Тагове

Земеделските производители продължават да настояват за отказ на Брюксел от споразумението

Недоволните белгийски фермери, протестиращи срещу търговското споразумение между ЕС и Меркосур затвориха границите с Франция и Германия, информира БТА. Очаква се протестната акция да продължи 24 часа, през което време ще са блокирани основни пътища и магистрали.

Протестиращите продължават да настояват за отказ на Брюксел от споразумението, като го определят като неизгодно за тях заради това, че фермерите от Южна Америка работят при по-ниски изисквания, което ще доведе до вноса на по-евтина земеделска продукция.

Държавите от Меркосур са основни доставчици на кюспе, соя, кафе, чай, говеждо месо и плодови сокове, се отбелязва в съобщение на Съвета на ЕС. Аржентина е водещ доставчик на говеждо месо, а Бразилия – на птиче месо, захар и етанол. Основният износ от ЕС за държавите от Меркосур е съставен от маслиново масло, спиртни напитки, преработени зеленчуци, ябълково вино и оцет.

През 2019 г. ЕС сключи принципно споразумение с Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай за премахване на високите мита за основния износ от ЕС. Сред държавите от ЕС днес няма единодушие за сключване на трайно споразумение, като сред основните противници е Франция. Очакваше се сделката да бъде подписана тази седмица в Монтевидео от председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, но от комисията уточниха, че тя няма да пътува, както бе предвидено.

Фермерите си искат земеделието обратно

 

Недоволството на френските фермери от търговското споразумение между ЕС и Меркосур продължава, като жандармеристи са спрели колона от 20 трактора на няколко километра от сградата на ЕП в Страсбург, съобщава БТА. Протестиращите били издигнали плакати с призиви да се върне земеделието фермерите.

“Нямаме за цел да създаваме неудобства на гражданите и да притесняваме нашите потребители. Но ще прекараме нощта на улицата. Така ще покажем недоволството си. Местното селско стопанство е под заплаха”, каза за БТА един от протестиращите. Той и колегите му си запалиха огън в празни варели.

Поредното недоволство е част от вълната на протести на земеделските производители, които смятат, че с търговското споразумение с Меркосур ще се намали тяхната конкурентноспособност на пазара, като в Европа се допусне вноса на по-евтина и неотговаряща на европейските еко стандарти земеделска продукция от Латинска Америка.

Миналата седмица големи фермерски демонстрации срещу споразумението се проведоха и в Белгия, а в събота полски фермери блокираха граничния пункт „Медика“ с Украйна в знак на протест срещу сделката.

Недоволството се подтиква и от слабите добиви от зърно и винено грозде

 

При условие че на срещата на Г20 ЕС сключи договор за свободна търговия с Меркусур (обединения пазар на страните от Южна Америка) френските фермери са в готовност за нова серия от протести, информира UkrAgroConsult. Очаква се сделката с Меркусур, която се подготвя вече четвърт век да отвори вратите на европейския пазар пред протекционисткия пазар на южноамериканските страни.
И ако за Германия отварянето на достъпа до единния европейски пазар например на техника и автомобили от Латинска Америка би било забележително, то за френските фермери би било сравнимо с катастрофа.

Освен всичко очакваното споразумение със страните от Меркосур ще позволи увеличаване на вноса на говеждо месо, зърно и вина. От Френския фермерски съюз вече отправиха предупреждение към правителството на страната, че това споразумение се явява „червена линия“. Върху негативното настроение на фермерите се отразява и тазгодишната лоша реколта от зърно и винено гроздеи епидемиите сред селскостопанските животни.

Вече се чуват призиви за стартиране на протестите на 15 ноември, три дни преди началото на срещата на страните от Г20 в Бразилия, но все още няма единно становище на земеделските производители за това, кога да бъде обявено началото на демонстрациите.

Високите лихви на финасовите пазари са сред факторите за лошата ликвидност на фермерите

 

Европейската комисия съобщи, че е упълномощила държавите от ЕС да осигурят по-високи предварителни плащания за земеделците от бюджета по Общата селскостопанска политика за справяне с проблемите с ликвидността, информира БТА.
Земеделските производители ще могат да получават до 70 на сто от преките плащания предварително от 16 октомври, като досега те получаваха 50 на сто, се отбелязва в съобщение на комисията. По същия начин предварителните плащания за развитие на селските райони може да бъдат увеличени до 85 на сто, вместо обичайните 75 процента.
Европейските земеделци имат проблеми с ликвидността заради неблагоприятните метеорологични явления, оказали въздействие върху добивите през последните години, както и заради високите лихви на европейските финансови пазари и високите цени на суровините за тяхната работа. Днешното решение на комисията е в резултат на искане от няколко държави от ЕС, се пояснява в съобщението.

Обученията ще се проведат между 17 септември и 1 октомври

От аграрното ведомство съобщиха, че между 17 септември и 1 октомври всички фермери могат да се включат в специални обучения посветени на прилагането на изискванията на стратегическия план за плащанията на площ и за животни.

По време на събитията лектори от МЗХ, Националната служба за съвети в земеделието (НССЗ) и Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) ще разясняват теми като изискванията към земеделските стопани при изпълнение на системата от предварителни условия, необходимите документи, срокове и санкции при неспазването им. Представени ще бъдат функционалностите на Системата за електронни услуги (СЕУ) и Системата за мониторинг на площ. Ще се дискутират и предстоящите приеми по Стратегическия план през 2024 г. в областта на развитие на селските райони.

Обученията ще започнат в София на 17 септември и ще продължат в Ямбол на 18 септември, в Пловдив на 19 септември, в Благоевград на 20 септември, във Варна на 25 септември, във Велико Търново на 26 септември, в Плевен на 27 септември, в Монтана на 30 септември и отново в София на 1 октомври. Те ще се провеждат от 10:00 до 13:00 часа.

Целта на схемата е да насърчи фермерите да намалят производството на метан

Европейската комисия е одобрила датска схема на стойност на почти 53 млн. евро за насърчаване на фермерите да произвеждат по екологосъобразно производството на млечни продукти, съобщава AG-Press.eu. Схемата е на

Схемата ще продължи до 31 декември 2027 г. и ще бъде отворена засочена към подпомагане на животновъдите при въвеждането на по-щадящо климата производство на млечни продукти чрез намаляване на емисиите на метан.

То ще допринесе за постигане на националната обвързваща цел за намаляване на емисиите на парникови газове от селскостопанския и горския сектор. Допълнителна помощ ще бъде предоставена на фермери, които се ангажират с допълнително намаляване на емисиите на метан над задължителните стандарти. млекопроизводители в Дания. По схемата помощта ще бъде под формата на директни безвъзмездни средства и ще покрива до 100% от допустимите разходи.

Реколтата от плодове и зеленчуци е изложена на риск заради екстремното засушаване в региона

Стотици фермери от Сардиния излязоха на протест с трактори и машини заради сушата обхванала региона, съобщава agenzianova.com. Екстремното засушаване обхванало най-сериозно източното крайбрежие на Сардиния вече представлява реална заплаха за стопанствата в региона, някои от които вече са пред закриване. Протестиращите поискаха от властите въвеждане на извънредно положение и подкрепа за стопанствата си. От най- голямата италианска браншова организация Coldiretti поискаха още назначаване на специален комисар за справяне със ситуацията.

Според земеделските производители екстремното засушаване поставя под риск културите от зеленчуци и плодове, в това число цитруси и сезонни плодове, а в повечето райони без подкрепата на напояване остава неясно каква ще е новата реколта от грозде.

И към сметката фермерите не включват фуражните култури заради чиито намалели добиви през тази година те са принудени да увеличат средствата за закупуване на фураж за животните. Заради недостига на вода, доставяна с цистерни на животновъдните ферми е застрашено и отглеждането на животните в засегнатите региони. От Coldiretti искат по тази причина кризисно подпомагане на земеделските производители с ваучъри и прилагане на компенсаторни мерки за за посевите, засегнати от продължителната суша.

Според учените въпросите в проучването са били предубедени по отношение премахването на екологичните изисквания

На фона на всеобщото недоволство обхванало земеделските производители в цяла Европа заради Общата селскостопанска политика и нейните административни тежести, от Европейската комисия организираха ново допитване за да съберат мненията на производителите по отношение на промените в ОСП. Първото подобно проучване бе направено през 2017 година. В обширна публикация arc2020.eu разкрива някои от критиките на учени и изследователи към формулираните в допитването към фермерите въпроси.

От ЕК вече публикуваха предварителни резултати от продължилото между 7 март и 8 април проучване целящо да се съберат мненията и предложенията на фермерите и да се включат като предложения за промяна на правилата в ОСП. Проучването трябва да помогне за индентифициране на административните тежести на правилата на ОСП, както и на други законодателни актове, касаещи храните и селското стопанство.

Какво включваше проучването?

 

Проучването насочено само към фермерите беше съставено от 23 въпроса. Освен редица въпроси, свързани с профила на респондентите, мнозинството се фокусираха върху административната сложност и събирането на данни, включително контроли, цифрови инструменти и геомаркиране. То включваше въпроси относно:

Колко време се отделя всяка година за административни задачи, свързани с кандидатстване за помощ и задължения за докладване?
Земеделските производители използват ли мобилни устройства, за да предоставят геомаркирани снимки – и имат ли проблеми с това?
Как оценяват сложността на различните процедури и правила, приложими във фермите?

Имаше и конкретен въпрос, насочен към „трудностите“, пред които са изправени фермерите, когато прилагат изискванията за добри земеделски и екологични условия (GAEC) – задължителни екологични мерки, свързани с финансирането на ОСП или други екологични и санитарни изисквания.

Кое притеснява изследователите?

Сред основните критици на проучването на направено от ЕК е германският учен Гай Пеер от Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц и iDiv, германския център за интегративно изследване на биоразнообразието, който разкритикува предубедения характер на въпросите насочени към премахване на екологичните изисквания и предварително определените цели.

Според него проучването направено от ЕК сред фермерите било отличен материал за учените за това, как да не се проектира проучване. Говорейки пред arc2020.eu, Пеер подчерта по-специално въпрос, свързан с „предложения за опростяване на тежестта, наложена от процедури и правила, свързани с финансовата подкрепа в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) или други правила на ЕС за храните и селското стопанство“, отбелязвайки, че използването на фразата „наложена тежест“ вече предразполага респондента към негативен отговор.

Запитан за мнението му за дизайна на проучването, изследователят Джулиан Роде, който се фокусира върху екологичното поведение и политика в Германския център за изследване на околната среда Хелмхолц, заяви, , че не се притеснява толкова от зададените въпроси, колкото от „въпросите, които не се задават “, отбелязвайки, че проучването изглежда „малко амбициозно“ и „с тесен обхват“.

Според него въпросникът не предполага получаването на прекалено много отговори от страна на фермерите, които биха били неприятни за докладване от страна на брюкселската администрация, и като има само няколко въпроса позволяващи на фермерите да опишат открито трудностите пред които са изправени.

За сравнение, въпросите в проучването от 2017 г. бяха с по-широк обхват, обхващащи въпроси относно справедливия стандарт на живот – най-често избираният проблем сред фермерите през 2017 г. – и по-широк дизайн на ОСП, както и бюрократична тежест.

Според изследователя „цялостния подход за провеждане на подобно проучване и тълкуването на резултатите от него може да се окаже предубеден инструмент в лобистките усилия за намаляване наекологичните ангажименти“. Марион Пико от асоциацията на младите фермери изрази известно „съжаление“, че проучването се фокусира само върху един или два аспекта на данните, тя поддържа в анализ на LinkedIn, че резултатите са „пълни с полезни уроци за бъдещето“.

Това дава възможност да „разсъждаваме върху многото, често подценявани, пропуски в прилагането, които правят нашата политика неефективна и понякога разочароваща“, добави тя.

Гай Пеер разкритикува администрацията на ЕК, че обяви предложенията си за опростяване на 15 март още докато течеше проучването сред фермерите, която цел бе тъкмо да събере техните предложения за тези промени. Така излиза, че проучването има за цел единствено да оправдае взетите от бюрократите решения, смята ученият.

„Ако проучването трябваше да отговори на демонстрациите на фермерите, защо да не попитаме за причините зад тях, за проблемите, пред които са изправени различните типове фермери, или да проучим алтернативни решения? И защо да не използваме резултатите от проучването от 2017 г., което обхваща много по-широк кръг от респонденти?“ – попита той.

Какво показа проучването?

 

Анкетата събра 26 886 отговора, 87% от които се идентифицираха като фермери. Последните данни на Евростат показват, че в ЕС има около 10 милиона фермери. За сравнение, консултацията през 2017 г. видя 63 295 отговора от редица респонденти, включително отговори от гражданското общество и изследователи.

Гай Пеер критикува проучването на еК и в още една насока, това, че то е насочено основно към управители на стопанства, и може да събере информация от целева група с точно определени специфични цели, докато направеното през 2017 година проучване е обхванало освен фермери,и учени и представители на гражданското общество, давайки една по-пълна представа за проблемите, резултатите в което са дадени по групи.

Млади фермери от село Гълъбинци създават общност от хора запалени по отглеждане на български плодове и зеленчуци

 

От началото на април започва инициативата „На гости на Тунджа“., информира БТА. Ферми в селата на община Тунджа в Ямболско отварят вратите си за посетители на всякаква възраст, но най-вече за децата. В едночасови турове те ще могат да се докоснат до природата, земята и земеделието по занимателен начин.

Фермата на Десислава и Петър от село Гълъбинци е едно от стопанствата, които се включва в инициативата. Тя е от Велинград, а той е от Стара Загора. Преди осем години избрали тунджанското село за свой дом, бягайки от шума на живота в града.

„Искахме пространство, децата ни да живеят на село, да ядат чиста храна“, разказват те.

Преди да изберат живота на село, се занимавали с хотелиерство и ресторантьорство. Купили си къща в Гълъбинци, захванали се със земеделие. Купили и още изоставени къщи с дворове. Днес вече отглеждат два декара със зеленчуци в оранжерии и още около 10 дка в градини. Работници имат само двама, но помагачи повече – трите им деца на четири, шест и осем години.

Денят им започва в 5:00 часа сутринта и продължава до 12:00 часа вечерта, разказва Петър. Опитват се да поддържат и съхраняват традиционните български сортове зеленчуци в стопанството си.

„Не произвеждаме красиви хибридни зеленчуци, а грозни домати и криви краставици“, казва с усмивка тя, а той обяснява, че обработка с пестициди „изправя“ краставиците.

Идеята за организирани посещения във фермата им е на Десислава. Зародила са преди две години и се радва на голям интерес. Затова и с готовност се включват в инициативата „На гости на Тунджа“, организирана от Община Тунджа. „Идват хора от цялата страна, влизат късат си зеленчуци, обясняваме им какво правим. Нашите врати са винаги отворени, не се заключваме“, допълва тя.

Според нея за децата, които нямат досег със селото, е най-интересно. „Да си вземат едно семенце вкъщи, да си го полеят, да видят какво ще стане от него. Включваме ги и в целия процес на работата, защото трябва да докоснат земята. Да, родителите малко може да не са доволни, че децата ще се поизцапат“, казва с усмивка Десислава. „Ако не знаят как да се изцапат, нашите деца могат да им покажат нагледно много добре“, смее се и Петър.

След няколко несполучливи опита се отказали да пласират продукцията си на едро. Залагат на директни продажби – участват във фермерски пазари, разнасят стока в Ямбол след поръчка, изпращат по куриер в други градове. „Хубаво е децата да дойдат и да видят откъде идва храната, как се произвежда. Така после ще станат едни информирани клиенти, които не отиват да купят вносни зеленчуци в големите вериги, а ще знаят как да изберат качествената храна“, допълва той.

Отскоро отглеждат и по-екзотични зарзавати, като кейл и разноцветен манголд. Въпреки че отглеждат чиста продукция, бюрократични изисквания ги спират да сертифицират стопанството си като биоферма. А и етикетът „био“ все още стряска хората, че стоката ще е много скъпа, обяснява Петър.

Десислава и Петър „довели“ още 15 млади семейства в село Гълъбинци. На някои от тях отстъпили закупени от тях имоти, запалили ги по земеделието. Създали си сплотена малка общност и са категорични, че са щастливи да отглеждат децата си близо до земята и изконните български традиции.

 

Очаква се до края на април депутатите от ЕП да се произнесат по предложените промени

 

Съветът на ЕС съобщи, че е постигнато споразумение за промени в Общата селскостопанска политика (ОСП) в отговор на исканията на европейските земеделци. Одобрените от държавите в ЕС промени подлежат на утвърждаване от Европейския парламент, информира БТА.

Промените бяха предложени от Европейската комисия и целят опростяване на административните изисквания за земеделците, гъвкави процедури за оценка на изпълнението на европейските правила и за опазване на околната среда. Предвижда се държавите от ЕС да могат по-лесно да предоставят изключения за селскостопанските производители, когато настъпят извънредни обстоятелства като неблагоприятно време. Държавите ще съобщават на ЕК веднъж годишно за направените отстъпки.

Според промените земеделците ще имат по-широк избор при засаждането на реколтата и ще оставят необработваеми площи земя, ако желаят. Онези от тях, които обработват площи до 10 хектара, няма да подлежат на наказания за неспазване на изискванията. По данни на ЕК това са основната част от европейските земеделци.

редвижда се ЕП да разгледа предложенията по спешна процедура и да гласува на първо четене в края на април. Съветът на ЕС изразява очакване процедурата да завърши до края на пролетта.

В подписано споразумение, фермерите изразяват подкрепа за позицията на правителството за промяна на Зелената сделка

Поредният кръг на преговори между полското правителство и протестиращите фермери завърши с подписването на споразумение за даване на допълнителни субсидии на зърнопроизводителите и налагане на забрана за транзита на някои видове аграрна продукция от Украйна, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на информация на полско радио.

„Споразумението преразглежда действащото ембарго за внос на украинска продукция, което е в сила от септември миналата година. Това касае продукция като пшеница, царевица, пшеничено брашно, рапица и слънчоглед. Освен това земеделският министър трябва да поиска от полското правителство да забрани транзита на указаната украинска агро продукция“ се казва в съобщение на полското радио.

Двете страни се споразумяха да се разработят детайлни правила за търговията с храни и земеделски култури между Полша и Украйна, като се отбелязва, че сложната ситуация в земеделския сектор на страната се дължи на руската агресия в Украйна.

В споразумението влизат и клаузи с които фермерите подкрепят позицията на правителството за промени в Зелената сделка, в това число въвеждане на доброволна схема за оставян на земи под угар и опростяване на останалите екологични изисквания към фермерите, се казва още в съобщението. Споразумението е подписано от полския министър на земеделието Чеслав Шекерски.

Земеделските производители искат повече мерки насочени към индустрията, сочейки я за основен причинител на промените в климата

Фермери затрудняват днес достъпа до големите белгийски пристанища с нови протестни акции срещу екологичните правила на ЕС, съобщава бТА, позовавйки се на АП. В резултат на акцията им е била затруднена работата на най-голямото белгийско пристанище Антверпен както и две други пристанища.

Десетки трактори нарушиха днес пътния трафик от и до белгийските пристанищни съоръжения в сутрешния час пик, въпреки че до пълна блокада не се стигна, след като пристанищните власти предупредиха протестиращите, че ще ги държат юридически отговорни за евентуални претърпени загуби.

Фермери от много страни в ЕС протестираха срещу това, което те смятат за ненужни бюрократични правила, цели за чист въздух и почва, както и срещу нелоялната конкуренция от чужбина, която според тях ги води към фалити.

Страните от ЕС и екологични организации заявиха, че е необходима цялостна промяна на начина, по който европейските ферми участват в ограничаването на изменението на климата и замърсяването, за да бъдат постигнати глобалните екологични цели.

Според фермерите обаче фиксирането върху тях е несправедлива. Вместо това повече подобни мерки трябва да бъдат насочени към индустрията. Както е известно през миналия месец фермери влязоха в сблъсъци с полицията в Белгия пред сградата на Европейския парламент, докато министрите на земеделието от страните членки обсъждаха начини да отговорят на опасенията на протестиращите.

 

Водещи експерти и производители с опит в прилагането на регенеративното земеделие ще разясняват принципите и ползите от него

Форум и обучение посветени на регенеративното земеделие организират в Пловдив на 21 и 22 март от Българската нотил асоциация. Програмата включва презентации, посветени на регенеративното земеделие, намаляването на химичните обработки, и интегрираното въвеждане на животни. Сред лекторите на събитието ще са Александър Китев, фермер с десет годишен опит в прилагането на нотил земеделието, Петя Иванова, експерт по почвено здраве и Саймън Гуудъл, Институт Сейвъри.

Той е с над 27-годишен опит в управлението на ферми за овце, едър рогат добитък и елени в Аржентина и Нова Зеландия. В продължение на четири години извършва консултации по холистично управление на стопанства в Италия и Египет.

Саймън Гувъри ще запознае участниците с интеграцията на животните в стопанството и холистичното управление на пашата, а Филип Харманджиев от Чифлик „Ливадите“ ще говори за поликултурната ферма и комбинацията между пасищни животни и синтропично земеделие.

Сред лекторите ще е и Иво Тончев от „Близката ферма“ агроном с над 20 години опит, създал първата ферма за биопроизводство използваща принципите на регенеративното земеделие. Петя Иванова е експерт с 15 годишен опит, изследващ от осем години в дълбочина регенеративното земеделие и почвената еко система. Александър Китев пък въвежда регенеративното земеделие в мащабни условия у нас.

Повече подробности и програма тук

 

 

Средствата ще сеизплатят до 30 юни

Брюксел одобри  държавна помощ от 61.3 милиона евро за подпомагане на българските земеделци заради войната, предприета от Русия срещу Украйна, съобщава „Дневник“, позовавайки се на информация от ЕК .

Предвижда се средствата да бъдат предоставени безвъзмездно и пряко. От тази възможност ще могат да се възползват производители на пшеница, ечемик, рапица, царевица и слънчоглед, защото могат да претърпят финансови загуби от затрудненията на пазара, свързани с войната, се пояснява в съобщението.

Помощта ще бъде до 280 хил. евро на получател и ще бъде осигурена до 30 юни от средства от българския бюджет.

1

Властта отново декларира, че няма да се поддаде на провокации

 

Чешки фермери изхвърлиха днес оборски тор пред правителствени сгради и блокираха улици в столицата Прага, за да дадат гласност на исканията си за повече подкрепа, по-малко бюрокрация и спиране на евтиния внос в ЕС, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс.

При третия си протест от средата на февруари насам чешки фермери излязоха рано тази сутрин и разположиха стотици трактори по пражките улици, водещи към правителствени сгради, като по този начин затрудниха автомобилното движение, както и на някои линии на градския транспорт. Полицията заяви, че фермери са изхвърлили оборски тор на улиците, при което един човек е бил арестуван.

Министърът на земеделието Марек Виборни повтори, че правителството няма да се поддаде на натиска.

„Готов съм да водя преговори с фермерите“, написа той в „Екс“. „Очаквам честен подход от организаторите на (протестите), които обещаха да не блокират движението в Прага. Не мисля, че изхвърлянето на тор по линиите на трамваите е такъв подход“.

Чешкият съюз на земеделците призова за субсидии, съвпадащи с нивото от 2022 г., и програми за подпомагане на назначаването на повече хора в областта на фермерството, както и намаляване на данъка върху земеделската земя. Съюзът иска също правителството да помогне при справянето с излишъка на пазара в ЕС, причинен от евтиния внос.

„Ситуацията не е добра и се влошава непрекъснато“, каза председателят на съюза преди протестите. „Когато от две години липсва политическата воля на управляващата коалиция, трябва публично да поискаме помощ“, заяви той.

Както е известно тази година фермери от целия Европейски съюз излязоха на улиците с призив за премахване на ограниченията, наложени им чрез Зелената сделка за борба с климатичните изменения. Фермерите поискаха и повторно налагане на мита на фермерски продукти от Украйна.

Хиляди полски фермери протестираха вчера във Варшава, като палиха автомобилни гуми и хвърляха фойерверки. Миналия месец фермери в Брюксел поставиха гуми пред сградата, в която се провеждаше среща на министрите на земеделието от ЕС.

 

Големите браншови организации не подкрепиха протеста

 

Стотици чешки фермери излязоха вчера на протест в Прага срещу високите цени на енергията, евтиния украински внос и Зелената сделка, съобщава POLITICO. Фермерите планиращи да организират и пътни блокади са изготвили специален списък с искания към земеделския министър на страната марек Виборни, включващи оттегляне на страната от Зелената сделка.

Пред Министерството на земеделието фермери се събраха и крещяха „Срам“ и „Оставка“ в коментари, насочени към министъра, който обяви, че няма да говори с организаторите на протестите. Земеделският министър обвини бившия председател на аграрната камара Зденек Яндешек в преследване на политически цели и за това че заедно с Боднар Дуфек не представляват чешките фермери.

„Днешната демонстрация няма много общо с борбата за по-добри условия за фермерите“, каза премиерът Петр Фиала в пост в X. „Демонстрацията се организира от хора, които например не крият подкрепата си за Кремъл и преследват цели различни от интересите на фермерите.“

 

Ние работим с онези, които наистина представляват фермерите и говорим заедно за това от какво се нуждае нашето селско стопанство“, добави Фиала.

В интервю за чешкото издание „Seznam pravy” Дуфек отрече обвиненията сравнявайки ситуацията с времената на комунизма, когато инакомислещите са били отбелязвани от тайните служби в досиетата им.

В протеста не участват големи браншови организации като Земеделската камара или Земеделския съюз, които се разграничиха от него и подготвят нов протест срещу граничната политика на ЕС в четвъртък.

индикатите искат да се предпазят от поведение подобно на това на френските фермери

Синдикалната организация на полицаите в Германия е поискала забрана за използване на трактори във фермерските протести, информира agrarheute.com. От синдикатите изтъкват като основна причина за искането им сигурността по пътищата. В последните седмици земеделските производители в Германия показаха недоволството си от водената политика с десетки демонстрации по пътища и магистрали, в които се включиха трактори и друга земеделска техника.

Председателят на полицейските синдикати Йохан Купелке настоя в бъдеще за незабавна реакция на компетентните власти и отказване на разрешителни за провеждане на протестни акции с включена земеделска техника.

„Ние дадохме указания във връзка с това, че движението на трактори и друга верижна техника по пътищата е опасно и затова апелираме производителите при нови протести да се откажат от използването им“, допълва Купелке. Чрез подобна мярка синдикатите искат да се предпазят от поведение на протестиращите подобно на това на френските производители.

По информация на синдикатите на протест в Биберах се е стигнало до конфликтна ситуация, в резултат на агресивно поведение на участници в протестна акция. В резултат на това последваха някои критики от страна на партийни функционери докато земеделският министър Джем Йоздемир се изказа в защита на фермерите като заяви, че това не е лицето на германското земеделие и в случая става дума за единични прояви.

До края на следващата седмица ще бъде готов приемът за изплащане на договорените компенсации

 

Към меморандума подписан днес между представители на част от протестиращите земеделски производители, членове на Българската аграрна камара е била добавена точка предвиждаща да се създаде работна група, която да следи как се спазва той. Това обяви на брифинг в МС днес премиерът академик Николай Денков.

Земеделският министър Кирил Вътев добави, че в нея могат да влязат и представители на други браншови организации, които не са подписали меморандума. Представители на бранша заявиха, че са постигнати резултати след няколкомесечни трудни преговори, и че се надяват до края на годината да се приеме договорената законова рамка, а съвсем скоро до края на следващата седмица се подготвя приемът по договорената мярка за подпомагане на целия сектор.

„Това което е в тази декларация относно законодателни инициативи всички са добре дошли. Ясно е че когато става дума за пари винаги ще има недоволни.  Всички са добре дошли на консултативните съвети които организираме“, заяви министърът на земеделието Кирил Вътев, като уточни , че част от исканията на трите организации провели разговори с него днес съвпадат със записаното в меморандума.

 

Ние като фермери имаме нужда от нови инструменти които да ни позволят да произвеждаме екологично, казва браншовичката

 

Госпожо Йорданова, с оглед на това че Зелената сделка претърпя фиаско какви са опциите за ревизирането и ?

Всички земеделски производители в Европа са в трудно положение. Протестите им се катализираха допълнително и от войната в Украйна, но Европа сгреши при формирането на Зелената сделка. Казано по нашенски постави каруцата пред коня. Тя сега създава голямо недоволство сред фермерите, и ако се признае, че е претърпяла провал, нещата трябва да се поставят на новите реалности и новата структура на земеделието в Европа в същото време трябва да се отчита приемането на Украйна , защото за нас няма съмнения дали а кога тя ще стане фактически член на съюза. Ето защо Зелената сделка трябва да стъпи на иновациите и технологиите, а решенията да се вземат не под натиска на зеления екстремизъм.

Ние фермерите често казваме, че няма как да работим на зелено, когато от много години вече сме на червено. Искаме да се отключи потенциала на фермерския експерт, защото браншовите организации вече изпреварват по експертиза чиновниците и администрацията включително и европейската. Да се даде възможност за отключване на научния потенциал, и да получим нови инструменти за справяне с промените в климата и замърсяването на околната среда. Един от тези инструменти е въглеродно независимото земеделие и новите геномни техники.

Надяваме се решението за прилагането им да се вземе много бързо от ЕП въпреки необоснованата и неекспертна съпротива на псевдонаучни и екологични организации. Ние имаме нужда от нов инструмент защото трябва да произвеждаме екологично, но това да не става с цената на фалити на цели сектори и земеделски стопанства. Ако трябва да заключим на протестите в последните три дни излизаха недоволните, а сега започват да излизат отчаяните, защото отчаянието е повсеместно.

Споменахте зеления екстремизъм в Европа. Какво ще направите обаче ако в новия ЕП влязат повече представители на популистки партии?

Надяваме се че опареният европеец е прагматичен и поумнял и ще вземе правилното решение.

Казахте че приемането на Украйна в ЕС е въпрос на време. Вие като бизнес как се подготвяте за този момент?

Трябва да се случат две неща. Или в Украйна да се приемат нашите правила на производство които на европейско ниво са твърде радикални. Ние от 15 години сме в тежки забрани и отпадане на активни вещества и цели групи препарати и правила и екологичнни норми които водят до значително оскъпяване на продукцията ни. Другото е либерализация на нашето производство, защото трябва да се върви към дерогация на непроизводствени площи, което означава ревизия на Зелената сделка, към разрешаване на препарати за растителна защита, забранени в ЕС, но разрешени в Украйна. Освен това като общо семейство Европа трябва да търси възможности ние да получим дивиденти от кризата с Украйна и да се търси общ пазар на украинска и европейска аграрна продукция, произведени под общи правила.

Дали Брюксел е признал, че е направил грешка по отношение на Зелената сделка?
Урсула фон дер Лайен го потвърди онзи ден когато се предложи отлагане влизането в сила на регламента за намаляване на пестицидите.

Очаквате ли след 2027 година да има промяна в модела на подпомагане защото явно той се оказва сбъркан по някакъв начин?

Зависи от това какъв бюджет е готова да отдели Европа за селскостопанската политика, но директните плащания при наличието на Украйна в ЕС се обезсмислят и стават невъзможни и моделът при всички случаи ще се промени.

Сегашният модел не стимулира обединяването на фермерите особено в страни като нашата. В този смисъл предвиждате ли в бъдеще по-голяма част от бюджета за земеделие да отива към организации и групи на производители?

Ако това се случи ще означава ново окрупняване на земеделския бранши това може да се случи тогава, когато държавните членки узреят за това, администрирането на политиките да се прехвърли към браншовите организации. Държавата да делегира права на тези организации. Само тогава фермерите биха намерили смисъл да се ссдружават, защото в края на крайщата не всичко е пари.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии

За днес се очакват блокади на пътища във Великотърновско

 

Недоволните от постигнатото споразумение с правителството браншови организации продължават с протестите като се очакват частични блокади на някои пътища в страната. Още в петък стана известно, че някои браншови организации сред които производителите на картофи обявиха, че продължават с протестите.
Пред БНР Радослав Христов председател на Тракийския съюз на зърнопроизводителите заяви, че чрез протестите, някои организации търсят начин да се легитимират, и припомни, че генезисът на разделението на браншовете е поставен през 2010 година, когато са се образували двете ядра – около АЗПБ и около НАЗ.

„Ако беше приет закон с ясни критерии кой е национално представен и кой не, нямаше да се чудим кой е на улицата и кой не. Трябва да се казват нещата от тази организация, която е с по-голяма национално представителност. В момента има голям разнобой на организациите от един и същи сектор по отношение на исканията им. Тази седмица всички които протестират са яхнати и употребени, и искат оставката на министъра и връщане на лобизма в земеделското министерство“, заяви Христов пред БНР.

Също пред БНР Иван Гюров зам. председател на Националното сдружение Обединени български производители заяви:

„Не спираме с протестите, но сме готови на компромис и основно искаме да се изнесат с месец по-рано сроковете за плащане на субсидиите. Ако не се променят сроковете, склонни сме на компромиси и не държим на 100 %, но трябва да издърпаме плащанията, защото има много колеги, на които тези пари са нужни да стартират пролетната кампания. Днес ще настояваме за максимално кратък срок, освен за субсидиите и за създаване на работна група по една от мерките „Активен фермер.“

Днес блокади се очаква да има между 10 и 14 часа на пътищата Русе-Велико Търново и Русе- Плевен Очаква се утре да бъдат организирани нови протести от страна на недоволните браншови организации.

 

Споразумението между двете страни ще бъде подписано в понеделник

 

Правителството се споразумя с протестиращите земеделски производители, съобщиха от правителствената пресслужба.  Протестите на земеделците се прекратяват, а споразумението между правителството и представители на сектора ще бъде подписано в понеделник. Това стана ясно след среща на земеделските производители в Министерския съвет с премиера акад. Николай Денков и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев.

„Имаме съгласие по основните точки“, обяви министър-председателят. Акад. Денков уточни, че допълнителните средства за земеделските производители ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на бюджетите на  Министерството на земеделието и храните и на Държавен фонд „Земеделие“ – няма нужда да се търсят средства от други сектори или да се актуализира бюджетът.

„Ще се погрижим с приоритет за най-малките производители – спрямо площта, която обработват, те ще получат най-висока ставка, след това средните и най-ниска ставка ще получат най-едрите производители“.

 

Акад. Денков разясни, че ще има таван на помощта, който ще бъде фиксиран, когато се видят всички основателни искания.

Министър Кирил Вътев отбеляза, че договореното споразумение е от полза за абсолютно всички земеделци. „Никой няма да бъде ощетен, благодарение на екипа на министерството на земеделието, както и на ДФ „Земеделие“, откъдето днес бяха изплатени 100 млн. лв. към земеделските производители по една от общите мерки” каза още той.

 

Производители отново блокираха възлови пътища в страната

 

Въпреки че се очаква тази вечер да се състоят нов кръг преговори между правителството и представители на земеделския бранш, десетки фермери отново излязоха на протест днес с блокади на възлови пътища в страната. Днес времето на блокадите е увеличено с един час до 13 часа.

В област Монтана по информация на БТА протестиращите производители са блокирали пътища на три места. Главен път Е-79 е блокиран в района на село Горна Вереница . Втората блокада е на изхода от Монтана към Лом, Бойчиновци и Козлодуй, а третата на пътя от град Вълчедръм към село Септемврийци и Козлодуй. Пропускат се само автомобили със специален режим на движения и на болни хора отиващи за хемодиализа или операция.

Протестиращи земеделски производители отново затвориха с тежка техника главния път София – Варна на две места в Ловешка област заради протест – на п.в. „Абланица“ и п.в. „Боаза“Ограничено е и движението на пътя София – Русе при Луковит

 

Фермери край Русе блокираха „Дунав мост“ и разляха цистерна с мляко, като организираха шествие при граничния пункт. С протестни колони от тежка земеделска техника се включиха и производители от Силистренско. За БТА организаторите на протеста съобщиха, че са били инструктирани от органите на реда, че нямат право да блокират републикански пътища, като глобата за това е от порядъка на 8000 лева.

„Искаме ясно да се разбере, че ние не искаме пари. Искаме дългосрочни мерки, които да доведат до намаляване на себестойността на продукцията ни, за да можем да устоим във времето“, заявиха протестиращи, цитирани от БТА.

Протестиращи земеделски производители затвориха трите подхода на магистрала „Тракия“ към Ямбол. Затворени са участъци на трите най-важни пътни артерии в областта – на пътя Ямбол-Сливен след разклона за село Дражево, което блокира изхода към магистралата, втората точка е до село Кабиле, а третата до село Веселиново, което включва и международния път към граничен пункт „Лесово“.

Междувременно земеделски производители и животновъди са блокирали със земеделска техника подбалканския път в района на разклона за казанлъшкото село Дунавци.

На все повече места производителите заявяват, че нямат политически искания, свързани с оставката на земеделския министър Кирил Вътев, а единствено искат законови промени.

 

Браншът е готов за продължаване на диалога

 

От Българска аграрна камара, обединяваща 13 организаии откликнаха положително на отправената вчера покана за нова среща с управляващите, по време на която да бъдат обсъдени новите предложения и да се подпише меморандум, се казва в прессъобщение на камарата. Както е известно вчера на специална пресконференция премиерът академик Николай Денков и земеделският министър отправиха покана към браншовите организации от земеделието за нова среща за днес от 18 часа.

„За бранша от първостепенна важност е бързото разрешаване на проблемите на земеделските производители и това трябва да става в условията на диалог и съвместни усилия“, се казва в съобщението ма БАК.

Зърнопроизводителите не приемат предложението на властта нито като методика нито като бюджетна рамка

 

Както е известно различни браншови организации започнаха от днес ефективни протестни действия с четири основни искания недоволни от предложените формули за подпомагане на чувствителните сектори, и на онази чат от зърнопроизводителите, които докажат чрез декларациите си пред НАП че действително са на загуба. Исканията им освен с подпомагане са свързни общо взето със законови инициативи, които да облекчат бюрократичния натиск, и да намалят ефекта от Зелената сделка и вноса на украинска продукция. За днес беше обявено двучасова блокада на пътищата между 10 и 12 часа.

Ето кратко обобщение на днешните протести по региони.

Както БТА информира в Силистренско десетки зърнопроизводители са подкрепили протестите като се движат с тежка техника по отсечките Тутракан – Нова Черна и Ситово – Нова Попина.

Земеделци затвориха със селскостопански машини пътя Ямбол – Сливен, в района на пътния възел за автомагистрала „Тракия“ до село Хаджидимитрово.

„При нас е едно унищожение направо. Работим, а същевременно не уважават труда, който полагаме в земеделието. С кредити живеем, ако не са кредитите, няма как да оцелеем в бранша“, каза един от протестиращите.

През днешния ден на две места е бил затворен пътя София- Варна. над 200 производители се включиха в протест в региона на Стара Загора изхода за магистрала „Тракия“. „Основните ни искания са да спрат да ни лъжат. За пореден път като магьосници управляващите вадят от ръкавите си всякакви зайци. Ние не излизаме да протестираме за пари, а протестираме, за да бъдем уважавани. Ние не виждаме уважение от управляващата класа и затова сме навън“, каза пред БТА Цветан Берберов, член на Управителния съвет на Тракийския съюз на зърнопроизводителите.

Една от ключовите блокирани точки беше пътен възел „Петолъчката, като протестиращи определиха пред БНР предложението на премиера Денков като неприемливо. В област Монтана протестиращи фермери блокираха международния път Е79 и пътя Лом-Козлодуй/

Над 100 земеделски производители от различни сектори блокираха пътя между Мизия и Оряхово към ферибота за Бекет в Румъния.

Протестиращи блокираха и пътя при село Труд, като вече пътуват към Пловдив. Протестна блокада имаше и в Пазарджишко.

„Никъде в ЕС украинската помощ не е обвързана с подобни критерии, и това е измислено само у нас с цел забавяне на плащанията и намаляване на бюджетната рамка. Ние работимм с данни от анализа на МЗХ, според който 47-50 лева са загубите при пшеницата и по-големи при царевицата. Ние не можем да се съгласим с предложението на МС както като бюджетна рамка така и като методика заради това, че данъчните декларации се подават до 30 юни, а ние целим експедитивно подпомагане на реалните производители, а тук има опасност да влязат и лица от сивия сектор“, заяви за БНР председателя на НАЗ Илия Проданов.

Според него данъчната загуба е абстрактно понятие защото маркетинговата година не съвпада с финансовата, и хората не трябва да се взират само в подпомагането а и в законодателните инициативи които са предложили, и за които не са получили гаранции от политиците, че ще бъдат приети.

Очакванията са протестите до петък да продължат като ежедневно се увеличават с един час. За момента не е решено дали протестиращите ще предприемат национален протест с техника в София.

4% от фермерската продукция според веригите в Германия отивала за износ

Фермерите в Германия повече от два месеца са в непрестанни протести срещу непосилната бюрокрация, високите разходи и конкуренцията на вноса от трети страни. Не на последно място гневът им беше насочен освен срещу политиците и политиките на местно и европейско ниво, но и срещу големите търговски вериги. Производителите обвиняват веригите, че с господстващото си пазарно поведение диктуват ниски цени и оказват натиск върху производителите.

Сега от Германския съюз на търговците излязоха с отговор към упреците на производителите, информира agrarheute.com, в който се казва:

„Твърденията им не отговарят на истината. Икономическите проблеми на повечето фермери нямат нищо общо с търговията на дребно с храни и с взаимоотношенията между търговци и производители“, се казва в позицията на организацията, защитаваща интересите на веригите.

Обвиненията отправяни към веригите от страна на протестиращите са определени като популистки като се напомня, че цените на храните и суровините се определят от цените на световния пазар и сключването на договори с отделни производители по-скоро би било рядкост за веригите. Като доказателство се посочва, че 94% от продукцията на фермерите отивала за износ в свежо състояние. В същото време 38% от храните на германския пазар идват от внос.

„С това става ясно, че политиката на търговците на дребно няма нищо общо с доходите на фермерите“, заключават от Германския съюз на търговците. В информацията се припомня изявлението и на шефа на МВФ Кристалина Георгиева, която подкани политиците да не следват сляпо исканията на фермерите.

„От човешка гледна точка ги разбирам, че не им е леко да упражняват професията си, но политиците не трябва да се оставят притиснати в ъгъла, а да мислят за бюджета“, заяви Георгиева. Според нея било много по-лесно да се даде, отколкото да се вземе.

В същото време протестите на производителите в Германия не спират. Фермери блокираха логистични бази на някои големи вериги. Въпреки това вече се забелязва умора сред тях, като през миналия уикенд по данни на полицията вместо обявените 2 000 трактора, в протестна колона насочила се към летището във Франкфурт са взели участие едва 400 машини.

 

 

Животновъди изкараха кравите на дефиле из улиците на Милано

 

Протестиращите срещу бюрокрацията и евтиния внос на земеделска продукция от трети страни италиански фермери потеглиха с трактори към Рим, съобщава БТА. В същото време животновъди подкараха кравите си на дефиле из столицата на модата Милано.

Фермерите от Тоскана потеглиха в конвои към столицата, като развяваха италианския трибагреник, а тракторите им бяха „украсени“ с надписи като „Без фермерите няма храна“. Планира се те да са струпат в околностите на Рим в очакване на активизация на протестите в края на седмицата.

„Отиваме в Рим, за да се срещнем с нашите политици в опит да решим проблемите“, казва фермерът от Тоскана Давиде Розати.

Италианските фермери споделят оплакванията на колегите си от други европейски страни, като например Франция и Германия, протестиращи масово пред последните седмици. Те се оплакват от евтиния внос, например от Северна Африка, поскъпващите горива и негативното въздействие на европейските мерки, имащи за цел да защитават околната среда и да се борят срещу промените на климата.

И докато протестите във Франция и Германия затихват, в други части на Европа се разрастват. По-рано днес гневни фермери блокираха магистралата, свързваща белгийския град Лиеж с Маастрихт в Нидерландия.

Италианските фермери искат връщане на данъчните отстъпки, въведени през 2017 г., но отменени през настоящата година.

От Япония, където е на официално посещение, премиерката Джорджа Мелони заяви, че „Италия е направила много повече от своите европейски съседи в подкрепа на фермерите“ и допълни, че винаги може да се направи още, а самата тя е „готова да се вслуша в исканията им“.

Еврократите за сега се ограничават с мъгливи обещания за намаляване на бюрокатичната тежест

Представители на фермерите блокирали Брюксел по време на срещата на върха в ЕС най-накрая бяха приети от висшите представители на ЕК, които заедно с премиерите на Белгия и Нидерландия Александер де Кро и Марк Рюте обсъдиха наболелите проблеми, пише POLITICO.

По-важното обаче, е че вместо да се стигне до намаляване на политическите и обществени страсти, ЕК планира да обяви нови климатични цели, с които допълнително да разгневи всички- от фермери до популисти и да увеличи и без това високите антизелени настроения, което няма как да не се отрази впрочем и на Зелената сделка.

Както е известно протестите на фермерите избухнаха в цяла Европа през последните седмици, предизвикани от падащите доходи, споразуменията за свободна търговия и цялостното недоволство от политиките на ЕС и отделните страни.

„Ние се вслушваме в европейските фермери… Справяме се с краткосрочни предизвикателства“, заяви в пост в социалните мрежи по време на срещата на върха фон дер Лайен.

По-рано в четвъртък фон дер Лайен каза на пресконференция, че Комисията ще работи с белгийското председателство на Съвета по предложение за намаляване на административната тежест върху фермерите преди следващата среща на министрите на земеделието на ЕС.

Тя също така повтори, че изпълнителната власт на ЕС ще „се заеме със структурните предизвикателства, пред които е изправен секторът в нашия стратегически диалог“ – инициатива, която тя представи по време на годишната си реч за състоянието на Съюза през септември, за да направи селскостопанската политика по-приобщаваща.

„Не само в Нидерландия, но навсякъде в Европа фермерите са изправени пред голям натиск“, каза Рюте. „Трябва да работим заедно, за да постигнем целите на природата и да се борим с изменението на климата и да поддържаме силен земеделски сектор, който произвежда храна за всички нас.“

 

„Сега ЕС трябва да излезе с конкретни и прагматични отговори, далеч от идеологията и догматизма, разработени от Европейската комисия през последните години“, заявиха европейското фермерско лоби Copa-Cogeca преди срещата.

ЕК- бунт гаси, бунт пали

 

И докато фон дер Лайен се опитва да путуши бунта на недоволните от европолитиките производители, за бунт се заговори във вътрешнопартийните редици на консерваторите. Причините за това според POLITICO са намеренията на ЕК да постави на масата нови цели за климата, които трябва да бъдат постигнати до 2040 година.

Очаква се във вторник Европейската комисия да подкрепи предложение за намаляване на 90 процента от емисиите в ЕС до 2040 г., според изтекли чернови. Според източници на POLITICO по време на частно събитие в сряда трима политици от партията на фон дер Лайен в ЕП са се изказали критично за намеренията на Европейската комисия, като са насочили критиките си основно към председателя на ЕК.

Те са изразили възмущението си според изданието от това, че ЕК слага на масата тази цел именно в момент, когато гневът на обществото срещу зелените расте, когато крайнодесните партии увеличават влиянието си при задаващи се евроизбори и блокиран от фермерите Брюксел.

Политиците решили да зпазят своята анонимност и са определили пред изданието намеренията на ЕК като „хвърляне на месо на изгладнелите кучета“.
Раздразнението на евродепутатите създава голямо главоболие за фон дер Лайен – която се очаква да обяви, че възнамерява да се кандидатира за втори петгодишен мандат като ръководител на Комисията – и нейния комисар по въпросите на климата Вопке Хоекстра, също от ЕНП. Тяхната консервативна група се отнася враждебно към новото регулиране на климата, твърдейки, че то поставя пагубно бреме върху бизнеса и селските общности и подхранва възхода на крайнодесни партии в целия континент.

И все пак съгласно законодателството на ЕС в областта на климата, прието през 2021 г., Комисията е правно задължена да предложи нова климатична цел за 2040 г. в рамките на шест месеца след инвентаризацията на ООН на международните действия в областта на климата, която започна на 2 декември и беше финализирана на 13 декември. Но тези дати задължават изпълнителната власт да обяви новата цел четири дни преди или след следващите избори за ЕС, които се провеждат на 6-9 юни. Комисията не каза коя от тези дати смята за обвързваща.

Разногласията между фон дер Лайен и евродепутатите в нейното политическо семейство са кулминацията на дълга кампания на последните , водена от лидера на групата Манфред Вебер, относно посоката на ЕС по отношение на Зелената сделка, разглеждана като проект за наследство на фон дер Лайен. Законодателите на Вебер оказват натиск върху изпълнителната власт на ЕС да намали екологичния дневен ред и да внесе в него повече про-бизнес реализъм, откакто той призова за „мораториум“ върху новите екологични закони през 2022 г.

В известен смисъл подходът на Комисията към плана за 2040 г. изглежда признава тези опасения. Вместо действително да предложи ново законодателство – което някои тълкуват закона за климата като задължителен – изпълнителната власт на ЕС ще издаде по-слабо „съобщение“, което излага три варианта за цел за намаляване на емисиите на ЕС и подкрепя избора от 90 процента.

Един евродепутат, който присъства на срещата на ЕНП, твърди – без да предоставя доказателства – че мнозинството от законодателите на групата искат целта за климата до 2040 г. да бъде представена след изборите за ЕС, така че антиевропейските сили да не могат да се възползват от нея, за да нападат Европа.

„Ако те трябва да бъдат представени през следващите седмици, това може да направи някои хора в нашето политическо семейство малко по-нервни“, каза депутатът. „Дори и да знаете, че има някои рационални обяснения зад [това], популистите няма да ги слушат. [Те] просто ще представят това като [една] допълнителна тежест за фермерите и дори да има контрааргументи, след като популистите крещят това, е по-трудно да се оправдае.

Германският консервативен евродепутат Петер Яр, който също е фермер, каза, че той и други негови колеги поставят под въпрос изобщо необходимостта от цел за 2040 г.

„Политическият въпрос е, ако сме на прав път, имаме ли нужда от цел между тях?“ каза той пред POLITICO, позовавайки се на съществуващата траектория на ЕС към законовия му мандат да постигне климатична неутралност до 2050 г.

Според Симоне Талиапиетра, старши сътрудник в мозъчния тръст Bruegel, „розовите“ прогнози на Комисията разчитат на „силни нови действия на ЕС – а именно на зелено финансиране на ЕС и на управление на енергията и климата – за да се гарантира прилагането на национално ниво“.

 

Недоволството не е само в ЕНП. Чешки евродепутати от популистите предлага път напред, който е както екологичен, така и икономически жизнеспособен. Проучванията показват, че доходите на земеделските стопанства действително могат да се подобрят чрез възприемане на растителна консумация и производство, докато широкомащабните проекти за възстановяване на природата имат потенциала да съживят селските икономики и да подобрят качеството на живот.

Реализирането на тези възможности обаче изисква смело лидерство и решителни действия. Трябва да се направят трудни избори относно бъдещето на европейското селско стопанство, включително ролята на интензивното животновъдство и принципите на кръговрат в сектора.

Властите обещаха на производителите три схеми на държавна подкрепа, с които да компенсират повишените разходи заради войната в Украйна

 

Румънското правителство одобри помощи на стойност близо 100 млн. евро за фермерите, които по-рано наложиха блокади на границите с Украйна, информира UkrAgroConsult. Една от мерките предвижда създаване на държавна помощ за намаляване акциза върху ползваните от производителите горива. За нея ще бъдат заделени 54,3 млн. евро. Други две мерки предвиждат да се създадат схеми за държавна помощ за производителите на говеждо, птиче и свинско месо за претърпените от тях щети заради конфликта в Украйна.

Фермерите ще получат tezi средства с които да компенсират нарасналите и им разходи за горива, фуражи и енергия. За тези две мерки ще бъдат заделени общо над 37 млн. евро.

Глоби в размер на до 2% от оборота заплашват търговците които не спазват закона

 

В отговор на фермерските протести, властите във Франция обявиха, че се затяга контрола на търговските вериги за да се гарантира спазването на закона за цените и това, че фермерите получават достатъчно за продукцията си, съобщава БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

Френският финансов министър Брюно льо Мер съобщи, че проверките в големите френски и други супермаркети в страната ще бъдат затегнати, за да се гарантира, че те плащат на фермерите справедливо и спазват закона, приет с цел гарантиране на земеделските цени.

Френските фермери твърдят, че не получават справедливо заплащане на труда си, а мерките на правителството и супермаркетите за намаляване на инфлацията на храните са довели дотам, че много производители не са в състояние да покриват разходите си.

В интервю за „СиНюз/Юроп 1“ Льо Мер разкри, че ще бъдат извършени 500 проверки на петте най-големи вериги в страната, за да се установи дали те спазват закона за цените. Фермерите твърдят, че супермаркетите го нарушават.

Миналата седмица Льо Мер посочи, че търговците на дребно, които не спазват закона, ще бъдат глобени с 2 на сто от оборота си за определен период и допълни, че на „четири търговски групи“ вече са изпратени формални предупреждения.

„Ако се окажем прави, те ще бъдат санкционирани“, заяви Льо Мер, но отказа да посочи за кои вериги става дума.

В същото време министърът на вътрешните работи Жералд Дарманен заяви, че не иска силово да премахне барикадите на фермерите по магистралите. „Въпросът за разчистването на фермерите не стои на дневен ред“, посочи той пред радио „Франс 2“, но има „червени линии“, които не трябва да бъдат пресичани като навлизането на фермерите в Париж, блокиране на летищата и на борсата за търговия на едро „Рюнжи“.

Ако фермерите опитат да го сторят, ще бъдат спрени, посочи Дарманен и допълни, че засега те спазват правилата. По думите му в момента протестират около 10 000 фермери.

Ройтерс съобщи, позовавайки се на запознати източници, че фермери са се опитали да блокират борсата, вследствие на което френската полиция е арестувала 18 души.

Френското правителство вече обеща сериозни помощи на фермерите, но те искат още, посочва ДПА. Министърът на селското стопанство Марк Фесно, например, заяви, че лозарите ще получат допълнителни 80 милиона евро.

Очаква се днес президентът Еманюел Макрон да  обсъди проблемите на сектора с председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Протестите на производителите във Франция стават все по-мощни

 

Германските фермери планират за утре нови големи протести, информира специализираният портал agrarheute.com. Според плановете фермер от провинция Брандембург се очаква да окупират центрлите на партиите от „светофарената коалиция“в Берлин. За събота се планира голяма протестна акция в Магдебург. В информацията се припомня изявлението на шефа на Германския съюз на земеделските производители по време на пресконференция в рамките на Зелена седмица“, когато той заяви, че ако няма развитие по темата за горивата, протестите на производителите ще продължат. Както е известно, в последната седмица на януари се очаква германският Бундестаг да приеме законодателството и бюджета за 2024 година. На 2 февруари бюджетът трябва да се гледа и от горната камера на парламента- Бундесрата..

„До тогава имаме време да настояваме за отпадане на плановете за постепенно премахване на отстъпката върху ползваните от нас горива “, заяви д-р Холгер Хеми, председател на земеделската камара на Долна Саксония.

Междувременно протестите на производителите във Франция стават все по мощни. В опит да окажат натиск върху правителството да ги защити от евтиния внос, растящите разходи и бюрокрацията, десетки фермери блокираха магистрали на път за Париж, изхвърляйки каси с вносни плодове и зеленчуци, информира БТА позовавайки се на „Ройтерс“.

Френските фермери заявиха, че протестите, които първоначално започнаха в югозападната част на страната, ще продължат, докато исканията им не бъдат изпълнени. Това е първото голямо предизвикателство за новия премиер на Франция Габриел Атал. Очаква се исканията на фермерите да бъдт обсъдени на спешна министерска среща , насрочена за днес.

На този фон фермерите използваха бали сено и трактори, за да блокират главните магистрали във Франция. Домати, зеле и карфиол, които според фермерите са внесени от съседни страни, бяха разпръснати по магистрала A7, която свързва Марсилия и Лион.

В знак на отхвърляне на конкуренцията на чуждестранни фирми, която те често смятат за нелоялна, френските фермери спират и изпразват „чуждестранни камиони, повечето от които са испански, марокански или български“ близо до Монтелимар, Югоизточна Франция. Това каза пред Франс прес Сандрин Русен, председателка на Националната федерация на синдикатите на селскостопанските производители (FNSEA) в югоизточния френски департамент Дром.Някои браншови организации заплашиха с блокада с техника на столицата Париж, ако правителството не се вслуша в исканията на производителите.

От Националната федерация на синдикатите на селскостопанските производители във Франция връчиха на правителството списък със 100 искания, включително по-добро прилагане на закон, предназначен да защити цените на пазара.

Синдикатът призова също за продължаване на данъчните облекчения за дизела за селскостопански превозни средства, незабавно изплащане на селскостопански субсидии от ЕС, гаранции за застрахователни изплащания, свързани със здравето и климата, и незабавна помощ за винопроизводителите и фермери, които отглеждат органични продукти.

Недоволството на фермерите от нивата на цените е особено остро в млечния сектор. Френските търговци на дребно провеждат годишни преговори за цените с доставчици. Правителството иска преговорите да приключат до края на месеца.

Земеделските производители искат от еврократитие стратеги в земеделието съпътстваща присъединяватето на Киев към ЕС

Вълната от фермерски протести в Европа продължава с пълна сила, и след като тон дадоха производителите в Германия и Балтийските страни, последвани от тези в Румъния, сега наред да излязат по пътища и магистрали са полските фермери. По информация на UkrAgroConsнult основите им искания са свързани с ограничаване на вноса на агропродукция от Украйна.

Според полските медии земеделските производители планират да изкарат селскостопанска техника на над 150 точки в цялата страна. Очакванията са протестните акции да протичат днес не като блокиране на движението, а като бавно движение на техниката в колони.

Освен от Украйна, фермерите искат спиране на вноса на селскостопанска продукция от други страни извън ЕС, чиито производители не спазват европейските стандарти на производство.

Полските фермери заявяват, че са станали неконкурентноспособни заради това, че са обвързани да спазват редица стандарти и да харчат допълнителни средства за опазване на околната среда, докато за производителите от трети страни тези мерки не са задължителни за спазване.

Освен това недоволството им е предизвикано и от липсата на стратегия в сферата на земеделието при присъединяването на Украйна към ЕС, каквато настояват да бъде изготвена от бюрократите в Брюксел. В подобна стратегия според тях земеделието трябва да е разделено на сектори.

Друго искане на полските фермери е свързано с преразглеждане на европейската политика в земеделието, като особено недоволство у тях предизвикват редицата изисквания свързани с позеленяване на европейското земеделие.

Украйна вече Предложи на Полша система за издаванена лицензи за експорта на агропродукция, каквато вече работи успешно с България и Румъния. Междувременно стана известно, че до края на текущата маркетингова година Украйна планира ада изнесе между 36 и 40 млн. тона аграрна продукция, част от нея през морски коридор. Само от началото на януари по море страната е изнесла над 2 млн. тона зърно.

Интензитетът на помощта се увеличава на 60%

 

България ще прилага държавна помощ „Помощ за инвестиции в земеделски стопанства чрез преотстъпване на корпоративен данък“ до 2029 г. Максималният прогнозен бюджет за периода на прилагане е в размер до 1 млрд. лв.

По предложение на Министерство на земеделието и храните бяха предприети и законодателни промени. Съгласно тях данъчното облекчение по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане и по чл. 48, ал. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, представляващо държавна помощ за земеделските стопани, може да се ползва до 31 декември 2029 г., включително за корпоративния данък от 2023 г.

Мярката представлява схема за данъчни облекчения, чиято цел е да насърчи инвестициите на земеделските стопани при производството на непреработена растителна и животинска продукция (първично селскостопанско производство).

Преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на дейността.

С предприетите законодателни промени се изменят и част от условията за преотстъпване на корпоративен данък. Увеличава се интензитетът на помощта от 50% на 65%. Така самоучастието на земеделските стопани в инвестицията ще е 35%, а досега беше 50%. Нараства и общата стойност на всички допустими активи до 600 000 евро, които досега бяха на стойност до 500 000 евро.

След 29 януари ще стане ясно, дали фермерите са победили

 

С мащабната демонстрация в Берлин на 15 януари приключи обявената от фермерите седмица на протестите , съпътствана от конвои от селскостопански машини и масови блокади. Специализираният портал agrarheute.com обобщава протестите и очертава следващите стъпки в процеса на постигане на разбирателство между политиците и фермерите. Както стана ясно още по време на последната заключителна демонстрация , премиерът на една от провинциите Мекленбург-Предна Померания предложи след протестите специална пътна карта, която да доведе до там, че до лятото на 2024 година да се постигне стабилизация на доходите на фермерите.

Според колегите протестите са довели до шок управляващата в Берлин светофарена коалиция, която е показала че изпитва дефицит на действия. С протестите си германските фермери постигнаха два вида цели- краткосрочни и средносрочни. В краткосрочен план с демонстрациите си производителите принудиха правителството да се откаже от въвеждането на данък върху земеделската техника, което означава, че ще спести на фермерите близо 460 млн. евро годишно.

Освен това ползваната отстъпка от акциза върху горивата няма да се премахне отведнъж каквито бяха намеренията, а постепенно. Ползите от това за фермерите към момента ако правителството не се откаже напълно от намерението си да премахне отстъпката са твърде ниски. Очакванията са фермерите да загубят близо 440 млн. евро ако се премахне отстъпката.

За сега остава открит въпросът, дали въвеждането на мярката за постепенно намаляване на отстъпката за ползваното от земеделските производители гориво няма да бъде отменено. По-голяма яснота по темата се очаква след днешните разговори по темата в германския Бундестаг. В четвъртък се очаква в дискусията по темата да се включат експерти по бюджет. Следва ново специално заседание на комисията по бюджета в Бундестага, след което да бъде внесена яснота, какви стъпки ще последват по отношение на горивата ползвани от фермерите. Окончателно решение по бюджета за 2024 година и съпътстващото го законодателство се очаква да бъде взето от депутатите в Бундестага в седмицата от 29 януари насетне.

След като бюджетът на страната бъде гласуван от депутатите се очаква заедно с аграрния доклад подготвен от правителството, коалиционните партньори в него да излязат със специално решение, в което могат да бъдат включени политики в аграрната област, които целят
– постигане на прозрачни отношения между фермери, индустрия и търговците на храни
– възможно въвеждане на концепцията Tierschutz-Cents (специални система за финансиране на устойчиво животновъдство. (Система за която в Германия се говори от 2020 година която цели част от ДДС-то на продаваните месни продукти да отива за повишаване устойчивостта на животновъдните стопанства. По оценки направени от т.нар комисия Борчард, за реформиране на германското животновъдство ще са нужни по 3,6 млрд. евро годишно до 2040 г. За да се осигурят средствата още през 2020 година бяха предложени мерки като например за целта да бъдат заделяни по 40 евроцента на всеки килограм продадено месо, 2 цента на продаден литър мляко, млечни продукти и яйца и по 14 цента на яйцата )

– положението на пазара на земеделски земи
-премахване на сроковете за изравняване на данъка за доходите
-освобождаване от данъци на инструментите за управление на риска
– мерки за подобряване на бюрократичната машина

Освен това в речта си пред демонстриращите фермери в понеделник финансовият министър Кристиян Линднер заяви, че подготвя план по отношение употребата на пестициди от земеделските производители, проверка на изискванията за задържане на животните и да продължи използването на биомаса в производството на биодизел. Освен това Линднер декларира, че Германия ще се откаже от предвиденото в ОСП задължително закриване на 4% от земеделските стопанства. За последното обаче ще се изисква решение на на ниво ЕС.

В заключение в информацията се казва, че протестите са довели до трусове в коалицията, и че след думите, сега фермерите трябва да дадат време на политиците за дела.

Земеделският министър Джем Йоздемир се обяви срещу плановете за намаляване на фермерските субсидии, но предупреди за назряващо опасно разделение в обществото

 

Докато полетата са замръзнали в Германия е време за протести. Не само хилядите фермери с машини и трактори създават затруднения за нормалното протичане на обществения живот в страната, защото от вчера за това допринесе и стачката на локомотивните машинисти, която буквално замрази и железопътните връзки между градовете. Въпреки това германците показват разбиране към протеста поне на фермерите, показва проучване, цитирано от ДПА. За сега не се вижда обаче изход от ситуацията, тъй като правителството не е склонно да се откаже от намерението си, да премахне данъчното облекчение за ползваното от фермерите гориво, облекчение което е със 70 годишна история.

Данните от представителното проучване са показали, че 45% от населението подкрепя протестите на земеделските производители и ги намират за напълно справедливи. Други 27% от участвалите в допитването ги оценяват като по-скоро справедливи, а едва всеки пети е изразил несъгласие с действията им. Според резултатите всеки пети германец е бил засегнат от блокадите на пътищата и магистралите.

Както е известно връхна точка на фермерските протести се очаква да е предвидената мащабна демонстрация в Берлин идния понеделник. Малко по-рано вчера земеделският министър Джем Йоздемир заяви на поява в град елванген несъгласието си с правителствените намерения за намаляване на субсидиите за фермерите. В интервю той алармира, че се наблюдава опасно разделение в обществото..

„Нашите производители се чувстват зависими. Те са загрижени, че са част от дневния ред в политика, доминирана от градовете. Това е опасно разделение, което може да доведе до развитие на отношения в обществото подобни на тези в САЩ. Хората не говорят по между си, не мислят заедно а се противопоставят едни на други“, заяви Йоздемир.

В интервю за сутрешното предаване на втори канал на германската обществена телевизия президентът на Германския съюз на земеделските производители Йоаким Руквид още веднъж изрази задоволството си от протестите, като определи лекото отстъпление на правителството по отношение на намеренията за съкращаване на фермерските субсидии като „гнил компромис“.

Предвижда се помощите за горива да отпаднат постепенно

Германското правителство направи днес жест към селскостопанските производители, които са много недоволни от бюджетната му политика, като се отказа частично от проекта за поетапно намаляване на субсидиите за горива в сектора, информира БТА, позовавайки се на Франс прес.

В комюнике на правителството се посочва, че преимуществата при данъците за превозните средства за горското и селското стопанство, се запазват“.. Освен това премахването на данъчната отстъпка за дизелово гориво за селскостопански цели ще стане постепенно, а не изведнъж, „за да се даде на засегнатите компании повече време да се приспособят“, посочват властите.

„През 2024 година данъчната отстъпка ще бъде намалена с 40 на сто. През 2025 и 2026 година ще има ново намаление – с 30 на сто, за да се стигне до 2026 година, когато потребяваните количества повече няма да бъдат субсидирани“, уточнява правителството в комюникето си.

Тези решения са плод на сключено днес споразумение между канцлера социалдемократ Олаф Шолц, вицеканцлера еколог Роберт Хабек и министъра на финансите либерал Кристиан Линднер.

Оповестените през декември планове за отмяна на субсидиите за горива предизвикаха гнева на селскостопанските производители.

Няколко хиляди земеделци от цяла Германия протестираха с тракторите си в Берлин през седмицата преди Коледа. Те обещаха нова обща мобилизация на 15 януари.

емеделските производители искат субсидии за царевица и по-малки данъци

 

Полски фермери обявиха, че днес ще блокират граничния пункт Медика“ с Украйна тъй като не са получили гаранции от премиера Доналд Туск, че исканията им ще бъдат изпълнени, информира БТА, позовавайки се на т Ройтерс.

Фермерите настояват полското правителство да им отпусне субсидии за добива на царевица и да не допусне да бъдат увеличени данъците им.

„Не сме получили писмено потвърждение, че нашите искания ще бъдат изпълнени. Поради това продължаваме нашия протест“, заяви пред ПАП един от лидерите на протестиращите фермери Роман Кондров.

Той посочи, че протестиращите фермери ще пропускат през граничния пункт да преминава само по един камион на час.

Земеделците прекратиха своя протест на 24 декември миналата година, но полски шофьори на камиони продължават да блокират няколко гранични пункта между Украйна и Полша.

Полските превозвачи, които протестират от 6 ноември насам, упрекват украинските си колеги в нелоялна конкуренция.

Поляците посочват, че украинците предлагат дъмпингови цени за транспортните си услуги и по-скоро извършват превози между самите страни от Европейския съюз, отколкото между тях и Украйна.

Шофьорите настояват да бъде ограничен броят на украинските камиони, влизащи в ЕС, чиито собственици бяха освободени от изискванията да притежават разрешителни за влизане на територията на Евросъюза. Това решение беше прието след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Комисията по бюджет и финанси не стигна до обща позиция по рзмера

 

Комисията по бюджет и финанси не стигна до решение за минималния осигурителен доход на земеделските стопани, съобщава БТА. Не бяха приети предложенията той да се повиши от 780 лева, колкото е сега, на 810 или на 933 лева. Окончателното решение ще се вземе в зала, посочи председателят на комисията Йордан Цонев. Размерът на този доход е в точка 3 на член 9 на проектозакона за бюджета на ДОО за 2024 година.

Разликата в размера на пенсията ще е незначителна, ако не се вдигне минималният осигурителен доход, но при ползване на права – като например болнични или отпуска по майчинство, хората ще получават по-малки обезщетения, посочи управителят на НОИ Ивайло Иванов.

Близо 500 фермери са заплашени от дела на недоволни съседи

 

френските депутати одобриха закон за защита на фермерите от оплаквания за шум и миризми в стопанствата, информира БТА. Целта е да се спре лавината от съдебни дела на французи, закупили къщи в провинцията.

„Този закон ще сложи край на злоупотребяващите съдебни дела срещу фермери, които не вършат нищо друго освен работата си: хранят ни. Това е предложение за здрав разум за страната“, каза министърът на правосъдието Ерик Дюпон-Морети в социалната медийна платформа „Екс“.

Страната има история на конфликти между бивши градски жители, които купуват селски къщи и след това се оплакват от пеене на петли, лай на кучета, шум от селскостопански машини или миризма на тор.

Телевизия Бе Еф Ем (BFM TV) съобщи, че близо 500 фермери в момента са изправени пред съдебни дела от съседи, които се оплакват от шума или миризмите, излъчвани от техните ферми.

В информацията се припомня случай от 2019 година, който привлече вниманието на международните медии. Тогава съд постанови, че петел на име Морис може да продължи да пее на зазоряване въпреки оплакванията на съседи в село на малък остров край атлантическото крайбрежие на Франция.

Страната вече има законодателство, въведено през 2021 г., за защита на „сетивното наследство на френската провинция“, но новият закон има за цел да предостави повече защита на съществуващите ферми от новопристигнали жители в провинцията.

Срещу предложения законопроект се изказват еколозите. Екологът от региона Бретан Клер Десмаре заяви пред местното радио „Франсе бльо“, че предложеният закон е „абсурдна и популистка“ мярка, наложена от мощното земеделско лоби.

Законопроектът, предложен от депутата от управляващото мнозинство Никол льо Пей и подкрепен от центристкото правителство на президента Еманюел Макрон, беше одобрен със 78 гласа срещу 12 през нощта в понеделник и сега предстои да бъде гласуван от Сената.Френските правителства отдавна ухажват фермерите, които са влиятелен сектор, но често биват пренебрегван.

 

За целта браншовата организация предлага сформиране на междуведомствена работна група

 

Земеделските производители настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител на храни. С подписването на Меморандума на 20нсептември 2023 г. беше поставено само началото на решаване на проблемите в сектора. Работата на земеделските производители по дългосрочната
политика за развитие на българското земеделие продължава.

Българска аграрна камара, която представлява на национално ниво близо 10
000 земеделски производители от почти всички подсектори на  Растениевъдство“ и „Животновъдство“ и чиито членове-организации са сред
подписалите Меморандума от 20 септември 2023 г. предлагат на

Правителството да започне детайлно обсъждане на сериозните затруднения и
натиск, които земеделците отбелязват.  В последните години българскитенпроизводители на мляко, плодове и зеленчуци, картофи, грозде, пчелен мед и пчелни продукти и др. изпитват сериозни затруднения при реализация на своята продукция както в страната, така и при международната търговия на
справедлива пазарна цена поради различни фактори, което налага да бъдат обсъдени причините за това и да бъдат предприети адекватни мерки за отстраняване на затрудненията.

В писмото си до министър-председателя акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев и министъра на земеделието и храните Кирил Вътев,
пишат, че искат създаване на Работна група с участието на Министерство на земеделието и храните, Министерство на икономиката,  Министерството на финансите, Агенция „Митници“, НАП, Комисия за защита на потребителите, Комисия за защита на конкуренцията, представители на
Българска аграрна камара, организации на преработвателите по Закона за
храните, организации на потребителите и други, чиято основна задача да бъде изготвяне на механизми за засилване на  позицията на българските земеделски производители във веригата на доставки на храни при реализация на българското производство в страната, както и при
международната търговия с българска земеделска продукция.

От БАК дават примери за нарушен баланс и отслабени позиции във веригата
на доставки:-    При търговията с ЕС и трети страни на оранжерийна продукция натискът идва от вноса от трети страни и най-вече Турция и вноса на
краставици от Гърция като вътрешнообщностна доставка.

–    Продажбата на плодове и зеленчуци в страната без касов апарат по
пазарите с картончета за земеделски производители издадени за 5-10 дка
зеленчуци, а продаващи целогодишно по пазарите внос.
–    Липса на контрол при продажбата на винено грозде, което се продава
по всички възможни пазари. Внася  се десертно грозде с документи на
винено, което се продава без издаване на касов бон. Цената на гроздето
внос от Северна Македония, Румъния  и Гърция е с по-ниска цена, той като
там е субсидирано за разлика от българското.
–    Липса на контрол на вноса и износа на мед и пчелни продукти от ЕС и
трети страни. За последните 4 г. вътрешнообщностните доставки и вносът
от трети страни са се увеличили 5 пъти, което през 2022 г. достига 42% от произведените количества в страната.
От БАК изразяват съмнение, че защита на българското производство може да
се постигне със закон за търговия с аграрни продукти в условията на пазарна икономика и правила на конкуренция на единния пазар на ЕС,
затова настояват усилията на държавата да се насочат към намиране на подходящи механизми за реална защита на българското производство и
постигането на обществено съгласие за други подходящи механизми в интерес на българския земеделски производител и на българския потребител
на храни.

От Камарата са убедени, че държавата следва да е водеща за действията, свързани с контрола по веригата и безопасността на храните, а за останалите действия тя следва да  съдейства за добрите практики между
заинтересованите страни по веригата на доставки и очакват реакцията нанПравителството по направеното

Големите латифундисти гледат на земеделието като на лотария, от която чакат да ударят джакпота

 

Започналите днес повсеместни протести на представители на различни браншове не само че не са подкрепени от абсолютно всички организации, чието число е астрономическо, но и няма да доведат до спасяване на земеделието. Такива призиви сме чували и при предишни протестни вълнения. Да, земеделието ни нито цъфти, нито връзва, но това е така не от началото на войната в Украйна, а  от много преди това. Факт е, че въпреки налятите милиарди особено в зърнопроизводството, селското ни стопанство е като пъзел с много , а ма много бели петна. Ние си ги знаем. Проблемите било с поземлено законодателство , било с пасища, напояване и преразпределение на подпомагането по правилен начин, така че ощетените да са малцинство са комплексни. Тях маршове с трактори няма да ги решат като с вълшебна пръчица за един ден. Същите тези маршове ще бъдат използвани за пореден път само и единствено за политическа употреба. На фермерите те няма да свършат никаква работа. Да припомним, че освен милионите взети като компенсации, последните получават и пари по СЕПП,, обвързани плащания, зелени плащания  и подпомагане за изразходвания от тях газьол, който вместо в нивята и полетата ще бъде изразходван по магистралите и шосетата на страната.

Да, никой не отрича , че положението в сектора е тежко. На фермерите им се струпаха кризи от най-различно естество- от пандемията, през геополитическите сътресения до високите цени на торове, храни за животните и горивата. За всички тези кризи обаче и Брюксел и държавата щедро развързваше кесията с компенсациите. Земеделските производители пак са на пангара със съмнително ниски шансове за оцеляване и минимална  жизнеспособност в условията на нниски цени на пазара. Но когато цените на зърното скочиха до астрономически нива, те пак го пазеха за още по-добри времена, вместо да го предложат на пазара. Това може да се определи само като липса на далновидност и предвидимост в дългосрочен план. Не е тайна, че повечето големи зърнопроизводители, наричани често и с право латифундисти гледат на земеделието като лотария, от която чакат да ударят джакпота за да могат да подновят автомобилния си парк или да отидат до топли дестинации като Тайланд и Малдивите, вмести да инвестират разумно и да приложат бизнес логика, да продават когато им е изгодно например. Защото се оказва, че за тях нито 1200 лева за тон пшеница беше изгодно , до каквито нива стигна тя малко след нахлуването на Русия в Украйна, нито 450 лева каквато е сега, след успокояване на пазара.

Сега се блокира държавата, вместо да се разсъди разумно, че евентуален реекспорт на внесената украинска продукция може да доведе хем до нови приходи за бюджета, хем до това хазната да намери нови възможности за подпомагане. Ефектът от този протест ще бъде единствено краткотраен и съмнителен, а той ще доведе само до трупане на политически дивиденти от едни, за сметка на фермерите, чиито искания дори и да бъдат изпълнени на 100% , пак ще им е малко, пак ще се оплакват че едни ще вземат повече, а други нищо, и пак земеделието ни ще си остане на дъното.

 

 

Европейската комисия прие нов пакет от извънредна помощ за фермерите в Европа, които ще получат общо 330 млн. евро, съобщава Ag-Press.eu. Фермери от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова подкрепа. Български, унгарски, полски, румънски и словашки фермери получават отделна помощ от 100 милиона евро за справяне с пазарните дисбаланси, се казва в информацията .

Този пакет от мерки за подпомагане е отпуска , тъй като земеделските производители продължават да срещат трудности, както се вижда от доклада, публикуван днес от Европейската комисия относно краткосрочния прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС. Земеделските производители в ЕС все още са изправени пред по-високи от дългосрочните средни разходи за вложени ресурси и цените на някои селскостопански стоки продължават да спадат. Освен това фермерите в ЕС бяха изправени пред разнообразни и тежки метеорологични условия през пролетта, което доведе до по-ниски прогнози за добиви и по-ниско качество на няколко селскостопански стоки. В същото време се наблюдават ранни признаци на подобрение. Например, торовете станаха по-достъпни след спада на цените на природния газ. В допълнение, макар и все още над общия процент на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира.

Гръцкото правителство стартира специална програма за субсидиране на фермери и домакинства за поставяне на соларни панели, информират от Асоциация „Активни потребители“.. Предвижда се от държавата да бъдат покрити до 75% от направените разходи за поставяне на фотоволтаични системи от домакинствата, и до 60% от разходите на земеделски производители. Максималната подкрепа ще възлиза до 16 хил. евро за домакинствата и до 10 хил. евро за земеделските производители. Планира се помощта да достигне до 120 000 домакинства, а общата предвидена сума за целта е 200 милиона евро. 35 млн. евро от тях са отделени за уязвими домакинства, а хората с увреждания, самотните родители и многодетните семейства ще получат допълнителна помощ от 10 %. Очаква се така да се постигнат значими икономии от сметките за електроенергия.

За сравнение у нас към момента единствено микро, малки и средни предприятия ще могат да кандидатстват в процедура за подпомагане за монтиране на соларни панели, като срокът за това е до 15 май 2023 година. Въпреки приключилото обществено обсъждане за сега няма възможност за домакинства да кандидатстват за поставяне на соларни инсталации.

 

В предложения проект за обществено обсъждане се предвиждаше:

Общ размер на съфинансиране (60 милиона лева = 31 милиона евро)
Слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване с финансиране 100%, но не повече от 1960,83 лева (1000 евро)
Фотоволтаични системи със системи за съхранение (батерии) със съфинансиране 70%, но не повече от 15 хиляди лева (7669,49 евро)
Максимална мощност до 10kWp за фотоволтаичните системи

ропейската комисия съобщи, че подготвя предложение за отпускане на допълнителна помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на селскостопански стоки от Украйна, съобщава БТА.

Както е известно ЕС вече отпусна 56 милиона евро за земеделците в България, Румъния и Полша, и може да се очаква, че ще осигури още толкова средства, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Подготвяме ново предложение за условията за украинския внос, което много скоро ще предложим за обсъждане от държавите в ЕС. Връщането на временно отменените мита за украинския внос може да бъде съобразено с цялостното влияние на пазара, а не само в отделни региони на ЕС, поясни говорителят.

 

Прилагането на дигитални решения в земеделието придобива все по-голяма актуалност с оглед и на условията на постоянни климатични промени, в които земеделските производители са принудени да се справят с предизвикателства от различно естество. Отделни сървиси и апликации вече позволяват да се събира информация от полето и фермата от най-различен характер. За да намери полезно приложение обаче тази информация, фермерите трябва да са придобили нужните дигитални умения. Кой обаче трябва да промотира тези обучения сред фермерите, така че те да разберат как и къде могат да се обучават за да повишат дигиталните си умения, или да придобият нови? Отговорът на този и други важни въпроси касаещи процеса на дигитализация в земеделието дадоха  Главна дирекция „Земеделие на ЕК, по време на специализиран семинар в Брюксел на 28 март , организиран от AG-Press.eu за 35 журналисти от Европа.

„Как ще се придобиват дигитални компетенции от фермерите е заложено в самата ОСП. На всяка страна членка е дадена възможността да организира различни обучения и тренинги, чрез които да се даде възможност на фермерите да придобият дигитални умения. Повечето страни членки са включили интервенции в своите стратегически планове, насочени специално към организирането и промотирането на подобни обучения които да помогнат на земеделските производители да разберат как да използват дадена апликация или инструмент. Освен това самите страни членки трябва да оценят за кого е полезно да използва подобни инструменти, и каква е ползата от употребата им“, заяви тя.

По време на семинара тя представи цялостната политическа визия на ЕК за процеса на дигитализация, който трябва да допринесе не само за това, земеделските производители да започнат да произвеждат по-ефективно чрез анализиране и използване на получената от различни инструменти информация, но и да помогне за намаляване употребата на пестициди за запазване на хранителния суверинитет на Европа. Друг не по-малко важен въпрос с оглед на все по-широкото навлизане на изкуствения интелект е и ролята му в обучението на автономноуправляеми машини когато става дума за земеделие която тепърва ще се увеличава. С оглед на това ЕС все още изпитва трудности със създаването на регулаторен механизъм за това, кой и как може да използва изкуствен интелект.

В тази връзка от ЕК заявиха че вече е предложено законодателство, което да урегулира този проблем. „Този въпрос за нас е свързан със спазването на редица етични норми, и се очаква законодателството което предвиждаме да приемем, да засегне дефиниране на високорисковите апликации и да даде отговор кой и за какво може да използва изкуствения интелект. Смятаме че в тази връзка превенцията е много важна, когато говорим за това, кой и как може да използва изкуствения интелект з машинно обучение“, заявиха още от ГД „Земеделие“. Това според ЕК се налага заради все по-бързото развитие на процеса по внедряване на изкуствения интелект в процеса на машинното обучение и заради интензивната поява на нови и нови алгоритми.

Сред въпросите на които беше даден отговор от представителите на Главна дирекция „Земеделие“ бяха и такива, свързани с ролята на прецизното земеделие в процеса на дигитализация, което може да помогне на фермерите не само да намалят употребата на пестициди но и да им отговори на въпросите как и колко земеделска продукция да отглеждат. Шест държави членки сред които Германия, Гърция и Унгария са включили в своите стратегически планове специална интервенция касаеща прецизното земеделие.

По време на оформилата се дискусия по темата за ролята на дигитализацията бяха засегнати и въпроси свързани с ролята и за привличането на все повече млади хора към земеделието, които чрез използване на на иновативни инструменти да разберат, че то не е свързано само с опазване например на стари традиционни практики на отглеждане, но и с инструменти чрез които да получават информация за това какво се случва на полето. Беше подчертана и ролята на консултантските услуги и работата на кооперативите за увеличаване достъпа на малките стопанства до дигиталните решения и цифровите технологии, както и факта, че стратегията за дигитализация приета от ЕС касае не само земеделието вчастност, но и населението живеещо в селските райони на Европа, което чрез използване на различни инструменти и приложения да получи по-добър достъп до образователна среда, а процесът на дигитализация представлява възможност и за бизнеса да се върне образно казано в селските региони, където да промотира тези инструменти не само сред фермерите, но и сред населението.

 

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лаен подкрепи искането на Румъния за увеличаване на средствата за фермерите, пострадали от вноса на украинско зърно, съобщава „Дневник“.

Помагаме на европейските земеделци, които трябва да се справят с пазарните последици от износа на украинското зърно и предлагането му на европейския пазар. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след края на първия ден от заседанието на Европейския съвет в Брюксел, предаде кореспондентът на БТА Николай Желязков. Според нея отпуснатите на първо място над 56 млн. евро не са достатъчни.

Както е известно по-рано тази седмица комисарят по земеделието Януш Войчеховски каза, че Европейската комисия ще предостави 56 милиона евро за подпомагане на фермерите в Полша, Румъния и България, засегнати от увеличения износ на селскостопанска продукция от Украйна.

В края на миналата седмица в Благоевград приключиха срещите на областно ниво между администрацията от министерството на земеделието и фермерите по повод това, какво предстои за земеделските производители в новия програмен период.. Nivabg.com ви предлага някои от най-интересните въпроси, отправени от земеделски производители в Благоевград.

Въпрос: Какви документи ще искате от земеделските производители, с които да докажем, че сме редуцирали използването на препарати за растителна защита, тъй като стана известно че по еко схемите, ако сме поели подобен ангажимент, но не сме го изпълнили , ще бъдем санкционирани?

Отговор: Земеделските производители трябва да са си попълнили дневника за растителна защита, да съобразите растителнозащитните практики, които сте извършили и да запазите документите, с които са закупени препаратите които да могат да се проверят на място.

Въпрос; Необходим ли ни е договор с агроном?

Отговор: При еко схемата за редуциране използването на продукти за растителна защита не е предвидена подобна опция, но в наръчника, който предстои да излезе, ще бъде публикувана цялата информация. Единственото което се предвижда, плана за третиране при провеждане на биологична растителна защита да бъде изготвян от агроном. При използване на конвенционални продукти за растителна защита няма подобно условие.

Въпрос: Тъй като така представени нещата хипотетично могат да означават, че всеки земеделски производител може да си попълни както си иска дневника за растителна защита и да даде исканите данни, които да не съвпадат с реалните, как ще контролирате това?

Отговор: Контролът ще се осъществява с проверки на място.

Въпрос: При еко схемите е записано, че плана за паша на животните ще трябва да се изготвя от компетентно лице. Кое може да бъде това лице?

Отговор: Лицата които ще имат право да съставят подобен план ще бъдат включени в наръчника. Към момента е уточнено, че подобни планове ще могат да съставят лица със земеделско или ветеринарно образование. Изрично ще бъде уточнено какви други компетентни лица ще могат да извършват подобна дейност.

Въпрос: Ще трябва ли земеделските производители да заплащат за подобна услуга като изготвяне на планове за паша на животните?Няма ли държавни структури, които да го направят безплатно?

Отговор: Това предложение ще бъде обмислено и ще предложим варианти. Планът за пашуване на животните беше част от преговорния процес с ЕК, защото идеята беше да не се извеждат животните произволно на паша на дадена територия, а това да се извършва съобразно потребностите на съответната територия като се ползват определен брой животни. Този въпрос предстои да бъде разгледан.

Въпрос: За прилагане на еко схемите ще се изискват най-малко две култури, за пасищата каква може да е втората култура?

Отговор: Еко схемата за разнообразяване на културите е приложима само за обработваемите земи и площи с междинни култури. При пасищата и ливадите може да има ландшафтни елементи. И до момента мярката за диверсификация на културите не е била приложима за пасищата и ливадите.

Въпрос: Колко цеха за преработка на картофите за нишесте има у нас?

Отговор: Въпросът с преработката на картофи за нишесте е доста чувствителен заради изключване на производството на картофи от обвързаната подкрепа. Ако някой отглежда картофи за нишесте, може да получи подобна възможност, но до 2027 година няма да се получава обвързана подкрепа. Земеделските производители могат да отглеждат картофи за нишесте, само ако имат договор с преработватели. Вероятно подобни преработватели могат да бъдат намерени в Румъния.

Въпрос: Ще бъде ли готов наръчникът до началото на кампанията?

Отговор: Наръчникът се пише и в момента от експертите. Идеята е да бъде публикуван след издаването на наредбата, като от министерството ще се опитат да го публикуват възможно най-скоро след излизане на наредбата.

Въпрос: Как ще се извършват проверките на очертаните площи?

Отговор; От 2023 година проверките на очертаванията ще се извършват чрез системата за мониторинг като се използват данните от сателитното заснемане. Допустимият слой за подпомагане ще е видим за земеделските производители при кандидатстване, но той вече няма да се използва. Тази година ще е последния случай, в който ще бъде използван. Що се отнася до пасищата, допустимият слой , обхватът който може да бъде използван за подпомагане по интервенциите е разширен. Допустимият слой ще служи като ориентир но ако във физическия блок , който се използва за паша има площи, върху които се извършва земеделска дейност, също ще са допустими за подпомагане. Разграничаването между това, кой ползва пасищата и ливадите за пашуване, и този, който не ги използва се прави по еко схемата. Тези ливади, които не се ползват за пашам не могат да бъдат заявявани по еко схемата за екстензивна паша.

Въпрос: Как ако даден производител е оставил площи под угар, това ще се отрази от сателитното наблюдение, и след като настоящия зимен период съвпада с новата стопанска година, през коя година ще трябва да се декларират покривните култури?

Отговор: За да могат да се изпълняват стандартите за добро екологично състояние на земеделските земи, земеделските производители ще продължат да заявяват площите като угари, а мониторингът ще отчита заявената от държавата членка в ЕК дерогация.

Въпрос: Какво ще представлява проверката за активен фермер, и кога ще се извършва, при заявяване на площите за подпомагане, или при извършване на плащанията?

Отговор: Задължението даден производител да отговаря на определението активен фермер е определено в закона за подпомагане на земеделските производители.

Въпрос: Може ли всеки земеделски производител да изпълнява мерките по агроекология?

Отговор: Да, специално за региона на Благоевград е възможно, защото тук е подходящо за изпълнение на всички видове екологично насочени интервенции. Общинските служби ще оказват съдействие на онези фермери, насочили се към биоземеделие.

Въпрос: Залагането на 10% за наклон не го разбираме, защото сме в район, където няма как да го избегнем. Как ще обясните на хората, че ще попаднат във санкция?

Отговор: Подобен наклон съответства на около 6 градуса . Изискването обаче не е ново, няма предвидена санкция при неспазване на това изискване, Както и в настоящия регламент, изискването за наклон е част от текущото кръстосано съответствие. Според ДЗеС 5, всички земеделски производители отглеждащи трайни насаждения , трябва да извършват затревявания на площи, когато те са със наклон. При неспазване на някое от условията по ДЗЕС и предварителната условност, ще има съответното намаляване. Що се отнася до санкции, такива са предвидени само при наддеклариране, докато ако някой производител не изпълнява някое от условията по ДЗЕС 5 или предварителната условност, се прилага намаление с до 3%.

Въпрос: Как ще се установява какъв е остатъчния период на използваните от земеделските производители хербициди, който в повечето случаи е над 10 години?

Отговор: Единствената интервенция при която се предвижда вземане на проби е тази, свързана с насърчаване на производството на плодове и зеленчуци чрез контрол преди да бъде реализирана продукцията. По отношение на еко схемата, контролът ще се извършва чрез проверка на заверените дневници за употреба на препаратите за растителна защита.

Въпрос: Средствата за агроекология които останат неусвоени, защото е сигурно, че ще има такива, ще отидат ли както до сега при зърнарите, или ще останат за следваща година за плодове и зеленчуци?

Отговор: Тези интервенции насочени към агроекологията са със самостоятелни бюджети в стратегическия план. Според закона могат да се предприемат действия, ако има надвишаване на бюджета по някоя от интервенциите, но те са със самостоятелни бюджети. Стратегическия план може да бъде променян само през комитет за наблюдение, което гарантира нужната прозрачност.

Предложение на депутати от „Продължаваме промяната“ да отпадне облагането на земеделски производители със субсидии до 100 хил. леваще бъде обсъдено по време на днешното заседание на земеделската комисия. Сред мотивите на вносителите му са тежките структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и тесни специалисти, непропорционално разпределение на земеделската земя, постоянното намаляване на малките и средни стопани, непривлекателността на сектора която отблъсква младите хора, ниска автоматизация и цифровизация и липста на среда за иновации в първичното производство. Тези проблеми се задълбочиха сериозно от пандемията, войната в Украйна и климатичните проблеми, които се очертават като проблем с по-дългосрочни измерения.

Управителният съвет на Българска банка за развитие (ББР) одобри нов финансов инструмент за подпомагане на признати от министъра на земеделието групи и организации на производители на земеделски продукти.
Средствата ще се предоставят както за оборотни нужди, така и за инвестиции. Обемът на новата програма на банката е 10 млн. лв., максималният размер на индивидуалните оборотни кредити е до 40% от приходите от продажби, отчетени за последната финансова година. За инвестиционни кредити финансирането е до 90% от размера на инициативата.
Програмата е разработена по инициатива на Министерството на земеделието съвместно с ББР  и с подкрепата на Министерството на иновациите и растежа.
В отговор на потребностите на групите и организациите на производители ББР ще отпуска финансиране на икономически жизнеспособни групи и организации на производители, които са признати от министъра на земеделието, имат поне една приключена финансова година и разполагат с положителен собствен капитал към момента на сключване на договора.

 

В свое проучване, част от международен проект експерти са констатирали липсата на достатъчно специализирани обучения за фермерите за регионите със земи с висока природна стойност, като предоставените обучения и съвети от институции като Националната служба за съвети в земеделието са определени като „прекалено общи“, и без практическа насоченост за това как земеделските производители в тези региони да опазват биоразнообразието.

„При опит да тестваме някои от мерките свързани с опазване на биоразнообразието , установихме, че има дефицит на знания по отношение на това кои са ценните видове в земите с висока природна стойност“, , казва Вяра Стефанова от Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП). . Това е показало проучване, направено сред 78 земеделски производители, част от международе проект поставил си за цел да намери нови подходи в образованието на населението в периферните селски региони,част от които се намират и в зони с висока прродна стойностЦелта на проучването е било да се разбере, дали фермерите от подобни селски региони разполагат с достатъчно знания за земите с висока природна стойност и опазването на биоразнообразието в тях. Проучването показало, че по-голяма част от фермерите имат нужда от повече информация, насочена специално към тях свързана с мерките за подпомагане, как и с какво ще бъдат подпомагани и дали въобще ще могат да бъдат подпомагани.

Направеното проучване е показало още, че фермерите имат нужда от повече информация за природната стойност на пасищата и ливадите в зоните със земи с висока природна стойност, как да увеличават броя на ценните растителни видове и как да поддържат баланса между фуражната и природна стойност на пасищата. „Това е един основен проблем, по който тепърва ще трябва да се работи и да се фокусират усилията ни, като ние ще се опитаме да съберем на едно място експерти, които се занимават с природната стойност на земите с висока природна стойност и земеделските стопани за да намерим един баланс на растителните видове“ добавя Стефанова.

Проучването е показало още, че земеделските производители се допитват най-много до съответните общински служби ето защо по думите и е много важно насочването на обучени кадри към тях и да се предоставят специални обучения тъкмо на тези общински служби по земеделие.

От Българска страна водеща институция в проекта е УНСС заедно със Сдружението за екологичен и териториален просперитет (СТЕП). „Заедно с колегите от останалите страни партньори се фокусирахме върху образованието, защото го считаме за един много важен аспект в развитието на тези региони и той е резултат от желанието ни да споделим натрупаните знания и опит с идеята, че трябва да работим заедно за просперитета на селските региони“, казва и Янка Казакова от СТЕП.

В проекта са включени партньори от Финландия Франция Ирландия, Хърватска, Румъния и Гърция. Целта на проекта е бил да се разработят нови подходи на образование свързани с опазването на биоразнообразието в селските региони в обхвата на зоните със земи с висока природна стойност. По проекта са били разработени онлайн курс и лятно училище.

 

Екстремното засушаване през лятото доведе до дефицит на вода в редица региони на Европа. В Германия сушата се отрази не само на трафика по Рейн, но и на фермерите, които изпитват остра липса на вода за поливни нужди както и за запълване на резервоарите на противопожарните служби. „Дойче Веле“ съобщава за интересна инициатива на властите в малкото германско градче Бад-Швальбах в провинция Хесен. От 12 септември в местния басейн предлагат на всеки желаещ да се възползва от мръсната вода, която вместо да се изхвърля в канализацията да послужи например за поливане. Общият обем на водата , която може да се използва повторно възлиза на 800 хил. литра.

Идеята предизвикала необикновен интерес у местните фермери, които с готовност се отзовали със специализирана техника, а на опашката се наредили и пожарните коли. „Водата е напълно пригодна за нуждите на напояването, защото в края на сезона е изчистена от хлорните примеси“, казва Рихард ван Рейн, контрольор в местния басейн. Идеята за споделяне на водата му хрумнала преди няколко години, но успял да я реализира едва през настоящия сезон, когато след няколко вълни на засушаване в региона започнали да изпитват остра нужда от вода. Според неговите разчети вода за всички желаещи ще има до 15 септември. Разбира се това едва ли ще реши всички проблеми вследствие на екстремното засушаване, но с акцията си той се надява да привлече повече внимание към промените в климата.