Тагове

При наличие на достатъчно средства за инвестиции, поливните площи у нас до 2028 г. могат да се увеличат с 2 млн. декара

Бюджетът за земеделие през следващата година ще е над 4 млрд. лева, заяви по време на форум в София служебният министър на земеделието Георги Тахов. Той потвърди един от приоритетите на агроведомството за изграждане на хидро-мелиоративната мрежа на страната. Тахов припомни, че се реализират проекти в напояването за над 100 млн. лева, като предстои отваряне на нов прием за проекти за още 100 млн. евро.

По думите му до 2028 година земеделското министерство ще иска за напояване да бъдат отпуснати над 1,2 млрд. лева, с което да се гарантира увеличаване на поливните площи с 2 млн. декара.

Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ и УАСГ подписаха тристранен меморандум за сътрудничество

Министерството на земеделието и храните, „Напоителни системи“ и Университетът по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ) подписаха тристранен меморандум за сътрудничество за развитие на хидромелиорациите в България и обучението на кадри. Подписи под документа поставиха: министърът на земеделието и храните д-р Георги Тахов, изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева и ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова.

„Реализираме ключова стъпка в изпълнениет о на стратегическа цел, която аз и моят екип сме си поставили, за разширяване на хидромелиоративна мрежа в страната“, заяви министър Георги Тахов. “Целта ни е да увеличим поливните площи в България в бърз порядък с над 2,5 млн. дка, като крайната ни цел е да достигнем 8 млн. дка в бъдеще. Без хидромелиорации няма как да очакваме повишаване на добавената стойност в сектора”, каза още министърът на земеделието и храните.

Той отбеляза, че Университетът се е утвърдил като едно от най-старите и най-авторитетни инженерни висши училища, които подготвят качествени и търсени специалисти във всички области на строителното инженерство. „Завършилите УАСГ архитекти, инженери и геодезисти получават не само престижно образование, те поемат отговорността да проектират и изграждат инфраструктурата на нашата страна, да подобряват средата и да постигат бизнес цели“, допълни министър Тахов.

Изпълнителният директор на „Напоителни системи“ ЕАД Снежина Динева отбеляза значението на младите и образовани специалисти, от които все повече има нужда, предвид планираната

рехабилитация на около 80% от хидромелиоративната система

и необходимостта да се изгради ефективно и модерно напояване.

Ректорът на УАСГ доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова заяви, че подписването на меморандума дава възможност на завършилите Университета да приложат на практика знанията си в стратегически обекти. Тя допълни, че този меморандум идва много навреме, защото връзката на образованието с бизнеса не е добре поддържана в годините. „Специално в областта на хидромелиорациите имаме какво да наваксаме“, коментира ректорът.

Основна тема в меморандума е осигуряването на по-добри възможности за кариерно развитие и реализация на студенти от Хидротехническия факултет на УАСГ, включително чрез организиране на посещения на място в сгради и съоръжения на „Напоителни системи“ ЕАД, организация на учебни и преддипломни стажове и практики. Документът предвижда още подпомагането на качеството на обучението на студенти и докторанти и партньорство при осъществяването на проучвания и научни изследвания в областта на хидротехниката, хидромелиорациите и управлението на води.

На церемония по връчването на дипломи на бакалаври и магистри министър Тахов заяви пред абсолвентите, че подписаният Меморандум отваря пред младите специалисти нова и перспективна кариерна възможност да участват в мащабен процес, важен за икономическото развитие на страната, работейки в сектор „Хидромелиорации“. В заключение той ги посъветва: “През тези 5 г. вашите преподаватели ви дадоха много знания и умения, но житейските уроци сами трябва да ги научите и надградите“. Преди церемонията по връчване на дипломите, министърът поздрави лично завършващите с отличие хидроинженери Иван Гоцев и Иван Попов, които вече работят в „Напоителни системи“.

В събитието участваха още: заместник-министърът на земеделието и храните Иван Капитанов, директорът на Дирекция „Хидромелиорации“ в МЗХ Николай Карафизиев и експерти от Министерството, академичното ръководство и преподаватели от УАСГ, представители на ББК „Пътища“, Съюза на архитектите в България, Камара на инженерите в инвестиционното проектиране, „Строителна квалфикация“ ЕАД,  Национален център по териториално развитие, НСОРБ и НЕК ЕАД, представители на научните среди, на професионални организации в строителството и архитектурата, инженери, урбанисти и ландшафтни архитекти.

Целта е засилване на сътрудничеството в сферата на хидромелиорациите

Министерството на земеделието ще подпише меморандум за сътрудничество с Университета по архитектура, дтроителство и геодезия и „Напоителни ситеми“ ЕАД, съобщиха оттам. Целта е засилване на сътрудничеството в областта на хидромелиорациите.

Документът ще бъде подписан от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов и ректора на учебното заведение доц. д-р арх. Гичка Кутова-Каменова на 23 октомври 2024 г. в УАСГ от 9:00 ч.

2024 се очертава като трета поредна много сушава, предупреждават от ведомството

В резултат на отправени от Nivabg.com въпроси във връзка с перманентния недостиг на вода за напояване, от министерството на околната среда ни изпратиха следните отговори. По отношение на това, какъв е недостига на вода през тази година, от ведомството отговарят:

„МОСВ разполага с информация само за обема води зарегулирани в 52 броя комплексни и значими язовири. За всички язовири, данните се поддържат от собствениците или стопанисващите ги органи.

От екологичното министерство акцентират върху това, че 2024 година се явява третата поредна година, която може да се определи като „много сушава“. Водите, необходими за напояване, зависят от напояваните площи и засятите в тях култури, както и от метеорологичните условия по време на напоителния сезон. Оценката на необходимите водни количества и възможностите за доставянето им до напоителните полета е част от политиката в сектор земеделие, за която е отговорно министерство на земеделието и храните, пишат още от там.

Ако обезпечеността с вода за напояване през 2024 г. е на 95%, защо тогава има драстично разминаване в заявените и одобрени от МОСВ количества какъвто е случаят с язовир „Тича“ където при заявени 2,8 млн. куб.м вода, за напояване са били одобрени 1,5 млн. куб. м?!

Обезпеченост 95% на притока е хидроложки термин, който определя притока към язовира като характерен за много суха година.

От МОСВ отбелязват още, че водите от яз. „Тича“ се използват за приоритетно питейно-битово водоснабдяване на гр. Търговище, гр. Шумен, гр. Велики Преслав и други населени места в района, което е първи приоритет на водовземане и следва да бъде осигурено преди водовземането за земеделски цели т.е. преди напояването.

ОТ министерството пишат още, че при продължаване на тенденцията за постъпващ малък приток към язовирите и повишен разход на вода, при наличните към момента водни обеми не може да се гарантира водоподаването през тази и следващата година. Поради обезпокоително ниското ниво на запълване на язовирите МОСВ ще се стреми да разпределя оставащия воден ресурс и да отпуска наличните в язовирите водни обеми спрямо годишния график за съответната обезпеченост на притока и прогнозите на НИМХ.

Според предоставените от МОСВ актуални данни за запълняемостта на 52-та язовира контролирани от министерството, 16 се използват за целите на напояване на земеделските площи. От тях с най-нисък % наличен обем от общия воден обем са язовирите „Пясъчник“- 9,57%, „Рабиша“ с 28,13% и Огоста“ с 38,14%. В останалите са с наличен воден обем в процентно съотношение спрямо общия от 44,6% до 99,3%.

Общо за напояване към 5 юли от посочените 18 язовира е предоставена 43,9% от водния им обем, като се отбелязва задържане на обема.

В ежедневния бюлетин се отбелязва процента на запълване на язовирите, разделени според основното им предназначение за използване на водите (питейно-битово водоснабдяване, резервно-питейно битово водоснабдяване, напояване и енергетика).

Таблицата с обобщените данни към ежедневния бюлетин съдържа подробна информация за всеки един от язовирите и може да се види каква част от язовирите се използват приоритетно за питейни цели (маркираните в син цвят). Язовирите които се използват за напояване на земеделски площи са маркирани в зелено.

Еко министерството пак учудва с неадекватната си политика

След като допринесе за „разрешаеане“ на проблема с пашата в националните паркове, еко министерството продължават да изумяват с политиката си. Умните глави управляващи 52 язовира са поискали от колегите си от земеделското министерство да търсят други източници на осигуряване на вода за поливни нужди и то през лятото. А то дори е още в началото си. Фермерите изреваха за липсата на достатъчно количества вода за напояване още в самото начало на сезона, далеч преди да настъпят екстремните горещини.

От ековедомството обаче реагираха като кон с капаци, и не само не чуват воплите на производителите основно на плодове и зеленчуци, алармиращи, че реколтата им изгаря под палещото слънце ;, но продължават да режат драстично заявките за поливна вода. .

Нещо повече казват им търсете вода другаде. Интересно откъде да се намери вода за напояване господа чиновници от МОСВ?! От Марс ли?! За сега от НАСа не са съобщили там да са открили достатъчно вода, а отглеждането на плодове и зеленчуци в условията на Червената планета е сюжет от научната фантастика.

За сега за отглеждането на плодове и зеленчуци на Земята се извършва с наличните водоизточници тук на планетата както и с подземни води.мразрешитекните за сондажи и бюрократичните спънки за тях са другата болка за производителите . С оглед на климатичните промени нуждата от вода ще стават все по-големи. Ще попитаме МОСВ при условие че има 95% обезпечение на нуждите за напояване, защо се удовлетворяват около 50% от заявките за ползване на вода за напояване {справка за язовир „Тича“ например, от който при заявени 2,85 млн. куб. метра вода за напояване са били удовлетворени едва 1,5 млн. куб. м) и кои са язовирите с намалени обеми през тази година, които не позволяват водите им да се ползват за напояване, защото водата господа чиновници е е тук, а не на Марс.

Проектите могат да са на стойност до 450 хил. лева

С близо 100 млн. лева ще бъдат финансирани само инвестиционни проекти свързани с инвестиции в напояването, съобщава БТА, позовавайки се на изявление на изпълнителния директор на ДФЗ Ива Иванова. Пред медиите в бургаското село Българово тя е заявила, че приемът по инвестиционната мярка 4.1 за която е насочен този бюджет ще бъде отворен през юни.

Отделните проекти на бенефииерите по тази мярка могат да са на стойност до 450 хил. лева, като подпомагането ще покрие до50% от стойността им. През следващия месец предстои да се отвори и прием по 4.2 за инвестиции в преработвателни мощности с размер на инвестициите на проект до 750 хил. лева и подпомагане до 50% от стойността на проекта.