Тагове

„Решението да свалим проекта за напояване от плана за възстановяване далеч не е било лесно, а много трудно и беше взето вследствие на разговорите от два месеца с Брюксел. Проблемът е , че проектът не е покрил нужните изисквания, които отнемат месеци. Получаваме ясна индикация от Брюксел, че това е най-проблемния проект в текущата версия на плана. Така както е написан той влиза в разрес с директивата за местообитанията, с директивата за водите и за ОВОС. Не е направена оценка не само на отделните обекти, но и оценка на комулативното въздействие върху водния стрес. Не получихме експертна защита, защото експертността в отделни части на страната явно също е била нарязана на скрап“.Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов в отговор на въпрос на Пламен Абровски от „Има такъв народ“. Вследствие на проведени разговори с държавното дружество „Напоителни системи“ е станало ясно, че оттам не са работили по този анализ, и той няма как да се случи за три или четири седмици. Пеканов увери депутатите че се търсят компенсаторни механизми, като именно за целта е бил предложен специален фонд за модернизация и екологизация на земеделието. „В активни разговори сме със сектора, но е честно да се признае, че тези 850 млн. лева не са били защитени до момента и нямаше как да ги защитим за няколко седмици и в този смисъл ще се опитаме да компенсираме земеделието с други средства по плана за възстановяване“, добави още Пеканов.

Несъгласие с това становище изрази бившият земеделски министър Десислава Танева, според която липсва подобна индикация за отказ на Брюксел да одобри проекта, като на всички етапи на преговори с Брюксел са били предоставени нужните аргументи с документи за неговата защита. „Темата за въздействието на проекта върху околната среда идва от изискването, прието от служебното правителство за въвеждане на комулативна екологична оценка, нещо което е липсвало преди 28 май, когато е прието това решение“, каза Танева. Тя даде пример с Румъния, която също има подобен проект, който обаче призна, че също е понесъл критики от Брюксел и е бил оттеглен неговия първи вариант. За връщането на проекта в плана за възстановяване се обявиха и от парламентарната група на „Има такъв народ“.

В новия вариант на плана за възстановяване ще отпадне предлагания от държавното дружество Напоителни системи“ АД проек за инвестиции във възстановяването иа изграждането на на хидромелиоративната мрежа на страната за който първоначално бяха предвидени да отидат 850 млн. лева, информира „Дневник“, позовавайки се на изявление на вицепремиера по управление на фондовете Атанас Пеканов.

Той уточни, че проектът на „Напоителни системи“, на стойност 850 млн. лева, е нямало как да бъде финансиран, тъй като не отговаря на изискванията на плана – липсват данни, че няма да навреди на околната среда. Той поясни, че пари за проекта могат да се търсят от предвиден нов фонд за модернизация на земеделските стопанства. Съмнения за това, че проектът не отговаря на екологичните изисквания бяха изразени от Пеканов още в началото на месеца.

Вече бившата шефка на дружеството Снежина Динева заяви след промените в „Напоителни системи“ АД направени от служебния министър Хр. Бозуков че ще се стопира работата по този проект, който вече светел в зелено. Първоначално се предвиждаше съкращаване на предвидените средства с 30%.

Срещу планираните 800 млн. лева за напояването се обявиха и повечето представители на бранша, които по време на неформална среща още в предходното народно събрание през май се обявиха за създаване на механизъм за разпределение на част от средствата под формата на ваучъри между фермери, които могат да участват със свои проекти в изграждането на вътрешната хидромелиоративна инфраструктура, която да отвежда водата от магистралните водопроводи до стопанствата им.

Ревизираната версия на плана съдържа 57 инвестиционни проекта, или с 11 повече от старата версия на плана. Освен това ще се финансират 43 реформи, или със 7 повече. Планът вече е публикуван за обществено обсъждане. Пеканов даде да се разбере, че не е важно кога България ще представи плана в ЕС, а е ключово той да е добре подготвен. Както е известно, целта на плана е да подпомогне страните от ЕС за по-бързо преодоляване на икономическата криза, преход към зелена и дигитална икономика и повишаване на продуктивността.