Тагове

Големите латифундисти гледат на земеделието като на лотария, от която чакат да ударят джакпота

Започналите днес повсеместни протести на представители на различни браншове не само че не са подкрепени от абсолютно всички организации, чието число е астрономическо, но и няма да доведат до спасяване на земеделието. Такива призиви сме чували и при предишни протестни вълнения. Да, земеделието ни нито цъфти, нито връзва, но това е така не от началото на войната в Украйна, а  от много преди това. Факт е, че въпреки налятите милиарди особено в зърнопроизводството, селското ни стопанство е като пъзел с много , а ма много бели петна. Ние си ги знаем. Проблемите било с поземлено законодателство , било с пасища, напояване и преразпределение на подпомагането по правилен начин, така че ощетените да са малцинство са комплексни. Тях маршове с трактори няма да ги решат като с вълшебна пръчица за един ден. Същите тези маршове ще бъдат използвани за пореден път само и единствено за политическа употреба. На фермерите те няма да свършат никаква работа. Да припомним, че освен милионите взети като компенсации, последните получават и пари по СЕПП,, обвързани плащания, зелени плащания  и подпомагане за изразходвания от тях газьол, който вместо в нивята и полетата ще бъде изразходван по магистралите и шосетата на страната.

Да, никой не отрича , че положението в сектора е тежко. На фермерите им се струпаха кризи от най-различно естество- от пандемията, през геополитическите сътресения до високите цени на торове, храни за животните и горивата. За всички тези кризи обаче и Брюксел и държавата щедро развързваше кесията с компенсациите. Земеделските производители пак са на пангара със съмнително ниски шансове за оцеляване и минимална  жизнеспособност в условията на нниски цени на пазара. Но когато цените на зърното скочиха до астрономически нива, те пак го пазеха за още по-добри времена, вместо да го предложат на пазара. Това може да се определи само като липса на далновидност и предвидимост в дългосрочен план. Не е тайна, че повечето големи зърнопроизводители, наричани често и с право латифундисти гледат на земеделието като лотария, от която чакат да ударят джакпота за да могат да подновят автомобилния си парк или да отидат до топли дестинации като Тайланд и Малдивите, вмести да инвестират разумно и да приложат бизнес логика, да продават когато им е изгодно например. Защото се оказва, че за тях нито 1200 лева за тон пшеница беше изгодно , до каквито нива стигна тя малко след нахлуването на Русия в Украйна, нито 450 лева каквато е сега, след успокояване на пазара.

Сега се блокира държавата, вместо да се разсъди разумно, че евентуален реекспорт на внесената украинска продукция може да доведе хем до нови приходи за бюджета, хем до това хазната да намери нови възможности за подпомагане. Ефектът от този протест ще бъде единствено краткотраен и съмнителен, а той ще доведе само до трупане на политически дивиденти от едни, за сметка на фермерите, чиито искания дори и да бъдат изпълнени на 100% , пак ще им е малко, пак ще се оплакват че едни ще вземат повече, а други нищо, и пак земеделието ни ще си остане на дъното.

Европейската комисия прие нов пакет от извънредна помощ за фермерите в Европа, които ще получат общо 330 млн. евро, съобщава Ag-Press.eu. Фермери от ЕС от Белгия, Чехия, Дания, Германия, Естония, Ирландия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Австрия, Португалия, Словения, Финландия и Швеция ще се възползват от тази допълнителна финансова подкрепа. Български, унгарски, полски, румънски и словашки фермери получават отделна помощ от 100 милиона евро за справяне с пазарните дисбаланси, се казва в информацията .

Този пакет от мерки за подпомагане е отпуска , тъй като земеделските производители продължават да срещат трудности, както се вижда от доклада, публикуван днес от Европейската комисия относно краткосрочния прогнозен доклад за селскостопанските пазари в ЕС. Земеделските производители в ЕС все още са изправени пред по-високи от дългосрочните средни разходи за вложени ресурси и цените на някои селскостопански стоки продължават да спадат. Освен това фермерите в ЕС бяха изправени пред разнообразни и тежки метеорологични условия през пролетта, което доведе до по-ниски прогнози за добиви и по-ниско качество на няколко селскостопански стоки. В същото време се наблюдават ранни признаци на подобрение. Например, торовете станаха по-достъпни след спада на цените на природния газ. В допълнение, макар и все още над общия процент на инфлация, инфлацията на храните в ЕС започва да се стабилизира.

Гръцкото правителство стартира специална програма за субсидиране на фермери и домакинства за поставяне на соларни панели, информират от Асоциация „Активни потребители“.. Предвижда се от държавата да бъдат покрити до 75% от направените разходи за поставяне на фотоволтаични системи от домакинствата, и до 60% от разходите на земеделски производители. Максималната подкрепа ще възлиза до 16 хил. евро за домакинствата и до 10 хил. евро за земеделските производители. Планира се помощта да достигне до 120 000 домакинства, а общата предвидена сума за целта е 200 милиона евро. 35 млн. евро от тях са отделени за уязвими домакинства, а хората с увреждания, самотните родители и многодетните семейства ще получат допълнителна помощ от 10 %. Очаква се така да се постигнат значими икономии от сметките за електроенергия.

За сравнение у нас към момента единствено микро, малки и средни предприятия ще могат да кандидатстват в процедура за подпомагане за монтиране на соларни панели, като срокът за това е до 15 май 2023 година. Въпреки приключилото обществено обсъждане за сега няма възможност за домакинства да кандидатстват за поставяне на соларни инсталации.

В предложения проект за обществено обсъждане се предвиждаше:

Общ размер на съфинансиране (60 милиона лева = 31 милиона евро)
Слънчеви инсталации за битово горещо водоснабдяване с финансиране 100%, но не повече от 1960,83 лева (1000 евро)
Фотоволтаични системи със системи за съхранение (батерии) със съфинансиране 70%, но не повече от 15 хиляди лева (7669,49 евро)
Максимална мощност до 10kWp за фотоволтаичните системи

ропейската комисия съобщи, че подготвя предложение за отпускане на допълнителна помощ за земеделците в ЕС, засегнати от вноса на селскостопански стоки от Украйна, съобщава БТА.

Както е известно ЕС вече отпусна 56 милиона евро за земеделците в България, Румъния и Полша, и може да се очаква, че ще осигури още толкова средства, заяви говорител на комисията на пресконференция в отговор на въпроси.

Подготвяме ново предложение за условията за украинския внос, което много скоро ще предложим за обсъждане от държавите в ЕС. Връщането на временно отменените мита за украинския внос може да бъде съобразено с цялостното влияние на пазара, а не само в отделни региони на ЕС, поясни говорителят.

Прилагането на дигитални решения в земеделието придобива все по-голяма актуалност с оглед и на условията на постоянни климатични промени, в които земеделските производители са принудени да се справят с предизвикателства от различно естество. Отделни сървиси и апликации вече позволяват да се събира информация от полето и фермата от най-различен характер. За да намери полезно приложение обаче тази информация, фермерите трябва да са придобили нужните дигитални умения. Кой обаче трябва да промотира тези обучения сред фермерите, така че те да разберат как и къде могат да се обучават за да повишат дигиталните си умения, или да придобият нови? Отговорът на този и други важни въпроси касаещи процеса на дигитализация в земеделието дадоха  Главна дирекция „Земеделие на ЕК, по време на специализиран семинар в Брюксел на 28 март , организиран от AG-Press.eu за 35 журналисти от Европа.

„Как ще се придобиват дигитални компетенции от фермерите е заложено в самата ОСП. На всяка страна членка е дадена възможността да организира различни обучения и тренинги, чрез които да се даде възможност на фермерите да придобият дигитални умения. Повечето страни членки са включили интервенции в своите стратегически планове, насочени специално към организирането и промотирането на подобни обучения които да помогнат на земеделските производители да разберат как да използват дадена апликация или инструмент. Освен това самите страни членки трябва да оценят за кого е полезно да използва подобни инструменти, и каква е ползата от употребата им“, заяви тя.

По време на семинара тя представи цялостната политическа визия на ЕК за процеса на дигитализация, който трябва да допринесе не само за това, земеделските производители да започнат да произвеждат по-ефективно чрез анализиране и използване на получената от различни инструменти информация, но и да помогне за намаляване употребата на пестициди за запазване на хранителния суверинитет на Европа. Друг не по-малко важен въпрос с оглед на все по-широкото навлизане на изкуствения интелект е и ролята му в обучението на автономноуправляеми машини когато става дума за земеделие която тепърва ще се увеличава. С оглед на това ЕС все още изпитва трудности със създаването на регулаторен механизъм за това, кой и как може да използва изкуствен интелект.

В тази връзка от ЕК заявиха че вече е предложено законодателство, което да урегулира този проблем. „Този въпрос за нас е свързан със спазването на редица етични норми, и се очаква законодателството което предвиждаме да приемем, да засегне дефиниране на високорисковите апликации и да даде отговор кой и за какво може да използва изкуствения интелект. Смятаме че в тази връзка превенцията е много важна, когато говорим за това, кой и как може да използва изкуствения интелект з машинно обучение“, заявиха още от ГД „Земеделие“. Това според ЕК се налага заради все по-бързото развитие на процеса по внедряване на изкуствения интелект в процеса на машинното обучение и заради интензивната поява на нови и нови алгоритми.

Сред въпросите на които беше даден отговор от представителите на Главна дирекция „Земеделие“ бяха и такива, свързани с ролята на прецизното земеделие в процеса на дигитализация, което може да помогне на фермерите не само да намалят употребата на пестициди но и да им отговори на въпросите как и колко земеделска продукция да отглеждат. Шест държави членки сред които Германия, Гърция и Унгария са включили в своите стратегически планове специална интервенция касаеща прецизното земеделие.

По време на оформилата се дискусия по темата за ролята на дигитализацията бяха засегнати и въпроси свързани с ролята и за привличането на все повече млади хора към земеделието, които чрез използване на на иновативни инструменти да разберат, че то не е свързано само с опазване например на стари традиционни практики на отглеждане, но и с инструменти чрез които да получават информация за това какво се случва на полето. Беше подчертана и ролята на консултантските услуги и работата на кооперативите за увеличаване достъпа на малките стопанства до дигиталните решения и цифровите технологии, както и факта, че стратегията за дигитализация приета от ЕС касае не само земеделието вчастност, но и населението живеещо в селските райони на Европа, което чрез използване на различни инструменти и приложения да получи по-добър достъп до образователна среда, а процесът на дигитализация представлява възможност и за бизнеса да се върне образно казано в селските региони, където да промотира тези инструменти не само сред фермерите, но и сред населението.

Председателят на ЕК Урсула фон дер Лаен подкрепи искането на Румъния за увеличаване на средствата за фермерите, пострадали от вноса на украинско зърно, съобщава „Дневник“.

Помагаме на европейските земеделци, които трябва да се справят с пазарните последици от износа на украинското зърно и предлагането му на европейския пазар. Това заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен на пресконференция след края на първия ден от заседанието на Европейския съвет в Брюксел, предаде кореспондентът на БТА Николай Желязков. Според нея отпуснатите на първо място над 56 млн. евро не са достатъчни.

Както е известно по-рано тази седмица комисарят по земеделието Януш Войчеховски каза, че Европейската комисия ще предостави 56 милиона евро за подпомагане на фермерите в Полша, Румъния и България, засегнати от увеличения износ на селскостопанска продукция от Украйна.

В края на миналата седмица в Благоевград приключиха срещите на областно ниво между администрацията от министерството на земеделието и фермерите по повод това, какво предстои за земеделските производители в новия програмен период.. Nivabg.com ви предлага някои от най-интересните въпроси, отправени от земеделски производители в Благоевград.

Въпрос: Какви документи ще искате от земеделските производители, с които да докажем, че сме редуцирали използването на препарати за растителна защита, тъй като стана известно че по еко схемите, ако сме поели подобен ангажимент, но не сме го изпълнили , ще бъдем санкционирани?

Отговор: Земеделските производители трябва да са си попълнили дневника за растителна защита, да съобразите растителнозащитните практики, които сте извършили и да запазите документите, с които са закупени препаратите които да могат да се проверят на място.

Въпрос; Необходим ли ни е договор с агроном?

Отговор: При еко схемата за редуциране използването на продукти за растителна защита не е предвидена подобна опция, но в наръчника, който предстои да излезе, ще бъде публикувана цялата информация. Единственото което се предвижда, плана за третиране при провеждане на биологична растителна защита да бъде изготвян от агроном. При използване на конвенционални продукти за растителна защита няма подобно условие.

Въпрос: Тъй като така представени нещата хипотетично могат да означават, че всеки земеделски производител може да си попълни както си иска дневника за растителна защита и да даде исканите данни, които да не съвпадат с реалните, как ще контролирате това?

Отговор: Контролът ще се осъществява с проверки на място.

Въпрос: При еко схемите е записано, че плана за паша на животните ще трябва да се изготвя от компетентно лице. Кое може да бъде това лице?

Отговор: Лицата които ще имат право да съставят подобен план ще бъдат включени в наръчника. Към момента е уточнено, че подобни планове ще могат да съставят лица със земеделско или ветеринарно образование. Изрично ще бъде уточнено какви други компетентни лица ще могат да извършват подобна дейност.

Въпрос: Ще трябва ли земеделските производители да заплащат за подобна услуга като изготвяне на планове за паша на животните?Няма ли държавни структури, които да го направят безплатно?

Отговор: Това предложение ще бъде обмислено и ще предложим варианти. Планът за пашуване на животните беше част от преговорния процес с ЕК, защото идеята беше да не се извеждат животните произволно на паша на дадена територия, а това да се извършва съобразно потребностите на съответната територия като се ползват определен брой животни. Този въпрос предстои да бъде разгледан.

Въпрос: За прилагане на еко схемите ще се изискват най-малко две култури, за пасищата каква може да е втората култура?

Отговор: Еко схемата за разнообразяване на културите е приложима само за обработваемите земи и площи с междинни култури. При пасищата и ливадите може да има ландшафтни елементи. И до момента мярката за диверсификация на културите не е била приложима за пасищата и ливадите.

Въпрос: Колко цеха за преработка на картофите за нишесте има у нас?

Отговор: Въпросът с преработката на картофи за нишесте е доста чувствителен заради изключване на производството на картофи от обвързаната подкрепа. Ако някой отглежда картофи за нишесте, може да получи подобна възможност, но до 2027 година няма да се получава обвързана подкрепа. Земеделските производители могат да отглеждат картофи за нишесте, само ако имат договор с преработватели. Вероятно подобни преработватели могат да бъдат намерени в Румъния.

Въпрос: Ще бъде ли готов наръчникът до началото на кампанията?

Отговор: Наръчникът се пише и в момента от експертите. Идеята е да бъде публикуван след издаването на наредбата, като от министерството ще се опитат да го публикуват възможно най-скоро след излизане на наредбата.

Въпрос: Как ще се извършват проверките на очертаните площи?

Отговор; От 2023 година проверките на очертаванията ще се извършват чрез системата за мониторинг като се използват данните от сателитното заснемане. Допустимият слой за подпомагане ще е видим за земеделските производители при кандидатстване, но той вече няма да се използва. Тази година ще е последния случай, в който ще бъде използван. Що се отнася до пасищата, допустимият слой , обхватът който може да бъде използван за подпомагане по интервенциите е разширен. Допустимият слой ще служи като ориентир но ако във физическия блок , който се използва за паша има площи, върху които се извършва земеделска дейност, също ще са допустими за подпомагане. Разграничаването между това, кой ползва пасищата и ливадите за пашуване, и този, който не ги използва се прави по еко схемата. Тези ливади, които не се ползват за пашам не могат да бъдат заявявани по еко схемата за екстензивна паша.

Въпрос: Как ако даден производител е оставил площи под угар, това ще се отрази от сателитното наблюдение, и след като настоящия зимен период съвпада с новата стопанска година, през коя година ще трябва да се декларират покривните култури?

Отговор: За да могат да се изпълняват стандартите за добро екологично състояние на земеделските земи, земеделските производители ще продължат да заявяват площите като угари, а мониторингът ще отчита заявената от държавата членка в ЕК дерогация.

Въпрос: Какво ще представлява проверката за активен фермер, и кога ще се извършва, при заявяване на площите за подпомагане, или при извършване на плащанията?

Отговор: Задължението даден производител да отговаря на определението активен фермер е определено в закона за подпомагане на земеделските производители.

Въпрос: Може ли всеки земеделски производител да изпълнява мерките по агроекология?

Отговор: Да, специално за региона на Благоевград е възможно, защото тук е подходящо за изпълнение на всички видове екологично насочени интервенции. Общинските служби ще оказват съдействие на онези фермери, насочили се към биоземеделие.

Въпрос: Залагането на 10% за наклон не го разбираме, защото сме в район, където няма как да го избегнем. Как ще обясните на хората, че ще попаднат във санкция?

Отговор: Подобен наклон съответства на около 6 градуса . Изискването обаче не е ново, няма предвидена санкция при неспазване на това изискване, Както и в настоящия регламент, изискването за наклон е част от текущото кръстосано съответствие. Според ДЗеС 5, всички земеделски производители отглеждащи трайни насаждения , трябва да извършват затревявания на площи, когато те са със наклон. При неспазване на някое от условията по ДЗЕС и предварителната условност, ще има съответното намаляване. Що се отнася до санкции, такива са предвидени само при наддеклариране, докато ако някой производител не изпълнява някое от условията по ДЗЕС 5 или предварителната условност, се прилага намаление с до 3%.

Въпрос: Как ще се установява какъв е остатъчния период на използваните от земеделските производители хербициди, който в повечето случаи е над 10 години?

Отговор: Единствената интервенция при която се предвижда вземане на проби е тази, свързана с насърчаване на производството на плодове и зеленчуци чрез контрол преди да бъде реализирана продукцията. По отношение на еко схемата, контролът ще се извършва чрез проверка на заверените дневници за употреба на препаратите за растителна защита.

Въпрос: Средствата за агроекология които останат неусвоени, защото е сигурно, че ще има такива, ще отидат ли както до сега при зърнарите, или ще останат за следваща година за плодове и зеленчуци?

Отговор: Тези интервенции насочени към агроекологията са със самостоятелни бюджети в стратегическия план. Според закона могат да се предприемат действия, ако има надвишаване на бюджета по някоя от интервенциите, но те са със самостоятелни бюджети. Стратегическия план може да бъде променян само през комитет за наблюдение, което гарантира нужната прозрачност.

Предложение на депутати от „Продължаваме промяната“ да отпадне облагането на земеделски производители със субсидии до 100 хил. леваще бъде обсъдено по време на днешното заседание на земеделската комисия. Сред мотивите на вносителите му са тежките структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и тесни специалисти, непропорционално разпределение на земеделската земя, постоянното намаляване на малките и средни стопани, непривлекателността на сектора която отблъсква младите хора, ниска автоматизация и цифровизация и липста на среда за иновации в първичното производство. Тези проблеми се задълбочиха сериозно от пандемията, войната в Украйна и климатичните проблеми, които се очертават като проблем с по-дългосрочни измерения.

Управителният съвет на Българска банка за развитие (ББР) одобри нов финансов инструмент за подпомагане на признати от министъра на земеделието групи и организации на производители на земеделски продукти.
Средствата ще се предоставят както за оборотни нужди, така и за инвестиции. Обемът на новата програма на банката е 10 млн. лв., максималният размер на индивидуалните оборотни кредити е до 40% от приходите от продажби, отчетени за последната финансова година. За инвестиционни кредити финансирането е до 90% от размера на инициативата.
Програмата е разработена по инициатива на Министерството на земеделието съвместно с ББР  и с подкрепата на Министерството на иновациите и растежа.
В отговор на потребностите на групите и организациите на производители ББР ще отпуска финансиране на икономически жизнеспособни групи и организации на производители, които са признати от министъра на земеделието, имат поне една приключена финансова година и разполагат с положителен собствен капитал към момента на сключване на договора.

В свое проучване, част от международен проект експерти са констатирали липсата на достатъчно специализирани обучения за фермерите за регионите със земи с висока природна стойност, като предоставените обучения и съвети от институции като Националната служба за съвети в земеделието са определени като „прекалено общи“, и без практическа насоченост за това как земеделските производители в тези региони да опазват биоразнообразието.

„При опит да тестваме някои от мерките свързани с опазване на биоразнообразието , установихме, че има дефицит на знания по отношение на това кои са ценните видове в земите с висока природна стойност“, , казва Вяра Стефанова от Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП). . Това е показало проучване, направено сред 78 земеделски производители, част от международе проект поставил си за цел да намери нови подходи в образованието на населението в периферните селски региони,част от които се намират и в зони с висока прродна стойностЦелта на проучването е било да се разбере, дали фермерите от подобни селски региони разполагат с достатъчно знания за земите с висока природна стойност и опазването на биоразнообразието в тях. Проучването показало, че по-голяма част от фермерите имат нужда от повече информация, насочена специално към тях свързана с мерките за подпомагане, как и с какво ще бъдат подпомагани и дали въобще ще могат да бъдат подпомагани.

Направеното проучване е показало още, че фермерите имат нужда от повече информация за природната стойност на пасищата и ливадите в зоните със земи с висока природна стойност, как да увеличават броя на ценните растителни видове и как да поддържат баланса между фуражната и природна стойност на пасищата. „Това е един основен проблем, по който тепърва ще трябва да се работи и да се фокусират усилията ни, като ние ще се опитаме да съберем на едно място експерти, които се занимават с природната стойност на земите с висока природна стойност и земеделските стопани за да намерим един баланс на растителните видове“ добавя Стефанова.

Проучването е показало още, че земеделските производители се допитват най-много до съответните общински служби ето защо по думите и е много важно насочването на обучени кадри към тях и да се предоставят специални обучения тъкмо на тези общински служби по земеделие.

От Българска страна водеща институция в проекта е УНСС заедно със Сдружението за екологичен и териториален просперитет (СТЕП). „Заедно с колегите от останалите страни партньори се фокусирахме върху образованието, защото го считаме за един много важен аспект в развитието на тези региони и той е резултат от желанието ни да споделим натрупаните знания и опит с идеята, че трябва да работим заедно за просперитета на селските региони“, казва и Янка Казакова от СТЕП.

В проекта са включени партньори от Финландия Франция Ирландия, Хърватска, Румъния и Гърция. Целта на проекта е бил да се разработят нови подходи на образование свързани с опазването на биоразнообразието в селските региони в обхвата на зоните със земи с висока природна стойност. По проекта са били разработени онлайн курс и лятно училище.

Екстремното засушаване през лятото доведе до дефицит на вода в редица региони на Европа. В Германия сушата се отрази не само на трафика по Рейн, но и на фермерите, които изпитват остра липса на вода за поливни нужди както и за запълване на резервоарите на противопожарните служби. „Дойче Веле“ съобщава за интересна инициатива на властите в малкото германско градче Бад-Швальбах в провинция Хесен. От 12 септември в местния басейн предлагат на всеки желаещ да се възползва от мръсната вода, която вместо да се изхвърля в канализацията да послужи например за поливане. Общият обем на водата , която може да се използва повторно възлиза на 800 хил. литра.

Идеята предизвикала необикновен интерес у местните фермери, които с готовност се отзовали със специализирана техника, а на опашката се наредили и пожарните коли. „Водата е напълно пригодна за нуждите на напояването, защото в края на сезона е изчистена от хлорните примеси“, казва Рихард ван Рейн, контрольор в местния басейн. Идеята за споделяне на водата му хрумнала преди няколко години, но успял да я реализира едва през настоящия сезон, когато след няколко вълни на засушаване в региона започнали да изпитват остра нужда от вода. Според неговите разчети вода за всички желаещи ще има до 15 септември. Разбира се това едва ли ще реши всички проблеми вследствие на екстремното засушаване, но с акцията си той се надява да привлече повече внимание към промените в климата.

В нарочно писмо до различните европейски институции, фермери част от организациите La Via Campesina и Европейския млечен борд изказват „своята загриженост“ за ситуацията с продоволствената сигурност в Европа.. „Ако не се предприемат незабавни действия, вече няма да е възможно да се гарантира продоволствената сигурност, т.е. доставките на ключови хранителни продукти“, пишат в писмото си фермерите.

Според тях е безспорно, че войната в Украйна и пандемичната обстановка оказват негативно влияние върху продоволствената сигурност, но според тях фактор с още по-решаващо негативно влияние е „настоящата селскостопанска система на ЕС“.

„Европейският съюз може и трябва да приеме селскостопански модел, който може да гарантира сигурност на доставките на храни в средносрочен и дългосрочен план – въпреки вътрешните и външните кризи. Ако не се предприемат такива действия, празните рафтове и недостигът на храна, както и свързаните с тях негативни последици ще станат част от ежедневието ни“, пишат още те.

Според тях скоростта с която ЕС губи производители, е тревожна. Поради хроничните, ниски производствени цени, които едва покриват производствените разходи, много фермери вече са напуснали сектора за производство на храни. Причината за това, е че не могат да свързват двата края, въпреки усилията които полагат.

В млечния сектор по думите им, средният доход в ЕС на час за млекопроизводителите е 4,19 евро; по-конкретно 0 евро за холандските производители и съответно 5,25 евро и 6,10 евро за колегите им в Люксембург и Германия. Освен това постоянно повтарящите се кризи и несигурности, както и по-високите изисквания, които не покриват разходите от страна на законодателя, преработвателите и търговията на дребно, изтласкват фермерите от бизнеса и възпрепятстват навлизането на следващото поколение в сектора, което само допълнително влошава ситуацията. Това води до намаляване на обема на производство на мляко в ключови страни производители като Германия, Франция и Нидерландия.

Настоящият взрив на производствените разходи ускорява тази тенденция до такава степен, че съществуващата в момента производствена структура и очакваната в бъдеще няма да може да осигури стабилно производство на храни в рамките на ЕС.

Основната причина за тази проблемна ситуация в селскостопанския сектор е ориентацията на селскостопанската политика на ЕС в полза на евтини продукти и евтин износ, голяма либерализация на търговията, глобална зависимост и вътрешна дерегулация, съчетани с множеството свързани кризи в сектора, в които са унищожени производствени структури.

Изправени пред условия на непрекъснато намаляване на маржовете на печалба, който в ЕС вече е достигнал до отрицателна стойност от минус 4,90 евро на килограм произведено мляко. поставят както малките и средни стопанства, така и големите пред невъзможността повече да съществуват. Фермерите предлагат изграждането на „здрава и цялостна производствена структура“, която да предотврати концентрирането на производството в малък брой места и нездравословната индустриализация на селскостопанското производство и съчетаване на производствените цени и разходи, като земеделската продукция престане да се продава под нейната себестойност.

За ценността на земеделските земи с висока природна стойност за опазването на биоразнообразието и поминъка се убедихме на практика при посещението си в региона на Враца и Годеч. Повече за него четете тук. След влизането ни в ЕС и в резултат на повсеместното разпространение на индустриалното земеползване, броят на тези територии у нас трайно се свива.

Кои са земеделските земи с висока природна стойност?

Като такива най-общо се определят три типа земи: постоянно затревени площи мозаечни и ландшафтни структури и обработваеми земи, важни за видовете. Според данни, представени в специален проект на Сдружението за екологичен и териториален просперитет (СТЕП) се показва трайна тенденция за тяхното свиване. Между 2007 и 2020 година те са намалели както общо, така и по категории. . Постоянно затревените площи са се свили почти наполовина от около 951 хил. хектара на 457 хил. хектара, мозаечните и ландшафтни структури от около 279 на 175 хил. хектара. Най малко изглежда съкращаването на земите с важно значение за видовото разнообразие- от почти 360 хил. хектара на 339 хил. хектара. Общо спрямо 2007 година земите с висока природна стойност през 2019 година са намалели с 39% като са изгубени близо 500 хил. хектара.

Липса на система за оценка и контрол

В последните 14 години от прилагане на ПРСР, тези земи с висока природна стойност се подпомагат основно по две мерки – чрез целеви схеми по агроекологичната мярка и по мярката за НАТУРА 2000. Експертите са констатирали че през изминалите два програмни периода липсва система за наблюдение на земите с висока природна стойност, въпреки препоръките отвън за това. Те са на мнение, че е нужна нова оценка на състоянието на земеделските земи с висока природна стойност. Според тях адекватна система за оценка и контрол на тези земи може да бъде създадена чрез съвместните усилия на двете заинтересовани министерства на земеделието и околната среда.

Донорските проекти остават най-добрата възможност за тестване на иновативни агроекологични и природощадящи мерки за подпомагане на земеделието с висока природна стойност у нас. За това може да допринесе създаването на мобилни екипи и обучението на фермерите за добавяне на стойност към тяхната продукция. Администрацията според тях трябва да насърчава включването на неправителствените организации в процеса на внедряване на политиките свързани с опазване на земите с висока природна стойност. Натрупаният до момента опит е показал, че опазването на биоразнообразието е най-успешно, когато е съобразено с конкретните социалноикономически и природни характеристики и се прилага в комбинация с ясното разясняване на целите свързани с опазването на биоразнообразието.

Друго условие за опазване на земеделските земи с висока природна стойност е разработването на мерките за допустимост за подпомаган на регионално ниво и те да отразяват спецификите на земеделието с висока природна стойност. Препоръчва се при прилагането на схемите и мерките за подпомагане на национално ниво да се ползва гъвкавият подход, използван в проектите, който да позволява адаптирането им след първоначалното им прилагане.

съвети в последния програмен период на ОСП в сравнение с периода между 2007 и 2013 година, информира Ag-Press.eu, позовавайки се на оценката за въздействие на ОСП върху обмена на знания и консултантската дейност. Както е известно Общата селскостопанска политика (ОСП) въведе редица инструменти и мерки в подкрепа на обмена на знания, съвети и обучение за иновации и технологии, кръстосано спазване и екологична устойчивост.

Нивото на основно обучение, получено от земеделските производители, се е увеличило от 12% през 2010 г. на 23% през 2016 г. Консултантските услуги допринасят за ученето през целия живот на фермерите, като 1,22 милиона фермери са обучени, а броят на фермерите, получаващи съвети, се е увеличил от 178 500 през 2007-2013 г. на 643 741 през 2014-2020 г. До края на 2021 г. имаше повече от 2 200 оперативни групи на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI). Още оперативни групи в момента са в ход и ще публикуват резултатите си, след като проектите приключат. Очакванията в плановете на ОСП за следващия период са, че броят на групите може да се утрои. В следващия период те ще станат видими веднага щом проектът им започне да увеличава синергията с проектите Хоризонт Европа.

Това включва например Системата за съвети в земеделието, Системата за селскостопански знания и информация (AKIS) и Европейското партньорство за иновации в земеделието (EIP-AGRI). Въпреки значителното увеличение обаче, целите все още не са напълно постигнати, както в усвояването, така и в разходите.

Въпреки тези обнадеждаващи цифри досега политиката достигна само около 10% от земеделските стопанства в ЕС, което показва маржа за напредък за новата ОСП. Оценката отбелязва, че прилагането на мерките на ОСП за обмен на знания, консултантски дейности и иновации пострада от закъснения и ниски разходи поради административната тежест. Това ще бъде значително намалено в новата ОСП. Средният процент на изпълнение за всички мерки, взети заедно, възлиза на 27% в края на 2020 г. Съществува и необходимост от подобряване на съгласуваността и приобщаването на съветите за земеделските стопанства като цяло, както и на свързаните с тях мерки в рамките на развитието на селските райони, тъй като те се управляват от различни органи с юрисдикционни правомощия и цели, които понякога се различават.

Необходимостта от по-нататъшен обмен на знания и обучение е една от десетте цели на новата ОСП за 2023-2027 г. Например, ще бъдат положени специални усилия за укрепване на потоците от знания в рамките на Системата за селскостопански знания и информация (AKIS). Това ще включва целенасочени съвети във фермата, изграждане на хранилище на знания с готова информация за практика, организиране на задължително обучение за съветници и осигуряване на обучение на фермерите, което ще бъде в по-голяма степен насочено към търсенето. Срещи във фермите също ще бъдат организирани в рамките на мрежата AKIS, така че фермерите, съветниците и изследователите да могат да си взаимодействат и да обменят нуждите на фермерите и актуалните знания на учените. Бюджетът на ОСП ще подкрепи наред с други дейности партньорски дейности и програми за обучение за мобилност в чужбина за съветници.

Средствата по антикризисната ярка за преодоляване на кризата с пандемията в размер  на 142,5 млн лева ще бъдат разпределени 79 млн. лева за животновъди и 64,5 млн лева за растениевъди, обяви на брифинг днес земеделският министър  Иван Иванов. Общо за2022 година двата сектора ще получат подпомагане от Европейския и национален сюжет от 902 млн. лева. От тях за животновъдите са предвидени още;

– 4,6 млн. лева за  а инвестиции в материални активи;

– 28,5 млн. лева за компенсации за щети от природни бедствия и болести по животните;

-7,5 млн. лева за развъдна дейност:

– 44  млн ..лева за свиневъди за хуманно отношение към животните:

– 35 млн. лева за птицевъди за хуманно отношение към животните:

– 700 хил. лева за участия в изложения;

26 млн. лева за едри и дребни преживни животни;

За растениевъдите:

-10 млн.лева за инвестиции в материални активи:

-15,6  млн.лева за компенсации  при щети от природни бедствия;

-1,3 млн.лева закупуване на семена,

-9,3 млн.лева по de minimis;

-300 хил.лева за участия в изложения:

Министър Иванов припомни ,че се очакват още 10,6 млн. евро от финансовия пакет за преодоляване на последиците от войната  в Украйна , които след актуализацията на бюджета ще се увеличат с 200%.  Освен това страната ни ще иска още една временна мярка подобна на тази за коронавируса, както и дерогация заde minimis, за която помощ да се поиска увеличение на тавана с 15-20 млн.лева  Заедно с други 12 държави, страната ни  е поискала от ЕК възможност да задели до 5% от средствата по ПРСР за допълнително подпомагане на фермерите.

Страната ни ще получи 10,61 млн. евро за подпомагане на земеделието за преодоляване на последиците от войната в Украйна, става ясно от публикувания в официалния вестник на ЕС нов европейски регламент. Съгласно него страните членки на ЕС ще получат общо 500 млн. евро за преодоляване на последиците от кризата в Украйна.

„Вероятно е кризата да има сериозни последици за предлагането на зърно в световен мащаб, което ще доведе до още по-голямо увеличение на цените; това ще утежни ситуацията с и без това бързо покачващите се цени на енергията и торовете, което оказва влияние върху земеделските стопани в ЕС“, се казва в регламента. Сред опасенията на бюрократите е и това, за спиране на доставките на храни и аграрна продукция за пазарите както на Русия и Украйна, така и на Беларус поради логистични и финансови причини, което ще доведе до смущения на пазара за някои сектори като производителите на детски храни, плодове и зеленчуци.

Наличните според Брюксел мерки за пазарна интервенция, помощ при частно складиране или изтегляне от пазара могат да имат само частичен ефект за преодоляване на смущенията на пазара, но не биха могли да са ефективни при продължаващо увеличение на разходите.

Как ще се прилага подпомагането?!

„Държавите членки следва да изберат поне един от въпросните сектори или част от тях, за да окажат подкрепа за производителите, които са най-силно засегнати от смущенията на пазара“, пише в регламента. Подпомагането ще е безвъзмездно, като ще се предоставя на производители, допринасящи за укрепването на продоволствената сигурност. Сумите определени за всяка отделна страна членка са въз основа на нейната тежест за земеделието в ЕС въз основа на нетните тавани на директните плащания. .

Средствата трябва да бъдат разпределени чрез възможно най ефективните канали въз основа на обективни и недискриминативни критерии, като се гарантира, че земеделските производители ще са крайни получатели. Освен безвъзмездното подпомагане с европейски средства, държавите членки ще могат да предоставят допълнително национално подпомагане, при условие, че се спазват същите условия за обективност, недискриминационно отношение и ненарушаване на конкуренцията. Предвид на настоящата криза, размерът на държавната помощ може да е най-много два пъти на определената в регламента европейска безвъзмездна помощ.

Безвъзмездната помощ от ЕС за преодоляване последиците от кризата в Украйна ще може да се допълва и с такава от Европейския фонд за гарантиране на земеделието и Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

Отделните страни членки ще трябва да информират ЕК за конкретните мерки, които ще бъдат предприети, критериите, използвани при определянето им, основанието за разпределяне на помощта, мерките, предприети, за да се избегне изкривяването на конкуренцията на съответните пазари и др. до 30 юни, а плащанията трябва да бъдат направени до 30 септември 2022 година.

Полското правителство възнамерява в най-скоро време да предложи на фермерите пострадали от засушаването специално държавно подпомагане във формата на нова застраховка, информира agrarheute.com. Според аграрния министър на страната Хенрик Ковалчик още във втората половина на февруари на земеделските производители ще бъде предложена специална застраховка, която да покрие различни рискове между които и такива при засушаване. Предлаганите до момента застраховки за покриване на щети от различни рискове според Ковалчик са били непосилни за фермерите поради твърде високите начални вноски ето защо голяма част от тях се отказват да ги сключват. За да направи новите застраховки по-привлекателни за земеделските производители, държавата ще поеме 2/3 от застрахователните премии.

Освен това през тази година полските власти имат намерение да увеличат средствата за застраховане на реколтата срещу различни рискове. До момента за това са били заделяни до 87 млн. евро, с които са били покривани близо 2,1 млн. хектара земеделски площи. Ето защо се планира през тази година за целта да бъдат заделени 323 млн. евро, като неизползваните средства ще бъдат прехвърлени за следващите години. По думите на Ковалчик новото застрахователно  предложение ще представлява още по-голяма подкрепа за земеделието в случаи на възникване на неблагоприятни събития свързани със засушаването, изхождайки от това, че в подобни случаи ще се намали зависимостта на земеделските производители от краткосрочно спешно подпомагане.

Фермерите в Германия продължават да са под натиска на икономическата обстановка, заяви днес председателят на Германския съюз на земеделските производители Йоахим Руквид по време на виртуална пресконференция за откриване на „Зелената седмица“ в Берлин. И тази година най-голямото селскостопанско изложение в света се провежда в онлайн формат заради пандемията. Традиционният барометър за настроенията на сектора във федералната република по думите му е показал, че ликвидността на стопанствата драматично намалява, а фермерите са поставени пред редица предизвикателства като редуциране на вредните емисии и растителната защита, липса на ясна икономическа перспектива, директивата за торовете, високите цени на енергийните носители и други. Рюквид отбеляза също и драматичното положение на свинепроизводството в страната което рефлектира върху месопреработвателната индустрия и води до намаляване капацитета на германските кланици. Пътят към въглеродно неутрално земеделие по думите му е струва на Германия близо 4 мрд. Евро годишно.

„Ние имаме нужда от решения за дигитализация в земеделието без значение дали то е конвенционално или не, за създаването на по-устойчиви сортове растения“, заяви още той и призова политиците да оставят отворен прозореца към трансформация в земеделието, част от която е цялото общество.

ЕС планира да дава кредити на фермерите и така да ги стимулира да улавят вредните емисии, информира „Дневник“.До 2030 година ЕС планира да улавя до 5 млн. тона въглеводород, като създаде специална система за сертифицирането на този процес.

За да бъде постигната целта, до 2050 Европа да стане въглеродно неутрален континент, , ЕС планира както да намали изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата, така и да увеличи капацитета за складиране на въглероден диоксид на площадки за дълготрайно съхранение, съобщава „Ройтерс“.

Европейската комисия ще представи официално плановете си на 14 декември. Те предвиждат и създаването през 2022 г. на европейска система за сертифициране на въглеродното очистване чрез измерване и удостоверяване на премахването на въглеродните емисии. Брюксел се надява системата да позволи създаването на регулиран европейски пазар на въглеродни кредити след 2030 г.

Системата предвижда фермери и собственици на земи, които складират въглероден диоксид в своите стопанства и гори, да получават признавани от ЕС кредити. Те ще могат да продават тези кредити на замърсители, които така ще балансират своите емисионни сметки. Системата има за цел да стимулира финансово складирането на въглероден диоксид.

Фермерите в Англия и Уелс вече се дистанцират от централизираните вериги за доставки, които според тях имат сравнително малко влияние върху цените, ограничена връзка с потребителите и не им носят достатъчно приходи, които да компенсират поети ангажименти относно подобряването на климата. Това информира arc2020.eu основавайки се на ново изследване сред 500 земеделски производители, извършено от алианса Sustain. Докладът изследва резултатите от проучване сред 500 фермери в Англия и Уелс, с препоръки как могат да бъдат създадени по-добри системи в полза на фермерите, околната среда и обществеността.

Според изследването само 5% от анкетираните фермери искат да продават на супермаркети. За разлика от тях, 80% биха искали да продават на хранителни центрове, под формата на храна за вкъщи, независими търговци на дребно и други -местни пазари.

Местни вериги за доставки – бариери и сътрудничество

За 75% от участвалите в проучването локалните вериги на доставки биха били по-полезни когато става дума за определянето на по-справедливи цени, за 30% от тях тези вериги биха допринесли за повече при изпълнение на целите за климата, а за 42% биха допринесли за повишаване на устойчивостта на бизнеса. Най-големите предизвикателства за земеделските производители пред намирането на нови пазари бяха определени: достъпът до достъпно финансиране (48%), ограниченото време и ноу-хау, когато става въпрос за маркетинг и пазарни проучвания (44%), и липсата на местна инфраструктура като мелници и кланици (28%) .

Предвид трудностите пред търговията на дребно 55% от фермерите са изявили желание да са част от земеделски кооперативи, а 25% са заявили че възнамерявт в близко бъдеще да се присъединят към такива. В своя доклад от Sustain посочват някои примери на земеделски производители, които успешно са развили и разработили нови по-добри и по-справедливи веригиза доставки.

Чрез премахване на бариерите и предоставяне на целева подкрепа, като капиталови безвъзмездни средства за добавяне на стойност и инфраструктура на веригата за доставки, правителството на Обединеното кралство и други заинтересовани страни биха могли да започнат трансформация в състава на веригите за доставки на селскостопански храни в страната. Това би могло да доведе до всякакви положителни резултати за климата, природата, здравето, продоволствената сигурност и по-силна хранителна култура.

„Бихме искали да видим цялата ни продукция да се продава на местни потребители, които биха могли да оценят по-добре нейния произход и характер“, заяви земеделски производител, участвал в проучването. И добавя: „ Нуждаем се от инвестиции, планиране и по-широки съвети и подкрепа, за да получим изцяло нова по-кратка, по-добра и по-отзивчива верига за доставки и свързаната инфраструктура. Това трябва да гарантира, че фермерите и производителите могат да оцелеят, да процъфтяват и да направят промените в производството на агроекологични храни, от които отчаяно се нуждаем.“

Sustain предлага правителството да работи с местните власти и други заинтеесовани страни , за да създаде план за действие за растеж и да осигури механизъм за финансиране за постигане на целите и действията, като работи в сътрудничество с местните заинтересовани страни, предоставяйки бизнес съвети и рамка на политиката за планиране за създаване на работеща среда за изпълнение .

Проучването е проведено от независим изследовател на селскостопанския пазар, Agrismart, който интервюира 500 фермери от цяла Англия и Уелс.

Във времената след излизането на Великобритания от ЕС, ситуацията за фермерите на Острова изглежда различна от очакванията пише в обширен репортаж за arc2020.eu Мариане Ландцетел. Причината за това ще е различното ниво на подпомагане на фермерите. Докато тези от Шотландия, Северна Ирланди и Уелс ще запазят плащанията си, то не така стоят нещата със земеделските производители от Англия, които едва сега започват да усещат липсата на европейските плащания на площ. Според проучване на специализираното издание Farmers Weekly 95% от британските фермери получават годишни плащания на площ. За малко под 50 % от земеделските производители тези плащания достигат до 30 хил.. лири , докато за големите стопанства те са значително по-високи, тъй като както е известно плащането е обвързано с размера на обработваемите площи.

След напускането на Великобритания на Общността, това плащане аналогично на нашия СЕПП постепенно ще отпадне за фермерите в Англия. Последното подобно плащане ще се направи през 2027 година. Плащанията на хектар ще бъдат заменени с подпомагане по специална схема за стимулиране на устойчивото земеделие. Към момента обаче не е ясно какви пари ще получават фермерите по тази схема, тъй като пробното и прилагане започна през тази година а повсеместното и използване е предвидено за средата на 2022 година. Това което е сигурно за момента е, че средствата по тази схема ще покриват на 1/3 от субсидиите, получавани от фермерите под формата на годишни плащания на хектар в рамките на ЕС.

Над 75%  от британските фермери не знаят как ще оцелеят без плащанията на хектар

Според проучването на Farmers Weekly за ¾ от фермерите не е ясно как ще се развие бизнесът им без плащаният на хектар. За 53% от участвалите в допитването би било трудно да компенсират тези плащания, а 26% са отговорили че не са сигурни дали въобще могат да компенсират отсъствието на европейско подпомагане.

За да минимизират загубите в пост Brexit времената фермери като Тим Мей, чието стопанство обработва 2 500 акра земеделски земи ще разчитат чрез коопериране с други фермери да увеличат печалбите и да намалят рисковете. Той се е кооперирал вече с двама по-млади фермери. Единия от тях Бен Рейнолдс отглежда във фермата на Мей 600 кокошки, а другият Оливер Чеджи отлежда 480 говеда кръстоска между новозеландско фризийско говедо и „Джърси“ и е изградил доилна зала. Тим Мей предоставя пасища на своите колеги. Печалбите се разпределят според сключеното споразумение.

Освен това той е преобразувал няколко изоставени селскостопански постройки в търговски площи с обща площ от 100 хил. кв. фута (1 кв. м = 10,763 кв.. фута бел.ред.). В тях сега се помещават петдесет различни бизнеса, а списъкът с компании желаещи да наемат търговски площи расте. 35-те места за настаняване в рамките на стопанството му са ремонтирани

Семейството на Андрю Тейлър от Бамбъри в Оксфордшър -трето поколение фермери пък отглежда освен около 500 овце, стадо с до 70 месодайни говеда и около 200 кокошки на свободно отглеждане, от които произвеждат яйца. Всяка седмица Андрю снабдява редовни местни клиенти в близките села. Тези които остават се продават на портата на фермата, където всеки може да остави колкото прецени или се доставят в местен фермерски магазин. Семейство Тейлър отглежда пшеница и ечемик, от които 1/3 са необходими за нуждите на фермата. Останалото се продава. Синът му Джеймс отглежда пчели и произвежда мед. В началото на тази година семейство Тейлър за пръв път предложи на клиентите си директна продажба на телешко месо в разфасовки от по 10 килограма.

Съпругата на Андрю Маргарет управлява хотелската част към фермата, грижи се за гостите и се занимава с градината. Преди пандемията те са имали по 25 организирани посещения от училища като част от инициативата „Грижа за фермата“ и веднъж седмично са провеждали срещи на специализирания фермерски клуб.

Te  вече участват в схеми за управление на околната среда, за тях Инициативата за устойчиво земеделие ще замени съществуващите схеми, без да добави нови опции. Фермерският бизнес предлага голямо разнообразие. Всяко ново начинание ще изисква разрешение на наемодателя, пари и допълнителен труд. Това изключва много опции като изграждането на по-голяма плевня за повече говеда или въвеждане на по-ефективно управление на овцете.

От една страна агненето на овцете според сина му Джеймс може да се прави извън обора, но ще е трудно тъй като ще трябва да се направят пешеходни пътеки през пасищата и потенциално би довело до по-големи загуби. От друга страна разширяването на поголовието от говеда е немислимо поради недостига на пасища и липсата на достатъчно капацитет за производство на фуражи. Директните продажби на телешко месо тръгнаха добре, но са свързани с допълнителен маркетинг, управление на уебсайт, въвеждане на опаковки , за което семейството не разполага с достатъчно време.

„Преминаването към биоземеделие би довело до отказ от използването на торове и пестициди, а фермата ще може да продава по-висококачествено месо на по-високи цени. То обаче не е опция, тъй като доходът ни ще падне по време на тригодишния преходен период и не е ясно дали ще можем да плащаме за наетите земи“, споделя Джеймс.

Загубата на основното плащане на хектар ще удари много фермерски семейства дори по-тежко от семейство Тейлър. Такива например са планинските ферми без обработваема земя или отдалечени ферми с малък шанс за диверсификация в туризъм или без директни продажби на месо. Не трябва да се пропускат и фермите, за които директните плащания от ЕС представляват 80-95% от дохода на фермата.

„Програмата от мерки, които трябва да заменят европейските директни плащания след Brexit не би могла да компенсира достатъчно британските фермери.Ето защо Sustainable Food Trust въведе концепцията True Cost Accounting, която е метод за оценка на истинските разходи и ползи от различните системи за производство на храни – за околната среда, за рентабилността на фермите, за храната, за нашето здраве. Истинското отчитане на разходите би показало истинската стойност на малките и средните разнообразни семейни ферми, които понастоящем имат малък шанс да се конкурират със субсидираното промишлено земеделие. Но докато такава промяна не се случи реално, категоричните предупреждения на икономистите, че една трета от всички ферми може да излязат от бизнеса поради Brexit, може да се окажат верни“, пише в заключение Мариане Ландцет.

Фермери използващи нотил технологии обединени в Асоциация на българските нотилъри са изпратили детайлно становище с предложения, касаещи новите еко схеми по първи стълб на ОСП, които ще залегнат в стратегическия план, съобщават в свой пост в социалните мрежи от организацията.

В него те обръщат внимание на някои неясни термини, практики и предлагат предефиниране на операциите имащи доказана екологичност и ефективност. Оттам предлагат следните корекции :

– По Линия на Екологичната условност и правилата за ДЗЕС

ДЗЕС 6 Минимално управление на земите при отчитане на специфичните условия с цел ограничаване на ерозията -Обръщаме внимание на понятието „мулчиране на почвата“ което е включено като допустима практика и би следвало да означава осигуряване на покритие на почвата в контекста на целите на стандарта.
-Същото понятие „мулчиране с растителните остатъци от предходната култура“ се използва в определението за площи оставени под угар.
-Същото понятие „мулчиране“ се използва и в Еко схема 9 – Буферни ивици, където предполага извършване на операция с раздробяваща агротехника, в часност шредер мулчер. С оглед на горепосоченото, фермерите искат ясно дефиниране на операцията, която стои зад понятието „мулчиране“.Да се разграничи изискването за осигуряване на покритие на почвата (в ДЗЕС 6 и в описанието за угар) от изискването за преминаване със шредер мулчер (от Еко-схема 9)

В този контекст те предлагат да се коригира следното:
В ДЗЕС6

„мулчиране на почвата“ да се замени с „осигуряване на покритие на почвата от растителни остатъци и/или покриващи материали“
В понятието за земя, оставена под угар
„мулчиране с остатъците от предходната култура“
да се замени с
„осигуряване на покритие от растителни остатъци“
В Еко-схема 9 Буферни ивици
Да се замени „мулчиране“ с „преминаване с шредер мулчер“ или „обработка на ивиците с шредер-мулчер.

Като основания за предлаганите корекции посочват: „За изпълнение на ДЗЕС 6 и опазване на почвите от ерозия е неприложимо преминаване с шредер мулчер върху растителните остатъци. Раздробяването им води до лесно отвяване от вятъра, с което се елиминира предпазването от ерозия, а самите остатъци стават обект на ветрова ерозия. По този начин се губи и покривката и органиката от нея. Този опит вече е изминат в западна Европа и в практиката е установено, че раздробяването на растителния остатък е нежелателно.

Оставени цели, максимално високи и нераздробени растителните остатъци от стърнищата спират вятъра и ветровата ерозия, подобряват снегозадържането и предотвратяват водната ерозия.“

– В ДЗЕС 7 Опазване на почвите през периоди и на площи, които са най-чувствителни предлагат
„мулч от предходната култура“ да се замени с „покритие от растителни остатъци“. Което при зърнопроизводството означава осигуряване на нераздробено стърнище, а в зеленчукопроизводството се прилага като внасяне и полагане на подходящи материали. Изискването за ефективност в тази практика е за минимум 30% покритие на почвата с растителни остатъци.

ДЗЕС 9 Поддържане на не-производствените характеристики и площи за подобряване на биоразнообразието в стопанството Относно правилата за междинни култури, които гласят:

Междинни, покривни или азотфиксиращи култури, както и при особеностите на ландшафта се отглеждат без използване на продукти за растителна защита
Междинните култури следва да са засети до 1 септември и да се заорат след 1 ноември.

1.Настоява се да се преразгледа изискването за заораване на междинната култура.
1.1 Да се отчете, че заораване на покривната култура е остарял начин за зелено торене, като в съвременните изследвания се отчита, че то е с най-малка положителна за почвата ефективност и дори е негативно за почвените процеси.
Също така заораването на зелената маса води до загуби на въглерод и азот, в следствие на неправилна минерализация и анаеробни процеси в дълбочината на почвения слой.

1.2 Или изискването за заораване на междинната култура да се допълни със:
„да се заорат или да се терминират по друг, способ“
като например:

-да се оставя измръзнала на повърхността на почвата
-да се валира с начупващ валяк и се оставя на повърхността на почвата
– за механично терминиране да се окосят и оставят на полето или да се обработят с шредер мулчер, за да се прекъсне вегетацията им и да се предотврати осеменяване както на междинната култура, така и на плевелите, които израстват в нея.

В този контекст смятат, че като базов стандарт за ДЗЕС, правилата в него е необходимо да допускат прилагане на междинни култури без задължение за заораване.

По Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал
По Условия за допустимост: По 1. „Допустими за отглеждане междинни култури“
предлагаме следните промени:
1. Да се разшири списъка с допустими за отглеждане видове спрямо актуалните за практиката, което ще позволи по-добър избор извън обичайно отглежданите като основни култури видове.
2. Да се изключат от списъка като допустими за подпомагане следните видове:
Пшеница
Ечемик
Рапица
Обосновка:
Предложението има за цел да подобри правилата, така че да се ограничат някои неблагоприятни практики в производствената действителност.
Пшеница, ечемик и рапица са масово отглеждани есенници. Масово се практикува оставяне на самосевките от тези култури като само с добавяне на още един компонент от тези, площта ще покрива изискванията за подпомагане. От гледна точка на сеитбооборот, запазване на почвения потенциал и ограничаване намножаването на болести и вредители, тази практика е екологически е неефективна и неблагоприятна.
Предложените промени да се изключат трите култури от списъка и да се разшири списъка ще даде възможност и ще насочи земеделските производители към по-добра и ефективна практика на прилагане на междинни/покривни култури.
Не е възможно да се ограничи приъствието на тези три култури, тъй като самосевките изникват в междинната култура, но ако не са в списъка за подпомагане, то това ще допринесе фермерите да засяват по-голямо разнообразие на семена, а не да разчитат на самосевките за да изпълнят изискванията.
Видове за допълване, които често се използват в добрата практика за покривни/междинни култури с добро обогатяващо почвите действие:
житни нежитни
Едногодишен райграс
Мохар Setaria italic
Черен овес
Суданка
Лен
Цикория
Цвекло (захарно/фуражно)
Фацелия
Едногодишни детелини
Жълта комунига
Елда
Шафранка (сафлор)
Папуда
Мунг
Кроталария
Условия за допустимост 2.Изисквания за минимални срокове на отглежданите култури:
Не са площи с междинни култури или зелена покривка площите, засети със зимни култури за получаване на реколта или използване за паша.
Междинните култури трябва да бъдат налични на полето в периода от 1 септември на годината на кандидатстване до 15 февруари на следващата година.
По т.2 предлагаме:
1.Срок на наличност от 15-ти октомври.
С цел да се съобразят реалните срокове на пребиваване на покривните култури, а именно:
– Летни топлолюбиви смески се засяват и престояват на полето в периода от жътва на есенниците до измръзване (от юли/август до измръзване, което е различно за северна и южна България)
-Презимуващи смески – от октомври до засяването на пролетниците
Предвид актуалните агроклиматични условия и сухите месеци от август до октомври както в северна, така и в южна България, срок за наличност на покривните култури от 1-ви септември често се оказва непостижим, поради сухите условия, които възпрепятстват засяването.
Предвид широката практика за използване на измръзващи смески, да се предвиди при проверките, че в крайния срок на наличност 15 февруари смеската ще е претърпяла измръзване.
2. Да се допусне планирана паша в междинната култура.
Обосновка:
Изпасването на междинната култура от животни е утвърден способ за зелено торене, обогатяване на почвата с въглерод, увеличаване на нейния потенциал.
Също така планираното опасване е екологичен и ефективен способ за терминиране на междинната култура.
При този похват метаболизма на преживните животни спомага за правилното разграждане и усвояване на биомасата в почвата.
Условия за допустимост 3.Изисквания към минимално изискуемите обработки:
Използват се за последващо зелено торене.
Предлагаме да се преразгледа понятието зелено торене:
1. да се отчете, че заораване на покривната култура е остарял начин за зелено торене, като в съвременните изследвания се отчита, че то е с най-малка положителна екологична ефективност и дори е негативно за процесите в почвата.
Също така заораването на зелената маса води до загуби на въглерод и азот, в следствие на неправилна минерализация и анаеробни процеси в дълбочината на почвения слой.
Проф. Стойчо Каров –Управление на сидерати
Nutrient Cycling in AgroecosystemsJuly 1997, Volume 49, Issue 1–3
2. да се предвиди в изискванията практиката за консервационно земеделие, която е вече широко разпространена в България и при която никакво инкорпориране на покривната култура не се практикува и има негативен ефект върху системата.
За зелено торене междинната култура също се оставя:
– измръзнала на повърхността на почвата
-валира се със начупващ валяк или шредер мулчер и се оставя на повърхността на почвата
– терминира се по химичен способ и се оставя на повърхността
– терминира се чрез планирана паша, където се опасва и намачква от пасящи животни.
Поради всички тези научни и практически обосновки настояваме да отпадне изискването за заораване на междинната култура, да се допълнят изискванията към способите за селено торене и да се даде възможност за практикуване на екосхемата при консервационно земеделие.
С отбелязаните детайли и направените предложения имаме за цел да допринесем за ефективното екологизиране на земеделската практика, както и да предотвратим залагане на неефективни или ограничаващи ефективната практика правила.

Консервационното земеделие е утвърдено като правила за практики, които са най-ефективни и с максимален екологичен ефект. Консервационно земеделие се внедрява както в зърнопроизводствени, така и в зеленчукопроизводствени площи, оранжерии и трайни насаждения, съгласно спецификите на всяко от тези производства.

Обосновка:
Междинните култури са основен показател, по който стопаните в цялата страна ще могат да прилагат стандарта.
Междинните култури са неразделна част от практиката за консервационно земеделие, в която заораването има негативен ефект и не се практикува. Оставени на повърхността, те се разграждат постепенно и хранителните вещества от тях се поемат плавно от почвената екосистема.

Консервационно земеделие (КЗ) в България се прилага на приблизително 200 000 ха и съставлява повече от 7% от зърнопроизводствените площи в страната, като темповете на нарастване стигат до 50% на година за последните 2 години. Практикува се в страната от повече от 8 години и е доказано екологичен подход за земеделие.

Европейската комисия одобри антикризисната мярка за подпомагане на фермерите у нас, съобщиха от агроведомството. Така със заложените в актуализацията на бюджета 72 млн. лева щ бъдат подпомогнати близо 50 хил. земеделски производители от сферата на животновъдството, растениевъдството и пчеларството. Целта на помощта е да се подобри ликвидността на фермерите и така да успеят да преодолеят последиците от кризата с коронавируса. Укаанията за прилаане на помощта предстои да бъдат одобрени до края на седмицата.

Предприемачи, земеделски производители и потребители са принудени да се справят с „експлозията“ на цените на горивата и като последица идва драстично нарастване на разходите за производството на продукти, транспорт и отопление, пише в обширен анализ главният редактор на портала agrarheute.com Олаф Цинке. При това не става дума единствено за поскъпване на фосилните горива, но и на  дизела за нуждите на земеделието, газта за отопление и електроенергията.

В същото време цената на така наречените сертификати за търговия с вредни емисии почти се удвои , достигайки до 62 евро за тон. Причините за това са от една страна изразените от Брюксел планове за силно редуциране на производството на вредни емисии в бъдеще, а от друга силното търсене на фосилни горива (газ, петрол и въглища). Това доведе до повече от трикратно увеличение в цените на газта на борсата в Амстердам от началото на годината. Подобна е ситуацията с цените на горивата в Германия и другите европейски страни, като във Великобритания дори може да се стигне до включване на военните в снабдяването на бизнеса с горива.

Повишението в цените на всички продукти и услуги особено в Европа обаче се дължи на специфичната енергийна политика, провеждана от ЕС. Някои по-дребни енергийни доставчици във Великобритания дори вече обявиха фалит, което доведе до недостиг на бензин по бензиностанциите и образуване на огромни опашки. Правителствата на редица засегнати от високите цени на горивата страи  като  Полша, Италия, Испания и Франция трябваше да обещаят да подпомогнат бизнеса и потребителите с финансови помощи и субсидии.

Междувременно в актуален доклад на американската финансова институция „Голдман Сакс“ се алармира, че големи части на Европа са застрашени през следващите седмици от нарушени доставки на електроенергия за бита и бизнеса. Междувременно един от лидерите в производството на торове, компанията Yara обяви, че съкращава производството на амоняк с 40% заради повишените разходи. Това обявление тласна и без това високите цени на торовете още по-нагоре. Дори и без да включат в своите разходи скока в цените на торовете, за германските фермери производствените цени вече достигнаха до рекордно високо ниво пише още в анализа.

За фермерите цените на дизела представляват едно не малко перо от разходите. Към средата на септември на повечето германски бензиностанции средната цена на горивата за фермерите достигна до евро и 44 цента за литър, което е най-високото ниво от три години насам. Това означава, че за извършване на полевите работи фермерите трябва да плащат с 38 цента повече за литър гориво.

Към 27 септември спот цената на бензина достигна 1,44 евро за литър, като има известни регионални различия в цената между 1,41 и 1,49 евро за литър. Това е повишение с 6 цента спрямо началото на месеца. Върху цената на дизела се отразява не само поскъпването на суровините за производството му и природния газ, но и облагането на горивата с данък вредни емисии. По данни на браншовата организация на производителите и преработвателитена минерални суровини в момента този данък възлиза на 25 евро на тон. Отделен компонент е ДДС, който е между 6,9 и 7,8 цента на литър за бензин „супер“ и дизелово гориво.

Според плановете цените на сертификатите за вредни емисии трябваше да продължат да растат като през 2025 година се планираше да достигнат до 55 евро за тон, но в момента цената им на борсата вече достигна 62 евро за тон, което доведе и до драстичното поскъпване на горивата.

Всеки път когато човек се запознае по-отблизо с развитието на земеделието в някоя страна, сравненията с нивото на българското земеделие стават неминуеми. И няма да сме неточни, ако кажем, че в повечето случаи подобни сравнения не са в полза на българското земеделие или поне в неговия постсоциалистически период на развитие, защото романтизмът към вкусните плодове и зеленчуци от миналото все още е жив. Словения, чиято територия е на една пета по-малка от тази на България ни показа как може да се развива успешно земеделие с човешко лице. Там и да искат не могат да развиват индустриално земеделие в познатите нам размери, защото разполагат с едва малко над 37% обработваеми площи. Останалото са необлагодетелствани региони с природни особености. Общата аграрна продукция на страната в парична стойност обаче достига до милиард и 325 млн. евро, като делът на сектора от БВП на страната е 1,2%, а този от общата търговия достига до 5%.

Нямат си агроолигарси и латифундисти, защото фермите тук обработват до три хектара. Има и такива с 20-30 хектара, които обаче съвсем не са загубили своя фамилен облик. Тези обработващи  по 100 хектара са изключение.

Наличието на огромен процент необлагодетелствани райони пък е предпоставка за развитие на биоземеделието. 10% от обработваемите площи на страната са под контрол за спазване принципите и правилата на биологичното производство. А субсидиите са някъде на заден план. Какво им е нужно тогава за да оцелеят на словенските фермери ли? „Работа, работа и пак работа“, обобщи го младият фермер Душан Кос, рискувал да трансформира една двеста годишна животновъдна ферма в растениевъдна. Вместо крави за мляко отглежда тикви и слънчоглед, но не заради субсидии, а за да произвежда растителни масла. Продава ги на фермерските пазари между 17 и 53 евро за литър. Успява не благодарение на Европа или на субсидиите, а на помощта от страна на местната земеделска камара в Птуй. Работещите там експерти му дават така нужната помощ и съвети как да трансформира стопанството и от губещо да го направи печелившо.

Това е една от брънките, които може би липсва в картината на нашето земеделие. Отдавна мечтаните и лелеяни земеделски камари, които с работата си да са проводника между работата на администрация, било регионална или национална и работата на полето и в обора. А картината у нас е ясна, разпокъсаност на браншове, гледане повече в градинката на съседа и ламтеж за пари. Изумлението от последното пред нас изрази и служебния министър на земеделието професор Христо Бозуков. Примерите за този ламтеж ако трябва да сме честни идват от всички страни, не само от страна на земеделския бранш, и са достатъчно известни, и свързани както с последната актуализация на бюджета, така и с чаканите като мана небесна план за възстановяване и устойчивост и нов златен дъжд в земеделието, който обаче в последните 14 години доведе до още по-голямо разделение и неприязън между отделните браншове, непропуснали нито една възможност да се хващат за гушите при разпределение на парчетата от баницата.

Продава мслата на фермерските пазари в Птуй и Любляна

И ако за нас българите както знаем кооперативите са забранена дума, то не така стоят нещата в Словения, която заложи на тях именно в периода на пандемията и както заяви техният земеделски министър Йеже Подгоршек могат да послужат за пример на редица европейски страни. А пандемията и в Словения е оставила също толкова негативи последици за земеделските производители, колкото и климатичните промени. Там имахме усещането, че малките фермери почти не се оплакват както от пандемията, така и от климатичните промени. Въпреки намалените продажби и блокираният туризъм, въпреки пролетните мразове, те успяват с много работа не само да оцелеят, но и да намерят изход.

Машината за рязане на ябълки във фермата на семейство Ерявец

Така както го правят в семейната ферма ерявец. Там заради мразовете през пролетта не са набрали нито една ябълка през тази година. Разчитат на богатата реколта от миналата. Почти занаятчийски подобно на Душан преработват ябълките в сушени и за сокове. Не изхвърлят нищо. Обелките дават на местните ловци за храна на животните, а с растителните отпадъци захранват инсталация за отопление с биогориво. На компенсации се надяват едва през следващата година. Пандемията е принудила и част от работната ръка в земеделието да търси препитание в съседна Австрия. В Словения и фермерите изцяло заети в земеделието по принцип са рядкост.

Сигурно някой би попитал , е нямат ли проблеми в словенското земеделие. Да, имат. Разпокъсаност на земеделските земи, недостъпността на младите фермери до пазара на земя, сравнително слабия интерес от страна на младото поколение неизраснало на село към земеделието. Въобще в страната говорят за антагонизъм между градското и селско население, и то въпреки че ако си млад и икономически активен фермер, можеш да разчиташ на финансова помощ от 42 хил. евро. Но си имат и фермери с вдъхновяващи истории като тази на Душан, фермери наречени с модерното определение инфлуенсъри, на които се надяват че ще повишат имиджа на земеделието в страната, и не по-маловажното е, че си имат земеделски камари, които с енергичната си работа да допринасят за това, словенското земеделие да запази своето човешко лице, без агроолигарси и латифундисти, без мисъл първо за субсидии, а предимно за работа.

Мартин Иванов

Днес докато стотици фермери блокираха след 12 часа пътя София Варна край Веико Търново , разливайки мляко и изхвърляйки на пътя плодове и зеленчуци, производители на винено грозде от региона на Бургас също излязоха на протест, недоволни от политиката в сектора, информира БНР. Те блокираха за кратко изхода на на пътя от Поморие за Несебър и Слънчев бряг.

Близо 60 лозари от Поморие, Несебър и Руен се включиха в протеста. Те издигнаха плакати с надписи „Г-н министър, ние сме земеделци, защо не ни подкрепяте“ и „Вносът на субсидирано вино и грозде и нелоялната конкуренция ни разоряват“.Гроздето е най-скъпата земеделска култура и единствената, която не се субсидира, казаха протестиращи.

„В Румъния субсидията е 380 лева и те произвеждат евтино грозде, нашето излиза скъпо, защото нашата субсидия е в рамките на 30-40 лева“, каза един от тях.„От 30 хиляди декара в град Поморие, в землището сега в момента са 4-5 хиляди, можем да се преброим лозарите на пръсти. Изкоренява се, защото няма смисъл да наливаме от пусто в празно. Бъркаме си в джоба, за да субсидираме работниците и да храним техните семейства, за нас накрая всъщност нищо не остава, тъй като разходите на декар със себестойността на гроздето, която продаваме, не се покриват“, сподели друг.

„За последните шест години е намаляло производството на винено грозде с 41 процента“, каза трети от демонстрантите.

В декларация до две министерства-на земеделието и храните и на финансите протестиращите настояват за държавно подпомагане за сектор „Лозя“. Според тях субсидията трябва да е между 450 и 500 лева на декар.

Недоволни от липсата на пари за земеделие в проекта за актуализация на бюджета, фермерски организации ще излязат на протест пред парламента на 2-ри септември, информира БНР. В информацията се припомня, че от земеделското министерство са поискали в актуализацията на държавния бюджет да залегнат 110 млн. лева за сектора.
70 млн от тези пари са били предвидени за компенсации на земеделците, пострадали от Covid-кризата, уточняват фермерите. Шефът на ресорната парламентарна комисия Пламен Абровски е внесъл предложение в актуализацията на бюджета да се включат и пари за земеделие. Протестът няма да се подкрепи от организацията на картофопроизводителите, които искат да изчакат дали депутатите ще включат предложените 110 млн. лева в актуализацията на бюджета и ще намалят ДДС на храните на 9%, каквото е искането им.

Ирландски фермери излязоха на протест срещу реформите в ОСП и планирания нов закон за опазване на климата, съобщава agrarheute.com. Излизайки със своите трактори по улиците на 30 градове в страната, те изразиха своята загриженост и алармираха, че местното земеделие е изправено пред опасност заради планираните реформи в Общата селскостопанска политика и плановете за приемане на нов закон за опазване на климата.

Тим Кулинан, шеф на националната браншова организация на ирландските фермери заяви, че те са за опазване на климата, но европейските и национални стратегически документи трябва да са съобразени и с икономическото и социално въздействие, което ще окажат на сектора. Нещо повече той алармира, че ако не се променят сегашните регламенти на ОСП, е заплашено съществуването на местните фермери. Причината е, че „една голяма кохорта от фермери ще бъде засегната от огромните съкращения в ОСП. Кулинан критикува Брюксел, че иска да повиши екологичните изисквания към земеделските производители, без обаче да им предложи съответните компенсации. „Ние сме срещу предложения, които имат за цел да разцепват фермерите“, заяви той и поиска от правителството в Дъблин „максимална гъвкавост“ по отношение на ОСП и да поемат задължението да осигурят съфинансиране от милярд и половина евро от кохезионните фондове за националните програми, касаещи селската програма.

В кюстендилското село Слокощица започна акция в подкрепа на местни фермери, чиято къща и кошара изгоряха ударени от мълния, съобщава БНР. Трагедията в петък привечер, когато мълния подпали къщата и фермата с над 100 животни, повечето от които изгоряха, над кюстендилското с. Слокощица предизвика съпричастността на местните хора. Къщата на семейството Блага и Иван Сунгарски изгоря напълно. В пожара загинаха над 60 кози и ярета, над 30 пуйки и кокошки, петте кучата пазачи, дори и котките им. И всичките им спестявания от десетилетния им денонощен труд. Семейството е съсипано. Дори и дрехите им изгорели, докато се опитвали да гасят къщата и оборите и да спасяват животните. .

Семейството отглежда животни над 30 години, като дори ползвало субсидии по различни европейски програми, но се отказали заради неприемливи условия.

Оказва се, че не може да се кандидатства по фонда за „Бедствия и аварии“, защото пострадалите фермери имат друга къща, законно построена, пояснява експертът по управление при кризи към Общината Ивайло Чалъков. „Никой не е застрахован от такива природни бедствия, непрекъснато стават. Затова е добре животните да се застраховат“, категоричен е инженер агрономът Николай Джовев, дългогодишен специалист в РИОСВ – Кюстендил, който сега гледа над 300 овце в граничното с. Горановци.

Гръцките фермери от областта на Лариса изязоха на дежурните си протести в началото на годината, съобщи БНР. Този път освен традиционните искания свързани с дейността им, бяха издигнат и такива, свързани с процеса на ваксинация и третирането им сред приоритетните групи. В информацията се уточнява, че фермерите са излезли с тракторите по улиците на Лриса, но без да блокират пътища. Те са поискали спешна среща с гръцкия земеделски министър
„Принудени сме да продаваме стоката на цени, които не покриват дори разходите“, заявиха пред медиите в Лариса.
Упрекват правителството за обещани и неизплатени помощи. Искат 100% обезщетение за щетите от пандемията, гориво на ниска цена без акциз и да се намали с 50% цената на електроенергията в аграрния сектор. За сега няма информация, че фермерите от Серес, които всяка година блокират граничния пункт при „Промахон“, де протестират.
В извънредна ситуация на пандемия не се очаква полицията да позволи дори излизане на трактори от Серес, а „Промахон“ е единственият открит граничен пункт с България.

Мярката за консултантските услуги насочени към фермерите винаги е представлявала щекотлива тема. Това е така защото все пак касае разпределянето на определен финансов ресурс. А когато става дума за пари то няма как да не се повиши градусът на дискусиите, особено ако повече от един играч искат да се намесят в тяхното усвояване.

По всичко личи тя ще си остане щекотлива , а както личи от провелата се дискусия по време на едно от последните заседания на тематичната група провело се на 11 декември 2020 година. Различията между земеделското ведомство и различните актьори е  остават сериозни. Земеделското министерство приемайки буквално препоръките на Брюксел за липсата на достатъчно капацитет в националните служби иска да запази сегашният модел при който службите за съвети в земеделието да останат единствените, които да могат да се възползват от тази възможност.

„С ограничения бюджет, с който разполагаме нашето предложение е и визията на министерството е да продължим да подпомагаме Националната служба в съвети в земеделието, като единствен бенефициент по мярката с оглед на това първо, да запазим създадения и съществуващ капацитет на службата и от друга страна да продължи надграждането“, заяви по време на обсъжданията заместник министърът на земеделието Лозана Василева.

Дори се обяви намерение за създаване на мобилни екипи и увеличаване на административния им капацитет. Освен с повишаване на административния им капацитет, от министерството се мотивират и с натрупания от нссЗ опит в предходните два програмни периода на ПРСР, и това, че НССЗ е фокусирана върху най-уязвимите -малки и дребни фермери. .

От своя страна свои няки от най-големите бранови организации Националния съюз на земеделските кооперации настояват, че вече са натрупали много по-богат опит от изоставащите служби по земеделие, и би било редно и те да бъдат допуснати до борда- а именно, д се възползват от възможностите и най-вече средствата по мярката (интервенцията) за консултантски услуги.

Редица браншови организации като асоциацията на зърнопроизводителите отчитат обаче „сериозният недостиг на кадри за обучение и консултации“, и че службата по земеделие може само „частично да помогне и да посрещне потребностите от висококвалифицирани мениджърски кадри“. Така според шефа на асоциацията Костадин Костадинов с цел предоставяне на навременни и адекватни консултантски услуги, би трябвало да бъдат допуснати и други бенефициенти по тази интервенция. От НАЗ са предложили достъп до кандидатстване да имат юридически лица с нестопанска цел предмет в сферата на селското стопанство. Идеята за разширяване на броя на бенефициентите, които да могат да се възползват от консултантски услуги се подкрепя от други организации.

„Ние знаем тематиката и от двете страни на бариерата, ако мога така да се изразя, както на практика на полето какво се случва и какви са нуждите и необходимостите на съответния бранш, на съответния сектор, така и в комуникацията, която имаме с вас като администрация по работни групи, нормативно изготвяне на различни видове наредби, правила, указания и работата ни с ДФ „Земеделие“ и смятам, че не само ще можем да подпомогнем, но и ще можем да улесним и да забързаме процеса.
Бих добавил само да се имат предвид нестопански организации, браншови организации не само в земеделския сектор, но и в преработвателната промишленост“, заяви по време на обсъжданията Владислав Михайлов от националната асоциация на млекопреработвателите.

„ Няма по-добро място като притегателен център и по-заинтересовани организации от браншовите организации да предоставят услуги, включително и най-вече консултантски по отношение на собствените си членове, а и това ще реши един друг проблем, тоест държавата не може, а бих казал и не трябва да стига до всеки един земеделски производител сама пряко, това не е възможно…“, каза и председателят на Националния съюз на земеделските кооперации Явор Гечев. Според него в миналото фермерите често са страдали от неточното планиране на неефективни мерки за консултации и обучение, което е водило след себе си до неусвояване на средства.

Други като Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите предложи, службите по земеделие да останат като основа на бъдещите консултантски услуги, а всички останали по-тясно специализирани услуги в сферата на консултирането на фермерите да се осъществяват от други играчи, включително и частни консултантски фирми, а не да се осъществява държавен монопол върху консултантските услуги.

Друго предложение на неговата асоциация е въвеждането на своеобразен пакет от ваучъри които да позволят на земеделските производители да решават къде и при кого да си направят консултации. Нещо подобно като практика според него е въведено в Германия.

В подкрепа на разбиване на досегашния модел и монопол върху обучението и консултантските услуги даден на службите по земеделие се изказа и Светлана Боянова, според която при положение,че се говори за „една АКИС система, няма как в едната мярка да бъде отворено за стопанска цел да предлагат услуги, по другата мярка „Трансфер на знания“, а в мярката за консултантските услуги да не е възможно това“. Според нея трябва да се работи за създаване на система, в която хора и организации да работят заедно за да могат фермерите да са „оборудвани“ с всички знания и компетенции.

Другото което се постави на дискусии е селектиране на лицата имащи право да консултират фермерите по различни критерии като например образователен ценз и професионален опит.

От своя страна НССЗ не изключи възможността да продължи да си сътрудничи с експерти от широк кръг неправителствени организации, като Димитър Ванев припомни, че в първия програмен период въпреки че службите не са били допустими за извършване на подобни консултантски услуги те са обслужили близо 17 хил. малки фермери по агроекологичните мерки. „Считаме, че ако трябва да се ползва и подкрепата на всички експерти, които в момента са извън службата и службата ще си поеме този ангажимент и ще намери начин, при който фермера да получи най-добрата консултация от най-добрия експерт и едновременно с това да се спази изискването на новия регламент, който казва, че съветниците трябва да нямат конфликт на интереси и да дават безпристрастни съвети, включително ще разчитаме на помощ разбира се и за всички дигитални инструменти, които в бъдеще трябва да се прилагат. Виждате, че вече може би от няколко месеца ние много активно прилагаме някои от тях свързани с онлайн семинари, обучителни филми, които публикуваме. В момента с всички браншови организации извършваме и анкета на предложения от тях какви семинари да организираме през следващата година “, заяви Димитър Ванев.

Явно и администрация и браншови организации са в търсене на златното сечение, така че да се подобрят консултантските услуги насочени към фермерите. Предстои да видим дали все пак национално представените браншови организации, които са не по-малко близо до земеделските производители и имат нужния капацитет , ще могат да ги консултират или не. И другото- парите които вечно не стигат , така да се усвоят, че полза от това да има най-вече за земеделските производители.

Заради кризата с коронавируса тазгодишното изложение „Зелена седмица“ в Берлин ще се проведе изцяло в онлайн формат, съобщават от организаторите. Форумът стартира утре с традиционната пресконференция, по време на която ще бъдат представени настроенията на фермерите и нагласите им отразени в последния аграрен доклад на Германския съюз на земеделските производители. Сред основните теми ще са трансформацията на агрохранителните системи,икономическите и социални предизвикателства пред аграрната реформа, регионлността и качеството като измерители на производствените цени и други.

В последните години представяният традиционно в началото на изложението критичен аграрен доклад отчита влошаване на състоянието на фермерите и очакванията им за бъдещето. Така например през 2020 година експертите са констатирали че оптимизмът на производителите е бил достигнал до най-ниската си точка в историята на провежданото проучване за техните нагласи. С оглед настоящата криза не е трудно да предвидим, че песимизмът им за бъдещето ще се увеличи още повече.

Денят е сряда и въпреки хапещият студ, и въпреки коронавируса, фермерите са на първа линия на добре познатото място пазара пред земеделското министерство. „Надяваме се да не ни затворят“, „Чакаме цар Бойко да реши“, ни посрещнаха наши стари познайници и приятели Ели и Теодор. Ели Илиева е биозърнопроизводителка и отскоро предлага на пазара царевични макарони с различни вкусове– с шафран, люти чушлета и шипка, а Теодор неговия неповторим мед от село Меляне. „Ние имаме ли време за Covid, така като ни гледате. Екипирали сме се, спазваме всички предписания и работим“, добавя и производител на биозеленчуци.

Освен мед, зеленчуци и варива, минаващите през фермерския пазар можеха да се заредят и с млечни и месни продукти, да пробват печени кестени и сладка, а за поклонниците на гурме кухнята пък Стоян Дурков предлагаше шафран. Продава го по 38 лева за грам. Доволен е от реколтата през годината, но е изправен пред предизвикателството за намиране на пазар и реализация. „Опитвам се да рекламирам през социалните мрежи. Една седмица е добре, друга не. Хората се свиха ресторантите затварят. Предпочитат да си вземат мляко и хляб вместо шафран“, споделя той. Сред клиентите му най-вече са лекарите ,използващи шафрана за направата на различни био тинктури.

На пазарите в Западна Европа има интерес към качествения български шафран според него, но цените които получава са твърде ниски. Споделя случай за австриец, предложил му сътрудничество, но ако му продава шафрана на три евро и половина за грам. За Китай пък българските производители са твърде дребни риби и дава пример. „Имам договорка за евентуален износ за Китай, но като ме питат, колко мога да им предложа и им кажа 5-6 килограма казват, че подобно количество може само като мостра да им послужи. На специализираното изложение за биохрани в Нюрнберг пък датчанин му предложил да продава неговия шафран на пазара в Поднебесната империя, но му поискал най-малко килограм суровина на месец.

Британският парламент одобри нов закон, който предвижда радикална промяна в субсидирането на фермерите след излизането на страната от ЕС, съобщава порталът arc2020.eu. За разлика от ОСП където се дава приоритет на фермерите с базисни плащания на площ, британските фермери ще получават в бъдеще плащания само при прилагане на екологични мерки, опазване на климата и биоразнообразието и др. . Предвижда се да има седемгодишен преходен период между старата и новата система на плащания. Целта нан новата система е да се засили ролята на агроекологията в земеделието, подкрепа на методи, като намаляване употребата на антибиотици и пестициди, и насърчаване на здравословното производство на плодове и зеленчуци. Предвиждат се също да се въведат регулации, които да гарантират въвеждането на лоялни търговски практикипо веригата на доставки на храни, какт и да се възстанови специалния борд за плащанията на селскостопанските работници с цел да се осигурят по-добри условия на труд и заплащане на земеделските работници. Все още не е ясно какъв ще е бюджетът за подпомагане на фермерите във Великобритания, като се очаква правителството да внесе повече яснота по този въпрос.

Ако държавата не предприеме решителни мерки за справяне със засушаването, ни чака мрачно бъдеще. Златна Добруджа може да се превърне в пустиня, а хората в изоставените села няма да има кой да ги погребва. Не, това не е сценарий за нов филм по Хичкок, а скоро може да се окаже реалност. За това алармираха вчера по време на срещата си с депутати от ресорната комисия, земеделски производители от Добрич и Силистра, до Карнобат и Бургас. Обрисуваха сюреалистичната картина с невъзможно ниски добиви, липса на сценарий за справяне с кризата и изход на никъде. Ситуацията очерта и депутатът Александър Сабанов, който е и от двете страни и прогнозира тежки времена за фермерите вследствие „безкрайно ниските добиви“ заради „липсата на валежи“.

Когато са празни, комбайните се движат като косачки…

„Като земеделски производител от далечната 84-та година насам, не вярвах, че това може да се случи. Ще говоря само за моите блокове. Аз жъна рапица по 30 килограма от декар. Тя просто абортира и не се разви. Остана на 30 сантиметра височина. Пшеницата жънех по 130 килограма от декар. Ако сте били по време на жътва, знаете как се движат пълни комбайни. Когато е празен, един комбайн върви като косачка“, разказа Николай Киров от Бургаско. За него тази кампания е била чисто и просто почистване на полетата от плявата.

Промените в климата бързо охладили надеждите му и по отношение на слънчогледа, и въпреки падналите дъждове в края на май и началото на юни, след това не последвало нищо. „Жънем между 80 и 120 килограма от декар. Рентите се запазват същите, и никой не се съгласява да ги намали. Хората казват:“Предните години като изкарвахте повече, не давахте повече. Ние си искаме рентите!““, добавя производителят.

Силата и опитът за решаване на проблема се крие по думите му във властите-изпълнителна и законодателна дали чрез помощ de minimis, дали чрез намаляване на наемите за земи от държавния поземлен фонд, които на места в Добричко надминават 100 лева за декар. Друг механизъм за облекчаване на положението на фермерите според него е да отпаднат някои данъчни ангажименти.

В регионите около селата които работим, ние сме може би единствените, които се грижим за хората. Например в района на Сунгурларе зимно време поддържам пътищата, и ако не са нашите машини има моменти, когато не може да се занесе хляб на хората по селата. Ние сме хората, които помагаме. В тази суша земята е като камък. За да погребат човек, аз пращам багер, защото идва кмета и казва не може да се копае“, продължава с разказа си земеделският производител. Според него ако земеделските производители фалират в тази сушава година, то и положението на много хора около тях ще се влоши.

Фермерите били слаби производители според банките

„В някои региони добивите са относително добри, но по места има и случаи, в които добивите отиват под 100 килограма. В Карнобат например средните добиви от пшеница са 100 килограма, а от слънчоглед 50-80 килограма. Царевицата вече е прибрана за силаж“, обрисува ситуацията и Теодор Иванов от Карнобат. Въпреки че според него не са лоши производители, когато отидат в банките ги обвиняват, че са слаби земеделци, а повишения риск в сектора им затваря възможностите за кредитиране, а оттам и за инвестиции. „Липсата на вода и напоителни системи и настоящите агроклиматични условия едва ли обаче ще доведат до успех онези, които сега изкупуват част от бизнесите на земеделските производители в региона“, убеден е фермерът. Това според него, което трябва да направи държавата , е да мисли за напояване, макар, че в района на Карнобат не са чували за подобно нещо. Другата мярка за моментална подкрепа е даването на държавни гаранции за банкови кредити.

„Рапицата не е засята, и ако не го направим, означава още една година на минус“, прогнозира Теодор Иванов. Даде пример с родния Карнобат, където земеделците издържат местния футболен отбор. Заради тежката година обаче, футболният клуб е заплашен от преустановяване на дейността си. Предложили на общината в града разсрочване на наемите за общинските пътища и канали, но оттам категорично отказали. „Никой не ни вярва!“, казва фермерът.

В Добричко не могат да се закачат за антикризисните мерки

„Не мога да приема на сериозно ситуацията, камо ли това да обясняваш ситуацията с добивите. При оборот от 2,5 млн. лева от обработката на 10 хил. декара, тази година е 600 хил. лева“, каза и Спиридон Спиридонов от Добрич. Земеделските производители в региона не могат да се закачат и за антикризисните мерки, а банките ги връщат от вратата. В Добричко събрали подписка с 400 души, което явно показва, че нещата са зле. „Между 50 и 60% от хората при нас са сключили така наречената твърда рента, и се притесняват, че поради невъзможност от за плащане на рентите в края на годината ще се стигне до дела“, добави производителят.

Според него основната причина за високите наеми на държавна земя е това, че всеки от фермерите иска да запази изградените от него блокове, и дава пример ако някой има 500 1000 декара земеделска земя, и в средата има 30 декара от държавния поземлен фонд, ако не спечели търга, ще трябва да подсигурява новите наематели с пътища, и ще трябва да ги опазва например при пръскания.

По думите на Илия Проданов от Бургаско 90% от колегите му в региона няма да торят през следващата година поради липсата на средства. „Каквото и да си говорим, на нас ни трябват пари“, добавя той. Според Александър Александров освен за торене, фермерите нямат средства и за купуване на семена за новата кампания. „Ожънали сме средно по 50 килограма. Това като го засеем, няма да жънем, или ще жънем още по-малко. След като не торим, няма да инвестираме и в препарати, а Златна Добруджа ще стане по-бетер от пустиня. Имам колеги, които ако не вали, няма да имат средства за пролетната сеитба“, каза земеделският производител.

Земеделието тази година представлява низ от огнища и „пожари“, в прекия и преносен смисъл и въпреки кавичките. Черният списък от негативни фактори лавинообразно се увеличава, а причините за влошаване на икономическия климат на фермерите са най-различни от АЧС и птичи грип, през кризата с коронавируса и климатичните промени. И ако със вирусите и болестите човек някак си може да се пребори, то с климата едва ли, а негативните последици от екстремните температури и засушаването тепърва ще стават все по-големи.

Засушаването през миналата година удари първо фермерите в страни като Германия и Франция , а през тази дойде и до нашите географски ширини. И фермерите го почувстваха моментално, защото липсата на сценарий за справяне с последиците от засушаването, веднага влоши жизнеспособността им. В този сценарий би трябвало да се включват освен косвени и преки финансови компенсации и адекватно напояване. За напояване обаче някои фермери в региони като Карнобат и Бургас както признаха не са и чували. Остава финансовата помощ, която обаче може да е само временно решение. Никой не може да каже, дали засушаването не може да се повтори и през следващата година.

За напояване и дума не може да става, защото такова няма. Поръчаната срещу милиони стратегия за развитие на напояването остава на трупчета, а предходният министър на земеделието Румен Порожанов полугласно я обяви за неработеща. Пари на вятъра!

Експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури още от началото на пролетта алармират за очаквано засушаване, позовавайки се на компютърни симулации и сателитни технологии, каквито в родното министерство тепърва ще се използват с експериментално приложение. Тези експертни доклади обаче едва ли достигат до администрацията в земеделското ведомство, иначе тя нямаше да бъде изненадана.

Що се отнася до адекватното събиране и анализиране на данните изоставаме с десетилетия. При нас данните се събират по телефона от общинските земеделски служби. Не е случайно, че и депутатите от доста време отправят критики към безумната статистическа информация , предоставяна от една цяла дирекция в МЗХГ, която дори се оказва непълна, освен и неточна. На нея се чудят и експерти и фермери. Как например в сушава година като тази,данните за средните добиви давани от фермерите и от официалната статистика се разминават драстично, а министър Танева ни в клин, ни в ръкав ги убеждава за нови „рекорди“ и стабилен зърнен баланс. Уви нещата, описани вчера от фермери от Добрич до Карнобат не отговориха на подобни светли прогнози, а държавата пак се оказа изненадана.И докато депутатите може би подтикнати от актуалната обстановка в страната се пазят от политизиране на проблема със засушаването, фермерите търпят загуби. Този път от сушата, а ролята на държавата за разрешаване на проблема, за създаване на условия за изграждане на напоителни системи, така че в бъдеще да се отговори с предвидим сценарий на подобни кризи просто я няма.

През тази година сушата се оказва сериозно предизвикателство за земеделските производители и особено за онези, чиито землища са в източната част на страната. Предизвикателството е толкова сериозно, че мнозина са изправени на ръба на оцеляването, а ликвидността им е на нула и дори с отрицателни стойности. Един от тези фермери е Теодор Иванов от Карнобат. „За пръв път ми се случва откакто се занимавам със земеделие да имаме необработени площи. При останалите добивите са под средните през годините. Разходите са едни и същи спрямо минали години, и реално сега не можем да ги покрием“, разказва той.

Ето защо дошъл със свои колеги да търси помощ от държавата. „Молим държава и банки да помогнат с каквото могат, иначе сме изправени пред фалит“, продължава той. Към момента по думите му банките само се съгласяват да разсрочват кредитите на фермерите, но не и да дават нови, въпреки че предлагат да ги обезпечат в пъти над размера им. Аргументите на финансовите институции са, че в създалата се ситуация, секторът е рисков. Най-лошото е, че не ни предлагат и възможности за рефинансиране на взетите от нас кредити, което е най-страшното за нас“, продължава Теодор.

Подобно на свои колеги обиколил безрезултатно пет шест банки. Някои от тях вече продават или са продали бизнеса си. Освен от сушата до фалита ги водят по думите му и ниските цени. „Ситуацията се влошава вече четвърта година, като през 2020 година е капакът защото нищо не сме ожънали. Аз съм с 9 хил. декара обработваема земя. Имам около 2 млн. лева оборот, сега е паднал на 300 хил. лева. Това е масово. Всички са така, но ги е срам да дойдат, защото не са очаквали да изпаднат в това положение“, казва зърнопроизводителят.

Вместо адекватна реакция от министерството Теодор и колегите му с изненада установили, че там въобще не знаят че има проблем. „Министърката каза че реколтата ще е 6 млн. тона, и че зърнения баланс ще бъде спазен. Ние седим и не проумявамена кой го говори. Тя може да очаква и 8 млн. тона зърно, но при нас ще е нула“, добавя той и продължава:“Нас не ни интересува общия зърнен баланс, а този който ще е при нас. Да кажат, ако не ни броят за зърнопроизводителен регион.“

В подкрепа на а тежката ситуация за производителите от Бургаско идват и данните за средните добиви, които са в пъти надолу. При пшеницата са почти два пъти по-ниски, при рапицата даже тройно по-слаби. Производството на слънчоглед също е почти двойно по-слабо. Освен това по думите му се бави кампанията по засяване на есенната рапица,която в други години в началото на септември трябва да е поникнала. „Всяка култура е капризна. Казват ни защо не гледате сухоустойчиви култури. Няма такива. Предложих на един банкер да ги затворим образно казано в една стая без вода, и да видим колко ще издържат. Има култури, които искат по-малко влага, но те пък ще дадат много лоши резултати, Без вода нищо не става!“

Един от проблемите според него е, че не се прави нищо за напояването, а стратегията, която беше поръчана на Световната банка е на трупчета. Причината е липсата на законодателна база. За да се направят например напоителни системи със сондажи трябва да се промени коренно законодателството, защото първо водата се води национално богатство, а ти нямаш право да копаеш или минаваш през чужд имот. В това е ролята на държавата, да уреголира тези неща, и тогава да се прави напояване“, продължава той и пита сега откъде да напояват, след като язовирите са празни.

 В края на миналата седмица депутатите от ЕП гласуваха за по-висок бюджет от ЕФРСР за подпомагане на засегнатите от кризата с коронавируса.  Заявления за отпускане на помощ за справяне с последиците от кризата с коронавируса ще се подават до края на годината, а изплащането на помощта ще се извършва в срок до 30 юни 2021 г. ,информира AGPress.eu.

За земеделските производители размерът на помощта ще е до 7 хил. евро, а за малки и средни предприятия от областта на хранителната индустрия- до 50 хил. евро. Размерът на максималната компенсация на индивидуалните земеделски производители е с 2 хил. евро над предложените от ЕК 5 хил. евро. Таванът на средствата за малките и средни предприятия от хранителния бранш е запазен на нивото, предложено от Европейската комисия.

Спешната мярка, одобрена в ЕП ще позволи на държавите-членки на ЕС да използват пари от ЕС, останали от техните програми за развитие на селските райони, за да изплащат еднократна компенсация на фермери и малки селски предприятия, особено засегнати от кризат а COVID-19. Смата за подпомагане на земеделските производители и малките и средни предприятия трябва да е максимум до 2% от средствата по ПРСР във всички страни членки.

С между 9 и 13 %  ще се увеличат парите за отделните земеделските сектори вследствие на промяна в бюджета на ПРСР и прехвърлянето на близо 70 млн.  евро от бюджета за 2021 г. къ.м настоящия.  Това обяви вчера по време на заседание на земеделската комисия Десислава Танева. Средствата ще отидат към мерките, за които не са достигнати количествени лимити, като плащанията на площ  увеличението ще е с 9%, а пр при обвързаната  подкрепа с 13%, уточни пред  депутатите министър Танева.  Единствено при 4 или 5 мерки касаещи протеиновите култури има достигнат лимит, но за тях подпомагане ще може  да се получава чрез антикризисната мярка covid 19. Решението за промяната в бюджета е било взето след консултации с бранша на 15 май.

Както е  известно Брюксел прие по инициатива на страната ни, п прие в регламента,  която да позволи заделянето на до два процента от средствата по ПРСР на всяка отделна страна членка на ЕС за създаване на извънредна мярка covid 19. В нашия случай това са около 100 млн. лева. Процедурата по одобряване на мярката ще трябва да приключи в края на юни, когато ще са ясни и критериите по които ще се разпределят средствата. и това какви загуби са  понесли отделните сектори.  Страната ни според Танева ще предложи максимално облекчаване на критериите за  подпомагане.  Освен това около 40 млн. лева ще са предвидени за компенсиране на загуба на заетост.

Що се отнася до новия  фонд от 750 млрд. евро, обявен от Брюксел за възстановяване на европейските икономика от последиците от кризата сcovid 19, другата седмица се очаква яснота, каква част от тях ще отидат за земеделие. Както е известно, 500 млрд от тях ще бъдат предоставени под формата на грантове, а 250 млрд. евро като заеми.  Страната ни по последни данни би трябвало да получи между 13 и 15 млрд. евро, от които след 2028 г. ще трябва да връща около 3,3 млрд. евро.

Освен попълнена декларация, фермерите ще трябва да представят и удостоверение за регистрацията им като земеделски производители преминавайки през създадените временни КПП-та, съобщава БНР.

Указанията са дадени от аграрния министър Десислава Танева, след като през уикенда редица земеделски производители се оплакаха, че заради ограниченията наложени във връзка с пандемията, се възпрепятства работата на полето. В информацията се уточнява, че ако не е направена заверка за 2020 година, важи тази за миналата година.

Допустим документ е и удостоверението за регистрация на животновъден обект. Камионите, които превозват семена, посадъчен материал, торове, препарати, ветеринарно-медицински продукти и фуражи, също ще могат да преминават през КПП-тата.

Пандемията от коронавируса и ограничителните мерки в редица европейски страни, целящи да възпрепятстват разпространението на Covid 19 вече се отразяват не само на социалноикономическото положение в ЕС, но и на работата на администрацията. Работата по ключовата стратегия, наречена „От фермата до масата“ може да се забави най-малко с един месец заради пандемията. Според последните информации от Брюксел, представянето на стратегиите „От фермата до масата“ и за запазване на биоразнообразието които са част от Зелената сделка се отлага за 29 април, съобщава euractiv.de. Това означава минимум едномесечно прекъсване на работата. От началото на пандемията институциите в ЕС преминаха на дистанционен режим на работа с пълно ограничаване на директните срещи и повечето експерти работят в домашни условия.

Определеният нов срок за представяне на двете стратегии все още не е окончателно потвърден към настоящия момент, и може да бъде променен във секи един момент според ситуацията. Говорител на ЕК потвърди за Euractiv, че работата по основополагащите документи в Зелената сделка продължава и се очаква те да бъдат представени в „идващите няколко седмици“.

Председателят на аграрната комисия в ЕП, германският християндемократ Норберт Линс приветства отлагането, като написа в Туитър, че „от това ще спечелят всички, особено във времена като сегашните, когато доставките на храни са толкова важни“. Срокът за приключване на консултациите със заинтересованите страни по тези документи изтече на 20 март.

Извънредното положение променя режима на всички ни, включително и на земеделските производители, които също трябва да спазват някои ограничения. А питате ли се какво трябва да правите, ако имате близък или познат, който вече е болен?А какво да правят фермерите, чиито обработваеми земи и пасища са в области с въведени ограничения за придвижване, а в нашия случай и с въведено извънредно положение в цялата страна? Отговорите какво да правите в подобен случай, дават колегите от agrarheute.com.

Спазването на определени мерки за сигурност е задължително особено за животновъдите при осигуряване подслона на животните, наблюдението, изхранването и и грижата за тях, съветва Ханс Йоахим Фухтер, парламентарен секретар на федералното правителство. Ако даден фермер е заразен с covid 19 или се намира под карантина, трябва да се възползва от възможността да потърси финансова помощ за стопанството а в случай че е заболял, да се възползва от социалната застраховка за земеделски производители, горски работници и градинари.

При пандемията от covid важат същите правила, както при всяка друга пандемия, До момента експертите са сигурни,чекоронавирусът не може да се предава чрез храна. От Федералния институт за оценка на риска са категорични, че в момента не е известен нито един случай на заразяване с вируса чрез консумирането на заразени храни. В същото време обаче той може да се задържи върху опаковките на храни или други повърхности, Освен това тези от фермерите, които вече са заболели, не трябва да са на работа, а да са изолирани у дома докато не оздравеят напълно и няма опасност да заразят други хора.

Covid 19 не е опасен за животните

Експертите от института Фридрих-Льофлер информират, че до момента не е известен случай на заразяване с коронавирус на домашни животни, кокошки, свине и говеда. Все още обаче няма достатъчно научни данни за това, дали кучетата и котките могат да предават вируса на човека, както и дали животните като цяло може да допринасят за предаване на вируса.

В рамките на откриващата пресконференция на Зелената седмица днес в Берлин, президентът на федералния съюз на земеделските производители Йоаким Рюквид представи последните резултати за състоянието на сектора, съобщават от организаторите. Според данните за декември се забелязва ново влошаване на положението на земеделските производители като индексът на настроенията на фермерите е определен на 0,2.

Този индекс отчита състоянието на икономическото положение, както и очакванията на бранша за развитието на икономиката в близко бъдеще. Подобен агробарометър се провежда на всяко тримесечие. И докато спрямо септември очакванията за актуално икономическо положение не се променят, тези за бъдещето развитие на икономиката значително се влошават. Като се оценяват на 3,3 по скалата от 1 до 4, което е най-ниската оценка в историята.

Подобна оценка свидетелства освен това за царящата несигурност в земеделския сектор. „Ние фермерите сме предприемачи, и като такива за да предприемем нещо, се нуждаем от съответните рамкови условия за да можем да инвестираме в бъдеще“, коментира Йоаким Рюквид. Показателен е и фактът, че инвестиционните намерения на фермерите за следващите шест месеца се намират под нивото от миналата година. Едва 33% от земеделските производители са склонни да инвестират през следващите 6 месеца.

Инвестиционните нива за този период се очаква да достигнат до 3,8 млрд. евро, което е с 0,5 млрд. евро под миналогодишното ниво. Най-голям спад се отчита в инвестициите в животновъдния сектор, като за техника в стопанствата и фермите през следващата половин година се очаква да бъдат инвестирани едва 2 млрд. евро , което е спад с 0,2 млрд. евро спрям предходната година. Запазват се нивата на инвестиции в машини и възобновяеми енергоизточници от 1,7 млрд. евро.

Ликвидността на земеделските производители във федералната република от септември насам почти не се е променила, но е доста по-слаба в сравнение с аналогичния период на предходната година, като най-зле са производителите на фуражи и стопанствата в източните провинции. Интересното е, че делът на песимистите сред фермерите за бъдещето е достигнал до 38% като надвишава дела на оптимистите сред тях с 9%. Най-позитивно влияние върху настроенията на фермерите в последните 12 месеца са донесли цените на свинското месо. Растящите цени на енергоносителите и фуражите задушават земеделския сектор, а негативно влияние върху него оказва политиката в сектора както на местно , така и на европейско ниво.

Холандски и германски фермери излязоха на улични протести вчера, съобщава руската обществена телевизия. В Германия те организираха демонстрация с трактори в Кьолни вече са поели към столицата Берлин. Те са противопоставят срещу политиката на федералното правителство в областта на земеделието, и най-вече срещу несправедливите обвинения за това, че са  основни виновници за климатичните промени и за прекомерно изхвърляне на азотни емисии в почвите. Според протестиращите това не само затруднява бизнеса им, но му нанася сериозни загуби.

П рптестът на фермерите вече получи политически оттенък, като представители на различните политически сили се изказаха по темата. Движението на тракторите към Берлин вече предизвика задръстване в някои провинции като Северен Рейн Вестфалия, пише topagrar.com. Конвои с фермери се отправиха към столицата от различни градове там- Есен,ДюселдорфКьолн, Билефелд и други. В някои от градовете фермерите спираха за да разговарят с потребители. Голямата демонстрация пред Бранденбургската врата се планира за днес между 12 и 15 часа, като на нея се очаква да присъстват над 10 000 земеделски производители.

Продуктите с планински произход вече могат да се обозначават със специално лого, а производителите им ще бъдат включвани в специален регистър, съобщиха от агроведомството днес. Това стана възможно след обнародването в Държавен вестник на Наредба № 4 от 28 май 2019 г. за условията и реда за използването на незадължителния термин за качество „планински продукт“.

Терминът за качество „планински продукт” се използва за описание на продукти от растителен и животински произход, включително и пчелни продукти, произведени и преработени в планински райони. Понятието може да се използва и при извършване на директни доставки на непреработени продукти от производители, регистрирани по реда на наредбата  за специфичните изисквания за директни доставки на малки количества суровини и храни от животински произход.

Правителството ще отпусне днес нови шест милиона лева за борба с градушките, съобщи пред депутати от земеделската комисия агроминистърът Десислава Танева. (заседанието се проведе вчера бел.ред.). От есента според нея ще стане възможно прилагане на самолетния способ, който да обхване част от северна България. Според прогнозите на синоптиците се очаква сезона на градушките да продължи още 10-тина дни. До края на месеца ще стартират преговорите със заинтересованите страни за бъдещата противоградова защита.

Към момента над 90 хил. декара са засегнати на 100% от падналите в страната градушки като само 600 декара са в области, които попадат под противоградова защита. Бюджетът  за обезщетяване на фермерите, пострадали от градушките е увеличен на 4 млн. лева, като до момента са изплатени 2,7 млн. лева.

По време на пресконференция в Брюксел днес европейският комисар по земеделие Фил Хоган даде уверения, че Брюксел има готовност да подкрепи фермерите в страните членки при евентуален Брекзит без сделка. Напомняме, че ако не се намери решение на спорния въпрос  за границата с Ирландия или ако  ЕС-27  не уважи искането на Лондон за удължаване на срока за изход от ЕС, то Великобритания би трябвало да напусне съюза на 12 април.  Хоган припомни че подобна подкрепа като прилагане на мерки като интервенция на пазарите, складиране на свръхпроизведената аграрна продукция, предотвратяване на кризи и по-добро управление на риска беше приложена след въвеждането на санкциите срещу Русия през 2014 година.

Междувременно днес в  Камарата на лордовете се обсъжда законопроекта срещу  Брекзит без сделка, съобщава БНР. Правителството на Мей все още не губи надежда за това, че най-накрая ще е възможна някаква  сделка. Тереза Мей заяви, че само междупартиен компромис може да получи подкрепата на мнозинството от депутатите. Северноирландската Демократична юнионистка партия, която осигурява мнозинството на консерваторите в парламента, и твърдолинейните брекзитиъри  обаче продължават да отхвърлят сделката на Мей.

Аграрният министър Румен Порожанов ще се срещне със земеделските производители в Перник на 10 април от 14 часа в малкия салон в Двореца на културата. Това става ясно от публикувания график за срещите с фермерите във връзка с кампания 2018. Досега са минали срещите в Разград, Силистра и Добрич. Предстои да има подобни срещи в: Русе- 29.03., Плевен-02.04., Перник-10.04. Смолян-11.04., Пазарджик-12.04., Стара Загора-18.04., Благоевград-16.04. и Бургас-19.04. 2019 г.

Полските фермери обсадиха вчера столицата Варшава, информира UkrAgroConsult. Причината за акцията бе определената от тях като „антинародна” политика на полското министерство на земеделието. В социалните мрежи бяха разпространени снимки на автобуси със земеделски производители, които се присъединяваха  към протеста. Фермерите по информация на местните медии  организираха акция, наподобяваща военна  обсада на столицата.

Министърът на земеделието Ян Аедановски се оказа лъжец и мошеник”, обявиха във възвание земеделските производители от обществения съюз Agrounia. Според нея министърът само говори на вятъра, без да изпълнява задълженията си. „Корпорациите и индустриалния капитал отдавна вече ни обявиха икономическа война:, заявиха протестиращите, които искат промяна в ценовата политика и компенсации заради руското ембарго. Те искат да се забрани вноса на аграрна продукция в страната, като се отчетат интересите на малките семейни ферми .

„Вносът на продукция от трети страни без ограничения е много вреден за пазара, без значение дали се касае за месо от Запада или плодове и зеленчуци от Изток”, каза в предаване за радио RMF фермерът Марек Попичи. По рано председателят на браншовата организация на производителите на плодове Михал Колодзейчак каза, че от аграрното ведомство се държат така, сякаш повече защитават датското от полското производство на плодове.  „Искаме надлежен контрол над вноса на плодове от Украйна, и такава промяна в международната политика, която да ни позволи да търгуваме с нашите съседи и партньори в Русия, които продължават да имат интерес към стоките ни”, каза пред руски репортер Михал Колодзейчак.

По възприетата вече протестна мода, повечето фермери бяха облечени във жълти жилетки предаде и руската обществена телевизия. Те не подминаха и прозорците на президента Анджей Дуда, който трябваше да види десетки обезверени хора, намиращи се на границата на разорението. Ударите за тях идват един след друг, а Африканската чума подкоси голяма част от животновъдите в страната. Предлаганата от държавата компенсация е прекалено малка, за да успеят да изплуват на повърхността. Освен срещу вноса на продукция от Дания, земеделските производители не са доволни и от факта, че преди половин година Брюксел увеличи квотата за внос на украинска аграрна продукция. Това доведе до вноса на двойно по-евтини плодове, а полският пазар беше наводнен от украинска пшеница.

„У нас много фермери отглеждаха китайско зеле, което почти изцяло отиваше за руския пазар. Ние бяхме доволни от  пазара там, и предлагахме евтино нашата стока. Сега не познавам нито един полски колега, който да не изпитва трудности от затварянето на руския пазар, нито такива като мен, които отглеждат картофи и зеле, нито производители на плодове”, каза фермерът Збигнев Блашек.

Министърът от своя страна изрази неразбиране към протестиращите. „Не разбирам защо протестират с искане за увеличаване на стокообмена с източните ни съседи. Русия също е аграрна страна, произвеждаща огромни количества селскостопанска продукция, и не е заинтересована от голям полски внос. Освен това отношенията ни с Русия зависят от Бюксел, който наложи ембарго”, каза в отговор на фермерите  Ян Аедановски.

„Запазването на свободния пазар с Обединеното кралство за нас си остава сред най-важните приоритети”, заяви при откриването на „Зелена седмица” 2019 президентът на Германския съюз на земеделските производители Йоаким Рюквид. Излизането на Великобритания от Съюза според него ще създаде една несигурност за целия европейски аграрен бранш. Великобритания е сред най-важните  пазари за германските фермери, които ежегодно изнасят зад Ламанша храни и аграрна продукция на стойност 4,5 млрд. евро.  Според него през тази година върху аграрния сектор отражение ще окажат такива събития като предстоящите европейски избори, Brexit и разбира се търговската война  между САЩ и Китай.

През 2019 година страна-партньор на изложението е Финландия, където едва 10% от територията е обработваема земя, а 72% от нея  са гори. „Нашите стопанства са предимно семейни, каквато е и моята ферма. Ние знаем нашите крави по имена, а на всеки две седмици се ражда по едно ново теле”, каза по време на церемонията по откриване на изложението финландският министър на земеделието и горите Яри Лепа. Според него за да може да се изхрани нарастващото население на земята, производството на храни до 2050 година трява да се увеличи с 60%.

„Ние трябва да предложим на фермерите възможно по-скоро сигурност по отношение на финансирането, и промените в ОСП са в основата на това, да им предложи нужния импулс да произвеждат за нас екологосъобразни и устойчиви храни спазвайки принципите за хуманно отглеждане на животните” добави той.

„Без едно функциониращо земеделие не е възможно да се постигне никаква стабилност и сътрудничество. Едно модерно  и дигитализирано земеделие ще предложи всеобхватен потенциал и възможност за едно ефективно и в същото време щадящо ресурсите производство на  храни, които да заситят хората, и ще даде перспектива за фермерите, а от друга страна ще допринесе за справяне с причините за миграция”, каза и германският аграрен министър Елизабет кльокнер. Тя потвърди че страните членки на ЕС са срещу твърд изход на Великобритания от Общността, като изрази надеждата си, че яснота по въпроса ще има до европейските избори през май.