Тагове

Глобалният пазар на етерични масла бележи спад за втора поредна година

По данни на сдружението „Дестилирано в България“ обединяващо производителите на етерични масла, за първата половина на тази година е отчетен спад от 8% в експорта им, информира БТА. По време на специализиран форум в София днес, председателят на сдружението Николай Вълканов представи данни за развитието на глобалните пазари на етерични масла. Като цяло глобалният пазар на етерични масла бележи спад за втора поредна година. Спрямо пика си през 2021 г. намалението в количеството (килограми) продукция е една четвърт спад, а в стойност е около 18 процента.

Според Вълканов причините за свиване за на пазара са ребалансирането му след периода на пандемията и практиката на някои клиенти да извличат етеричните масла от някои крайни продукти, което предизвиква по-големи тревоги у бранша. Най-голям спад в последната година е отбелязан на американския пазар, а тенденцията за свиване е била характерна за осем от десетте топ пазари.

Що се отнася до страната ни, през 2023 година тя е регистрирала над 30% спад на износа на етерични масла, което означава, че тя също изпитва негативите на динамиката на международните пазари. Тенденцията продължава и през тази година, като най-съществен дял в намаляване на общите експортни обеми има намаляването на износа на лавандулови масла.

Вълканов подчерта, че за поредна година се наблюдават различия в данните за сектора, изнесени от земеделското министерство и от розопроизводителите Ясно е, че методологията е различна, но МЗХ трябва да калибрира своите данни, защото се пораждат все повече съмнения дали част от пазара не е останал в сивия сектор, коментира Вълканов.

В проучването си от бранша на производителите на етерични масла са установили увеличаване на биопроизводителите на рози, като над половината розопроизводители въобще са малки семейни бизнеси с площи под пет декара с дял от около 22% от производството на маслодайна роза. На другия полюс са площите с лавандула, където спрямо пика преди няколко години се регистрира спад с 50%., като заявените за подпомагане площи са под 100 хил. Декара. Спада интересът и към биологично отглеждане на лавандула.

При маточината продължава спадът на площите с около една четвърт. От много области, които се опитваха да развиват тази култура, маточината практически вече е изчезнала, посочи Вълканов.

По отношение на лайката, след огромния срив от 2018 г., през 2024 г. се наблюдава леко повишение в площите и в потенциала за производство на масло.

Според данните към края на октомври 2024 г. регистрираните дестилерии в регистъра на REACH у нас са 86 с преработвателен капацитет над 3500 кубични метра.

В последния ден на шведското председателство на Съвета на ЕС държавите членки, на ниво Комитетът на постоянните представители – КОРЕПЕР 1, одобриха законодателно предложение, което запазва досегашния подход за класифициране на етеричните масла, съобщиха от аговедомството.
Във връзка с предложения от Европейската комисия Регламент за изменение на законодателството относно класификацията, етикетирането и опаковане на вещества и смеси, Съветът прие аргументите на България и още седем страни членки за трудностите при приемане на предложения подход и включи клауза за преглед, изискваща нови анализи от Комисията, които да бъдат представени след 4 години.
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България бе представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се проведе на 26 и 27 юни в Люксембург. Тогава той заяви, че България настоява да се запази настоящият подход към класифицирането на етерични масла, за да продължи традиционното отглеждане на култури в ЕС, от които те се добиват, и да се запазят доходите на заетите в сектора земеделски производители и сезонни работници. Министър Вътев настоя да се изключат етеричните масла от концепцията за комплексни вещества, така че те да продължават да бъдат класифицирани по настоящите правила като вещества, а не като смеси. Решението на Съвета на ЕС е позитивен напредък за производителите на натурални съставки за парфюмерия и козметика. Все още предстоят преговорите с Европейския парламент за договаряне на финалният текст на регламента.

Подготвяните от европейската комисия законови промени, които предвиждат евентуалното приравняване на етеричните масла, в това число и на розовото масло с химически вещества предизвикаха както известна доза популизъм за предизборни цели, така и известно преекспониране на темата с твърдения за забрана едва ли не производството на етерични масла. Макар и ясна по презумция , позицията на страната ни все още не изглежда да е ясно изразена от институциите, които официално трябва да направят това. Според заместник министъра на земеделието Тодор Джиков, предстои общата позиция на страната ни по темата да бъде разгледана и обсъдена на междуведомствена среща с представители на икономическото министерство, тъй като то от своя страна за разлика от земеделското министерство било дало положителна резолюция на готвените от Брюксел промени.

Според Тодор Джиков ако бъдат приети подобни промени, то ЕК би влязла в противоречие с регламент според който розовото масло би могло да се използва като съставка в хранителни добавки. От Nivabg.bg потърсихме за мнение по темата както аграрната наука, която е с потенциал да представи научни доводи за това, доколко има основания за приравняване на етеричните масла с химически продукти така и  и Европейската комисия, в чието полезрение са подобни промени.

Както личи от изпратен до Nivabg.com отговор на говорител на ЕК обаче в Брюксел макар и запознати с критиките на производителите и преработвателите на етерични масла вече на практика ги считат за химически вещества.

„Въпреки критиките етеричните масла вече са определени като химични вещества и се регулират като такива от действащото европейско законодателство“, се казва в отговора на ЕК като се прави все пак уточнение, че подобно определение не предполага никакво ограничение, а се приема като отправна точка за смекчаване на възможни рискове.

„Като част от текущите ревизии на европейското законодателство, Комисията няма планове да променя това определение, нито да започне да изисква анализ на всяка молекула в етеричните масла. Ревизираните правила ще помогнат за по-добро идентифициране на опасните свойства на химичните вещества и по-добро управление на рисковете от тях, когато е необходимо“, посочва в отговор говорителят на ЕК.

От Брюксел са категорични, че не става дума за забрана за производството на етерични масла в това число и розовото масло.

Що се отнася до позицията на науката, съдейки от казаното от председателя на Института по розата доц. Ганка Баева, тя се оказва някъде между Казанлък, София и Брюксел.. „Ние директно не сме я изпратили на  министерството, а на кмета на Казанлък Галина Стоянова, която ще трябва да я предаде в Брюксел. Дали обаче от министерството са изпратили някаква позиция не мога да кажа“, заяви тя и добави:

„Розовото масло е сложен натурален продукт, който не може да се класифицира като химично съединение, защото се произвежда на водна дестилация, без да се използват други съставки при неговото добиване. В него се съдържат около 300 съставки, които го определят именно като такъв продукт“.

Доцент Баева не изключва промените предвиждани от ЕК да доведат до негативно отражение върху поминъка на българските розопроизводители тъй като те влизат в противовес с приложението на розовото масло в различни индустрии като фармацевтичната , козметичната и хранително-вкусовата. Приравняването на етеричните масла с химически продукти може да има негативно въздействие и върху производителите и преработвателите на лавандула, тъй като под него попадат всички етеричномаслени култури.

За това, че Селскостопанска академия е готова да подкрепи действията на земеделското министерство потвърди и нейният председател проф. Мартин Банов. „Ние ще подкрепим всички мерки, които земеделското министерство вземе за да се запази производството на розово масло в България“, заяви проф. Банов. Предстои обаче да видим, дали реакцията на държава и аграрна наука няма да се окаже като след дъжд качулка, или пък ще доведе до преосмисляне на намеренията на администрацията в Брюксел да ревизира вече взетото решение за приравняване на етеричните масла с химическите вещества, нещо което както е видно макар и с цел по-добро управление на риска за здравето на хората, внася логично не малко неизвестност у всички загрижени за запазване на поминъка на стотици розопроизводители в Розовата долина, но също така и без оправдание се яхва от политици в яростната им конкуренция да извлекат дивиденти в хода на поредната предизборна кампания.