Тагове

Падналите дъждове през септември не са били от полза за пролетниците

В редовния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас. Причината за това според тях е продължаващото сухо и горещо време, което допълнително компрометира добивите.

От MARS констатират много ранен старт на жътвената кампания с ниски очаквания за среден добив. Падналите през септември валежи са отчетени като закъснели за пролетните култури, но са довели до подобряване на условията за сеитбата на рапицата. За периода между 1 август и 14 септември когато е извършен последният мониторинг на културите, температурите у нас са били с между 2 и 3 градуса над средните, а броят на горещите дни е бил с между 6 и 17 над средните за сезона. Валежите според експертите са били незначителни до 20 мм в северните и югоизточни райони на страната до 20-40 мм в югозападната част на страната. Заради ускореното фенологично развитие на посевите, падналите през септември валежи не са оказали никакво благотворно влияние на посевите. Ето защо експертите на MARS са ревизирали своите прогнози за добивите от царевица и слънчоглед надолу, като очакват добивите през тази година у нас от тези култури да са най-слабите за последните 15 години.

И докато при кампанията по прибиране на слънчогледа се отчита ранен старт подпомогнат от падналите дъждове, то прибирането на царевицата е започнало със закъснение през август.

Слабата реколта може да превърне ЕС в нетен вносител

Анализатори очакват по-слаба реколта от царевица в ЕС заради засушаването в Румъния- един от най-големите производители на царевица в блока, информира БТА. Според тях сериозното засушаване в северната ни съседка не може да бъде компенсирано от валежите в западните части на континента.

По-ниското производство може да направи ЕС нетен вносител на царевица, по-зависим от чуждестранни доставки през този сезон, особено след като се очаква блокът да ожъне под средните количества пшеница и ечемик, които могат да се използват за храна на добитъка.

Анализаторите рязко намалиха прогнозите си за предстоящата реколта от царевица в ЕС до около 60-61 милиона метрични тона – под миналогодишната продукция от около 63 милиона, но над 53 милиона през 2022 г., когато сушата засегна много региони в Европа.

„Ситуацията в Източна Европа е много трудна – като тази преди две години. Западна Европа се развива добре и това спасява ситуацията в сравнение с 2022 г.“, коментира анализаторът на „Аргъс“ (Argus) Максънс Девилърс.

С 30% по-слаба реколта в Румъния

Някои анализатори очакват производството на царевица в Румъния да спадне с около 30 на сто спрямо близо 11 милиона тона миналата година. „Аргъс“ оценява продукцията през 2024 г. на 7,5 милиона, а европейската компания „АгроБрейн“ (AgroBrane) – на 7,7 милиона.

„Доста предизвикателно е да се отглежда царевица в пещ“, посочва Габриел Рази от „АгроБрейн“, отбелязвайки, че културите са били изправени пред топлина от 40 градуса по Целзий по време на опрашването през юли.

По думите му това е един от най-предизвикателните сезони в агрономическо отношение, през които са преминали румънските фермери.

Неблагоприятните климатични условия през лятото също са навредили на царевицата в части от България и Унгария, казват анализатори.

Във Франция имаше несигурност по отношение на добивите, след като влажна пролет възпрепятства засаждането, докато южната част на страната е изправена пред високи температури от края на юли. Но благоприятните нива на влага, след проливния дъжд, който навреди на реколтата от пшеница, са поддържали царевицата в предимно добро състояние. Междувременно увеличаването на площта трябва да осигури по-висока продукция във Франция в сравнение с миналата година.

„Във Франция ситуацията е смесена, но производството би трябвало да е добро“, коментира Девилърс, оценявайки, че реколтата ще нарасне до малко над 14 милиона тона, малко над първоначалната прогноза на земеделското министерство.

Обилният дъжд би трябвало да подпомогне добивите на други места в Европа, въпреки че редуцирането на засаждането може да намали производството.

В Полша условията за реколтата са обещаващи, но по-слабото засаждане означава, че реколтата от царевица може да се свие с 13 на сто спрямо миналата година – до 7,6 милиона тона, посочва анализаторът на „Спаркс полска“ (Sparks Polska) Войтек Сабарански.

Той допълва, че жътвата в Полша е определена за ранен старт от средата на септември.

В Германия реколтата от царевица за зърно ще намалее с 2 на сто до 4,41 милиона тона, изчисли земеделската асоциация на страната в четвъртък, в сравнение с много по-рязък спад от 15 на сто на повредената от дъждовете реколта от зимна пшеница.

Конкуренцията между преработватели и износители води до поскъпване на слънчогледа

Сухото и горещо време в Румъния продължава да нанася щети върху посевите с царевица и слънчоглед, информира UkrAgroConsult. Според информация от румънските медии на редица места в страната през миналата седмица температурите са надминали 40 градуса, което е обърнало първоначалните прогнози за средни добиви от 10-12 тона на хектар с „главата надолу“.

Ако паднат дъждове в близките дни, биха могли да помогнат на малка част от посевите да се възстановят от стреса, но на много места царевицата е изсъхнала.

Ситуацията с посевите със слънчоглед е още по-тежка, тъй като на места добивите остават средни, докато растенията се намират във фазата на нормирането на зърното. Заради по-бързото развитие на растенията, румънските фермери планират да започнат кампанията по прибиране на слънчогледа в средата на август вместо в началото на септември.

Междувременно цените на слънчогледа в Румъния за последната седмица поскъпнаха с 10 долара до 453 долара на FoB заради ожесточената конкуренция между преработватели и износители.

Отчитайки прогнозите за времето е възможно цента на слънчогледа да достигне до нивата от миналата година. Към момента румънският слънчоглед е с 10 долара под нивото от аналогичния период на миналата година. Фермерите се надяват на по-добро развитие на пролетните култури с оглед на очакваните през тази седмица обилни валежи.

Анализаторите отчитат сериозен контраст в добивите и качеството на зърното между западните и югоизточни части на Европа

Анализаторите на Strategie Grains повишиха оценката си за реколтата от царевица през текущата година с 400 хил. тона до 61 млн. тона заради оптимистични очаквания за френската реколта, съобщава „Зерно Онлайн“. В своя месечен доклад те отбелязват, че кампанията по прибиране на царевицата е към края си, като се наблюдава голям контраст както по отношение на качеството, така и на количеството в западните и северни части и в югоизточните региони на континента.

Освен това обилните валежи в Западна Европа през октомври са допринесли за забавяне на кампанията по прибиране на царевицата, като ситуацията изглежда особено тревожна в западната част на Франция, където добивите ще останат под средните.

В своя доклад анализаторите на Strategie Grains намалиха и оценката си за площите с пшеница с 0,2 млн. ха до 21,5 млн. ха.

Разрушителни наводнения в Гърция и Словения

В последния си доклад експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS) са преразгледали оценките си за добивите на основните земеделски култури в ЕС като са коригирали с 3% надолу прогнозата си за средните добиви от царевица. Ревизията надолу при царевицата за зърно се дължи главно на влошената перспектива за летните култури в Румъния, България и Гърция. За слънчогледа ревизиите надолу на прогнозите за добива за тези страни бяха компенсирани на ниво ЕС поради ревизии нагоре на прогнозите за добива за Франция и Унгария.Според тях
продължителното засушаване оказва отрицателно въздействие върху формирането на добива в Румъния и България.

Според експертите:

„Условията на засушаване продължиха в североизточните и югоизточните райони на Румъния и се разпространиха в България, като епизодите на горещи вълни допълнително компрометираха образуването на добив при царевични и слънчогледови култури, особено в района по поречието на река Дунав в двете страни.“

Ясно изразените горещи вълни през втората половина на август повлияха негативно на перспективите за царевицата за зърно в част от Източна Франция (без да повлияят на перспективите на национално ниво), докато подобни условия в Северозападна Италия засегнаха главно пасищата и царевицата.

В Гърция безпрецедентни наводнения доведоха до пълна загуба на летни култури в района на Тесалия, който представлява 22% от националното производство на царевица за зърно. В Словения, след наводненията, докладвани в августовското издание на бюлетина, доста над средното ниво на валежите, включително случаи, надвишаващи 100 mm в някои райони, доведоха до допълнителни наводнения в полета с вече наситени с влага почви.

Прекалено влажните условия продължават в много части на Централна и Северна Европа

Излишъкът от дъжд продължи да засяга много части от Централна и Северна Европа с отрицателни въздействия върху летните култури (главно поради повишен натиск от болести), както и върху качеството на зърното и добивите от зимни и пролетни зърнени култури, които не могат да бъдат прибрани навреме. В няколко от тези райони се забави и сеитбата на зимната рапица.

За периода между 14 и 23 септември от MARS прогнозират запазване на високите температури в по-голяма част на континента, като топлото време ще бъде придружено от интензивни валежи и гръмотевични бури. За големи части на континента се прогнозират температури с между 2 и 6 градуса над средните за сезона. Запазване на сухо време без валежи се прогнозира за части от Италия, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Балканите.

С голяма вероятност експертите очакват запазване на топлото време, като температурите ще са с до 2 градуса над средните , с което ще са най-високите в 24 годишния период на климатологичен преглед. През октомври и ноември температурите ще са с 1 градус над обичайните за сезона, измервани в последните 24 години.

От Международния съвет по зърното повишиха оценката си за глобалното производство на царевица до 1,064 млрд. тона, което е с 12 млн. тона над прогнозата от миналия месец и с 19 млн. тона над нивото от 2017/18 година, информира „Зерно Онлайн”. Прогнозата за експорта на царевица в световен мащаб е повишена с 1 млн. тона до 156 млн. тона, а потреблението може да надмине производството с над 40 млн. тона, достигайки до 1,105 млрд. тона. Оценката за крайните запаси през сезона са повишени със 7 млн. тона спрямо юли до 256 млн. тона.