Тагове

Най-голям процент на особености на ландшафта в земеделските земи има в Малта и Кипър

Особеностите на ландшафта в земеделските земи в целия Европейски съюз представляват 5,6 на сто от земеделската земя. Най-често срещаните характеристики са гористи площи, които представляват 3,2 на сто от общия брой, следвани от тревисти площи (1,9 на сто), влажни зони (0,4 на сто) и каменисти региони (0,2 на сто), сочи проучване на Съвместния изследователски център (JRC) към Европейската комисия.

Особеностите на ландшафта могат да включват живи плетове, езера, канавки или малки залесени площи. Всички те са непроизводствени компоненти на земеделската земя. Тяхната роля обаче е от основно значение за насърчаване на биологичното разнообразие и за подкрепа на екосистемните услуги.

Тези констатации са публикувани в проучване, в което се оценяват особеностите на ландшафта на ниво ЕС и на национално ниво въз основа на LUCAS (рамково статистическо изследване на земеползването/земното покритие). Събраните данни играят решаваща роля в подкрепа на Общата селскостопанска политика (ОСП) и наскоро договорения Закон за възстановяване на природата.

Разпределението на особеностите на ландшафта варира значително в рамките на ЕС, като покритието варира от 3,4 до 8,9 на сто в повечето държави. Страни като Гърция, Финландия, Ирландия, Италия, Нидерландия, Португалия и Швеция са в горната част на диапазона — от 7 до 9 на сто, а Малта и Кипър са дори над 9 на сто.

Подкрепа за ОСП и политиките в областта на околната среда

Опазване на биологичното разнообразие, подобряване на екосистемите, опазване или възстановяване на местообитанията и ландшафта – всичко това е сред целите на ОСП и Закона за възстановяване на природата. ЕС постига значителен напредък в мониторинга и опазването на биологичното разнообразие в земеделските земи с разработването на всеобхватна и последователна система за наблюдение на особеностите на ландшафта.

ОСП включва рамка за оценка на изпълнението и мониторинга, в която се използват специфични показатели за оценка на ефективността на политиката. Важен показател е делът на особеностите на ландшафта в земеделските земи, който до момента беше труден за количествено определяне.

Това проучване предоставя надеждна базова линия за количествено определяне на особеностите на ландшафта, което дава възможност за по-точен мониторинг и оценка на въздействието на ОСП върху околната среда.

Като запълва критичен недостиг на данни, то гарантира, че бъдещите селскостопански политики могат да бъдат наблюдавани по-добре и адаптирани за подобряване на екосистемите, опазване на местообитанията и опазване на биологичното разнообразие в целия ЕС.

Тази работа също така допринася за установяването на показателя за особеностите на ландшафта с голямо разнообразие, изискван от Стратегията за биологичното разнообразие.

Освен това тези резултати са много ценни за научната общност, като предлагат богат набор от данни, които могат да бъдат използвани за по-нататъшни проучвания на взаимодействието между биологичното разнообразие и елементите на ландшафта, като допринасят за по-задълбочено разбиране на селскостопанските ландшафти в Европа и тяхната роля за поддържането на биологичното разнообразие.

Преминаваме направо към интересуващите ни области, като ще разгледаме първо какво се планира за биоразнообразието, което както знаем е основен елемент от европейските стратегически документи, и на него е посветена дори специална стратегия. На биоразнообразието и развитието на устойчиво земеделие са посветени само десетина страници от проектоплана. Косвено със интересуващите ни области може би са свързани и темите за Зелена България, научни изследвания и иновации, цифрова свързаност и развитие на местните общности.

Целта на компонента от плана насочен към биоразнообразието е осигуряване на ефективно управление на националната екологична мрежа и защита на природните местообитанияи видове севропейско и национално значение за да се преустанови загубата на биоразнообразие. За да се постигне това се предвижда: „Изграждане на структура за управление на Националната екологична мрежа; „Интегриране на екосистемния подход и прилагане на решения, базирани на природата в опазването на защитените зони от мрежата „Натура 2000““. Разходите за реализиране на тези цели се оценяват на 32,3 млн. лева, които ще дойдат от механизма за възстановяване и устойчивост.

В документа се отбелязва, че основните рискове пред запазване на биоразнообразието са свързани с развитието на градовете и инфраструктурата,неустойчивото земеделие и експлоатацията на видовете от неикономическо значение. Администрацията си признава, че страната ни „все още не е изпълнила задълженията си за класифициране на специални консервационни зони, за определяне на специфични за зоната цели на опазване, както и за определяне на необходимите мерки за опазване в тях с цел запазване/възстановяване на видове и местообитания.“ , като липсва и ефективна управленска структура на зоните по НАТУРА 2000. Констатира се, че подобряването на знанията за еко системните услуги в областите по НАТУРА 2000 ще създаде условия за балансирано икономическо развитие и опазване на биоразнообразието като се генерират нови работни места и поминък за местните общности.

В плана се казва, че „ преустановяването загубата на биоразнообразие ще има пряк положителен ефект върху декарбонизацията на икономиката (сектор „Земеползване, промяна в земеползването и горско стопанство“, който има ролята на „поглътител“ на парникови газове чрез категориите гори и пасища, които поглъщат въглеводород, като се счита, че разрушаването им ще доведе до освобождаване на въглеродни емисии. Тук веднага бихме попитали дали има експертни оценки за това, какъв е делът на страната ни в отделянето на вредни емисии в ЕС, и с колко би нараснал, ако продължават да се разрушават пасищата и да се обезлесяват горите?!

Оказва се, че ефектът от мерките, които трябва да се приложат за опазване на биоразнообразието ще се отразят незначително на пазара на труда, и неговият ръст в резултат на прилагането им възлиза на ръст на заетите от 0,03% към 2023 г. и 0,06% към 2026 г. . Нищо че вече беше отбелязан високият принос за опазване на биоразнообразието за създаването на нови работни места. Предвижда се въвеждане на териториални планове за управление на мрежата от НАТУРА 2000. Освен това се предвижда разработване на мерки и цели за 255 защитени зони и мерки за опазване на 86 защитени зони, изготвяне на монетарна оценка на еко системните услуги и въвеждане на база от данни за включването им в счетоводната система на страната и за визуализацията им в съществуващата информационна среда.

/Следва/

Новите екосхеми ще позволят на страните членки да се справят на регионално ниво с проблемите и предизвикателствата при постигането на заложените цели за опазване на климата и околната среда. Това се казва в отговор на поставени въпроси от Брюсел.

На въпрос дали ако новите екосхеми , които се очакват се прилагат доброволно, това ще допринесе за изпълнение на заложените цели по отношение опазването на климата и биоразнообразието, от Брюксел отговарят, че „новата ОСП дава възможност на държавите-членки да разработят еко-схеми по начин, който ги прави привлекателни за земеделските производители и всъщност да се справят с предизвикателствата и проблемите, с които се сблъскват в определен регион. Натрупаният опит с прилагането на задължителните зелени схеми през последните пет години показа, че са необходими по-целенасочени мерки, пишат от ЕК“.