Тагове

емеделските производители искат субсидии за царевица и по-малки данъци

Полски фермери обявиха, че днес ще блокират граничния пункт Медика“ с Украйна тъй като не са получили гаранции от премиера Доналд Туск, че исканията им ще бъдат изпълнени, информира БТА, позовавайки се на т Ройтерс.

Фермерите настояват полското правителство да им отпусне субсидии за добива на царевица и да не допусне да бъдат увеличени данъците им.

„Не сме получили писмено потвърждение, че нашите искания ще бъдат изпълнени. Поради това продължаваме нашия протест“, заяви пред ПАП един от лидерите на протестиращите фермери Роман Кондров.

Той посочи, че протестиращите фермери ще пропускат през граничния пункт да преминава само по един камион на час.

Земеделците прекратиха своя протест на 24 декември миналата година, но полски шофьори на камиони продължават да блокират няколко гранични пункта между Украйна и Полша.

Полските превозвачи, които протестират от 6 ноември насам, упрекват украинските си колеги в нелоялна конкуренция.

Поляците посочват, че украинците предлагат дъмпингови цени за транспортните си услуги и по-скоро извършват превози между самите страни от Европейския съюз, отколкото между тях и Украйна.

Шофьорите настояват да бъде ограничен броят на украинските камиони, влизащи в ЕС, чиито собственици бяха освободени от изискванията да притежават разрешителни за влизане на територията на Евросъюза. Това решение беше прието след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Към производителите и преработвателите на аквакултури ще отидат 12,3 млн. лева

До края на 2023 година ще бъдат отворени две компенсаторни мерки по програмата за морско дело и рибарство като към сектора ще отидат 12,3 млн. лева, обяви зам. министърът на земеделието Деян Стратев на заключителната годишна пресконференция на ръководния екип на МЗХ вчера. Предстои отваряне на прием по подмерки 1.9 и 5.3 в в частта и за преработката на продукти от риболов и аквакултури.

През 2023 година по мерките свързани с продуктивните инвестиции в аквакултури, за преработка на продукцията от риболов и аквакултури и за изграждане на лодкостоянки, кейове за рибарски лодки и рибни борси са били сключени 15 договора на стойност 7 млн. лева.

По стратегиите за морските инициативни групи са сключени 34 договора за помощ общо над 5,5 млн. лева. По мярката за временно преустановяване на риболовната дейност и по мярката свързана с прилагане на пазарни мерки са били сключени 144 договора на обща стойност 8 млн. лева.

Стратев припомни още, че за следващия период на програмата за морско дело, риболов и аквакултури вече е одобрена индикативна годишна работна програма.

Сред плодовете най-много поевтиняват портокалите

През изминалата седмица продължи поскъпването на краставиците по борсите, като цената им се увеличи с 22,9% до 3,33 лева за килограм, информира БТА, позовавайки се на данни от комисията по стоковите борси. Най-голям спад в цената при плодовете има при портокалите- с 16,4% до 2, 40 лева за килограм. Според данните цената на доматите пада със 7,2 на сто и те се търгуват по 3,23 лева за килограм. Картофите поевтиняват с 0,8 на сто до 1,28 лева за килограм.

Цената на морковите се качва с 6,2 на сто до 1,03 лева за килограм, на зрелия лук кромид (внос) – с 1,5 на сто до 1,32 лева за килограм. Зелето поскъпва с 2,1 на сто до 0,98 лева за килограм, салатата – с 2 на сто до 1,02 лева за брой. Цената на червените чушки се увеличава с 8,1 на сто до 2,27 лева за килограм, а на зелените чушки – с 11,3 на сто до 1,87 лв. за килограм.

Вносните ябълки поевтиняват с 1,6 на сто и се търгуват по 1,85 лева за килограм. Лимоните се търгуват с 3,9 на сто по-евтино – по 2,22 лева за килограм. Цената на бананите се увеличава с 3,5 на сто до 2,96 лева за килограм. С 11,3 на сто поскъпва гроздето и се купува за 2,75 лева за килограм.

Цената на кравето сирене нараства с 1 процент и то се продава по 11,58 лева за килограм, а кашкавалът тип „Витоша“ – с минималното 0,1 на сто до 17,57 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) пада с 2,5 на сто и се купува по 1,18 лв. за кофичка от 400 гр., а прясното мляко (3 процента масленост) – с 0,9 на сто до 2,22 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 1,1 на сто и се предлага по 6,41 лв. за килограм. Яйцата (размер М) също поскъпват – с 5,7 на сто и се купуват по 0,37 лева за брой на едро.

Цената на ориза остава без промяна и той се търгува по 3,18 лв. за килограм. Лещата поскъпва с 0,5 на сто и се купува по 4,17 лева за килограм. Зрелият фасул се вдига с 1,2 на сто до 4,17 лева за килограм.

Захарта поевтинява с 1,7 на сто и се търгува по 2,33 лева за килограм. Олиото поскъпва с 2,2 на сто до 2,75 лв. за литър. Брашното тип 500 спада с 5,4 на сто до 1,23 лева за килограм. Цената на кравето масло (пакетче от 125 грама) се вдига с 3,8 на сто и се продава по 2,73 лв. за брой.

С предприетите мерки от агенцията застрашават съществуването на малките производители

„Ние – организатори на фермерски пазари и изложения от различни места в страната сме силно притеснени от част от Заповед на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), с която се застрашава поминъкът на хиляди малки родни производители сред които производители на месни и млечни продукти и яйца.“

Това се казва в позиция на Обединение Български фермерски пазари, изпратена до медиите. В нея те припомнят, че в последните години фермерските пазари са се утвърдили като устойчива практика в редица региони на страната със важна икономическа и социална функция и са се превърнали в част от обществения живот в редица български градове.

Тези събития са важна, а в някои случаи и единствена възможност за реализация на мнозина производители в страната.

„Разбираме, че и у нас има разпространение на заболявания, опасни за животните, но сме на мнение, че животинските продукти, които произхождат от официално регистрирани производители със стриктно контролирано производство, са неправомерно и неаргументирано поставени в обхвата на текста на тази заповед, неограничена във времето“, допълват от обединението.

В резултат на изпратено писмо на 12 ноември до институциите, с корекция на заповедта от нейния обхват са били извадни меда, яйцата и рибните продукти, но заплахата за фалит на малките производители, предлагащи други продукти от животински характер остава.

„С издадената заповед е налице пълна забрана, която засяга и производителите с регистрирани производствени обекти, установени правила за биосигурност, документално удостоверяване и проследяване на продуктите. Същите тези производители предлагат своите продукти свободно и законно в магазинната мрежа на територията на цялата страна, именно поради факта, че производството им е в съответствие с установените изисквания:, се казва в писмото им.

Според тях опитът в борбата с Африканска чума по свинете и другите, посочени в заповедта болести по животните в различните държави, сочи, че ликвидирането на заболяването изисква прилагане на мерки с години напред от различни сектори и индустрии, поради което забраната, наложена със цитираната заповед, засяга законните интереси на производителите за неопределен бъдещ период от време, а не еднократно, за едно или за няколко събития на фермерските пазари

Както е известно на 10 ноември със заповед на БАБХ беше въведена забрана за продажба на животински продукти на пазарите, заради сложната епизиотична обстановка във връзка с последните огнища на птичи грип.

Фермерите ще могат да подават заявки до 4 октомври

Министерството на земеделието и храните публикува за обществено обсъждане проект на Наредба за изменение на Наредба № 2 от 2023 г. за прилагане на подмярка 22.2 „Извънредно временно подпомагане за малки и средни предприятия, засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. С промяната се предвижда да се удължи периода за подаване на заявките за плащане по подмярката до 4 октомври 2023 г.

Всички заинтересовани граждани, организации, физически и юридически лица могат да изпращат своите предложения и становища по направеното предложение на електронен адрес: rdd@mzh.government.bg. Крайният срок за предоставяне на предложения и коментари по публикуваните документи е до 21.09.2023 г. .

Украйна започва да изнася през хърватски пристанища

Европейската комисия все още няма готовност да обяви, дали наложената забрана за внос на някои земеделски продукти за пет от страните членки на блока сред които и България ще остане в сила и след 15 септември , съобщава БТА. Според говорител на комисията, тя разполага с осем дни за да вземе решение за това.

Трябва да постигнем общоприемливо решение. От една страна е необходимо да запазим подкрепата за Украйна, но същевременно наблюдаваме затруднения в пет съседни държави (България, Румъния, Унгария, Полша и Словакия . Необходимо ни е решение, което подкрепя Украйна и премахва трудностите, обобщи говорителят на пресконференция днес. ЕК ще вземе много бързо решение (дали да запази или да премахне временните мерки), след като съобщи намерението си на държавите от ЕС, каза още говорителят.

Той допълни, че постоянно възможните действия се обсъждат с Украйна и Молдова, а в последното работно заседание са се включили също балтийските държави и Хърватия. Не изключваме в бъдещи разговори да се присъединят още държави от ЕС, освен петте пряко засегнати, посочи говорителят.

Междувременно Украйна е започнала да изнася зърно през пристанищата на Хърватия, за да разшири експортните си маршрути, докато черноморските й пристанища остават затворени, съобщи първият вицепремиер на страната Юлия Свириденко, цитирана от Ройтерс. Договорка между Украйна и Хърватия е била постигната по време на посещението на украинския външен министър Дмитрий Кулеба през юли.

„Украинско зърно вече се изнася през хърватските пристанища. Благодарни сме за тази възможност. Макар и този маршрут да е нишов, той вече е популярен“, заяви Свириденко. „Готови сме да развием възможностите на този транспортен коридор“. Тя обаче не съобщи колко зърно вече е изнесено през хърватските пристанища.

В началото на септември продължава плавното повишение на цените на някои основни храни , информира БТА, като се позовава на даните на комисията по стоковите борси. През изминалата седмица е регистрирано незначително поскъпване на пъпешите с с 0,7 на сто до 1,41 лева за килограм, а дините поевтиняват с 2,6 на сто до 0,75 лева за килограм. Ябълките от внос поскъпват с 1,6 на сто до 1,95 лева. Вносните ябълки също повишиха цените си с 1,6% до 1,95 лева. Бананите поевтиняват с 1,5 на сто до 2,69 лева за килограм, а лимоните вдигат цената си с 1,4 на сто до 3,00 лева за килограм. Прасковите падат с 3,7 на сто до 2,58 лева за килограм.

Картофите поевтиняват с 2,9 на сто до 1,35 лв. за килограм, зелето – с 5,0 на сто до 1,14 лева за килограм. Оранжерийните краставици свалят цената си с 3 на сто до 2,92 лева за килограм. Доматите поскъпват със 7,5 на сто до 2,58 лева за килограм. Зелените чушки поевтиняват през седмицата с 6,1 на сто до 1,70 лева за килограм, а червените чушки – с 6,7 на сто до 2,23 лева за килограм. Зрелият лук кромид от внос се продава с 1,9 на сто по-ниско по 1,56 лева за килограм. Морковите отстъпват с 0,7 на сто и се търгуват по 1,37 лева за килограм.

Кравето сирене поевтинява с 0,5 на сто до 11,28 лева за килограм, кашкавалът тип „Витоша“ – с 1,5 на сто и се продава по 17,30 лева за килограм.

Киселото мляко (3 и над 3 процента масленост) поевтинява с 5,3 на сто и кофичка от 400 г. се купува за 1,08 лв. Прясното мляко (3 процента масленост) се понижава с 1,8 на сто и се продава по 2,13 лева за литър.

Пилешкото месо поскъпва с 0,9 на сто и се предлага по 6,57 лв. за килограм.

Яйцата (размер М) и тази седмица се купуват по 0,32 лева за брой на едро.

Оризът поскъпва с 3,8 на сто и се търгува по 3,30 лв. за килограм. Лещата прибавя 1,7 на сто до 4,20 лв. за килограм в края на седмицата, а зрелият фасул спада с 3,6 на сто до 3,99 лв. за килограм.

Захарта поскъпва с 1,2 на сто и се продава по 2,44 лв. за килограм, а брашното тип 500 – с 2,2 на сто до 1,42 лева за килограм. Олиото скача с 3,9 на сто и се търгува по 2,94 лв. за литър в пластмасова бутилка, а кравето масло (пакетче от 125 грама) отстъпва с 0,4 на сто до 2,55 лв. за брой.

Жътвата в региона на Ямбол е пред приключване, като при пшеницата и ечемика са регистрирани средни добиви от около 600 килограма от декар, съобщава БТА. Това е с около 100 килограма повече в сравнение с миналата година. Най-високи са добивите от пшеница в община Тунджа, където са прибрани над 620 кг от декар, а най-ниски са в общините Елхово и Стралджа – по около 500 кг от декар.

След Полша и в Румъния представители на политическата класа поискаха временно да бъде спрян вносът на зърно от Украйна, информира БТА позовавайки се на прессъобщение на Румънската социалдемократическа партия. Информацията се казва че
Румънската Социалдемократическа партия е поискала от Министерството на външните работи да инициира дипломатически разговори с украинските власти за временно спиране на вноса на зърно от Украйна по модела на Полша. „Румъния трябва да продължи да бъде до Украйна и да осигури транзита на зърно към трети страни в Европейския съюз и към черноморските търговски пътища”, се казва в документа, изпратен до медиите. От партията предлагат още Румъния да подкрепи европейския регламент 70/2022, според който страните членки на ЕС, които осигуряват вътрешното си потребление от собствено производство, трябва да разрешават транзита на зърно от Украйна само за онези държави от Общността, които не могат да покрият потреблението си от своето собствено производство. “Подобна мярка би била справедлива както за фермерите от Украйна, така и за фермерите от ЕС”, отбелязват от СДП.

Вносът на украинско зърно в Полша ще бъде временно спрян, за да се смекчи въздействието върху цените, но транзитът ще бъде разрешен, обяви новият полски министър на селското стопанство Робърт Телус в петък.

Попитан миналата седмица за подобна мярка, румънският министър на земеделието и развитието на селските райони Петре Дая заяви, че я подкрепя.

„Аз съм за мярка за временно спиране на вноса. Можете да видите писмото, подписано от четиримата премиери на Румъния, Словакия, Полша и Унгария. Там се казва, че е необходимо да се предприемат мерки за защита на митниците и въвеждане на мита и дори мерки за спиране на вноса за определен период от време, така че този коридор на солидарност да има ясна дестинация. Очакваме да видим какво е решението на Европейската комисия”, каза Петре Дая.

Войната в Украйна продължава да оказва негативно влияние не само върху пазара на торове, но и върху индустрията. Според изнесени  от ГД „Земеделие“ данни към септември 2021 година 70% от производството на амоняк в Европа е било спряло заради нестабилния пазар на газ. С началото на военните действия в Украйна се затруднява и вносът на калиев карбамид и амонячни торове от Русия и Беларус. В резултат на това цените на торовете до крайния потребител са се увеличили петкратно. Според данните на Евростат годишната консумация на калиев оксид се оценява на 5,03 млн. тона, 92% от които се използва за производството на торове, и само 8% за нуждите на химическата индустрия. През 2017 година 20% от калиевия оксид е идвал от Русия и Беларус. Що се отнася до консумацията на калиев карбамид, през 2017 година според данните на статистиката в ЕС тя е възлизала на малко над 2 млн. тона, от които 86% са били за нуждите на индустриалните производители на минерални торове, като Русия допреди войната е била с най-висок дял на вноса в блока с 20%.

За да успее да отговори на предизвикателствата според него, ЕС се нуждае от мерки за подобряване на производството на торове и диверсификация на вноса, като за целта както е известно след началото на военните действия в Украйна , ЕК даде възможност да се подпомогнат производителите на торове, като създаде и специален инструмент за мониторинг на пазара на торове. Освен това се предвижда в близко бъдеще да се намали зависимостта от вноса на минерални торове, чрез насърчаване на земеделските производители да ги заместват с алтернативни органични подобрители.

Полша, Румъния и Германия са трите страни с най-много планирани средства за подпомагане на хуманното отношение на животните, съобщава в свой пост в Twitter европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски. Според заложенотов националните стратегически планове, Полша планира да задели за интервенции за хуманно отношение към животните 1,68 млн. евро, следвана от Румъния с 884 млн. евро и Германия с 490 млн. евро. Ето как изглежда топ10 на страните, предвидили най-голямо подпомагане за хуманно отглеждане на животните в своите стратегически планове за периода до 2027 година.

1. Полша 1,68 млрд. еврро
2. Румъния 884 млн. евро
3. Германия 480 млн. евро
4. Финландия 364 млн. евро
5. Австрия 342 млн. евро
6. Словения 193 млн. евро
7. Италия 164 млн. евро
8. Латвия 148 млн. евро
9. Швеция 75 млн. евро

Европейската комисия одобри стратегическите планове за ОСП на Австрия и Люксембург, информира Ag-Press.eu. Това е вторият пакет на одобрени планове на стратегическия план на ОСП след одобрението на 31 август на плановете на Дания, Финландия, Франция, Ирландия, Полша, Португалия и Испания. Както е известно ОСП ще получи финансиране от 270 милиарда евро за периода 2023-2027 г.

Двата одобрени днес плана представляват бюджет от над 6,2 милиарда евро, включително 2,1 милиарда евро за екологични, климатични и екосхеми. Австрийските екосхеми се фокусират например върху опазването на почвата и водите, както и върху подобряването на хуманното отношение към животните, докато Люксембург ще подкрепя непроизводителни площи и ивици и ще предоставя субсидии на фермерите, които ограничават употребата на пестициди. И двете страни ще подкрепят силно практиките за биологично земеделие. Финансирането по линия на ОСП в Люксембург ще спомогне за увеличаване на площта с биологично земеделие до 20% до 2025 г. Австрия вече има един от най-високите дялове на биологично производство в ЕС. С помощта на ОСП този дял ще бъде допълнително увеличен до 30% от земеделската земя.

Храни и оборудване в едно – това е Alimentaria & Hostelco 2022, които тази година заедно представят цялата палитра на хранително-вкусовия сектор – от кетъринга до кулинарната индустрия – в панаирното градче в Барселона, Испания. Месо, млечни, хранителни продукти, закуски и сладкиши, консерви, органични и функционални храни, със специален фокус върху продуктите от средиземноморската диета са разположени на щандовете на изложителите на Alimentaria. Останалата част впечатляващите 85 000 m2  обща изложбен площ в „Гран Виа“ са заети с оборудване, машини и аксесоари за индустрията за гостоприемство – кафе, сладкарски изделия, печене, пица и сладолед, в това число и предмети за интериорен дизайн, домашни потреби и декорация в Hostelco – Международното изложение за ресторанти, хотели и кетъринг оборудване и машини.

Фактът, че двете търговски изложения се провеждат едновременно тази година показва тясната синергия между секторите и разкрива нестандартни възможности пред търсенето и предлагането от страна на дистрибуторите и на канала Horeca. Близо 3000 компании-изложители на Alimentaria и Hostelco, сред които и български производители на преработени плодове и зеленчуци, превръщат събитието от 4-ти до 7-ми април в Барселона в ключов глобален форум за индустрията на храни, напитки и хотелиерство. „Интересът на индустрията и професионалните посетители в турболентните за всички времена, показва за пореден път, че хранително-вкусовата и хотелиерската индустрия ще са ключов стълб за интернационализация на търговията и икономическото възстановяване“, коментира Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци (СППЗ).

Съюзът организира българското представяне на Alimentaria с общ щанд в палата  5, щанд 5B424, на който участват фирмите „Булгарплод“-Кюстендил с търговската марка „Багра“, „Балкан Агрикалтюрал“ с доматен концентрат, „Джем и Джем“ с премиум биологични продукти и „Филикон“ с премиум марката си „Грено“. Панаирното участие е подкрепено от Министерството на земеделието и ДФ “Земеделие”.

На българския щанд посетителите ще могат да дегустират натурални сокове, конфитюри, сушени плодове, доматено пюре и да се запознаят с най-модерните иновативни решения, съобразени със здравословния начин на хранене и на живот. Българското участие набляга на традиционно високото качество на използваните суровини, навтентичните вкусове, които отличават родната земеделска продукция и с които членовете на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци са известни на международните пазари.

В палата 4 на собствен щанд 4С400 е фирма „ЦИМА-99“, още един от членовете на СППЗ. Тя представя най-новите си продукти: термостабилни кремове и конфитюри, плодови пюрета за хотели и ресторанти, както и бариста продукти.
В палата 2 се представя и другият традиционен участник и член на съюза – фирма „Дерони“. Акцент в изложбата са нова гама пикантни сосове, както и вече наложените на пазара техни продукти – лютеници, айвари, зеленчукови сосове, майонеза и др.

„Много сме доволни от доверието, което редица компании от други страни отново ни оказаха“, казва Хосе Луис Бонет, президент на Alimentaria и на Испанската търговска камара. „Горди сме, че в настоящата ситуация почти една пета от участниците на търговското изложение са международни фирми – факт, който засилва ролята на Alimentaria и Hostelco като глобална референтна точка.”

“За членовете на СППЗ това ще бъде трето участие на Alimentaria, което ще ни позволи да представим съвременни иновативни продукти от една страна, и от друга – да осигурим още възможности за нови пазари за членове на Съюза и да улесним бизнес контактите между изложителите и специализираната група търговци“, подчерта Антоанета Божинова – изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци в България.

Очаква се през четирите дни на изложението да бъдат насрочени над 12 500 бизнес срещи с дистрибутори и търговци от САЩ, Индия, Мексико, Перу, Колумбия, Обединеното кралство, Чили, Сингапур, Австралия, Нова Зеландия, Холандия, Канада, Тунис и Обединените арабски емирства. Българските изложители от СППЗ ще вземат участие в редица събития от съпътстващата програма на изложението, сред които и Alimentaria Hub – фокусна точка за тенденциите и бъдещето на храните, където над 200 експерти ще обсъждат в конференции, дискусии и срещи иновациите в сектора, устойчивото развитие, дигитализацията, новите навици на хранене и здраве, както и растящите пазари на алтернативните протеини и халал продукти.

Премиерът Кирил Петков обяви днес, че финалната версия на плана за възстановяване и устойчивост е готова, като се очаква утре от Брюксел официално той да получи зелена светлина, информира БНР. Документът ще бъде връчен на правителството лично от шефа на ЕК Урсула фон дер Лаен.

Преди началото на редовното заседание на кабинета днес, премиерът оцени планът ни като „добър и работещ“. Основното в него е, че с реализирането на бъдещите проекти ще се спомогне за запазване на енергийната сигурност на страната.

„Запазваме пълният капацитет на Маришкия басейн и сме в рамките на зеления преход. Използваме иновативни решения като батерии и геотермални централи и над 10 хил. проекта на ВЕИ-та за жилища, допълни премиерът.

Кирил Петков отбеляза, че в частта свързана България големият фокус е върху железопътния транспорт, като планът ще осигури 62 нови влака и нови градски железници. Той подчерта, че се увеличава финансирането на иновативни и стартиращи компании.

Заедно с посланика на Русия Н.Пр. Елена Митрофанова аграрният министър Иван Иванов заряза днес лозя край Плевен, съобщават от ССА. Домакини на ритуалното зарязване по пово традиционния празник Трифон Зарезан бяха учените от Института по лозата и виното в Плевен. В зарязването се включиха заместник министрите Иван Христанов и Стефан Бурджев, както и заместник кмета на Плевен Милен Яков и заместник областния управител Виолета Йеремиева.

Събитието се състоя в лозовия масив на Института, който се намира в местността „Томовското“.

В извършен доклад от Сметната палата на държавното дружество „Напоителни системи“ за периода януари 2018 – декември 2019 година се отчита, че дружеството е с влошена ликвидност и частично изпълнение на бизнесплана, като по част от проведените и изпълнени обществени поръчки са открити нередности и несъответствия. Дългът на предприятието ьа за одитирания период надминава 76 млн. лева. Констатира се, че не е извършено предвиденото в бизнес плана за развитие в периода 2017-2021 година оптимизиране на структурата. Проверяващите открили противоречиви разпоредби касаещи правомощията на съвета на директорите да организират и провеждат обществени поръчки. В резултат на това са били организирани проведени обществени поръчки и са сключени договори за изпълнението им без да е уведомен съвета на директорите. Все пак се констатира, че за периода на одит са приети промени в устава на дружеството, с които тези пропуски са отстранени.

Отбелязва се че за периода на проверка дейността на „Напоителни системи“ по управление на човешките ресурси е била извършвана „при липса на правила за подбор и назначаване на персонала и при липса на функционални характеристики на звената от структурата на дружеството“, които са съществени при   взимане на управленски решения за оптимизиране на дейността му.

Средствата за компенсиране на дейностите по опазване от вредното въздействие на водите (ОПВВВ) се осигуряват ежегодно от държавния бюджет на Република България. Общо отпуснатите авансови средства на НС ЕАД за 2018 г. възлизат на 22 млн. лв., част от тях в размер на 2 млн. и 675 хил. лв., представлява компенсация за разходи по изпълнени дейности по ОПВВВ през 2016 г., надвишаващи авансово предоставените средства през същата година, а 19 млн. и 325 хил. лв. са средства за извършване на обществената услуга от дружеството през 2018 г. Авансовите средства, предоставени на дружеството за 2019 г. възлизат на 19 млн..  лв., като първоначално преведената вноска в размер на 2 млн. и 633 хил. лв. представлява дължимата компенсация за разходи по извършени дейности по ОПВВВ през 2017 г., надвишаващи авансово представените средства за посочената година, а 16 млн. и 367 хил. лв. са преведени авансови средства за текущата 2019 г. за изпълняваната от НС ЕАД обществена услуга.

Одиторите констатират, че практиката част от средствата от държавния бюджет определени за компенсиране на несправедливата финансова тежест да се дават за покриване на средствата за предходни години за изпълняваните от дружеството дейности води до затрудняване дейността на дружеството и влошаване на финансовото състояние.

От „Напоителни системи се обслужват едва 7,406 млн. декара, от които годни за напояване са 5,376 млн. декара. Отчита се непостигане на основните цели на дружеството през разглеждания период, свързани с монтиране на отделни измервателни уреди за всеки водоползвател, модернизиране и оптимизиране на измервателните устройства на доставчика и намаляване загубите на вода. За последните 20 години едва 26% от монтираните измервателни уреди предоставени на дружеството са въведени в експлоатация. Приходите на НС ЕАД от доставка и продажба на вода за напояване по сключени договори с контрагенти са в размер на 9 млн. и 048 хил. лв. през 2018 г. и 9 млн. и 734 хил. лв. през 2019 г.

Проверени са общо 149 договори за доставка на вода за напояване чрез измерване на количествата водни маси, доставяни на клиента чрез водомери и поливна норма, сключени през разглеждания период. Отчита се, че изпълнението им е в частично съответствие с клаузите на договорите и нормативните изисквания. По 70 от тези договори е допуснато закъснение на плащанията в размер на 5 млн. и 133 хил. лева. Тези задължения са изплатени през 2019 и 2020 година с изключение на 309 хил. лева.

За 2018 година са били отчетени 26,5 млн. лева разходи за заплати, а за 2019 година те са били 25,4 млн. лева. Отчетено е, че въпреки предприетите мерки за намаляване разходите за заплати през 2019 година това не е довело до изпълнение на заложените в бизнесплана на дружеството за оптимизирането им, които да доведат до по-доброто му управление и финансиране.

Задълженията на „Напоителни системи за 2018 година са 38 млн. и 415 хил. лева, а за 2019 година- 37 млн. 729 хил. лева. Така размерът на дълговете на предприятието надвишава почти двойно вземанията на дружеството, които през посочения период възлизат на 18,866 млн. лева за 2018 година и 20,785 млн. лева.. за 2019 година.  Дружеството има вземания и от частни съдебни изпълнители, които от милион и 128 хил. лева през 2018 година са се увеличили на три милиона и 149 хил. лева.

„Анализът на резултатите от дейността на НС ЕАД за 2018 г. и за 2019 г. показва, че дружеството не е в добро финансово състояние, с много ниска степен на ликвидност и финансова устойчивост, въпреки че коефициентът за ликвидност и показателите към него отчитат подобрение. Дружеството остава изложено на значителен финансов риск от задълбочаващия се проблем с неразплатените своевременно дейности, изпълнени от „Напоителни системи““. се казва още в одитния доклад.

През одитирания период дружеството стопанисва и управлява и 176 бр. язовири, в т.ч. 146 бр., собственост на НС ЕАД, 21 бр. комплексни и значими язовири, публична държавна собственост, предоставени за управление на НС ЕАД със заповед на министъра на земеделието и храните, и 9 бр. язовири, публична държавна собственост, стопанисвани от НС ЕАД, които по предназначение са ретензионни язовири. За 87 от тези язовири към 1 декември 2019 година няма документи за собственост. Отчита  се забавяне на процеса по издаване на документи за собственост на притежаваните имоти заради значителния брой на недвижими имоти, стопанисвани и управлявани от дружеството и недостига на финансов ресурс за тяхното актуване.

Експертите от Европейската лужба по мониторинг на аграрните култури (MARS) повишиха своите оценки за добивите от основните есенни култури в страните членки на ЕС заради подобрените условия на развитие и очакваните по-добри реколти в някои страни като Франция Румъния и България, които компенсират минималното намаляване на прогнозите за някои от страните в Северна Европа и Гърция. Те отчитат в своя майски бюлетин, че в периода на преглед, големи части от Европа са били обхванати от силни захлаждания на времето, като след 20 април засегнати от по-студеното време са били северозападните , централни, източни и северни части на континента. В тези части по-студеното от обичайното време за втората половина на април е довело до забавяне на фенологичното развитие на есенните култури и е нанесло щети върху посевите с рапица, без обаче да окаже влияние върху добивите. Забавяне в развитието и на летните култури е наблюдавано в засегнатите региони.

Дефицитът на дъжд в страните на ЕС почти не е оказал влияние върху развитието на посевите и техния потенциал за добив поради относително стабилното ниво на почвена влага. Излишъците на дъжд в някои региони пък е спомогнало за възстановяване на нивата от почвена влага. За периода от 23 до 28 май експертите на MARS очакват времето да се запази нестабилно с валежи и застудяване в северозападните, източни и централни части на континента със средно дневни температури от минус 6 до минус 2градуса под нормата. Потопли от обичайните условия се очакват в югоизточните части на континента, Италия, Турция, Източна Украйна и европейската част на Русия. Средно днените температури в споменатите региони ще са с между 2 и 6 градуса над нормата. Влажни условия (с натрупани валежи предимно между 10 mm и 40 mm; на местно ниво до 80 mm) се очакват в по-голямата част от Европа, с изключение на югоизточните региони, големи области на Иберийския полуостров, Италия и Турция, където се прогнозира по-сухо време.

Дългосрочната прогноза за периода от юни до август показва запазване на по-топло от обичайното време в средиземноморски регион на континента и най-вероятно за Турция. В големи част от Източна и Централна Европа, Турция и Средизмноморието  се очаква засушаване.

В началото на новата стопанска година Румъния остава сред топ износителите на мека пшеница от ЕС за трети страни, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на данни на Европейската комисия. По данни на анализаторите за отминалата стопанска година румънският експорт на пшеница за пазарите извън ЕС е отбелязал ръст с 40% спрямо предходната година. Основната причина за това е от една страна добрата реколта през 2019 година както и слабото търсене на вътрешноевропейския пазар заради възстановеното производство във Франци и Германия. Най-големите вносители на румънска пшеница за отчетения период са били Египет, Йордания, Судан, Филипините и Тайланд.

Делът на румънския износ на пшеница от този на ЕС през 219/20 година е възлизал на 16%, като по-висок от него е бил само този на Франция– 35%.

Все повече европейски фермери се притесяват от засушаването след като кампанията по засяване на пролетниците беше съпътстнвана със силно преовлажняване наа почвата, пише „Зерно Онлайн“. По-топлото и сухо време от обичайното може да допринесе за подобряване на текущото положение на посевите с пшеница особено в регионите с прекомерно съдържание на влага в почвите смятат анализатори. От друга стран се очаква задълбочаване на засушаването в някои централни и източни части на Германия, както и в Полша. Според тях почти няма риск за есенниците във Франция в сравнение с току що засятите пролетни култури. Ако обаче засушаването се задълбочи, не е изключено да пострадат и те, като се има предвид по-слабото състояние на посевите през тази година.

Според данните на France AgriMer към 30 март 62% от посевите с мека пшеница в страната се оценяват като добри и много добри спрямо 84% за същия период на миналата година. През тази седмица от фреското аграрно министерство обявиха, че площите с пшеница са намалели със 7,5% спнрямо миналата година до 4,6 млн. ха заради лошите климатични условия. Във Великобритания дори се очаква спад в обработваемите площи със 17% до 1,58 млн. ха. В Германия ситуацията изглежда малко по-благоприятна след като есенната пшеница успя да оцелее в сравнително меката зима, а наскоро премина и сеитбата на пролетната пшеница. Реколтата в страната се очаква да се запази на миналогодишното ниво от около 23 млн. тона , като по-високите добиви могат да компенсират съкращаването на обработваемите площи. Ако април се запази сух, в Полша могат да намалят прогнозата си за тазгодишната реколта, която към момента се оценява на 11,5 млн. тона.

Производството и цените на слънчогледа се очаква да останат стабилни през новия сезон, казаха  днес експерти  от Софийска стокова борса. Глобалната реколта от слънчоглед през 2019 година се оценява на около 50 млн. тона, в това число 9,7 млн. тона за ЕС. Очертава  се благоприятна маркетингова година, като Украйна и Русия ще произведат съответно 14 и 12 млн. тона. У нас слънчогледа върви около 630 лева на тон, като увеличението е около 5%.

Цени  на слънчогледа  на някои основни пазари към 26 юни  2019 година в долари за тон