петък, февруари 23, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

До 22 февруари се приемат заявления по секторните интервенции за 2024 г.

При необходимост срока може да бъде удължен

От 8 до 22 февруари включително ще се приемът на заявления по секторните интервенции от Стратегическия план за финансовата 2024 г., като при необходимост срокът може да бъде удължен. Това съобщи заместник-министърът на земеделието и храните доц. Деян Стратев при откриването на XXI-вото издание на Международното изложение-договаряне „Пчеларство – Плевен 2024“.

Той припомни, че подкрепата по държавна помощ от типа de minimis за покриване на част от разходите и осигуряване подготовка за 2024 г. е в размер до 7 лв. до 150-то пчелно семейство и до 5 лв. над 151-то.

Заместник-министър Стратев отбеляза, че пчеларството се е превърнало в динамично развиващ се подсектор на българското земеделие, с експортна ориентация и утвърден имидж. Ежегодно в страната се произвеждат между 10 – 12 хил. тона висококачествен пчелен мед, като над 80% от него е насочен за износ към постоянни и предимно европейски контрагенти.

През 2023 г. на земеделския сектор беше изплатена субсидия от над 16 млн. лв. по подмярка 22.1 „Извънредно временно подпомагане на земеделските стопани, които са особено засегнати от последиците от руското нашествие в Украйна“, към месец октомври 2023 г. са изплатени 6,2 млн. лв., така общият размер на средствата за сектора по тези мерки през 2023 г. възлиза на 22,5 млн. лв.

 

Още
Продължава брането на малини и вишни
Агро Новини

Полезно: Какви интервенции могат да се включват в оперативните програми за организации на производители

Всяка страна член на ЕС сама решава какъв да е обхвата на оперативните програми

 

В предходната част ви запознахме накратко с това, какво представляват оперативните програми за организациите на производители и отделните стъпки по тяхното изготвяне. По-детайлно върху финансирането ще се спрем в третата част, а сега ще обърнем внимание върху това какви интервенции могат да се включат в тези оперативни програми.

Кои сектори могат да се възползват от оперативните програми?

Според публикувания наскоро от Брюксел наръчник,решението за секторния обхват на оперативните програми за организации на производители се взема индивидуално от всяка страна член на ЕС. То би трябвало да се основава на задълбочен анализ на конкретните нужди, което означава, че оперативните програми в някои сектори ще са достъпни само в някои държави. Решението за обхвата на оперативните програми за организации на производители е записано в стратегическия план на всяка страна членка на ЕС.

 

Промяна в достъпа на оперативните програми по определени сектори може да се направи през 2027 г.

Що се отнася до секторните интервенции в „други сектори, националните стратегически планове може да бъдат преразглеждани чак през 2025 г. Прехвърлянето на финансовото разпределение на директните плащания към секторни интервенции ще се осъществи през 2026 г. и следователно оперативните програми може да станат достъпни за други сектори във държава-членка едва през 2027година.

Експертите изготвили наръчника съветват всички членове на организации на производители, проявяващи интерес към изготвяне на оперативни програми за финансиране на дейността им, да се интересуват активно и да проверят дали органите на национално ниво са запознати с тази възможност.

Главното основание на организациите на производители да изпълняват оперативни програми е, необходимостта и непосредствената полза на за производителите от обединяване на предлагането за да се увеличи количествено договаряната продукция както и да се подобри цената за нея особено при наличие на купувачи с по-голяма сила на пазара.

Дадена оперативна програма трябва да включва такъв набор от интервенции, които да са съобразени с нейната дейност

 

Изпълнението на дадена оперативна програма се одобрява от членовете на дадената организация на производителите чрез гласуване на общо събрание.

Стратегията трябва да се основава на подробен анализ на местния контекст, пазара и дългосрочните тенденции (променящо се потребителско търсене, структура и концентрация на пазара, последиците от изменението на климата и др.). Изборът на интервенции често се прави в контекста на тази стратегия, като се отчитат необходимите и наличните човешки и финансови ресурси за избраните интервенции.

Синергиите с други инструменти на ОСП трябва да бъдат обмислени внимателно. Това се прави, за да се избегне дублиране, но и за да се мобилизират други налични източници на финансиране.

Ако държавите членки решат да разширят обхвата на оперативните програми към определени сектори, те трябва да изготвят списък с допустими интервенции за всеки от тези конкретни сектори и да определят специфичните изисквания към организациите на производители за планиране на техните действия.

Полезно е да се комбинират различни видове интервенции, за да се гарантира, че дадена оперативна програма успешно постига целите на дадена организация на производителите.

Членството в организации на производителите задължава всеки един от тях да се включи в колективното споделяне на риска, като за целта създавнето на взаимоспомагателни фондове или фондове за споделяне на риска могат най-ефективно като инструменти да отговорят на потребността за колективното споделяне на риска.

Възможно е размерът на взаимоспомагателния фонд, създаден от производителите в рамките на оперативната програма, да се удвои.

Освен обединяване на предлагането, управлението на пазара може да включва и управление на произведеното количество в съответствие с прогнозите за развитието на търсенето. Това може да стане например чрез продължително складиране и съответно отлагане на пускането на пазара на част от продукцията, за да се намали предлагането на пазара, когато цените са ниски. Колективното складиране често е скъпо и инвестициите в съоръжения за колективно складиране можеда бъдат финансирани по оперативната програма.

Преработвателните съоръжения също може да се финансират от оперативни програми. Например изграждането и експлоатацията на кланица от производителите им позволява да получат по-голяма стойност от веригата на доставки. Освен това тя може да даде възможност за обединяване на количествата и взаимно разпределяне на разходите за съхранение на месото.

Освен това по оперативните програми могат да бъдат финансирани разходи свързани с мониторинг на качеството на произведената продукция. Производителите могат да се възползват и от оперативни програми, които им помагат да адаптират производството си към изискванията за качество на купувачите.

Допълнителните разходи за определени агроекологични практики, по-специално за щадящи ресурсите подходи, насърчаване на биоразнообразието (включително инвестиции в инфраструктура за местообитания на насекоми или диви животни) или  хуманно отношение към животните, са допустими за финансова помощ по оперативна програма.

Оперативната програма може да осигури колективен начин за подобряване на агроекологичните практики на ниво стопанство. Възможно е да се появят нови възможности за обединяване на предлагането на продукти, произведени в съответствие с по-високи агроекологични стандарти, които могат да бъдат обозначени посредством отличително етикетиране с цел диференциране на пазара. Например, за дапредвидят променящите се стандарти и да отговорят на обществените очаквания за устойчивост, зачитане на природните ресурси и хуманно отношение към животните, производителите могат да определят подходящи действия за даден сектор.

Удовлетворяването на това търсене може да помогне за постигане на по-добра възвръщаемост на техните продукти чрезусилия за диференциране, подкрепени от отличителни марки и лога. Потребителите често са склонни да платят по-висока цена за по-качествена продукция, която надхвърля минималните регулаторни стандарти за опазване на околната среда и хуманно отношение към животните, особено когато тези усилия са подсилени с популяризиране и маркетинг, или дори с мърчандайзинг.

Дейностите по информиране на потребителите, популяризиране, комуникация и маркетинг могат да бъдат финансирани по ОП като мерки за повишаване на осведомеността на потребителите относно системите за качество на ЕС. Организациите на производители могат също така да използват дадена ОП, за да популяризират ползите от по-здравословен и устойчив начин на хранене, както и за да отговорят на необходимостта от консолидиране и укрепване на пазарните позиции на своите продукти.

Оперативните програми може да се използват за подпомагане на преминаването към производство с по-висока стойност,като например биологично земеделие, интегрирано производство или чрез приемане на други национални или европейски схеми за качество.

Разходите за подпомагане на адаптирането към изменението на климата, например инвестиции в устойчиво напояване или за ограничаване на въздействието на определени селскостопански практики върху околната среда, като например инвестиции в съоръжения за преработка на животински отпадъци, също могат да бъдат подкрепени по оперативните програми (ОП).

Устойчивостта на транспортирането и съхранението чрез енергоспестяване или инвестиции във възобновяема енергия може да бъде подкрепена от ОП чрез дейности, които имат за цел да помогнат на веригите за създаване на стойност, нагоре по веригите за производство на храни, да намалят въздействието на хранително-вкусовата промишленост върху невъзобновяемите енергийни ресурси.

Научните изследвания, консултантските услуги и обучението в областта на селското стопанство също могат да бъдат подкрепяни по оперативни програми. Ползата за организациите на производители от участието в проучвания, консултации или обучение е възможността да се договорят по-ниски разходи и обучението да бъде съобразено в по-голяма степен с нуждите на членовете.
Освен това организациите на производители могат доброволно да определят в своята ОП някои дейности, предлагани за гарантиране на справедливи и безопасни условия на труд на работниците в сектора.

Налице е и друга помощ за оперативни програми (наречена съпътстващи интервенции). Те могат да включват споделяне на опит, което е много полезно за демонстриране на ползите от оперативните програми с примери. Съпътстващите интервенции може да включват споделяне на най-добрите практики за управление на кризи, насърчаване на създаването и сътрудничеството между организации на производители и създаване на възможности за работа в мрежа.

Още
170 000 тона е реколтата от грозде
Агро Новини

Агроминистерството утвърди правилата за прилагане на интервенциите за винопроизводителите

Прилагането на новата наредба ще започне от 15 октомври

 

Утвърдени са правилата за прилагане на интервенциите в лозаро-винарския сектор, включени в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023 – 2027 година. Това става с новата Наредба № 14 от 11 септември 2023 г., в която се регламентират условията и редът за предоставяне на финансова помощ по интервенциите за сектора , съобщиха от агроведомството днес. Прилагането на новата наредба ще започне от 15 октомври.

Интервенциите, които България ще прилага през новия програмен период, са седем и предвиждат подпомагане за преструктуриране и конверсия на лозя, за инвестиции в лозаро-винарския сектор, за събиране на реколтата на зелено, за застраховане на реколтата, за информиране в държавите членки, за популяризиране в трети държави и за инвестиции в екологични съоръжения.

Първият прием ще се проведе в периода от 16 октомври до 15 ноември 2023 г. по интервенция „Преструктуриране и конверсия на лозя“. Бюджетът, определен в наредбата за този прием, е в размер на 21 322 171,03 лв. За финансова помощ могат да кандидатстват земеделски стопани, регистрирани по Наредба № 3 от 1999 г., които са физически или юридически лица, вкл. признати от министъра на земеделието и храните групи и организации на производители на винено грозде, вписани в лозарския регистър като гроздопроизводители с регистрирани лозарски стопанства по реда на Закона за виното и спиртните напитки. Подаването на заявления ще бъде чрез Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“. Подпомагането по интервенцията е в размер на до 75% от одобрените разходи за преструктуриране и конверсия на лозята.

По интервенциите „Информиране в държавите членки“ и „Популяризиране в трети държави“ първият прием за новия програмен период ще се проведе от 1 до 15 декември 2023 г., а по „Инвестиции в лозаро-винарския сектор“ и „Инвестиции в екологични съоръжения“ – в периода 15 януари – 15 февруари 2024 г. За застраховане на реколтата гроздопроизводителите ще могат да подават заявления от 15 май до 15 юни 2024 г. Интервенция „Събиране на реколтата на зелено“ е кризисна и прием по нея ще се осъществява само в годините, за които е констатиран дисбаланс на пазара на винено грозде.

 

 

Още
Агро Новини

Кандидатите по някои интервенции ще могат да подават допълнителни документи по определени интервенции

По някои интервенции като Екосхемата за запазване и възстановяване на почвения потенциал, Екосхемата за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи и интервенцията за Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове. , бенефициерите ще могат да подават допълнителни документи, съобщиха от агррното ведомство. Земеделските производители, които не са подали плановете си за управление на хранителните вещества, плановете за паша и документа за удостоверяване на плододаващите насаждения по съответните интервенции за обвързана подкрепа, ще имат възможност да го направят в периода от 25 септември – 9 октомври 2023 г. през Системата за електронни услуги (СЕУ ) на Държавен фонд „Земеделие“. В същия период фермерите ще имат възможността и да заменят вече подадените документи, в случаите на промяна в обстоятелства и/или установени пропуски в тях.

Още
НОВИНИ

Стартира прием по интервенциите за биоземеделие, хуманно отношение към животните и опазване на климата

Агроведомството съобщи, че от днес се отваря приемът по интервенциите за биоземеделие, хуманно отношение към животните и опазване на климата. Заявленията за подпомагане се приемат в общинските служби по земеделие или чрез Системата за електронни услуги на Държавен фонд „Земеделие“, заедно със заявленията за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2023.

Заявления ще се приемат по интервенциите:

· Биологично растениевъдство;

· Биологично пчеларство;

· Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство;

· Насърчаване на естественото опрашване;

· Насърчаване на използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия;

· Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за земеделското стопанство;

· Опазване на местните породи (автохтонни), важни за селското стопанство;

· Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм);

· Поддържане на местообитанията червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи;

Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии;

· Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност, включваща дейностите осигуряване на благоприятна жизнена среда/свободна подова площ на животните и осигуряване на свободно отглеждане на открито.

Още
НОВИНИ

Експерти разясняват какво ще е новото в интервенциите за агроекология, необлагодетелствани региони и по НАТУРА (Аудио)

 

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви ще са новостите в интервенциите за агроекология, за необлагодетелствани региони, и за зоните по НАТУРА 2000 от тази година. . Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

 

Още
НОВИНИ

Експерти разясняват новостите около директните плащания (Аудио)

Вчера при огромен интерес и множество въпроси от страна на земеделските производители в Благоевград премина последната от поредицата срещи на експерти с производители от региона, по време на които бяха разяснени основните ангажименти на фермерите както по новите еко схеми и зелената архитектура, така и новостите в директните плащания. Тук може да чуете повече разяснения относно това, какви ще са новостите в интервенциите по директните плащания от тази година. . Nivabg.com ще ви представи в отделна публикация отговорите на най-интересните въпроси отправени от страна на земеделските производители.

Още
Инвестиционните мерки минават към ИСУН
НОВИНИ

Стратегическият план- нищо ново под слънцето за сега!

Освен протоколно първото представяне на стратегическия план мина и твърде общо. Голяма част от цифрите които бяха съобщени пред депутатите не са неизвестни, тъй като процентното разделение на бюджета е заложен в самите регламенти на ЕК.  Всички цели и индикатори които се залагат в него в крайна сметка са важни за фермерите, защото те ще трябва да се съобразяват с тях, но още по-важно е какво ще е измерението на компенсациите които ще получават фермерите за тяхното спазване и постигане. За сега обаче такава информация не беше дадена.

Процентното разпределение на бюджета не само не изглежда условие за създаване на един балансиран стратегически план, а напротив по-скоро ще е предпоставка за това дисбалансът във финансирането на отделните сектори да остане водеща линия и през следващите години.

Само един пример за тази тенденция е показателен- почти половината от средствата ще отидат за плащане на единица площ, чието досегашно прилагане е показало, че носи повече негативи и предпоставки за поява на фалшиви земеделски производители, определяни в миналото като чертожници. Нещо срещу което нееднократно се обявяваха представители на един или друг бранш. Дори изискването за получаване на СЕПП не е променено, и е оставено на ниво от 0,5 ха. Друго нещо което предизвиква задаването на въпроса, защо ако младите фермери ще са приоритет, за тях се заделя минималният определен от Брюксел дял от 3%? Освен че трябва да отговарят на всички базови условия, дребните фермери  за да получат своите 1250 евро ще трябва  както всички останал да отговарят и на предварителната условност.

Съвсем друг е въпросът че общата селскостопанска политика на европейско ниво се нуждаеше от истински дълбоки реформи, именно в период, в който ЕС се реорганизира с излизането на Великобритания, но бюрокрацията в Брюксел реши тъкмо тази програма да не я пипа, сакън да не засегне интересите на големите лобистки организации в Европа. А там да признаем си имат добре структуриран бранш, който знае какво да иска.

Няма промяна и при обвързаната подкрепа, която в крайна сметка също се запазва на 13% +2% за протеинови култури, каквото бе искането на страната ни от самото начало на преговорния процес по новата ОсП. И през новия период приоритетно по нея ще бъдат подпомагани производителите на плодове и зеленчуци и животновъдите. За последните са предвидени девет интервенции.  Специални интервенции както и до сега ще има за животните под селекционен контрол и за тези, които са с по-голям принос по отношение на производството. Запазват се интервенциите за отглеждане на животните в планински региони. В някои от интервенциите е завишено количеството продукция с цел повишаване на конкурентноспособността.

Запазено е и подпомагането на културите в производството на плодове и зеленчуци, като от производителите ще се искат гаранции за използване на висококачествени и сертифицирани семена и посадъчен материал с цел повишаване на конкурентноспособността. Промяна и при подпомагането на протеиновите култури няма. Нова ще бъде специална интервенция за производството на плодове и зеленчуци в планински и полупланински райони със стопанства от минимум 1,5 хектара.

Запазена е и преходната национална помощ, което още предходните управляващи отчетоха като огромен дипломатически успех. Не е тайна, че особено подпомагането на тютюнопроизводителите обаче е доста атрактивен инструмент за управление на електората на една дадена партия. Нищо против обикновения и трудолюбив производител на тютюн, който си няма и хал хабер от политика и интервенции.

Що се отнася до еко схемите, те тепърва ще се изпълват със съдържание. Те ще се прилагат доброволно от фермерите и администрацията трябв да ги направи атрактивни, така че да бъдат предпочитани. За сега се знае, че бройката им ще е девет, като земеделските производители ще имат възможност сами да избират и по колко от тези схеми да кандидатстват.

Що се отнася до диверсификацията на културите, там ще бъдат включени и стопанствата с до 10 хектара, като броят на отглежданите култури се увеличава с още една. За отглеждащите трайни насаждения също е отредена отделна интервенция както и до сега с фокус за отглеждане на протеинови култури в междуредията. Животновъди с пасища пък ще могат да кандидатстват по интервенция за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи, като в нея са добавени ограничения в броя на животинските единици, Към всички земеделски производители ще е насочена една нова интервенция- свързана със възстановяването на почвения потенциал. Запазва се интервенцията за поддържан и опазване на буферните ивици с определени екологични изисквания. И при биопроизводителите ще има разделено подпомагане за растениевъдство и животновъдство.

Дотук погледнато новостите в интервенционната политика са прекалено малко за да определим каквато и да е бъдеща политика по отношение финансирането на секторите като реформа, още по-малко революционна. Тя показва само запазване на статуквото с разхвърляне на финансирането между множество приоритетни сектори , за които да има по нещо колкото да не потънат съвсем.

Основни щрихи:

– 48% от бюджета отива за СЕПП:
– обвързана подкрепа 13+2%:
-нова интервенция за възстановяване на почвеното разнообразие
– нови интервенции за производителите на плодове и зеленчуци в планински и полупланински региони“
-3% за младите фермери“
10% от преразпределителните плащания за малки и дребни фермери;
– увеличаване на броя на отглежданите култури и включване в интервенцията за диверзификация на стопанства с до 10 хектара;
-девет еко схеми с доброволно включване на фермерите;
25% от бюджета по първи стълб за еко мерки;
– до 3% от бюджета на директните плащания за управление на риска;
– 100 хил. евро тавани на директните плащания;
-задължителна социална условност от 2025 г;
-7% площи за биоземеделие;
-референтен период за преходното национално подпомагане 2018 година ;

Още
НОВИНИ

Предлага се включване на разходите за сертифициране на биопроизводителите към нова интервенция за качеството

Агроведомството предлага разходите за сертифициране на биопроизводителите да влязат в нова интервенция за качеството, става ясно от стенографския протокол от провелото се на 8 януари заседание на тематичната работна група. До момента тези разходи бяха включени в изчисляването на ставките по мярка 11. Веселина Ралчева от асоциация „Биопродукти“ попита каква е идеята, тези разходи да излязат от мярката за биопроизводство, или по нея да се подпомагат бенефициери, които не са били одобрени по мярката за биопроизводство?

„Самото включване в определена схема за качество в частност сертифициране за биологично производство не предполага задължително кандидатстване по съответните мерки или подмерки, или интервенции в бъдеще“, заяви в отговор Владислав Цветанов. Според него детайлно това предстои да се дискутира на по-късен етап, когато има яснота и по другите интервенции засягащи биопроизводителите.

По тази интервенция се предвижда да има две категории – поемане на разходи до 3 000 евро на кандидат от включването му към дадена схема за качество и до 50 хил. евро за финансиране на информационни и промоционални кампании. Симеон Караколев от НОКА предложи към интервенцията да се включат освен рзходи за покриване на определени схеми за качество и такива за покриване на определени браншови стандарти за качеството.

„По отношение на групите и организациите на производители лимита, който в момента предлагаме, и който е свързан с дейност 2, това е 50 хиляди евро. Що се касае за дейност 1 тук въпроса, в смисъл нямаме лимитиране между двете дейности или общ максимум по двете дейности, тъй като опцията по дейност 1 е в две направления – или земеделския стопанин да влиза в тези схеми за качество индивидуално, които сме посочили, или ако има възможност по някоя от тези схеми за качество да влезе самата група или организация на производители“, каза още Цветанов.

Той направи уточнението, че все още няма разписани правила в стратегическия план за за това при кандидатстване за какви схеми за качество могат да бъдат подпомогнат фермерите и отговор ще бъде даден едва след като ЕК даде съответната рамка.

Още
НОВИНИ

Ако МЗХГ продължи да действа със скоростта на охлюва, и след 50 години ще сме си на ниво бъдещо внедряване на иновации в земеделието

Дискусиите около бъдещите интервенции в стратегическия план продължават ударно и безконтролно, а администрацията се опитва да пробута интервенции, които едва ли не си ги е изстискала от пръстите, без да представя на заинтересованите лица нужната им информация и най-вече анализи за да се разбере докъде е стигнала до сега в прилагането на едни или други мерки. Това с особена сила важи когато говорим за иновации в земеделието.

В тази връзка само произволни примери като Нидерландия, Испания или Германия са достатъчни, за да се разбере, че Европа отдавна е осъзнала, че като актьори в този процес освен фермери, бизнеса и ИТ бранша трябва да се включват и представители на науката, които именно да дадат своята научна обосновка за приложението на иновациите в земеделието. В заседанията на тематичната работна група обаче представителите на аграрната наука са като „мъртви души“, включени като фигуранти в списъците с участници в иначе виртуалните дискусии, без да е знайно въобще дали участват, и дали се изпратили аргументирани становища от своите институти.

Това че министерството на земеделието е далеч от иновациите показа и поредният кръг от дискусии, провели се по стратегическия план на 17 декември 2020 година, и конкретно темата за интервенцията, която трябва да подпомогне оперативните групи в рамките на европейското партньорство за иновации.

Накратко казано министерството предлага абсолютно същото съдържание на интервенцията като сегашната мярка, оперативните групи които ще могат да кандидатстват по нея да са сдружения по закона за задълженията и договорите, а те да са съставени от минимум двама участника- фермер и представител на науката. Единствената новост е разширяването на кръга от участници в оперативните групи с признати групи или организации на производители, НПО-та действащи в сферата на селското стопанство , горите, екологията, водите или в областта на дигиталните технологии, малки и средни предприятия в сферата на земеделието и консултантски организации.

Що се отнася до това, какви иновации би трябвало да се подпомагат, става ясно, че това ще са „Интерактивни форми на иновации, базирани на интерактивен модел“, в които се включват по-голям брой заинтересовани страни. Поне така си го представят в земеделското министерство.

Не ви ли изглежда малко тревожно подобно преписване на сегашната мярка за иновации и наслагването на неясни определения, като по-горе цитираното?! От дискусията ще разберем, че администрацията в министерството съвсем не си е направила труда да анализира, какви проекти са реализирани в настоящия програмен период, и най важното какви актьори са участвали в тях, или се касае до чиста формалност при сформиране на отделните оперативни групи.

Както и в настоящия програмен период на ПРСР се предвиждат две фази на реализация на проектите- едногодишна фаза за извършване на анализ за потенциала на дадения проект- и петгодишна за неговата реализация. Предлага се намаляване на допустимите разходи от 450 на 400 хил. евро на проект, а на текущите разходи за функциониране на оперативните групи от 35 на 30 хил. евро годишно.

Администрацията обосновава подобно предложение с направен от нея анализ, който обаче освен нея май никой не го е виждал. И така с неясни формулировки, хрумнали в нечий кабинет и тайни анализи се композира една от най-важните и съществени мерки , която освен че трябва да вкара на практика целенасочено новите технологии в земеделието и трябва да допринесе за повишаване на неговата устойчивост.

Показателен за работата на сляпо от страна на администрацията е коментарът на Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации , който цитираме дословно:“ Според мен, не беше лошо да имаме и ние информацията, с която явно вие разполагате за вида оперативни групи подкрепени в сегашния програмен период. Принципно това би трябвало да може да го виждаме на сайта на „Ей Пи Агри“, но ако някой го е попълнил там, и за това ми се иска да ни кажете какъв вид иновации бяха подкрепени в рамките на оперативните групи? Както казахте някои средни стойности това е важно да се знае. И също така какви са били проблемите, които са срещнали оперативните групи при кандидатстването, защото виждам, че колегите от БАКЕП например предлагат увеличаване на размера на финансовата помощ. Също те казват, същото което споделям и аз, че най-вероятно ще има нужда от покриване на разхода тук по тази мярка за консултация за изготвяне на проекта. Това така ли е имали ли сте проблеми или сте нямали проблеми?“

Според нея е много важно да се разбере, какви оперативни групи са били одобрени през настоящия програмен период и с какви проекти за иновации и пояснява, че „всяка една оперативна група може да работи по едно от тези предизвикателства, които са във фарм ту форк, дали ще бъде неутралност на климата, дали ще бъде биоразнообразие…“ и още:“ Тук не просто има малко анализ, а въобще го няма, разбирате ли? Ние нямаме тази информация, а вие очевидно я имате…Не е сериозно в работна група, в която дори нямаме кворум, нямаме ССА и без анализ ние да вземаме такива отговорни тук решения и предложения. В смисъл доста е повърхностно и аз разбирам, че се бърза и предния път го казах, разбирам че се бърза и всички тук сме положили усилия днес да заделим време на 30-ти преди Нова година пак ще заделим време, защото сме стойностни хора и знаем, че трябва да се работи, но все пак не ни пресирайте отгоре и отгоре, нещо да правим тук и да Имитираме дейност.“

По думите на Таня Георгиева ако при някои мерки като инвестиционните е натрупан опит от над 10 години, то именно по мярката за иновациите ,по която дори няма сключени договори няма такъв, а информацията се взема „ в много голям детайл“ и се прехвърля към проекта на новата интервенция без нужната дискусия в която да се разберат къде са тънкостите и проблемите за да се анализират нещата, заложени и преди 2014 година с идеята “да не ги копираме и да ги повтаряме в следващия програмен период, а да можем да ги избегнем като слабост..“

Науката изглежда като фигурант в процеса на внедряване на иновациите в земеделието

 

От своя страна Светлана Василева алармира , че в цялата дискусия по обсъжданата мярка липсват представителите на науката. “…това, което най-вече мен ме интересува е участието на тези научни наши институти, които аз не чувам в нито едно заседание на тези Тематични работни групи да участват. Много ви моля да ги попитате защо не чуваме техния глас а други държавни институции настояват те да бъдат включвани?
Не знам какво да кажа. В предната Тематична работна група в заседанието имаше интервенции, по които трябваше да чуем и техния глас, нито за демонстративни дейности, а ето сега и за иновации без научни институти как въобще ще се разработват? Как няма да чуем какво мислят, чувам техните имена, а разбирам че те не участват и аз съм страшно разочарована. Това само ако вие като министерство е добре да вземете отношение и най-вече да ги поканите, защото на шест заседания да не видя един представител това е нашата научна общност – аграрна наука, която не участва. Няма кой друг да говори за тях. Това са обучения, това са иновации. Това са демонстративни дейности. Какво да обяснявам още, може би са консултанти някъде, неизвестни някъде, но без гласа на Селскостопанска академия аз не виждам как можем да разработваме проекти?“

Ще спестим още аналитични коментари, не защото те се правят единствено и само от заинтересованите участници в тематичната работна група, а от министерството насреща всякаква конкретика липсва, защото и на незапознатите читатели ще стане ясно , че от страна на администрацията се работи с темповете на охлюва, бавно, и без дори да има върху какво да се направят ясни и точни анализи, така, че да не се допускат грешките от настоящия програмен период на прилагане на ПРСР. И това май важи не само за тази мярка.

А за бавния ход именно на сегашната мярка за иновации е показателно и признанието на администрацията, че от одобрените по първия прием на мярката за иновации 26 проекта са сключени едва 3 договора, а мотивировката за бавната работа е с“утежнената епидемиологична обстановка и големият брой участници“. Това че има голям брой участници показва, че явно има интерес у отделните играчи, нещата с проектите за иновации наистина да се случат, но с бавната и лишена от смисъл до момента работа на администрацията се демонстрира само едно- че с хода на охлюва и след 50 години ще сме си на ниво бъдещо внедряване на иновациите в земеделието.

Още
Kverneland – марката
НОВИНИ

Новата интервенция за подпомагане на дребните стопани ще позволява включване към нея по всяко време в периода на прилагането и

Новата интервенция за подпомагане на дребните стопанства ще позволи на бенефициентите да се включват в нея по всяко време в периода на нейното прилагане, става ясно от стенографския протокол от шестото заседание на тематичната работна група разработваща стратегическия план за следващия период на ОСП , проведено на 17 декември 2002 година. . Тя остава доброволна за прилагане от отделните страни членки. „ Те могат да решат да я прилагат като разбира се трябва да съобразят условията, при които ще прилагат съответната интервенция, както и това какво влияние ще окаже самата интервенция върху най-дребните земеделски стопани в подкрепа на доходите“, заяви Аделина Стоянова. .

Към момента схемата се прилага като се спазват условията на регламент 1307, според който могат да се подпомагат земеделски производители със суми не по-малки от 600 евро и не по-големи от 1 250 евро. „Съгласно сега действащите правила в тази схема бенефициенти са допускаха единствено през 2015 година като единствена година за влизане в схемата с възможност да излязат от схемата във всеки един момент през следващите години, когато те са разширили дейността си на стопанството и тази схема би била по-неизгодна като финансов инструмент за участие в сравнение с другите схеми по директни плащания“, напомни още тя.

Още
НОВИНИ

Браншови организации за и против доказването на млякото за изхранване на животни като условие за допустимост за подпомагане

Дали млякото използвано за храна на животните да се доказва и да е едно от условията за допустимост за подпомагане на животновъдите по новите интервенции в бъдеще или не разделя още сега различни браншови организации. Това показват изпратените от тях становища до земеделското министерство. Различните мнения идват само за да покажат, колко важно е особено в подобен момент, когато се решава бъдещето на сектора е, да има една обща браншова организация или земеделска камара, която да излиза с единна и неподлежаща на съмнения позиция. Иначе министерството пак ще продължи да следва добре познатата римска максима „Разделяй и владей“.

От браншовата организация „Обединени български животновъди“ настояват пред агроведомството, млякото използвано за фуражи да продължи да се доказва като реализирано количество, става ясно от предоставено становище по разглежданите интервенционни мерки от новия стратегически план. „ В проекта за интервенция „Обвързана подкрепа за млечни крави“ и „Обвързана подкрепа за млечни крави под селекционен контрол“ в условията за допустимост в точка „Документи за реализация – не се допуска реализация за фуражно мляко“ бяхме силно изненадани от това предложение“, пише в становището им. Те задават въпрос за мотивите да отпадне от условията за допустимост тази категория мляко. Освен това те питат: „Как в цял един програмен период това можеше, а сега да не може? Както може за месодайното да доказваме предадени животни в друго стопанство, така трябва да се запази и за млечното направление доказване с мляко за фураж!!!!! Защо е това ограничение? Да отпаднат още хора и да отидат в месодайно направление и да се влоши още повече положението в сектора. Категорично против сме и настояваме да се запази доказването с мляко за фураж в други стопанства !!!!!“

Според браншовата организация предложената стара схема за обвързано подпомагане на животните под селекционен контрол „не съответства на появилите се заплахи“ конкретно за фермерите отглеждащи местни породи овце със сравнително малък популационен размер. Те дават пример със страни като я и Хърватия , където е възприет минимално допустим брой на животни за подпомагане на овце-майки от дадена порода е съответно 20 и 10. „От експертна гледна точка заложеният минимален брой 50 овце-майки допустими за подпомагане по схемата за обвързано подпомагане не е издържан дори, ако се вземе в пред вид само факта, че за козите и кравите е възприет минимален брой 20. Така заложеният минимален брой за овцете – 50 овце-майки не е съобразен със спецификата на българските традиции и производствени системи и представлява бариера пред целите и задачите на развъдните организации за български местни породи овце особено тези с рисков статус „застрашени“ или „уязвими“., пишат те.

Говедовъдите се обявяват срещу доказването на млякото за фураж

Срещу предложението да се доказва мляко за изхранване на животните  без да посочват мотиви се обявяват обаче от Националния съюз на говедовъдите.  От браншовата организация определят като утопично изискването допустимите за подпомагане крави да са родили в периода от 1 октомври на предходната година до 30 септември в годината на кандидатстване. „Едва ли има в света ферма в която годишната плодовитост да е 100%. В момента, най новите тенденции в Европа са за удължаване периода преди първото осеменяване/ сервиз периода/, с цел получаване повече мляко. То няма и логика, когато дневната млечност на кравата е 40 и повече кг да бъде заплодена. Другата тенденция е увеличаване живота на кравата и получаване на повече мляко за цял живот. Възниква въпроса за абортиралите крави, защото това не са раждания. Голям процент от абортите се дължат на ваксинациите и при проверките които се правят за заснимане или броене на животните. Освен това, при подаване на заявленията за участие в схемата, как фермера ще знае колко и кои крави ще се отелят до края на септември, при подадени заявления през май и по рано.
С така предложеното изискване в проекта, ние тръгваме срещу целта на интервенцията“, считат от организацията.

Оттам искат научните звена, подчинени на аграрното ведомство да излязат с информация за плодовитостта на животните у нас и в Европа.

От НСГБ искат още за оказване на реализираната продукция да се признават само документи, които са въведени в счетоводните системи и признавани от НАП преди изплащане на субсидиите, така както е при възстановяване на акциза за газьола . Да отпаднат всякакви първични счетоводни документи като касови ордери и дори да се въведат касови апарати, включени онлайн към приходната агенция. Така според тях млечния сектор ще излезе на светло.

Още
Европейската комисия представи Законодателните си предложения относно ОСП до 2020 г.
НОВИНИ

Зърнопроизводителите предлагат прецизиране и допълване на дефинициите за допустими за подпомагане площи

От асоциацията на зърнопроизводителите предлагат текстовете на дефинициите за допустимите за подпомагане обработваеми площи и земи, оставени под угар да се прецизират и допълнят с оглед прилагането на стандартите за добри земеделски практики. Това става ясно от публикуваните в сайта на земеделското министерство предложения за промени в интервенциите включени в стратегическия план за следващия седемгодишен период на прилагане на ОСП .

Зърнопроизводителите предлагат обработваемите земи да са “допустима за подпомагане – земя, която се обработва за производството на култури и на която трябва да бъде приложена поне една от следните дейности – изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура“.

Освен обработваемата земя за подпомагане да подлежи “ оставена под угар, допустима за подпомагане – земя, на която не се произвежда земеделска продукция и на която е извършена поне една от следните дейности: изораване, дисковане, култивиране, ивични обработки, мулчиране с остатъците от предходната култура.“ Предложенията се мотивират с внедряването на иновативни почвени обработки. , изключващи изораване и дисковане. „ Минималните или никакви обработки на почвата се практикуват с цел запазване на влагата в почвата, борба с ерозията, задържане на въглерода в почвата и използването му за храна на растенията, както и за възстановяване на биологичната активност на почвата“, се казва в позицията им.

От НАЗ предлагат още картиране на национално ниво на торфищата и влажните зони. Те искат изясняване на термина „презимуващи култури със слята повърхност“ за да се изясни дали в него са включени площите под мулч и покривните култури. НАЗ предлага изискването да се допълни със следния текст: „или в земеделското стопанство с уникален идентификационен номер и с обработваема площ над 5 хектара се допуска минимум 25% от площите оставени за пролетни култури да са покрити с покривни култури или мулч от предходната култура през чувствителните периоди на годината.“ Аргументите на НАЗ за направеното предложение касаят земеделските стопанства, които не използват дълбоки орани обработки и не допускат гола почва, тъй като през чувствителните периоди на годината почвата е покрита с мулч от предходната култура. Стопанствата, практикуващи минимални или никакви обработки освен мулчирането, също така засяват покривни култури, които остават върху почвата и през зимата. Тази земеделска практика спомага за борбата с ерозията, допринася за биологичната активност на почвата и задържа въглерода в почвата. НАЗ предлага изискването да касае минимум 25% от площите предназначени за пролетни култури, тъй като повечето стопанства практикуващи минимални или никакви обработки не прилагат тази технология върху цялата площ на земеделските си стопанства, а само върху част от площите. Стопанствата практикуващи минимални или никакви обработки се борят с ерозията независимо дали отглеждат слети или окопни култури;

От браншовата организация предлагат покривните култури, да са засети до 30 ноември и да остават на полето до засяване на първите пролетни култури през март. Освен това да се запазват площите с мулч до началото на пролетната кампания, с което да се допринесе за запазване на биоразнообразието . .

Друго от предложенията е свързано с прецизиране на текста, касаещ площите оставени под угар, които се считат като култура за покриване на изискването от две при стопанства от 10 до 30 хектара и от три култури при стопанства над 30 хектара по аналог на досега прилаганото зелено изискване за диверсификация на площите

Към непроизводствените площи и характеристики на ландшафта да се включат и следните площи за които земеделските стопани имат правно основание, но не се ползват като обработваема земя, а именно: затревени или захрастени полски граници или необработваеми земеделски земи от КВС с начин на трайно ползване „нива“, с цел намаляване на интензитета на ползването на обработваемите земи. Това ще даде възможност земеделските земи с НТП „нива“, които към момента все още не са разработени, да останат необработваеми, което ще спомогне за запазване на биоразнообразието на тези площи.

Още
НОВИНИ

Агроведомството с нова оскъдна информация за поредно заседания на тематичната работна група

Въпреки големи обществен интерес към стратегическия план, от агроведомството продължават да работят на тъмно и да приемат по план от днес за утре важни промени относно новите интервенционни мерки в следващия програмен период Поредното шесто заседание на ТРГ , както съобщават от ведомството би трябвало да се проведе на 17 декември от 9 часа и отново няма да се излъчва онлайн. По време на него се очаква да бъдат представени проекти на следните нови три интервенции финансирани по ЕФГЗ.

Система за предварителни условия (кръстосано съответствие);
• Интервенция за дребни земеделски стопани;
• Специално плащане за културата памук.

В следобедната част на заседанието е предвидено да бъдат представени две интервенции финасирани по ЕФГЗ:.

Оперативни програми в сектор „Плодове и зеленчуци“;
• Оперативни програми в други сектори.

Както и следните проекти на интервенции, финансирани по ЕЗФРСР:

Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации;

• Сътрудничество за къси вериги на доставки и местни пазари.

• Подкрепа на организации на производители или групи от производители;

• Възстановяването на земеделски потенциал след природни бедствия или катастрофични събития и инвестиции в подходящи превантивни действия.

Още
НОВИНИ

Какви интервенции предлага агроведмомството да залегнат в новата селска програма

По време на последното заседание на тематичната работна група която работи по стратегическия план за новата програма за развитие на селските райони от администрацията на агроведомството предложиха първите интервенции, които да влизат в нея.

Интервенция

Вид

Кой ще е допустим

Условия за допустимост

Финансиране

/Залесяване на земеделски и неземеделски земи/

Инвестиционна

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи

Кандидатите да докажат собственост или прво на управление на земите, оито ще залесяват.

Земята, която ще се залесява трябва да попа

Минималната площ за залесяване трябва да бъде 0.5 ха;

Минималният процент на прихващане на новосъздадената гора да е по-висок от 25%.

Залесяванията трябва да се извършват съгласно Закона за горите и свързаните с него подзаконови нормативни актове;

За залесяване ще се използват само местни дървесни видове според типа на месторастене;

За всички залесявания над 1.0 ха, когато се налага смесване на дървесните или храстови видове в културата, то трябва да е поясно и минимум 10% от площта трябва да е заета от медоносни дървесни видове;

Помощта за залесяване на земя, публична собственост, или за бързорастящи дървета покрива само разходите по залесяването;

Подпомагането за залесяване и поддръжка ще бъде до 100% от допустимите разходи.

Минималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства по проекта, е левовата равностойност на 3 000 евро.

Минималният размер на общите допустими разходи, за които се кандидатства по проекта, е левовата равностойност на 3 000 евро.

/Предотвратяване и възстановяване на щети по горите от горски пожари, природни бедствия и катастрофични събития/

Инвестиционна

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи. Общини, собственици на горски територии;. Държавни предприятия управляващи горски териториии лесозащитни станции.

Кандидатите да докажат собственост или прво на управление на земите, оито ще залесяват с изключение на Лесозащитните станции.

Всички кандидати за предотвратяване на щети по горите трябва да докажат собственост върху минимум 500 ха горски територии, с които кандидатстват за подпомагане, или правото си да ги стопанисват;

Подпомагането ще бъде до 100% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 3 000 евро, максимален размер -до 1 млн. евро.

/Инвестиции, подобряващи устойчивостта и екологичната стойност на горските екосистеми/

Инвестициона

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи. Общини, собственици на горски територии;. Държавни предприятия управляващи горски територии.

Кандидатите да докажат собственост или прво на управление на земите, оито ще залесяват.

Минималната площ на горската територия, с която кандидатстват за подпомагане, трябва да бъде както следва:

0.5 ха за физически лица и еднолични търговци;

.0 ха за юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини;

10.0 ха за Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите, стопанисващи държавни горски територии.

Подпомагането ще бъде до 75% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 2 000 евро, максимален размер -до 2,5 млн. евро.

/Подпомагане провеждането на отгледни сечи в недържавните гори/

Inwesticionna

Физически лица, еднолични търговци, юридически лица, местни поделения на вероизповеданията и общини собственици на земеделски земи, и Държавни предприятия по чл. 163 от Закона за горите управляващи неземеделски земи. Общини, собственици на горски територии;. Сдружения на частни собственици на горски територии или общини

Kandidatite за подпомагане за извеждане на отгледни сечи трябва да докажат минимален размер собственост на горските територии, върху които сечите ще се извършват, както следва:

за физически лица и еднолични търговци – 5.0 ха;

за юридически лица и местни поделения на вероизповеданията – 10.0 ха;

за общини – 15.0 ха.

Подпомагането ще бъде до 40% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 1 500 евро, максимален размер -до 300 хил. евро

/Първична преработка и маркетинг на дървесина/

Инвестиционна

Микро, малки и средни предприятия.

Сдружения на частни собственици на горски територии или общини

Кандидатите за подпомагане следва да са микро, малки и средни предприятия

да преработват не повече от 10 000 куб. м обла дървесина годишно.

Да представят бизнес план за доказване на икономическа жизнеспособност

Подпомагането ще бъде до 40% от допустимите разходи.Минимален размер на общите допустими разходи по проект е 10 хил. евро, максимален размер -до 400 хил. евро

Подготовка и изпълнение на подхода Лидер/Водено от общностите местно развитие

Подготовка и изпълнение на подхода ВОМР/ЛИДЕР

Местни общности и местни инициативни групи съгласно чл. 25, параграф 2, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби за дейности по изграждане на капацитет и подготвителни действия в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите (чл. 28, параграф 1, буква а) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби).

Местни инициативни групи съгласно чл. 25, параграф 2, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби с одобрени за финансиране от УО на СПРСР стратегии за ВОМР, за дейности по управление, мониторинг и оценка на стратегията и нейното популяризиране (чл. 28, параграф 1, буква в) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби).

Местни заинтересовани лица с проекти към стратегиите за Водено от общностите местно развитие, в т. ч. местни инициативни групи съгласно чл. 25, параграф 2, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби, за дейности по изпълнението на операции, включително дейности за сътрудничество и тяхната подготовка, избрани в рамките на стратегията за местно развитие (чл. 28, параграф 1, буква б) от предложение на ЕП и Съвета за Регламент за общоприложимите разпоредби).

Финансирането е могофондово. Подкрепата за ВОМР/ЛИДЕР се извършва чрез подкрепа на интегрирани и многосекторни стратегии за местно развитие, основани на характеристиките на конкретната територия и разработени въз основа на местните потребности и потенциал.

Териториален

Помощта за изграждане на капацитет и за подготвителни дейности в подкрепа на разработването и бъдещото изпълнение на стратегиите за ВОМР/ЛИДЕР ще се финансира по линия на ЕЗФРСР, независимо дали същите предвиждат прилагането на стратегия за местно развитие, само по този фонд или по повече от един от фондовете, включени в многофондовото финансиране на подхода ВОМР

Още
НОВИНИ

Намаляване на СПО за малки стопанства на 12 хил. евро предлагат браншови организации от чувствителни сектОри

Представители на петнайсет организации от чувствителни сектори в земеделието се обърнаха с писмо към аграрното  министерство , в което се казва, че в предложените  по време на последното заседание на тематичната работна група от 16.11.2020 г. интервенции, които трябв да залегнат мерки за преодоляване  на създадената в последните два периода междусекторна неравнопоставеност. Те предлагат намаляване на СПО за за малки стопанства до 12 хил. евро , разработване на инвестиционни интервенции за тези стопанства, нисколихвен кредит за чувствителните сектори  и други мерки.

Ето и пълния текст на тяхното становище.

 

ОТ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ ОТ УЯЗВИМИТЕ СЕКТОРИ НА
ЖИВОТНОВЪДСТВО, ПЛОДОВЕ И ЗЕЛЕНЧУЦИ, ОВОЩАРСТВО, БИОПРОИЗВОДСТВО

ОТНОСНО : Предложени интервенции от Tрето заседание наТРГ за разработване на „Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2021 – 2027 г.“, проведено на 16.11.2020 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ТАНЕВА,
УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КРЪСТЕВА ,
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Разработването на Стратегическият план на България за новата селскостопанска политика и стратегия в програмен период 21-27 трябва да се извърши на базата на вече изготвените SWOT анализи.
По данни от същите, усилията ни в следващия програмен период се очаква да бъдат насочени към:
• Намаляване на концентрацията на земя и финансов ресурс в малко на брой големи стопанства;
• Преодоляване на създадената ситуация на непропорционално разпределение на финансирането по сектори и създаване на условия стопанствата в чувствителните сектори да подобрят устойчивостта си да се установят като пазарно ориентирани структури;
• Диверсификация в структурата на стопанствата, чрез подкрепа на микро и малките земеделски структури;
• Преодоляване на тенденцията за намаляване на стопанствата, отглеждащи зеленчуци;
• Преодоляване на тенденцията за понижаване на плътността на отглеждани животни на единица площ;
• Създаване на условия за преодоляване на слабата устойчивост и ниската конкурентоспособност на малките и средни стопанства;
• Създаване на условия за подобряване на техническата и технологична обезпеченост на стопанствата.

Създадената неравнопоставеност между земеделските производители от различните сектори, в изминалите 2 програмни периода, ни направи изключително чувствителни по отношение на предстоящият 3ти програмен период и от така предложените ни интервенции не виждаме конкретни мерки за преодоляването и!!!
Въвеждането на ново определение за малки стопанства, като такива между 5000 и 20000 СПО приобщава в групата на малките и тези със средна големина стопанства, в частта на ДПЖ, напр. това са около 80% от стопанствата в страната. Тези средни стопанства са очаквали новият програмен период да създаде условия за тяхното устойчиво пазарно позициониране, възможност за модернизация и професионално развитие.
Вашето предложение включва получаване само грантова помощ, тип стартова подкрепа, в размер и начин неотговарящ на техните нужди и потребности за развитие.
20000 евро грантова помощ е изключително нисък грант за модернизация в средните по големина стопанства!
Рязкото разместване на производителите от различните групи може да доведе до засилване на неравнопоставеността и да причини неустойчивост в търсените резултати от интервенциите, като цяло.
В тази връзка, независимо от липсата на информация от страна на МЗХГ за идейната концепция, размера на бюджетите за разпределение по предложените интервенции, отчитайки необходимостта от прилагането на справедлив и резултативен подход на разпределение, НПО организации от уязвимите, чувствителни сектори предлагаме:
1. Намаляване на СПО за малките стопанства до 12 000 евро СПО
• Да се разработят инвестиционни интервенции, вкл. преработка за малките, до 12000 евро СПО;

2. При инвестиционните мерки, за наваксване на изоставането и неравномерното разпределение на подпомагането, до сега:
• Допустими кандидати над 12001евро СПО
• За кандидати със СПО на земеделското стопанство до 500 000 евро, финансовата помощ е в размер до 40 % от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи и финансовата помощ да се увеличи с 30 % за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори, определени в анализа към СП;
Кумулативно 40%+30%=70%, за проектни предложения, които се изпълняват в чувствителни сектори.
За кандидати ГОП: +20% върху 30% за приоритетни сектори, т.е 40%+30%+20%=90%
3. Финансов инструмент под формата на нисколихвен кредит от ДФЗ до 100 % от стойността на проекта за уязвимите, чувствителни сектори;

4. Разпределяне на бюджета и отваряне на приеми по инвестиционни мерки всяка година през първите три години;

5. Гарантиран бюджет за уязвимите, чувствителни сектори;

6. Ранкиране по сектори, което да бъде предварително дискутирано, индивидуално, с всеки сектор;

7. Максималният размер на допустимите разходи за един кандидат за периода на прилагане на инвестиционните интервенции (инвестиции, преработка) да бъде намален до половината от така предложените – за да има средства за повече кандидати;

8. Максималният размер на допустимите разходи за инвестиции в земеделска техника за един кандидат за периода на прилагане на интервенцията е до 250 000 евро;

9. С оглед изоставането на България по отношение на сдружаването на земеделските стопани, предлагаме финансовата помощ на признати групи и организации на производители от чувствителните сектори да се увеличи с още 20% над базисното за индивидуални проекти за нашите сектори.

С УВАЖЕНИЕ :

1. Национална Овцевъдна и Козевъдна Асоциация

2. Добруджански овощарски съюз

3. Съюз на Дунавските овощари

4. Съюз на овощарите в България

5. Асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

6. Българска Асоциация Биопродукти

7. Национален съюз на градинарите в България

8. Национално сдружение на млеко и месо производителите

9. Браншова Камара на Месодайното Животновъдство

10. Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България

11. Национална асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове

12. Национално Сдружение на Малките Семейни Ферми и Преработватели в България

13. Национална Асоциация на младите фермери в България

14. Сдружение за биологично пчеларство

15. Национална Асоциация на картофопроизводителите

16. Групи и Организации на производители

Още
НОВИНИ

Защо ли стратегията за бъдещето на земеделието се прави пет за четири?!

Редовите фермери може би няма да имат нито време, нито нерви и желания да четат протоколите от течащите заседания на тематичната работна група, чието занимание е свързано с написването на стратегията за бъдещето на земеделието. Точно тази стратегия обаче ги касае особено много, защото в нея ще са заложени инструменти, които ще се основават на политики и приоритети. Именно приоритетите бяха в основата на дискусиите по време на последната среща. Обсъжданията по тях навеждат на различни въпроси не само участващите в дискусиите членове на тематичната група, но и редовите читатели на протоколите като нас, които имаме за цел да информираме какво се случва със стратегическия план за следващите седем години от развитието на земеделието ни.

Тези въпросителни са в няколко насоки. Първо се създава впечатление, че администрацията в лицето на министерството бърза да приеме основен стратегически документ, без детайлно да се подложи на обсъждания, без да се вземат в предвид възникващи в хода на дискусиите бележки с аргумента, че няма време. За сведение на вас уважаеми фермери в нарочно писмо от Брюксел ни уведомиха, че срокът за представяне на стратегическите планове пред ЕК е краят на 2021 година. Нашата администрация обаче работи с ударни темпове, всичко да приключи много преди тази дата. Защо ли?

В последните две заседания на тематичната работна група през септември бяха разгледани и приети бележките на представителите на различни браншови и други неправителствени организации относно различните потребности по целите от стратегическия план на базата на които ще се разработят бъдещите интервенции, познати сега като мерки. Тези интервенции ще са предмет на разработване и приемане на следващи заседания.

Друг въпрос, който породиха обсъжданията у мен е, защо както работата по различните цели и специфични потребности, така и по изготвянето на интервенциите не се извършва от отделни по-малки работни групи, включващи в тях конкретно заинтересовани лица и представители на организации? В хода на дискусиите беше предложено да се вземе в предвид опитът в разработката на стратегическите планове на страни като Австрия и Финландия, но администрацията не го счете за нужно. Защо ли?

Приемането на каквито и да са стратегически цели не изисква ли да имаш точно определените образно казано целеви групи, към които да са насочени? В земеделието това са както отделните фермери, така и различните по размери стопанства. Е оказва се, че ние все още не знаем, какво е малко, средно или голямо стопанство, а тъкмо от неговия размер ще зависи очевидно видът и начина на подпомагане и в бъдеще. Дадената от Института по аграрна икономика дефиниция за това кои са малки, средни и големи стопанства разбираме, че не е била подкрепена от бранша. Защо? Трудността според експертите идва от това, че в момента размерът им се определя въз основа на икономическия им размер на база производствен обем. Предлага се икономическият им размер да се определя на база физически единици т.е. брой животни, видове култури или брой хектари. И този принцип се оказва сложен поради смесеността на стопанствата. Именно липсата на подобна дефиниция в сегашния , а и по-предишния период на програмата за селските региони доведе до изкривявания на някои видове подпомагане като обвързаното с производството. В ЕС размерът на стопанствата се определя по единна методика „базирана на икономическия стандарт на единица продукция“, не приета от тематичната група. Защо? Знае ли се освен това колко е броят на стопанствата с полупазарен характер? Да се знае броят им е важно за да се разграничи хобифермерството от професионалното земеделие, защото човек може да си отглежда чушки и домати в градски условия т.нар. градско земеделие, но това да не го прави фермер.

Този въпрос поражда един друг въпрос с много по-колосално значение. Има ли достатъчно база от достоверни данни, върху които да стъпват всички анализи, проекти на на приоритети и прочие цели, така че да се отрази детайлно каква е картината на земеделието у нас? Как се произвежда, колко се произвежда и кой я произвежда аграрната продукция? Какви са ефектите от нейното производство -икономически, социални и екологични? Въпроси, които се нуждаят от отговори подплътени с данни, преди да се говори и пише за каквито и да са интервенции и подпомагания. Защото е едно да се твърди, че има български породи животни и сортове семена, които могат да повишат производителността на стопанствата, но друго е наука и експерти да посочат примери, а такива май за сега както разбираме от текущите дискусии няма.

Къде е въобще мястото на науката и експертизите на специалистите по различните въдства, по управление на води и почви, по хидромелиорация, по райониране на страната, така че да се знае къде и какво е най-подходящо да се отглежда в различните почвено-климатични райони, и респективно, кои култури и породи животни да се подпомагат приоритетно в различните части на страната?

Следващият въпрос, породен от дискусиите е свързан с мястото и ролята на различните браншови организации, и е породен не толкова от тяхната важност или не, а липсата както на закон за браншовите организации, така и на нов съвременен закон за кооперациите. Именно последните се очертава да продължат да се лутат в земеделския мир, и да не успяват да намерят своето място сред изкуствено създадените групи и организации на производителите, а ние да не знаем имат ли тежест сред редовите фермери десетките и стотици ако не браншови организации.

Прави впечатление още, че някои потребности и цели за сега са или преписани дословно от стари и сега съществуващи и неработещи мерки (визирам конкретно 6.4), касаеща селските региони, нещо отбелязано от присъстващите, или преписване на пасажи от Зелената сделка в случая за намаляване употребата на антибиотици. В първия случай заради съществуващите проблеми и скандали с „къщите за тъщи“ се прави опит да се бастиса както казват от бранша всякакви туристически дейности в селата, а в във втория липсва пак според бранша всякаква конкретика по отношение намаляването употребата на антибиотици. Тук веднага възниква въпросът, дали въобще е правена оценка на въздействието на каквито и да е предлагани мерки върху земеделието и развитието на селските региони? Или те се предлагат иначе казано на ангро, просто за да се напълни стратегията с някакво съдържание.

Още