неделя, февруари 16, 2025
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Плащанията за необлагодетелстваните (НР1 и НР2) райони през МАРТ 2025?
НОВИНИ

Плащанията за необлагодетелстваните (НР1 и НР2) райони през МАРТ 2025?

В редакцията на NivaBG.com постъпват редица запитвания от земеделски производители, относно плащанията за Необлагодетелствани райони (НР1 и НР2) 2024.

Фермерите, които развиват земеделие в планинските и полупланинските райони имат нужда от тези средства.

За кампанията от 2024 година плащането беше планирано за края на месец март

Екипът ни ще направи запитване към Държавен фонд „Земеделие“ и ще публикуваме техния отговор.

Още
Фонд земеделие От 20 март земеделците могат да кандидатстват по държавната помощ заради войната в Украйна
НОВИНИ

Удължиха срока за очертаване на площите до 30 юни 2024, но ще бъде ли достатъчен

Срокът за подаване на заявления за подпомагане на земеделските производители се удължава до 30 юни 2024

 

Ето текстът на промените в Наредба 3, публикуван днес в Държавен вестник

 

 

Министерство на земеделието и храните
брой: 47, от дата 4.6.2024 г. Официален раздел / МИНИСТЕРСТВА И ДРУГИ ВЕДОМСТВА стр.61

Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции

 

МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ХРАНИТЕ
Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 3 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаления на плащанията и реда за налагане на административни санкции
(oбн., ДВ, бр. 23 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 48, 56, 80, 92, 93 и 96 от 2023 г.)
§ 1. В чл. 2 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 5 думите „площта, за която има издадено разрешение“ се заменят с „декларираната засята площ съгласно Наредба № 1 от 2018 г.“, „за която е получено разрешение“ се заменят с „която е декларирана“, а думата „разрешената“ сe заменя с „декларираната“.
2. Създават се ал. 8 и 9:
„(8) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по интервенцията по ал. 1.
(9) Заповедта по ал. 8 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на ДФЗ.“
§ 2. В чл. 3 се създават ал. 4 и 5:
„(4) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по интервенцията по ал. 1.
(5) Заповедта по ал. 4 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на ДФЗ.“
§ 3. В чл. 4 се създават ал. 3 и 4:
„(3) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по интервенцията по ал. 1.
(4) Заповедта по ал. 3 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на ДФЗ.“
§ 4. В чл. 5 се създават ал. 8 и 9:
„(8) Министърът на земеделието и храните определя със заповед размера на подпомагането на хектар по интервенцията по ал. 1.
(9) Заповедта по ал. 8 се публикува на интернет страниците на Министерството на земеделието и храните и на ДФЗ.“
§ 5. В чл. 6 се създава ал. 5:
„(5) Културата памук трябва да бъде прибрана до 30 ноември на годината на кандидатстване.“
§ 6. В чл. 7, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 8 думите „застрашени от изчезване породи“ се заменят с „местни породи, включени в развъдни програми“.
2. В т. 15 думите „и картофи за нишесте“ се заличават.
3. Създава се т. 15а:
„15а. обвързано с производството подпомагане на доходите за производство на семена от картофи;“.
§ 7. В чл. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 6 думите „животновъдни обекти, които са в система на контрол и мониторинг на суровото мляко“ се заменят със „стопанства, в които поне един животновъден обект за всеки вид заявени животни е в система на контрол и мониторинг на суровото мляко“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Право на подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави имат кандидати, които в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване:
1. имат регистриран валиден договор по реда на чл. 55б, ал. 5 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС) с първи изкупвач, който е регистриран по чл. 55д, ал. 4 от същия закон, и/или
2. са регистрирани по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, и/или
3. са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано/одобрено млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – Секция IX – Млечни продукти.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2 и 3.“
4. Създава се ал. 6:
„(6) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на поне едно от изискванията по ал. 4, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни.“
§ 8. В чл. 9 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя „служебно от ДФЗ в информационната система на Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството (ИАСРЖ)“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Право на подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми, имат кандидати, които в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване:
1. имат регистриран валиден договор по реда на чл. 55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС с първи изкупвач, който е регистриран по чл. 55д, ал. 4 от същия закон, и/или
2. са регистрирани по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, и/или
3. са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано/одобрено млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – Секция IX – Млечни продукти.“
3. В ал. 5 думите „Изпълнителната агенция за селекция и репродукция в животновъдството“ се заличават.
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2 и 3.“
5. Създава се ал. 7:
„(7) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на поне едно от изискванията по ал. 4, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни.“
§ 9. В чл. 10 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „съответстващи най-малко на 0,3 говеда на едно животно, което отговаря на изискванията по ал. 2 и 3“ се заменят със „за което да имат издадено ветеринарномедицинско свидетелство от системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ или документ за придвижване към държави от ЕС или трети страни“.
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2 и 3.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на изискването по ал. 4 и нямат издаден най-малко един документ за придвижване на животни от същия вид, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни.“
§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 3 накрая се добавя „служебно от ДФЗ в информационната система на ИАСРЖ“.
2. В ал. 4 думите „съответстващи най-малко на 0,4 говеда на едно животно, което отговаря на изискванията по ал. 2 и 3“ се заменят със „за което да имат издадено ветеринарномедицинско свидетелство от системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ или документ за придвижване към държави от ЕС или трети страни“.
3. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2 и 3.“
4. Създава се ал. 7:
„(7) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на изискването по ал. 4 и нямат издаден най-малко един документ за придвижване на животни от същия вид, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни.“
§ 11. В чл. 12 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 4 накрая се добавя „служебно от ДФЗ в информационната система на ИАСРЖ“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Кандидатите по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи трябва в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване да:
1. имат регистриран валиден договор по реда на чл. 55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС с първи изкупвач, който е регистриран по чл. 55д, ал. 4 от същия закон, и/или
2. са регистрирани по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, и/или
3. са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано/одобрено млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – Секция IX – Млечни продукти;
4. са реализирали за клане, износ, вътрешна търговия в ЕС или продажба в други стопанства говеда, за което да имат издадено ветеринарномедицинско свидетелство от системата за идентификация и регистрация на животни на БАБХ или документ за придвижване към държави от ЕС или трети страни.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заявените за подпомагане животни по интервенцията по ал. 1 с предназначение за мляко се отглеждат в стопанства, в които поне един животновъден обект за всеки вид заявени животни е в система на контрол и мониторинг на суровото мляко.“
4. Алинея 6 се изменя така:
„(6) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2, 3 и 5.“
5. Създава се ал. 7:
„(7) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на поне едно от изискванията по ал. 4, т. 1 – 3, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни по интервенцията с предназначение за мляко. Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на изискването по ал. 4, т. 4, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни по интервенцията с предназначение за месо.“
§ 12. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Право на подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане за биволи имат кандидати, които в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване:
1. имат регистриран валиден договор по реда на чл. 55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС с първи изкупвач, който е регистриран по чл. 55д, ал. 4 от същия закон, и/или
2. са регистрирани по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, и/или
3. са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано/одобрено млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – Секция IX – Млечни продукти.“
2. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2 и 3.“
3. Създава се ал. 6:
„(6) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на поне едно от изискванията по ал. 4, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни.“
§ 13. В чл. 15 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст думите „застрашени от изчезване породи“ се заменят с „местни породи, включени в развъдни програми“;
б) в т. 1 и 2 думите „застрашена от изчезване порода“ се заменят с „местна порода“.
2. В ал. 2, т. 6 накрая се добавя „служебно от ДФЗ в информационната система на ИАСРЖ“.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Кандидатите по интервенцията по ал. 1 трябва в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване да:
1. имат регистриран валиден договор по реда на чл. 55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС с първи изкупвач, който е регистриран по чл. 55д, ал. 4 от същия закон, и/или
2. са регистрирани по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, и/или
3. са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано/одобрено млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – Секция IX – Млечни продукти, и/или
4. са реализирали за клане, износ, вътрешна търговия в ЕС или продажба в други стопанства животни от същия вид, за което имат издадено ветеринарномедицинско свидетелство от Системата за идентификация и регистрация на животни на БАБХ или документ за придвижване към държави от ЕС или трети страни.“
4. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заявените за подпомагане животни по интервенцията по ал. 1, за които кандидатът е изпълнил поне едно от условията по ал. 4, т. 1 – 3, трябва да се отглеждат в стопанства, в които поне един животновъден обект за всеки вид заявени животни е в система на контрол и мониторинг на суровото мляко.“
5. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2, 3 и 5.“
6. Създава се ал. 8:
„(8) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на поне едно от изискванията по ал. 4, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни по интервенцията.“
§ 14. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2, т. 6 накрая се добавя „служебно от ДФЗ в информационната система на ИАСРЖ“.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Кандидатите по интервенцията по ал. 1 трябва в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване:
1. за овцете и козите от породи за мляко да имат регистриран валиден договор по реда на чл. 55б, ал. 5 от ЗПООПЗПЕС с първи изкупвач, който е регистриран по чл. 55д, ал. 4 от същия закон, и/или
2. за овцете и козите от породи за мляко да са регистрирани по реда на чл. 24, ал. 1 от Закона за храните, и/или
3. за овцете и козите от породи за мляко да са със затворен цикъл на производство и имат регистрирано/одобрено млекопреработвателно предприятие, което е вписано в Националния електронен регистър на обектите за производство, преработка и дистрибуция с храни – Секция IX – Млечни продукти;
4. за овцете и козите от породи за месо да са реализирали за клане, износ, вътрешна търговия в ЕС или продажба в други стопанства животни от същия вид, за което да имат издадено ветеринарномедицинско свидетелство от Системата за идентификация и регистрация на животни на БАБХ или документ за придвижване към държави от ЕС или трети страни.“
3. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Заявените за подпомагане животни по интервенцията по ал. 1 от породи за мляко се отглеждат в стопанства, в които поне един животновъден обект за всеки вид заявени животни е в система на контрол и мониторинг на суровото мляко.“
4. Алинея 7 се изменя така:
„(7) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя на брой заявени за подпомагане животни, които отговарят на условията по ал. 2, 3 и 5.“
5. Създава се ал. 8:
„(8) Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на поне едно от изискванията по ал. 4, т. 1 – 3, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни по интервенцията от породи за мляко. Когато кандидатите по интервенцията по ал. 1 не отговарят на изискването по ал. 4, т. 4, подпомагане не се предоставя за нито едно от заявените животни по интервенцията от породи за месо.“
§ 15. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. Българската агенция по безопасност на храните предоставя на ДФЗ до 30 септември в годината на кандидатстване актуална извадка от следните списъци и регистри за доказване на директните продажби във формат и по вид информация, посочени писмено от ДФЗ:
1. списък на регистрираните/одобрените предприятия за търговия с храни от животински произход с държави членки – Секция IX – Млечни продукти;
2. списък на производители на първични продукти, вписани в съответствие с чл. 24, ал. 1 от Закона за храните;
3. списък на обекти за търговия на дребно, осъществяващи дейност в съответствие с чл. 31 от Закона за храните – Група 19;
4. списък на животновъдните обекти, които са в система на контрол и мониторинг на суровото мляко.“
§ 16. Член. 22 се изменя така:
„Чл. 22. Държавен фонд „Земеделие“ извършва проверка:
1. за обстоятелствата по чл. 8, ал. 4, т. 1, чл. 9, ал. 4, т. 1, чл. 12, ал. 4, т. 1, чл. 14, ал. 4, т. 1, чл. 15, ал. 4, т. 1 и чл. 16, ал. 4, т. 1 в регистъра по чл. 5 от Наредба № 1 от 2015 г. за договорните отношения в сектора на млякото и условията и реда за признаване на организации на производители, техни асоциации и междубраншови организации в сектора на млякото и млечните продукти (ДВ, бр. 10 от 2015 г.);
2. за обстоятелствата по чл. 8, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 9, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 12, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 14, ал. 4, т. 2 и 3, чл. 15, ал. 4, т. 2 и 3 и чл. 16, ал. 4, т. 2 и 3 в списъците и регистрите, предоставени от БАБХ по реда на чл. 21;
3. за обстоятелствата по чл. 10, ал. 4, чл. 11, ал. 4, чл. 12, ал. 4, т. 4, чл. 15, ал. 4, т. 4 и чл. 16, ал. 4, т. 4 в системата за идентификация и регистрация на животни на БАБХ.“
§ 17. Член 23 се отменя.
§ 18. В чл. 25 се правят следните изменения:
1. Алинея 5 се изменя така:
„(5) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими площи, за колкото е изпълнено условието по ал. 3, т. 4 и са представени доказателства за това.“
2. Алинеи 6 и 7 се отменят.
§ 19. В чл. 26, ал. 2 т. 5 се изменя така:
„5. за заявените площи в първата година на заявяване земеделският стопанин по отношение на използвания сертифициран и/или стандартен овощен и лозов посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11 предоставя:
a) опис, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките по чл. 34, ал. 2 и 3, както и копие от дипломата на агронома; земеделският стопанин съхранява и представя посочените в описа документи, сертификати, официални етикети и опаковки при проверка по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП или
б) фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой; фактурите следва да съдържат информация за количеството закупен посадъчен материал; фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври на годината, предхождаща годината на кандидатстване, до 30 септември на годината на кандидатстване; фактурите за посадъчен материал по интервенцията по ал. 1 следва да са издадени преди декларираната в заявлението за подпомагане дата на създаване на насаждението.“
§ 20. В чл. 27 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „картофи за нишесте“ се заличават.
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. за заявените площи земеделският стопанин по отношение на използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11 предоставя:
а) опис, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките по чл. 34, ал. 2 и 3, както и копие от дипломата на агронома; земеделският стопанин съхранява и представя посочените в описа документи, сертификати, официални етикети и опаковки при проверка по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП, или
б) фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, когато произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, или
в) фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой; фактурите следва да съдържат информация за количеството закупен посевен и посадъчен материал; фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври на годината, предхождаща годината на кандидатстване, до 30 септември на годината на кандидатстване;“.
3. В ал. 3 думите „са представени документи по ал. 2, т. 3“ се заменят с „има съответствие с минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11“.
§ 21. В чл. 28 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „картофи за нишесте“ се заличават.
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. за заявените площи земеделският стопанин по отношение на използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11 предоставя:
a) опис, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките по чл. 34, ал. 2 и 3, както и копие от дипломата на агронома; земеделският стопанин съхранява и представя посочените в описа документи, сертификати, официални етикети и опаковки при проверка по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП, или
б) фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, когато произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, или
в) фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой; фактурите следва да съдържат информация за количеството закупен посевен и посадъчен материал; фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври на годината, предхождаща годината на кандидатстване, до 30 септември на годината на кандидатстване;“.
3. В ал. 3 думите „са представени документи по ал. 2, т. 3“ се заменят с „има съответствие с минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11“.
§ 22. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „картофи за нишесте“ се заличават.
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. за заявените площи земеделският стопанин по отношение на използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11 предоставя:
a) опис, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките по чл. 34, ал. 2 и 3, както и копие от дипломата на агронома; земеделският стопанин съхранява и представя посочените в описа документи, сертификати, официални етикети и опаковки при проверка по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП, или
б) фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, когато произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, или
в) фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой; фактурите следва да съдържат информация за количеството закупен посевен и посадъчен материал; фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври на годината, предхождаща годината на кандидатстване, до 30 септември на годината на кандидатстване;“.
3. В ал. 3 думите „са представени документи по ал. 2, т. 3“ се заменят с „има съответствие с минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11“.
§ 23. В чл. 30 се правят следните изменения:
1. В ал. 1 навсякъде думите „картофи за производство на нишесте“ се заличават.
2. Алинея 2 се отменя.
3. В ал. 3:
а) в т. 1 думите „картофи за производство на нишесте“ и „картофи“ се заличават;
б) точка 3 се изменя така:
„3. за заявените площи земеделският стопанин по отношение на използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11 предоставя:
a) опис, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките по чл. 34, ал. 2 и 3, както и копие от дипломата на агронома; земеделският стопанин съхранява и представя посочените в описа документи, сертификати, официални етикети и опаковки при проверка по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП, или
б) фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, когато произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, или
в) фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой; фактурите следва да съдържат информация за количеството закупен посевен и посадъчен материал; фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври на годината, предхождаща годината на кандидатстване, до 30 септември на годината на кандидатстване;“
в) в т. 4 думите „картофи за производство на нишесте“ се заличават;
г) точка 6 се отменя.
4. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане площи, за колкото е изпълнено условието по ал. 3, т. 5, като са представени доказателства за това и има съответствие с минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11.“
§ 24. Създава се чл. 30а:
„Чл. 30а. (1) Право на подпомагане по интервенцията за обвързано с производството подпомагане на доходите за производство на семена от картофи имат земеделски стопани на територията на цялата страна, които стопанисват и заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи, заети с картофи за производство на семена от картофи.
(2) Право на подпомагане по интервенцията по ал. 1 имат производителите на семена от картофи, които са регистрирани като производители на семена от картофи по реда на чл. 22 от Закона за защита на растенията (ЗЗР) и актуализирали данните си за текущата година по реда на чл. 24 от ЗЗР. Българската агенция по безопасност на храните предоставя на ДФЗ списък с регистрираните по чл. 22 от ЗЗР и актуализирали данните си за текущата година по реда на чл. 24 от ЗЗР земеделски стопани в срок до 15 май на съответната година.
(3) Заявените площи от кандидатите по интервенцията по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато:
1. са заети с картофи за производство на семена и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; площи, заявени за подпомагане по интервенцията, на които се установи различна култура, се считат за наддекларирани;
2. отговарят на изискванията за допустимост по ОПДУ;
3. от заявените площи следва да е получен добив в количество съгласно приложение № 10, което се удостоверява със сертификат по чл. 57 от Наредба № 8 от 2007 г. за процедурите по сертификация и/или одобрение на произвеждания и търгуван посевен материал от групите земеделски растения – зърнени, маслодайни и влакнодайни, фуражни, зеленчукови, картофи и цвекло (ДВ, бр. 29 от 2007 г.);
4. производството на семена от картофи се осъществява по реда на Наредба № 16 от 2008 г. за търговия на посевен материал от картофи на пазара на Европейския съюз (ДВ, бр. 54 от 2008 г.); за производство на семена се използва сертифициран посевен материал от картофи, с изключение на клас „В на Съюза“.
(4) Размерът на помощта по интервенцията по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото е изпълнено условието по ал. 3, т. 3.“
§ 25. В чл. 31 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думата „пъпеши“ се добавя „и“, а думите „картофи за нишесте“ се заличават.
2. В ал. 2 т. 3 се изменя така:
„3. за заявените площи, с изключение на площите със съществуващите от предходни години ягоди и малини, земеделският стопанин по отношение на използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11 предоставя:
a) опис, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките по чл. 34, ал. 2 и 3, както и копие от дипломата на агронома; земеделският стопанин съхранява и представя посочените в описа документи, сертификати, официални етикети и опаковки при проверка по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП, или
б) фирмен документ по чл. 36, ал. 2 или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, когато произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, или
в) фактури, издадени на името на бенефициента при плащане по банков път, или фактура, издадена на името на бенефициента, и фискална касова бележка към нея при плащане в брой; фактурите следва да съдържат информация за количеството закупен посевен и посадъчен материал; фактурите следва да са издадени в периода от 1 октомври на годината, предхождаща годината на кандидатстване, до 30 септември на годината на кандидатстване;“.
3. В ал. 4 думите „са представени документи, които се изискват по ал. 2, т. 3, и“ се заличават и накрая се добавя „и има съответствие с минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11“.
§ 26. В чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „чл. 27 – 31“ се заменят с „чл. 27 – 30 и чл. 31“, а думите „включително за преработка за производство на нишесте от картофи“ и изречение второ се заличават.
2. Създава се ал. 9:
„(9) Изпълнителната агенция по сортоизпитване, апробация и семеконтрол предоставя на ДФЗ информация за издадените сертификати по чл. 30а, ал. 3, т. 3 за произведени семена от картофи, както и за използвания посевен материал по чл. 30а, ал. 3, т. 4, за кандидатите, заявили за текущата кампания интервенцията по чл. 30а, в срок до 28 февруари на годината, следваща годината на подаване на заявлението, във формат и по вид информация, посочени от ДФЗ.“
§ 27. В чл. 34 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Кандидатите по интервенциите по чл. 26 – 30 и чл. 31 предоставят описа, заверен от агроном, на документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките за използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал съобразно минималните разходни норми за единица площ в приложение № 11, придружен с копие от дипломата на агронома, или фактурите за закупен посевен и посадъчен материал, както или фирмения документ по чл. 36, ал. 2, или по чл. 40, ал. 2 от Закона за посевния и посадъчния материал, когато произвежда стандартен посевен и/или посадъчен материал за собствени нужди, в Системата за електронни услуги (СЕУ) в срока по чл. 33, ал. 6. Описът е по образец, утвърден от изпълнителния директор на ДФЗ.“
2. В ал. 2 в основния текст думите „ал. 1“ се заменят с „чл. 26, ал. 2, т. 5, буква „а“, чл. 27, ал. 2, т. 3, буква „а“, чл. 28, ал. 2, т. 3, буква „а“, чл. 29, ал. 2, т. 3, буква „а“, чл. 30, ал. 3, т. 3, буква „а“ и чл. 31, ал. 2, т. 3, буква „а“.
3. Създава се ал. 4:
„(4) Кандидатите по интервенциите по чл. 26 – 30 и чл. 31 съхраняват и предоставят документите, сертификатите, официалните етикети и опаковките за използваните сертифицирани и/или стандартни семена, и/или посадъчен материал при поискване при извършване на проверките по чл. 37, ал. 4, т. 1 от ЗПЗП.“
§ 28. В чл. 36, ал. 2 след думите „чл. 7“ се добавя „т. 11 и“.
§ 29. В чл. 38 се създават ал. 6 и 7:
„(6) Държавен фонд „Земеделие“ намалява плащанията по екосхемата по ал. 1, когато:
1. при проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС се установи, че парцел, заявен за подпомагане, към 31 декември в годината на кандидатстване не е в система на контрол; площта на парцела се счита за неизбираема и не се наддекларира;
2. при проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС и/или при проверка на място за заявен за подпомагане парцел се установи несъответствие в декларираната и установената култура – площта на парцела се счита за неизбираема и не се наддекларира;
3. при проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС се установи, че животно, заявено за подпомагане, към 31 декември в годината на кандидатстване не е в система на контрол – животинската единица на животното се счита за неизбираема и не се наддекларира.
(7) Държавен фонд „Земеделие“ не предоставя плащанията по екосхемата по ал. 1, когато при проверка в регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от ЗПООПЗПЕС се установи, че в годината на подаване на заявление за подпомагане на земеделския стопанин е наложена мярка, засягаща дейностите по биологично растениевъдство с постоянно затревени площи и фуражни култури и/или дейностите по биологично животновъдство с едри преживни животни, дребни преживни животни и свине от Източнобалканската порода за ниво на несъответствие и/или нарушение, класифицирано с ниво 3 „Критично несъответствие“, съгласно каталога „Мерки и несъответствия“ по приложение № 3 от Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица (ДВ, бр. 75 от 2018 г.).“
§ 30. В чл. 40, ал. 3, т. 4 накрая се добавя „или чл. 259 от ЗВД в случаите на производство на органични торове и подобрители на почвата, компостиране, преобразуване в биогаз и/или съхранение на странични животински продукти и производни продукти“.
§ 31. В чл. 41 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
„(1) Допустими за подпомагане по екосхемата за намаляване използването на пестициди са площи, при които са приложени следните екологично насочени земеделски практики:
1. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита, които са тотални хербициди, включително такива, съдържащи глифозат, и да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба, и/или
2. при отглеждане на културите да не се прилагат продукти за растителна защита от първа професионална категория за употреба и да се използват феромонови уловки или разрешени за употреба биологични агенти.“
2. В ал. 2, т. 1 думите „ал. 1, т. 1 и 2“ се заменят с „ал. 1, т. 1 и/или 2“, а думите „или по т. 3“ се заличават.
3. В ал. 3 след думите „феромонови уловки“ се добавя „и/или разрешени за употреба биологични агенти“.
§ 32. В чл. 42, ал. 1, т. 1 накрая се добавя „мулчиране в междуредията на трайните насаждения и/или поддържане на междуредията с естествена растителност, върху която не се използват продукти за растителна защита и изкуствени торове и се коси извън периода на гнездене на птиците и при необходимост се извършва мулчиране и/или“.
§ 33. В чл. 44 се създава ал. 5:
„(5) Не се финансира създаването на земеделски култури в пасища, ливади, мери, голини, поляни и дивечови ливади. В защитени зони от мрежата Натура 2000 не се допуска унищожаване на храсти и дървета в екотон гора – открито местообитание до сто метра от границата на гората.“
§ 34. В чл. 45 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) в основния текст след думите „ароматни култури“ се добавя „и/или площите с трайни насаждения“;
б) в т. 1, 2 и 3 след думите „ароматни култури“ се добавя „и/или площите с трайни насаждения“, а числото „90“ се заменя с „95“.
2. В ал. 2:
а) в т. 1 думите „ботаническата класификация на културите“ се заменят с „ботаническата им класификация“;
б) в т. 2 след думата „видовете“ се добавя „при“;
в) създава се т. 5:
„5. трайни насаждения (ябълки, круши, кайсии, зарзали, череши, вишни, праскови, нектарини, сливи (Prunus domestica), десертно грозде, ягоди, малини, орехи, бадеми, лешници, кестени, шамфъстъци и други черупкови видове) – приемат се за една култура за целите на екосхемата.“
§ 35. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „феромонови уловки“ се добавя „и/или разрешени за употреба биологични агенти“.
2. В ал. 2 думите „30 юни“ се заменят с „30 септември“.
3. Алинея 4 се изменя така:
„(4) В периода от 1 до 31 декември на годината на подаване на заявлението кандидатите за подпомагане представят документите по ал. 1 чрез СЕУ.“
4. Алинея 5 се отменя.
5. В ал. 6 след думите „органични торове“ се добавя „органо-минерални торове“.
6. В ал. 8 след думите „органичните торове“ се добавя „органо-минералните торове“.
§ 36. В чл. 55, ал. 3, т. 2, буква „а“ се отменя.
§ 37. В чл. 59, ал. 4 думите „Системата за електронни услуги“ и скобите се заличават.
§ 38. В чл. 59а се създава ал. 3:
„(3) Площи по чл. 55, ал. 1, т. 1 – 7 и ал. 2, т. 4, за които системата за мониторинг на площ е констатирала резултат „Несъответствие“, се маркират с „ДА“.“
§ 39. В чл. 61, ал. 1 думите „подаване на възражение“ се заменят с „изразяване на несъгласие“.
§ 40. В чл. 83, ал. 2 думите „или за животни“ се заличават.
§ 41. В чл. 85 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 навсякъде числото „90“ се заменя с „95“, след думите „ароматни култури“ се добавя „и/или площите с трайни насаждения по чл. 45, ал. 2, т. 5“, а накрая се добавя „или с трайни насаждения по чл. 45, ал. 2, т. 5“.
2. В ал. 2 и 3 след думите „ароматни култури“ и накрая се добавя „и/или трайни насаждения по чл. 45, ал. 2, т. 5“.
3. В ал. 4 навсякъде числото „90“ се заменя с „95“, след думите „ароматни култури“ и накрая се добавя „и/или трайни насаждения по чл. 45, ал. 2, т. 5“.
§ 42. В допълнителната разпоредба в § 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 17, буква „б“ думата „хербициди“ се заличава.
2. В т. 44 след думите „органо-минерални торове“ се добавя „обработен оборски тор“.
3. В т. 47 думите „кодиран в „зелен цвят“ се заменят със „Зелен“ или „НЕ“.
4. В т. 48 думите „кодиран в „червен цвят“ се заменят с „Червен“ или „ДА“.
§ 43. В наименованието на приложение № 5 към чл. 15, ал. 1 думите „застрашени от изчезване“ се заменят с „местни“.
§ 44. Приложение № 7 към чл. 21, ал. 5 и приложение № 8 към чл. 21, ал. 6 се отменят.
§ 45. В приложение № 9 към чл. 25, ал. 2 се създават т. 39 – 41:
„39. Yoanna/Йоанна
40. Nayden/Найден
41. Miro/Миро.“
§ 46. В приложение № 10 към чл. 25, ал. 3, т. 4 се правят следните изменения:
1. В таблица „Зеленчукови култури – полско производство“ ред „Картофи“ се изменя така:

Семена от картофи
10 000

2. Таблица „Оранжерийно производство – зеленчуци и плодове“ се изменя така:

Оранжерийно производство – зеленчуци и плодове:
Минимален добив, кг/ха
Среден добив, кг/ха
Домати в оранжерии
72 000
125 000
Пипер в оранжерии
45 000
65 000
Краставици в оранжерии
81 000
200 000
Ягоди в оранжерии
10 000
17 500
Малини в оранжерии
9 000
13 500

§ 47. В приложение № 11 към чл. 27, ал. 2, т. 3 и чл. 44, ал. 1, т. 3 в т. I. „Зеленчуци и плодове по интервенциите за обвързано с производството подпомагане“ се правят следните изменения и допълнения:
1. След ред „Пипер“ се създава ред „Пипер в оранжерии“:

Пипер в оранжерии
0,13
15 000

2. В ред „Ябълки“ числото „470“ се заменя с „400“.
3. В ред „Круши“ числото „470“ се заменя с „400“.
4. В ред „Кайсии и зарзали“ числото „310“ се заменя с „280“.
5. В ред „Вишни“ числото „560“ се заменя с „400“.
§ 48. В приложение № 12 към чл. 39, ал. 1, т. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 1 се създава изречение седмо: „В заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени и се запазват дърветата с хралупи.“
2. В т. 4 се създава изречение шесто: „В заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени и се запазват дърветата с хралупи.“
3. В т. 6 се създава изречение пето: „В заявените площи не се допуска премахване на дървета от местни видове край влажни зони и ерозирали терени и се запазват дърветата с хралупи.“
4. В т. 7 се създава изречение четвърто: „В заявените площи не се допуска изсичане на крайречни пояси от дървесна растителност от местообитания 91Е0, 91F0 и 92А0, които имат укрепващи и противоерозионни функции.“
5. В т. 9 се създава изречение четвърто: „В заявените площи не се допуска унищожаване на храсти и дървета в екотон гора – открито местообитание.“
§ 49. В приложение № 14 към чл. 40, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В буква „А“:
а) в т. 2 „Изисквания за минимални срокове на отглежданите култури“ в изречение второ думите „Междинните култури“ се заличават, след думите „на полето“ се добавя „поне“ и се създава изречение трето: „Междинните култури трябва да са налични на полето поне в периода от 1 октомври до 1 декември на годината на кандидатстване и да се използват за последващо зелено торене.“;
б) в т. 3 „Изисквания към минимално изискуемите обработки“ се създава изречение четвърто: „Покривните култури се използват за осигуряване на покривка през зимния период.“
2. В буква „Б“ в т. 6 след думите „органични торове“ се добавя „органо-минерални торове“, а след „микробиални торове“ се добавя „обработен оборски тор“.
Преходни и заключителни разпоредби
§ 50. За заявленията, подадени през кампания 2023 г., се прилага досегашният ред.
§ 51. За кампания 2024 г.:
1. Алинея 1 на чл. 83 не се прилага.
2. Срокът по чл. 61:
а) алинея 1:
аа) изречение първо е до 31 октомври;
бб) изречение второ е до 20 ноември;
б) алинея 2 е до 20 ноември;
в) алинея 3 е до 31 октомври.
§ 52. В Наредба № 4 от 2023 г. за условията и реда за подаване на заявления за подпомагане по интервенции за подпомагане на площ и за животни (обн., ДВ, бр. 30 от 2023 г.; изм. и доп., бр. 48, 56, 80 и 92 от 2023 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 1:
а) в т. 13 думите „застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП)“ се заменят с „местни породи, включени в развъдни програми (ДПЖ-МП)“;
б) в т. 20 думите „и картофи за нишесте (ИЗ-КЛЧ)“ се заменят с „(ИЗ-ЛЧ)“;
в) създава се т. 20а:
„20а. обвързано с производството подпомагане на доходите за производство на семена от картофи (ИЗ-ПСК);“
г) точка 39 се отменя.
2. В чл. 5, ал. 4 след думите „Министерство на земеделието и храните“ се добавя „на Стратегическия план“.
3. В чл. 7, ал. 1:
a) в т. 1 накрая се добавя: „както и данни за неговата банкова сметка; не се допуска заявяването на банкова сметка с титуляр, различен от кандидата;“
б) в т. 7 думите „заявени по интервенцията по чл. 1, т. 28“ се заменят с „когато е приложимо“.
4. В чл. 9:
а) в ал. 1 думите „за лук и чесън“ се заличават;
б) в ал. 2:
аа) в т. 2 думите „т. 36, 38 и 39“ се заменят с „т. 36 и 38“;
бб) в т. 3 думите „т. 36, 38 и 39“ се заменят с „т. 36 и 38“;
вв) в т. 5 думите „т. 27, 28“ се заменят с „т. 25, 27, 28“, а числото „39“ се заличава;
гг) точка 7 се изменя така:
„7. интервенцията в т. 38 и по екосхемите в т. 27 и 28 и по интервенцията в т. 36 и 43, както и по интервенцията в т. 49 – за защитените зони, в които за земеделските парцели има наложени забрани за употреба на продукти за растителна защита и минерални торове;“
дд) в т. 10 думите „за защитените зони, в които има наложени забрани за употреба на продукти за растителна защита и минерални торове“ се заличават;
ее) създава се т. 14:
„14. операция № 1 „Отглеждане на устойчиви сортове с разрешени за употреба в биологичното производство продукти за растителна защита“ на интервенцията в т. 42 и по екосхемите в т. 27 и 28 и интервенцията в т. 49 – за защитените зони, в които за земеделските парцели има наложени забрани за употреба на продукти за растителна защита и минерални торове.“;
в) в ал. 4, т. 1 числото „39“ се заличава.
5. В чл. 10 се създават ал. 5, 6 и 7:
„(5) Държавен фонд „Земеделие“ в срок до 30 юли изготвя информация за имотите от картата на възстановената собственост или от кадастралната карта, които попадат в рамките на очертаните земеделски парцели. Информацията е публична и достъпна чрез СЕУ и съдържа:
1. номер на имота от картата на възстановената собственост или кадастралната карта;
2. площта от имота, която попада в рамките на очертан земеделски парцел;
3. идентификация на кандидата за подпомагане, регистрирал съответния имот или част от имот, чрез посочване на УРН за кандидати – физически лица, и УРН, име и ЕИК за кандидати – юридически лица.
(6) Информацията по ал. 5 се съхранява на интернет страницата на ДФЗ в продължение на 5 години, считано от обновяването на данните по ал. 1.
(7) Информацията по ал. 5 се генерира като официална справка в СЕУ.“
6. В чл. 11 се създава ал. 3:
„(3) След изтичане на срока по чл. 12, ал. 1 се извършват допълнителни проверки по ал. 1 на всички заявления. При установяване на неподписани и непредставени в срок заявления същите се считат за невалидни. Държавен фонд „Земеделие“ издава уведомление на кандидатите чрез СЕУ.“
7. Член 13 се отменя.
8. В чл. 19 думите „форсмажорно събитие“ се заменят с „извънредни обстоятелства“ и се добавя „или събитие по чл. 55, ал. 3, т. 2, буква „б“ от Наредба № 3 от 2023 г.“, а думите „форсмажорното обстоятелство“ се заменят с „извънредното обстоятелство“.
9. В наименованието на раздел IV „Ред за подаване и изменение на заявленията за подпомагане през 2023 и 2024 г.“ думите „2023 и 2024 г.“ се заменят с „2023, 2024 и 2025 г.“.
10. В чл. 21, 22 и 23 думите „2023 и 2024 г.“ се заменят с „2023, 2024 и 2025 г.“.
11. В допълнителната разпоредба в § 1, т. 3 основният текст се изменя така:
„3. „Извънредни обстоятелства“ може да са“.
12. В преходните и заключителните разпоредби се създава § 3б:
„§ 3б. През 2024 г.:
1. Периодът за подаване на заявления по реда на чл. 5, ал. 1 е до 30 юни 2024 г.
2. Срокът по чл. 12, ал. 1 е до 30 юни 2024 г.
3. Заявление за подпомагане, подадено след срока по т. 1 и 2, е недопустимо и на кандидата не се предоставя подпомагане.
4. Член 12, ал. 2 не се прилага.
5. Срокът по чл. 14:
а) алинея 1 е до 31 октомври;
б) алинея 2 е до 20 ноември;
в) алинея 4 е до 31 октомври.
5. Срокът по чл. 15, ал. 1 е до 20 ноември.“
§ 53. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в „Държавен вестник“.
Министър: Георги Тахов
3678

 

Още
Утре
МЗХ

Стартира информационна кампания за директни плащания 2024

От 13 май до 22 май 2024 г. Министерството на земеделието и храните ще проведе информационна кампания за директни плащания 2024

 

От 13 май до 22 май 2024 г. Министерството на земеделието и храните ще проведе информационна кампания за директни плащания 2024 г. за земеделските производители от цялата страна. Дискутираните теми ще бъдат свързани с новите моменти в условията по интервенциите за директни плащания и подаването на заявления.

По време на срещите експертите ще представят промените при компенсаторните мерки и интервенции в областта на околната среда, климата, агроекологията, биоземеделието и хуманното отношение към животните. Ще се обсъдят и възможните им комбинации по Програмата за развитие на селските райони 2014 -2020 и Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023 – 2027 г.

Участниците ще бъдат запознати с новостите в Стандартите за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) и предварителна условност. Земеделските стопани ще могат да зададат своите въпроси и получат отговор от екипа експерти на Министерството на земеделието и храните.

Припомняме, че до 24 юни 2024 г. стопаните могат да подават заявленията си по кампанията в общинските служби по земеделие, както и да очертават площи, заявяват животни и схеми за подпомагане в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

Г

Още
Протест фермери
НОВИНИ

700 млн. лева трябва да получат фермерите по ОПДУ (СЕПП) до края на годината

До края на годината земеделските производители да получат близо 700 милиона лева

Земеделските производители да получат близо 700 милиона лева през декември тази година е цел, по която Министерството на земеделието и храните работи активно съвместно с Държавен фонд „Земеделие“. Това стана ясно на днешната среща на премиера академик Николай Денков с представители на зърнопроизводителите. В разговора участваха също министърът на земеделието и храните Кирил Вътев, изпълнителните директори на Държавен фонд „Земеделие“ и Българска агенция по безопасност на храните – Георги Тахов и Светлозар Патарински, както и директорът на Агенция „Митници“ Павел Тонев, съобщиха от правителствената информационна служба.

Следващата седмица предстои да бъде публикуван индикативният график за всички плащания към земеделските производители до края на годината. Най-голямото плащане, в размер на близо 700 милиона лева, е по интервенцията „Основно подпомагане на доходите за устойчивост“ (ОПДУ) от Кампания ‘2023, което замества Схемата за единно плащане на ПЛОЩ (СЕПП)

От понеделник, 6 ноември, всеки кандидатствал за подпомагане по директни плащания за Кампания ‘2023 ще получи по електронна поща информация за резултата от мониторинга на площите си.

Стопаните ще могат да се запознаят с резултатите и да преценят дали да подадат възражение в 14-дневен срок чрез Системата за електронно услуги или да оттеглят парцела си.

В хода на срещата зърнопроизводителите представиха пакет от мерки и предложения, които според тях ще помогнат както организацията, така и начина на работа в сектора. Премиерът академик Денков приветства конструктивния подход и увери, че правителството е готово да влезе в експертен разговор по всяко едно от предложенията, така че да се изработят най-ефективните решения в дългосрочен план.

Още
НОВИНИ

Официално: Кампанията за директните плаща продължава до 30 юни

До 30 юни земеделските стопани могат да подават заявления за директни плащания в Кампания 2023 и да правят редакции без санкция, съобщават  от агроведомството.
Това е предвидено с допълнение към Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, публикувано в бр. 48 на Държавен вестник от 2 юни 2023 г.

Още
НОВИНИ

Експерти разясняват новостите около директните плащания (Аудио)

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви ще са новостите в интервенциите по директните плащания от тази година. . Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

Още
Обнародваха промените в закона за собствеността на земята
НОВИНИ

Мзм: ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8 ще могат да се прилагат за стопанства с до 15 ха

В отговор на въпрос на Nivabg.com дали ЕК позволява изк;ючения от регламенти при които фермерите да не бъдат лишавани от субсидии ако не прилагат някой от стандартите за добро екологично състояние (ДСЕЗ) от земеделското министерство отговарят, че съгласно европейския регламент се предвижда възможност ДЗЕС 7 (Сеитбооборот върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода) и ДЗЕС 8 (Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти) да се прилагат за стопанства с обработваема земя над 10 ха.

Оттам напомнят , че по принцип Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, които са бенефициенти по интервенциите за директни плащания.

 

Още
НОВИНИ

Агроминистерството: Наръчникът по директните плащания ще бъде представен на фермерите след обнародване на наредбата за реда на прилагане на новите интервенции

Заради очаквания голям интерес от страна на земеделските производители от Nivabg.com се обърнахме към земеделското министерство с въпрос: Каква е готовността на ведомството за новата кампания и дали е готов наръчникът с информация за директните плащания. От министерството заявяват, че наръчникът ще бъде представен пред производители след обнародване в дв на наредбата с условията и насоките за кандидатстване по директните плащания. „Както всяка година и през 2023 г. Министерство на земеделието ще предостави в помощ на земеделските стопани Наръчник за директни плащания. В документа ще бъдат събрани всички изисквания и необходима информация за интервенциите за директни плащания“, пишат от агроминистерството като уверяват, че фермерите ще имат достъп до наръчника при старта на новата кампания.

Още
НОВИНИ

Светлана Боянова: Предложените от агроведомствотоанализи не кореспондират на записаното в регламента

„Предложените от агроведомството сценарии за таваните не кореспондират с това, което е записано в регламента. Моето усещане е, че никой не чете регламента, и всички дискусии са на вълната на емоциите“, каза по време на дискусията в парламентарната комисия по земеделие Светлана Боянова от „Институт за агростратегии и иновации“. Тя визира преразпределителното плащане и наличието в анализите предложени от Мзм на неверни условности като ограничението от 30 хектара до 650 хектара. Освен това в регламента на ЕС по думите и никъде не са въведени ограничения за размера на заплатите на земеделските производители, в това число на данъци и осигуровки.

„Концепцията на преразпределителното плащане е само една, и тя е, да се даде от големите на малките така както го разбира самата отделна страна членка. Тук ЕК сложи таван за да може спокойно да мине целия пакет за ОСП“, допълни още Боянова. Според нея никой не иска от малките фермери да стават големи или да преминават от конвенционално към биопроизводство.

Светлана Боянова заяви още, че първо трябва да се определи какво ще се прави с преразпределителното плащане и след това да се реши дали ще има тавани. Философията на ЕК е да гледа на тях като на „инструменти които да подпомогнат малките фермери, ако се сметне че това което им се дава през преразпределителното плащане е недостатъчно“. Допълни още тя.

Още
НОВИНИ

Браншът остана разединен по въпроса къде да отиват парите от таваните

В продължила близо два часа дискусия в рамките на ресорната земеделска комисия с представители на водещите браншови организации не се стигна до решения или до оправдаване на първоначалните очаквания за резки изказвания по безспорно най-щекотливата тема- таваните на директните плащания на земеделските производители, които ще бъдат налагани след 2023 година. И ако по отношение на въпроса дали да има тавани или не единодушието в полза на таваните беше почти единодушно , то по време на дискусиите се откриха известни нюанси в позициите на отделните браншове по отношение на това, къде трябва да отидат средствата от таваните. Някои от представителите на бранша споделиха, че биха желали тези пари да се пренасочат към подпомагане на земеделските производители в планинските и полупланински региони, други, те да отидат именно като преразпределителни плащания, а трети и най-вече представителите на синдикатите- те да са насочени към мерки за компенсиране на работната заплата.

Преди да споделим някои по-важни мнения по темата трябва да отбележим, че още в самото начало шефът на парламентарната комисия Пламен Абровски отбеляза, че съгласно европейския регламент, средствата акумулирани от таваните трябва да отидат първо за преразпределителни плащания, и чак тогава ако се прецени, да се заделят част от средствата за други пера. Той определи целта на дискусията като „даване на възможност на представителите на бранша да изрази позициите си по отношение на таваните и на преразпределителните плащания със всички особености“, тъй като „депутатите трябва да са наясно с бъдещите решения като законодателни инициативи, защото чре субсидиарността, която дава новата ОСП, на държавите членки се дава възможност да вземат национални решения, които да залегнат в първичното законодателство“.

 

Костадин Костадинов (НАЗ) : Не може да се говори наизуст за таваните

 

„Това е най-парливата тема за нас като бранш. През декември ни бяха представени различни варианти от страна на министерството, а на последното заседание и последен десети вариант. Има доста проблеми като липсата на дефиниции за понятия като що е работна заплата, като в предложените варианти има и коефициенти, които не кореспондират с регламента. Аз не мога да говоря наизуст за такава тежка тема , каквато са таваните. Единственото което ние искаме е, да се спази записаното в регламента, и от таваните да се приспадат средствата за заплати и всички други разходи.“

Христо Николов(„Сдружение българско розово масло“ ) : Парите  за поливно земеделие и малките фермери в планинските региони

 

„Нашата позиция е, че единственият смисъл от таваните ако ги има е, парите които ще бъдат икономисани и, ако се насочат към инвестиционни мерки по втори стълб, да отидат за поливно земеделие или към обезщетения на фермери от планинските и полупланински региони. Ако тези пари се насочат към преразпределителни плащания, ние не бихме го подкрепили защото няма смисъл и ефект.“ Позицията му беше подкрепена и от Гергана Андреева от асоциацията на производителите на етерични масла.

Тодор Джиков („Асоциация на картофопроизводителите“) Таваните не са панацея за грохналото ни земеделие

 

„Единствено таваните няма как да са панацея за грохналото ни земеделие. Ако не се приемат комплексни действия с приемане на наредби, промяна в субсидирането, в начина на контролиране, действия за осигуряване на пазари, адекватно и обезщетение на фермерите, няма как да стане. Нашето земеделие е в колапс, и това е видно. Вследствие на сгрешената политика в последните 20 години имаме едно изключително монокултурно земеделие и порочна практика за разпределение на субсидии.“

Стоилко Апостолов ( фондация „Биоселена) Трябва да има Логика в заложените цели, които да залегнат и в бюджетите

 

„Ние сме последователни в нашата позиция и от 2008 година насам сме за това да има тавани. Трябва да има Логика в заложените цели, които да залегнат и в бюджетите. Още през 2019 година предложихме въвеждане на тавани в подпомагането на биопроизводителите поради изчерпване на бюджета и появата на огромни стопанства с кориандър и пшеница. И в новия стратегически план е заложена регресивна ставка според която ограничението е до 50 хектара за група култури, при които ще се изплащат субсидии на 100%, от 55 до 65 хектара- 50% и над 65 хектара-10%. На фона на изискването на ЕС за 25% площи за биоземеделие до 2030 година на нас ни се слагат спирачки. Виждаме тотално разминаване между европейските цели и политиките които тук финансираме и разпределение на средствата. Ние сме за таван до 100 хил. евро на стопанство с приспадане на разходите за заплати и осигуровки като се вкара ограничение от два пъти и половина на средната заплата за сектора. „

 

Мариана Милтенова („Съюз на градинарите“) За преразпределителни плащания да се заделят 28% а не 10%

 

„Ние се спряхме на предложението за преразпределителни плащания да са за за стопанства с до 30 хектара. Смятаме, че предложените между 7 и 10% от средствата да отива за преразпределителни плащания е много малко, и след като ЕС предлага минимален праг от 10%, а нашите сектори както знаем са в изключително тежко положение и ако искаме да надградим нещо, този процент трябва да отиде на 28 или 29%.“

Таня Дъбнишка („Национална селска мрежа“) Трябва да се говори обективно, и да се стъпва на анализите на аграрната икономика

 

„Трябва да се говори обективно и да се стъпва на анализите на аграрната икономика, които се правят у нас и в Европа от години. Не случайно в предишни периоди не се вземаше толкова подвнимание преразпределителното плащане, но тъй като агроикономистите се произнесоха за неговата важност, с много от колегите сме съгласни, че реалният ефект за селските региони е видим в това, че преразпределителното плащане е толкова силно застъпено в европейския регламент. Според мен земеделската общност е закъсняла в този дебат, и ние сега се опитваме да разберем каква е логиката и какъв ще е социалноикономическия ефект от това преразпределително плащане.“

 

Светла Василева (КНСБ) Като синдикати, ние търсим социалния ефект

 

„На нас като синдикати най-вече ни хареса целта, новата ОСП да бъде по-справедлива и по-социална. Ето защо във всички направени девет варианта ние търсим социалния ефект. За нас с компенсирането на работните заплати е от първостепенно значение за изсветлявне на сектора и ще е стимул за фермерите в качеството им на работодатели. Заставаме твърдо зад въвеждане на тавана, но преразпределителното плащане да отива за компенсиране на работните заплати. От предложените десет варианта, според мен вариантите върху които трябва да се разсъждава са трети, пети, седми и девети, в които има достатъчно акумулирана сума за преразпределителни плащания.“

 

Симеон Карак–олев (НОКА) Има бездна между секторите

„От 12 хил. овцевъдни стопанства у нас в 9-10 000 от тях нивото на труд е примитивно и най-вече се извършва ръчно Тези хора не е ясно дали ще доживеят да вземат европейски средства. За какво балансирано земеделие говорим, като имаме изкопана бездна между различните сектори? Балансът е трябвало да се мисли и прилага преди 10-15 години, сега трябва да се мисли как да се запълва тази бездна. С резерви сме относно удължаване на обхвата от 300 декара. Настояваме той да бъде увеличен до 500 декара, защото има анализи, които показват , че чувствителната граница между стопанствата минава между 400 и 500 декара.“

Още
НОВИНИ

Без изискване животните да са под селекционен контрол, за да получават обвързана подкрепа

Няма да има условие животните да са под селекционен контрол за да могат фермерите да получават подпомагане една от двете нови интервенции на обвързаната подкрепа за кози и овце, съобщи в свой пост в социалните мрежи съпредседателя на Националната овцевъдна и касаещи асоциация Симеон Караколев да залегне подобно условие.

От бранша очакват в скоро време да им бъде представена и другата интервенция за високопродуктивни животни под селекционен контрол.

На представителите на земеделския бранш е бил представен десетиия вриант на таваните на директните плащания, който ако се приложи би засегнал 230 земеделски производители и ще акумулира близо 90 млн. евро, които ще отидат във втори стълб за реализиране на инвестиционни проекти.

В коментарите се отбелязва, че отново не се предвижда никакво подпомагане за фермерите отглеждащи коне, както и това, че се иска по-голяма яснота за какво ще се кандидатства. Емил Иванов пък предлага обвързаното подпомагане да е е за всички и под формата на средства за закупуване на концентрирани фуражи. Бончо Стоянов пък предполага, че и парите останали от таваните на директната подкрепа и прехвърлени към втори стълб пак ще отидат в големите.

Още
НОВИНИ

Сценариите за размера на таваните на директните плащания станаха десет

Без да разкрива подробности в проведен днес блиц контрол в ресорната земеделска комисия, министърът на земеделието Иван Иванов запозна народните представители както с течащите и в момента дискусии с представителите на различните земеделски браншове ( днес има такива с животновъдни организации а утре с такива на преработватели бел. ред.) , така и с това, което остава да се свърши по изготвянето и предлагането на стратегическия план. Иванов за пореден път потвърди, че крайният му вариант ще е готов най-рано в началото на март, като се очаква в понеделник на заседание на тематичната работна група да бъдат обсъдени таваните на плащанията.

Тъй като нито един от предложените към момента девет варианта на размер на таваните на директните плащания не отговаря на коалиционното споразумение, от министерството са изготвили още един десети вариант. „Разработихме още един вариант на таваните защото останалите които са предложени в голяма степен не отговарят на коалиционното споразумение“, заяви пред депутатите Иванов.

Очаква се през другата седмица по думите му да се индентифицират отделните интервенции, предложени в стратегическия план, и ако има такива които не отговарят на коалиционното споразумение да бъдат променени.

Още
НОВИНИ

Вечната дилема: Директните плащания- на площ или за труд?!

сред най-чувствителните теми за фермерите особено в по-новите страни членки като нашата. Да припомним че делът им в годишните плащания никак не е малък. Само за миналата година плащанията на площ у нас по данни на фонд „Земеделие“ са достигнали до 683 млн. лева, при над 3,1 млрд. лева европейско и национално подпомагане изсипало се в земеделския сектор.

Темата за това, дали точно тази схема на плащания на площ е най-справедлива стои непрекъснато на дневен ред в обсъжданията между отделните заинтересовани страни в опит да се намери по-справедлив механизъм на тяхното разпределение, който от една страна да не засегне прекалено много интересите на отделните фермери, но от друга да осигури известен баланс между отделните сектори. Не е тайна, че особено у нас в последните 14 години откакто се прилага тази схема сред най-облагодетелстваните са зърнопроизводителите, а не бяха редки и случаите на нейното изкривяване с появата на така наречените чертожници, които очертават площи, декларират ги без да произвеждат, но получават плащания по СЕПП.

Въпросът за това дали това подпомагане да отива към фермерите под формата на плащания на площ или за реално положен труд беше обсъждан от експерти по време на нарочно организирана конференция от arc2020.eu през лятото на тази година. В резултат на нея беше публикуван специален доклад. Макар да заемат централно място в структурата на ОСП, плащанията на площ имат голямо отрицателно въздействие ине позволяват да се осъществи прогресивна промяна в модела на субсидиране в подкрепа на селскостопанската общност (включително фермери и работници във фермите) и за насърчаване на масовото приемане на устойчиви земеделски практики, Ето защо ARC2020 иска да възобнови дебата за това дали ОСП трябва да подкрепя труда, а не земята.

В специална публикация за ar2020.eu Матео Мета представя настоящото състояние на подпомагането на европейското земеделие, и дава по-реалистично предложение за създаване на специална гъвкава схема за малките фермери.

Доходът за предприемаческа дейност от селското стопанство е важен контекстен показател, използван от Европейската комисия, за да обясни необходимостта от подпомагане на селскостопанския доход, както и намаляването на броя на фермите.В него се включва информация за това колко печелят земеделските производители основана на всички производствени фактори- земя, неплатен труд, вложени средства и др. Трудът е само една от променливите, които могат да повлияят на дохода на дадена ферма. Пазарната и публичната политика (в сферата на екологията и околната среда) оказват силно влияние върху доходите на стопанствата.

Важен показател за конкурентноспособността на земеделието в ЕС е сравнението между дохода на земеделските производители и с тези на заетите в други сфери на икономиката. Според данните на Главна дирекция „Земеделие“ в ЕК през 2009 година, когато доходите на фермерите са били най-ниски, те са се равнявали на 27% от средната работна заплата в общността. Делът на доходите им две години по-късно е достигнал до 42,5% от средната заплата за ЕС. Данните са показателни за това, че доходите на фермерите остават под средните за ЕС

Индикаторът за селскостопански предприемачески доход обаче не отчита доходите, които земеделските производители получават от други източници, като заетостта извън селското стопанство от неземеделски дейности, възнагражденията, социалните помощи, доходите от собственост и не е ясно дали отчита доходите от дейности по диверсификация на стопанствата (резултати от селскостопанските услуги?).Като такъв, само показателят за земеделски предприемачески доход е донякъде ограничен в оправдаването на субсидиите за земеделските производители. Това не означава, че фермерите не трябва да бъдат подкрепяни; секторът трябва да преодолее много предизвикателства – загуба на биологично разнообразие, изменение на климата, нарушаване на труда, концентрация на земя, неравенство в директните плащания въз основа на права, обезлюдяване на селските райони и т.н.

Съществуващи интервенции по ОСП, подкрепящи „доходите на фермерите“

Ако се разгледат съществуващия модел на подпомагане според Мета, интервенциите, подкрепящи доходите на фермите, не са задължителни за труд – те могат да отидат в земя, капитал, пропуснати доходи, направени разходи или предприемачество. Инструментите по първи стълб (най -тежката част от ОСП) отиват към дохода на стопанството въз основа на изпълнението на дадени условия. По -голямата част от плащанията в първи и втори стълб са плащания на хектар (на ха). Обвързаната подкрепа е още по -проблемен инструмент, ако е проектирана по опростен начин – е свързана с нивото на производство. В бъдещата ОСП еко схемите, дори ако се основават на „пропуснати доходи“ и „направени разходи“, все пак ще бъдат свързани с „хектара“, като по този начин ще засилят наследството между ОСП и нейните отрицателни странични ефекти (напр. концентрацията на земя и неравенството в доходите на фермерите.

В рамките на втория стълб на подпомагане според него възниква въпросът, дали плащанията на площ отиват за труда, положен от земеделските производители или за земя и капитал (например машини и финанси). Възможно изключение са например плащанията на труд тоест за произведена продукция, а не за площ, но авторът признава, че тази идея досега е била пренебрегвана дори в научни изследвания. Дава пример с инициатива по EIP Agri отчитаща трудовите аспекти, за проект на група на производители от германския град Хесен, създала работни места за хора с увреждания в рамките на регионална верига за производството и реализацията на биозеленчуци.

„Мантрата че плащанията на площ като едно от основите инструменти за постигане целите на ОСП по прост и ефективен начин всъщност е даване на публични средства облечено в неолиберална политическа рамка“ пише Мета. Възнаграждението на труда-което е същественото признание на активните земеделски стопани-обаче не бива съобразено или се омаловажава както в дебата за околната среда и климата, така и в неотдавнашните борби за по-справедливо разпределение на директните плащания.

По-атрактивни схеми за дребните фермери

Директните плащания, базирани на площ от ОСП, никога не са били от полза за малките, трудоемки земеделски системи като биологичното градинарство. Производителите на био плодове и зеленчуци обикновено са с малък мащаб (дори под 0,5 хектара), самостоятелно заети на пълен работен ден и разчитат на собствената си работа, както и на наемен или неплатен труд -членове на семейството или доброволци.

Тяхната продукция е до голяма степен включена в сезонни, високо хранителни, къси и/или директни вериги за доставка на храни (например кутии за храна, поддържано от общността земеделие, ресторанти, магазини във фермата). За да се изплатят по-високите им разходи за околна среда и труд, продажната цена може да бъде сравнително по-висока в сравнение с евтина, пакетирана в найлонови пликчета храна, или силно субсидирани хранителни алтернативи (например животински протеин). Има случаи, при които продажната цена е дори по -ниска от търговската. По -важното е, че тези производители на градински плодове и зленчуци често участват в дейности на общността, осигурявайки пространство за социални събирания, солидарност, сближаване и колективно обучение.

„Фермата ми е толкова малка [<3,7 декара = 1,5 ха], че дори няма смисъл да кандидатствам за подпомагане по ОСП. Само бихме се ядосвали, защото всичко отива за онези, които имат повече земя, повече крави, повече овце. Веднъж се опитах да кандидатствам за плащания за биологично земеделие, но все още чакам отговор. Може би първо трябваше да кандидатствам за директни плащания , за да отговарям на условията за подпомагане за биологично земеделие. Но можете ли да си представите, че градинското смесено производство дори не е посочено в падащото меню в повечето ИТ приложения? Често се чувствам заклеймен като „хоби фермер“ или като такъв, който прави нещо за собствено удоволствие. Всъщност аз доставям стотици кутии със здравословна храна всеки месец и създавам повече възможности за работа, отколкото дадена ферма с роботи за доене“, казва един ирландски фермер.

Разбира се, пазарът е една от областите, които се нуждаят от подобрения. Но ЕС и държавите -членки имат правомощието да разработват по -ефективни и значими схеми за малки земеделски стопани които надхвърлят логиката на плащанията „на хектар“. Преминаването от „по-високите плащания за по-големите собственици на земя“ трябва да се съобрази с повече опции за възнаграждение на труда, ако искаме да задържим младите хора в селските райони и да им предложим справедлив доход. В момента ЕС определя много нисък праг за възнаграждение на малките земеделски производители, пише в заключение Мета.

Още
НОВИНИ

И след 2023 година половината от парите за земеделие ще отиват за СЕПП

И в новия програмен период на ОСП се очаква почти половината средства за земеделие да отиват за СЕПП, показватразчетите представени вчера от служебното ръководство на МЗХ пред депутатите от ресорната комисия в парламента.

„Целия първи стълб е разделен на редица плащания, в който СЕПП е една част. Знае се че обвързаната подкрепа е 13+2 процента, че за преразпределителни плащания малките производители отиват 10% от плащанията, като новото е 25% от средствата ще отиват за еко схемите. Освен това имаме задължителни преразпределителни плащания по първи и втори стълб общо 3%, и делът на СЕПП който е 46% от първи стълб“, каза пред депутатите зам. министър Румен Гечев. Идеята според него е не просто да имаме интервенции с пари, а да се докаже, че всяка една група от бенефициери-малки, средни и големи имат нужда от различен вид интервенции, някои от които няма да са в парична стойност.

Разчетите направени в анализ от предходното ръководство на земеделското министерство показват, че при налагане на таван на директните плащания над 100 хил. евро ще бъдат засегнати едва 705 потенциални бенефициери, стана ясно  още по време на вчерашното заседание на ресорната парламентарна комисия. Служебното ръководство на МЗХГ е подготвило анализ за това какъв би бил процентът на засегнатите бенефициери при налагане на постепенна редукция на таваните на плащанията от 25% до 85% в зависимост от получаваните суми за директни плащания на база 2019 година. Гешев не изключи вариант за национално решение, което да обхваща и двата варианта.

 

 

Още
НОВИНИ

Младите фермери в Германия ще получават по 70 евро на хектар от 2023 г.

Аграрните министри на отделните германски провинции постигнаха обща позиция по отношение на промените в субсидирането на земеделските производители, които трябва да влязат в сила от началото на 2023 година, съобщава topagrr.com. Предвижда се от 2023 година например младите фермери да получават по 70 евро на хектар за стопанства с до 120 хектара, което съответства на 2% от средствата по първи стълб на ОСП.

Други 2% от средствата по селската програма се планират за обвързана подкрепа за животновъдството, като се обсъжда овцевъдите и козевъдите да получават по 30 евро на овца или коза-майка а говедовъдите по 60 евро на млекодайна крава.

До 13% от парите по директните плащания за малки и средни стопансва

По време на конференцията министрите на отделните провинции се обединиха около позицията да не се прилага таван и дегресия на директните плащания за големите стопанства. Срещу тавана на плащания се обяви най-вече Бавария, където макар и да има смисъл от тях, въвеждането им би оставило големите стопанства без субсидии. Предвижда се до 13% от средствата по първи стълб да отидат за подпомагане на малките стопанства, макар, че по този параграф все още не е постигнато окончателно разбирателство. За малките и средни стопанства се планират плащания извън правилото за първия хектар по втори тсълб, като стопанствата с до 40 хектара обработваеми земи ще получават по 70 евро на хектар, а такива с до 60 хектара по 40 евро на хектар.

Фермерите ще оставят 3% от площите като непроизводствени и 5% за междини култури

От 2023 година се планира базисното плащане на хектар да падне до 140 евро на хектар, като всички стопанства ще трябва да заделят 3% от обработваемите си площи като непроизводствени площи или 5% за отглеждане на междинни култури. Ако спазват еко схеми по първи стълб или поемат агроекологични ангажименти по втори стълб на ОСП, фермерите могат да увеличат допълнително размера на плащанията. Прилагането на новите еко схеми по първи стълб ще бъде доброволно. За тях е предвидено да отидат най-малко 25% от средствата по първи стълб на ОСП. Това е повече от предложените от федералното министерство на земеделието 20% но под искания от Европейския парламент праг от 30%. Що се отнася до средствата за поемане на агроекологични ангажименти се предвижда постепенното им увеличаване- от 10% през 2023 г. до 15% от директните плащания през 2026 г.

Още
НОВИНИ

В Германия започват дискусии около бъдещето на директните плащания

Още в началото на новата година в Германия се отваря мащабна дискусия за да се даде отговор на въпросите свързани с новата архитектура на директните плащания към фермерите в страната и да стане ясно, как ще се разпределят близо 7,4 млрд. евро годишни субсидии , информира специализираният портал agrarheute.com.

Отговори предстои да намерят въпроси като: С колко трябва да паднат базисните директни плащания от 2023 година? Дали и какви тавани трябва да бъдат въведени? Какви прехвърляния между отделните стълбове на ОСП са възможни?

За това, колко важни за германското земеделие са тези въпроси говори фактът, че не просто става дума за пари, а за много пари- не по-малко от 7,4 млрд. евро годишно по двата стълба на финансиране- средства които трябва да дойдат както от европейските фондове, така и от национално съфинансиране.

Дискусията и борбата за тези пари бе отворена вчера с писмо на федералния министър на земеделието Юлия Кльокнер до нейните колеги-министрите на земеделието на 16-те федерални провинции. Освен на тези въпроси ще се търси отговор и на въпроса какво трябва да е националното доплащане за първите 100 декара, за размера на тази субсидия и до какъв размер на стопанствата да се изплаща тя.

В информацията се припомня, че отговорите на тези въпроси трябва да залегнат в новите стратегически планове, които дават по-голяма възможност за гъвкави решения на страните членки, като именно в тях трябва да бъде описано, колко гъвкави трябва да са тези решения. Подчертава се, че стратегическия план на федералната република трябва да бъде представен пред Брюксел до 31 декември 2021 година, след което се очаква решение от страна на Европейската комисия. Както е известно в средата на декември миналата година Германия както и останалите 26 страни членки получиха своите препоръки за това, какво трябва да включат в своите стратегически планове, базирани на анализ на земеделието на всяка отделна страна.

Както страната като цяло, така и отделните провинции са поставени пред трудната задача в година на парламентарни и местни избори да разработят стратегически план, , като паралелно с това бъде разработена и законовата рамка за неговото прилагане. За препоръките към България  четете тук

 

Отговори на всички въпроси се очаква да бъдат дадени по време на специалната конференция с участието на всички земеделски министри на 14 януари, като окончателното им приемане трябва да се случи на аграрна конференция в началото на февруари. Тогава министрите на отделните провинции ще трябва да обсъдят важни аспекти на ОСП сред които и това каква минимална част от земята фермерите трябва да оставят като необработваема. Министрите на околната среда на отделните провинции настояват това да е минимум 5% от общата земеделска земя. Трябва да се реши също, дали да се съкратят плащанията на национално ниво за да се отделят и средства за младите фермери.

Министрите на земеделието ще трябва да решат дали Германия да определи по-високи от минимално определените от Брюксел плащания за новите екосхеми. Както е известно от Съвета на министрите на ЕС настояват 20% от средствата по първи стълб да бъдат заделени за екосхемите докато от ЕП настояват за най-малко 30%. Триалогът по този въпрос на европейско ниво още не е приключил. Не е изключено и това, страната да въведе диференцирани плащания по новите екосхеми на регионален принцип.

Още
НОВИНИ

Дебатът за ОСП остава, но дали тя ще стане по-справедлива

Месец преди окончателното пленарно гласуване в Европейския парламент и тристранните преговори със Съвета, изглежда, че предложението за реформи в ОСП след 2002 година не върви към очакваната посока. Какво можем да очакваме да се случи? Матео Мета докладва за състоянието на дебатите в обширна публикация за портала arc2020.eu. Той дава сравнение в позициите на основните политически групи в ЕП по отношение реформите на ОСП след 2020 година.

Реформата след 2020 г. обещава да осигури по-справедлива ОСП: по-добро насочване и разпределение на ресурсите. За да постигне по-справедлива ОСП, Комисията въведе задължително ограничаване – горни граници на плащанията – и дегресивност – прогресивно намаляване на плащанията над определено ниво – за да се справи с изкривеното разпределение на около 80% от директните плащания само на 20% от европейските ферми.

По-справедливата ОСП може да означава много неща: от по-равномерно разпределение на I стълб директни плащания между различни видове земеделски производители в рамките на и между държавите-членки на ЕС, до ОСП, която зачита социално-икономическите, половите и екологичните условия в ЕС и извън него“, пише Матео Мета .

В предложението на Комисията (юни 2018 г.) „по-справедлива“ ОСП се отнася главно до по-добро разпределение на директните плащания, например от по-големи към по-малки бенефициенти или към млади фермери.

 

ОСП 2014-2020

Предложения на ЕК за ОСП след 2020 г.

Позиция на ЕНП септември 2020 г.

Позиция на Зелените

Съвет на ЕС

Препратки

R1307/2013

COM/2018/392 final

Неформална позиция на ЕНП

Неформална позиция на Зелените

Доклади за напредъка на Съвета

Таван на директните плащания

доброволни

задължителни

Подкрепя задължителен праг на таваните, но и с изключения

За задължителни тавани на директните плащания

доброволни

Праг на таваните евро на ферма

Според решението на всяка страна членка

100 хил. евро

50 хил. евро

100 хил. евро

Според решението на всяка страна членка

Дегресивност преди тавана на плащане

Най-малко 5% за частта на сумата над 150 хил. евро

а) с поне 25% за частта между 60 000 и 75 000 евро:

б) с поне 50% за частта между 75 000 и 90 000 евро:

в) с поне 75% за частта между 90 000 и 100 000 евро:

г) със 100% за сумата над 100 000 евро

а)с поне 25% за частта между 35 000 и 40 000 :

б) с поне 50% за частта между 40 000 и 45 000 :

в) с поне 75% за частта между 45 000 и 50 000 :

г) със 100% за сумата над 50 000 евро:

Отделните страни членки да имат право да избират или да въведат дегресивност или допълнителна преразпределителна подкрепа на доходите

Удръжки за изчисляване на сумата на директното плащане, подлежащо на ограничаване

Според решението на всяка страна членка

а) заплати, свързани със земеделска дейност, декларирана от земеделския производител, включително данъци и социални вноски:

б) еквивалентни разходи за редовен и неплатен труд, свързан със селскостопанска дейност, практикувана от лица, работещи във фермата

Разходи за еко-схеми, млади фермери и 50% от разходите за труд

Разходи за еко-схеми, хуманно отношение към животните и разходи за труд

Някои държави-членки изразиха позицията си за изваждане на разходите за труд, екосистеми и млади фермери. Като цяло Съветът се стреми към по-голяма гъвкавост при определяне на метода за изчисляване на сумите, които трябва да бъдат приспаднати.

Анализът се основава на проучвания, регламенти, предложения на Комисията, доклади за напредъка и заседания на Съвета и неформални позиции на политическите групи на ЕП, извлечени до понеделник 21 септември 2020 г.

Пълният анализ тук

Още
НОВИНИ

Директните плащания задълбочават разликата в доходите сред фермерите, твърди ново изследване

Най-малко 24 млрд. евро от субсидиите по ОСП годишно отиват за най-богатите земеделски региони, пише arc2020.eu, порталът на групата Agricultural and Rural Actors working together for good food, farming and better rural policies in EU. Публикацията се основава на ново изследване за разпределението на субсидиите за земеделие. Авторите му Марк Скоун, Кимбърли Никълъс и Марк Брейди твърдят, че тъй като повече от 50% от субсидиите отиват за големите ферми, директните плащания задълбочават различията в доходите сред земеделските производители и разрушават самата среда, от която зависи земеделието. Те са изследвали как средствата за субсидии се дават от администрацията на местно ниво, свързвайки тези плащания с някои от общоевропейските цели като подобряване на биоразнообразието и създаване на нови възможности за младите фермери.

Нашият анализ показа, че най-малко 24 милиарда евро годишно отиват за подпомагане на доходите в най-богатите земеделски региони на ЕС с най-малко работни места в селското стопанство. Междувременно най-бедните региони с най-много работни места в селското стопанство са изоставени“, пишат още те.

Освен това резултатите им показали влошаване на текущите разходи на фермерите без да се намалява неравенството по между им, тъй като плащанията се основават на площта на стопанствата, а не на нуждите им. Проучването показало, че най-много субсидии се дават не за селските, а за градските региони, и че най-голям дял от средствата по ОСП отиват за региони замърсяващи най-много околната среда и с най-малко ангажименти относно екологията.

Подпомагането на доходите на ОСП трябва да се основава на нуждите, подобно на други плащания за социални помощи, които са подложени на проверка на средствата. Това означава, че получателите трябва да докажат, че се нуждаят от подпомагане на доходите по определен критерий, като се вземат предвид всички източници на доходи. В противен случай фермерите трябва да бъдат възнаграждавани или компенсирани само въз основа на доказателства, че те предоставят обществени блага.

Това според авторите на изследването би дало възможност за подкрепа на фермери в региони с високи нива на замърсяване на околната среда да ги намалят, както и доходи на земеделски производители в необлагодетелстваните региони, които ще им позволят достъп до екоуслуги като защита на пасища с висока екологична стойност и богато биоразнообразие. Подобни промени биха подобрили значително сегашния модел на плащания, основан на големината на стопанството.

Още
МЗХ

Удължават до 20 май приема на заявления за директните плащания

Срокът за подаване на заявления за подпомагане по схемите за директни плащания се удължава до 20 май, съобщиха от аграрното ведомство. До 5 юни 2020 г. се удължава и срокът за извършване на промени в заявлението. До 15 юни земеделските производители могат да подават заявления със санкция от 1% за всеки работен ден закъснение
Към 15 май 2020 г. са подадени 97 886 заявления.

Още
НОВИНИ

ЕК предлага на страните членки удължаване на срока за кандидатстване за дирекни плащания до 15 юни

От Европейската комисия пrедагат на всички страни членки възможност за удължаване на срока за кандидатстване за директни плащания до 15 юни, съобщава AGPress.eu. Искане за това е било отправено от страна на Италия, която се превърна в епицентър на пандемията от covid 19 в Европа. Удължаването ще бъде възможно за всички земеделски стопани, които отговарят на условията в syotwetnite държави-членки. Държавите-членки обаче трябва да решат дали да използват разширението.Отделните страни ще решават дали ще се възползват от удължаване на кампанията/ ОТ Брюксел подготвят за тази цел правните стъпки, които да позволят подобnо изключение от сега приетите правила.

Новият краен срок за подаване на заявления ще бъде 15 юни 2020 г., вместо 15 май, което ще позволи по-голяма гъвкавост на земеделските производители да попълват заявленията си в условията на кризиsната ситуация в която се намират страните от Стария континенЕК,

Още
НОВИНИ

Одобриха слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019 и окончателен слой „Постоянно затревени площи“

Одобриха слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019 и окончателен слой „Постоянно затревени площи“

Ето директен линк към списъка с имоти (файловете са разделени на области)

Списък на имотите, съгласно Методика за създаване на специализиран слой „ПЗП“ и географски обхват на специализирания слой „ПЗП“ по области 

Географски обхват на специализирания слой „ПДП“ по области 

Одобрени са окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за Кампания 2019 и окончателен слой „Постоянно затревени площи“

Реклама: Купи СПИСЪК НА РАЗРЕШЕНИТЕ ПРЕПАРАТИ ОТ ТУК

 

Одобрени са окончателният специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” (ПДП) за Кампания 2019 и окончателен слой „Постоянно затревени площи“ (ПЗП) със заповед на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева.

В тази връзка, земеделските стопани, подали възражения по образец в периода 02 декември 2019 г – 13 декември 2019 г., срещу проекта на слой „Площи, допустими за подпомагане”, могат да се информират за резултатите от тяхното разглеждане чрез Система за електронни услуги – Държавен фонд „Земеделие“- Разплащателната агенция (ДФЗ –РА).

На база данните от окончателния слой ПДП, след извършване на задължителните кръстосани проверки на подадените през 2019 заявления за подпомагане, предстои да се извърши окончателна оторизация и плащания на площ за миналогодишната кампания.

При необходимост, ДФЗ – РА ще извърши корекции в направените до момента плащания по схемите и мерките за подпомагане на площ. Допълнителни субсидии ще бъдат изплатени на земеделските стопани, които първоначално са получили по-малка сума, а на тези, при които се установи, че е предоставена по-голяма ще се предприемат стъпки за нейното възстановяване.

Одобреният слой ПЗП е изготвен, след разглеждане и обработка на всички постъпили в срока 01.09.2019 г – 31.01.2020 г. 67 искания от физически или юридически лица, и общини за изключване/включване на конкретни имоти от/в слоя и издаване на индивидуални заповеди за одобрение или отказ на исканията.

Данните за двата слоя са предоставени на ДФЗ-РА за зареждане в ИСАК за обезпечаване на приема на заявления за подпомагане през 2020 година и са публикувани в цифров вид на сайта на МЗХГ.

Заповедите подлежат на оспорване по реда на Административно-процесуалния кодекс пред съответния административен съд. Срокът за това е 14 – дневен до 27.03.2020 г. включително.

Още
НОВИНИ

Нивата на директните плащания в ЕС се запазват и през 2021 г.

Вчера депутатинте от ЕП гласуваха удъжаване на срока за урегулиране на новата ОСП до края на 2020 г. , и се съгласиха да се запазят нивата на директните плащания в страните членки и през 2021 година. Това пише euractiv.de.  Шефът на комисията по земеделие в ЕП обясни забавянето на преговорите с факта, че досега се е работело по структурата на ОСП, и тепърва предстоят преговори по нейното съдържание. Освен това за разлика от предходния парламент, в този  в преговорите ще се включи и комисията по околна среда.  Между двете комисии все още има различия по някои въпроси като например каква част от директите плащяния да се заделят за така наречените екосхеми. Аграрната комисия предлага делът на средствата за тези схеми да е 20%, докато комисията по околна среда настоява за 30%.

Още
НОВИНИ

Субсидиите – накъде след 2020 г.?

В опит да очертаят бъдещето на субсидирането на земеделието ни в новия програмен период на ОСП, чийто старт  се очаква да закъснее, представители на бранша и експерти се събраха вчера на дискусия  в Пловдив.  Администрацията отново потвърди своите приоритети.  „За нас е важна една по-силна външна конвергенция т.е. сближаване на плащанията за държавите с плащания под средното ниво, каквато е страната ни, и запазване и дори увеличаване на обвързаната подкрепа” каза по време на форума заместник министърът на земеделието Виргиния Кръстева. Тя повтори още, че страната ни е за запазване на преходната помощ и за това, нивата на таваните да се определят от всяка отделна държава страна членка, за да се отчетат всички регионални специфики. Освен това според нея ще се търсят възможности „зелените плащания да се направят по-привлекателни” за земеделските производители.

Зърнопроизводителите се противопоставят на всякакви тавани

„Това да ограничаваш с тавани нещо, което си градил два периода, градил си едно стопанство не е добре”, каза Костадин Костадинов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите и добави:”Защо да поемам доброволни зелени ангажименти, като ми ограничават тавана?”. Според него въпросът с таваните на плащанията се нуждае от преосмисляне. Според Костадинов не може да се наложат еднакви зелени изисквания на всички региони у нас.  На обратната позиция,що се касае до таваните са биопроизводителите. „Горещо подкрепяме налаганията на тавани, и за нас бъдещето на европейското земеделие е в подкрепата на малките фермери, защото видяхме до какво доведе модела през последните два периода- до обезлюдяване на селата, съсипване на всички компоненти на околната среда и до измиране на видове”, каза Албена Симеонова. Подкрепяме това, че 30% ще са за екологични плащания, и дори считаме, че са малко. Ако искаме да съхраним  оцеляването на селото и връщане на младите хора и желаещите да се занимаване  със земеделие, трябва да се върви към екологизация на земеделието чрез насърчаване на практики, които работят в полза на околната среда, намаляване употребата на пестициди и елиминиране употребата на ГМО”, добави още тя. Албена Симеонова  призова за налагане на „много сериозни правила” за плащанията по агроекологичните мерки, по които липсата на тавани до сега е довела до сериозни източвания. Според нея обаче  не трябва да се допуска различни екологични организации да диктуват екологизацията в земеделието и да се отива в крайности.

Намиране на симетрия в разпределението на субсидиите

Отношение по темата за таваните по време на дискусията взе и председателят на Националната асоциация на младите фермери Петър Петров , според който стопанствата трябва да са до 10 000 декара, като едно стопанство с до 4 000декара  занимаващо се със зърнопроизводство, може да е жизненоспособна семейна  ферма. Той определи като „неработеща” мярката за обученията  и курсовете, организирани с европейски субсидии, защото води само до влизане и излизане на определени хора в земеделието. Според него трябва да има симетрия в разпределение на субсидиите. „Като млади фермери  ние не можем да насърчаваме хората в една или друга посока, а да се разгледат различните области, като се насърчават производства, които са специфични и най-икономически издържани за всяка една от тях”, посочи  Петров, според който  не по-малко важно е как ще се изразходват парите и за младите фермери.

 

 

 

 

Още
80% от стопанствата с ниски доходи си разпределят едва 25% от субсидиите по директните плащания
НОВИНИ

Източна Европа отново поиска изравняване на директните плащания до 2027 година

Ръководейки се от факта, че климатичните условия в ЕС са еднакви, Полша и балтийските страни излязоха с нова декларация, с която поискаха изравняване на директните плащания след 2021 година, съобщава topagrar.com. Земеделските министри на Полша, Латвия,Литва и Естония се аргументираха с растящите предизвикателства пред европейското земеделие, промените в климата както и опазването на природата и животните, които водят след себе си повишаване на разходите  и  понижаване на доходите на фермерите. За да не се наруши конкурентноспособността на фермерите, те настояха за „по-силен втори стълб на подпомагане”, като  определиха като „неприемлив” факта, че размерът на директните плащания се различава тройно в някои случаи, докато на вътрешноевропейския пазар действат еднакви условия за всички. Те настояват процеса за уеднаквяване на директните плащания на фермерите в страните членки да приключи в рамките на следващия период на многогодишната финансова рамка до 2027 година. Аграрните министри изразиха и  общата си надежда, че Брюксел  ще предприеме и мерки за преодоляване на  очакваната за аграрните пазари криза след Брекзит.

Още
НОВИНИ

Агроведомствот официално удължи срока на Кампания 2019

Срокът за подаване на заявления за подпомагане в кампанията през 2019 година е удължен до 23 май, съобщиха от аграрното ведомство. Периодът на подаване на заявления със санкция се удължава с 25 календарни дни, след датата, фиксирана за удължаване.

Още
Галина Митева: Различната структура на стопанствата в отделните страни налага таваните на директните плащания да се определят на национално ниво
НОВИНИ

Галина Митева: Различната структура на стопанствата в отделните страни налага таваните на директните плащания да се определят на национално ниво

От Българската асоциация на собствениците на земеделски земи смятат, че таваните върху директните плащания в новия период на Общата селскостопанска политика трябва да се определят на национално ниво поради различната структура на стопанствата и техния размер.

Такава позиция изказа зам. председателят на асоциацията Галина митева, която запозна присъствалите на семинар в Боровец с последните дискусии около структурата на ОСП в следващия седемгодишен период. Наред с това в полза на подобен подход към таваните  са различните нива на средните плащания в отделните страни  както и нивата на заплатите в агросектора.  „Няма как да мерим с един аршин, защото за разлика от Франция  и Дания например, у нас минималната  заплата е 287 евро. Освен това решаването на въпроса за изравняване на плащанията между старите и нови страни членки е оставен за след 2020-та  година. По този въпрос сме се обединили всички, защото няма как да сме конкурентноспособни на останалите”, каза Галина Митева.

„Темата за ОСП вълнува българския земеделски производител вече повече от година.  В момента има някакви разговори, и се е достигнало до определено ниво, но тъй като се очаква да встъпи в прерогативите си новия Европейски парламент, всичко ще се случи след неговото конституиране”, добави тя. Според нея ОСП трябва да зададе  ясни условия на работа и стабилност на земеделския сектор в Европа.

Освен това Комисията е решила да даде време на отделните страни да се адаптират към новите правила, ето защо повече от тях  се предвижда да влязат в сила от 2022 година. Що  се отнася до зелените плащания, в Европа се коментира, че те не са постигнали първоначалните си цели, и не се е стигнало до по-зелено и устойчиво земеделие, ето защо трябва да бъдат реформирани. От Европейската организация на собствениците на земеделски земи (ELO)  защитават позицията за доброволния характер на зелените плащания след 2021 година, като те бъдат обвързани с допълнително финансово подпомагане. Всеки да има правото да избере колко и какви ангажименти да спазва, като съответно те да бъдат компенсирани.

Още
МЗХ

Фермерите отглеждащи месодайни животни ще доказват реализирани на пазара животни

Фермерите отглеждащи животни за месодайното направление вече няма да доказват брой приплоди, а реализация на животни на пазара, съответстващи най-малко на 0,2 животни на допустимо за подпомагане животно, за да кандидатстват по схемите за директни плащания. Това е една от промените които се предлагат в наредбата за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания. Проектодокументът е публикуван за обществено обсъждане, и се очаква тези промени да влязат в сила за кампанията през 2019 година. Освен това се променят изискванията за фермерите отглеждащи автохтонни породи животни, като се въвежда  изискване за доказване на реализирано на пазара мляко от 1500 килограма на крава. Това условие ще важи и за комбинираните породи.

Общо схемите за подпомагане ще са 16, като  се предвижда отделна  схема за подпомагане на пиперопроизводителите, като по искане на различни браншови организации са намалени изискваните добиви за някои плодове и зеленчуци. Нова схема за подпомагане ще има за производителите на зеле, моркови, дини и пъпеши.

Добиви по култури, които фермерите трябва да доказват

 

Култури Добив, кг/ха
Зеленчукови култури – полско производство:  
Домати 19 000
Пипер 13 400
Краставици 20 750
Корнишони 19 000
Главесто зеле 17 460
Лук 12 450
Патладжан 18 980
Морков 12 430
Чесън 3 510
Картофи 19 900
Дини 24 870
Пъпеши 8 450
Овощни култури и десертно грозде (плодове): Добив, кг/ха
Ябълки 11 914
Ягоди 4 980
Круши 5 922
Кайсии и зарзали 4 970
Праскови и нектарини 7 500
Сливи 6 246
Череши 4 700
Вишни 3 718
Малини 3 300
Десертно грозде 4 500

 

Оранжерийно производство – зеленчуци: Минимален добив, кг/ха Среден добив, кг/ха
Домати в оранжерии 72 000 170 000
Пипер в оранжерии 45 000 85 000
Краставици в оранжерии 81 000 250 000

 

 

 

Още
НОВИНИ

Фил Хоган защити необходимостта от тавани на директните плащания

Аграрният комисар Фил Хоган защити предложението на Европейската комисия за тавани на директните плащания от 60 хил. евро на фона на продължаващите критики за това, че огромна част от субсидиите в момента отиват в ръцете на големите индустриални стопанства, информира topagrar.com. Според него подобен таван ще позволи по-справедливото и целенасочено разпределение на субсидиите за земеделие. Както е известно от ЕК предлагат постепенно нарастващ таван с минимална граница  60 хил. евро и максимална 100 хил. евро на стопанство и за година. Държавните и правителствени ръководители на страните членки ще трябва да решат през есента на тази година какъв да бъде таванът на директните плащания, като решението ще е обвързано с приемането на многогодишната финансова рамка за следващия програмен период.

Хоган изтъкна, че определянето на горна граница на таваните на плащанията ще спомогне за намаляване на обществената критика насочена към най-големите земеделски стопанства заради получаваните от тях огромни субсидии. Въвеждането на подобна скала на таваните ще трябва да доведе до намаляване на европейското подпомагане за  тези стопанства.

Средствата остават в страните членки

В същото време аграрният комисар подчерта, че трябва да се намали негативния ефект по отношение на заетостта в земеделския сектор, като за целта се предлага разходите за труд включително и за семейните стопанства да се вземат под внимание при определяне на горната граница на директните плащания. Хоган уверява, че спестените средства вследствие на въведените тавани ще остават в страните членки, и ще отидат за стабилизиране на сегашното ниво  на малките и средни фермери въпреки предвижданото съкращение на бюджета като цяло. „Целта е средства да получат „стандартните семейни стопанства”, подчерта комисарят по земеделие.

Както е известно по време на последното заседание на съвета на аграрните министри по-голяма част от тях се обединиха около даван на възможност за доброволно въвеждане на тавани на директните плащания.

Още
НОВИНИ

Нова точкова система за оценка на субсидирането в ОСП предлагат германски производители

Навред в Европа продължават дискусиите за това, как Общата селскостопанска политика да стане по-ефективна в бъдеще така, че да се постигнат поставените политически цели. Euractiv.de информира за предложение на германска браншова организация на земеделските производители, от следващия програмен период на ОСП да се въведе нова точкова система за оценка  приноса на фермерите за постигане  на заложените политически  цели. Принципът е прост- предложението е  приносът им за постигане на цели като опазване на климата, повишаване качеството на храните и опазване на животните да се измерва  с помощта на специален каталог от критерии, и да се оценява с точки. Част от субсидиите биха могли да се степенуват, и размерът им да се обвърже с броя на точките, набрани от всяко стопанство . Така от решаващо значение за това, какъв да е размерът на субсидиите за дадено стопанство вече няма да е неговата големина, а ползата която носи за обществото.

Подобна точкова система ще стимулира земеделските производители да напаснат своите методи на производство на целите, които иска да постигне обществото. До момента почти липсват подобни стимули. Например размерът на субсидиите по първи стълб на финансиране в сегашната ОСП не зависи от това, дали даден животновъд е осигурил достатъчно място за отглежданите животни, дали фуражът е генетично манипулиран или каква е големината на пасищата. Това искат да променят от Германското дружество на селскостопанските производители.  Предложената система ще премахне практиката най-много субсидии да вземат „стопанствата обработващи най-много хектари земеделска земя, а парите ще отиват за онези фермери, чиито стопанства имат повече резултати за постигане на по-голямо разнообразие при отглежданите култури, жизнеспособен ландшафт, и хуманно  отглеждане на животните”, се казва  в предложението на браншовата организация.

Според нейния председател Улрих Яспер вече има сигнали от Брюксел че по-добре ще следи постигането на политическите цели на аграрната политика  чрез прехвърляне на средства между двата стълба на финансиране, отколкото чрез въвеждане на точкова система. В сегашната обща селскостопанска политика страните членки имат възможност да диференцират средствата по втори стълб според целите и регионите.

Предложенията на Брюксел за промени в аграрната политика обаче са подложени на критики от страна на Европейската сметна палата , защото не се предлагат никакви механизми за контрол на прехвърлянето на средствата между двата стълба на финансиране. Според Яспер предимствата на точковата система са, че ще е ясно дефинирано какво се очаква, и колко точки за какво ще се дават. Тази система ще позволи точното измерване на постиженията на стопанствата  във връзка с поставените политически цели. Фермерите могат да тестват точковата система, като установят  съобразно набраните точки, какви европейски субсидии могат да получават.

Земеделските производители също така биха могли да определят как дадена мярка като въвеждане на пасищно отглеждане на животните или намаляване концентрацията на вредни вещества в почвите чрез редуциране употребата на торове  може да се отрази на получаваните от тях субсидии. Предложението на браншовата организация си има и негативни страни обаче. Предлага се например за всяка точка да се дава по едно евро от европейския бюджет за земеделие. Не е ясно дали подобна система не би тласнала по-голям брой от стопанствата да прилагат агроекологични мерки заради субсидии, и дали няма да се появят много нови стопанства.  Сигурното е, че се наблюдават политически знаци за развитие на земеделието.

От друга страна се очаква увеличаване на претенциите за субсидии на фона на натиска  за съкращение на бюджета. Ето защо се налага по-голяма гъвкавост и принципна готовност за обвързване на субсидиите с развитието на секторите и създаване на възможности за извънплановото им увеличение, нещо което сега почти не може да се случи. Точковата система обаче ще позволи известно опростяване според Яспер, защото няма да се концентрира на първо място върху финансирането а върху назоваването на конкретни критерии за субсидиране. Освен това тази система може да стане отправна точка за това, в бъдеще директните плащания  да се  определят спрямо броя на точките на всяко стопанство. За това обаче в новата ОСП трябва да се утвърди правило за обвързване на част от директните плащания с постигане на определените цели. При условие, че дадено стопанство е повишило общия брой на своите точки, то съответно да няма степенуване на субсидиите, а това да доведе до намаляване на получаваните средства по директните плащания.

 

Още
НОВИНИ

ЕК въвежда различни прагове на тавана на директните плащания

Както е известно след 2020 година Брюксел планира с цел по-правилно разпределение на средствата от субсидиите да ореже таваните на директните плащания. По време на форум, на който бяха представени предложенията за промени в аграрната политика , Галин Генчев от отдел „Околна среда, промяна на климата, гори и био-икономика” към ГД „Земеделие”.на ЕК разясни какво ще е орязването за суми над 60 хил. евро. „Ще има няколко прага, като  за суми между 60 и 75 хил. евро намалението ще е 25%, между 75 и 95 хил. евро- 50% и между 90 и 100 хил. евро- 75%”, заяви той. Според него една ферма може да получи по CAP не повече от 81 хил. евро директни плащания. От директните плащания се изключват декларираните и недекларирани разходи за труд.  „Това води до освобождаване на средства, които в духа на новите виждания за ОСП отделните страни членки могат да използват или за първи стълб като разпределителни плащания, или да се прехвърлят към втория стълб на финансиране”, уточни Генчев. Таваните на плащанията според Марио Милушев ще засегнат всички компоненти по първи стълб, включително и обвързаната подкрепа. „За нас животновъдите  които нямаме земя, това ще означава  драстично намаляване на приходите“, каза по темата Мария Степанчева, председател на Асоциацията на биволовъдите.

Като цяло структурата на директните плащания се запазва с някои подобрения, като целта на основното плащане продължава да е запазване устойчивостта на доходите. По данни на ЕК към момента делът на субсидиите от доходите на земеделските производители е средно  47%, „В страни като Естония, Чехия и България не е толкова нерентабилно, човек да се занимава със земеделие”, а приходите им заедно със субсидиите са близки до средните заплати”, допълни и Марио Милушев. Според ЕК ежегодно 20% от фермерите имат загуба в доходите от над 30% в сравнение с предходни години.

В периода до 2020  година страната ни е възприела модела за опростена ставка на плащанията по СЕПП, като през новия период на ОСП ще премине към модел на плащания, който  може да позволи плащания на различни ставки на хектар на регионално ниво в зависимост от типа продукция , която се произвежда. „Обвързаното с производството подпомагане остава, като в нашия случай възможността ще е до 10% от общото портфолио плюс 2% за протеинови култури”, разясни Генчев. Списъкът остава същият, но се поставя акцент към културите, които са с перспектива за използване като суровина за био-икономиката. За практики благоприятни за климата ще има схеми и в двата стълба, като  изискванията и размера на плащанията на хектар ще се определя от различните страни членки.

При обвързаните плащания ще се даде възможност на отделните страни да се насочат в рамките на дадена култура, например към биологично отглеждане на овощни градини.

Ще се даде възможност  и за по-гъвкаво таргетиране на малките стопанства, в които в по-голямата си част са непрофесионални като се облекчат плащанията на кръгли суми с цел повишаване на тяхната конкурентноспособност. Новите екологични схеми по първи стълб ще са задължителни за всички страни, които трябва да ги дефинират и разработят условията по прилагането им но няма да са задължителни за самите фермери.

Още
ЗърнопроизводствоНОВИНИ

Зърнопроизводителите скачат срещу понижаване на тавана за директните плащания

Българските зърнопроизводители искат запазване на сегашните тавани за директни плащания.

Това е  позицията на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). Тя е във връзка с предложението на Европейската комисия (ЕК) за понижаване на тавана на директните плащания в Общата селскостопанска политика (ОСП) за периода 2021-2027 г.

 

Управителният съвет на НАЗ е взел решение организацията да се противопостави на предложението.

 

Аргументите са,че  директните плащания представляват безспорно най-значимият инструмент на ОСП за осигуряване както на селскостопанското производство, така и на икономическата жизнеспособност на земеделието на ЕС. Ефективността на прилагането отразява стабилизиращата роля, която изпълнява директното подпомагане, за осъществяването на земеделска дейност и гарантирането на доставките на здравословни и безопасни храни на достъпни цени.

 

В своята позиция НАЗ подчертава разрушителното въздействие, което би оказало върху българското земеделие въвеждането на задължително прилагане на таван на директните плащания. Продължаващата неравнопоставеност и слаба конкурентоспосност на българските земеделски стопанства на ниво ЕС и спрямо трети страни показва силна обвързаност и зависимост на земеделието у нас от европейското подпомагане.

Още
НОВИНИ

Делът на ОСП в европейския бюджет ще намалее с 1/3 след 2021 г.

Делът на Общата селскостопанска политика в общия бюджет на ЕС през следващите седем години ще намалее с 1/3, пише agrarheute.com. Съгласно направените от комисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер предложения за съдържанието на многогодишната финансова рамка, за земеделие в следващия седемгодишен период трябва да бъдат заделени общо  365 млрд. евро. В гаранционните фондове за фермерите ще влязат 286,2 млрд. евро, а за развитие на селските региони са предвидени 78,8 млрд. евро. Според плановете на финансовия комисар директните плащания ще продължат да са основна съставна част от ОСП и през новия период, въпреки че поради обективни причини ще се наложи лекото им орязване. Намаляването на размера на диектните плащания на хектар ще бъде преразпределено между отделните страни членки.  За всички страни в които директните плащания са под 90% от средните за ЕС ще има дупка от 50% между сегашния размер и 90% от средните за ЕС директни плащания

Още
НОВИНИ

Таван на директните плащания до 60 хил. евро годишно въвежда ЕК

Да има таван от 60 хил. евро на директните плащания, които фермерите получават като субсидии всяка година предвиждат част от промените в ОСП след 2020 година, информира agrarheute, позовавайки се на проект публикуван в Agra-Europe. Както е известно първите предложения за финансовата рамка на европейския бюджет по различните политики, включително и земеделската се очаква да бъдат представени на 2 май. Според плановете на Брюксел от директните плащания  се предвижда да бъдат извадени разходите за труд на стопанствата. Това значи, че стопанства използващи по-голям брой работна ръка могат да разчитат на по-високи субсидии от ЕС.

Друга от промените предвижда за периода от 2021 до 2028 година в ОСП да се формира кризисен резерв от 400 млн. евро годишно, които трябва да се използват за подпомагане на фермерите в случаи на проблеми с реализирането на продукцията на пазара. Както стана ясно през есента на миналата година, Брюксел иска да даде повече свобода на отделните страни по прилагане на мерките за агроекология, като премахне зелените плащания в сегашната им форма. Брюксел обаче ще продължи да следи за постигането на поставените цели, свързани с климата и опазването на околната среда. Според различни наблюдатели след 2021 година зелените плащания би трябвало да станат по-опростени.

Още
НОВИНИ

Полша и балтийските страни се обявиха за още по-голямо изравняване на директните плащания

Земеделските министри на Полша и Балтийските страни се обявиха за продължаване на процеса за изравняване условията на конкурентноспособност между фермерите в ЕС, включително и на директните плащания. Това информира topagrar. Тази си позиция те подкрепиха и с обща декларация,  подписана през миналата седмица в Рига, която ще бъде представена по време на днешното заседание на аграрните министри от ЕС.

Четиримата министри се обединиха около това, че ОСП трябва да се обнови и опрости, като според тях фермерите в различните страни трябва да отговарят на едни и същи стандарти за да успеят да са конкурентноспособни на международните пазари. Само чрез уеднаквяване на субсидиите ще могат да се постигнат заложените цели за опазване на климата, считат министрите на  Полша, Естония, Литва и Латвия.

Само така според тях може да се отговори на новите предизвикателства  за опазване на климата и околната среда. Освен това трябва да се подпомага развитието на многообразието от регионални и национални специфики на отделните земеделски райони в ЕС, като това подпомагане трябва да е тясно обвързано както с климатичните и екологични цели, така и с подкрепата за аграрен маркетинг и реклама.

Още