Тагове

Нов онлайн инструмент позволява по-лесното проследяване на произхода на австрийските вина и дава възможност на потребителите да разберат какви фактори оказват влияние върху вкуса им, съобщава специализираният портал thedrinksbusiness.com. Инструментът позволява проследяване на пътя на виното от лозето до трапезата, като в него вече са добавени почти 5 000 дигитално достъпни лозя. Своеобразния дигитален атлас е съвместно дело на организацията Austrian Wine и Виенския университет.

Всеки лозов масив е посочен с подробности за слънчевите часове, средната температура, валежите, градиента, надморската височина и видовете сортове грозде, отглеждани там. Има и подробна информация за всяко лозарско селище и лозарски район. Сайтът твърди, че е първият в света – и единствен – дигитален винен атлас,Крис Йорк, главен изпълнителен директор на Австрийския борд за маркетинг на виното (Austrian Wine), заяви по този повод: „(Уебсайтът) е мястото, където любителите на виното могат да потърсят всеки един детайл за това къде се отглежда любимото им австрийско вино. Austrianvineyards.com е отличен пример за факта, че Австрия е една от най-иновативните винопроизводителни страни в света.“ Работата по развитието на дигиталния атлас на австрийските вина продължава, като предстои да се добави геоложка информация за  всеки един от масивите.

Възможностите за финансиране на проекти свързани с внедряване на иновации в земеделието отдавна не се изчерпват само със субсидиите по инвестиционните мерки от стратегическия план. От Agri публикуваха нова покана за участие в кампания за финансиране на проекти от EIC Accelerator Challenge. Идеята на този акселератор е да се подкрепят малки и средни предприятия при внедряване на иновации.
EIC Accelerator е една от трите схеми на EIC (Pathfinder насочен основно към стартиращи компании, като в някои случаи е възможно финансиране за проекти да получат и предприятия с до 500 служители. EIC Accelerator предоставя значителна финансова подкрепа под формата на :

безвъзмездно финансиране до 2,5 милиона евро за разходи за развитие на иновации,
инвестиции до 15 милиона евро. Компаниите, работещи по технологии от стратегически европейски интерес, могат да кандидатстват за EIC инвестиции на стойност над 15 милиона евро.

В допълнение избраните от EIC компании получават обучение, наставничество, достъп до инвеститори и корпорации и много други възможности като част от общността на EIC.

Поканите за кандидатури са непрекъснати (и има 4 крайни дати за пълни кандидатури, като последната е 4 октомври 2023 г.Повече подробности: тук

В условията на непрекъснато променящ се климат, прецизното земеделие се превръща във все по-незаобиколим фактор. Сега една компания, част от европейския иновационен хъб АгроХъб.бГ показва на дело как в една от опитните оранжерии на ИЗК Марица“ в Пловдив могат да се съчетаят в едно прецизното капково напояване и внасяне на торове, като за това спомага и възможността за стриктно следене на климата. Това е само една от 16-те подобни демонстрационни точки, които ще бъдат изградеи в цялата страна при различни почвеноклиматични условия, и в стопанства с различен профил и обем на обработваемите площи, които ще позволят на заинтересованите производители в реални условия да се убедят от ползите на внедряване на нови технологии преди да решат дали да инвестират в тях.

Скоро допълнително инсталирани фитокамери и термоекрани ще допринесат за още по-точно управление на климата и следене дори на метаболизма на растенията в опитната оранжерия. Една от дейностите на компанията ONDO е свързана с разработката на технологии за прецизно земеделие в частта именно насочена към прецизното напояване, торене и управление на климата. Повече за това как работят тези технологични нововъведения в тази оранжерия разказа съоснователят на компанията Ивайло Енев.

Как се стига до преобразяване на оранжерията?

Оранжерията превърнала се в национална демо точка на Европейския иновационен хъб АгриХъб.Бг благодарение на внедрените в нея технологии е била изградена от съществуваща и до днес нидерланска компания. Преди да се стигне до вграждането на технологиите в нея, е била подменена напоителната инфраструктура, която е вкарана под земята като са използвани PVC тръби за високо налягане. „Системата е за капково напояване с дебит от един литър на час през 30 сантиметра“, казва Енев.

След това са били монтирани разпределителен възел, контролер за управление на климата, система за миксиране на торовете във водата , метеостанция и система за контрол на ph на водата.

Как се управлява климатът в оранжерията?

Оранжерията е разделена на девет отделни климатични блока, във всеки от които е инсталиран сензор за температура и влажност на въздуха, чрез който се управлява климата. „Въз основа на данните от сензорите контролираме проветрителите на покрива на оранжерията. Например ако температурата е достигнала 25 градуса, контролерът се отваря, ако градусите паднат до 22 -затваря“, разяснява той.

Как действа на практика прецизното напояване и торене?

Предстои скоро в оранжерията да бъдат инсталирани термоекрани и т.. нар пердета, които се използват за засенчване на растенията и система за охлаждане. Помпата за напояване се управлява от честотен инвертор с който се предотвратява възможността да се спукат тръбите заради голямо налягане на водата поради факта, че системата е с дебит между 700 и 6000 литра на час и е настроена да работи на 2,5 бара. В оранжерията на ИЗК Марица се отглеждат четири различни култури, които изискват торене по различен начин. „Когато в софтуера на системата сме задали четири различни рецепти, избираш нужната за наторяване например на краставици или домати, зареждаш ваните с нужните количества торове и напояването и храненето на растенията върви едновременно“, разкрива още той.. „Тъй като системата разполага с контролер на нивото на ph на водата, това прави възможно използването на еднокомпонентни и по-евтини торове. Единственото което производителите трябва да направят е да зададат целта, какво ph на водата искат да бъде постигнато“, разяснява още експертът. Благодарение на процеса известен като обучение на машината, при стартиране на системата, алгоритъмът се самообучава в първите 60 секунди, преди да започне прецизно подаване на вода и хранителни вещества.

Как фермерите могат да получат достъп до тези технологии?!

На земеделските производители се предлагат две възможности за внедряване на тази технология, или да си закупят хардуера и да заплащат годишна абонаментна такса за свързаност със сървъри и облачна инфраструктура от порядъка на 500 -1000 лева на година или 100% абонаментно базиран модел срещу инсталационна такса и месечен абонамент. Таксите се изчисляват на база използвани функционалности като при условие, че от производителя се заплаща месечна абонаментна такса, за 4 години се изплаща цялото оборудване.

Какво следва?!

Подобно оборудване е в процес на изграждане на още две демо точки на територията на Пловдив- в лозовите масиви на Аграрния университет и в Центъра по системна биология и биотехнологии. Предимството на предлаганата технология е, че включва единствения по рода си контролер, включващ в едно управление на климата и напояване. Разликата с оранжерията в центъра е, че там ще се управляват същите процеси но не в почва а на субстракт. „Тук е почва, а там хидропоника. Ние ще управляваме климата реално благодарение и на проветрители и термоекрани и климатизация, докато в демоточката в лозята с площ 2 500 декара, управлението на напояването ще се извършва абсолютно дистанционно и с помощта на специални модули чрез които се осъществява безжична комуникация с контролера“, пояснява Ивайло Енев.

В лозята на Аграрния университет ще бъде внедрена още една иновативна разработка на компанията- т.нар. Метеохъб, включващ метеорологична станция и мрежа от сензори за измерване на влажност, температура и електрическа проводимост (ec) на почвата.

„Тъй като цялостната идея на проекта е, фермерите да могат да тестват тези технологии, преди да решат дали да си ги купят, инвестирайки в тях, ние сме подбрали най-различни по вид и структура полета и демонстрационни точки, като например в полетата на зърнопроизводителите това ще ни позволи да видим как се отглеждат с напояване не само царевица, но и слънчоглед и рапица, опит какъвто у нас не е правен“, каза в заключение Ивайло Енев.

С навлизането на все по-голям набор от иновации в практиката на земеделските производители, сигурно за мнозина от тях става все по-трудно да се ориентират в цялата гама от понятия като се започне от прецизно земеделие, дигитализация, облачни системи, цифровизация, сателитни технологии и прочие Ето защо д-р Васил Василев от фирма „Технологика“ запозна фермери от цялата страна по време на специализиран уъркшоп в Пловдив със съставен от тях своеобразен речник на термините, предназначен за фермерите-иноватори. Работата по този речник е част от проекта за изграждане на мрежа от демо точки на Европейския иновационен хъб АгроХъб.БГ

Малцина например се замислят за разликите между прецизно, умно и дигитално земеделие. „Прецизното земеделие е технологичен подход за управление на земеделието, който наблюдава измерва и анализира нуждите на отделните полета и култури“, разяснява д-р Васил Василев. Тези процеси на наблюдение и анализ се извършват с помощта на вегетациони индекси, извличани от сателитни изображения. „Най-популярният индекс, по който се оценява състоянието на посевите е т.нар. NVDI  индекс, и е пряко свързан с азотния дефицит, като неговото понижаване означава, че в растенията се наблюдават по-ниски стойности на съдържание на азота“, продължава експертът.

Друг индекс наречен NDWI  е свързан с определяне на нивото на запасите от влага в почвите   и растенията и  е  свързан с определянето но на сухи и влажни условия на полето . „Целта на прецизното земеделие, е тези индекси да бъдат структурирани на отделни зони, така че да позволяват третирането им по различен начин чрез прилагане на различни норми било на поливане, било на торене“, разясни още пред фермерите д-р Василев. В този случай е възможно според него да дават повече на по-добре развитите растения с възможност да осигурят повече добиви, и да се намали торенето в зони, в които растенията са достигнали своя пик на вегетация.

„За разлика от прецизното земеделие, терминът „интелигентно земеделие“ се свързва повече с прилагането на информационни технологии за оптимизиране на сложни земеделски системи, поясни експертът, като според него фокусът е поставен върху достъпността на тези системи до аналитични данни и тяхното използване с цел подобряване състоянието на полето. Като пример той посочи възможността за интегриране на метеорологичните данни за температура, влага, валежи и пр. , като внедряването им ще даде възможност на производителите да планират кога да напояват или торят според прогнозите за времето и очакваните количества валежи.

„Дигиталното земеделие“ е по-скоро обобщаващ според него термин, който включва предишните два, като при него става въпрос за даване на добавена стойност към вече събраните и анализирани данни, която да допринесе за по-ефективното им използване и внедряване в дейността на дадено стопанство. Такава добавена стойност например може да донесе използването на дрон, който да напръска с активно вещество само точно определени зони от полет, или да се използват анализи, които да позволяват на производителите да вземат решения кога и с колко да торят.

„Машинно обучение“, процес при който се използва изкуствено генерирани знания и опит, с помощта на които може да се подхрани една система, която след това връща обратно данни. „Например когато от производителите се зададат в нея полетата с различни култури, тя може да търси автоматично сходни примери на база спектралния анализ на сателитните изображения като се съставя карта на дадената зона“, поясни още той. Машинното обучение може да е както контролируемо, така и неконтролируемо.

Използването на изкуствен интелект е следващото ниво на прецизното земеделие, което може да позволи вземане на решения от машините за това , на база събраните данни и анализи кога да се извършва нормирано пръскане.

Цялата структура на дадено стопанство от полета, през сгради и транспортни средства пък може да се включи в нещо даващо още по-неизмерими възможности, наречено „интернет на нещата“, което може да изключи човешкия фактор и да се автоматизират задачите свързани с вземане на решения за управление на процесите.

„Облачни технологии“– позволяват споделен достъп до мрежови услуги, сървъри, хранилища за данни и други. Те дават общ достъп до цялата нужна информация от данни нужни за подобряване например на икономическите параметри, сигурността на храните и подобряване на обработките.

„Блокчейн“ – метод за съхраняване  на  данни в компютърна мрежа, като в случаи със земеделието, е възможно информацията свързана с рентите с цените на зърното, с продажбите на земеделски култури, управление на машинния парк, метеоданните и прочие да се съхраняват на едно място.

Big Data– сложен набор от големи количества данни, получавани от различни източници като машини, метеостанции, сателити и други.

„Отворена API система“– приложен програмен интерфейс, представляващ техника за споделяне на информация между онлайн услуги и приложения. Подобен продукт може да е безплатен с отворен код.

Open Source система- система, разработвана и предоставена за безплатна употреба на потребители и разработчици. Такива системи са например  QGIS“, „GRASSGIS, Open Gis и други.

„Апликации“- мобилни и десктоп базирани приложения

„Интерфейс“– среда за комуникация между човек и машина

„Дистанционни методи“– набиране на информация за състоянието на полето дистанционно, без да се ходи на него, с помощта на сателитните технологии чрез пасивни и активни методи , например радарни сателити с активни сензори. Доказано е , че информацията получавана от сателитните изображения превъзхожда многократно това, което може да се види с човешко око на полето.

По думите на д-р Васил Василев е установено, че индексът NDVI  може да засече проблемни зони на полето с между 7 и 12 дни по-рано отколкото при директен оглед на полето от фермера. Интересно е да се отбележи, че почти всички сателитни системи използвани за прецизно земеделие са от оптични сателити, тъй като позволява много по-голяма точност на заснемане от порядъка на 15-30 сантиметра. При радарните сателити получената информация е много по-сложна за обработка поради наличието на така наречените поляризации. Освен това при оптичните сателити има определена честота на заснемане, която позволява да се проследи динамиката на полето, и да се вземат адекватни решения. „Комбинирането на сателитни технологии с метеоданни ще позволи на фермерите да вземат много по-точни и адекватни решения за дейностите на полето. Погрешно е да се смята, че тези технологии заместват работата на полето, но тази информация подпомага фермерите да вземат правилните решения“, каза в заключение д-р  Василев.

Фермерите ще могат да кандидатстват с проектни предложения за цифрово трансформиране на стопанствата си през плана за възстановяване и устойчивост по максимално улеснена процедура

С оглед и на все по-видимите климатични промени един от основните приоритети не само за европейското земеделие, но и за българското във вече стартиралия нов програмен период на прилагане на стратегическите планове ще са инвестициите във внедряване на иновации и цифрови технологии в стопанствата. Предимство за българските земеделски производители е, че те могат да търсят възможности за финансиране на проекти в тази насока както по интервенциите в стратегическия план, така и през плана за възстановяване и устойчивост.

Фермери от цялата страна бяха запознати с последните новости по темата по време на специализиран уъркшоп в ИЗК Марица в Пловдив от Светлана Боянова, ръководител на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ. „Идеята на подпомагането по стратегическия план е да се търси обединение между земеделски производители, технологични компании и наука, без значение дали партньорите са от България или от чужбина. Важното е тези партньори да притежават знанието и ноу-хауто, което е нужно на вас като производители. Ето защо рискът се поема от програмата или стратегическия план“, заяви пред присъстващите Светлана Боянова.

Тя уточни, че ако до момента даден фермер желае да направи експеримент в полеви условия, дали някаква технология работи при него, ще трябва да си го направи за своя сметка. От иновацията по думите й би имало ефект, само ако се установи, че нейното внедряване е довело до реални резултати в даденото стопанство. В сегашния програмен период по стратегическия план ще могат да се финансират именно подобни опити за внедряване на иновации в стопанствата.

„Така фермерите ще могат да тестват даден продукт или услуга, преди да инвестират в нея. Важно е да се знае, че самата научна дейност не се финансира, а фокусът е поставен върху това, дали определена технология работи в конкретни стопанства“, добави още тя. Земеделските производители трябва да знаят, че с влизането в сила на стратегическия план, по досега познатата мярка за иновации ще има и една предварителна подготвителна фаза, за която могат да получават до 15 хил. евро, насочени именно към изготвяне на проектите, като идеята е да се намери водещ партньор на проекта и да се създадат оперативни групи. След като са определени партньорите по даден проект и е взето решение за внедряване на определена иновация в стопанството, следва втората фаза за която са предвидени до 400 хил. евро. „Проектите ще са със срок на изпълнение до три години, и във втората фаза от изпълнението им се позволява да се покрият всички разходи по така наречените меки мерки например лабораторни анализи и др. добави още ръководителят на АгроХъб.БГ.

Друг ключов момент при реализацията на проекти за иновации, е че вече са позволени авансови плащания през периода на реализацията им. „Поради това, че се касае за иновативни, а не за инвестиционни проекти, очакванията ни са, че от министерството ще облекчат критериите за отпускане на авансови плащания защото обикновено за да се получат такива са нужни някакви гаранции“, поясни Светлана Боянова.

Що се отнася до инвестирането в закупуването на определено цифрово решение, през новия програмен период стопанствата ще се класифицират на малки, средни и големи, и ще се дава приоритет на групите и организациите на производители. Мисля, че това е бъдещето не само заради субсидиите, но и заради решаване на проблема с реализация на произведената продукция“, убедена е тя. Така за групи и организации на производители се предвижда покриване на инвестициите в цифрови технологии до 75%. Предвидена е възможност за увеличаване на покритието на инвестициите с още 10% , когато те са насочени към внедряване на цифрови технологии в стопанства на производители на плодове и зеленчуци или в животновъдни ферми.

„Друга нова интервенция свързана с инвестиции насочени към опазване на околната среда, също позволява да се кандидатства с проекти за внедряване на иновативни технологии, насочени тъкмо към дейности, свързани с опазването на околната среда. Тук могат да влязат инвестиции за сензори, дронове, изкуствен интелект, автоматизация и роботизиране на стопанствата, системи за прецизно напояване, за отдалечен контрол и управление и мониторинг на данни за поливни норми“, поясни още Светлана Боянова. Изключени по тази интервенция са инвестициите в елементи от напоителната инфраструктура. Към нея обаче се включват превенция на болести по животните, въвеждане на регенеративно и консервационно земеделие, събиране и анализ на данни за генерираните отпадъци и проследяване на вредните емисии в стопанствата. Финансирането по тази интервенция е до 50% от общия размер на проекта, като за групи и организации на производители може да се увеличи до 75% и до 60% за кооперативи на производители на етерично-маслени култури, плодове и зеленчуци и животновъди.

Какво предвижда плана за възстановяване и устойчивост за инвестиции в цифрови технологии

Другата възможност за земеделските производители да търсят източник за инвестиции на проекти в сферата на иновациите и цифровите технологии предлага плана за възстановяване и устойчивост. „По него са предвидени две възможности за инвестиции, насочени към модернизация на стопанствата и цифрова трансформация и в управление на води“, уточни Светлана Боянова.

Дейностите, свързани с модернизация и цифрова трансформация с насочени към опазване на околната среда и цифровите технологии. „Що се отнася до растениевъдството, тук допустими са например инвестиции във внедряване на цифрови технологии за прецизна сеитба, прецизно торовнасяне, GPS системи и дронове, автоматизирани системи и оборудване за електронно управление на процесите в оранжерийното производство, машини за подготовка на продукцията за продажба, измиване, сортиране и охлаждане на продукцията, автоматизиране на процеса на складиране и др. инсталации“, поясни още тя. По отношение на животновъдството са включени различни системи за управление и мониторинг на процесите в стопанството. Земеделските производители, които кандидатстват с проекти по плана за възстановяване и устойчивост трябва да са наясно, че имат срок за изпълнението им до 2025 година. Ключовото тук според нея е, че през плана за възстановяване могат да се реализират проекти, свързани и с внедряване на системи за събиране и анализ на данни, за производство на енергия от възобновяеми източници, за биогорива и третиране на органично произведените торове в стопанствата и отпадъците. Размерът на подпомагане предложенията за изпълнение на инвестиции по плана за възстановяване е между 30 хил. и 1 млн. лева. „Разликата с проектите по стратегическия план е, че тук при реализиране на тези предложения не се изисква от кандидатите да представят бизнес план, и режимът е облекчен максимално“, уточни Боянова. Допълнително точки към тези предложения за инвестиции носят, дали в тяхното реализиране се включват жени, възрастта на участниците, финансовото състояние на стопанството, като се определя печалбата за трите завършени години, биопроизводителите, историята на стопанството и дали произвежда плодове, зеленчуци или етерично-маслени култури. Един от немаловажните критерии по думите й е свързан с екологичните критерии, с доставката и монтирането на машини за оползотворяване на отпадъците и третиране на растителния и животински отпадък. В този случай, земеделските производители могат да комбинират проектно предложение за инвестиции в изграждането на подобни мощности за третиране на отпадъците в стопанствата и еко схемата за насърчаване на зеленото торене по стратегическия план“ уточни още тя.

Другата спомената възможност е за предложения за инвестиции, свързани с управление на водите. „Изискваните от МОСВ документи като екологична оценка, становища от басейновите дирекции, оценка за състоянието на водния обект могат да забавят реализирането на подобни предложения за инвестиции“, предупреди фермерите Боянова. Размерът за финансиране на предложния за инвестиции по този фонд е между 30 хил. лева и 1 160 000 лева, като се покриват до 50% от направените инвестиции. Допустими са проектни предложения за инвестиции за намаляване на загубите на вода и управление на водите.

Мартин Иванов

Прилагането на дигитални решения в земеделието придобива все по-голяма актуалност с оглед и на условията на постоянни климатични промени, в които земеделските производители са принудени да се справят с предизвикателства от различно естество. Отделни сървиси и апликации вече позволяват да се събира информация от полето и фермата от най-различен характер. За да намери полезно приложение обаче тази информация, фермерите трябва да са придобили нужните дигитални умения. Кой обаче трябва да промотира тези обучения сред фермерите, така че те да разберат как и къде могат да се обучават за да повишат дигиталните си умения, или да придобият нови? Отговорът на този и други важни въпроси касаещи процеса на дигитализация в земеделието дадоха  Главна дирекция „Земеделие на ЕК, по време на специализиран семинар в Брюксел на 28 март , организиран от AG-Press.eu за 35 журналисти от Европа.

„Как ще се придобиват дигитални компетенции от фермерите е заложено в самата ОСП. На всяка страна членка е дадена възможността да организира различни обучения и тренинги, чрез които да се даде възможност на фермерите да придобият дигитални умения. Повечето страни членки са включили интервенции в своите стратегически планове, насочени специално към организирането и промотирането на подобни обучения които да помогнат на земеделските производители да разберат как да използват дадена апликация или инструмент. Освен това самите страни членки трябва да оценят за кого е полезно да използва подобни инструменти, и каква е ползата от употребата им“, заяви тя.

По време на семинара тя представи цялостната политическа визия на ЕК за процеса на дигитализация, който трябва да допринесе не само за това, земеделските производители да започнат да произвеждат по-ефективно чрез анализиране и използване на получената от различни инструменти информация, но и да помогне за намаляване употребата на пестициди за запазване на хранителния суверинитет на Европа. Друг не по-малко важен въпрос с оглед на все по-широкото навлизане на изкуствения интелект е и ролята му в обучението на автономноуправляеми машини когато става дума за земеделие която тепърва ще се увеличава. С оглед на това ЕС все още изпитва трудности със създаването на регулаторен механизъм за това, кой и как може да използва изкуствен интелект.

В тази връзка от ЕК заявиха че вече е предложено законодателство, което да урегулира този проблем. „Този въпрос за нас е свързан със спазването на редица етични норми, и се очаква законодателството което предвиждаме да приемем, да засегне дефиниране на високорисковите апликации и да даде отговор кой и за какво може да използва изкуствения интелект. Смятаме че в тази връзка превенцията е много важна, когато говорим за това, кой и как може да използва изкуствения интелект з машинно обучение“, заявиха още от ГД „Земеделие“. Това според ЕК се налага заради все по-бързото развитие на процеса по внедряване на изкуствения интелект в процеса на машинното обучение и заради интензивната поява на нови и нови алгоритми.

Сред въпросите на които беше даден отговор от представителите на Главна дирекция „Земеделие“ бяха и такива, свързани с ролята на прецизното земеделие в процеса на дигитализация, което може да помогне на фермерите не само да намалят употребата на пестициди но и да им отговори на въпросите как и колко земеделска продукция да отглеждат. Шест държави членки сред които Германия, Гърция и Унгария са включили в своите стратегически планове специална интервенция касаеща прецизното земеделие.

По време на оформилата се дискусия по темата за ролята на дигитализацията бяха засегнати и въпроси свързани с ролята и за привличането на все повече млади хора към земеделието, които чрез използване на на иновативни инструменти да разберат, че то не е свързано само с опазване например на стари традиционни практики на отглеждане, но и с инструменти чрез които да получават информация за това какво се случва на полето. Беше подчертана и ролята на консултантските услуги и работата на кооперативите за увеличаване достъпа на малките стопанства до дигиталните решения и цифровите технологии, както и факта, че стратегията за дигитализация приета от ЕС касае не само земеделието вчастност, но и населението живеещо в селските райони на Европа, което чрез използване на различни инструменти и приложения да получи по-добър достъп до образователна среда, а процесът на дигитализация представлява възможност и за бизнеса да се върне образно казано в селските региони, където да промотира тези инструменти не само сред фермерите, но и сред населението.

Мрежата EU CAP Network дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят с интересен латвийски проект за прилагане на иновативни методи в отглеждането на ягоди. Подробности за проекта може д видите по-долу.

По време на последното издание на специализираното изложение АГРА 2023 в Пловдив от AgroHub.BG разказаха пред участниците в специализиран форум за това, какви биха били ползите от изграждане на демо точки като тази в опитните лозови масиви на Аграрния университет в Пловдив, където фермерите могат да видят и изпробват различни иновативни решения в лозовите масиви, с чиято помощ могат да повишат своята устойчивост. Дигитализацията на лозите ще спомогне в борбата с болестите и оптимизирането на растителната защита, но за да повярват в нея, лозаро-винарите ще могат да наблюдават как тя работи на опитните полета.

Експертите на AgroHub.BG в лицето на неговия ръководител, Светлана Боянова, доц. д-р Иванка Тринговска от ИЗК Марица и представителите на технологичните партньори – Ивайло Енев, Благой Анастасов и Васил Василев, взеха участие във форума на сп. Enterprise „Фермата: Агроиновации и тенденции“! Те разказаха за услугите на AgroHub.BG и демо точките, където земеделските стопани ще могат да се запознаят отблизо с тях.

„Само преди няколко години, когато виждах как технологиите, науката и бизнесът работят заедно на запад, си мислех, че това не е възможно в България. Но проектът AgroDigiRise доказва, че такова партньорство има почва и у нас и наистина вярвам в ползите от него за земеделието.“, заяви Благой Анастасов от стартъпа BeVine по време на събитието. AgroHub.BG

Как се изгражда националния демоцентър в Пловдив

AgroHub.BG – така нареченото „единно гише за услуги“, насочени към обучения и дигитални умения, тестване преди инвестиране, предоставяне на експертна подкрепа, информиране и изграждане на партньорства представи по време на АГРА 2023 в Пловдив, заедно с част от партньорите си повече информация за това, как се изгражда националният демоцентър, който ще е разположен в ИЗК Марица.

По време на АГРА 2023 AgroHub.BG присъства чрез щанда на един от партньорите в организацията – Институт по зеленчукови култури „Марица“, които използваха своето участие, за да промотират предстоящото откриване на Националния Демо Център, който ще бъде разположен на тяхна територия. Демо центърът е в процес на оборудване с модерни, прецизни и дигитални технологии, включително за прецизно капково напояване и контрол на климата, които ще позволят на земеделските стопани да видят работата им и ползите от тях в реални условия.

От Института по зеленчукови култури „Марица“ към ССА през тази година са избрали да се включат в конкурса за иновации на АГРА 2023 с нова разработка на технологична инструкция, която да позволи на всеки производител на зеленчуци сам да си произведа компост. „Компостът е актуален защото е част от кръговата икономика и винаги може да намери приложение при оползотворяване на растителни отпадъци. Разработената от нас технологична инструкция касае производството на компост от плевелна растителност, тоест отпадъчен растителен продукт, който може да бъде усвоен в производството на компост и в добавка със слама и оборски тор. При него се получава страничен продукт, който може да се добавя към използвания субстракт при отглеждане на разсади. Иновативното е, че ние внедряваме компоста като материал обогатяващ субстракта за работа на открито“ казва гл .ас. Цветанка Гинчева, от ИЗК „Марица“.

Учените в института са извели експерименти, при които към субстракта който ще се използва за отглеждане на броколиса добавили 25% от компоста, и са установили по думите и, че при условие, че субстрактната смес е в съотношение едно към едно торф и перлит, се получава увеличение с до 4-5% в добива на цветни глави. „Решаващо значение в случая има и сорта, като в опитите си ние сме използвали български сорт броколи“, допълни тя.

Според нея компостът може успешно да се използва като добавка и за субстракт при отглеждане и на други зеленчуци. Начинът на производство на компоста е описан в специална книжка, която може да се намери в института, и там стъпка по стъпка е обяснено как всеки производител може да си произведе компост.

„За производството на компоста влияние оказват и външните условия. Ако се започне процеса на производство през лятото, то периодът за получаването му може да се съкрати значително, защото по принцип процеса на компостиране на растителни отпадъци се влияе от микроорганизмите, които пък са зависими от външните условия“, уточни още гл. ас. Гинчева.

В технологичната инструкция е включена още полезна информация за зеленчукопроизводителите като например как да се отглежда броколито, как да се подготви субстратната смес, колко посадъчен материал е нужен за един декар и как да се поддържа поливния режим, как да се закалира съда и да се води борба с основния неприятел при отглеждане на броколито -зелевата муха.

С три нови сорта „Терес, „Деа“ и „Жанета“ се представя през тази година на специализираното изложение АГРА в Пловдив Институтът по розата в Кюстендил, съобщи доц. Ганка Баева. Сортовете са разработени от д-р Станко Станев.

От института вече са получили сертификат за патент от патентното ведомство. Тези сортовесе характеризират с много високо съдържание на етерично масло и по-добри добиви между 600 и 800 килограма от декар. Освен това от института участват в традиционния конкурс за иновации с биокрем съдържащ какао, кокосово масло,жожоба и лавандула за аромат.

Едва няколко месеца след стартирането на проекта AgroDigiRise, първият български цифров иновационен хъб в земеделието, одобрен за европейски такъв, вече работи активно и е част от всеки значим форум в агросектора у нас. По време на международното специализирано изложение АГРА 2023 в Пловдив, AgroHub.BG ще бъде представен чрез щанда на един от партньорите в консорциума, ИЗК Марица, както и на Форум “Фермата: Агроиновации и тенденции”.

Как сателитни снимки, лозарство и прецизно земеделие се обединяват в едно иновативно технологично решение ще разберете от презентацията “Земеделието среща технологиите в АгроХъб.БГ”, стартираща в 15.00 часа на 24 февруари /петък/ в зала Пловдив, Конгресен Център, Международен панаир Пловдив. Ще научите на какъв етап е изграждането на демо точките в рамките на проекта, ще се запознаете с партньорите, участващи в него и ще научите каква е ползата от цифровите технологии в земеделието. Повече за AgroDigiRise ще разкаже мениджърът на проекта Светлана Боянова. Към нея ще се присъединят експерти от технологичните компании ТехноЛогика, Ондо Солюшънс и Бивайн, чиято съвместна работа е ключът към дигиталната (р)еволюция в земеделието. Заместник-директорът на ИЗК “Марица”, доц. Д-р Иванка Тринговска, ще представи Националния демо център – мястото, където посетителите ще могат да видят как работят технологиите, да се срещнат със специалисти и да развият дигиталните си умения с иновативни и интерактивни обучения.

По време на цялото изложение повече за AgroHub.BG ще може да научите на щанда на ИЗК Марица, който се намира в Палата 6, щанд А2. Експертите от института ви очакват, за да ви разкажат повече за богатото портфолио от услуги, които ще се предоставят безплатно в рамките на проекта AgroDigiRise, както и за Националния демо център, на който именно те ще бъдат домакин.

В рамките на АГРА ще продължи и разпространението на АНКЕТАТА, посветена на нуждите на потребителите от обучения и услуги, свързани с повишаване на техните цифрови знания и компетенции. Благодарение на анкетата, както и на богатия си експертен потенциал, AgroHub.BG цели да изгради своето разнообразно портфолио, насочено към идентифицираните потребности на целевите групи. Анкетата ще се разпространява на АГРА 2023 през целия период на изложението от 21 до 25 февруари. Потърсете QR кода или вземете хартиен екземпляр от щанда на ИЗК „Марица” – щанд A2 в палата 6!

Десетата по големина изба в САЩ O’Neill Vintners and Distillers използват необичаен подход за рециклиране на отпадъчните води с помощта на червеи, информира Forbes. За целта те отглеждат близо 150 хил. милиона червея, които могат да пречистят около 80 хил. галона отпадъчни води годишно. (1 галон= 3,75 литра). Това е само една от прилаганите от компанията практики за устойчиво производство. Освен нея те са въвели прогресивна система за оптимизиране на човешките ресурси, осигуряваща продължаващо кариерно обучение на 360 служители и както и използването на дронове за борба с брашнестите червеи в лозовите масиви.

„От създаването ни през 2004 г.“, заявява Джеф О’Нийл, основател и главен изпълнителен директор, „ние винаги сме се фокусирали върху устойчивостта. Първо станахме сертифицирани по BRC и ISO14001, а след това постигнахме сертификат за устойчиво лозарство в Калифорния в нашите лозя и винарни, така че се придвижихме към всички тези сертификати и сега сме в процес на получаване на сертификати за биологично и регенеративно земеделие. Получаването на статут на B Corp отнело на американската компания 18 месеца. Това е система за сертификация на компании базирана на техните социални и екологични резултати, която се предоставя от неправителствената организация B Lab както в САЩ и Канада, така и в Европа. Към днешна дата едва 25 винарни в света са получили статут на B Corp.

Серификатът е знак за спазване на определени социални практики в рамките на една компания, но също така държи компаниите отговорни за политиките и практиките на общността, доставчиците, клиентите и корпоративното управление. Освен това, с акцент върху прозрачността, той прави тази информация публично достъпна на уебсайта на B Corp.

За мащабите на O’Neill Vintners and Distillers, която произвежда над 2 млн. Каси вино и още толкова спиртни напитки годишно, наличието на подобен сертификат е от голямо значение. Най-известните марки вина на O’Neill включват Line 39, Harken, Intercept, Rabble и Robert Hall, но те също произвеждат частни марки за много магазини. Седалището на компанията се намира в Калифорния, а тя обработва над 870 акра лозя там и купуват грозде от производители, обработващи над 15 хил. акра лозови масиви.

„Един от най-предизвикателните аспекти на сертифицирането на B Corp“, съобщава О’Нийл, „е, че всички наши производители и други доставчици също трябва да бъдат сертифицирани като устойчиви. Това означава, че те трябва да са включили положителни екологични и социални практики в своя бизнес и проактивно да демонстрират подобрение.

Как лозаро-винарската индустрия може да промени нагласите към регенеративното земеделие

„Мисля, че ключовият въпрос,“ казва О’Нийл, „е как можем да отглеждаме грозде в по-въглеродно неутрална среда? Част от решението е производството първо да стане устойчиво, но в дългосрочен план вярвам, че възприемането на регенеративното земеделие може да промени нещата.”

Регенеративното земеделие се фокусира върху здравето на почвата и включва използването на покривни култури, намалена или никаква обработка на почвата, намалена или никаква употреба на агрохимикали и изграждане на обща екосистема с природата. Много от водещите селскостопански фирми по света проучват това, тъй като то също така намалява въглеродните емисии. Предизвикателството е цената за прилагане на новите практики и неблагоприятните климатични условия, като горещо влажно време, което може да стимулира растежа на плесен и да накара фермерите да се върнат към пръскане с агрохимикали.

Национално сдружение „Планинско мляко“ – Смолян има удоволствието да Ви покани да вземете участие в Откриващата конференция по проект „Ускоряване въвеждането на блокчейн технологиите“ с акроним “DL TEchс UP”, който се съ-финансира от ЕФРР и националните бюджети на държавите участващи в Програма ЕТС Интеррег VАА Гърция- България 2014-2020.
Във фокуса на конференцията ще бъде ролята на новите технологии в селското стопанство, цифровото бъдеще на агробизнеса, прецизно и интелигентно земеделие, блокчейн технологии, изкуствен интелект. Участниците в конференцията ще имат възможност да се запознаят с приложението на цифровите технологии в селското стопанство, с възможностите за финансиране за внедряване цифрови решения и блокчейн технологии за повишаване на производителността на отраслите от Стратегическия план за ОСП 2023-2027, ПРСР 2021-2027, национални фондове и програми. Ще научат също как проект DL TEchс UP може да подпомогне новаторски идеи за въвеждане на блокчейн технологии.
Събитието ще се проведе на 21 октомври 2022 г от 10.00 ч в хотел „Фантазия“ – гр.
Хасково, Парк „Кенана“ №4.
Считаме, че темите, които ще бъдат представени на конференцията, ще бъде интересни с оглед потенциала за подобряване ефективността и ефикасността в дейностите Ви или дейностите на ръководената от Вас компания и институция/организация.В рамките на събитието ще бъдат представени всички дейности по проекта и възможностите да се включите в тях. Прилагаме предварителна Програма на конференцията и формуляр „Заявка за участие“.
Моля, да потвърдите участието си като попълните и върнете на ел. поща razvitie21sm@gmail.com приложеният формуляр Заявка за участие да 19.10.2022 г.
Ако имате допълнителни въпроси или нужда от допълнителна информация, моля, свържете се с координатора на събитието от нашия екип Илия Годев на телефонен номер
+359897961519 или на електронна поща razvitie21sm@gmail.com
В очакване да се срещнем лично по време на конференцията на 21.10.2022 г. в гр. Хасково,
Милкана Йорданова,
Председател на НСПМ и Ръководител на проект DL Tech Up

За да се справят с очерталата се криза с горива и торове, фермерите в Европа започват да се отказват от засяването на маслодайни култури, замествайки ги с отглеждането на грах, намаляват поголовието си и се ориентират към използването на все повече приложения за управление на селскостопанската техника, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. „Фермерите се опитват да използват по-малко хранителни вещества, които са жизнено важни за отглеждането на култури като пшеница и рапица. Подобен ход е показател за постоянната опасност от скъпите торове. Заради намалелите газови доставки вследствие на войната в Украйна, редица европейски производители на торове спряха производство поради недостиг на основната суровина за производство на азотни торове.

Някои от фермерите успяха да се сдобият с торове още преди поскъпването им но сега се сблъскват с проблема за набавянето им на по-високи цени преди старта на новата сеитбена кампания. Рискът за увеличаване на производствената инфлация се засилва и заради оскъпяващата се употреба на селскостопанска техника заради голямата загуба на енергия като трактори и сушилни за зърно. „Това е невъзможно да се планира“, казва Адам Новак, фермер от южните части на Полша.

Bloomberg отбелязва как фермерите се опитват да се справят със ситуацията чрез търсене на алтернативни култури които да отглеждат. През тази година заради засушаването реколтата от пшеница в Европа е с 9% по-малка. Въпреки че още е рано да се правят прогнози за следващата година, повечето европейски фермери започват да преминават към отглеждането на земеделски култури, при които не се изисква използването на чак толкова торове. казва анализаторът на Strategie Grains Винсент Браак. Един от примерите е тъкмо Адам Новак, предпочел да замести третата си култура рапицата с отглеждането на бобови култури като граха. Подобна тенденция се наблюдава още и във Франция и Великобритания.

По-малко за хляб, повече за фуражи

Засяващите се обичайно през лятото пшеница и ечемик се нуждаят най-много от торове през пролетта за да се постигнат удовлетворително високи добиви, които да задоволят нуждите на производителите на хлебни изделия и фуражи и пиво. При високи цени на торовете или слаби добиви обаче, фермерите могат да заложат на производството на повече фуражни култури за изхранване на животните.

„Или третираме с торове само най-добрите култури, а останалите ги оставяме на минимални количества“, казва финландският фермер Макс Шулман. Според него е много трудно да се правят прогнози за реколтата през следващата година. Другата посока на развитие са технологичните решения.

Един от залагащите повече на иновациите отколкото на торовете е и британският фермер Ричард Бремли, който в последните две години постепенно намалява използваните торове. За целта е инвестира близо 23 хил. лири под формата на държавна подкрепа от правителството за закупуване на специален датчик за своя трактор следящ за състоянието на растенията и указващ да се тори само там , където е необходимо. За да има торове за следващата кампания, той е оставил частичен резерв още през май. „Това ми излиза доста скъпо, но ако знам че трябва да отглеждам земеделски култури, трябва да съм убеден, че мога да го направя правилно“, казва фермерът. Другият проблем освен цените на торовете е забавянето на доставките им. Например финландската компания Schulman замрази доставките си през пролетта, но не е ясно, дали кога ще може да доставя ограничени количества торове в Европа.

„Използването на торове от европейските фермери през следващата година ще зависи от това, дали те ще успеят да се запасят с препарати сега, и да купят нови на цени с между 30 и 50%“ по-ниски цени“, казва Фабио Сантини, заместник председател на Главна дирекция „Земеделие към ЕК. Според него те все още имат време за това, и колкото по-дълго се изчаква, толкова по-големи стават рисковете.

Испанска стартъп компания произведе първата бира, за която е използван хидропонно отгледан хмел, съобщава Телеграм каналът „Город будущего“. Пивото се нарича Respect! и е произведено от мадридската компания Ekonoke съвместно с пивоварната компания Hijos de Rivera .

От 2016 година от Ekonoke изграждат хидропонни ферми оборудвани със специални датчици за всяко едно растение, които в нон-стоп режим контролират всички жизнени показатели на растенията и състоянието на средата. Следи се например дали е достатъчна светлината или напояването, каква е влажността и нивата на въглеродния диоксид.

Напоителната система в хидропонните ферми работи по затворен цикъл, като влагата циркулира многократно и това позволява да се икономисат колосални обеми от вода. Това и други преимущества на хидропонните ферми дава възможност да се отгледат до четири реколти от хмел на година и то без да се ползват пестициди поради липсата на вредители. Ако все пак се появят такива, датчиците веднага ще алармират за това. За производството на хмел в хидропонни ферми е нужно съвсем малко количество почва за прикрепване корените на растенията.

Системата разработена от мадридската компания първоначално е била предназначена основно за производството на зелени салати, които се търсят навсякъде по света. Сега от разработчиците на хидропонните ферми обръщат внимание на не по-малко търсена култура като хмела, чието качество и количество са силно зависими от климатичните условия и други фактори.

Консервативното отношение на администрацията, трудно променими потребителски нагласи и липсата на добре урегулирана регулаторна рамка не са единствените пречки пред развитието на иначе перспективни производства на алтернативни протеини, стана ясно по време на специализирана кръгла маса в София, организирана от Асоциацията на насекомовъдите в България. „Инвестициите в регионални компании, производители на алтернативни насекоми не са много и това се дължи основно на два фактора. Първият е че тези компании са все още малки за големите инвестиционни фондове и сумите които биха могли да се инвестират не са големи. Другият аспект е че малките фондове, склонни да дадат по-малки суми като инвестиции в подобни компании са насочени предимно към ит сектора. Липсата на достатъчно фондове, които биха дали например 3 млн. евро под формата на дялово финансиране, прави по-трудно инвестирането в алтернативни храни“, заяви Росен Иванов, основател на инвестиционния фонд Black Hill Capital. Според него интересът към инвестиции в производители на храни като цяло бавно ще се увеличава, като тласък на този процес може да даде наличието на няколко стратегически инвеститори, които да подпомогнат успешни предприемачи и така да се завърти колелото на екосистемата.

От една страна увеличаването на сделките с компании производители на храни според него ще зависи както от развитието на икономическата рецесия, така и от това, че алтернативните фондове имат достатъчно капитал, които да инвестират. „Инвестициите със сигурност ще продължат, но може би ще се стигне до намаляване на оценките на тези компании“, предположи експертът.

С оглед на задоволяване на продоволствената сигурност пазарът на алтернативни протеини в Европа в бъдеще макар и по-консервативен ще продължи да се развива . Според прогнозите до 2035 година приходите от производството на алтернативни протеини се очаква да достигнат до 290 трилиона долара. Що се отнася до Европа потенциалът на алтернативи протеини включително и от преработката на насекоми има още едно измерение, като вследствие на превръщането на отглеждането на насекоми в традиционен бизнес перспективите до 2025 година сочат, че секторът е способен да открие 30 хил. нови работни места. Към момента производителите на насекоми в Западна Европа са основно малки, средни и семейни компании. Инвестициите до 2025 година обаче се очаква да се увеличат до 3 млрд. евро.

По време на кръглата маса бяха засегнати както научната страна в производството на алтернативни протеини, така и мястото на технологиите и иновациите в процесите по промяна и еволюиране на представите ни за така наречените храни на бъдещето сред които и производството на алтернативни протеини.

Чрез създаването на специална система за анализ и съвети, учените от университета на Аделаида демонстрират как цифровите технологии могат да подпомогнат гроздопроизводителите в тяхната работа, съобщава порталът winetitles.com. Тази система ще им позволи да събират и анализират данни, на базата на които да изготвят прогнози чрез провеждане на симулации във виртуални лозя.

„Лозарите не са лишени от данни за техните култури. Предизвикателството за заетите производители е да ги съпоставят в смислена информация от цял ​​набор от различни източници“, каза водещият изследовател от Университета в Аделаида д-р Мат Ноулинг.

VitiVisor е интегрирана платформа, която събира информация директно от лозето чрез камери и сензори, анализиращи големи количества данни, произведени за оценка на ефективността на лозята и има за цел да предостави на производителите координирани съвети относно практиките на управление, които се занимават с такива неща като напояване, резитба и кога да се прилага тор, фунгицид и пестицид.

Тя е базирана на друг проект, наречен VineLOGIC който в началото е замислен като основно пособие за обучение на лозарите, което в хода на реализирането си успя да събере информация от винопроизводителите за нуждите и притесненията им.

Важно е, че в интерес на ускоряването на усвояването и приемането на тези видове технологии, VineLOGIC също – като част от VitiVisor – направи отворен код, достъпен в GitHub за всеки, който да я използва и в своите технологични продукти“, допълва д-р Ноулинг.

Системата позволява да се направят прогнози за това какво би се случило в лозето в края на сезона и какви ключови резултати могат да се очакват. Прогнозата наподобява тази за времето и се основава на всички събрани в реално време данни.
Австралийските производители на вино и гроздопроизводители се борят с уникално трудни метеорологични условия и често им е трудно да предскажат оптимални резултати – в ущърб на техните реколти и крайния резултат.

Ирландските фермери вече разполагат с иновативен инструмент, който им позволява бързо и лесно да създават планове за управление на хранителните вещества в почвата. За опитът им разказват в публикация от EIP Agri. „В Ирландия само 15-20% от почвите са с оптимално почвено плодородие“, казва Тим Хайд, специалист по околна среда в Ирландския орган за развитие на земеделието и храните. Ето защо през последните 5 години съветниците и фермерите в Ирландия успяха да използват дигитален онлайн инструмент за изготвяне на индивидуални и устойчиви планове за управление на хранителните вещества за оптимизиране на плодородието на почвата.

Онлайн инструментът Teagasc Nutrient Management Planning (NMP) е създаден през 2016 г. Това е цифрова платформа, достъпна за земеделските производители и агрономи, работещи за оптимизиране на почвеното плодородие. Комбинирайки експертните познания на съветника с данни от онлайн платформата, този инструмент позволява да се създават подробни и индивидуализирани планове за управление на хранителните вещества за оптимизиране на торенето и довеждане на почвите до оптимално плодородие.

Съветникът първо взема почвени проби от фермата и ги анализира. Данните от почвените проби се пускат през платформата, заедно с друга информация за фермата, като например видове култури, брой животни, процент на отглеждане,… След това цифровата платформа предоставя пълна картина на плодородието на почвата във фермата и на ниво поле, показвайки нуждата от хранителни вещества на културите. Впоследствие съветникът и фермерът изготвят план за управление на хранителните вещества, съобразен с нуждите на фермера. Чрез платформата съветниците имат достъп до най-новите въздушни изображения и картографиране и могат да генерират удобни за потребителя отчети и карти.

Онлайн инструментът е в състояние ефективно да завърши сложни изчисления на хранителните вещества, като вземе предвид разпоредбите на Директивата за нитратите, както и изискванията на културите. Тези изчисления се основават на различни параметри като тип почва, текущо плодородие на почвата и култури, които се отглеждат. Първо се разглежда pH на почвата във фермата и се излага годишен план за варуване, план за използване на домашно произведен органичен оборски тор и, ако е необходимо, пътна карта за това как и кога да се натрупва с химически торове.

Всъщност планът ще покаже кои полета се нуждаят от вар, органични торове, N, P и K съединения – пълният списък с торове за фермата за годината, като гарантира, че фермата остава в рамките на нитратите и предоставя най-добрата стойност за фермера .

„Дигиталният инструмент помага да се насочите към полетата, които се нуждаят от хранителни вещества. Получаването на тора в правилната скорост, време и място подобрява производствения капацитет във фермата, което води до повишаване на печалбите изгражда печалба и в същото време повишава екологичната устойчивост на фермата“, казва Падрейн Фоли. Марк Боланд, земеделски съветник, прилагащ инструмента заедно със земеделските производители, потвърждава: „Платформата предоставя ключов инструмент за подкрепа на вземане на решения както за съветниците, така и за фермерите, когато планират за следващата година.“

Арт Мърфи, земеделски производител на почвообработка от Килабег (Югоизточна Ирландия), всяка година иска план за NMP от своя съветник: „Планът ми предоставя точни съвети за торове и вар въз основа на актуални почвени проби, които взимам. Следвайки съветите от плана, аз съм уверен, че ще постигна постоянни добиви и качество“, казва ой.

Учени от института по овощарство в Пловдив демонстрираха система за саморегулиращо се напояване, информира ССА. Освен това беше показана и техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва. Между 11-13 май 2022 г. Институтът по овощарство – Пловдив към Селскостопанска академия беше домакин на работни срещи по проект DIVAGRI “Начини за разнообразяване на приходите в Африка чрез биобазирани и кръгови селскостопански иновации”. Изпълнението на проекта се финансира по Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Участници са 21 партньори от Германия, Австрия, България, Южна Африка, Намибия, Гана, Ботсвана, Турция, Мозамбик, Испания, Северна Македония. Координатор на проекта за България е гл. ас. д-р Светослав Малчев от Институт по овощарство – Пловдив.

На 12 май се проведе първата DIVAGRI работна среща на консорциума. На 13 май в опитното насаждение в Института се проведе обучение на членовете на консорциума за инсталация и мониторинг на SLECI система. Технологията “SLECI” (саморегулиращо, нискоенергийно, глинесто напояване) е техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва за регулиране на отделянето на вода от системата, спестявайки вода и енергия. След обучението по инсталацията на системата бяха демонстрирани съвременни методи за мониторинг и оценка на агроклиматичните условия в насаждението, състоянието на дърветата и качеството на получената продукция.

BASF обяви своя 10-годишен план за разработването и прилагането на иновации в селското стопанство, които да подсигурят храна за бъдещите поколения и същевременно да сведат до минимум въздействието на земеделието върху климата и околната среда, се кава в съобщение до медиите. . Компанията се фокусира върху подобряване на резултатите в земеделието и по-конкретно в отглеждането на пшеница, рапица, соя, царевица, памук, ориз, както и плодове и зеленчуци. Според оценки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (FAO), тези култури се отглеждат върху повече от 50% от земеделската земя в световен мащаб. Ето защо иновациите, прилагани в такъв голям мащаб, имат потенциал да направят земеделието по-продуктивно и устойчиво. BASF се фокусира и продължава да внедрява иновации в своята гама от семена, третирането им, биологична и конвенционална защита, както и дигитални земеделски решения именно в тези основни култури.
През следващото десетилетие компанията ще стартира и големи взаимосвързани проекти във всички бизнес области, в които работи. Стойността на иновациите е с потенциални продажби за над 7,5 млрд. евро. Важността на продуктите и решенията на BASF за обществото нараства, тъй като компанията систематично включва критерии за устойчивост в научноизследователска дейност в областта на земеделието. През 2021 г. компанията изразходва около 900 млн. евро за проучвания и развитие на сегмента „Решения в земеделието“, който реализира около 11% от продажбите. През 2022 г. BASF ще продължи да инвестира в проучване и създаване на иновации в земеделието на високо ниво.

Като се фокусира върху избрани култури в ключови региони, компанията адаптира своите продукти, технологии и услуги, за да помогне на фермерите да отглеждат своите култури по оптимален начин, съобразявайки се с предизвикателствата на околната среда. „Иновациите в селското стопанство са от съществено значение, за да се постигне устойчиво производство на храни. Трябва да намерим правилния баланс, който да ни осигури по-добър добиви – добиви, постигнати по начин, който отговаря на нуждите на бъдещите поколения, има минимално въздействие върху околната среда и помага на фермерите да изкарват прехраната си“, каза д-р Ливио Тедески, Президент на BASF Решения в земеделието. „Нашите иновации позволяват по- високопроизводително и по-устойчиво земеделие – ключови точки, част от Целите за устойчиво развитие на Организацията на обединените нации. За BASF Решения в земеделието това е приоритет и се ангажираме така да определим целите си и да работим върху тях, че до 2030 г. да стимулираме устойчиво земеделие“, допълва той.

„През последното десетилетие ние разработихме широко портфолио, което използва всички технологии, необходими за по-устойчиво бъдеще в земеделието“, казва д-р Питър Екес, Президент на „Проучвания и развитие“ и „Регулации“ на BASF Решения в земеделието. Когато говорим за иновации, компанията е доверен и надежден партньор. Нашите изследвания за

решения в земеделието са част от нашата дългосрочна стратегия, която дава на
фермерите стабилност в непрекъснато променящия се свят и им позволява да увеличат добива и да намалят въздействието на земеделието върху природните ресурси“.

Опазване на биоразнообразието чрез комбиниране на хибридна пшеница Ideltis™, растителна защита и дигитални инструменти в Европа

За да отговорят на нуждите на нарастващото световно население, през следващите 20 години зърнопроизводителите трябва да увеличат своя добив с 1,7% годишно. BASF допринася за това чрез изследвания на възможни комбинации на продуктите, които ще оптимизират резултатите от производство и ще подпомогнат устойчивото земеделие. През втората половина на десетилетието BASF ще пусне хибридна пшеница под марката Ideltis. Същевременно системата Xarvio® Digital Farming Solutions ще помогне за оптималното засяване, като направи специфичен за всеки земеделски район анализ на полеви данни. Тя ще помогне и за прецизното приложение на иновациите за устойчива защита на културите чрез Revysol ® – фунгицид, Axalion™ – инсектицид и хербицида Luximo®. Revysol® увеличава добива, благодарение на което необходимостта от обработваема земя намалява с 4%. Иновациите във формулата на Revysol® позволяват на фермерите да редуцират количеството на използвания фунгицид, което допълнително намалява отделянето на CO2.

Патрис Сенсар, френски зърнопроизводител, разчита на тези иновации за подобряване на добива: „През последните години сме изправени пред все по-трудни метеорологичните условия. Предизвикателство е да се постигне приличен добив на пшеница, който да задоволи нарасналото търсене. Същевременно трябва да се съобразяваме с новите ограничения, наложени от Зелената сделка. Така трябва да правим повече с по-малко.“

Прецизно приложение и ефективно използване на земята при отглеждането на соя в Латинска Америка чрез разнообразни и персонализирани иновации BASF разработва и внедрява иновации в областта на семена, растителна защита и дигитални решения, съобразени с нуждите на фермерите, които отглеждат соя в Латинска Америка. Компанията дава решения за прецизно приложение и ефективно използване на земята чрез комбиниране на разнообразни персонализирани иновации. BASF разработва и до средата на десетилетието ще предложи на фермерите няколко нови Revysol- и Xemium ® – базирани смеси, които ще осигурят ефективен контрол над болестите по соята, включително азиатската соевата ръжда и ще помогнат за управление на резистентността. Освен това, производителите на соя ще се възползват от иновациите в борбата с нематодите – вредители, които предизвикват загуба на около 30% от добива.

За да се справят с плевелите, BASF заедно с Bosch разработиха интелигентно решение за пръскане, което съчетава агрономическата интелигентност на платформата Хarvio с тази на Bosch. Резултатът – високотехнологичен сензор за камера и подходящ софтуер, които автоматизирано идентифицират и се борят с плевелите преди и след поникване. Умният начин за пръскане намалява риска плевелите да станат устойчиви на препаратите, а специално разработени хербицидни формулировки и оптимизирани дози, гарантират, че хербицидът ще се прилага само където и когато е необходимо. Чрез точково приложение използваният хербицид може да намали с до 70% в зависимост от преобладаващите условия на полето и появата, и устойчивостта на плевелите. Очаква се в рамките на 18 месеца системата Smart Spraying да стартира в Бразилия, Северна Америка и Европа. Бразилският фермер и агроном Маурисио Де Бортоли вярва, че използването на иновации като Smart Spraying е от съществено значение за успеха в селското стопанство: „Ние винаги следим и прилагаме новите технологии в нашата работа. Обикновено проучваме и преценяваме какви ще са ползите от иновациите. Всяка година добавяме нова технология в работата си, за да повишим производителността и така се развиваме”.

Иновации за подкрепа на фермерите, които произвеждат рапица в Северна Америка, при работа им в непрекъснато променящи се

климатични условия

За да засили устойчивостта на производителите на рапица при непрекъснато променящите се климатични условия, BASF се фокусира върху създаване на иновации при отглеждането ѝ. Компанията продължава да подобрява своите водещи продукти като InVigor®, както и да разработва рапични хибриди с жълти семена, които ще могат да се отглеждат върху не толкова продуктивните земеделски земи в Канада и САЩ, където времето е по-сухо и горещо. Рапичните хибриди с жълти семена ще имат толерантност към хербициди, които са ключово срдство в борбата с плевелите. BASF планира да въведе тази иновация на полето към средата на нашето десетилетие и по този начин ще помогне на фермерите да произвеждат маслодайна култура с висока стойност при трудни условия като суша и топлинен стрес. Екстремните и променливи метеорологични условия могат да предизвикат болести и да доведат до поява на вредители, които са трудни за прогноза и контрол. Ето защо e важно фермерите да вземат мерки за най-ранна защита, което е възможно с Vercoras® на BASF – продукт за третиране на семена. Той осигурява широкоспектърна защита срещу заболявания като фома, както и увреждания, причинени от листни бълхи. Освен това фермерите могат да използват и платформата Xarvio® FIELD MANAGER на BASF Digital Farming – автоматизиран, дигитален инструмент за оптимизиране на реколтата. Той се прилага в целия свят и помага за защита на полето – от засяването до прибирането на реколтата. Той непрекъснато анализира широк спектър от земеделска информация, включително данни за рисковете по време на сезона (като заболявания, например). След анализ на данните фермерът получава препоръка кога, къде и колко защита на културите да приложи.

Климатично интелигентни решения за производство на ориз в Азия и намаляване на емисиите в земеделието

BASF предлага иновации в производството на ориз в Азия и комбинирането им с вече налични продукти, като по този начин се намаляват вредните емисии и използването на вода. Компанията ще предложи два, устойчиви на

хербициди продукта, които могат да се използват за директна сеитба и като алтернатива на неолющения ориз. Иновациите на BASF позволяват контрол
на качеството и понижаване появата на плевели, като по този начин се намаляват въглеродните емисии и използването на вода. Системата Clearfield ® Rice вече може да се използва в Азиатско-тихоокеанския регион, а системата Provisia® Rice се очаква да стартира в средата на десетилетието. В комбинация с дигитални решения на BASF, производителите на ориз могат да намалят въглеродните емисии до 50% на тон продукция. Масахару Кавамура, производител на ориз от Япония каза: „Работим усилено, за да направим възможно устойчивото земеделие и да приложим дигитални решения. Основен принос за това има Xarvio FIELD MANAGER – системата, която ни позволява да се справим със сложни условия на полето, особено при необичайно време, и ни помага да оптимизираме прилагането на пестициди и торове“.

Подпомагане на местно производство на храна на закрито чрез иновации в зеленчуковите семена и биологична защита на културите

BASF оптимизира защитата на семена и култури при отглеждане на храна на закрито. През 2021 г., BASF Nunhems (отделът на компанията, който предлага разнообразни сортове от всички зеленчукови култури) отвори нова, модерна оранжерия за отглеждане на сортове зеленчукови семена. Чрез съвременните технологии за отглеждане на закрито ще бъде спестена вода, енергия и други суровини. Това ще бъде съчетано със специално отгледани сортове зеленчукови семена на BASF. Компанията вече използва такива оранжерии за провеждане на основополагащи изследвания за ефективно производство и прибиране целогодишно на плодове и зеленчуци като домати, краставици, чушки и марули. Чрез Velifer ® BioInsecticide и Serifel ® BioFungicide BASF ще продължи да оптимизира ефективността на производството в парникови условия и същевременно през следващите години компанията ще продължи да внедрява иновации в световен мащаб. Фермерът Хосе Филипе Руис Чавес, който отглежда домати и чушки в оранжерии в Мексико, казва: „Опитът, който имахме със Serifel беше много добър, защото намалихме и успяхме да

Грейк Кинстън докторант към австралийския университет Грифит получи специална награда на Wine Australia за разработен от нея иновативна технология базирана на използването на биовъглен в лозята, с помощта на която може да помогне за адаптация на растенията към промените в климата. Това съобщава miragenews.com. Нейното изследване проучва употребата на биовъглен в комбинация със засаждането на бобови растения в лозовите масиви с цел повишаване на микробната активност на почвите и подобряване на здравето на лозовите насаждения. Освен теоретични изследвания, работата и ще включв и работа на терен с различни австралийски винопроизводители в Югоизточен Куинсленд.

Биовъглените допринасят за увеличаване на органичния въглерод в почвата и спомагат за задържане на хранителни вещества и вода в нея. Според авторката на изследването този иновативен метод може да спомогне за увеличаване устойчивостта на растенията към болести, вредители и екстремни климатични условия, като намали потенциалните щети и редуцира разходите на винопроизводителите за третиране на лозята с препарати. Добавянето на бобви растения пък може да осигури нужните количества от органичен азот в почвата, който микробите могат да трансформират за нужния на растенията амоняк. Това може да доведе до намаляване на разходите за торене и да ограничи вредните последици от натрупването на азот в атмосферата.

Със специалната награда се отличават специализанти и докторанти за техния принос в изследванията за подобряване на винения сектор в Австралия и им дава възможност да финансират научната си работа до 40 хил. австралийски долара. „Искрено се надявам, че моето докторантско изследване ще предостави практически решения за лозята в Австралия и по света, за да оцелеят и да процъфтяват през предизвикателствата, пред които сме изправени“, казва наградената докторантка.
„Нейното изследване е насочено да даде ключово разбиране за възможната роля, която биовъгленът и алтернативните растителни видове могат да играят в изграждането на устойчиви лозови почви“, казва д-р Лиз Уотърс, ръководител на изследователската програма на Wine Australia.

Сред наградените проекти бяха такива за вграждане на блок чейн технологии в етикетите на вината, за нов интегриран подход за пречистване на отпадъчни води във винопроизводството, за разработване на алтернативни стратегии за намаляване на риска от болести по лозовите растения и други.

Г-жо Боянова с оглед на поредицата от кризи, включително и войната в Украйна, достатъчни ли са мерките които предприема Брюксел по отношение на продоволствената сигурност?

Продоволствената сигурност винаги е била важна тема, но когато се появят заплахи като военни конфликти тя вече се превръща в лична тема за всеки един от нас. Войната разбира се няма как да не окаже влияние върху живота ни, и макар за България тя да не е от критична важност, последиците от нея ще ги усетим всички ние. Мерките които ЕК предлага според мен са добре премерени, и както от Брюксел заявиха са взети в зависимост от развоя на ситуацията и могат да се променят. Фактът, че на страните членки се дава възможност да разполагат със средства от фонда за кризите и да се предприемат най-добрите действия за всяка една от тях е много добро послание за това. Не случайно и европейския комисар по земеделие Януш Войчеховски насърчи страните членки да използват всички механизми за финансиране по новите стратегически планове, които счетат за необходими, за да подкрепят производството така че да не бъде застрашена продоволствената сигурност на блока. Очаквам в бъдеще тези мерки да бъдат доразвити защото торовете и горивата са ключовите теми, по които нашите стопани сега трябва да действат. и да кандидатстват за компенсиране както със средства по ковид мерките, така и по националния план за възстановяване и устойчивост. Има разбира се достатъчно средства в рамките на бюджета на ЕС, но от тук насетне подчертавам правителство, земеделско министерство и браншови организации трябва да решават заедно проблемите.
Както и днес стана ясно, има известни проблеми в комуникацията , част от които се дължат на това, че няма единно организиран бранш, който да представлява интересите на всички земеделски производители, и някои от тях предполагам се чувстват незащитени в тази цялата криза.

Стана ли известно защо интервенцията за цифровизация беше извадена от стратегическия план, и по кои механизми ще се случва цифровизацията в бъдеще?

За съжаление въпреки че на думи всички твърдят, че цифровизацията е приоритет, а в европейските документи тя наистина е приоритет, не защото е модерно, а защото носи по-големи печалби на фермерите или им спестява разходи в случая с употребата на торове и продукти за растителна защита в прецизното земеделие, у нас този приоритет остава само на думи. Беше разработена една интервенция за цифровизация в дигитализация на земеделските стопанства, която даваше възможност на фермерите без значение от вида на другите инвестиции, които ще правят  да инвестират в софтуери, роботика или сензори за прецизно торене или напояване. Тази интервенция отпадна в последния момент, и беше прехвърлена в инвестиционната мярка, където са всички видове инвестиции.

Ако аз бях земеделски производител, който иска да инвестира в стопанството си, това ще го оставя за накрая, или ще го включа само заради събирането на някакви точки, което не е добре за земеделците. За мен подобна интервенция щеше да е финалът на процеса на цифровизация, защото има интервенции за консултиране за професионално образование, в които фермерите можеха да получат достатъчно знания за работа с цифрови технологии и да изберат онази от тях, която е най-подходяща за стопанството им. След това по интервенцията за оперативни и иновативни групи след като са получили нужните знания, можеха да тестват различни цифрови технологии и третата стъпка е, да получат средства за да се внедри онази технология, която са преценили че ще им върши работа. След като е консултирал, тествал и валидирал дадено цифрово решение, фермерът може вече да пристъпи към събиране на данни на базата на които може да се промени нещо в стопанството му. Това е истинската идея на цифровизацията.

Мотивите на аграрното министерство да извади иновациите като отделна интервенция е че те присъстват в плана за възстановяване. Там обаче са предвидени общи инвестиции във фонд за зелен и цифров преход, от който не се знае каква част от средствата ще отидат при фермерите. В него не са определени приоритети и не е заделен бюджет. Аз не съм съгласна с това, че когато трябва да се отчитат резултати по стратегическия план, да се отчитат с пари по плана за възстановяване, защото това са два различни финансови инструмента с различни цели. Целта на плана за възстановяване е бързо да подпомогне стопаните след което да ги поеме стратегическия план и там да имат възможност да получат подкрепа за въвеждане на цифрови технологии по специфична интервенция. Единственото сигурно е, че държавата за себе си се е подплатила с плана за възстановяване.

Очаквате ли в тази връзка Брюксел да обърне внимание за това, че иновациите не се явяват приоритет в стратегическия план?

Искрено се надявам на това, и например това което прочетох като коментари по френския план, в които се казва, че не са достатъчно зелени и амбициозни, смятам, че ние ще получим подобни бележки включително и за зелените изисквания и за цифровизацията. Цифровизацията и трансфера на знания и иновации са хоризонтални цели за всички мерки които са в стратегическия план, защото се цели не само въвеждането им, но да има бум на цифровизацията, което ще иска много сериозна кампания от всички заинтересовани страни- от държавата, през бизнеса и научноизследователските среди които у нас за съжаление също не са достатъчно активни и не са близо до бизнеса и до хората. Според мен има много голяма пропаст, която не позволява на фермерите да въвеждат цифрови технологии, или ако това се случва е заради преследвана някаква друга изгода. Причината е може би, че на тях не им е добре обяснено защо трябва да го направят.

За разлика от сектори като здравеопазване, в земеделието цифровите технологии не заместват хората. Там само производителите могат да вършат работа. И тъй като ние имаме липса на работна ръка, цифровите технологии просто няма кой да изместят.

Споменахте позеленяването. Появиха се мнения, че новите еко мерки не са достатъчно привлекателни поради ограничения им обхват на прилагане. В тази насока какви са препоръките на Брюксел, защото се очакваше бум на позеленяване и те да са атрактивни за фермерите?

Ние все още очакваме бележките на Брюксел по нашия план, в които може и да няма коментар по зелените изисквания, разработени в рамките на тематичната работна група. Това ще е нещо ново така наречените еко схеми, които са доброволни, и бяха разработени в рамките на ТРГ заедно с бизнеса. Предполага се че са удобни и лесно приложими. Има еко схеми касаещи зърнопроизводителите, животновъдите или производителите на плодове и зеленчуци като засилена диверсификация на културите или използване на междинни култури. Дали ще бъдат действително избрани, ще стане ясно на 1 март следващата година, когато се види колко заявления има по тези еко схеми. Тогава ще разберем, дали са правилно избрани и лесно приложими. Ако се случи обаче обратното , тогава ще дойдем до въпроса, доколко тези, които в тематичната работа група твърдяха, че представят интересите на фермерите наистина ги представляват. Това ще покаже дали написаното в стратегическия план ще съвпадне с очакванията на фермерите.

При другите зелени мерки, които са в ПРСР, няма кой знае какви промени, само известни допълнения, които са свързани с опазване на почвата и биоразнообразието, но пак ще се види реално колко земеделски производители ще кандидатстват по тях. Това отваря голямата тема, по която парламента и всички ангажирани с нея министерства трябв да започнат да правят националното законодателство. Когато започне новата стопанска година през септември, как фермерите да преценяват кои площи да оставят за еко схемите например? За да са наясно с това, трябва да им е обяснено тоест трябва да има информационна кампания. Към настоящия етап всичко е във фаза на проекти, ето защо успоредно комисията, която ще започне да налага европейското законодателство ние трябва да мислим, кои закони трябва да променим, че да се знае от новата стопанска година какво се случва.

В интервюто са използвани въпроси и на колеги от други медии

„Работим по изграждането на цялостна екосистема, която да включва иновации и използване на технологии, като ще разработим специални механизми за финансиране на проекти на ранна фаза, още преди продуктите да са достигнали до крайния потребител. Проекти, които още са наниво оранжерия“, заяви по време на специализирана конференция посветена на биоикономиката в рамките на АГРА 2022 заместник министърът на земеделието Иван Христанов. Основната цел на тази екосистема според него ще е увеличаване на производителността до такава степен, че да има икономически смисъл да се произвежда. „Забавянето при приемането на стратегическия план както и избухналия военен конфликт в Украйна може да ни накара да отложим някои приоритети, но за нас от най-висш приоритет си остава изграждането на подобна еко система“, добави още той.

Основното предизвикателство пред изграждането и е това, че българските стопанства са малки. „Можем да си говорим за въвеждане на изкуствен интелект, роботизация и управление на процеси но когато влезем в една оранжерия, там ни казват, че това е много скъпо. Това говори, че трябва да инвестираме усилията си не просто да внедрим някакви иновации, а да ги направим достъпни не само за големите но и за малките“, каза още Христанов. Според него не може да се стимулират само едните или само другитеили да се дават иновации само на малките или само на големите, а те трябва да се направят достъпни. Освен това без да се фокусира към биоземеделието, страната ни не може да възстанови репутацията си като „градината на Европа“. За целта биопродуктите трябва да се направят популярни, достъпни и масови.

„Днес земеделието се промени. Ние минахме през тежко конвенционално земеделие, сериозна промяна на структурата и освен това минахме през период на безвремие. Период, в който всички останали европейски членове развиваха земеделието си, а България не съумяваше да осигури достатъчно финансиране и достатъчно стимули. Така, че науката да продължава да се развива. И резултатът на тази политика е, че ние имаме няколко прекрасно развити сектора, но огромна част от тях продължават да потъват“, констатира Иван Христанов.

Канадският инженер Мехдат Кермани е измислил специален робот, с чиято помощ фермерите могат да събират изкуствено култивираните от тях гъби. Това съобщава Телеграмканалът „Город будещего“. Машината може да събира реколтата много по-бързо и прецизно от човека. Може да работи без почивка и е разработен специално за ферми, в които се отглеждат гъби, като вече се експлоатира в една ферма в канадския щат Онтарио.

За разлика от човека роботът може много по-внимателно да отреже меките гъби без да ги повреди. Освен това с помощта на техническо зрение той може да сканира реколтата и сам да определя степента на растж на гъбите, и ако те не са готови, той може да се върне към тях по-късно.

Голям форум като специализираното изложение за храни и напитки включващо само по себе си няколко специфични изложения за месо, мляко, хлебни изделия, технологии, развитие на хорека сектора е тъкмо мястото, където може да се представи на заинтересованата публика в детайли подробна информация относно кандидатстването по мерките от селската програма. Едно от съпътстващите събития по време на изложението бе свързано с иновациите в производството на млечни продукти, в рамките на което консултантът Димитър Манов разясни детайлно критериите на които трябва да отговарят проектите по една от може би най-атрактивните мерки- 4.2 касаеща инвестиции в преработвателни мощности.

С оглед и на климатичните промени и на настоящото повишение в цените на енергоизточниците, които пряко засягат производителите и преработвателите от хранителната индустрия, възможността да се повиши ефективността на предприятията прави тази мярка още по-атрактивна.

Специалистът посочи, че в техния опит като консултанти особено атрактивни са били и продължават да са проекти, насочени към повишаване на енергийната ефективност. „Повечето подобни проекти са атрактивни за инвеститорите дори без да се подпомагат с европейски средства, и едно от направленията свързани с повишаване на енергийната ефективност са фотоволтаиците“, сподели експертът. Като успешен пример той посочи проект за изграждане на мандра в Гърция, при който използването на електроенергия е било намалено с 35%. По думите му това са решения които са приложими за млекопреработвателите и у нас, с уговорката, че всеки един проект изисква конкретен подход и решения във връзка с организацията на производството.

От какво зависят шансовете за одобрение на проектите по 4.2 ?

Практиката според Манов е показала, че за проекти, чиито шансове за одобрение са под 80% не е реалистично въобще да се пристъпва към тяхното разглеждане. Новият прием по подмярка 4.2, който трябва да стартира в средата на октомври и да продължи най-малко поне до края на февруари каквито са очакванията на експерти и консултанти благоприятства кандидатите от една страна с по-големия бюджет от предходни приеми от 200 млн. евро, и от друга с това, че са изключени като кандидати новосъздадени предприятия. Това ще позволи до финансиране по тази подмярка да имат достъп само реални преработвателни предприятия. Ние от асоциацията на консултантите, заедно с асоциациите на млекопреработватели и месопреработватели успяхме да постигнем обща позиция по искането да се въведе подобно ограничение, защото по-голяма част от реално работещите предприятия които не са в селските райони не получиха нужния брой точки в първия прием и бяха в режим на изчакване в рамките на една , две дори три или четири години, докато новосъздадени компании трябваше да се убедят, че нямат възможност да реализират проектите си“, сподели експертът.

Сегашната ситуация с постоянно намаляване в броя на работещите предприятия заради голямата конкуренция по между им, и увеличаване дела на търговията във веригите оказва натиск върху малките производители. Тенденцията според него е средните и по-големи производители да увеличават възможностите и капацитета си за работа.

„В настоящият прием предприятията от млекопреработвателния бранш, които към 20-те си точки за чувствителен сектор, които добавят точките за внедряване на иновации, т.е. задължението 45% от инвестициите да са свързани с подобряване на автоматизацията, организацията и дигитализацията в предприятието и точките за ВЕЙ, смятаме, че шансовете им за успех са достатъчно високи“, продължава той. Още по-голям шанс биха имали предприятия , които отчитат достатъчно висока печалба, ако не са били подпомагани досега по тази мярка и са реализирали експорт.

„Според нас ще бъдат одобрени проекти които успеят да обосноват иновацията, имат инвестиции във възобновяеми източници основно слънчеви панели, ще получат финансиране“, уточнява той. Сред критериите според Манов, които не биха имали толкова голяма тежест за определяне шанса за одобрение на проектите по подмярка 4.2 са този за персонала и за биологичното производство.

Иновациите не трябва да се въвеждат самоцелно, а да водят до повишаване на ефективността

Един от най-щекотливите критерии на които обърна внимание бе този за въвеждане на иновации, като трудността при него се състои в това, че във времето у нас са се развили поне десет определение на това що е иновация, като то се адаптира към всяко направление за кандидатстване. Важното е, че при предстоящия прием по тази подмярка, изискванията за иновации са свързани конкретно със следващия програмен период. В критерия за иновации по думите му освен внедряване на нови мощности за дадено предприятие се включват и процеси свързани с автоматизация и дистанционен контрол и дигитализация на данни, като задължително трябва да има обосновка за повишаване енергийната ефективност в предприятието. „Инвестицията в автоматизация и дигитализация не трябва да е самоцелна, а да се направи така че да се повиши ефективността на производството и неговата конкурентноспособност, така че то да стане по-привлекателно за запазване на персонала“, посъветва кандидатите Манов.

Целта на тези европейски програми според него е да повишат устойчивостта на предприятията, така че да успеят да задържат кадрите си. След влизането ни в ЕС според него се е увеличила неимоверно конкуренцията в хранителния бранш, и за дадено млекопреработвателно предприятие конкуренцията не е вече на предприятието в съседния град, а тя е на предприятията в страни като Гърция и Полша, където често работят дори с по-ниски цени на млякото. Що се отнася до групите и организациите на производители, те според експерта у нас не са с такава тежест особено в млекопреработвателния сектор за разлика от Полша например, където два от трите най-големи млекопреработватели са кооперативи.

Консултантът припомни, че един от пунктовете в критериите за допустимост по който има различия в мненията с Брюксел и заради който беше спрян приемът по подмярка 4.2 е този за възможността за доставките от свързани предприятия да се признават за собствена продукция. И браншови организации и консултанти са на мнение, че това трябва да остане като критерии, защото най-естественото е фермерското стопанство да запази характера си, а преработвателното предприятия да си остане преработвателно, и ако между тях има свързаност тя да се отчете като собствена. „Няма нужда от антагонизъм между дейностите, защото например ако един фермер започне сам да преработва своята продукция, той вече няма да отговаря на определението за фермер“, счита консултантът. Другият казус повлиял за спиране на приема по тази подмярка е бил свързан с възможността по нея да кандидатстват предприятия без 36 месечна история, които обаче са закупили обект, в който е имало преработка в рамките на 36 месеца.

Той изрично подчерта, че за разлика от машиностроителните предприятия за които летвата за иновации е по-висока и е свързана със създаването им на територията на самите тях и е свързана с патенти, тук в случая за доказване на иновации не се изискват подобни патенти. Подобно изискване за доказване на дадена иновация чрез патент няма нито към доставчика, нито към млекопреработвателните предприятия.

Инвестициите във ВЕИ задължително трябва да са насочени към осигуряване на енергия за даденото предприятие

За да бъде подкрепена дадена инвестиция във ВЕИ според Манов, то тя трябва да е насочена към изграждането и въвеждането в експлоатация на мощности, които да са свързани с осигуряване на енергия за конкретно предприятие, и добитата от тях енергия не може да се продава на пазара. Осигуряването на енергия от възобновяеми източници за нуждите на предприятието трябва да се разбира в перспектива, като ако в рамките на същия проект или извън него се предвижда внедряване на нови мощности, които да натоварват системата, това означава, че това може да се предвиди в рамката на  проекта и да касае разходи за мощности не само за минал период, но за оборудване, което се планира да се внедри в следващите две или три години. „Общият срок на изпълнение на подобни проекти с внедряване и на ВЕИ източници като фотоволтаици автоматично става три години“, уточни експертът. Освен ВЕИ в проектите може да се включва и изграждането на биогаз инсталации и панели за производството на топлинна енергия. „Не е задължително ВЕИ да минава през електричество а производството на топла вода също води до намаляване на разходите за енергоносители“, добави още той. Точките по този критерии се получават и ако впроекта е залегнало изграждането на пречиствателна станция, като за целта трябва да се предвидят 15% от инвестициите. При наличието на по-голям бюджет по думите му отсяващ фактор ще е пазарът.

Очаква се през следващата седмица от аграрното ведомство да се обобщят получените становища и да стартира отново приемът на проекти по подмярка 4.2.

Като част от мащабен консорциум, воден от белгийска организация и включващ представители на 15 страни членки на ЕС, Институт за агростратегии и иновации (ИАИ) спечели Лот 2 за „Мрежовите дейности в подкрепа на Общата селскостопанска политика на ЕС“. Този Лот е с фокус иновации и трансфер на знания.
За разлика от сегашния програмен период, където действат Европейска Селска Мрежа и Европейско партньорство за иновации в земеделието (ЕПИ-АГРИ), в новата ОСП 2023-2027, съгласно Регламента за Стратегическите планове по ОСП (Обща селскостопанска политика), ще бъде изградена една Европейска мрежа по ОСП, която ще обедини действащите в момента две мрежи.
Дейностите по лот 2 целят да доразвият работата на сегашната мрежа ЕПИ-АГРИ като платформа на ЕС, която да засили комуникацията и сътрудничеството между всички участници в земеделието, горското стопанство и селските райони. Чрез различни дейности и услуги мрежата ЕПИ-АГРИ ще подпомага процеса на споделяне на знания и опит и на възстановяване и засилване на връзката между науката и практиката.
Оперативните групи по ЕПИ-АГРИ, подпомагани по сегашната подмярка 16.1 на ПРСР, ще продължат да бъдат ключовата целева група на дейностите на ЕПИ-АГРИ мрежата. Дейностите на мрежата имат за цел да модернизират селското стопанство и селските райони, чрез насърчаването и споделянето на знания, иновации и цифровизация, както и тяхното разпространение. Иновационното направление на Европейската мрежа по ОСП е от съществено значение и за разработването на Европейска Система за селскостопански знания и иновации (AKIS), която от своя страна ще ускори иновациите в целия ЕС, ще се намалят разходите, ще се избегне повторението на допускани грешки и ще засили въздействието на политиките, прилагани от Съюза.

Чрез осигуряването на платформа за обмен на знания, всички заинтересовани страни ще могат да бъдат включени в процеса по обмен и изграждане на знания, с цел получаване на максимална добавена стойност от резултатите от прилаганите европейски политики и най-вече тези, генерирани по „Хоризонт 2020“ и „Хоризонт Европа“ – рамковата програма за научни изследвания.

Мрежовите дейности ще насърчават иновациите отдолу нагоре, като се вземат предвид нуждите на земеделските производители, заетите в горското стопанство и живущите в селските райони от научни изследвания, иновации, технологии и иновационни практики.

„Това е изключително голям успех за нас като организация, но и за България като цяло, тъй като най-сетне няма просто да гледаме, да следваме и да прилагаме каквото е решено някъде в Брюксел, а ще имаме възможността активно да участваме в процесите.“, заяви председателят на ИАИ, Светлана Боянова.

Консорциумът с представители на публични институции, изследователски институти, университети, неправителствени организации, малки и средни предприятия от целия ЕС, ще залага на това, че насърчаването на иновациите може да направи земеделието, горите и селските райони на ЕС по-устойчиви и конкурентоспособни, помагайки на земеделските производители, участниците в горското стопанство и жителите на селските райони да имат добър поминък, устойчив на глобалните промени. Насърчаването на иновационния капацитет на тези целеви групи ще подпомогне и обучението, обмена на знания и прилагането например на агроекологични принципи и подходи, използващи новите прецизни технологии. Ще се отчита и ключовия принос на живущите в селските райони по отношение на действията за смекчаването и адаптирането към изменението на климата, опазването и обогатяването на биологичното разнообразие, като същевременно устойчиво се използват и защитават природните ресурси.
„Това е една чудесна възможност, с която се увенчават нашите усилия в посока насърчаване на иновациите и дигитализацията в земеделието и селските райони на България. В последните няколко години екипът ни свърши много работа по темата, Институтът беше и първият партньор на ЕПИ-АГРИ в България, а ето, че вече сме част от тази инициатива на европейско ниво. За нас това не е завършек, а напротив – началото на много работа, която ни очаква през следващите години и се надявам резултатите от тази работа да са видими и измерими, и да спомогнат за едно по-модерно и ефективно българско земеделие, както и за едни жизнени селски райони на страната ни!“, допълни още Боянова.

Една от темите разгледани на десетото заседание на тематичната работна група, провело се на 29 януари тази година както вече стана дума е интервенцията свързана със системата за иновации и знания в селското стопанство. По време на дискусията за пореден път се оказа, че не само няма представители на аграрната наука, но и няма интерес да се работи по иновативни проекти, нещо повече като такива се представят проекти като този за разработката на храни за космоса от преди 40 години.

Средства за наука се усвояват безрезултатно

„Преди три години нашата асоциация, тя явно е иновативна и в иновациите бяхме направили семинар на тема иновации и бяхме поканили всички научни институти, които се занимават в областта на ягодоплодните да представят техните разработки за последните десет години и за наше голямо учудване дойдоха само представители на Института по иновации на госпожа Боянова и един представител на Българската академия на науките, само с една единствена разработка.
Това означава, че за последните десет години в цяла България от всички научни институти не дойде някой да каже или да се похвали нещо с иновации. Иначе всички работят, всички усвояват държавния ресурс за работа, за да правят наука, а в крайна сметка се оказва, че резултати няма“, констатира председателят на асоциацията на малинопроизводителите Божидар Петков.

Според него при наличието на една обща платформа на която браншът да публикуват различни проблеми, от полза биха били и средните и висши училища, които не са специализирани в научните разработки. „По тази причина смятам, че наистина и средните училища и висшите училища, които не са специализирани в научни разработки могат да се в полза, ако ние имаме една платформа, на която ние да си качваме говоря бранша, да си качваме проблемите и желанията за иновации, а тези млади хора с техния необременен и разчупен ум, както каза госпожа Боянова да видят своето място в идейното развитие на тези проблеми или наши желания. И имайки такава платформа наистина да стане обмен на знания, както и разрешаване на проблеми, защото смятаме, че има един изключително голям научен потенциал и той се използва много както в Германия, така и в Америка, студентите да правят дипломни работи или научни разработки в рамките на тяхната компетентност, които после да бъдат доразвивани в разработването на своите дипломни работи или на идеи, които са поставени от бранша и са сложени на тази платформа, а не те да се чудят каква тема за дипломна работа да си изберат или да са си изсмучат от пръстите, а виждайки какво е необходимо на една група хора те да предявят своите полезности и точно поради тази причина приветстваме да бъде направена една такава платформа отново говорим за едно координирано място, в което да има среща между науката, между висшите учебни заведения, между браншовете и в същото време да се наложи една практика,“, допълни Петков.

Така според него младите хора отворени към практическото решаване на реални проблеми в сектора ще могат да имат връзка с представители на бранша и място, където реално да експериментират своите разработки, „ а не да се чудят къде да отидат в опитни полета на институти , които в последните години също бяха доста изоставени и занемарени “.

Милен Кръстев припомни, че системата освен за трансфер на иновации трябва да спомогне и за трансфера на знания, като допустими участници в този процес ще са както висшите училища така и средните. . По думите на Андрей Щерев особено Covid 19 даде силен тласък на цифровизацията, и това може да се използва като магнит, който младите да се привлекат и към участие в в разработки свързани със земеделието „…Казвам го като човек, който се занимава от 1968 година с програмиране още от ученик, това ми е професията основата, след това икономика и земеделие и е трудно да намерите човек, който едновременно да може да даде алгоритъм за напредък във всяка една област в земеделието. Що се отнася обаче до иновациите е хубаво действително да се създаде една добра система и в тази система да може всяко едно иновативно предложение и решение да бъде стимулирано. Ще ви дам само един пример и съжалявам, че ще го кажа тук отново, ние получихме номинация още 2017 година в Бостън, световна номинация, следващата година същата номинация получиха „Пфайзер“, и е в областта на Пътна карта в интернет решения и след това био нет, което е био скенер, поканиха ни от Майкрософт и т.н., в България го представихме, но никой не ни покани и никой не дойде да попита, добре вие нещо сте създали, дайте да видим това как да го прилагаме и как да тръгнем и да го предложим в разработката на Общата селскостопанска политика“, каза той. Според него в основата на всичко обаче трябва да стои икономическият модел.

„Сега ми е изключително болно от това, което беше споделено , но няма участник от Селскостопанска академия, който да го чуе това. Как може на този семинар от 25 института да няма никакъв участник? Няма интерес, няма какво да предложат. Няма какво повече да кажа. На мен ми става болно, защото аз работя с тях повече от 20 години и настоявам, настоявам всяка година за по-голям и по-голям трансфер за тази научно-приложна развойна дейност.И тук отново виждам, че те не участват в обсъждането на тези работни групи, те са участник в тази система, система за знания и иновации», каза Светлана Василева и зададе следните въпроси:

„Без научен капацитет накъде ще вървим? Аз приветствам участието на всички тези браншови организации, които са заинтересовани и те търсят възможности, връзки. Къде е аграрната наука? Къде чуваме за техните разработки по различните проекти, по които те участват по „Хоризонт 2020“? Къде популяризират всичко това, ако не със земеделските стопани?“

Василева допълни още, че освен Евгения Ачкаканова други представители на науката както от АУ, така и от ССА няма. „Освен госпожа Ачкаканова, която представлява една друга асоциация, не виждам нито участие от Аграрен университет, нито госпожата научен секретар госпожа  Елена Тодоровска. Ако те нямат възможност да включат от 500 човека, сигурно има хора, които могат да бъдат включени в тези заседания“, каза още тя. „Може ли когато говорим за иновации да няма никой от Селскостопанска академия или ако има да не взима участие?“, попита и Светлана Боянова. Тя припомни, че обосновката на интервенцията за изграждане на система за обмен на знания за иновации е нелогична, тъй като представителите на науката показват активност само когато проектите им го изискват, но в друго време ги няма нито на семинари, нито участват в работата на различни тематични групи.

Божидар Петков припомни, че при обсъждането на мярката за иновациите било предложено по нея да участват и браншовите организации като арбитри на предложените проекти или при първоначалното им отсяване. „Тук е нашето възмущение, че Селскостопанска академия и другите науки не само че не участват в създаването на иновации, но и в същото време не участват в подбора на иновации, които биха били важни за икономиката, селското стопанство, защото ние тук специално бяхме възмутени от една иновация, която така се представи добре за лиофелизация на пъдпъдъчи яйца или още нещо, като иновативната технология или офелизация, която е от преди 40 години, а дали с тази технология ще лиофелизираме пъдпъдъчи яйца, боб или езичета от колибри, това не е иновация. Георги Иванов преди четири години, смятам, че и в …(няма ясна чуваемост за протокола, поради накъсване на връзката) …. институт има такава инсталация за леофелизация, бяха направили от ловешките ягоди да да си занесат в Космоса и тогава беше иновация. Но сега след 40 години да се вземат 800 хиляди лева и да се каже, че това е и новация да се леофилизират пъдпъдъчи яйца, смятам, че тук или науката спи и позволява такива иновации да излязат, и аз смятам, че тук ще стане един голям смях, че и Западните наблюдатели като видят какви иновации сме извадили от преди 40 години, просто ще дойде не знам, обидно, срамно да се хвалим с иновации от преди 40 години, просто ще покажем къде е България. Разбирате ли? Ние смятахме, че тази програма ще бъде направена така, че да популяризираме ние добри иновации и тогава от Българска асоциация на малинопроизводителите дадохме редица предложения как да бъде отсят този процес, защото смятаме, че там също има много голямо изкривяване в този процес. И тук пак ми беше възмущението по повод науката, че не стига че те не дават иновативни предложения, но и не контролират усвояването на средства за иновации като това е един от примерите“, казва Божидар Петков.

На аграрното ведомство му трябваха почти три месеца за да обнародват и публикуват протоколите от 10-то и 11-то заседание, с което да осветлят работата на тематичната работна група. Това образно казано са все „камъни“ в градината на заминаващата си администрация ръководена от Десислава Танева , която не преставаше да твърди колко е прозрачна в дейността си и как всичко своевременно се качва на сайта. Уви не и в този случай. И няма да преставаме да го повтаряме, защото фактите както разбирате уважаеми читатели не са в тяхна полза. Както няма да спрем да повтаряме колко важна е работата по стратегическия план за развитие на земеделието за всички нас, не само за земеделските производители, защото всички ние сме на масата. И това го подсказва ако искате и неговото име. А когато администрацията в агроведомството се опита да говори за иновации, както ще видим по-долу, го прави с доста голяма доза на схоластика, консервативно, бавно и без капка иновативно мислене.

Тема на десетото заседание проведено на 29 януари бе интервенцията за дигитализация на земеделските стопанства и националната мрежа за ОСП, както и системата за иновации и знания в селското стопанство. Според предложената от МЗХГ архитектура на бъдещата интервенция за инвестиции в иновации в дигитализация на земеделските стопанства, която се финансира от Европейския земеделски фонд за възстановяване и развитие. Тя ще е насочена основно към добре капитализирани средни и големи стопанства Освен групи и организации на производители, по нея ще могат да кандидатстват и индивидуални бенефициенти със стопанства с не по-малко от 20 хил. евро стандартен производствен обем. Кандидатите ще трябв да доказват доход от земеделска дейност и минимум три годишна история като земеделски производители за индивидуални бенефициери. Освен това кандидатите ще трябва да докажат посредством бизнес план, че внедрените иновациив стопанствата са довели до подобряване на дейността им. Стойността на одобрените проекти може да е между 15 хил. и 100 хил. евро, като се предвижда възможност до 50% авансово плащане.

Въвеждането на самостоятелна мярка за инвестиции в иновации земеделските стопанства бе определено от председателя на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов като „ключова предпоставка за повишаване на конкурентноспособността“ на фермите, а въведеният таван от 100 хил. евро ще позволи на повече кандидати да се включат по нея. Подкрепа към мярката изрази и председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, отбелязвайки, че за да не се създава объркване, трябва да се възприеме обща терминология, и да се запише, че мярката е за цифровизация. Според нея ако инвестициите се фокусират основно върху цифровизацията, това ще доведе до по-голям резултат „и крайната цел е земеделските стопанства да имат инструменти да решават проблеми и всички предизвикателства“. Тя припомни, че в различни становища е изказвала позицията, че по тази интервенция като допустими освен индивидуални кандидати и групи и организации на производители би трябвало да се допускат и цифровите иновационни хъбове.

Таня Георгиева предложи известно прецезиране на предложените и допустими за финансиране дейности що се отнася до производителите на плодове и зеленчуци. „… например в сектор „Плодове и зеленчуци“ сме написали, че е необходимо да се инвестират в машини за обработка и беритба. Такива автоматизирани да са процесите.
И тук ги ограничаваме действително само да оперативния процес…и не е удачно да е по такъв начин, знаейки че именно при плодовете и зеленчуците там прецизното напояване, прецизното хранене, прецизното торене, знаете за всички датчици за 100 дни МТО данни и т.н., така че според мен посочвайки само едни роботизирани решения за прибиране на реколтата може би не е най-добрата пълна мотивация“, казва тя.

Липсата на цифровите иновативни хъбове като допустими по мярката за иновации показва, колко неиновативно и схоластично е мисленето на администрацията в земеделското министерство. Антон Аспарухов се оправда, че цифровите иновативни хъбове в земеделието би трябвало да са допустими по новата програма „Наука и иновации“. Тя обаче е към министерството на икономиката, а не към ПРСР.

Цифровите хъбове като брокери за внедряване на иновации

Светлана Боянова изрази своето несъгласие с подобна позиция, като припомни че на цифровите иновациони хъбове трябва да се гледа не като краен получател на средства, защото те практически нищо няма да получават, а като на брокери. „Те не отиват в хъба. Хъбът нищо не притежава. Той не печели, той не е с такава цел. Крайният човек, който получава нещо конкретно и като пари и като всичко може да бъде само земеделския стопанин. Хъбът най-просто казано е брокер и той не е нещо, което вместо земеделския стопанин ще направи в стопанството му“, заяви тя и попита защо администрацията не иска хъбовете да бъдат включени. По думите и включването им както по мярката за инвестиции така и по тази за сътрудничество е премислено от правна гледна точка на европейско ниво, и е определено като допустимо от ЕК.

„Просто не виждам каква е причината при нас това да не го искаме. Искаме да запазим едно и също нещо. Ние не искаме да пробваме нищо ново. Ние искаме да си имаме инвестициите в познатия вид и искаме да имаме оперативните групи в познатия вид, тоест вие нищо не искате да смените, дори да пробвате, да видите и да разчупите“, добави тя,като на база натрупания опит акцентира върху това, че изискванията към създаване, а впоследствие и отчетност на цифровите иновационни хъбове от страна на ЕК никак не са лесни. „Въпросът е защо нашите земеделски стопани да ги лишаваме от това дори като възможност? Който иска ще участва, ако иска няма да участва, ако иска ще мине през хъб, а ако иска няма да мине през хъб“, аргументира се Боянова.

Според нея ролята на хъбовете трябва да е като наблюдател на целия процес на внедряване на цифрови технологии в стопанствата на ниво държава, така че да не се оставя всеки да си внедрява всякакви иновации. В противен случай стопанствата не биха могли да си помагат сами.

С това че трябва да се върви в една посока към събирането и съпоставянето на данни, и че цифровите иновационни хъбове могат да помогнат се съгласи и Надежда Рангелова, като даде пример със сегашното състояние на сектора на месодайното говедовъдство, където са изостанали както по отношение на организираност, така и по отношение на дигитализация, където сега действащите четири системи изградени без ясни критерии не позволяват информацията в тях да се съпоставя.

Без таван на инвестициите, но с таван за субсидиите

Божидар Петков от Асоциацията на малинопроизводителите предложи подобно на програмата за инвестиции в първичната преработка да се премахне тавана на инвестициите и да се постави таван на субсидията като това ще даде възможност за по-голяма гъвкавост. „Там субсидията е до 110 хиляди лева, а горна граница няма и в това в случаите когато искаме да си закупим някакъв робот или машина, която може да е с 20, 30 хиляди евро по-скъпа отколкото е таванът на нашата инвестиция и дефакто ние няма да можем да го купим през тази програма“, заяви Петков и предложи още интензитетът на субсидията за така наречените чувствителни сектори да е с 20% по-висока. Подобно предложение направи и Симеон Караколев от асоциацията на овцевъдите и козевъдите. Според Рангел Матански по-висок интензитет трябва да се предвиди и за организациите и групите на производителите.

Интензитетът на субсидиране на проекти доказващи редукция в използването на торове и пестициди да се повиши до 85%“

Стоилко Апостолов от „Биоселена“ обърна внимание на прекалено едностранчивото разглеждане на интервенцията само с приноса и за увеличаване на конкурентноспособността на фермерите и даде пример с използваните препарати за растителна защита. „За момента знаете какво е положението като ни питат колко пестициди сме използвали миналата година ние не знаем. Само си представете, че тези Дневници за растителна защита станат електронни и онлайн и с едно кликване ще знаем колко от пестицидите ползваме в земеделието.Мисля, че трябва да се добави и този елемент и всъщност прилагащият орган да осъзнае важността на тази мярка“, каза Апостолов. Ако се докаже, че тези инвестиции в иновации водят до намаляване на използването на торове и пестициди от асоциация „Биоселена“ са предложили интензитетът на субсидиране на подобни проекти да се повиши до 85%.

„А това може да стане и след доказване на ефекта например две години след завършване на инвестицията бенефициента да докаже, че използва например 20 % по-малко препарати за растителна защита и да кандидатства да му се: върнат още 35 % от инвестицията“, добави Апостолов. Той даде пример с датчици, поставяни в началото на редовете в лозята, които отчитат риска от поява на гъбични болести и дават информация на компютъра на фермера, нещо което в по-напредналите страни се прилага от две десетилетия. Освен това редукцията в ползването на препарати за растителна защита може да се доказва от водените дневници и ако даден производител е ползвал два тона препарати, а две години след инвестициите е намалил употребата им до половин тон, то това означава, че е постигнал този екологичен ефект.

„Ние трябва да започнем да го отчитаме. Вие знаете много добре, че така не можем да останем и ние като държава да не знаем колко пестициди се използват годишно, а за да знаем колко е на държавно ниво трябва да знаем колко е на ниво стопанства.
И когато предният път обсъждахме тази тема, аз повдигнах въпроса за тези 4000 тона пестициди и много от колегите в работната група казаха: „Те може би толкова са купени, но дали са ползвани толкова, това не знаем“. Ако не са ползвани къде са? Държим ги в мазето, сипваме ги в реката или какво правим тези пестициди? Има закон какво се прави с пестицидите. Не можеш да ги купиш и да ги държиш в къщи или в склада. Те имат срок на годност и след като изтече срока трябва да ,се върнат за унищожаване и т.н., тоест това е нещо, което плува обвито в мъгла години наред.“, продължи Апостолов.

„Не може на някой само за това че отглежда 500 овце да му се дават пари за смартфон“

Според него тази мярка за инвестиции в иновации не трябва просто да се насочва към определени чувствителни сектори, а тези инвестиции да се таргетират и насочат правилно. Не да се дава например на животновъд само заради това, че има500 овце да му се даде предимство при кандидатстване по тази мярка да си купи смартфон.

Светлана Боянова припомни, че основните критики от ЕК по стратегията „От фермата до масата“, отправени към страната ни по отношение употребата на пестицидите са, че „няма екшън план за пестицидите, не се прилага, и няма адекватно отчитане“. По думите и ние не сме подковани за иновациите на ниво държава, а камо ли да се връзват на ниво стопанство. Антон Аспаруховприпомни, че изграждането на единна информационна система за проследяемост на употребата на препарати за растителна защита и употреба на антибиотици е предвидено да се създаде чрез средства по плана за възстановяване и развитие.

Дискусиите около бъдещите интервенции в стратегическия план продължават ударно и безконтролно, а администрацията се опитва да пробута интервенции, които едва ли не си ги е изстискала от пръстите, без да представя на заинтересованите лица нужната им информация и най-вече анализи за да се разбере докъде е стигнала до сега в прилагането на едни или други мерки. Това с особена сила важи когато говорим за иновации в земеделието.

В тази връзка само произволни примери като Нидерландия, Испания или Германия са достатъчни, за да се разбере, че Европа отдавна е осъзнала, че като актьори в този процес освен фермери, бизнеса и ИТ бранша трябва да се включват и представители на науката, които именно да дадат своята научна обосновка за приложението на иновациите в земеделието. В заседанията на тематичната работна група обаче представителите на аграрната наука са като „мъртви души“, включени като фигуранти в списъците с участници в иначе виртуалните дискусии, без да е знайно въобще дали участват, и дали се изпратили аргументирани становища от своите институти.

Това че министерството на земеделието е далеч от иновациите показа и поредният кръг от дискусии, провели се по стратегическия план на 17 декември 2020 година, и конкретно темата за интервенцията, която трябва да подпомогне оперативните групи в рамките на европейското партньорство за иновации.

Накратко казано министерството предлага абсолютно същото съдържание на интервенцията като сегашната мярка, оперативните групи които ще могат да кандидатстват по нея да са сдружения по закона за задълженията и договорите, а те да са съставени от минимум двама участника- фермер и представител на науката. Единствената новост е разширяването на кръга от участници в оперативните групи с признати групи или организации на производители, НПО-та действащи в сферата на селското стопанство , горите, екологията, водите или в областта на дигиталните технологии, малки и средни предприятия в сферата на земеделието и консултантски организации.

Що се отнася до това, какви иновации би трябвало да се подпомагат, става ясно, че това ще са „Интерактивни форми на иновации, базирани на интерактивен модел“, в които се включват по-голям брой заинтересовани страни. Поне така си го представят в земеделското министерство.

Не ви ли изглежда малко тревожно подобно преписване на сегашната мярка за иновации и наслагването на неясни определения, като по-горе цитираното?! От дискусията ще разберем, че администрацията в министерството съвсем не си е направила труда да анализира, какви проекти са реализирани в настоящия програмен период, и най важното какви актьори са участвали в тях, или се касае до чиста формалност при сформиране на отделните оперативни групи.

Както и в настоящия програмен период на ПРСР се предвиждат две фази на реализация на проектите- едногодишна фаза за извършване на анализ за потенциала на дадения проект- и петгодишна за неговата реализация. Предлага се намаляване на допустимите разходи от 450 на 400 хил. евро на проект, а на текущите разходи за функциониране на оперативните групи от 35 на 30 хил. евро годишно.

Администрацията обосновава подобно предложение с направен от нея анализ, който обаче освен нея май никой не го е виждал. И така с неясни формулировки, хрумнали в нечий кабинет и тайни анализи се композира една от най-важните и съществени мерки , която освен че трябва да вкара на практика целенасочено новите технологии в земеделието и трябва да допринесе за повишаване на неговата устойчивост.

Показателен за работата на сляпо от страна на администрацията е коментарът на Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации , който цитираме дословно:“ Според мен, не беше лошо да имаме и ние информацията, с която явно вие разполагате за вида оперативни групи подкрепени в сегашния програмен период. Принципно това би трябвало да може да го виждаме на сайта на „Ей Пи Агри“, но ако някой го е попълнил там, и за това ми се иска да ни кажете какъв вид иновации бяха подкрепени в рамките на оперативните групи? Както казахте някои средни стойности това е важно да се знае. И също така какви са били проблемите, които са срещнали оперативните групи при кандидатстването, защото виждам, че колегите от БАКЕП например предлагат увеличаване на размера на финансовата помощ. Също те казват, същото което споделям и аз, че най-вероятно ще има нужда от покриване на разхода тук по тази мярка за консултация за изготвяне на проекта. Това така ли е имали ли сте проблеми или сте нямали проблеми?“

Според нея е много важно да се разбере, какви оперативни групи са били одобрени през настоящия програмен период и с какви проекти за иновации и пояснява, че „всяка една оперативна група може да работи по едно от тези предизвикателства, които са във фарм ту форк, дали ще бъде неутралност на климата, дали ще бъде биоразнообразие…“ и още:“ Тук не просто има малко анализ, а въобще го няма, разбирате ли? Ние нямаме тази информация, а вие очевидно я имате…Не е сериозно в работна група, в която дори нямаме кворум, нямаме ССА и без анализ ние да вземаме такива отговорни тук решения и предложения. В смисъл доста е повърхностно и аз разбирам, че се бърза и предния път го казах, разбирам че се бърза и всички тук сме положили усилия днес да заделим време на 30-ти преди Нова година пак ще заделим време, защото сме стойностни хора и знаем, че трябва да се работи, но все пак не ни пресирайте отгоре и отгоре, нещо да правим тук и да Имитираме дейност.“

По думите на Таня Георгиева ако при някои мерки като инвестиционните е натрупан опит от над 10 години, то именно по мярката за иновациите ,по която дори няма сключени договори няма такъв, а информацията се взема „ в много голям детайл“ и се прехвърля към проекта на новата интервенция без нужната дискусия в която да се разберат къде са тънкостите и проблемите за да се анализират нещата, заложени и преди 2014 година с идеята “да не ги копираме и да ги повтаряме в следващия програмен период, а да можем да ги избегнем като слабост..“

Науката изглежда като фигурант в процеса на внедряване на иновациите в земеделието

От своя страна Светлана Василева алармира , че в цялата дискусия по обсъжданата мярка липсват представителите на науката. “…това, което най-вече мен ме интересува е участието на тези научни наши институти, които аз не чувам в нито едно заседание на тези Тематични работни групи да участват. Много ви моля да ги попитате защо не чуваме техния глас а други държавни институции настояват те да бъдат включвани?
Не знам какво да кажа. В предната Тематична работна група в заседанието имаше интервенции, по които трябваше да чуем и техния глас, нито за демонстративни дейности, а ето сега и за иновации без научни институти как въобще ще се разработват? Как няма да чуем какво мислят, чувам техните имена, а разбирам че те не участват и аз съм страшно разочарована. Това само ако вие като министерство е добре да вземете отношение и най-вече да ги поканите, защото на шест заседания да не видя един представител това е нашата научна общност – аграрна наука, която не участва. Няма кой друг да говори за тях. Това са обучения, това са иновации. Това са демонстративни дейности. Какво да обяснявам още, може би са консултанти някъде, неизвестни някъде, но без гласа на Селскостопанска академия аз не виждам как можем да разработваме проекти?“

Ще спестим още аналитични коментари, не защото те се правят единствено и само от заинтересованите участници в тематичната работна група, а от министерството насреща всякаква конкретика липсва, защото и на незапознатите читатели ще стане ясно , че от страна на администрацията се работи с темповете на охлюва, бавно, и без дори да има върху какво да се направят ясни и точни анализи, така, че да не се допускат грешките от настоящия програмен период на прилагане на ПРСР. И това май важи не само за тази мярка.

А за бавния ход именно на сегашната мярка за иновации е показателно и признанието на администрацията, че от одобрените по първия прием на мярката за иновации 26 проекта са сключени едва 3 договора, а мотивировката за бавната работа е с“утежнената епидемиологична обстановка и големият брой участници“. Това че има голям брой участници показва, че явно има интерес у отделните играчи, нещата с проектите за иновации наистина да се случат, но с бавната и лишена от смисъл до момента работа на администрацията се демонстрира само едно- че с хода на охлюва и след 50 години ще сме си на ниво бъдещо внедряване на иновациите в земеделието.

По време на кризата с COVID-19, агро-хранителната индустрия се оказа една от най-устойчивите на трудната ситуация. Шокът от пандемията обаче изискваше коригиращи действия и ускори развитието на тенденциите, които вече се наблюдават в сектора – като цифровизация, по-информиран потребителски избор и предпочитания към местни продукти. Това става ясно от доклада Food Foresight: Въздействие на COVID-19 върху агро-хранителния сектор в Централна и Източна Европа“, изготвен от EIT Food в сътрудничество с консултантската компания Deloitte. Предприемачите от агро-хранителния сектор в региона на ЦИЕ трябва да могат да разчитат на подкрепата на своите правителства, поради голямото значение на техните действия за икономическото състояние на страните, които в района са по-важни, отколкото в западноевропейските страни. Докладът представя регионална перспектива, както и отделни раздели, включващи и България, и е достъпен за изтегляне от следния линк: https://www.eitfood.eu/food-foresight/download/7977

Пандемията от COVID-19 е засегнала всички сектори на икономиката и причинената от нея криза се е превърнала в глобален тест за имунитет, включително за страните от Централна и Източна Европа. Въпреки стабилния растеж и стабилната среда, агро-хранителната промишленост също пострада, макар и не толкова, колкото другите сектори. В нашия регион производството на храни е спаднало само с 13% през април, на годишна база.

Земеделието и хранително-вкусовата промишленост (включително търговията с храни и гастрономията) в Централна и Източна Европа регистрира номинално увеличение на добавената стойност от 2005 г. насам, като земеделието нараства с 3% годишно, а производството на храни и напитки с над 4% годишно. Производството на храни и напитки в региона е най-стабилният сегмент в производствения сектор от началото на пандемията. Среднопретегленото производство на БВП през юли съответства на 101% от производството през същия месец на предходната година.

Земеделието и производството на храни играят важна роля в бюджетите на всички страни от Централна и Източна Европа. Той генерира от 6% БВП в Словакия до 14% в Румъния. В повечето страни от региона средният размер на индустрията (разбира се като делът на сектора в цялата икономика) е по-голям, отколкото в Западна Европа. Въпреки ръста, два пъти по-висок от този в други страни, при старите страни-членки делът му в цялата икономика е намалял между 2007 и 2017 г., докато други клонове на икономиката се развиват. Такъв относителен спад е признак за нарастващите доходи на обществата – макар по-богатите потребители да харчат повече за храна, те харчат още повече за други нужди. Според доклада, увеличаването на разходите за потребление на домакинствата ще продължи – както по отношение на сумите, похарчени за пазаруване в магазини, така и в заведения за обществено хранене.

Променя се и структурата на земеделието – една от най-големите промени се случи в България, където броят на големите ферми (50 ха и повече) се увеличи с 82% в периода 2005-2016 г., докато в същото време броят на дребните фермери (ферми до 9 ха) намалява с 66%. Наред с настъпващата модернизация, делът на заетите в селското стопанство постепенно намалява във всички страни от Централна и Източна Европа. В същото време, подобно на други страни от Европейския съюз, заетостта в сектора на хранителните услуги нараства.

“Агро-хранителната индустрия в Централна и Източна Европа се развива бързо през последното десетилетие. За да продължи тази впечатляваща тенденция на растеж, различните заинтересовани страни трябва да разберат как пандемията е променила нагласите на потребителите и структурата на търсенето на производителите. В този доклад извършваме прогнозен анализ, за да разберем по-добре тези промени”, казва Севинч Нури, мениджър в Deloitte.

Последиците от пандемията са уникални и не могат да бъдат сравнявани с тези от други кризи през последните години, като например неотдавнашната финансова криза от 2009 г. Не е сигурно колко дълго ще продължи настоящата ситуация или колко дълбоко всъщност тя отива. Според експертите на Deloitte, в зависимост от икономическата и политическата ситуация, свързана с международната търговия и ограничения, има 4 възможни сценария:

1. Пълно възстановяване
Това е най-оптимистичният сценарий, при който премахването на ограниченията улеснява потока на работна ръка, вдигайки натиска върху заплатите на земеделските производители. Възвръща се потреблението отпреди кризата в HoReCa сектора, а оттам и в свързаните пазарни сегменти. Агро-хранителната индустрия отново е сред първите, които се адаптира към ситуацията и най-забележимата промяна след ограниченията от последните месеци е продължаващото развитие на платформите за електронна търговия.

2. Нов потребител
Умерен сценарий, наблягащ на дългосрочното поддържане на пандемичното поведение на потребителите, обръщайки повече внимание на хранителната стойност на храната и местния метод за нейното снабдяване. Според тези предположения ще има и преход от използване на заведения за обществено хранене към приготвяне на ястия у дома, което ще доведе до увеличаване на търсенето на основни потребителски стоки и необходимостта от адекватна адаптация на хранително-вкусовата промишленост.

3. Нови правила
В този случай, за разлика от предишния сценарий, потребителите са готови да се върнат към предишните си навици и начин на действие, но не могат да го направят поради устойчивите ограничения. В резултат на това мащабът на потреблението се намалява, като същевременно се запазва структурата на сектора.

4. Изкривявания и смущения
Това е най-песимистичният подход, при който неблагоприятно се съчетават както икономически, така и политически фактори. В същото време поддържането на ограниченията, продължаването на неблагоприятните търговски условия и липсата на достатъчна политическа подкрепа водят до спад в доверието на потребителите и бизнеса и поддържането на вътрешното търсене на ниво криза. В резултат на това нараства тенденция към намаляване.

Кризата е катализаторът
Пандемията все още представлява сериозна заплаха за цялата световна икономика и оказва влияние върху процесите, протичащи във всички сегменти на хранително-вкусовата промишленост. Динамичността на тези промени обаче е възможност за растежа на тази индустрия, както и за въвеждането на нови, иновативни решения, някои от които се появиха в различна степен още преди. Фермерите са по-склонни да влязат в пряк контакт с получателите на тяхната продукция, търговците са принудени бързо да подобрят своите цифрови канали за дистрибуция и да увеличат производителността си, а потребителите са много по-загрижени за хранителната стойност на храната, която купуват. Различните играчи във веригата на доставки на храна също трябва да бъдат подготвени за големи структурни промени, с които ще трябва да се справи цялата индустрия. Такива са например последиците от всички промени в климата и по-строгото законодателство в областта на околната среда.

„Предизвикателствата, пред които е изправен селскостопанският хранителен сектор, промениха правилата на играта. Пандемията ускори неизбежните процеси на иновации. Различните заинтересовани страни – самата индустрия, но и законодателите – трябва да могат да идентифицират нововъзникващите възможности, но и да създават начини за действие, които най-добре ще използват този нов потенциал“ – казва Мари-Луиз Меуриче, директор EIT Food CLC North-East.

Според експерти от EIT Food и Deloitte, механизмите за подкрепа за устойчива реконструкция на агро-хранителната промишленост в бъдеще трябва да станат механизми за подкрепа, като поддържане на коригиращи и поддържащи мерки в баланс между желанието за протекционизъм, стабилността и необходимостта от реконструкция. Всяко действие за ограничаване или борба с пандемията трябва да се основава на прозрачна и последователна оценка на нейното икономическо въздействие. Законодателите трябва да гарантират, че те правилно идентифицират и реагират на заплахи, които могат да нарушат местните пазари и международната търговия.

Европейският зелен пакт не трябва да се разглежда само като предизвикателство, с което трябва да се справят правителствата на Централна и Източна Европа и пазарите на земеделска продукция и храни, а като възможност, пред която са изправени. Необходимо е по-нататъшното развитие на транспортната инфраструктура в региона, което ще допринесе за придобиването на нови пазари, ще стимулира растежа на компаниите от сектора на МСП и по този начин ще подобри мащаба на операциите в бранша. И накрая, в отговор на променящите се предпочитания на потребителите, е необходимо също така да се предприемат маркетингови и промоционални дейности на предприятията от хранително-вкусова промишленост.

Пълен доклад за безплатно изтегляне: https://www.eitfood.eu/food-foresight

Изработването на прогнозния анализ на въздействието на COVID-19 върху агро-хранителната верига е проект, осъществен с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии в храните EIT Food.

Накратко за EIT FOOD

EIT Food е пан-европейско партньорство с ориентиран към потребителите подход, който има за цел да подпомогне иноватори, предприемачи и студенти да разработват и развиват решения на предизвикателства, пред които е изправено обществото в световен мащаб, да ускорят развитието и внедряването на иновациите, да създават работни места и кариери и в крайна сметка да повишат конкурентоспособността на Европа. Като една от най-мащабните световни инициативи, свързани с храните, EIT Food иска Европа да поведе една глобална революция в производството и иновациите при храните. Целта на EIT Food e да промени начина, по който нашата храна се произвежда, доставя, консумира и рециклира и да създаде стабилен във времето и ефективен хранителен сектор, подкрепящ една устойчива и кръгова био-икономика.

EIT Food е част от Европейския Институт за Иновации и Технологии EIT и в своите действия прилага Регионалната Иновационна Схема (RIS) на EIT. RIS е обединяващата схема на EIT общността, която има за цел да допринесе за подсилването на иновациите в европейските държави и региони, които принадлежат на групата на „скромните и умерени“ иноватори, според разпределението, посочено в European Innovation Scoreboar.

Източник: Институт за агростратегии и иновации

От Националната асоциация по овцевъдство и козевъдство разработват съвместно с Института по аграрна икономика специални цифрови модели, които ще позволят на бранша да повиши своята устойчивост. „ Знаете че няма как да гарантираме устойчивост, без да изградим заедно едно модерно и отговорно животновъдство, произвеждащо висококачествена продукция, която се надяваме да достигне до европейските пазари“, каза по време на седмата международна конференция „Земеделие и снабдяване с храни. Пазари и аграрни политики“ съпредседателят на браншовата организация Симеон Караколев.

За да се повиши качеството и количеството на производството според него е важно да се насърчи работата на младите иноватори и да им се даде възможност за една високотехнологична надграждаща кариера. „Когато говорим за цифрово земеделие, не трябва да забравяме, че 60% от фермерите у нас не могат да работят със смартфон, което като общност ни поставя пред големи предизвикателства. Животновъдството освен това е трайно недофинансирано, и на него се гледа като на горещ картоф, който никой не иска да поеме. За тези които се решат да го направят, това е свързано с цената на прекалено много гаранции за съответната инвестиция“, заяви още Караколев. Според него трябва да се засили достъпът на кооперативите и младите фермери до финансиране и да се развие по-тясно сътрудничество с банки, финансови институции и инвеститори.

„Ние очакваме, че именно Института за аграрна икономика ще изиграе водеща роля за разработване на такъв модел за финансиране било от фонд „Земеделие“ или банките “, каза още Караколев. Съвместно с Института за аграрна икономика от НОКА разработват специална методология за отглеждане на овце, която ще позволи на стопаните сами да си направят анализ на структурата на стопанствата и и да видят при какви условия те биха били печеливши и рентабилни. „Това ще е една своеобразна таблица, в коятовсеки може да въвежда своите параметри на стопанствата, например кой какво и как отглежда, след което веднага да поучава някакъв финансов ориентировъчен резултат. Така той ще добие представа дали, дадената порода животни и начина им на отглеждане със съответните приходи и разходи води до нещо  устойчиво“, поясни Караколев. „Ние ще направим един вид софтуерен инструмент, в който да се въвеждат параметрите на всяко отделно стопанство. Това не са нови неща, но за нас определено ще е предизвикателство , защото до сега не сме правили подобно нещо“, допълни и доц. Божидар Иванов

Учени от  университета на Корнуел с подкрепа от департамента по земеделие на САЩ разработват специални сензори, с помощта на които фермерите ще могат да индентифицират хранителните дефицити в лозята, съобщава Алберто Грасо в своя специализиран блог. Това ще позволи на винопроизводителите да вземат решения за управление на хранителните вещества в реално време за по-голяма рентабилност и устойчивост на околната среда.

Здравето на лозето преминава през правилното усвояване на хранителните вещества, необходими за вегетативно-продуктивния баланс на растението, така че да доведе до качествено значимо производство на грозде. Индентифицирането обаче на недостига на азот, калий, магнезий и други ключови хранителни вещества е трудоемък процес за лозаря. Освен това нивата на хранителни вещества могат да варират значително от място на място, дори в рамките на един парцел .

В този смисъл се разработва допълнителен инструмент за подпомагане на винопроизводителите, които разчитат на прецизно земеделие в управлението на лозята си. Скоро ще бъде възможно да се идентифицират хранителните дефицити на почвата благодарение на разработването на нови сензори с висока разделителна способност.

Името на проекта е Efficient Vineyard Project (EVP) , и той е създаден с цел разработване на сензори, които да работят заедно с измервателен механизъм, който комбинира както вземане на проби от земята, така и сателитни изображения, за да се определи точно количествения недостиг на хранителни вещества в лозето. За целта се събират данни от почвите, въздуха, съдържанието на захари в гроздето и други параметри за да се генерират своеобразни карти на насажденията с помощта на които винопроизводителите ще могат по-точно да оценят растежа, производителността и качеството на гроздето и ще се оптимизират управленските практики.

Проектът ще спомогне освен това и за повишаване на устойчивостта. Прекомерното внасяне на торове като азот много често може да допринесе за замърсяване на почвите.

Минералните соли се филтрират от повърхностните слоеве на почвата към по-дълбоките слоеве , в резултат просмукване на дъждовна вода – особено в лозарските райони в близост до реки и езера.

Институт за агростратегии и иновации – EIT Food Hub Bulgaria – в партньорство със Съюз по хранителна промишленост, организира EIT Food Awareness Day – второто по рода си събитие в България, насочено към всички заинтересовани страни в сферата на хранително-вкусовата промишленост. EIT Food Awareness Day ще се проведе на 8 октомври 2020 г. /четвъртък/ от 10:00 часа в зала №4, ІІ етаж в Дома на науката и техниката, София, ул. „Г. С Раковски“ № 108. Събитието ще бъде осъществено с подкрепата на Европейския институт за иновации и технологии в храните /EIT Food/.

EIT Food Awareness Day ще започне с Кръгла маса на тема „Стъпка по стъпка по пътя „От фермата до трапезата”, на която ще бъдат обсъдени възможностите и предизвикателствата, които произтичат от предложената от страна на Европейската комисия Стратегия „От фермата до трапезата“ /Farm to Fork Strategy/ за справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система. Ще бъдат представени и акценти от работата по подготовката на Стратегическия план по новата Обща селскостопанска политика в България. В рамките на форума ще бъдат обсъдени и темите, свързани с намаляване на хранителните отпадъци, както и мястото на храните в Иновационната стратегия за интелигентна специализация. EIT Food Awareness Day ще представи дейностите и програмите на EIT Food за български стартиращи фирми, предприемачи, компании, експерти и студенти, както и добри примери за успешни бизнес идеи, подкрепени от EIT Food.

Всички мнения и предложения от кръглата маса, ще бъдат обобщени и изпратени официално до институциите, които имат отношение към обсъждането и реализирането на заложените в Стратегията „От фермата до трапезата“ цели, дейности и ангажименти.

ПРОГРАМА

Кръгла маса СТЪПКА ПО СТЪПКА ПО ПЪТЯ „ОТ ФЕРМАТА ДО ТРАПЕЗАТА”
9:30 – 10:00 Регистрация и кафе за добре дошли
10:00 – 10:15
Откриване:
• Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – EIT Food Hub България
• Д-р Светла Чамова, председател на Съюз по хранителна промишленост при ФНТС

10:15 – 11:15
Въведение: Стратегията „От фермата до трапезата“; Стратегическият план по ОСП в България
• инж. Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България /АПБНБ/
• Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружение “Храни и напитки България“
• Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – EIT Food Hub България

11:15 -12:00
Новото голямо предизвикателство пред стратегическите документи
Q&A интерактивна дискусия с публиката – модератор Светлана Боянова
• Д-р Димитър Димитров, държавен експерт, дирекция „Политики по агрохранителната верига“ Министерство на земеделието, храните и горите
• Д-р Евгени Макавеев, директор дирекция „Комуникация на риска, обучение и Контактен
център“, Център за оценка на риска по хранителната верига
• инж. Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциация на производителите на безалкохолни напитки в България /АПБНБ/
• Яна Иванова, изпълнителен директор на сдружение “Храни и напитки България“

12:00 – 12:10 Надеждни решения за хигиена и безопасност на храните – Иван Марков , Биоком Трендафилов ЕООД
12:10 – 13:00 Обяд
13:00 – 13:30
Мястото на храните в Иновационната стратегия за интелигентна специализация
• Желяз Енев, директор дирекция „Икономическа политика“, Министерство на икономиката – tbc

13:30 – 14:00
EIT Food – Водещата инициатива за иновации в храните на Европа – мисия и дейности
• Светлана Боянова, председател на Институт за агростратегии и иновации – EIT Food Hub България
– EIT Food – towards innovative and sustainable food system in Europe

14:00 – 14:30
EIT Food Innovation Prizes – опитът на победителите
• Александра Велкова, Atlas Agro Science – Иновации в управлението на отпадъците и земеделието чрез кръгова икономика

14:30 – 15:30
Национална програма за предотвратяване и намаляване на загубите на храни
• Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка
• Д-р Стоилко Апостолов, Фондация БИОСЕЛЕНА, проект „Твоята храна“

Q&A интерактивна дискусия с публиката – модератор Жана Величкова
• Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка
• Д-р Стоилко Апостолов, Фондация БИОСЕЛЕНА, проект „Твоята храна“
• Д-р Дора Петлова – главен експерт в дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“, ЦОРХВ.
• Д-р Аксиния Антонова –  главен експерт в дирекция „Оценка на риска по хранителната верига“, ЦОРХВ.

15:30 – 15:45 EIT Food Hub Networking

*Настоящата програма подлежи на промени, моля да проверявате на сайтовете на Съюз по хранителна промишленост – www.ufi-bg.com и на Институт за агростратегии и иновации – www.agroinnovations.bg за актулната програма.

Нов цетър по растителна и системна биология и биотехнологии ще се изгради в Пловдив

по проект, изпълняван от Институт за земеделски култури „Марица“, съобщават от там. Първа копка както и встъпителна пресконференция ще се проведат на 16 юли.

Целта на новата структура ще е превръщане фундаменталните научни
изследвания в устойчиви био-базирани технологии.

Проектът е финансиран от Европейския фонд за регионално развитие чрез оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж”.

Основната цел на проект ПлантаСИСТ е създаването на Център по Растителна
Системна Биология и Биотехнология (ЦРСББ. Центърът е подкрепен от българските и немските партньори по проект ПлантаСИСТ –Институт по Молекулярна Биология и Биотехнология (ИМББ), Пловдив; Институт по Проект ПлантаСИСТ е финансиран от Програма за научни изследвания и иновации на ЕС – Хоризонт 2020. ЦРСББ има амбиция да заеме водещата позиция в областта на растителните науки в региона
и Европа.

За целта ще бъдат използвани авангардни техники в областта на функционалната
геномика, метаболомика и биоинформатика, за да се установяват регулаторните механизми и метаболитни пътища, които управляват развитието на растенията, физиологията на стреса, както и синтеза на потенциални ценни метаболити, които да намират пазарно приложение.

Новият комплекс ще включва административен корпус с офиси, семинарни зали и
аудитория; лабораторен корпус с прилежащи специализирани помещения, както и две
високотехнологични оранжерии.

Германската провинция Райнланд Пфалц стана първата във федералната република, която ще преработват животинска тор и остатъци от централите за биогаз в хумус, съобщава специализираният портал topagrar.com. Това ще позволи на фермерите от една страна да намалят разходите за съхранение на отпадъци, а от друга- да отговорят на новите изисквания на регламентите за торовете. Очаква се разрешителното за отваряне на преработвателната инсталация да бъде издадено през лятото.

Целта е инсталацията а да постигнегодишен капацитет на сепариране и преработване на около 17 хил.тона течна субстанция и производството на около 6 хил. тона хумус при около 50% суха субстанция.

„Нашето съоражение  може да бъде инсталирана във всяко едно животновъдно стопанство или инсталация за производство на биогаз. Работата и се основава на един много прост процес, протичащ в продължение на милиони години в горите и по ливадите- превръщането на органичната материя в хумус“, казва Валерко Вижте.
За целта са необходими тор или течни отпадъци както и суха материя- слама или дървесни остатъци и конска тор..

Суровината за производството се доставя в инсталацията чрез подвижен кран, като постоянно се разбъркват. Веднъж на ден в инсталацията се вкарва въздух, като така се провокира протичането на биологичен процес, подобен на компостирането при растенията. Нужно е достигане на температура от около 65 градуса, при която микроорганизмите да отдадат нуждите полезни вещества за хумуса. Процесът на образуването му продължава около 2-3 месеца. Полученият хумусен тор може да намери приложение като добавка за торфища или за директно третиране на зеленчукови и овощни градини.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Темата е изключително актуална в контекста на глобалния проблем с недостига на вода, който не се ограничава само до традиционните сухи райони. От ЕК дори подготвят специална директива, която ще третира използването тъкмо на пречистени отпадъчни води.

В този аспект устойчивото пречистване на води и възможностите за повторната им употреба в селското стопанство бе една от полезните и с реални практически измерения тема, която доц. Стефан Шилев от Аграрен университет – Пловдив разгърна в презентацията си от първия дискусионен панел на конференцията, организирана от Селскостопанска академия в рамките на Международната селскостопанска изложба от АГРА 2020. Целта на презентацията беше обобщаване, споделяне и представяне на най-добрите практики и резултати от научните изследвания и тяхното приложение на език, лесен за разбиране от фермерите и лесовъдите.

Стана ясно, че „всъщност 17% от европейската територия страда от недостиг на вода, а 46% от европейското население живее на места, които са подложени на воден стрес. Проблемът е особено остър в Южна Европа, където е нарастващо търсенето на вода главно за селското стопанство и туризма. Аграрният сектор в Европа представлява един от най-големите потребители на вода, който използва 36% от общото годишно водопотребление в цяла Европа и 75% в средиземноморския регион”. Това са само част от констатациите и изводите в представения от доц. Шилев проект на SUWANU EUROPE (тематични мрежи, съфинансирани от Европейската комисия по програма „Хоризонт 2020“). Този проект е фокусиран върху повторната употреба на вода в Европа чрез пречистени отпадни води в селското стопанство.

Отпадъчните води, третирани съгласно подходящи стандарти и методи, имат силен потенциал да допълват конвенционалните водни ресурси, използвани при напояване на селското стопанство. Целта на проекта е да насърчава ефективния обмен на знания, опит и умения между практикуващите и съответните участници в повторната употреба на вода в селското стопанство, така че директните приложими технологични и организационни решения да бъдат широко и балансирано разпространени в цяла Европа, което да доведе до по-устойчив селскостопански сектор за справяне с недостига на вода и климатичните промени.

SUWANU EUROPE се основава на предишен проект за пречистване на водата в Европа, наречен SuWaNu: Устойчиво пречистване на водата и възможности за повторно използване на хранителни вещества, който се състои в разработването на стратегии, основани на проекти за повторна употреба на вода за решаване на проблеми като недостига или наличието на хранителни вещества. SUWANU EUROPE обаче е замислен не само като разширение на предишните дейности по проекта SuWaNu, но и като създаване на нов инструмент, основан на съществуваща мрежа за ускоряване на усвояването на резултатите от научните изследвания в областта на повторната употреба на вода в селското стопанство и иновациите на водата в Европа.

Поради тази причина проектът ще създаде регионални работни групи между членове на консорциума и съответните участници в 8 целеви региона, които ще работят за разпространяване на резултатите от проекта за рециклиране на вода. Целта е да се установят постоянни връзки – извън времевата рамка на проекта – със съответните местни участници, насърчаване на потока информация между изследователи, частни иноватори, граждански организации и публична администрация.

Източник: ССА

Европейският институт за иновации и технологии в храните (EIT Food) възложи на Института за агростратегии и иновации (ИАИ) да функционира като ЕIT Food Хъб за България през 2020 г. Това съобщи днес Светлана Боянова, Председател на УС на ИАИ по време на форум „Хоризонт Европа – образование, иновации, научни изследвания“ в Икономическия университет във Варна.. Участниците във форума поставиха акцент върху новостите в програмата „Хоризонт Европа“ и напредъка в програмирането за периода 2021-2027 г..

„Вече отворихме за кандидатстване 4 програми на EIT Food, от които могат да се възползват българските студенти и докторанти, научни работници, държавна администрация предприемачи, стартъпи и всички заинтересовани и работещи в агро-хранителната индустрия“, допълни Светлана Боянова и представи накратко информация за отворените приеми.

До 15 март 2020 година иновативни стартъп компании в сферата на земеделието и храните ще могат да кандидатстват по програмата EITJUMPSTARTER, част от Европейския институт за иновации и технологии EIT Food, представлявана в България от Института за агростртегии и иновации. Това е една от най-широкообхватните междусекторни програми, предназначена за новатори в ранен етап от развитието на своите бизнес идеи, които искат да получат насоки и начален тласък за своя бизнес. EIT Jumpstarter е отворена за студенти, докторанти, научни работници и предприемачи с идеи в следните направления: здравеопазване, земеделие и храни, енергетика, суровини, промишленост и градска мобилност. Участниците ще научат как да стартират изграждането на своя бизнес в уникална по рода си междусекторна среда, направлявани от най-добрите обучители и ментори в съответната сфера.

ЗЗа първи път тази година, кандидатите могат да представят своите иновативни идеи, разделени в 6 категории. Отделно от здравеопазването, суровините и храните, са отворени и три нови области: енергетика, промишленост и градска мобилност.

За най-добрите идеи са предвидени и награди до 10 000 евро. Заявления за участие се приемат до 15 Март 2020 г.

Чрез своите разнообразни програми, EIT Food предоставя различни възможности за подкрепа на развитието на стартиращи бизнеси, за повишаване на знанието и квалификациите и придобиване на опит и умения чрез прилагането и развитието на иновациите. EIT Food има за цел да осигури една по-устойчива, здравословна и надеждна агро-хранителна система в Европа.

Инсталация за пречистване на слънчогледово масло и многофункционална машина за обработка на розови насаждения, ще са сред иновациите, които от ССА ще покажат на започващото следващата седмица специализирано изложение АГРА 2020 в Пловдив, съобщиха от институцията, която е основен съорганизатор на форума. Освен това посетителите ще бъдат запознати и с нова интегрирана система за определяне състоянието на посевите, която дава възможност за събиране и предваритлна обработка на данните, генериране на картографски продукти и възможност за съхранение и обработка на събраните данни на специален сървър.

Общо 10 института на Селскостопанска академия ще представят през тази година 16 научни разработки в конкурса за иновации. Това са преди всичко конкурентоспособни сортове и технологии за растениевъдството, сред които доминират нови сортове и хибриди за зърнопроизводство, лозарство и зеленчукопроизводство. Следват ги впечатляваща гама от нови продукти и технологии за хранителната индустрия и машини и инвентар за растениевъдството.

Новите сортове на ССА, които ще очакват признание и награди в Конкурса за иновации на АГРА 2020, са:

• сорт бяло главесто зеле Билян на Институт по зеленчукови култури „Марица”, съчетаващ висок продуктивен потенциал, жизненост, добри морфологични, химични и вкусови качества, много добра устойчивост към разпукване и толерантност към болести и неприятели;
• обикновена пшеница САШЕЦ – съвместна разработка на колектив от учени на Институт за растителни и генетични ресурси – Садово и Институт по полски култури – Чирпан, която е с много добри хлебопекарни качества, съчетани с висок добив, показан в изпитването на ИАСАС;
• нов винен сорт лоза „Мискет викинг” на Институт по земеделие и семезнание „Образцов чифлик” – Русе, подходящ за екологично лозарство и винарство;
• нов сорт пролетен ечемик Венера на Институт по земеделие – Карнобат, който е с висока продуктивност и хранителна стойност на зърното в съчетание с много висока устойчивост на болести и сухоустойчивост;
• нов сорт тритикале Дони-52 на Добруджански земеделски институт гр. Генерал Тошево, който има много добра устойчивост към брашнеста мана, кафява, жълта и черна ръжда, фузариум, септория и е с продуктивен потенциал: 8-9 t/ha;
• зимен многореден ечемик сорт Фанагория на Добруджански земеделски институт гр. Генерал Тошево.

Тази година претенденти за награди са новият хибрид слънчоглед Енигма CLP на Добруджански земеделски институт гр. Генерал Тошево и хибридите царевица: Кнежа 320, Кнежа 564, Кнежа 565 и Кнежа 648 на Институт по царевицата – Кнежа. 

В университета на Нови Сад разработват проект за интелигентни сензори, които подпомагат фермерите да произвеждат по-устойчиво и спо-малко разходи, съобщават от EIP/Agri. Проектът се казва Antris и се финансира със средства от ЕС. „В момента ние не разбираме всички процеси, които се крият зад растежа на растенията“, казва координаторът на проекта Весна Бендин.

„С помощта на дигиталното земеделие ще се повишат знанията и добивите, както и ще се увеличи устойчивостта към рискове като промяна на времето и нестабилност на цените“, допълва още тя.

Anteris е съвместен проект между института BioSense (в в Нови Сад, и университета на Вагенинген и и сръбското министерство на образованието, науката и технологичното развитие. „Той е е едновременно интелигентна инвестиция в изследователска инфраструктура и най-модерно оборудване, но също така и в безценен човешки потенциал и научни постижения, позволяващ производството на безопасна и адекватна храна за бъдещите поколения европейци.“ допълва още тя.

Благодарение на сътрудничеството им в Сърбия вече е изградена първата дигитална ферма, и е разработен набор от дигитални решения за земеделските производители и в подкрепа на дигиталната трансформация на земеделието.

Digital Farm е шоу-рум на открито, който позволява на фермерите да идват, да виждат, тестват и оценяват иновативни AgTech решения в реална производствена среда. Всеки месец по време на производствения сезон се организират „Дни на отворените врати за ферми“ за общността на земеделските производители, за да обменят ноу-хау с фермери, които вече използват цифрови технологии, а също и да ги показват на други. Досега около 1000 фермери са посетили стопанството.

„Точната прогноза за времето ми помага да планираме дейностите по всеки парцел, но най-важното е, че сателитната информация за културите наистина ми помогнах да разбера по-добре състоянието на посевите и да оптимизирам производството си – казва Джордже Джукич, един от посетителите.

Наборът от сензори тестван във фермата включват такива монтирани върху роботи, движещи се на полето, сензори прикрепени към животни и растения, сензори наподобяващи камъни и разпръснати из полето и дистанциони ъреди за събиране на сателитна информация. Освен това са включени дронове и и хипертермични камери. „Искаме да разберем всичко за едно растеие- от информация за въздуха, водата и почвите до самия процес на фотосинтеза, който протича в него“, споделя Бенгин. За целта постоянно се разработват нови сензори, събират се данни и създаваме алгоритми за искуствен интелект.

Всички събрани данни се публикуват чрез безплатна цифрова платформа AgroSense, също част от проекта като виртуален партньор на Digital Farm. Тя позволява на фермерите да проследяват в реално време развитието на културите от компютър или мобилен телефон, като същевременно им помага да планират какво да отглеждат, за да увеличат максимално добивите и печалбите. Например, един земеделски производител може да разбере кога точно растенията се нуждаят от вода, колко торове са необходими в дадено поле или какви култури да са засаждат.

Фермери и експерти от цяла Европа ще обсъдят нови възможности за повишаване на уменията в сферата на дигитализацията в земеделието на конференция в испанскя град Аранхуйес днес и утре. Конференцията ще открие испанският министър на земеделието Луис Пучадес.

Дигиталните технологии са ключът към по-интелигентния, по-конкурентоспособен и ресурсно ефективен селскостопански сектор. Днес все повече фермери се възползват от най-различни дигитални решения, но все още съществуват някои бариери, които ограничават широката употреба на новите технологии. Основните сред тях са ниското ниво на осведоменост и липсата на адекватни умения. По-добрата осведоменост и подобрените умения могат да помогнат на земеделските производители да намерят правилните цифрови решения, които да отговарят на техните нужди.

44% от европейските граждани не притежават цифрови умения

В бъдеще цифровите умения ще бъдат необходими за 9 от 10 работни места, докато 169 милиона европейци – 44% от населението на ЕС – нямат основни цифрови умения. Ето защо от ЕС се признава нуждата от инвестиции в обучението и повишаването на осведомеността в областта на цифровите умения. Необходимо е да се разработи специално обучение и образователни програми, които да дадат на фермерите, съветниците и предприемачите в селските райони умения да работят в дигитализиран агро-хранителен сектор. Бъдещата ОСП също се очаква да постави основен акцент върху използването на дигиталните технологии в селските региони.

Участниците в конференцията ще се опитат да индентифицират какви умения са необходими на фермерите, за да повишат своите дигитални компетенции и ще споделят успешни образователни инициативи, които допринасят за повишаване на осведомеността на земеделските производители. По време на форума от различни страни-Дания, България, Португалия,Италия, Хърватия и други ще споделят своя опит в работата с дигиталните технологии на полето и в стопанствата.

Делът на оранжерийното производство в глобален мащаб в следващите години се очаква да се увеличи с между 15-20%, смята Синди ванРайвик експерт на холандската финансова институция Rabobank, която запозна присъстващите днес на форума Intelifresh 2020 с последните тенденции на световните пазари на оранжерийна продукция. Причина за това според нея се не само климатичните промени, които карат все повече производители да търсят по- сигурна защита за продукцията си, но и нагласите на пазара, на който потребителите все повече се насочват към висококачествени плодове и зеленчуци. В момента според нея се наблюдава ръст в оранжерийното производство на плодове и зеленчуци в региони като САЩ, страните от бившия Съветски съюз и Източна Азия. В глобален мащаб площите с оранжерии възлизат на около 600 хектара, като делът на оранжериите тип вертикални ферми все още е доста малък- само около 20 хектара.

„Има много причини за това, да се наблюдава все по-голямо увеличение в броя на оранжериите, и една от тях е свързана и с безопасността на храните“, смята експертката. Друга причина е навлизането на все повече иновации в този тип производство, като макар и скъпа инвестиция, все повече фермери се насочват към влагането на капитали в изграждането на LED системи. „Имаме вече и роботи за бране на домати и рязане на чушки,но ще са ни необходими още между 3 и 5 години за да навлязат масово подобни иновации“, смята ван Райвик.

Именно проектите свързани с въвеждане на иновативни методи,автоматизация на производството, изграждането н LED системи и такива за осигуряването на алтернативни енергоизточници за отопление на оранжериите например чрез сондажи за геотермални води са сред най-интересните за инвеститорите по думите и.

В търсене на новите пътища за трансформация на земеделието, и ролята не само на основните актьори в тази трансформация, на 20 януари 2020 година в Берлин се проведе петото поредно издание на конференцията Farn&Food 4.0, който събра на едно място над 500 участници-фермери, представители на науката и ИТ индустрията и инженери. Форумът беше и пример за това, как открито трябва и може да си сътрудничат различните страни в този процес. Един от участниците бе и Германската академия на техническите науки, в която членуват водещи учени от всички видове индустрии във федералната република , които представиха последния си доклад, посветен на блокчейн технологиите. Интересното е, че два пъти годишно учените публикуват научни доклади в рамките на проект „Хоризонти“ (Horizonte) по най-актуалните теми, обсъждани в обществото като мобилност, устойчиво земеделие и други, написани на език, достъпен за по-широк кръг от обществото, но без да се излиза от принципите на една научна публикация.

„Имаме богат спектър отнад 40 теми, от които да избираме. Редовно провеждаме едно проучване сред нашите членове, по кои от тези теми искат да се подготви научна публикация. Освен от членовете на академията, тези теми се определят и оценяват и от специален експертен съвет към проект „Хоризонти“, в който влизат и представители на браншови други неправителствени организации и представители на медиите“, казва Керстин Пробирен от маркетинг отдела на академията. Именно ролята на представителите на медиите според нея е важна, за да се оцени, как подобни теми биха се приели от по-широка публика. Основавайки се на оценките от една страна на учените, от друга на членовете на този съвет, се решава по кои конкретни теми да се създадат доклади, решението за което се взема от президиума на академията. Следващият доклад например ще е посветен на изкуствения интелект. През 2018 година учените подготвиха и специален доклад посветен на устойчивото земеделие, в който се потърсиха отговори на въпроси, като това как трябва да изглежда устойчивото земеделие на бъдещето и какви основни условия трябва да изпълни за целта. Повече за този доклад и дискусиите около него може да разберете във видеото.

Публикациите подготвяни по проект „Хоризонти“ биват представяни както на специализирани научни срещи, така и по време на срещи с различни политически и обществени организации и повечето големи изложения, организирани в Германия.

Председателят на ПП „Обединени земеделци“ Петя Ставрева обсъди нови възможности за финансиране на земеделието с европейския комисар по наука и култура Мария Габриел. В рамките на разговорите бяха обсъдени конкретно възможностите за финансиране които предлагат програмите „Хоризонт Европа“ и „Еразъм +“ със зелен компонент.

Европейските програми в подкрепа на иновациите, процеса на дигитализация в земеделския сектор, повишаване на квалификацията и уменията на заетите в земеделското производство бяха сред темите на разговора им в представителството на ЕК в София.

Мария Габриел и Петя Ставрева обсъдиха и необходимостта от промени в европейската политика по отношение на културата по безопасност и управлението на риска в земеделието.

Работата на винопроизводителите в регионите около река Мозел в Германия в бъдеще може да се улесни посредством специален микроскоп, свързан с интернет, който ще им позволява по-детайлно събиране на информация за процеса на ферментация на вината, съобщава Südwestrundfunk. Сега най-традиционният метод, използван от опитните производители е просто вземане на проби от избите, и преценяване на око, как върви процесът на ферментация.

Използването на подобен микроскоп ще позволи да се направи увеличена снимка на дадена проба от виното, като снимката се изпраща в интернет, където се анализира от специална програма. По този начин ще се получава информация за дрождите на клетъчно ниво, които са важни за ферментацията на виното. Това ще позволи на винопроизводителите да получават по-бърза информация за протичащите ферментационни процеси, която ще се получава само в рамките на половин минута. При условие че процесите не протичат добре, те ще могат например да повишат температурата в цистерните за да ги ускорят. Всички операции ще могат да се извършват директно от смартфона. Това обаче ще е свързано с разходи, но експертите разработващи тази иновативна идея са сигурни, че инвестицията ще се изплати много бързо, защото технологиите ще допринесат за повишаване качеството на вината.

Повече технологии и в лозята

Нещо повече, експертите представят и разработки на технологии, които ще улеснят работата на винопроизводителите в лозовите масиви. Според местният център за услуги в селските региони (Dienstleistungszentrum Ländlicher Raum) иновативни методи могат да подпомогнат фермерите в събиране на данни и борбата с вредителите по лозите, както и за получаване на прецизна информация за съдържанието на вода в почвата. Това може например да се прави с помощта на сензори, а информацията да се разпространява чрез мрежата.

В София днес  стартира първото двудневно събитие-конференция и уъркшоп, посветено на стартъпите в хранителната индустрия, организирано  от Института  за агростратегии и иновации съвместно с Европейския институт за иновации и технологии в хранителната индустрия. В първия ден участниците се опитаха да очертаят пътищата на трансформация  на хранителната верига и ролята на иновациите в този процес от една страна и предизвикателствата, които срещат преработвателните индустрии в условията  на тази трансформация. Идеята на събитието според  Светлана Боянова е  всички заинтересувани страни да се съберат на едно място, и да разберат имат ли нужда от промяна в хранителната верига, къде е мястото на иновациите в  този процес, и каква е ролята на подпомагането в земеделския сектор в процеса на тази трансформация.

От агроведомството представиха новото законодателство, което се подготвя да бъде прието  в за храните и агрохранителната верига, и какви възможности създава то  в условията на тази трансформация пред развитието на иновативни стартъпи в хранителната индустрия и да създава среда за мотивация на развитието на компаниите, които искат да правят бизнес в хранителния бранш. По време на дискусията представители на преработвателния бранш представиха някои от проблемите и предизвикателствата пред които са изправеми.  „Иновациите няма как да не са част от промишленото производство на храни, защото то се развива благодарение на  тях. В нашия сектор има доста въведени иновации както в продуктите, които произвеждаме, така и в технологиите които прилагаме”, каза по време на форума Антоанета Божинова, председател на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци.

Сред иновациите които преработвателите на плодове и зеленчуци използват в технологичните процеси, са такива свързани с многократно използване на водата, чрез въвеждане на системи за управление на използваните води или рециклиране на част от отпадъчната продукция. „Що се отнася до иновациите в продукцията, един от примерите е сладко с чия, отличено на специализираното изложение Anuga през 2017 г.”, добави тя. Едно от предизвикателствата пред преработвателите според нея е как иновативни  стартъпи могат да помогнат за повишаване информирността на потребителите, така че браншът да е наясно с техните нагласи, и как самите преработватели да представят своите продукти.  Според  Марияна Чолакова, председател на Сдружението на производителите на маслодайни масла и продукти, основният проблем  пред  тях е липсата на технологии, които да доведат до оползотворяване на редица полезни вещества при преработката на маслодайните култури като естествени  багрилни вещества и восъци, които в момента се изхвърлят.

„Проблемите ни са сходни, и както при останалите преработватели, ние също изпитваме недостиг от суровина”, добави Светла Чамова, председател на браншовата организация на месопреработвателите. За последните 10 години броят на отглежданите у нас животни  е паднал  от 3,4 млн. на 2,7 млн. . „Това че се нуждаем от иновации е безспорно, защото например при липсата на суровина, започваме да търсим други начини за набавяне на нужните протеини- да принтираме   месо  или да ядем буболечки. Освен от иновативни бизнеси, които да ни помагат да си набавяме всички неща от които имаме нужда, ни липсва и работната ръка”, добави още тя.

Светлана Боянова отчете като недостатък липсата на възможности за финансиране на проекти за внедряването на цифрови технологии в преработвателната индустрия например по мярката за изграждане на преработвателни мощности.

По време на   втората част на дискусията представители на различни  хранителни стартъпи разказаха своите истории на успеха. Така например компанията производител на снаксове Rise up само за две години са успели да пробият на пазарите на 95 страни посвета. „Това което за стартъпи в хранителната индустрия като нашия ни липсва, са проучванията на нагласите на потребителите.  „Проблемите пред нас като хранителен стартъп бяха свързани с това, че продуктът който произвеждаме е с ограничена  трайност и се съхранява  в хладилници, и погрешната  ни нагласа, че основната ни таргет група са спортуващите хора”, каза младпроизводител на месни барчета.

В работилницата за предприемачи в рамките на един ден ще бъдат представени техники за самооценка на възможностите за развитие на идеята в успешен бизнес. С участниците в уъркшопа ще работят опитни обучители, които ще въведат стартиращите компании в ефективни техники за бизнес моделиране и валидиране на критичните елементи от спектъра на методологията Lean StartUp.

“Намаляването  на работната ръка в земеделския сектор се дължи на понижената привлекателност на сектора, като в бъдещата ОСП  трябва да се направи повече за спиране на тази тенденция особено сред младите”, счита пауло де Кастро, който отговаря на въпроси в специализиран чат, организиран от Euractiv. Според него особено намаляването на парите по втори стълб може да засили тенденцията за влошаване  условията на живот по селата.

Друга причина за намаляване на работната ръка в земеделието , според Green Europe е, че ОСП води доконцентрацията на земеделските земи във все по-големи стопанства, което води до съкращаване на работните места. Вместо да субсидира според размера стопанствата им, ОСП трябва да дава средства за тези от тях, които създават устойчиви работни места в земеделския сектор.

Нови дебати за конкуренцията на пазара

Според Франциско Гереро пък Европа се нуждае от нова протеинова стратегия, защото нейното земеделие е силно зависимо например от вноса на суровини, които повишават разходите им като например американска соя. Чрез подобна протеинова стратегия по думите му ще се стимулира отглеждането на бобени насаждения в ЕС.

Що се отнася до това, дали новото законодателство е достатъчно за създаване на една по-справедлива хранителна верига, Мазали Агуилар счита, че е необходима по-голяма прозрачност при изпълнение на законодателството на национално ниво, а според Берт-Ян РуйсенЕвропа се нуждае от по-сериозна дискусия по отношение на конкуренцията на пазара.

Евродепутатката Тили Метц счита, че „влошаването на условията на живот на фермерите е свързано с ниски доходи”. Според нея има нужда от справедливи, възнаградителни цени за продуктите на фермерите, които да покрият  разходите за производство и да осигуряват приличен доход, чрез справедливи договори на дребно и орегулиране дейността на супермаркетите.

Надделява мисленето, че ОСП трябва да се насочи още повече към агроекологията

По думите на Via Campesina Europe промените в климата ни тласкат към промяна в начина на живот, и европейското селско стопанство все повече трябва да се насочи към агроекологията, като подобна  промяна се нуждае от силна финансова и обществена подкрепа.  От Европейската организация на младите фермери смятат, че „предизвикателствата в областта на околната среда не трябва да се разглеждат само като възможност за икономическа печалба и фермерите трябва да помогнат за намирането на решения”. Преодоляването на тези предизвикателства ще гарантира едно по-устойчиво бъдеще на сектора.

От Smart Vilages към Smart Countries

По отношение ролята на дигитализацията за запазване и увеличаване на работните места в земеделския сектор Мазали Агиулар призова по време на дискусията да се премине от стратегия за Smart Vilages към стратегия  за  Smart Countries. Новата рамка за развитие на стартиращи предприятия в селските райони според нея  е жизнено важна. Според Мария Нойхл, навлизането на дигитализацията в селското стопанство ще доведе до нови структурни промени в селските райони, а Пауло де Кастро смята, че иновациите са единственото средство за това, да се произвеждат повече и по-качествени храни, както и за справяне с намаляващата работна ръка.

Според Мазали Агиулар нарастващата дезинформация относно земеделските практики намалява възможностите за бизнес.Ето защо според нея е необходима повече информация за това, как земеделието смекчава последиците от промеите в климата. Сея Мисенс пък даде примери за фермери, които увеличават екологично насочените площи в стопанствата си, и полагат по-добри грижи за почвите. Това им позволява да намалят влагането на скъпи торове и пестициди, без да намаляват добивите. По време на дискусията беше обърнато внимание на това, че цифровизацията също изисква използване на много ресурси-енергия и вода, инсталации за широколентов интернет и гигантски сървъри, които също водят до нарушаване на екологичното равновесие.

В специален Twitter  Chat участниците трябваше да отговорят на пет  въпроса: Важна ли е финансовата подкрепа за фермерите в съвременна Европа? На ниските доходи илина влошаването на живота на село  се дължи загубата на работоспособна сила в земеделието?  Достатъчно ли е новото законодателство за нелоялни търговски практики за по-справедлива хранителна верига? Трябва ли да се очаква намаляване на работещите в сектора с внедряването на повече иновации?

„Ролята на държавата е да създаде стандарти за цифровизация в земеделието, така както беше направено при въвеждането на GPS-ите, защото ако вземем машиностроенето, там има определени стандарти”, каза в дискусия по време на форума „Агробизнес 2020”, Ангел Вукодинов, земеделски производител от района на Съединение, и бившпредседател на асоциацията на зърнопроизводителите. Той даде пример със закупуването на метеорологични станции, които впоследствие не могат да се използват защото излизат нови приложения, с които те са несъвместими.

Ние трябва да следваме общите неща. Вместо това продължаваме да обсъждаме въпроси, които ни разделят, което е под нивото на всички, които работим в сектора, като поне по три от точките, които се посочиха от агроведомството ни разделят”, каза още Вукодинов, според който в българското земеделие продължава да се работи на парче. Според него запазването на обвързаната подкрепа не е земеделски, а политически въпрос. На основата на огромния си опирт Вукодинов направи  своеобразна дисекция на сектора: „Почти от 30-години съм в сектора, и виждам как се развива, и както каза един от участниците, увлечени от решаването на ежедневните проблеми, не можем да погледнем достатъчно напред във времето, а проблемите не спират. Освен това ние трябва да умеем всичко, като например да се запознаем с новия закон за земята, който е цели 144 страници.  Питайте кой адвокат ще го разбере, а ние хем трябва да го прочетем, хем да го разберем,”