Тагове

Испания и Италия ще увеличат производството си, за България се прогнозира незначителен ръст

Според актуалните прогнози на Европейската обсерватория за вино, за една от водещите страни производители- Франция се очаква през 2024/25 година да свие производството си на вино с 18% , информира Agri-Press.eu. В количествено отношение този спад се равнява на 39,2 млн. хектолитра вино спрямо 48 млн. хектолитра през 2023/24 година. Най-сериозно увеличение на производството на вино на годишна база се очаква в Испания с 19% от 31,2 на 38 млн. хектолитра.

Ръст в производството се прогнозира и за Италия, чието винопроизводство през 2024/15 година ще се увеличи със 7% от 38,2 на 41 млн. хектолитра.

За друг водещ производител – Германия прогнозите сочат спад в производството на вино с 6% от 8,59 на 8,10 млн. хектолитра.. За България според данните на обсерваторията се очаква минимално увеличение на производството на вино от 711 200 на 712 600 хектолитра вино.

Общото производство на вино за ЕС през 2024/25 година се прогнозира да се свие с 1,49% от 148,7 на 146,5 млн. хектолитра.

Потреблението на слънчоглед ще изпревари производството според експертите

В своя октомврийски отчет експертите от ЕК намалиха прогнозите си за производството при всички основни земеделски култури, информира UkrAgroConsult.

Спрямо предходния месец оценката за производството на мека пшеница е намалена с 1,9 млн. тона до 112,6 млн. тона при експортен потенциал от 25 млн. тона (-1 млн. т.) и крайни запаси от 19,4 млн. тона (-1,3 млн. тона).

Оценката за реколтата от царевица е намалена с 2,1 млн. тона до 48 млн. тона при спад на очакваните крайни запаси от 3,5 млн. тона до 17,4 млн. тона.

Минимално с 0,7 млн. Тона е намалена оценката за реколтата от ечемик- до 49,8 млн. Тонапри експорт от 10 млн. тона. Запасите от ечемик в страните от блока се прогнозират да паднат с 0,9 млн. тона до 3,2 млн. тона.

Производството на соя се оценява на 2,9млн. Тона, което е с 0,2 млн. тона под оценката от септември, като се очаква ЕС да внесе през текущата стопанска година 14 млн. тона соя (+2 млн. тона).
Оценката за реколтата от слънчоглед е намалена с 1,4 млн. тона до 8,1 млн. тона , което е с 0,2 млн. тона под очакваното потребление от 8,3 млн. тона.

Анализ на добивите на слънчоглед 2024

Земеделското министерство отчита забавяне на сеитбата на пшеница и ечемик

Заради лошите климатични условия добивите от слънчоглед през тази година са паднали над с 1/3 спрямо миналата, информира БТА позовавайки се на данни от земеделското министерство. При царевицата спадът в добивите е 11%.

Заради повече окултурени площи и по-високи добиви, към средата на октомври е отчетено по-добро производство. при тютюна. Производството на тютюн от от типовете „Виржиния“ и „Бърлей“ бележи ръст от съответно 53,4 и 41,2 процента на годишна база. Събраното количество ориенталски тютюн е с 10,4 на сто под миналогодишното.

Към средата на октомври производството на пипер, краставици, домати, пъпеши и дини на открито е с между 5,8 на сто (пипер) и 62 на сто (дини) повече в сравнение с отчетеното по същото време на миналата година.

Увеличението се дължи основно на по-големия размер засадени и окултурени до момента площи, като при пипера, доматите и дините се наблюдава и повишена продуктивност от декар. Прибраните количества картофи и зеле изостават съответно с 15,1 и 41,2 процента на годишна база. Леко намаление е налице при реколтата от ягоди, отглеждани на открито – с 1,8 на сто. От началото на 2024 г. досега в оранжериите са произведени с 30,7 на сто по-малко домати и с 12,1 на сто по-малко краставици.

Засега под миналогодишните нива са прибраните количества винено грозде (с 5 на сто) и ябълки (с 14,8 на сто).

Сеитбата на пшеница и ечемик към средата на октомври изостава спрямо аналогичния период на миналата година съответно с 30,8 и 20,6 На този етап ръст се отчита при засетите площи с маслодайна рапица (с 4,1 на сто), тритикале (с 16,5 на сто) и ръж (с 27,9 на сто).

По-добър имидж и повече търсене могат да тласнат българското биопроизводство нагоре

„Една от последните промени в стратегическия планкасае и биопроизводителите. Според него когато има настъпили форсмажорни обстоятелства като неблагоприятни за тях условия, те няма да доказват добив от съответния парцел при получаване на подпомагането“, заяви по време на Деня на биоземеделието зам. Министър Лозана Василева.

Събитието се провежда в София днес с участието на Българска асоциация биопродукти и подкрепата на земеделското министерство.

Тя припомни и за промяната в закона за обществените поръчки задължаващи различните институции които откриват такива процедури за доставки на храни да включват най-малко 2% биологично произведени продукти.

„В диалог сме със сдружението на общините за да изясним възможностите които дават промените в нормативната уредба, и се надяваме час по-скоро изискванията да се спазват от всички“, добави още Василева.

Според д-р Стоилко Апостолов, председател на фондация „Биоселена“ към момента у нас са сертифицирани 5025 оператори като в това число се включват не само биопроизводители но и преработватели и търговци на биологична продукция.

„Площите сертифицирани за биопроизводство към края на 2023 година са около 150 хил. хектара, което е около 3% от земеделските площи. Целта която сме си поставили е до 2025 година да имаме 5% сертифицирани площи за биоземеделие. Важно е да постигнем тази цел, защото тя е обвързана и с плащания. До 2030 годинасме си поставили за цел площите за биоземеделие да достигнат до 10%“, заяви д-р Апостолов.

Според него ако се подобри имиджа на българските биопродукти и се повиши търсенето, това може да тласне повече хора към биопроизводството.

Най-голямо увеличение според данните на МЗХ има при говедата отглеждани по биологичен път, които от 10 хил. са нараснали на около 30 хил.. При овцете отглеждани по биологичен път увеличението е двойн- от 20 на 40 хил.

Празникът на биопроизводството беше съпътстван освен от изложение на български биопродукти- мед, плодове, зеленчуци, млечни и месни продукти и био козметика от най-различни инициативи за деца. Известният Ути Бъчваров пък учеше децата как да приготвят зеленчукова супа и плодово сладко.

В резултат на свиването на площите, експертите прогнозират по-слаба зърнена реколта

Площите със зърнени култури в ЕС през тази календарна година ще са с 3,5% по-малко в сравнение с предходната година като достигнат до 48,5 млн. хектара, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на последните данни на най-голямата фермерска организация в ЕС Copa Cogeca. Това от своя страна ще доведе до свиване на производството на зърнени култури с 4,7% от 269,8 на 257,3 млн. тона.

Свиването на площите с пшеница е от 21,7 на 20,6 млн. хектара. Което предполага производство с 6,4% по-слабо от миналата година , и то се оценява на 117,5 млн. тона. Още по-голямо свиване от 7% се прогнозира за площите с твърда пшеница – до 1,9 млн. хектара, което ще доведе до намаляване на производството и до 6,5 млн. тона въпреки известното повишение на средните добиви. т
Експертите очакван минимално намаляване на площите с ечемик в ЕС до 0,4 млн. ха, но заради значително намаляване на средните добиви, реколтата от тази култура ще падне близо до 43 млн. тона.

При царевицата се очаква увеличение на площите в ЕС с 1,3% до 8,4 млн. Хектара като заради спад в средните добиви производството ще намалее незначително до 63,2 млн. тона.

Интересът към новата еко схема за биоживотновъдство е довел до увеличаване на пасищата и ливадите в системата под контрол

За последната година броят на биопроизводителите и преработватели у нас се е увеличил от4863 през 2022 година на 5026през 2023 което представлява годишно увеличение около 3% , съобщи Павел Чанов от дирекция Биологично производство към земеделското министерство в рамките на двудневния специализиран форум, който се провежда в Пловдив.

Данните събирани за биопроизводството у нас включват броя на регистрираните оператори по вид и по дейности, брой на отглежданите култури и животни по видове и направления и преработена продукция.

От регистрираните 5026 оператори малко над 4400 са земеделски производители, , от които 400 са занимават с животновъдство. Други 382 са биопреработватели. Що се отнася до площите за биоземеделие се наблюдава запазване на тенденцията от последните три години за тяхното увеличаване. Към края на миналата година площите за биоземеделие и в преход у нас са достигнали до около 147 хил. хектара, което се равнява на около 3% от общо използваната площ за 2023 година. Спрямо 2021 година, когато биологични култури са се отглеждали върху 86 хил. хектара това е увеличение от 71%..

Площите с биологично отглеждани зърнени и маслодайни култури според данните на МЗХ запазват размера си през последните шест години, като през 2023 година биопшеница се отглежда върху 4325хектара, слънчоглед върху 5000 хектара и царевица върху 1300 хектара .

Увеличение през 2023 година има и при площите с биологично отглеждан овес – с 69% , което се  дължи и на новите животновъди влезли в системата на контрол.

Декларираните добиви от страна на биопроизводителите са за 12 300 тона пшеница, 7 300 тона биослънчоглед и 4 430 тона царевица.

По-малки добиви при трайните насаждения

Спрямо 2022 година насажденията с биологично отглеждани сливи и круши бележат увеличение съответно с 5 и 6%, а площите с ябълки се увеличават с 15%. От министерството отбелязаха още, че въпреки увеличението на площите с трайни насаждения през миналата година е бил отчетен спад в добивите, като сред сред изтъкнатите причини за това са както климатичните условия, така и напускането на част от биопроизводителите на системата за контрол.

При зеленчуците след значителния ръст на биоплощите през 2017 и 2018 година се регистрира спад през миналата година.

„Хубавото е, че през миналата година сме отчели ръст от 59% на площите с биологично отглеждани пресни зеленчуци, което е начало на положителен тренд. Нашите производители са отглеждали по биологичен път през миналата година повече домати и пипер отколкото през предходната година“, добави още Чанов.

Ръст на добивите от пресни биологични зеленчуци

През миналата година както площите, така и добивите от биодомати са се увеличили с почти 20%, като увеличението на площите при пипера спрямо 2022 година е с 10%, а при добивите е отчетено увеличение от почти два пъти и половина. Половината от произведения през миналата година био пипер е дошъл от отопляеми оранжерии.

Спад в производството на био мед

В последните години количествата на биологично произведен мед се движи в различни стойности, показват още данните на земеделското министерство. През 2020 година например е било регистрирано намаляване на производството с 27% спрямо предходна та година, докато през 2022 година са били произведени с 21% повече количества биомед спрямо 2021 година. По последни данни произведеният през миналата година биомед е със 7% под нивото на производство през 2022 година. В количествено отношение производството на био мед през миналата година е достигнало до 2 970 тона спрямо 3 200 тона преди година.

122% ръст в броя на отглежданите едри преживни животни

При едрите преживни животни отглеждани по биологичен път- биволи и говеда през 2023 година е бил регистриран ръст със 122% и със 179% спрямо 2019 година като в края на 2023 година в електронния регистър са били въведени почти 30 500 говеда,  в това число над 3 500 в млечно направление като произведеното био мляко е било над 11 500 тона. Увеличение е регистрирано и при био овцете и козите, като в края на 2023 година в система на контрол са били почти 40 хил. овце 8 и  8 000 кози, което представлява ръст съответно от 52% и 8%. Биологичните овцеферми са произввели 1400 тона мляко, а козефермите- 306 тона.

„Новата еко схема за биоживотновъдството предизвика голям интерес сред фермерите, в резултат на което пасищата и ливадите намиращи се в системата под контрол са се увеличили над два пъти и половина“, заяви експертът.

Освен новата еко схема за подпомагане на био животновъдите сред причините за ръста на биологично отглежданите животни през 2023 година са и зачестилите кампании за разясняване сертифицирането на ферми като биологични, което е тласнало повече животновъди да включат стопанствата си в системата за контрол. Оттам е дошло не само увеличението на броя на регистрираните в нея животни, но и на площите в това число пасища и площи необходими за отглеждане на едногодишни култури за изхранване на животните.

18 партньори ще търст възможности за увеличаване на мрежата от консултанти в сферата на биологичното земеделие

През април 2024 г. проектът OrganicAdviceNetwork, финансиран от Европейската комисия и Швейцарския държавен секретариат за образование, научни изследвания и иновации, събра 18 партньори от различни европейски държави в Брюксел, в офиса на IFOAM Organics Europe, на тридневно събитие за планиране на първите стъпки на тази общоевропейска инициатива.

Съобразен с целта на ЕС за постигане на 25% биологични земеделски площи до 2030 г., като част от стратегията „От фермата до трапезата“, проектът е насочен към спешната нужда от квалифицирани консултанти в областта на биологичното земеделие. Основната му цел е да създаде и активизира мрежа от консултанти по биологично земеделие в 27-те държави – членки на ЕС, и в 7 други европейски държави.
Срещата даде възможност на партньорите по проекта да обменят опит, да открият разнообразието от консултантски услуги в областта на биологичното земеделие и да поемат отговорност за мисията на проекта.

През първия ден на началната среща Наталия Бжезина, служител по политиките в Европейската комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, и Селин Шоке, Отговорник за проектите в Изпълнителната агенция за научни изследвания, приветстваха сърдечно партньорите в консорциума. Те изтъкнаха ангажимента на Европейския съюз в подкрепа на научните изследвания и иновациите и подчертаха важната роля на проекта OrganicAdviceNetwork за постигане на целите на ЕС чрез укрепване на консултантските услуги в областта на биологичното производство.
IFOAM Organics Europe очерта предстоящите стъпки за създаване и активизиране на общоевропейска мрежа от консултанти и консултантски услуги за биологичния сектор.

В рамките на проекта ще бъдат организирани 30 посещения в пет географски зони, 20 посещения в секторите на полските култури и преживните животни и 10 посещения в секторите на зеленчуците, плодовете и лозарството. Предвижда се по-нататъшно активизиране на мрежата чрез дейности за непрекъснат обмен на знания. Те включват също така обучение за придобиване на меки умения и онлайн модули за обучение, обхващащи различни селскостопански теми, с цел подпомагане на нови и опитни консултанти по биологично земеделие. Специално внимание ще бъде обърнато на конвенционалните консултанти и на младите висшисти, желаещи да придобият умения в областта на биологичното консултиране.
Проектът също така ще идентифицира и популяризира успешни бизнес модели за структуриране и финансиране на консултантски услуги в областта на биологичното земеделие чрез „Конкурс за консултации в областта на биологичното земеделие“.
През последните два дни акцентът беше поставен върху идентифицирането на ефективни инструменти за обмен на знания, преодоляването на основните пропуски в знанията на съветниците и разработването на стратегии за набиране на съветници за дейностите по проекта. Участниците обсъдиха как най-добре да комуникират и разпространяват резултатите от проекта сред участниците в AKIS, както в рамките на биологичната общност, така и извън нея, а също и как да създадат синергии с други проекти, инициативи и политици на ЕС.

Учене на терен от фламандските партньори

Партньорите получиха възможност да задълбочат познанията си за консултантските услуги в областта на биологичното земеделие във Фландрия. Лиевен Деланоте, опитен консултант по биологично земеделие, представи експерименталната биологична ферма на INAGRO с площ 17 хектара, която дава възможност на консултантите по биологично земеделие да получат признание и доверие сред фермерите. Кармен Ландуйт от CCBT представи мрежата FORK, която улеснява потока от знания за биологичното земеделие между фламандските изследователски институти и земеделските производители. Екскурзията завърши в биологичната ферма „t Goed ter Heule“, семейна смесена ферма с площ 9 хектара, в която се отглеждат плодове, зеленчуци, кокошки и пилета за месо, овце и свине, близо до Кортрийк, с вкусна вечеря, приготвена с биологични продукти, произведени във фермата.

„ЕС си е поставил амбициозната цел 25% от земеделската земя да бъде БИО до 2030 г. Това означава нови 700 000 ферми да влязат в система на контрол. За да преминат преходния период и да станат успешни био производители им е необходима помощ – това са специалисти – консултанти (на Запад ги наричат съветници – advisors). Един съветник обикновено обслужва от 30 до 70 ферми. Това означава, че са следващите 6 години ЕС ще има нужда от 10 до 20 хиляди подготвени консултанти (съветници). Много често успешни консултанти са фермери с опит, не е задължително непременно да бъдат хора на заплата и с университетска диплома“, казва управителят на Фондацията за биологични земеделие БИОСЕЛЕНА д-р Стоилко Апостолов, който участва в срещата. „Нашият проект си поставя за цел да издири и действащи и потенциални бъдещи консултанти, да създаде европейска база данни, да покаже добрите примери, да организира обмяна на опит, да разработи учебни материали в 5 тематични области: полски култури, плодове, зеленчуци, лозя и преживни животни. Аз ще координирам работата по дребни преживни (овце и кози). Надявам се и България най-накрая да обърне внимание на тази тема!“

Въпреки че в проекта вече са включени консултантски служби от 14 европейски държави, OrganicAdviceNetwork горещо приветства нови и опитни консултанти по биологично земеделие да се присъединят към дейностите по проекта (кръстосани посещения, обучения за придобиване на меки умения, онлайн курсове и други дейности за обмен на знания).

Инициативатта ще оцени най-иновативните участнииц

Европейският съюз стартира конкурс за Най-добро биологично производство. Инициативата ще има за цел да бъдат отличени постижения по цялата верига за създаване на стойност в биологичното производство, както и най-добрите и иновативни участници.
Конкурсът се част от кампанията по Плана за действие за развитие на биологичното производство, приет от Комисията на 25 март 2021 г., с който ще се симулира нарастването на потребителско търсене на биологични продукти.
Участниците могат да бъдат малки или средни предприятия (МСП) за преработка на биологични храни, търговци на биологични храни на дребно ресторанти или ресторантьорски услуги в областта на биологичните храни.

Наградите са в следните седем категории:
• Най-добър земеделски стопанин, занимаващ се с биологично земеделие – 2 отделни категории за мъже и жени
• Най-добър регион в областта на биологичното производство
• Най-добър град в областта на биологичното производство
• Най-добър био район в сферата на биологичното производство
• Най-добро малко или средно предприятие (МСП) за преработка на биологични храни
• Най-добър търговец на дребно на биологични храни
• Най-добър ресторант/доставчик на услуги за хранене в областта на биологичните храни
Крайният срок за кандидатстване е до 23:59 ч. на 12 май 2024 г.
Повече информация може да откриете тук.

Таванът на подпомагането на един бенефициер е 280 хил. евро

Европейската комисия е одобрила държавна помощ за френските биопроизводители от 90 млн. евро за компенсиране щетите от военния конфликт в Украйна, съобщава ag-Press.eu.

Съгласно схемата помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства. Схемата има за цел да подпомогне производителите на биологично земеделие, които се нуждаят от пари, за да компенсират частично загубите, причинени от войната между Русия и Украйна, което им позволява да продължат дейностите си по биологично земеделие в бъдеще. Предвидено е таванът на подпомагане на един бенефициер да е 280 хил. евро, като средствата трябва да бъдат изплатени до 30 юни 2024 г.

Тази схема беше разрешена съгласно Временната кризисна и преходна рамка за държавна помощ, приета от Комисията на 9 март 2023 г. и изменена на 20 ноември 2023 г., за насърчаване на мерки за подпомагане в сектори, които са ключови за ускоряване на екологичния преход и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива .

Въпреки че оценката за посевите с маслодайни култури в ЕС през 2022/23 стопанска година не беше променена, експертите на Strategie Grains намалиха прогнозата си за производството на маслодайни култури, съобщава „Зерно Онлайн“. Така например оценката за реколтата от рапица е намалена от 19,51 на 19,47 млн. тона при средни добиви от 335 кг/дка и обработваеми площи от 5,8 млн. хектара. Оценката за производство на слънчоглед е намалена от 9,18 на 8,99 млн. тона при средни добиви от 176 кг от декар и обработваеми площи от 5,1 млн. хектара. Що се касае до производството на соя, оценката е намалена от 2,41 на 2,31 млн. тона при средни добиви от 210 килограма от декар и обработваеми площи от 0,8 млн. хектара.

Гл.ас. Десислава Тотева от Института по аграрна икономика ще представи специално изследване посветено на биологичното винопроизводство на международен форум в Албена, който започва на 23 август, съобщиха от Селскостопанска академия. В него ще се включат 75 изследователи от различни направления на науките от 13 страни. Целта на изследването е да се определят възможностите и перспективите за развитие на биологичното лозарство и винопроизводство в България с методите на анализ и синтез, придружени от анкетно проучване. Специалистите са констатирали освен липса на подпомагане за биологичното винопроизводство и недостатъчна информация за използването на европейските фондове за целта. Докладът анализира и трудностите, свързани със сертифицирането и етикетирането на продуктите му у нас.

Основният извод в изследването е за големия потенциал на българските биологични продукти на международния пазар, въпреки анализираните трудности. За този факт допринасят отличния вкус на българските сортове грозде, по-ниските му продажни цени и стриктното спазване на изискванията за биологично производство, уверяват учените от Института по аграрна икономика.

През юли експертите на Международния съвет по зърното повишиха своята прогноза за крайните запаси от пшеница  в  света  за текущоястекущия сезон до рекордните 288,00 млн. тона, съобщава „Зарно  Онлайн“. Оценката за производството е намалена спрямо юни месец с 0,72% до 762,00 млн. тона. Потреблението остава на ниво от 750, 00 млн.гона,  докато за експорт се прогнозира да бъдат предложени 180,00 млн. тона пшеница.

Експертите намалиха незначително и оценката за глобалното производство на царевица до милиард и 164 млн. тона (-0,4%}. Основната причина за това е редукцията на прогнозата за американското производство. Оценката за потреблението също е намалена незначително до милиард и 176 млн. тона. Подобно на пшеницата и при царевицата крайните запаси през 2020/21 г.  ще останат на нивото от 288,00 млн. тона.

Над 35 млн. лева си разпределиха почти 3 200 биопроизводители, съобщиха от агроведомството. В това число 2 398 биопроизводители в направление биологично растениевъдство – над 29 млн. лева, 41 животновъди, които си разпределиха 174 807 хил. лева. Освен това 6,2 млн. лева получиха 813 биопчелари.

От Асоциация „Биопродукти“ се отнасят позитивно към намеренията на агроведомството с осигурения ресурс от 40 млн. лева да размразят мярка 11. „Това е мого важно послание за наси глътка въздух за тези биопроизводители, които през последните години не получаваха никакво подпомагане и по този начин бяха поставени в изключително неравностойно положение спрямо колегите им, успели да кандидатстват по мярка 11 в първите две години и получаващи подпомагане“, се казва в прессъобщение изпратено до медиите.

От браншовата организация подкрепят ограниченията, които се предвиждат за получаване на средства за биопроизводство, като те ще допринесат за по-правилно разпределение на парите, и така няма да има ощетени производители от другите браншове. „Вярваме, че за българското биоземеделие предстоят по-добри дни и се надяваме българските потребители да имат все по-голям достъп до чисти, здравословни и достъпни родни биопродукти.“, се казва още в информацията.

Подпомагането на биопроизводителите през 2020 г. ще зависи от новия одит  на  ЕК,стартиращ идната седмица. Това каза пред депутатите от земеделската комисия днес  земеделският министър Десислава Танева. Тя ги увери, че страната ни прилага от лятото насам специален план от мерки, който цели да се вземат предвид направените до момента препоръки от страна на Брюксел по отношение контрола на биопроизводителите.

Една от мерките по контрола е свързана с повишавае броя на проверките срещу биооператоритте. “ Факт е че има установени нарушения свързани с нерегламентираната употреба на препарати. Всички резултати от направените до момента проверки са предоставени на фонда, който ще вземе мерки срещу некоректните биооператори“,каза Танева. След края на всички проверки  ще  бъде публикувана детайлна информация. Танева припомни, че с поредната нотификация на ПРСР се предлага прехвърляне на 14 млн. евро към вярка 11, като се планират и нови приеми, но всичко ще зависи от резултатите от предстоящия одит.

Под мотото „Доверието е важно”, биопроизводителите се събират на семинар на 7 ноември в Интер Експо център, на който ще се обсъди състоянието на сектора с експерти от агроведомството и фонд „Земеделие:, съобщиха от организаторите Българска асоциация Биопродукти. Ще  бъдат  обсъдени промените в Наредба №4  за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ , както и предстоящите промени в Наредба № 5 за прилагане на правилата на биологично производство. В зала „Пирин“ ще присъстват и всички, професионално ангажирани по темата  – биопроизводители, биотърговци, както и  сертифициращи фирми в сектора.

Семинарът ще е под патронажа на зам-министър Чавдар Маринов, а участие в дискусиите с биоземеделците ще вземат Слави Кралев, Лидия Чакръкчиева и Лилия Емилова от земеделското министерство, както и Христо Вълов от ДФЗ.

За поредна година БАБ участва в изложението „Интерфуд & дринк “ в ИЕЦ, което тази година е от 6 до 9 ноември. Асоциацията кани всички журналисти на щанда си БИОЗОНА, където да опитат биологични плодове и зеленчуци, мед, ядки, вино, билки, етерични масла, сокове, конфитюри, консерви и други био продукти, отгледани и произведени в България.

Органите контролиращи испанските биопроизводители  си затварят повече от едното око за това дали последните  използват азотни торове  пише специализираният портал topagrar.com, позовавайки се на публикация на taz.de. Става въпрос за зеленчукопроизводители в провинция Андалусия, за които има данни, че са използвали неразрешени за биопроизводството синтетични торове. Според taz.de става дума за два препарата със съдържание на азот съответно 34 и 15% като това е над максимално разрешеното  съдържание от 15%. По-високо съдържание на азот не може да се набавя чрез използване на костно брашно или продукти от други вещества с животински характер. Ето защо, който иска да обогати почвата с азот, трябва да прибегне към употребата а синтетични торове. Това предизвиква тревоги в Германия поради факта, че  част от произведените в региона на Андалусия чушки домати и краставици намират пазар именно във федералната република. .

В последните години все повече земеделски производители се ориентират към отглеждането  на лози по биологичен път. Експертите от Института по лозарство и винарство  към ССА препоръчват следните винени и десертни сортове грозде, подходящи за биоземеделците.

Сорт „Августин”, селекция на Института по озарство и винарство.  Августин е комплексно устойчив сорт, получен чрез кръстосване на сортовете Мискет хамбургски и Сейв Вилар 12 37 и се отличава със средно голям, коничен и рехав грозд. Зърното е средно едро, почти сферично със средна маса около 4 грама. Кожицата е тънка, крехка, зеленикавожълта до кехлибареножълта. Консистенцията на зърното е месеста и сочна. Вкусът е хармоничен, със слаб мискетов аромат.

Сортът Августин е среднозреещ-гроздето му узрява втората половина на септември. Лозите са силнорастящи, с много добра родовитост при стъблени формировки и смесена резитба. Гроздето от сорта Августин е подходящо за двустранно използване-като десертно и винено.

Сорт „Виторга”- руски сорт добре адаптиран към климатичните ни условия и устойчив на мана.

Сорт „АкадемиК”- Къснозреещ сорт в началото на септември.

Сортовете „Наслада” и „Дружба” са подходящи както за производството на биовина, така  и на био гроздов сок. Сорт „Дружба” спада към ранно зреещите сортове десертно грозде, като се отличава с  комплексна устойчивост висока родовитост и добивност от 1 408 кг от декар. Характеризира се със средно големи гроздове с бели и кръгли зърна със средна маса от 4 грама. В началото на септември захарността при този сорт може да достигне до 21% при киселинност 6,5-7,5 гр/л.

Сорт „Надежда” също е комплексно устойчив, получен чрез кръстосвне  на сортовете Мискет хамбургски и Сейв Вилар 12 37.. Характеризира се със средно голям, коничен и рехав грозд  със средна маса от 260 грама. Зърното е едро, почти сферично със зелиникавожълт до кехлибареножълт цвят с месеста и сочна консистенция и хармоничен вкуссъс слаб мискетов  аромат.

Сред предимствата  на изброените десертни сортове грозде за биопроизводството според  проф. Мирослав Иванов  е повишената им устойчивост на стресовите фактори при лозата. Сред винените сортове, подходящи за биопроизводство и характеризиращи се с повишена устойчивост  са „Плевенска роса” Кайлъшки” и  „Сторгозия” . „Плевенска роса” е сорт утвърден през 2009 година, който се характеризира с по-ранен срок на узряване. Типичното за тези винени сортове, е че по външен вид и механичен анализ на гроздовете се характеризират с получаването на достатъчно феноли и захари, което е предпоставка за получаване на добри вина.

Част от изброените сортове са много подходящи за отглеждане в планинските и полупланински райони на страната.  „Биопроизводството е задължително да се извършва под контрола на научни работници. Ако не са съчетани правилните терени с най-подходящите сортове за отглеждане, то не можем да говорим за биологично производство”, каза проф. Мирослав Иванов, който представи пред научната  общност, много винопроизводители и гости най-подходящите сортове грозде за биологично отглеждане. Освен това при избора на терени, фермерите според него трябва да се съобразят с надморската височина и движението на въздушните маси и с ниски нива на инфекциозен фон. „Сортове, които са силно чувствителни на мана например не са подходящи за биологично производство”, добави той. . Той посъветва земеделските производители да избират най-подходящата технология на отглеждане на лозите, за да има резултатност биопроизводството.

Анализаторите на Oil World намалиха с 1 млн. тона  до 54,1  млн. тона оценката си за реколтата от слъмчоглед в света през 2019/20 година , съобщава „Зерно Онлайн“. Основната причина са прогнозираното намаление на производството в Украйна и страните от ОНД,  както и намаляването на средните добиви с 1-2%.

За Украйна се очаква спад с 0,6 млн. тона до 14,9 млн. тона, а за Русия с 0,9 млн. тона до 11,7 млн. тона. На фона на това се прогнозира увеличение в производството на слънчоглед в ЕС с 1,25% до 9,9 млн. тона и за  Аржентина- 3,9 млн.тона (+5,4%).Крайните запаси от слънчоглд през 2019/20 г. може да се свият с 1,6% до 3,7 млн. тона, а за преработка да отидат 46,7 млн. тона слънчоглед (-0,8 млн. тона).

През май експертите от Международния съвет по зърното пжвишиха оценката си за крайните запаси от пшеница през новия сезон до рекордните 276 хил. тона, къобщава „Зерно Онлайн“. Това е с 4,9% над нивото от изтичащата стопанска година.  Оценката эь глобапната реколта от пшеница също е повишена спрямо април до 766 млн. тона, което е  с 4,5% над сегашното ниво. Потребението се прогнозира да достигне до 753 хил. тона, а търговията до 174 хил. тона.

От агроведомството  уведомяват всички биопроизводители, че   няма да бъде подновено  разрешението на „Австрия био гаранти клон България“ КЧТ за контрол на биологичното производство. Всички земеделски производители избрали въпросния оператор трябва да направят нов избор до 13 февруари , ако желаят да продължат да изпълняват ангажиментите си по мярка 11 от ПРСР. Сключването на нов индивидуален договор ще осигури на бенефициентите непрекъсване в системата за контрол.

Актуален списък на контролиращите лица, с издадени разрешения съгласно  Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз и сроковете им на валидност е наличен на интернет страницата на министерството. До 15 дни след настъпване на промяната, биопроизводителите са длъжни да представят във фонд „Земеделие” копие на договора с новия оператор.

Във всяко стадо има и такива които  правят бели, и биопроизводителите не правят изключение. След като у нас има 16 сертифициращи организации на 7 000 биопроизводители, а във Франция са три за около 30 хил., може да си представите какво се случва в тази страна”, каза за БНР Албена Симеонова председател на Асоциация „Биопродукти”, коментирайки публикувания през август доклад на сметната палата с констатации за нередности при сертифициране  на биопроизводителите  .  От сектора са се срещнали с ръководството на аграрното ведомство по повод новата наредба за  биопроизводството и закона за организация на пазарите, по които имат много  забележки.

Биопроизводителите според нея както в Европа така и България са сред най-проверяваните, като някои от сертифициращите организации нямат достатъчно капацитет, и в същото време проверяват доста биофермери, което води до някои изкривявания. Отделно някои земеделски производители само заради по-високите субсидии се опитват да заобиколят контрола. Тя припомни за проблемите с биопроизводителите на мед. „Да се твърди обаче, че целия цектор е изкривен е обида първо за самите биопроизводители, и второ за всички онези потребители, които искат да си купуват биохрани”, допълни тя.