Тагове

Вместо да позволяват прибързано застрояването на земеделските земи с фотоволтаици, депутатите можеха да помислят как да се повишат различните коефициенти, влизащи в цената за промяна на предназначението на земята

В последните дни с оглед и на действията на антикорупционната комисия по разкриване на десетки случаи за неправомерна промяна на категорията на земеделските земи се вдигна шум до небесата. Шум съпоставим с този вдигнат от депутатите с поредната издънка на добре познатата им практика да променят закони през заключителни и преходни разпоредби на други закони. Доколко това е законосъобразно и прозрачно спрямо обществото , и доколко не нямаме намерение да задълбаваме по темата, защото по нея трябва да се произнасят не журналисти, а юристи.

Факт е че с прибързаните си опити да покажат активност, вместо да изпишат очи на някой кандидати за общинска власт, депутатите пак избодоха очите на обществото, и хвърлиха кал в градината защо не на цяла Европа, която да припомним прие зелена сделка, прие и нови цели за постигане на енергийна независимост, а прие и доклад отчитащ , че ползите от изграждане на агроволтаици върху земеделска земя носят много повече ползи отколкото вреди.

Да де ама у наше село както е казал вуте, т.е. в нашия парламент пак се задействаха в стил „слон в стъкларски магазин“, което означава джаста праста на законите и дай наред що е земеделска земя, да се претвори като с вълшебна пръчица във соларни , не в агроволтаиични централи. И тук си идваме до думата наречена правила, а според правилата поне към настоящия момент, когато както и от ЕК отчетоха във въпросния доклад, все още не е ясно в редица европейски страни, що е то агроволтаици, и имат ли почва навсякъде, правилата за полагане на соларни панели в земеделска земя изискват да се промени нейната категория и предназначение.

А не беше ли по-добре експертите да предложат, а депутатите д обсъдят и приемат правила, които да позволяват изграждането на агроволтаици върху плодородни земеделски земи, съобразено с видовете отглеждани култури, с регионите в които се отглеждат, ако искате и с броя на слънчевите дни през годината в съответната област. Сигурно е по-добре, би казал някой, но за господа депутатите особено в предизборна ситуация това е непосилен труд.

Затова се кара по добре утъпканата пътека с промяна на предназначение на земеделските земи, което се извършва от специална комисия в земеделското министерство и се прилага специална тарифа. Любопитен е фактът, че тази тарифа не е актуализирана от 2012 година насам.

Според Чл. 3. от наредбата определяща тази тарифа, таксата за всички спомагателни и допълнителни обекти, за инженерната инфраструктура и комуникациите, намиращи се във и извън границите на площадката (трасето) на основния обект, се определя в зависимост от вида на обекта, за който се иска промяна на предназначението на земеделските земи.

Как се определя таксата за прекатегоризация на земята?

Размерът на таксата се определя по специална формула, включваща средния бонитетен бал за съответната категория земеделска земя при неполивни условия, който за некатегоризирана земя е 2,5, коефициента за площта, необходима за обекта, коефициента за населеното място, и за поливност. Коефициентът на площта за обектите започва от 2 за площ до 1 декар и може да достигне до 5за обекти на площ над 10 декара.

Коефициентът за населените места се определя в зависимост от категорията на населеното място и вида на обекта. Най-голям 13 е коефициента за землища, които са в границите на столична община, населени места от I, II и III категория, населени места граничещи с морската брегова ивица и национални курорти. Най-нисък е за земеделски земи, разположени в землища на населени места от 6-та до 8-ма категория. Коефициентът за поливност при поливни условия е 1,20, а при неполивни – 1,00.

Интересното е, че що се отнася до вида на възможните обекти за които се регламентира определянето на коефициента за промяна категорията на земеделската земя през 2008 година са включени обекти за производство съхранение и преработка на земеделска продукция в това число и стокови тържища и обекти за ремонт и съхранение на земеделска техника, хидромелиоративна инфраструктура и игрища за голф. Към тези обекти обаче не са изброени обекти свързани с изграждане на соларни централи и монтиране на панели.

Най-вероятно соларните централи влизат в общата категория обекти свързани с енергетиката. Е да де, ама подобна формулировка изглежда твърде обща, защото собственик частно или юридическо лице през чийто поземлен имот минава река, може да поиска да промени предназначението на земята и вместо да сади домати да си направи  микроязовир и ВЕЦ.

Колко струва промяната на категорията на земеделската земя за изграждане на фотоволтаична централа?

Предвид на въведената сложна формула включваща няколко различни коефициента е много трудно да се даде точен и еднозначен отговор на този въпрос. Ще посочим само няколко примера от решения на комисията която взема решения за промяна категорията на земеделската земя с които само могат да се онагледят разликите с цялата условност свързана с категорията на земеделската земя, региона в който се намира даденото землище и дали е поливна или неполивна. Нужно е да се направи уговорката, че се касае за промяна категорията на земеделска земя частна собственост.

Така например собствениците на земеделска земя от девета категория, която е неполивна са поискали промяна на категорията и за изграждане на фотоволтаична централа върху 56 184 кв.м с мощност до5 хил. киловата и трафопост в землището на община Камено в Бургаска област, за което комисията се е произнесла, че трябва да заплатят 842,76 лева. При друг случай собственици на земеделска земя в Петричко са поискали промяна на категорията на 16 443 квадратни метра по-голяма част от която е шеста и седма категория поливна за изграждане на обект за ремонт на земеделска техника таксата е определена на 774,86 лева.

Третият пример е на собственик, който желае да промени притежавана от него 899 кв. Метра земеделска земя от пета категория, поливна за изграждане на склад за промишлени и строителни материали с офис, магазин и жилишна сграда, за което трябва да заплати 1542,68 лева. Могат да бъдат посочени още десетки примери за промяна категорията и предназначението на земеделските земи. Прави впечатление това не как може да се извърши промяната без значение от целта, а това че цените не са никак високи особено ако земеделските земи са притежание на компании. По-внимателното вглеждане в нормативния документ определящ тарифата ще покаже, че повечето коефициенти включени в цената за прекатегоризация на земеделските земи не са променяни от тяхното въвеждане насам.

Ето защо преди да се бяха изявили като слон в стъкларски магазин, парламентаристите можеха да поискат становище от експерти, дали ако не модела за определяне на цената за прекатегоризация на земеделските земи, то компонентите включени в същата тази цена не се нуждаят от актуализация. Например с оглед на нуждата от поливни площи да се помисли за повишаване на коефициента касаещ тъкмо тези площи или промяна в коефициентите касаещи регионите, в които се намира съответното землище. Така да се внесе поне малко яснота и създадат малко по-прозрачни правила за това, къде могат да се изграждат агроволтаици или сегашните соларни централи. Всичко това изисква внимателен анализ на ситуацията, а не прибързани решения, които депутатите къде под натиска на приближаващите избори , къде от инвеститорски или лобистки интереси приеха.

Липсата на ясна дефиниция в ЕС за това какво е агроволтаика създава опасения за промени в характеристиките на земеделската земя според експерти

Според експертите на Европейската агенция по мониторинг на арарните култури (MARS) комбинирането на на земеделие и производство на слънчева енергия само върху 1% от земеделските площи може да помогне за надминаване на целите на ЕС до 2030 г. и освен това би позволило да се произведат 720 ГВ енергия. Това пише AG-Press.eu, позовавайки се на нов експертен доклад.

Докладът на JRC, Преглед на потенциала и предизвикателствата за агро-фотоволтаиците в Европейския съюз, изследва състоянието на агриволтаичните системи, идентифицира потенциалните пречки и представя серия от препоръки за разрешаване и ускоряване на тяхното разширяване.

За разлика от конвенционалните соларни централи, при агроволтаичните панелите са инсталирани по такъв начин, че селскостопанските дейности, като отглеждане на култури, трева или плодове, остават основното използване на земната площ , като същевременно дава достъп за селскостопанска техника или добитък.

Освен това панелите могат да осигурят засенчване, за да намалят топлинния стрес върху културите и да предложат защита от лошо време. По същия начин оранжериите могат да бъдат направени от полупрозрачни фотоволтаични панели.

Фотоволтаичните панели произвеждат постоянен ток (DC), след което се преобразуват в променлив ток (AC), за да бъдат използвани директно или включени в електрическата мрежа. Преобразуването на PV DC в AC е приблизително 1/1,25.

В края на 2022 г. инсталираният капацитет в ЕС беше около 211 ГВ. Според проучването покриването на само 1% от използваната земеделска площ с агроволтаични системи може да доведе до приблизително 944 ГВ инсталиран капацитет. Това възлиза на половината от възможния капацитет с традиционните наземни фотоволтаични системи (около 1809 ГВ на същата повърхност). Въпреки това, той все още ще бъде по-голям от капацитета от 720 ГВ, предвиден до 2030 г. в Стратегията на ЕС за слънчева енергия.

Предложена от Европейската комисия през май 2022 г., стратегията е от съществено значение за масовото, бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници, предвидено в плана REPowerEU за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаемите горива на Русия. За постигане на амбициозните цели за слънчевата енергия, той насърчава държавите-членки да обмислят не само слънчева и покривна слънчева енергия, но и иновативни форми на разгръщане на слънчева енергия, включително агроволтаици.

Липсата на ясна и хармонизирана в ЕС дефиниция за агроволтаика обаче представлява значителна пречка, тъй като инсталирането на такива системи може да доведе до промени в характеристиките на земята, което може да повлияе на допустимостта за земеделски субсидии и данъчно облагане.

Сложни разрешителни и високи цени на земята спъват изграждането на агроволтаици

Допълнителните предизвикателства включват максимално увеличаване на производството на електроенергия, без да се засяга добивът на културите и гарантиране на опазването на биологичното разнообразие и възстановяването на природата; сложни разрешителни и процедури за свързване към мрежата, както и повишаване на цените на земята, което може да застраши благосъстоянието и сигурността на фермерите.

Стимули: Интегриране на агроволтаиците в търгове за възобновяема енергия и опростяване на разрешителните

За да се преодолеят тези бариери, Стратегията на ЕС за слънчева енергия насърчава държавите от ЕС да интегрират стимули за агриволтаика, когато е подходящо, когато проектират и прилагат своите национални стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП). Допълнителни стимули могат да бъдат осигурени чрез рамки за подпомагане на слънчевата енергия (например чрез интегриране на агриволтаика в търгове за възобновяема енергия). Също така си струва да се отбележи, че в селскостопанския сектор правилата за държавна помощ позволяват инвестиционна помощ за устойчива енергия.

Помощта може да подчертае финансова подкрепа, опростени процедури за разрешителни и свързване към мрежата, програми за научноизследователска и развойна дейност (R&D) и пилотни проекти. Освен това, ангажирането на селските общности в процеса на планиране и вземане на решения е от съществено значение за успешното разширяване на агроволтаичните системи. Общностите трябва да са наясно с предимствата на агроволтаичните системи, включително техния потенциал за генериране на чиста енергия, увеличаване на селскостопанската производителност и допринасяне за устойчивото развитие на селските райони.