните температури, се удължава периодът на вегетация на растенията, което може да доведе до натрупване на т.нар.баластни температури, които са с негативно влияние върху растежните процеси и водят до стрес в растителните екосистеми. Така например при регистриране на по-високи температури през януари и февруари се стига до форсирано развитие на ранноцъфтящите растения, а късните мразове причиняват щети най-вече при овошките при ранно цъфтящите видове като праскови, череша и бадеми. От друга страна продължителните безвалежни периоди създават условия от лоша влагозапасяемост през студения период и бързо изчерпване на влагозапасяемостта в почвите през лятото.

Друг вид метеорологично явление, което нанася щети върху посевите е преовлажняването, като в последните години от земеделското министерство не се предприемат никакви мерки за отводняване на земеделските площи.

Към 2050 г. затопляне с до 2,4 градуса и намаление на валежите с до 20%

Моделите на агрометеоролозите използвани за да се даде по-ясна представа за климатичните условия в близко бъдеще са показали, че до 2050 година на места особено в централните части на страната, температурите могат да се увеличат с до 2,4 градуса (с 95% вероятност). Що се отнася до сумата от валежите до 2050 година най-сериозно засегнати ще са регионите отново в централната част на Източна България , където намалението ще е с между 15-20%, а в останалите райони ще е между 5 и 10%.

Прогнозира се много високо отклонение както на средните януарски температури в северните и северозападни части на страната и около Силистра,така и силно повишение на средните летни температури особено в регионите между Русе и Козлодуй и в южните части на страната между Кърджали, Хасково и Крумовград. Продължителността на зимата се очаква да падне в региона на Кнежа от 110-120 дни до под 80 дни. Според учените продължителността на вегетационния период особено в южните части на страната около Петрич до 2050 година ще достигне до 350 дни, в повечето райони около Пловдив, Карнобат и Ямбол тя ще надмине 300 дни. Ето защо е нужно вземането на сериозни мерки да се осигурят необходимите запаси от вода в почвата. Очаква се увеличение в броя на последователните дни с валежи в страната под 1 мм , докато броят на дните с валежи над 1 мм ще останат без промяна.

Към 2050 година се очаква районът около Добрич и Генерал тошево да е с най-ниска сума на годишните валежи. Според прогнозите се очаква сравнително добри количества валежи да има в северните и северозападни части на страната. „Време има , но ние даваме знак, за взимане на подходящите технологични решения, свързани както със селекцията, така и с поливното земеделие, за да се осигури необходимата нужда от вода“, казва още проф Казанджиев.

До 2050 година според него в страната ни трябва да се предприемат меки мерки за осигуряване на достатъчно вода особено в централните и източни части на страната, където се очаква намаляване на сумата на валежите, селекционерите да създадат нови сортове и хибриди, да се актуализират агроклиматичните райони, за да се преодолее съществуващият хаос в отглеждането на земеделски култури, което пък да се обвърже по трайно със субсидиите и те да се дават за отглеждане на точно определени култури, които са най-подходящи за отглеждане в съответните региони на страната.