Тагове

Нови правила за отдаване на земи – какво ще се промени?

 

Земи от Държавния поземлен фонд да се отдават под наем или аренда само чрез търг,

 

предвиждат промени ва Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, пише flash news.

 

Промените са внесени в Народното събрание от депутати от ГЕРБ.

 

Предложените промени са свързани с искания на браншовите организации, уточняват депутатите в мотивите към законопроекта.

 

До участие в процедурата по отдаване на държавна земя ще се допускат местните земеделски стопани, развиващи дейност в чувствителни сектори

 

като отглеждане на зеленчуци, трайни насаждения,

 

едногодишни полски култури, многогодишни фуражни култури,

 

както и на биологични производители.

Затова земите ще се отдават под наем или аренда на

 

физически лица, кооперации, еднолични търговци и фирми, които имат постоянен адрес или са

 

регистрирани на територията на общината, където се намират.

 

Предвидено е търговете да се провеждат на две части.

 

На първата ще участват земеделски стопани, развиващи дейност в чувствителните сектори, а на втория – всички останали, които развиват дейност в общината.

 

30 юни става срокът, в който ползвателите да представят за регистриране в общинската служба по земеделие договорите за наем и аренда, с които ще участват в процедурата уедрено ползване на земеделски земи. Така службите ще имат време да регистрират договорите преди изтичането на сроковете за подаване на заявления за участие в процедурата по формиране на масиви за ползване.

 

Предлага се споразумението между ползватели да влиза в сила, когато е подписано от поне две трети от тези, които са допуснати за участие в процедурата, и ако обхваща поне две трети от площта в землището. За останалата една трета от ползвателите се изготвя служебно разпределение на масивите.

 

Заповедта за формиране на масивите ще се обжалва пред районния съд, като така ще се прекрати практиката, при която един и няколко ползватели го оспорват и това води до спиране на процедурата.

 

Променя се и редът за разпределение на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен фонд. То ще става от съвместна комисия, назначена с обща заповед на кмета и директора на ОД „Земеделие“. В състава й влизат кметът на населеното място, както и представители на общинската администрация, общинската служба по земеделие, ОД „Земеделие“ и областната дирекция на БАБХ.

 

Имотите пък ще се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните животни. Първо ще се разпределят терените за биологични ферми, след това на тези, които са ползвали съответните имоти досега. Срокът на договора се предлага да бъде 5 години.

Заедно с Чехия и Словакия страната ни е сред лидерите с най-голям дял на земеделските земи управлявани от големите стопанства, пише в анализа посветен на страната ни Димитър Събев. Той е част от наскоро публикуваното изследване, озаглавено  „Къде отиват парите“ , в което се говори за свързаността на субсидирането в земеделието и политиката, и се посочват различни примери за конфликт на интереси. Авторът констатира, че достъпът до евросредства е довел до задълбочаване на този процес. Според последните данни на Евростат за концентрацията на земеделска земя които са от 2016 година , 48,6 на сто от земята в България се обработва от ферми с годишен оборот над 500 000 евро.

„Ясно е, че България, заедно с Чехия и Словакия, са сред страните от ЕС с най-висок дял земя, обработвана от големи стопанства Това изключително високо ниво на концентрация вече е факт преди присъединяването на ЕС към тези страни и все пак непредвидените или погрешно преценени ефекти на ОСП върху незрелите селскостопански сектори в постсоциалистическите страни на Европа може да са задълбочили това ниво на концентрация“, пише той.

Още по-показателно е сравнението на ЕС според това дали земята се обработва от собствениците или от наематели . Отново България, Чехия и Словакия се движат в същата посока, с много висок дял земя, обработвана от наематели. Българският резултат от 72 процента далеч надхвърля средния за ЕС (45 процента) и, като се вземат предвид последните събития, делът на наемателите в България най-вероятно се е увеличил през последните години. Този процес се отразява и от бързата гибел на малките и средните семейни ферми.

През 2013 г. собствениците обработваха една трета от земята в България; през 2016 г. този процент е спаднал до 12,4%. Изричното акцентиране в ОСП върху начина на живот в селските райони не е допринесло много за противодействие на този процес. Според Националните икономически сметки през 2018 г. са платени земеделски наеми в размер на 1,138 милиарда лева (580 милиона евро, 1 евро = 1,96 лева). Тези наеми на земя са освободени от данък и се разпределят най-вече между обикновените български домакинства, които притежават земята . Оказва се, че усвоените средства от бюджета за земеделие на еС са два пъти по-високи от разходите на наемателите за отдаване под наем на земята.

Димитър събев е автор на частта  за българското земеделие в мащабното изследване „Къде отиват парите“,  с което ви запознахме вчера.  Днес ще ви запознаем с част от акцентите в него, посветени на страната ни- някои от тях познати, а други не съвсем, подкрепени със съответното количество данни.