Тагове

В обширна съвместна публикация на проф. Алън Матюс и проф. Норберт Рьодер от Th[nen Institut експертите излагат своята позиция по отношение на заплануваните нови еко схеми, и представят предложения за практики на различни организации, които могат да попаднат в тях.  Връзка към статията в нейния пъле размер е публикувал в социалните мрежи председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тук предлагаме само кратко резюме, цялата статия може да се прочете в блога CAP Reforfm. В нея те припомнят, че тези схеми са основната новост в зелената архитектура на ОСП, предложена от Брюксел в проекта за регламент на стратегическия план през юни 2018 година. „ Като задължителни инструменти те биха задължили държавите-членки да разпределят част от техните плащания по Стълб 1 по схеми, които биха имали пряка полза за околната среда и климата. Участието ще бъде ограничено до така наречените истински фермери, но ще бъде доброволно за тях“, припомнят авторите.

В хода на преговорите по зелената архитектура и Съвета на ЕС, и ЕП предложиха промени в предложените от ЕК екосхеми. От една страна, измененията ще ограничат минималния бюджет за еко-схеми от 20% (Съветът) или 30% (Парламентът) от националните пакети за първи превод по Стълб 1. От друга страна, измененията значително биха разширили обхвата на еко-схемите.

Според предложението на Комисията те трябва да се използват за постигане на специфичните цели на ОСП , свързани с климата и околната среда. Съветът предлага екологичните схеми да подкрепят освен това и практики, насочени към заетостта и растежа, в това число биоикономиката и горското стопанство, здравеопазване, хранителни отпадъци и хуманно отношение към животните. ЕП отива дори по-далеч, като иска към екосхемите да се добавят и мерки , които да отговарят за увеличаване конкурентноспособността на селското стопанство.

„Окончателният дизайн на еко-схемите няма да бъде известен, докато не приключат преговорите за тристранните преговори някъде през следващата година. Независимо от това, понастоящем държавите-членки се опитват да изготвят своите национални (и регионални) стратегически планове за ОСП в светлината на деветте специфични цели на ОСП, посочени в законопроекта“, пишат още експертите. Поради трудността на стратегическото планиране, отделните страни членки настояват пред ЕК за онези мерки, които са най-подходящи да влязат в екосхемите.

От своя страна комисията предостави през октомври миналата година с неофициален документ, посочващ четири примерни екосхеми , презентация пред работната група на Съвета по хоризонтални селскостопански въпроси през ноември 2020 г., базирана главно на по-ранна презентация на ГД „Земеделие и развитие на селските райони“ пред семинар на ENRD през ноември 2019 г. и документ с въпроси и отговори, представен на Управителния комитет по директните плащания през декември 2020 г.

„Други органи също предоставят идеи за практиките, които еко-схемите могат да подкрепят.“ Тук подчертаваме ръководството, изготвено съвместно от IFOAM, IEEP и FIB за управляващи органи относно използването на еко-схеми в новата ОСП, публикацията Проектиране на ефективна политика в областта на агроекологията и климата като част от Общата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. Научен консултативен съвет на Федералното министерство на храните и земеделието на Германия, както и петте принципа за еко-схеми, предложени от Jabier Ruiz (WWF) на семинара на ENRD за земеделие и околна среда през ноември 2019 г.,“ пишат авторите.