Тагове

Оперативните програми трябва да са със срок от три до пет години

 

До 1 септември организациите на производители на плодове и зеленчуци ще могат да подават заявления за финасиране на нови оперативни програми , информират от ДФЗ. Изпълнението им ще започне от 1 януари 2024 година.

Възможност да кандидатстват имат организации на производители в сектора, както и техните асоциации, които са признати от министъра на земеделието и храните. Необходимо е оперативните програми да са с продължителност от 3 до 5 години и да са насочени към постигане на определен минимален брой цели, както и да имат създаден оперативен фонд.

За кандидатстването е необходимо организациите да имат направена регистрация в Системата за електронни услуги (СЕУ).От ДФЗ припомнят, че одобрените оперативни програми, стартирали изпълнение от 1 януари 2024 г., също трябва да подават заявление за годишно одобрение в периода от 1 август до 1 септември 2024 г.

Наличието на добра комуникация в рамките на организацията на производителите може да позволи по-правилно планиране на инвестициите както на ниво стопанство, така и на ниво организация на производителите

 

След като ви запознахме накратко с това, какво представляват оперативните програми за организациите на производители   и какви инвестиции могат да се включват в оперативните програми, , идва ред да посочим какви добри практики предлагат от Европейската комисия, чието прилагане може да доведе до по-успешно изграждане, управление, мониторинг и финансиране на оперативните програми от страна на различни заинтересовани земеделски производители  , обединени в организации на производители (Орг. Пр.).

Експертите на ЕК предлагат набор от десет добри практики, използвани от организации на производители на плодове и зеленчуци, някои от които са фокусирани върху етапа на разработване на оперативната програма, други върху нейното управление или отчитане.

Подходяща система за управление е първата добра практика. Тя се прилага в началния етап на създаване и управление на дадена оперативна програма, когато от важно значение е доверието на членовете на организацията на производителите в системата за управление при вземане на решения. Най-разпространените и успешни системи за управление се основават на смесена стратегия, която създава баланс между „чист“ подход от долу нагоре и „чист“ подход от горе надолу.

Такъв е и случаят при разработването на инвестиционен план за използване на
финансовите ресурси, предоставени по ОП.

Подход от долу нагоре започва със събиране на информация за нуждите на членската маса. След това те се събират в инвестиционен план за организацията на производителите. При този подход изборът на цели за оперативната програма (ОП) се основава на запитване към членовете да посочат своите нужди и очаквания, които след това се анализират, за да се изготвят стратегически насоки, които да бъдат обсъдени на общите събрания. Често се използва въпросник, за да се събере информация за нуждите на членовете.

Подход от горе надолу започва с определянето на приоритетите от председателя, Управителния съвет или – особено за по-малките ОргПр – от консултантска компания. След като основните стратегически приоритети бъдат определени на централно ниво, членската маса бива включена в процеса. Всеки член изразява готовността си да подкрепи инвестиционния план в съотношението, което му се полага. Този подход обикновено включва председателя в началните етапи, Управителния съвет и техническите отдели.
Предложените инвестиции се представят пред членовете, които решават кои инвестиции желаят да бъдат направени през следващата година (или години). Понякога процесът се ръководи от консултантска компания

Балансиране на инвестициите

 

Много е важно при изготвянето на инвестиционния план за дадена ОП да се гарантира, че нуждите на ОргПр са задоволени както като цяло, така и на отделните членове. Тази цел следва да се преследва не само от стратегическа, но и от финансова гледна точка. От решаващо значение е да се разработи добра комбинация между инвестициите на ниво ОргПр и инвестициите на ниво земеделско стопанство/фирма,
като по този начин се гарантира, че всички членове получават пряка полза за своите дейности и че се чувстват ангажирани да следват оперативната програма.

Когато част от ОП се разпределя между отделни членове, следва да се използват ясни механизми за определяне на дяловете. Например един от начините това да се направи е според приноса на членовете в общата стойност на предлаганата на пазара продукция (СПП).

Друга възможност е да се прилагат стимули за иновативни и многогодишни инвестиции.
Типичните инвестиции и разходи на ниво ОргПр може да включват машини, хардуер и софтуер, както и заплащане на техници и служители за предлагане на пазара и контрол на качеството. От друга страна инвестициите на ниво дружество-член често включват
иновации за подобряване на ефективността на използване на водата, екологосъобразни технически решения (напр. Биоразградими фолиа за мулчиране) и модернизиране или обновяване на линиите за сортиране и опаковане.

Взаимодействие между оперативната програма и ЕЗФРСР

Много организации на производители в сектора на плодовете и зеленчуците подчертаха значението на интелигентното и точно управление на взаимодействието между бюджета на ОП и помощта, предоставяна от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за да се отговори ефективно на нуждите от финансиране на организациите на производителите.

Важно е да се има предвид, че чрез националните стратегически планове по ОСП,
ЕЗФРСР предоставя финансова помощ не само за инвестиции, но и за други видове интервенции. Те включват инструменти за управление на риска, насърчаване на сътрудничеството и на иновациите, обучение, консултиране и други форми на обмен на
знания и разпространение на информация. Бюджетът на ОП обикновено се използва за по-малки инвестиции и други видове интервенции, извършвани както на равнище организацията на производителите , така и на равнище отделни членове на организацията на производителите.

Едно от предимствата на бюджета на организациите на производителите е свързано с възможността за координира на инвестициите и интервенциите на ниво земеделско стопанство, което е значително по-трудно през програмите на ЕЗФРСР, където земеделските производители работят самостоятелно. Докато средствата от ЕЗФРСР обикновено са насочени към тактически/рутинни действия и инвестиции (но в някои региони се допускат и стратегически инвестиции), като например тези в иновационни проекти или в големи съоръжения за преработка или опаковане), бюджетите на оперативната програма следва да бъдат насочени към иновационни и стратегически инвестиции и инвестиции, които подкрепят дългосрочните цели на организацията на производителите. Въпреки това ОргПр могат да изберат да финансират иновативни и стратегически инвестиции или интервенции чрез помощ от ЕЗФРСР, а тактически/рутинни действия и инвестиции – чрез бюджета на оперативната програма.

Тъй като за сходни действия и инвестиции направени по оперативна програма на организации на производители и чрез ЕФЗРСР ставките за подпомагане са различни, дадената организация на производителите трябва да направи внимателен избор на най-подходящия инструмент за финансиране на различните инвестиционни нужди.

Специално звено за контакт

 

Много често срещана практика, която доказано носи осезаеми ползи, е определянето на референтно лице за контакт или – в случай на по-големи ОргПр – създаването на специален екип от професионалисти в рамките на организацията, които да
изпълняват административни задачи. Това лице или този екип поддържат ангажираността на членовете на ОргПр спрямо ОП и следят за нейния напредък. Обикновено се покриват дейности, свързани с разработването, комуникацията, изпълнението, отчитането и мониторинга на ОП.

Висококачествено лидерство

Значението на лидерското звено, способно да посредничи и да ангажира членовете, е ключово за успешното разработване и изпълнение на оперативната програма.

Използване на консултантски услуги

Най-склонни да разчитат на помощта на външни консултанти са малките оперативни групи, които не разполагат с вътрешен експертен опит по определени теми като правни аспекти или имат по-малък вътрешен експертен потенциал. Допълнителен споделен опит от различни организации на производители е свързан с това, че работата им с консултанти работещи по различни оперативни програми могат да използват по-широк набор от успешни примери. Често различните консултантски организации могат да организират срещи с представители на различни оперативни групи, което им помага да споделят не само добри практики но и опита  си от справянето им с различни предизвикателства. Въпреки че използването на външни консултантски услуги е добра практика, тя най-често е свързана с опит да се намали тежестта върху експертния потенциал на избрания в самата организация на производителите екип за разработване и управление на оперативната програма, отколкото начин за добавяне на стойност към самите оперативни програми. Най-голяма добавена стойност носи възможността на консултантите да предоставят съвети за възможните дейности, които може да влязат в стратегията на оперативната програма. Експертите препоръчват да не се делегират на външните консултанти стратегически ключови дейности по управление и мониторинг на оперативната програма, които да останат в  рамките на дадената организация на производителите.

Специализирани ИТ решения за управление

Някои от организациите на производителите отчитат като добра практика разработването и прилагането на собствена система за управление, базирана на ИТ решения, която да облекчи работата на организацията на производителите по отношение на мониторинга на оперативната програма, събирането на информация и отчитането по оперативните програми. Най-често срещаните функции на софтуера са:

– Събиране на административните документи, свързани с ОП;
– Следене на крайните срокове (напр. свързани с представянето на ОП пред компетентния орган, искане на промени и др.);
– Събиране на фактури, банкови преводи и други документи, необходими за финансовата отчетност;
– Интерфейс за следене на оперативната програма, свързаните с нея инвестиции и техния график.
Възможност за допълнителни дейности чрез използване на усъвършенствани ИТ решения:
– Актуализирани досиета за всеки член на ОргПр, посочващи всички регистрирани за него данни с информация и данни за мащаба, производството, ефективността, както и за организацията му;
– Инструменти за разработване на стратегията на ОП, които позволяват на различните членове да предлагат идеи, да избират най-интересните дейности и да гласуват за тях;
– Възможност за изготвяне на ad hoc доклади за всеки член, обобщаващи поетите от него ангажименти и крайните срокове, както и за проверка на правилното изпълнение на отчетите.

Добри взаимоотношения с местните организации

 

Ниските нива на сътрудничество и липсата на добра комуникация могат да направят взаимоотношенията между организациите на производителите и местните институции много деликатни. Някои от установените трудности са свързани с честата смяна на лицата в местните власти, отговарящи за организациите на производителите, липса на помощни насоки за разбиране на новите разпоредби, проблеми в процеса на мониторинг на оперативната програма, когато процесът се счита за прекалено бюрократичен а компетентните органи дават различни тълкования на нормативните разпоредби. Доброто сътрудничество помага на организациите на производители да съсредоточат по-добре усилията си, да бъдат ефективни при подготовката на ОП, както и да сведат до минимум проблемите по време на нейното управление. В избрани случаи сътрудничеството е включвало създаване на уеб портали за управление на оперативните програми, така че организациите на производители да бъдат запознати от самото начало с новите процедури. В други случаи компетентният орган е създал специални уебсайтове или телефонни номера, за да подпомага организациите на производители в административния процес и при тълкуването на нормативната уредба.

Гъвкавост за адаптиране към променящите се изисквания

Най-често срещаното предизвикателство на организациите  на производители е трудността при адаптирането на вътрешните процедури към променящите се изисквания на компетентните органи. По-конкретно, често административните изисквания по отношение на правните документи и сроковете се променят в кратки срокове. В резултат на това организациите на производители посочиха, че стегнатата и гъвкава вътрешна процедура е много важна, за да могат да се справят с тези промени. .

Решенията за адаптиране към промените включват внимателно и постоянно наблюдение на регламента за оперативната програма, анализ на съответните промени от една година на друга и бързо задействане на контрамерки.Това може да се направи или от вътрешния специализиран екип, или от външни консултанти.

Основните промени в нормативната уредба може да засегнат наличието на конкретни дейности, т.е. изключването на някои разрешени досега категории и въвеждането на нови, както и административните изисквания.

Ефективна вътрешна комуникация

 

Ефективната комуникация в рамките на организацията на производителите е последната добра практика. Всички анализирани оперативни групи в сектора на плодовете и зеленчуците са подчертали, че добрите отношения и двупосочната комуникация в рамките на оперативната група са от решаващо значение, че отделните членове са адекватно чути от мениджмънта на дадената оперативна група и че ключовите стъпки по реализиране на оперативната програма на ниво отделно стопанство се вземат с нужната отдаденост. Наличието на добра двупосочна комуникация в оперативната група е от важно значение и в по-практически план като предоставянето на точна отчетна информация от членовете, позволява по-правилното планиране на инвестициите и по-добра адаптация на производствения потенциал спрямо търсенето и инвестиционните нужди както на ниво стопанство, така и на ниво организация на производителите. Информацията може да включва промени в засадените култури, парцелите, на които се отглеждат културите, планове за продажба или
увеличаване на производствената площ и др.

В следващата част ще ви запознаем по-обширно с поредица от примерни дейности, които могат да се включват в оперативните програми на организации на производители.

Следва/

 

Вместо обединение сред браншовете цари хаос и разединение

 

Дни преди края на годината идва време за нова равносметка на това, какво донесе 2023 година на земеделските производители. Поредицата от кризи, редуването на избори и неработещи парламенти, чиято основна задача се състоеше в това да подготви поредния вот сякаш доведоха до там, че сред земеделските браншове за кой ли път да властва повече разединението и поляризацията в отношенията, борбите за представителност, онагледени с протести, декларации и писма. Обединението им с цел постигане на общото благо изглежда толкова далечно, колкото далеч е Марс от Земята. Въпреки че най-накрая не една а цели три организации с много кратка история създадени през последните 12 месеца намериха място в организацията на европейските фермери и кооперативи.

За кооперативите сякаш става излишно да говорим. Министър Кирил Вътев потвърди, че процесът по създаване на групи и организации на производители е зациклил в такова безвремие, че едва ли скоро ще се отпуши. В началото когато беше обявено назначаването му за министър, Кирил Вътев беше посрещнат с немалка доза оптимизъм, най-вече защото от години за министър беше номиниран човек от бранша- производител и преработвател с огромен мениджърски опит.

Опитът му да наложи правилата от бизнеса и сред земеделските производители като извърши вътрешно преразпределение на помощите които да бъдат пренасочени към най-малките и реалните производители, обаче избоде очите на браншовиците, свикнали да са на хранилката от десетилетия насам, да се разхождат и лобират за лични интереси из министерски кабинети лидери на организации с уж национална представителност. И те логично се възпротивиха, като в течение на годината си намериха и нов месия мигрирайки от ГЕРБ към ДПС и призовавайки в своето безсилие за помощ почетния член на „списъка Магнитски“ Делян Пеевски и тях да ги оправи.

Сякаш налагането на промяна в модела на подпомагане на фермерите прилича много на всеобщата борба с корупцията в държавата. За това тази промяна да върви бавно обаче допринася не само „слепотата“ на някои браншовици, а и безхаберието на законодателната власт, която залутана в подготовката на вотове, не направи ама никакви опити да се занимае със законодателни инициативи в сферата на земеделието повече от година. Така няма нито критерии за малки фермери, нито са дефинирани реално произвеждащите фермери, към които да бъдат пренасочени и помощите.

„Никой в тази зала както и извън нея не може да каже какъв е броят на браншовите организации в земеделието и храните, а това показва едно единствено нещо- хаос и никаква ефективност. Единици са добре организираните браншове, които са много ефективни и с които е удоволствие да се работи“, обобщи ситуацията с отделните браншове Кирил Вътев, обявявайки за пореден път намерението на изпълнителната власт отново да прокара законодателство не само за браншовите организации но и за аграрната камара, която май се оказа не една , а три в края на 2023 година.

Ако трябва да извадим кристалната топка и да се опитаме да познаем каква би била земеделската 2024 година, едва ли ще е трудно да определим поне една тенденция. Ако продължи междуизборното лъкатушене, ако няма ясно изразено намерение за следването на основните земеделски политики, без значение кой ще дърпа лостовете на изпълнителната и законодателна власт, на фермерите хич няма да им е лесно още повече в царящия браншови хаос. Ако пък отново в земеделието се върне статуквото, разбирайте ГЕРБ-ДПС, и начело на министерството пак застане политическа пионка, поставена да изпълнява нечии поръчки, тихата революция в подпомагането и въобще опитите да се постави земеделието на основите на пазарните принципи че който произвежда повече да получава повече, ще приключи безславно и онези свикнали от 15 години все да са на хранилката, пак ще си дойдат на своето място. А ако в духа на модната тенденция трябва да изберем дума на 2023 година, с която да охарактеризираме последните 12 месеца за земеделските производители, то тя би могла само да бъде- разединение.

Една от присъединилите се през тази година към Copa и Cogeca организации, Българският фермерски съюз алармира за забавяне на промените в стратегическия план, съобщава БТА. Според браншовиците липсва информация за случващото се като към края на август браншовите организации според Георги Стоянов все още не са получили от агроведомството проекта за промени, които трябва да бъдат разгледани и одобрени в началото на септември в Комитета по наблюдение. След това министерството да спази взетото от земеделската комисия в 49-ото Народно събрание решение тези поправки да бъдат предоставени на депутатите до 11 септември. Крайният срок за предаване на проектопромените в Европейската комисия е 30 септември 2023 г.

От организацията настояват да се постигне по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции, иновациите с цел подпомагане на малките и средните земеделски стопанства, производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед. Освен това МЗХ да набележи конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.

Не сме запознати с анализите на резултатите от подадените заявления в Кампания 2023 г. Другата част от анализа се прави от дирекция „Компенсаторни плащания“ и те вървят паралелно с актуализацията на SWOT-анализите, които обаче все още не са приключили и отново нямаме информация“, посочи Стоянов.

 

Браншови организации от сектор земеделие и преработка излязоха с обща позиция пред Министерството на земеделието относно подготвяната от Управляващия орган (УО) на Програма за развитие на селските райони, съобщава БТА. Те се противопоставят на намеренията на министерството за както го определят „хаотично“ разпределение на последните пари по вече приключилият период на програмата.

Според представителите на 24 браншови организации от сектора, така предложеното от МЗм изменение на ПРСР е неоснователно, няма потенциал и достатъчно време за реализацията му. В края на програмата проектите са рискови за реализация поради сложните процедури по Закона за обществените поръчки, липсата на финансова обезпеченост, „пилотен характер“, липсата на опит, нормативна уредба и други.

В същото време стотици проекти по подмерки 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ и 4.2 „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ остават без възможност за финансиране поради липса на бюджет. Във връзка с това браншовите организации настояват да бъде подсигурен ресурс за увеличаване на бюджетите по подмерки 4.1 и 4.2 от проведените през 2021 г. приеми за земеделски стопани и преработватели.

От съобщението, изпратено до медиите, става ясно, че в приема по подмярка 4.1. от 2021 г. са подадени 1868 проекта, от които 888 са одобрени, а за други 802 проекта на стойност близо 188 млн. лева няма наличен бюджет за финансиране. Наличният бюджет по процедурата е недостатъчен за обезпечаване дори на проекти с 45 точки.

Същевременно в приема по подмярка 4.2. от 2021 г. има подадени 523 проекта със заявен интерес за над 1,1 млрд. лева инвестиции, при осигурен ресурс от малко над 400 млн. лева.

Нефинансирането на тези проекти ще доведе до нови финансови затруднения, в допълнение към настоящите конюнктурни проблеми, които има в земеделския сектор, смятат от браншовите организации.

 

Във връзка с появилите се информации за предстояща поява в публичното пространство на аграрна камара, от Nivabg.com потърсихме за коментар някои представители на браншовите организации. „Възмутен съм, че някой ме е включил в тази проектокамара без моето знание и съгласие“, заяви Божидар Петков, председател на асоциацията на малинопроизводителите и ягодоплодните. „От една страна се декларира, че тя ще се ръководи от академик Атанас Атанасов, от друга Кирил Вътев виждаме че пише от негово име“, добавя и Слави Трифонов председател на Националната био асоциация.

„Няма логика някой да иска да ни обедини в една обща камара, защото зеленчуците нямат нищо общо с трайните насаждения или със зърното, които си имат други интереси. Смятам, че първо трябва да се обособят професионални камари по интереси, които след това под някаква форма чрез меморандум да се обединят“, добави още Петков. Според него настоящата инициатива за създаване на агрокамара е опит за изкуствено обединение на бранша.

„Имаме наблюдение, че земеделското министерство се опитва да създава паралелни браншови организации, като активира така наречените областни консултативни съвети, които бяха създадени през 2019година, с цел да се вкара някакъв план пред ЕС. Те нямат никаква роля, освен при възникване на пожари и наводнения, и нямат нищо общо с браншовите организации. Сега от министерството се правят опити, тези съвети да се наложат като шапка на браншовите организации по места, Това означава, че държавата отново иска да ни управлява, без ние да сме обособени в отделни браншови структури“, заяви още Петков.

Сред множеството организации на българския браншови небосклон в земеделието изгря още една. Става дума за новосформираната Национална асоциация на биологичната растителна защита, чиято основна цел е да пребори консервативните предрасъдъци по отношение растителната защита, и то в условия, когато както знаем и заради повишените стандарти в екологизацията на земеделието и заради цените на природния газ, земеделските производители изпитват все по-голяма нужда от минерални торове, с които да подхранват почвите, и съответно да разчитат на високи добиви. Освен това тя ще предлага на българските производители полезна информация и ноу хау за употребата на биологични торове и препарати за растителна защита.

Повече за новата организация сподели един от създателите и Божидар Петков, председател на асоциацията на малинопроизводителите. “ Ние включваме както производители и вносители на подобни биологични препарати, така и представители на науката от АУ в Пловдив и научноизследователските бази като института по планинско земеделие в Троян. У нас вече има компании, които предлагат както технологии, така и производство на биологични препарати“, сподели пред представители на медиите в Пловдив Божидар Петков.

По думите му не само българските, но и германските фермери са силно притеснени как ще се изпълняват в съвсем близко бъдеще новите екологични изисквания поставени с основните стратегически документи на Европейската комисия. „Това се оказва напълно възможно. Само е нужно да се изчакат първите две три години, за да могат полетата да влязат в нужното биологично равновесие и всичко си идва на мястото. Препаратите за растителна защита на биологична основа все още не се радват на голямо доверие сред земеделските производители, защото при тях отсъства така наречения „уау ефект“, при който пръскаш белокрилките или бръмбарите, и след 15 минути са по земята. Науката обаче в това направление не спи и вече произвежда различни иновативни алтернативи, които могат да заместят конвенционалните препарати“, добави Петков.

Според него един от митовете е, че препаратите за растителна защита на основата на биологични активни вещества са предназначени само за биопроизводството. Друг мит е високата цена на тези препарати. Петков даде пример с препаратите за борба с телените червеи, където вече има алтернативни препарати на базата на биологични активни вещества, които са с до 30-40% по-евтини от конвенционалните им аналози.

Към момента в асоциацията влизат около 50 души, като в плановете и влиза провеждането на общо събрание през септември или октомври, на което да се афишират основните и цели и задачи.

Проблемите на всички сектори в земеделието вече са на масата на дискусиите, потвърди пред медиите по време на вчерашната пресконференция на екипа на агроведомството министър Иван Иванов. Сред тях ще са както вземане на решения свързани с подкрепата на някои сектори като оранжерийни производители и животновъди за да се компенсират загубите им заради повишени цени на фуражи и енергоносители, така и разрешаване на проблем зза който наскоро алармираха картофопроизводителите

Според тях за да се спасят германските им колеги, повечето търговски вериги прекратяват договорите си с тях за сметка на вноса на картофи от Германия. Както е известно по-голямата част от веригите у нас са тъкмо с германски собственици. Условието да се подпомогнат сектори като оранжерийните производители е, аграрното ведомство да успее да защити необходимия за целта финансов ресурс пред финансовото министерство. Относно проблема с картофопроизводителите Иванов поясни, че в министерството не е постъпвала подобна информация, но наболели проблеми между производители и търговци ще се обсъдят на предстояща среща с представители на търговските вериги.

През седмицата ще продължат срещите с представители на земеделския бранш, като основната им цел ще е да се чуят проблемите на всички и да се намерят политически решения за финализиране на стратегическия план.

Сред краткосрочните намерения на министерството е и отварянето съвсем скоро на виртуални приемни. „Посредством тях земеделските производители ще могат да задават директно своите въпроси на експертите и да поставят различни проблеми за решаване, с което политиката на министерството да се ориентира директно към тях“, заяви Иванов. Очакванията са въпросната система от виртуални приемни да бъде създадена до края на януари и да започне да действа от началото на февруари. Освен това Иванов декларира, че срещите с браншовите организации ще станат редовни.

По време на вчерашната среща с представители на бранша служебния министър на земеделието Христо Бозуков призова организациите в сектора да направят своите предложения за актуализация на плана за възстановяване.
По отношение подпомагането на фермерите проф. Бозуков заяви:“
Ще търсим възможности за удължаване на приема по подмярка 4.1“, като допълни, че от старта на приема преди месец а подадени само три проекта. Представителите на различните земеделски асоциации посочиха, че инвестициите за модернизиране на стопанствата по мярката са от изключителна важност за земеделските производители. Обмисля се удължаване на приема на проекти един или два месеца, което ще позволи на повече малки и средни производители да заявят своите проекти. Освен това бранш и министър се разбраха да се проведе по-детайлно обсъждане на критериите за прием за мярката за инвестиции в преработката на продукция.

„Браншовите организации да могат да са допустими за кандидатстване по новата интервенция за консултантските услуги. Ние бяхме предложили единствен бенефициент да са НССЗ, но преобладаващите членове на тематичната работна група изразиха предложение да бъдат включени и браншовите организации. Обмисляме възможността да ги включим, и много скоро на някое от следващите заседания ще предложим ревизирано съдържание на тази интервенция“, каза вчера в село Огняново пред представители на медиите заместник министърът на земеделието Лозана Василева. Тя уточни, че все още различните браншови организации изпращат своите предложения за критериите на които трябва да отговарят те, за да бъдат включени по тази интервенция.

По отношение на предложението разходите за сертификация на биопроизводителите да минат към новата интервенция за качеството Василева заяви, че то все още е предмет на дискусии, като те биха били допустими за кандидатстване по тази мярка но при условие, че се направи разделение с интервенцията за биологично производство, за да не се получава двойно финансиране.

Що се отнася до последните промени в закона за виното Василева заяви, че от Брюксел са изпратили бележки, касаещи частта за спиртните напитки, която е към икономическото министерство, като според нея до края на настоящия парламент тези промени едва ли биха могли да бъдат приети.

Представители на петнайсет организации от чувствителни сектори в земеделието се обърнаха с писмо към аграрното  министерство , в което се казва, че в предложените  по време на последното заседание на тематичната работна група от 16.11.2020 г. интервенции, които трябв да залегнат мерки за преодоляване  на създадената в последните два периода междусекторна неравнопоставеност. Те предлагат намаляване на СПО за за малки стопанства до 12 хил. евро , разработване на инвестиционни интервенции за тези стопанства, нисколихвен кредит за чувствителните сектори  и други мерки.

Ето и пълния текст на тяхното становище.

 

ОТ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ УЯЗВИМИТЕ СЕКТОРИ НА
ЖИВОТНОВЪДСТВО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ОВОЩАРСТВО, БИОПРОИЗВОДСТВО

ОТНОСНО : Предложени интервенции от Tрето заседание наТРГ за разработване на „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г.“, проведено на 16.11.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КРЪСТЕВА ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Разработването на Стратегическият план на България за новата селскостопанска политика и стратегия в програмен период 21-27 трябва да се извърши на базата на вече изготвените SWOT анализи.
По данни от същите, усилията ни в следващия програмен период се очаква да бъдат насочени към:
• Намаляване на концентрацията на земя и финансов ресурс в малко на брой големи стопанства;
• Преодоляване на създадената ситуация на непропорционално разпределение на финансирането по сектори и създаване на условия стопанствата в чувствителните сектори да подобрят устойчивостта си да се установят като пазарно ориентирани структури;
• Диверсификация в структурата на стопанствата, чрез подкрепа на микро и малките земеделски структури;
• Преодоляване на тенденцията за намаляване на стопанствата, отглеждащи зеленчуци;
• Преодоляване на тенденцията за понижаване на плътността на отглеждани животни на единица площ;
• Създаване на условия за преодоляване на слабата устойчивост и ниската конкурентоспособност на малките и средни стопанства;
• Създаване на условия за подобряване на техническата и технологична обезпеченост на стопанствата.

Създадената неравнопоставеност между земеделските производители от различните сектори, в изминалите 2 програмни периода, ни направи изключително чувствителни по отношение на предстоящият 3ти програмен период и от така предложените ни интервенции не виждаме конкретни мерки за преодоляването и!!!
Въвеждането на ново определение за малки стопанства, като такива между 5000 и 20000 СПО приобщава в групата на малките и тези със средна големина стопанства, в частта на ДПЖ, напр. това са около 80% от стопанствата в страната. Тези средни стопанства са очаквали новият програмен период да създаде условия за тяхното устойчиво пазарно позициониране, възможност за модернизация и професионално развитие.
Вашето предложение включва получаване само грантова помощ, тип стартова подкрепа, в размер и начин неотговарящ на техните нужди и потребности за развитие.
20000 евро грантова помощ е изключително нисък грант за модернизация в средните по големина стопанства!
Рязкото разместване на производителите от различните групи може да доведе до засилване на неравнопоставеността и да причини неустойчивост в търсените резултати от интервенциите, като цяло.
В тази връзка, независимо от липсата на информация от страна на МЗХГ за идейната концепция, размера на бюджетите за разпределение по предложените интервенции, отчитайки необходимостта от прилагането на справедлив и резултативен подход на разпределение, НПО организации от уязвимите, чувствителни сектори предлагаме:
1. Намаляване на СПО за малките стопанства до 12 000 евро СПО
• Да се разработят инвестиционни интервенции, вкл. преработка за малките, до 12000 евро СПО;

2. При инвестиционните мерки, за наваксване на изоставането и неравномерното разпределение на подпомагането, до сега:
• Допустими кандидати над 12001евро СПО
• За кандидати със СПО на земеделското стопанство до 500 000 евро, финансовата помощ е в размер до 40 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и финансовата помощ да се увеличи с 30 % за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори, определени в анализа към СП;
Кумулативно 40%+30%=70%, за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори.
За кандидати ГОП: +20% върху 30% за приоритетни сектори, т.е 40%+30%+20%=90%
3. Финансов инструмент под формата на нисколихвен кредит от ДФЗ до 100 % от стойността на проекта за уязвимите, чувствителни сектори;

4. Разпределяне на бюджета и отваряне на приеми по инвестиционни мерки всяка година през първите три години;

5. Гарантиран бюджет за уязвимите, чувствителни сектори;

6. Ранкиране по сектори, което да бъде предварително дискутирано, индивидуално, с всеки сектор;

7. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на инвестиционните интервенции (инвестиции, преработка) да бъде намален до половината от така предложените – за да има средства за повече кандидати;

8. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 250 000 евро;

9. С оглед изоставането на България по отношение на сдружаването на земеделските стопани, предлагаме финансовата помощ на признати групи и организации на производители от чувствителните сектори да се увеличи с още 20% над базисното за индивидуални проекти за нашите сектори.

С УВАЖЕНИЕ :

1. Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация

2. Добруджански овощарски съюз

3. Съюз на Дунавските овощари

4. Съюз на овощарите в България

5. Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

6. Българска Асоциация Биопродукти

7. Национален съюз на градинарите в България

8. Национално сдружение на млеко и месо производителите

9. Браншова Камара на Месодайното Животновъдство

10. Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България

11. Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове

12. Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели в България

13. Национална Асоциация на младите фермери в България

14. Сдружение за биологично пчеларство

15. Национална Асоциация на картофопроизводителите

16. Групи и Организации на производители

В рамките на проекта „Заедно за българското село“ от фондация Smart Agro Start организират специална анкета , целяща да набере информация за това, доколко представителни са браншовите организации в земеделския сектор у нас. Сред въпросите на които могат да отговорят заинтересованите страни са, дали има нужда от регистър на браншовите организации и трябва ли да бъде ограничен броя на браншовите организации от даден сектор. Анкетата може да се попълни тук

Противно на общоприетите разбирания, политиките и законодателството, свързани със земеделието и развитието на селските райони, далеч не касаят единствено фермерите. Те влияят както пряко, така и косвено на всеки един гражданин на РБългария, независимо дали той живее в града или на село, тъй като засягат прехраната, управлението на климата и демографията на страната. С настоящия проект Фондация Смарт Агростарт цели разработването на онлайн платформа, която да информира широката общественост за настоящото състояние и промените в политиките и законодателството в сектор „Земеделие и развитие на селските райони“, да събира данни за обществените нагласи по различни актуални теми, свързани с предоставената информация и да обработва тези данни и разработва бази данни, които в последствие да предоставя безвъзмездно както в публичното пространство, така и на законотворческите институции с цел подобряване на гражданското участие в процесите по формулиране, изпълнение и мониторинг на политиките и законодателството в сектора.

Общата стойност на проекта е 89 640 лева (Финансиране от Европейски съюз-Европейски социален фонд 76 194.00 лв.; Национално съфинансиране 13 446.00 лв.). Проектът се изпълнява по Оперативна програма „Добро управление“, процедура BG05SFOP001-2.009.

Оперативна програма.

Земеделският министър Румен Порожанов ще събере на среща браншовите организации на 19 април, на която ще се отчете за резултатите от първите три заседания на Съвета на аграрните министри под българско председателство. По отношение на закона за браншовите организации, който така и не е приет до момента, Порожанов заяви, че се обмисля как да се уредят нещата за атестирането им. „С единен закон няма да се получи, защото той няма да се отнася само за земеделието. Освен това на този законопроект се противопоставят работодателските организации, поради страх, че ще бъде иззета дейността им”, каза аграрният министър.

Ето защо се обмисля вкарване на специален раздел за земеделските организации в някой от сега съществуващите закони за да се направят  ясни правила за създаване и пределегиране на асоциациите, и даването им  на различни функции в това число контролни  и административни. Той даде пример със сериозната роля, която играе Copa Cogeca в Брюксел с ясни позиции например по ОСП и споразумението със страните от  Меркосур.

„Доста години въпроса за браншовите организации се поставя пред правителството, и знаете, че в момента регистрацията на подобни организации е фасулска работа”, допълни по темата и  Ангел Вукодинов.