Тагове

Нашествието на филоксерата дава тласък на лозаровинарската наука

Международното селскостопанско изложение АГРА 2024 предостави сцена не само за представяне на нови продукти, аромати и храни, но и на нови публикации. Такава бе монографията на доц. Тодор Начев „Лозарството по българските земи от възникването му до 20 век“ издадена с помощта на сдружение „Лоза и вино“. Книгата беше представена от Ангел Иванов, председател на сдружението“Лоза и вино“ и Маргарита Христова. На представянето на книгата присъстваше и дъщерята на автора.

Книгата е събрала богата информация за историята на лозарството по нашите земи от древността до 20 век каза при представянето и Маргарита Христова. В нея са включени и богат снимков материал на намерени гроздови семена по нашите земи край Велико Търновско.

„Имаме данни че по нашите земи са се отглеждали лози още в периода на неолита. Артефактите са намерени в неолитното селище край Кърджали от село Езерово и Ловеч. В книгата са посочени и сортове като „Мавруд“, „Кокорково“, „Памид „ и други. Първата част от монографията на доц Начев е доказателство, че осем хилди години преди новата ера е имало добре развито лозарство по нашите земи“, заяви Христова.

Тя опроверга масово известните информации че хан Крум е изкоренил лозята по нашите земи , а съществуването на византийско законодателство срещу кражби и грабежи в лозята е било доказателство за важното значение и голямата стойност на лозовите масиви през Средновековието. Друг разпространен мит е за това че в Османската империя не се е произвеждало вино. Според нея по време на османското робство не само се е произвеждало вино, но и лозарите са били облагани със сериозни данъци.

Авторът на книгата доц. Тодор Начев е представил богата информация, събирана прилежно в продължение на години от османските данъчни регистри за площите с лозови масиви по нашите земи. По негови данни близо две десетилетия след Освобождението на България през 1897 година у нас са се оглеждали 1,14 млн. декара с лозя.

В дисертацията на доц. Начев са описани детайлно не само прилаганите по нашите земи лозарски практики, но и използваните от лозарите инструменти и сечива.

„Разделението на страната ни на четри региона за лозо и винопроизводство е започнало още в античността на база на климатичните и особености и условията за отглеждане на лози“, добави още тя.

„Баща ми работи върху тази дисертация в продължение на 10 години, и посочената в нея литература е само малка част от изчетеното и проученото от него. През тези години той се запозна с много историци и археолози и така след приключването на своя труд той беше не само агроном, но и историк“, заяви и дъщерята на доц. Начев.

Според Ангел Иванов интересът към старите сортове идва предимно от малките изби и винопроизводители.

„Ние можем да излезем и да заемем малък дял от пазара с наши сортове грозде и вина. Подобно нещо отдавна правят италианци и французи и това играе важна роля за разширяване на пазарния им дял“, казва Иванов.

Най-добрата лоза като качество , а оттам и на виното е европейската. С великите географски открития и появата на колониалните империи по думите му лозарството се пренесло от Стария в Новия свят. „В Америка има много видове лози, които се характеризират с висока устойчивост на филоксераи гъбни болести, но са са със сравнително ниско качество на гроздето. Люлката на лозарството е била Балканския полуостров далеч преди създаването на българската държава“, добавя той.

„След съединението не само у нас, но и на целия полуостров възникнала така наречената филоксерна криза, която е преодоляна от специалистите към 1926 година. Тази криза дава тласък в развитието на лозаровинарската наука, чрез създаването на опитна станция в Плевен, която впоследствие прераства в днешния Институт по лозарство и винарство,: казва в заключение Иванов.

Като заболяване филоксерата напада корените на европейската лоза. Заедно с брашнестата мана, филоксерата е била пренесена от Новия свят. Кореновата форма на филоксерата е много по-опасна от лисната, тъй като след поразяването им от болестта, корените започват да гният и лозата изсъхва.

Американски диви лози са били в основата на разпространението на филоксерата по лозите в Европа през 19-ти век. До подобно заключение са стигнали група изследователи в новопубликувано изследване в списание BMC Biology. За това съобщава в своя блог, посветен на винопроизводството Алберто Грасо. Учени от Френския институт за земеделие, храни и екология са успели да секвенират генома на тази лисна въшка. Според резултатите на проучването им, произходът на това инвазивно насекомо е в Северна Америка и най-вероятно в масиви с диви американски лози по горното течение на река Мисисипи.

В изследването търсещо отговор на въпроса за произхода на филоксерата по лозите са се включили учени от над 70 страни, които са се възползвали и от специална платформа съхраняваща геномни ресурси на насекоми, свързани с агросистемите, на база на които са били извършени голям брой анализи в Европа и САЩ. Резултатите предоставят информация за инвазията през 19 век и потвърждават идентифицирането на Vitis riparia, американска дива лоза, като източник на филоксерата, която нахлу в Европа.

Кризата с филоксерата доведе до унищожаването на половината от френските лозя, променяйки икономиката и географията на лозарството в страната за дълго време. Само с използването на устойчиви американски лози като основа беше възможно да се спаси лозарството и да се съживят европейските лозя.

Тези нови проучвания отварят различни теми за дискусия свързани с еволюцията на насекоми като филоксерата и с генетиката и подбора на растителни видове с устойчиви на това насекомо коренови системи. Освен това те спомагат за подобряване на познанията за биологичните нашествия и техните потенциално катастрофални последици за селското стопанство и по този начин за човешкото общество и икономиката.