Тагове

Кампанията за връщане на оборотни бутилки е довела до спестяване на над 12 тона нови стъклени опаковки

Внедряването на зелени иновации е довело до намаляване потреблението на вода в производството на бира с близо 20%, като спрямо 2018 година сега за производството на един хектолитър бира отиват три хектолитра вода, съобщава БТА, позовавайки се на данни на Съюза на пивоварите в България. Разходът на електроенергия за производството на един хектолитър пиво е 7 Kw/h.

От браншовата организация работят за популяризиране на кампанията за събиране и връщане на бутилки и кенове. Само за 2023 година със събраните чрез кампанията на СПБ „Върни ме“ оборотни бутилки е спестено пускането на пазара на 12 100 тона стъклени опаковки за еднократна употреба.

През тази година се завръща и традиционната Зелена бирена академия, като акцент в нея ще бъдат еко решенията на компаниите в пивоварения бизнес.

За последните шест години българските пивовари отчитат сериозно намаляване на дела на продажбите на бира в пластмасови бутилки. Статистиката показва, че през 2023 г. на пазара са пуснати 2700 тона пластмасови бутилки по-малко от 2018-а. Превърнато в брой опаковки със средна вместимост 2 литра пиво, това означава 70 милиона ПЕТ бутилки по-малко.

Съюзът на пивоварите активно работи и по въвеждането на депозитна система в страната. По този начин ще може да се постигне изискването до 2030 г. разделно да се събират 90 на сто от пуснатите на пазара опаковки от бира и други напитки.

Прибързаното приемане на регламент за новите геномни техники според учени, крие редица опасения заради липсата на достатъчно надеждна информация за безопасността им

С всеобщото убеждение че под нови геноми техники трябва да се разбират всъщност старите ГМ организми различни организации на еколози, природозащитници и биопроизводители обявиха че излизат на протест в неделя срещу позицията на страната ни за приемане на регламент подготвен от ЕК. За приемането му предстои да бъде гласувано на заседание на министрите на земеделието в понеделник, стана ясно още на пресконференцията. Както е известно в началото страната ни е била сред страните членки на ЕС, които се въздържат от приемането на подобен регламент, но впоследствие е решила да подкрепи предложеният от испанското председателство на Съвета на ЕС регламент.

Към момента срещу приемането на регламента за новите геномни техники с аргумента, че одобрението им ще се отрази негативно на пазара се обявяват само Полша и Румъния.

„Досегашната директива позволяваше след оценка на риска и след много съгласувателни процедури даден продукт базиран на МО да бъде допуснат до пазара. Поради голямата съпротива на учени неправителствени организации в Европа не се наложи производството на ГМО продукти“, заяви д-р Светла Николова от „За да остане природа в българия“.

Според нея недоволни от създалата се ситуация, лобитата на производителите на семена и химикали са предложили друго ново наименование на ГМО технологиите.

Според до.  Васил Дочев от Земеделския институт в Шумен, трябва да се отнасяме много стриктно към ефектите от новите геномни техники върху природата и здравето на хората.

„Новите геномни техники няма как да допринесат за намаляване на пестицидите, защото тук става дума за естествената устойчивост на растенията, чийто имунитет е многопластов, и в него се съдържат устойчивости към всички фактори. Не виждам как по генен път може да се направи едно растение устойчиво към заболявания, Ако дадено растение се направи да е устойчиво към едно заболяване, то ще бъде неустойчиво към друго“, заяви и Ивелин Желязков, директор на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие “Плантис”.

Тъй като според него имунната система на растенията работи като цяло, въздействието върху нея трябва да е само под формата на цялостен подход.

Присъствалите учени и представители на неправителствения сектор акцентираха и върху това, че целта на регламентирането на новите геномни техники е да се преразпредели пазара на семена между големите концерни ,и че приемането на регламента ще окаже негативно влияние както върху конвенционалното, така и върху биологичното производство, поради липсата на механизъм за проследяемост и контрол върху храните, базирани на растения, получени в резултат на прилагане на нови геномни техники .

„Ако на нас ни се предложи храна базирана на растения, върху които са приложени нови геномни техники, ние нямаме инстинктите на животните за да преценим, дали тя е вредна за нас или не, дори да е етикетирана. Там са нашите страхове, доколко са безопасни и проверени новите ГМО технологии. Притесняваме бързането за тяхното приемане без да е определено кой ще осъществява контрол върху прилагането им“, добави още Ивелин Желязков.

Според д-р Светла Николова вече има заведени и спечелени дела срещу „Байер“ за над 12 млрд. Долара за вредата от генните технологии.

:Няма друго законодателство като въпросния регламент, което да е било толкова пришпорвано през всякакви законови процедури за да се приеме като задължителен акт за всяка страна членка, без да е имало какъвто и да е дебат както у нас така и в ЕС“, заяви експертката.

Междувременно с цел да постави на закъснял дебат по темата за позицията на страната ни относно проекторегламента за новите геномни техники на извънредно заседание трябваше да се събере и ресорната земеделска комисия.

Със щетите които нанася стопанският риболов изправя Черно море пред екологична катастрофа, твърди в обширн материал Euractiv.bg. Критично застрашени са запасите от скумрия, а дългоопашатото попче вече е в историята, безвъзвратно загубено. Застрашени са всички видове есетри и карагьоз.Сред бозайниците изчезнал е тюленът монах, афалата се среща рядко, а обикновеният делфин е сред уязвимите видове. Подобна тревожна картина се очертава в доклада “Българският риболов и аквакултури в Черно море – икономическо значение, екологично въздействие и природни фактори на влияние”, разработен от международната природозащитна организация WWF в сътрудничеството с Българската академия на науките (БАН).

Евродепутатът Иво Христов също алармира преди дни, че в Черно море цари свръхулов, от който е пощаден само един вид риба – цацата. Под риск са всички останали.“Черно море е близо до т. нар. “червена линия”, зад която процесите на влошаване на екосистемата могат да станат необратими. Най-голямо влияние оказва промишленият риболов, тъй като директно унищожава значителна част от популациите на определени видове“, посочва гл. ас. д-р Радослава Бекова от института по океанология към БАН и автор на проучването, което бе обявено от WWF есента на 2020 г.

Според данните общо над 50% от площта на морското дъно до 100 метра дълбочина е подложена на значим натиск от абразия вследствие на активен риболов. Особена тревога у експертите предизвиква сравнението със Средиземноморския басейн, тъй като под 10% от видовете растения и животни, обитаващи Средиземно се срещат и в Черно море. Сред основните проблеми е и незаконният, нерегулиран и недокладван на властите риболов, който води до намаляване на рибните запаси и унищожаане на водните местообитания. Според гл. ас. Бекова той е и причината за поставяне на лекалните рибари в неравностойно положение и отслабване на местните крайбрежни общности.

Тревожните тенденции бяха уловени от доклад на Европейската комисия още във вече далечната 2015 г., но освен регистриране на проблема не последваха конкретни действия. Тогава служителите от Брюксел отбелязаха, че 74% от рибните запаси в Черно море, са прекомерно или напълно експлоатирани или унищожени, а 17% се възстановяват, след като са били увредени.

Ново изследване на германската федерална служба по околната среда  си е поставило за задача да покаже б, как индустриалното животновъдство вместо да вреди, може да е полезно за околната среда, информира topagrar.com. Така например по- ефикасното отглеждане на здрави свине с по- дълъг период на живот би довело до  щадене на ресурсите и опазване на околната среда, твърдят авторите.

Отглеждането на по-малко живони освен това ще доведе до намаляване на вредните емисии на единица продукция. С цел понишаване здравния статус на жинвотните се предлага нъвеждане на постепенно маркирае при минимално стриктни критерии. Счита се, че маркирането на животните не би оказало вредно въздействие на околната среда. Подобреното иотглеждане  ще означава,  че здравите свине  ще имат по-малка нужда от фуражи и лекарства, а наличието на повече  място в оборите ще доведе до намаляване на замърсяването, а оттам и на нивата на амонячните емисии в околната среда.