Тагове

Заради геополитическата ситуация и икономическите трудности, зърнопроизводителят не е сигурен, дали мнозина ще успеят да заложат ново производство

Ситуацията с есенниците според Ангел Вукодинов особено в региона на Южна България не изглежда оптимистична поради наличието на много полета с непоникнали посеви, като на места само се наблюдава навлизане на посевите във фаза на поникване. „Развитието е много изостанало и всичко зависи от това, каква ще е зимата. Поради липса на влага на много места няма как да се направи дълбока оран от онези колеги, които я практикуват. Освен това за разлика от предишни години не можем да извършим ранно торене на посевите преди да влезем в зимния период заради липса на поникнали посеви“, заяви пред представители на медиите в Пловдив известният зърнопроизводител от Съединение Ангел Вукодинов. Според него дори през зимата да са налице добри условия с меко и топло време, земеделските производители ще трябва да изчакат определените срокове за да подхранят посевите с хранителни вещества и микроелементи. Вукодинов не изключва при рязко застудяване при пшениците да се създадат и условия за измръзвания на растенията ако се намират във фаза на първи или втори лист на развитие.

„В резултат на настоящата геополитическа ситуация и макар че имахме сравнително добра година, не сме убедени, че ще успеем да заложим ново производство през 2023 година. Нямаме гаранции нито за това как ще се развие геополитическата ситуация, нито за това какви изненади ще ни поднесе климата“, добави още той.

„Тази година за нас не бих определил като лоша, а по-скоро като притеснителна, защото имаше наченки за една по-добра цена на нашата продукция, но това беше съпътствано с повишение на цените на торовете и горивата. Ако цените на някои от земеделските култури които продаваме се вдигнаха с между 60 и 90%, цените на торовете на моменти се повишаваха с над 400%, а на горивата с 200%“, обобщи годината за сектора Вукодинов.

„Ролята на държавата е да създаде стандарти за цифровизация в земеделието, така както беше направено при въвеждането на GPS-ите, защото ако вземем машиностроенето, там има определени стандарти”, каза в дискусия по време на форума „Агробизнес 2020”, Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение, и бившпредседател на асоциацията на зърнопроизводителите. Той даде пример със закупуването на метеорологични станции, които впоследствие не могат да се използват защото излизат нови приложения, с които те са несъвместими.

Ние трябва да следваме общите неща. Вместо това продължаваме да обсъждаме въпроси, които ни разделят, което е под нивото на всички, които работим в сектора, като поне по три от точките, които се посочиха от агроведомството ни разделят”, каза още Вукодинов, според който в българското земеделие продължава да се работи на парче. Според него запазването на обвързаната подкрепа не е земеделски, а политически въпрос. На основата на огромния си опирт Вукодинов направи  своеобразна дисекция на сектора: „Почти от 30-години съм в сектора, и виждам как се развива, и както каза един от участниците, увлечени от решаването на ежедневните проблеми, не можем да погледнем достатъчно напред във времето, а проблемите не спират. Освен това ние трябва да умеем всичко, като например да се запознаем с новия закон за земята, който е цели 144 страници.  Питайте кой адвокат ще го разбере, а ние хем трябва да го прочетем, хем да го разберем,”

„Без  правила отвън ще изкривим подпомагането в земеделието”, каза пред журналисти  по време на традиционния семинар на зърнопроизводителите Ангел Вукодинов. Подобно изкривяване което сега се наблюдава в ОСП според него има и в други части на света като в САЩ и Русия, където земеделските производители се подпомагат къде явно, къде не от държавата. Голямото подпомагане в Русия например е свързано основно със земята, защото там никога не е имало частна земя.

Освен това в много части от света цените на  горивата и свързаните с тях производства като торове са поне с  30% по  ниски от нивата им у нас. Всички според него трябва да получават равни субсидии без значение, дали ще са плащания на единица площ или произведена продукция.  В страните от Западна  Европа обаче все още господства мнението, че атрибутите за производство в източните части на континента са по-евтини, и заради това субсидиите за Изтока са по-ниски. „Кое е по-евтино машините или горивата. Машините ги купуваме от тях, и докато дойдат до нас те са по-скъпи, а цените на горивата са по-високи заради монополното положение”, коментира още Вукодинов. Според прогнозите му нивото на работната заплата в сектора на земеделието у нас през следващия програмен период ще достигне до средноевропейското. „Нито политиците нито работодателските организации имат интерес от приемането на закон за браншовите организации и от създаването на единна земеделска общност”, допълни зърнопроизводителят. Без подобен закон няма  и критерии за легитимност.

Ако държавата делегира съответните  права на една единна земеделска общнност  според Вукодинов, тя ще съомее много по-бързо и меродавно да реши наболелите проблеми. Фермерът даде пример с Испания, където очертаванията на площи се извършват не от фермери и институции, а от самите браншови асоциации, и ако даден земеделски производител не желае да членува в тях, то тогава самите банки изпращат обучени експерти, които да извършват тази дейност.

„Сеитбата на пролетните култури закъснява сериозно, и ако в предишни години към началото на април сме приключили работа, тази година още не бяхме започнали”, каза пред журналисти в град Съединение бившият председател на НАЗ Ангел Вукодинов. Тя започва едва в момента с доста плахи темпове. „Тези дни вадим машините от уникални затъвания по полетата”, допълни той. Най-вероятно кампанията по засяване на пролетниците в Южна България ще продължи до края на май, а в Северна България работите може да приключат дори през юни според земеделския производител.

Това  според него ще попречи на фермерите да достигнат оптималния потенциал при пролетните култури, които могат да донесат някакъв потенциал за стопанствата. За втора поредна година фермерите ще са на загуба особено при отглеждането на слънчогледа заради ниските цени от порядъка на 560 лева за тон при нормална цена от 700-800 лева за тон и себестойност на един декар със слънчоглед от 150-160 лева. През 2017 година добивите в неговото стопанство са били изключително ниски- около 192 кг слънчоглед от декар.  „Ако се запази закъснението в сеитбата на пролетниците и негативните тенденции по отношение на цените на слънчогледа, ефективността при пролетните култури ще е слаба”, допълни Вукодинов.

През тази година по думите му  голяма част от земеделските производители са се нахвърлили по думите му към отглеждането на нахут, която обаче е доста капризна култура по отношение на времето, и когато цъфтежът е при суховреме, реколтата е слаба. Освен това растенията се нападат от много болести като чернилката, и това допълнително усложнява реализацията на реколтата особено на арабския и турския пазар. Проблем при нея е, че трябва да се засява през февруари, а през тази година поради общото закъсняване фермерите продължават да сеят нахут.

Зимата по думите му е била сравнително мека, като почвата е натрупала много добър запас от влага. На места дори се е получило преовлажняване на площите. Специално за Южна България времето е спомогнало за едно необичайно добро развитие на есенните култури най-вече на рапицата и пшеницата. „Малко е усложнена борбата с плевелите и болестите, и на места фермерите може и да не успеят да се преборят с тях”, прогнозира още  Вукодинов.