Тагове

Новото решение дава възможност за вземане на прецизни решения базирани на данни

Френска иновационна група е разработила специално дигитално приложение с което местните животновъди могат да получават данни и препоръки за преодоляване на предизвикателствата в дейността им във фермата, съобщава EIP Agri. С негова помощ] животновъдите ще получават препоръки за намаляване на въздействието на дейността им върху околната среда.

Системите за животновъдство, особено на преживните животни, са обект на критики на европейско и световно ниво поради техния отпечатък върху околната среда. Това доведе сектора до търсене на по-щадящи околната среда и животните производствени методи, които също позволяват подобряване на икономическите и социалните аспекти на животновъдството.

В същото време има все по-голям брой дигитални технологии и базирани на данни решения, достъпни за селскостопанския сектор в ЕС, за да се даде възможност на фермерите да работят по-прецизно, ефективно и устойчиво, подобрявайки вземането на решения и земеделските практики, спомагайки за повишаване на производителността на земеделските стопанства като цяло.

Френският я Idele (Institut d’Elevage) разработи базирано на данни онлайн приложение, наречено CAP’2ER®. В програмата се въвеждат тридесет набора от данни за дейността за определяне на агроекологични показатели. Тези данни са разделени в пет категории: добитък, управление на оборски тор, полета, фураж и потребление на енергия. Примери за тях включват: общ годишен разход на гориво, продуктивност на животните (плодовитост, растеж, пазарна възраст), закупен фураж, количества оборски тор и управление, брой дървета и гъсталаци, храсти, живи плетове, тревни ивици, каменни купчини и каменни стени и вода тела във фермата.

От анализа на събраните данни фермерът получава общ доклад и препоръки, като се вземат предвид качеството на водата и въздуха, биоразнообразието, парниковите газове, капацитетът за улавяне на въглерод и количеството хранителни вещества, произведени за консумация от човека. Докладът визуализира тези аспекти в рамките на лесно разбираеми графики и числа.

Idele поддържа и актуализира програмата въз основа на текущи данни и обратна връзка от комисия от земеделски организации. Програмата е достъпна за консултантски услуги във Франция (които плащат лицензионна такса), а Idele осигурява обучение на фермери.

Приложението беше тествано в няколко европейски страни по време на проектите LIFE Beef Carbon и LIFE Green Sheep. Днес то вече е извършила 23 000 оценки на ферми във Франция. Като пример, в млечния кооператив Pamplie, 15 фермери наскоро извършиха оценка на CAP’2ER за своите млечни ферми.

Един от фермерите и президент на кооператива, Жан-Пиер Жермен заяви: „Фермерите и млечната промишленост са мотивирани да използват този инструмент, не само защото помага за подобряване на икономическите и екологични показатели на фермите, но и с поглед към бъдещето и потенциалната подкрепа за екосистемни услуги.“

Вече е налична европейска версия на инструмента, която използва обща методология, свързана с национални справки. Инструментът се превежда на английски език.

Субсидията покрива само задължения, които надвишават задължителните стандарти

Животновъдите прилагащи мярката за хуманно отношение към животните,получиха над 16 млн. Лева, информира БТА. Средствата са били разпределени между 843 животновъди се уточнява в съобщение от ДФЗ.

Ставките, по които се изплащат средствата, са определени в Наредба 10 от 27 юни 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата, и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 г.

Помощта се отпуска за покриване на допълнителни разходи или пропуснати доходи, свързани с изпълнение на доброволно поети едногодишни ангажименти. Субсидията покрива само онези задължения, които надвишават задължителните стандарти и други задължителни изисквания, наложени чрез националното законодателство.

Месото и млякото от пасищни преживни животни във високопланинските пасища, съдържат най-голямо количество мастни киселини Омега-3 и витамини А и Е. Това пишат в информация от Сдружението за териториален и екологичен просперитет, които са провели онлайн лекция на тема : „Специалните качества на месото и млякото от животни, хранени на паша“. В нея се включи Д-р Флориан Лейбър, експерт по хранене на животните и заместник ръководител на Департамента по животновъдни науки към Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL) в Швейцария.

Продуктите с такъв произход са най-здравословни за човешкия организъм, но също така представляват най-добрата и хуманна практика за хранене на добитък. Ето защо е изключително важно да съхраним високопланинските пасища с висока природна стойност.

Вероятно сте чували популярната фраза, че ние сме това, което ядем. В това клише има голяма доза истина – здравето ни до голяма степен зависи от храната, която приемаме. Въпреки че големите вериги супермаркети започват да водят все по-устойчиви практики за снабдяване с биологично произведени продукти, все още е много трудно да закупим продукти, които наистина имат високи качества и са полезни за нас. Това е особено валидно за месото и млякото, тъй като тези храни се произвеждат в индустриални условия, за да задоволят нуждите на населението. Животните се хранят с фуражни смески, които не им позволяват да синтезират важни за здравето вещества.
Д-р Флориан Лейбър, експерт по хранене на животните и заместник ръководител на Департамента по животновъдни науки към Изследователския институт по биологично земеделие (FiBL) в Швейцария, споделя:

„Млечните и месните продукти от пасищни преживни животниса по-здравословни от продуктите от животни, хранени с други фуражи като царевица, соя, и специални комбинирани фуражи и смески.“

Твърдението на д-р Лейбър се основава на дългогодишна работа и анализ на проучвания от цяла Европа. Той беше специален гост-лектор по тази тема на онлайн семинар, проведен на 31 януари с неправителствени организации и фермери. По време на семинара експертът по хранене на животни представи няколко проучвания, с които да подкрепи заключенията си.

Първото предимство, посочено от д-р Лейбър, е по-високото съдържанието на Омега-3 мастни киселини. При продуктите от животни, хранени с конвенционални смески, доминират Омега-6 мастни киселини, които също са важни за здравето, но се срещат много по-често в една нормална човешка диета.

На второ място се отчитат по-високи нива на витамин Е и витамин А.
Разликата е в начина на хранене на животните, но и в мястото на хранене. Пасищните животни приемат с диетата си, освен трева, и вторични растения като билки, дребни плодове, корени и други. Веществата от тези производни са изключително важни, защото именно те помагат на животното да запази Омега-3 мастните киселини, които иначе биват разградени и загубени в търбуха. Растителното биоразнообразие в пасищата, особено в планинските пасища (над 2000 м), е спомогнало в позитивен аспект за еволюционния процес при преживните животни, тъй като то спомага за биохимическото разнообразие в организма на животните.

Френският биоживотновъд Карл Шеард (Carl Sheard) допринася за повишаване качеството на свинското месо, използвайки за храна богати на протеин фуражи, пишеEIP AGRI.. Експериментира със система за отглеждане на открито, използвайки различни комбинации от фуражни култури. Пазарът на органична храна показва стабилен растеж в повечето части на Европа. Основна цел на биологичното земеделие е затварянето на хранителните цикли, но е трудно постижимо. Тематичната мрежа Хоризонт 2020 Ok-Net Ecofeed работи за увеличаване на използването на местни фуражи за органични свине и домашни птици. Като част от този проект се създават опити в стопанства в цяла Европа за оценка на иновативните практики.

Внедряването на тази практика започна през есента на миналата година в неговата ферма в Западна Франция в която отглежда 45 свине.

Първата фаза на изпитанието се състоеше от поставяне на подходящи огради, организиране на пашуването на животните , запознаване на прасетата с парцелите за фураж и наблюдение и анализ на тяхното поведение. Използвайки постоянни и електрически огради, фермерът изгради специални затворени пътеки, за да улесни придвижването на животните, като даде възможност на прасетата да се хранят с повече фуражи. Използваните от него фуражи бяха микс от царевица, кайсии и тикввички.

Пасищната площ е съставена от 2 участъка от 0,5 ха, всеки от които разделен на 2 еднакви кошари за оптимизиране на приема на фураж. За период от 6 седмици Карл отбелязва, че „свинете се оказаха изключително независими в установяването на собствена паша. Фермерът отбелязва, че малка подгрупа от 3 до 5 прасета възприе различно поведение, следвайки собствената си рутина,.

След шест седмици паша почвата не е била засегната и растителността е била добре консумирана. „Партидата прасета беше много разнородна и темпът на растеж беше много по-нисък от обичайното“, обяснява Флорънс Моупертуис, експерт по биологично отглеждане на свинете в Камарата на земеделието на Pays de la Loire. „За това има две основни обяснения: ограниченото хранене се компенсира само частично от фураж, а топлинната вълна, последвана от много влажна есен, нарушава растежа на културите и свинете. „.

Антоан Ройнсар, експерт по органично отглеждане на свине заключава: „Открихме, че първата фаза от изпитанието е много надеждна. Изглежда важно да се адаптира ограничението на храненето според качеството на фуража (анализите могат да помогнат за вземане на решения), сезона и скоростта на растеж на прасетата, по-специално на най-малките. “ Втората фаза на изпитанието, през пролетта на 2020 г., ще бъде съсредоточена около темповете на растеж с редовно претегляне и анализ на фуражите и качеството на месото. асоциации.