Тагове

Капацитетът на преработка ще е 1 млн. тона нерафинирано слънчогледово масло

Българската компания ATLANTIC AGRO планира да изгради завод за преработка на растителни масла в южната промишлена зона на Бургас, съобщава UkrAgroConsult. Според представител на компанията капацитетът на преработка на завода ще е 1 млн. тона, като основната суровина ще е нерафинирано слънчогледово масло.

Иновативното предприятие ще може да получава суровина както с морски, така и с автомобилен транспорт. Предвижда се готовата продукция да бъде изнасяна за трети страни посредством контейнери. За стратегически партньор на проекта е избран пристанище Бургас, което предвижда през идната година да финализира проект за разширяване на контейнерния терминал. Освен растителни масла компанията планира да произвежда и други продукти като например около 10 хил. тона лецитин на прах

От ATLANTIC AGRO планират да стартират работа по инвестиционния проект в последната четвърт на тази година като заводът се очаква да влезе в експлоатация в началото на 2026 година.

Бизнес групата ATLANTIC AGROе с история от 2003 година, като внея влизат компании от Азия, Америка, Европа, България и Украйна. От компанията считат, че новото предприятие ще подобри нейната логистика и ще и позволи да се превърне в лидер в преработката на растителни масла по черноморското крайбрежие.

Средствата ще се използват за реализиране на проекти

Министерският съвет прие Постановление за одобряване на допълнителни плащания по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2024 г. за предоставяне на заем на „Напоителни системи“ ЕАД във връзка с изпълнение на проектни предложения за възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване.

редоставените като заем оборотни средства ще се ползват за изпълнение на проектни предложения по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.016 „За възстановяване на съществуващи хидромелиоративни съоръжения за напояване“ по подмярка 4.3 „Подкрепа за инвестиции в инфраструктура, свързана с развитието, модернизирането или адаптирането на селското и горското стопанство“ от мярка 4. „Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г.

Физическите лица могат да инвестират чрез банкови заеми

Държавата трябва да насърчава усвояването на средства по финансови инструменти за финансиране на ВЕИ сектора чрез разяснителна кампания. Това каза Максим Бехар, изпълнителен директор на M3 Communications Group, цитиран от БТА по време на двудневната конференция, посветена на ВЕИ индустрията – „Би Ренюъбъл 2023“ „Be Renewable 2023“, която се провежда днес и утре в София. Четвъртият панел на тема „Финансиране и инвестиции във ВЕИ сектора: предизвикателства и възможности“ бе открит от Биляна Тончева, прокурист на „Еко Глоуб“ ООД. Тя разказа, че фирмата „Еко Глоуб“ има 2 физически офиса в столицата и 7 в цялата страна, които изготвят проекти. „Нашата комисионна се плаща след усвояването на средствата по финансовите инструменти“, обясни Тончева. Тя призова физическите и юридическите лица да търсят възможности за финансиране на инвестиции във ВЕИ сектора.

„Физическите лица могат да инвестират заемни средства от банката или свой спестен капитал за своята къща например, и след като отчетат проекта, могат да получат обратно безвъзмездните средства по програма“, обясни Тончева, като допълни, че „юридическите лица пък са задължени да ползват аванс от банка партньор“.

Илия Караниколов, председател на Управителния съвет и изпълнителен директор на Българската банка за развитие (ББР), каза, че санирането на сгради, собственост на частни лица, до момента е 100 процента финансирано от държавата през Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ). „Банката ни ще подпомогне финансирането на санирането чрез отваряне на портфейл чрез програма, която ще покрие 60 милиона лева, с които да подпомогнем крайните клиенти и гражданите“, каза Караниколов. По думите му стартъпите също ще бъдат финансирани чрез кредитна банкова програма с по-ниски лихви.

Теодор Радонов, ръководител на офиса на Европейската инвестиционна банка в България, обясни, че европейската тенденция от 2009 г., с приемането на Директивата за възобновяеми източници, е ясна и че зеленият преход трябва да се случи в срокове. „Този процес е необратим, темповете са засилени, но войната в Украйна подсили процеса, чиято цел е възможно по-скоро Европа да се откъсне от зависимостта си от Русия. За целта Европейската инвестиционна банка ще инвестира 30 милиарда евро във възобновяеми източници в Европа“, разказа Радонов. По негови думи технологиите и панелите за индустрията идват от Китай, но ЕИБ за развитие е започнала да инвестира в европейски компании, които се занимават с производството на соларни панели.

Светослав Младенов, изпълнителен директор на Smart Solar Technology, е категоричен, че най-важният въпрос по отношение на зеления преход е финансирането и намирането на средства за възобновяеми източници. По негови думи в Турция успешно работи моделът за финансиране между банките и частния потребител, който като производител продава на държавата неизползваната от него енергия и по този начин банката си гарантира, че с приходите от това банката ще възвърне капитала, който е инвестирала в парка на производителя.

„Крайъгълният камък е съхранението на енергия, не производството на зелена енергия, защото знаем, че понякога цената на тока е отрицателна и тези, които искат да отговорят на изискването на бъдещето, ще говорят най-вече за паркове за съхранение на енергия“, убедена е Тончева и допълни:

„Следващите няколко години в България ще продължат да се правят фотоволтаици. Различните търговски банки все още дават добри условия и бързо отпускат средства за проекти за финансиране на ВЕИ-та, но напредничавите инвеститори в тази индустрия трябва да помислят за паркове и батерии за съхранение на произведена зелена енергия“.

„Според мен и нашите партньори от чужбина, в последните 15 години у нас се наблюдава засилен интерес за инвестиции в животновъдството. Що се отнася до темповете обаче не можем много да се похвалим. Въпреки това в последните години се обособи ядро от фермери, които преценяват развитието си на ниво както е в Австрия и се съсредоточават в инвестиции, с които целят да повишат своята ефективност, заяви пред представители на медиите по време на днешния българо-австрийски аграрен форум Николай Стевчов, управител на „Агритоп. Според него подобно ядро се е оформило не в резултат на получаваните субсидии а заради изискванията на пазара.

„Мисля че у нас може съвсем спокойно да се работи и да се печели от животновъдството, когато човек успее да си подреди правилно нещата. Имаме нашите специфики и особености, и просто трябва да ги използваме“, добави още Стефчов.

Към момента въпреки желанието на бизне средите, все още единици от животновъдите се ориентират към внедряване на иновации в стопанствата си. По думите му тласък в този процес могат да дадат няколко животновъдни стопанства без значение от размера им, които с примера си да покажат, че и тук е възможно да се практикува животновъдство така, както се практикува в Западна Европа, с което да покажат че могат да бъдат ефективни.

„Особено по отношение на млечното животновъдство у нас наблюдаваме една устойчивост на стопанствата такава с каквато са известни и тези в Австрия“, заяви още Стефчов. За пример посочи поредицата от кризи от 2008 година насам, след които се заговори за масови фалити на земеделски производители, каквито обаче все още не се наблюдават. Според него има различни пътища като намиране на нови пазари, които да спомогнат за това, мнозина млекопроизводители да избегнат фалитите.

„Банките гледат на фермерите вече като едни от основите си клиенти, и в повечето региони на страната клоновете им се издържат основно с инвестиции в земеделието. Освен за проекти на зърнопроизводители в последните няколко години все повече банки отпускат кредити и на животновъди“, каза още той. Посочи за пример животновъди отглеждащи по 80-100 крави, съумели да вземат кредити за по 1 млн. лева. Такива случаи вече има освен в Лудогорието и Централна Северна България и в северозападните части на страната, където например едно стопанство с 80 крави инвестира във внедряване на иновации. Само по такъв начин може да се покаже, че с премерени инвестиции може да се достигне до по-голяма ефективност в стопанствата.

В свой пост в социалните мрежи пловдивският агробизнесмен Красимир Кумчев отново повтаря своя отдавнашна теза че моделът на ОСП у нас е сбъркан, а субсидии трябва да се дават за произведена и продадена земеделска продукция, доказана чрез финансов документ. Вследствие на това фермерите сами ще имат възможности за инвестиции, без да се чака фонд „Земеделие“ да отвори тази или онази мярка.

Кумчев дава за пример своето стопанство: „Входирали сме проект по Мярка 4.1 преди година и половина за закупуване на трактор и инвентар.
Все още отлежава в ДФЗ.Синът ми реши, че може да се пенсионира докато бъде утвърден, ако въобще се утвърди. И днес си закупи този трактор без да тормози бюджета на Европа. Преди година, виждайки накъде тръгват цените на електричеството, другият ми син инвестира във фотоволтаична централа.
И докато ДФЗ се накани да отвори мярка за фотоволтаици, този в стопанството ни вече ще се е изплатил!“

„Мисля че настоящите кризи като се започне с пандемията от коронавируса и се стигне до войната в Украйна ще облагодетелстват малките производители на плодове и зеленчуци тъй като хората се приближават повече към селския начин на живот и до директните доставки. Покрай подобни стимули те определено имат своето място на пазара“, каза пред представители на медиите Николай Вълканов, организатор на провелия се днес в София форум InteliFresh 4.0. Голяма част от нидерландските компании представени на форума и предлагащи цялостни решения особено за оранжерийното производство са за пръв път у нас, и могат да са полезни в този сектор като ноу-хау и технологии на българските производители. „Другата насока която имаме е с компании от овощарския сектор, които да предлагат качествен овощарски материал от ябълки, череши и други, биологичната растителна защита и защитата на продукцията от климатични явления като градушки, преовлажнявания или осланявания. Това са все проблеми, които с подходящата технология могат да намерят решение, така че продукцията все пак да достигне в добър вид до пазарите, а не да се чакат обезщетения от държавата и застрахователите“, допълни Вълканов.

Ефектът от обвързаната подкрепа особено по отношение на плодовете и зеленчуците според Вълканов е спорен и дори може да се окаже вреден в някои случаи като например в производството на дини където ако някой производител си е изградил пазари и търговски отношения се стигне до изсипване на 2 хил. производители на дини само заради субсидии, на следващата година никой няма да гледа дини. Според Вълканов производителите на плодове и зеленчуци бавно се преориентират вече към нови модели на финансиране за проектите си или към използване на алтернативни енергоизточници, като видими резултати от този процес могат да се очакват в края на следващата година.

Ефектът от изграждането на агроволтаични централи ще зависи от готовността за подпомагане на инвестициите

Едновременното производство на земеделски култури и енергия от възобновяеми източници тепърва ще се разпространяват навред и то не само в Европа. С оглед и на текущата ситуация с недостига на алтернативни възможности на фосилните горива, потенциалът на производтсво на зелена енергия в обработваемите площи определено изглежда перспективен. Съвместно изследване на университета Хоенхайм в Щутгарт и „Тюненинситут“ в Брауншвайг показва, че 10% от земеделските стопанства в Германия с потенциал за производство и на енергия от ВЕИ могат да покрият до около 9% от нуждите от електроенергия на страната, съобщава agrarheute.com. Подобен дял съответства на 0,7% от обработваемите площи в Германия или около 8500 хектара. За да е икономически обосновано инсталирането на соларни мощности в едно стопанство, цената на произведената енергия трябва да е минимум 8,3 евроцента на киловатчас. Тъй като панелите в близко бъдеще ще могат да се монтират на високи прътове, наподобяващи кокили, земеделските производители няма да изгубят напълно земята си, която използват и за производство на възобновяема енергия. За производствени цели може да се използва както земята под соларните панели, така и тази в близост до инсталацията, като така земеделските производители ще могат да си докарват допълнителни доходи.

В момента обаче технологията по изграждане на агроволтаични централи е все още в начална фаза, и панелите се монтират по начин сходен на сега съществуващите соларни централи. Ако обаче се запази този начин на монтаж на панелите за производството на подобни количества енергия, ще трябва да се изгорят 65 хил. Ха земеделски земи. Според изследователите от важно значение за изграждането на агросоларни паркове имат както регионалните климатични особености, така и нивото на инвестиции. Според изчисленията най-голямо предимство от изграждането на агроволтаични инсталации биха имали най-вече стопанствата с по-големи обработваеми площи, тъй като при тях инвестициите в подобни инсталации биха били по-малки. Стопанства с подобен потенциал например има в източните части на Германия, докато в южните и западни провинции стопанствата са с по-малки обработваеми площи. Ето защо там се върви към изграждане на по-малки инсталации, които са и по-скъпи като инвестиции. Стопанствата в южните части на страната обаче имат друго предимство, че там инвестициите в изграждането на агросоларни инсталации могат и да се компенсират с наличието на повече слънчеви дни годишно.

Инсталираните панели ограничават достъпа на светлина до растенията, което може да има различни последици за отглежданите земеделски култури. Според Тристан Херман от университета Хоенхайм обаче особено в години като настоящата с периоди на екстремно засушаване, за някои видове растения това може да има и по-благоприятни последици и да доведе до повишаване на добивите.

Средно растенията отглеждани под агросоларни инсталации намаляват добивите си с до 40%, като при големите стопанства подобен спад не би се отразил чак толко на икономическата им жизнеспособност, като те мога да се компенсират с продажбата на произведената енергия.. Експертите изчисляват, че с разпространението си агросоларните паркове в дългосрочен план могат да доставят между 160 и 190 теравата ток, като с произвежданият от тях ток да се покриват около 30% от потребностите на електроенергия в страната. За целта биха били нужни около 300 хил.ха земеделски земи, върху които да са изградени соларни паркове. Според учените ефектът от изграждането на подобни агросоларни паркове ще зависи от готовността на правителството да подпомогне финансово подобни инвестиции. За сега изграждането им изглежда ограничено не само заради големите инвестиции, но и заради липса на технология за съхраняване на произведената енергия.

До 2030 година най-добрите фирми в земеделието и туризма могат да изгубят до 1/4 от стойността си ако не се адаптират към новите правителствени политики и поведението на потребителите, информира БТА, позовавайки се на данни от нов международен доклад. Изследване разглежда как 40 големи компании, включително земеделски производители и търговци на храни на дребно, могат да се справят при сценарии, наречени ключови за намаляване на емисиите, като например ако правителствата наложат цени за въглеродни емисии или ако потребителите намалят консумацията си на месо.

Проучването, видяно от Ройтерс, установява, че стойността на компаниите ще намалее средно с около 7 процента до 2030 г., което се равнява на около 150 милиарда долара загуби на инвеститори, ако те не възприемат нови практики.

В същото време бизнес области като месо на растителна основа и възстановяване на гори предлагат на същите компании големи нови възможности, се посочва в доклада.

Той се публикува от „Рейс ту зироу“ (Race to Zero), подкрепяна от ООН кампания за справяне с изменението на климата. Докладът не посочва конкретни компании, така че не се приема като инвестиционен съвет, обясни представител на кампанията. Официалното му представяне ще бъде на Седмицата на климата в Ню Йорк, поредица от събития, свързани със събирането на световни лидери в града.

Поддръжниците казаха, че констатациите показват важността на предишни призиви към инвеститорите и компаниите да противодействат на обезлесяването, свързано с продукти като говеда, палмово масло и соя. Повече от 100 световни лидери миналата година обещаха да спрат и обърнат обезлесяването и деградацията на земята до края на десетилетието.

„Реалността е сурова: природният риск бързо се превръща в неразделен фактор за инвестиционния риск“, заяви Питър Харисън, главен изпълнителен директор на „Шрьодерс“ (Schroders), в изявление, изпратено от представител на „Рейс ту зироу“.

Консервативното отношение на администрацията, трудно променими потребителски нагласи и липсата на добре урегулирана регулаторна рамка не са единствените пречки пред развитието на иначе перспективни производства на алтернативни протеини, стана ясно по време на специализирана кръгла маса в София, организирана от Асоциацията на насекомовъдите в България. „Инвестициите в регионални компании, производители на алтернативни насекоми не са много и това се дължи основно на два фактора. Първият е че тези компании са все още малки за големите инвестиционни фондове и сумите които биха могли да се инвестират не са големи. Другият аспект е че малките фондове, склонни да дадат по-малки суми като инвестиции в подобни компании са насочени предимно към ит сектора. Липсата на достатъчно фондове, които биха дали например 3 млн. евро под формата на дялово финансиране, прави по-трудно инвестирането в алтернативни храни“, заяви Росен Иванов, основател на инвестиционния фонд Black Hill Capital. Според него интересът към инвестиции в производители на храни като цяло бавно ще се увеличава, като тласък на този процес може да даде наличието на няколко стратегически инвеститори, които да подпомогнат успешни предприемачи и така да се завърти колелото на екосистемата.

От една страна увеличаването на сделките с компании производители на храни според него ще зависи както от развитието на икономическата рецесия, така и от това, че алтернативните фондове имат достатъчно капитал, които да инвестират. „Инвестициите със сигурност ще продължат, но може би ще се стигне до намаляване на оценките на тези компании“, предположи експертът.

С оглед на задоволяване на продоволствената сигурност пазарът на алтернативни протеини в Европа в бъдеще макар и по-консервативен ще продължи да се развива . Според прогнозите до 2035 година приходите от производството на алтернативни протеини се очаква да достигнат до 290 трилиона долара. Що се отнася до Европа потенциалът на алтернативи протеини включително и от преработката на насекоми има още едно измерение, като вследствие на превръщането на отглеждането на насекоми в традиционен бизнес перспективите до 2025 година сочат, че секторът е способен да открие 30 хил. нови работни места. Към момента производителите на насекоми в Западна Европа са основно малки, средни и семейни компании. Инвестициите до 2025 година обаче се очаква да се увеличат до 3 млрд. евро.

По време на кръглата маса бяха засегнати както научната страна в производството на алтернативни протеини, така и мястото на технологиите и иновациите в процесите по промяна и еволюиране на представите ни за така наречените храни на бъдещето сред които и производството на алтернативни протеини.

Биотехнологиите все повече се оформят като една от най-конкурентните среди на земеделието

Доц. Иванов, с какво е полезен този форум по време на който се дискутира за това къде са храните в зелената архитектура на Европа за преработвателите?

Темата вълнува изключително много хора, а както видяхме в самото начало накъде тръгна дискусията, се убедихме че хората се интересуват от това какво предстои да се случи. Това са представители както на бизнеса, така и на различни браншови организации. Те се интересуват от законодателство и регулаторна рамка. Важно е според мен бизнесът да е готов за новите изисквания които трябва да спазва и изпълнява.

С оглед на сегашната криза заложените високи цели в основните стратегически документи на ЕК изглеждат ли изпълними?

Да, изглеждат изпълними макар да са малко по-високи. Хората обаче все още не разбират какво точно се очаква от тях. Четат за тези цели, но не могат да разберат например пред какви предизвикателства ще се изправят по отношение на целта за намаляване на въглеродния отпечатък. Как ще се измерва нивото на въглеродния отпечатък и как това би ги засегнало. Около цялата сложна ситуация в която попаднахме, самата Европейска комисия изглежда малко объркана, но се видя ясно , че не трябва да има компромиси по основната цел- за екологизиране. За бизнеса е важно да са подготвени за тези цели. Да могат да адаптират производствата си, а от друга страна да си направят разчети каква цена ще трябва да платят за това.

Като икономисти правили ли сте анализ как намаляването на въглеродния отпечатък би се отразил на жизнеспособността на фермерите?

По отношение на фермерите направихме една експертна оценка за това какво означава Зелената сделка, ако трябва да се разглежда намаляването на торовете и препаратите, за биоземеделието и увеличаване на биологичните площи. Това което видяхме е, че ще се стигне до увеличаване на цените на храните. Тук обаче не става дума само за тях, а и за това как преработвателната индустрия ще посрещне тези изисквания и какво ще им е нужно като техника и технологии за да се запазят икономически жизнеспособни а не само да отговорят на екологичните изисквания.

Въпросът за продоволствената сигурност в Европа ще се сблъска ли с разговора за Зелената сделка?

Продоволствената сигурност ще се сблъска първо с икономическата сигурност, за това какво ще бъде въздействието от Зелената сделка. Дали Европа няма да загуби от конкурентноспособността си която в последните 10-15 години успя да отличи в световен мащаб. Европа която се разглежда като авангард за прилагане на тези нови идеи ще трябва да се справи с най-голямото предизвикателство да разбере дали тези идеи ще се отразят както на конкурентноспособността на земеделските производители, така и на потребителите. Трябва да си отговори на въпроса за икономическата цена на тези екологични цели.

В подобна непредвидима среда, кои фермери според вас биха могли да оцелеят-големите, средните, малките стопанства, фамилните, тези които са устойчиви и са инвестирали в техника?

В икономиката има един железен закон, който казва че винаги оцеляват най-големите и най-силните. Малките обаче не са обречени, защото могат да намерят свободни ниши за развитие и така да направят мозайката по-пъстра. Като цяло тенденцията е, че ще оцелеят тези, които могат да направят тези инвестиции и иновации. Говори се че устойчивостта ще се постигне само чрез повече иновации и технологии за да могат да бъдат посрещнати и изпълнени новите изисквания, а това могат да го направят само онези, които разполагат с капитал и средства за инвестиции.

Споменахте за тези стопанства, които биха намерили своите ниши за развитие. Производителите на алтернативни протеини попадат ли сред тези, които биха могли да разчитат на просперитет в подобни икономически условия?

Това са огромни инвестиции, които биха могли да си позволят само тези които разполагат с голям финансов ресурс. Това не е фамилен бизнес. За съжаление това което се случва е консолидация и окрупняване на бизнесите. Пазарът изтисква най-доброто. Това е в полза на всеки, макар потребителите да не го усещат. Малкият бизнес обаче все пак има своите шансове да се ориентира към нишови продукти, защото другата тенденция в Европа освен здравословна храна е и качествена такава. Тук говорим и за биотехнологиите които ще бъдат една от най-големите конкурентни среди на земеделието. Все повече се говори за производството на синтетични меса и продукти, които ще са бъдещето на храненето.

Натам ли отиваме?

Със сигурност това ще стане може би не сега, а след две или три поколения. Другото ще бъде както сега са ралото и мотиката, ръчния труд, добитъка който използваме.

Като правите подобна прогноза, ръчния труд няма ли да изчезне от земеделието?

Няма начин да не изчезне, защото все по-малко хора искат да работят в земеделието. Виждате че все по-малко и по-малко хора у нас искат да се трудят в земеделието. Освен това самите земеделски производители все повече се замислят как да го заместят търсейки иновациите, които да им позволят това. Може би няма да е далеч бъдещето, в което в земеделието ще останат да работят само висококвалифицирани специалисти, защото процесите които ще се извършват ще са доста по-сложни отколкото са сега.

Споменахте за иновациите, а къде е мястото на науката в този процес на внедряването им?

Място в него ще има истинската наука, която ще може да създава иновации. Това ще е приложната наука която ще дава практически отговори на конкретни въпроси, предизвикателства и задачи пред които всички ще се изправим.

В интервюто са използвани и въпроси на колеги от други медии

Европейската комисия прие първата си работна програма отнасяща се към цифровизацията част от Механизма за свързване на Европа, в която се планират над 1 млрд. евро инвестиции, съобщават оттам. Средствата ще са насочени към подобряване на структурите за цифрова сфързаност в рамките на следващите три години.

„Инвестирането в трансгранична свързаност ще продължи да играе ключова роля в трансформацията на Европа и нейната конкурентоспособност. Подобряването на мрежите и инфраструктурата ще гарантира на гражданите и предприятията на Европа достъп до нови работни места, конкуренция на нови пазари и укрепване на дейността im”, заяви по този повод Маргрете Вестагер, вицепрезидент на Europe Fit for the Digital Age .

От своя страна комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон заяви, че „сигурната и бърза свързаност ще е основата върху която ще се гради европейското цифрово десетилетие“.

От аграрното министерство съобщиха, че временно е спрян приемът по инвестиционната подмярка 4.2. Причината е , че се налага прецезиране на текстовете касаещи мярка 4.2, поради различия , възникнали в хода на преговорите с ЕК по подаденото искане за одобрение на последните промени по тази мярка. Актуализацията ще засегне условията за допустимост на кандидатите и изискването за 36 месечна история на обекти за преработка на земеделска продукция.

Актуализираните условия за кандидатстване по подмярката, включително всички приложими документи, ще бъдат качени за обществено обсъждане със заинтересованите страни в началото на месец октомври. Очаква се процедурата за кандидатстване да бъде възобновена около 15 октомври, като срокът за кандидатстване ще бъде не по-малък от четири месеца. Ще се запази и бюджетът от 390 млн. лева.

Малките стопанства в европейското земеделие използват по малко банкови кредити от големите, като сравнително рядко се възползват от външно финансиране, основно за покриване на разходите от оборота, става ясно от обобщаващ доклад, изследващ нагласите за използване на финансови инструменти в 24 страни членки на ЕС. Анализът се основава на резултатите от две цялостни и представителни проучвания на равнище ЕС, проведени през 2018 и 2019 г., и техния последователен анализ на национално ниво. Това са проучването за финансови нужди и достъпа до финансиране на селскостопанските предприятия в ЕС и проучване на финансовите нужди на предприятията за преработка на селскостопански храни в ЕС. Докладът не отчита въздействието на продължаващата здравна криза COVID-19 и / или ефекта от която и да е нова схема за подпомагане, създадена от държавите-членки и / промени в правното основание и / или политиките на европейско ниво за смекчаване на кризата, тъй като проучванията и наличните данни обхващат период преди избухването и.

Достъпът на фермерите до кредитиране се улеснява от директните плащания по ОСП и подпомагането на младите фермери, които стабилизират капацитета им за изплащане на заеми. Някои от най-важните предпоставки за достъп до кредитиране са наличието на предишен опит в земеделието, възможности за обезпечаване на заемите и добра кредитна история. Липсата на такива поставя пред затруднения за достъп до финансиране особено малките стопанства и младите фермери.

Според данните най- малките стопанства с размер между 2 хил. и 8 хил. евро имат най-голям дял от краткосрочни задължения към общите задължения, като основната причина за искането на краткосрочни заеми е покриването на оборотния капитал. Най-често земеделските производители кандидатстват за кредитни линии с продължителност между 18 месеца и 5 години. През 2017 година 6,2% от фермерите в ЕС-24 са кандидатствали за заем с подобен срок. Други 5,9% са кандидатствали за заеми със срок на падеж над 5 години.

Делът на средносрочните задължения от общите в ЕС -24 достига до 21,6% за всички подсектори Страните с най-високи краткосрочни задължения към общите задължения са Португалия 75%, Словакия 63% и България 55%. Страните с най-нисък дял на краткосрочните задължения са Австрия: 1,6%, Финландия 7,7% и Белгия 8,2%.

Големите стопанства са по-зависими от външно финансиране

За разлика от малките стопанства, големите инвестират повече, но са и по-зависими от външно  финансиране. През 2017 година 49% от фермите с площ над 100 хектара са кандидатствали за банково финансиране, спрямо 14% от фермите с площ под 20 хектара. В много държави-членки по-големите и до известна степен средните ферми инвестират в модерни технологии, докато за повечето ферми, които са малки и често нямат модерно оборудване, производителността не е достигнала пълния си потенциал. Големите ферми инвестират повече в машини, оборудване и съоражения. Те използват заемите за закупуване или наем на земеделски земи, докато при малките банковото кредитиране се използва за разширяване капацитета на вече придобити земи.

В какво се финансира най-много

За голяма част от фермерите намирането на банкови капитали е с цел финансиране в основен капитал. Според проучването 63% от фермерите търсят заеми за финансиране в нвнов машини, оборудване или съоражения, 43% са декларирали, че търсят финансиране от банки за покриване на оборотния капитал, а 15% за подобряванекачеството на придобитата и наета земя. За 11% от фермерите в ЕС-24 инвестициите са насочени към купуване на земеделска земя а задруги 3% инвестициите са с цел наемане на допълнително земя.

Повечето фермери разчитат на заеми от приятели и роднини

Проучването показва че повечето от фермерите или 14,8% от ЕС-24 разчитат на частно финансиране. В стойностно отношение това е между 3,3 и 6,6 млрд. евро. Над 40% от фермерите в Испания и Унгария се възползват от възможността за частни заеми. У нас делът на земеделските производители, които разчитат на заеми от приятели и роднини е почти 20%. Този вид финансиране е по-малко разпространено в западноевропейските и скандинавски страни както в Полша,Словения,Словакия и Чехия. В страни като Италия, Франция и Швеция под 1,5% от фермерите са се обърнали през 2017 година към приятели и роднини за заеми.

Младите фермери се обръщат по-често за финансиране към близки и роднини и се чувстват по-малко уверени в търсенето на финанси от кредитни институции. Освен това искането на заеми от приятели и членове на семейството включва по-малко неприятности и документи в сравнение с кандидатстването за банкови заеми, а .15% от малките ферми също са склонни да търсят финансиране от частни източници, докато при големите ферми делът е 10%. В много страни от ЕС семейните връзки все още са силни и комбинацията от липса на висше образование и финансова грамотност в селскостопанския сектор, особено сред фермерите с малки ферми, ги кара да бъдат по-склонни да искат финансиране от нефинансови институции или лица, които внушават по-малко страх и се възприемат като по-малко сложни.

Над 12% от земеделските производители в ЕС-24 през 2017 година са оценили като „проблематичен“ достъпът до банково финансиране, а за 10,4% от тях е проблематичен достъпът до финансиране за покриване на оборотни разходи. Счита се че щом достъпът до инвестиционно финансиране е затруднен, значи е затруднен и достъпът за финансиране на оборотен капитал. Най-много съответно 58 и 56% от гръцките фермери изпитват трудности за достъп до двата вида финансиране, докато у нас затруднения от инвестиционно финансиране изпитват 21% , а от финансиране за покриване на оборотен капитал-19%. Най-малко затруднения за достъп до финансиране изпитват фермерите в Италия, Австрия, Полша и Швеция.

Краткосрочните кредити са най-предпочитани

Сред причините за по-голямото търсене на краткосрочни кредити от земеделските производители са ограничените им възможности за договаряне с банките, склонността на последните да предоставят по-кратки заеми поради по-слабите рисковеили ограничената инвестиционна способност на фермерите. Липсата на средства у фермерите за покриване на ежедневните нужди също може да се счита за пречка за кандидатстване за средносрочни и дългосрочни кредити.

Изследването отчита още , че нараства популярността на гаранционните инструменти които се използват широко в ЕС, както на регионално и национално, така и на европейско ниво, като те са с различни условия и ниво на ефективност. Не е изключено кризата с коронавируса и въвежднето на нови възможности за финансиране на малки и средни предприятия да доведат до увеличаване на броя на гаранционните инструменти.

От аграрното министерство предвиждат удължаване на срока за заявяване на авансови плащания по мярката от лозаровинарската програма за инвестиции в предприятия през 2020 г. Това ще стане с промени в Наредба 6 от 2018 година. С приемането им срокът за заявяване ще се удължи до 7 октомври, като по този начин ще се осигури допълнително време за бенефициерите.

Друга промяна в условията за кандидатстване е свързана с даване на достъп на кандидатите до по-голям финансов ресурс във връзка с кризата с коронавируса. Такава възможност ще има за:  Популяризиране в трети държави“ (за договорени проекти до 15 октомври 2020 г. от 60% на 70%), „Преструктуриране и конверсия на лозя“ (за договорени до 15 октомври 2020 г. проекти от 80% на 90%), „Застраховане на реколтата“ (за договорени до 15 октомври 2020 г. от 60% на 70%), „Инвестиции в предприятия“ ( за договорени до 15 октомври 2020 г. от 60% на 70%) и „Събиране на реколтата на зелено“ (за договорени до 15 октомври 2020 г. от 60% на 70%).

Правителството препотвърди съгласието си за участие на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (Фонд на фондовете – ФнФ) в алтернативни инвестиционни фондове. Настоящото разрешение на Министерския съвет е съобразено с новия Правилник за прилагане на Закона за публичните предприятия. То е необходимо за осигуряване на навременно, ефективно и законосъобразно изпълнение на дяловите инструменти по оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ (ОПИК) 2014- 2020.

ФнФ има разрешение от 26 юли 2019 г., дадено на основание на вече отменен нормативен акт. Въз основа на него дружеството участва в три алтернативни инвестиционни фонда за прилагане на финансови инструменти.

Алтернативният инвестиционен фонд е търговско дружество, учредено съвместно от ФнФ – като публичен инвеститор, и частни инвеститори. Фондът се управлява от финансов посредник, избран чрез обществена поръчка. В съответствие с инвестиционната стратегия към финансовото споразумение между ФнФ и Управляващия орган на ОПИК 2014-2020 чрез алтернативни инвестиционни фондове се реализират пет инструмента за дялови и квази-дялови инвестиции. Общият публичен ресурс, заделен за тази цел, е приблизително 150 милиона евро.

„Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД е търговско дружество със 100% държавно участие в капитала. Правата на държавата в него се упражняват от министъра на финансите. Фондът управлява финансовите инструменти, които се прилагат по програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, както и по Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство в България.

Тъй като политиците насочват вниманието си към икономическото възстановяване след COVID, съществува риск инвестициите в екологично възстановяване да ne se systoqt.

Европейската комисия поддържа становището, че възстановяването и бъдещият растеж на ЕС трябва да бъдат устойчиви. Комисарят по вътрешния пазар Тиери Бретон настоя, че новият Механизъм за възстановяване и устойчивост, включващ до 310 милиарда евро безвъзмездни средства, ще бъде предоставен на онези държави-членки, които инвестират в публични проекти, улесняващи екологичните и цифрови преходи.

В Европейския парламент беше създаден неформален съюз от 12 стрaни, които подписаха апел за зелено възстановяване от пандемията COVID-19. Министрите призоваха Европейската Зелена сделка да бъде поставена в основата на плана за възстановяване след пандемията ot koronawirus w  ЕС. Подписалите страни идват от целия политически спектър, а също така обединяват изпълнителни директори, групи на гражданското общество, бизнес асоциации, синдикати и мозъчни тръстове. Евродепутатът Паскал Канфин отбеляза: „Ще има криза преди и след COVID-19. Избираме да ускорим екологичния преход, когато дойде време за реинвестиране в икономиката.

Днес между 10 и 11 часа (Брюкселско време ще се проведе уебинар свързан с подкрепата на Европейската инвестиционна банка за селското стопанство и биоикономиката в условията на пандемията с коронавируса.
Уебинарът ще обсъди селскостопанските дейности на ЕИБ и прогнозите за следващите години. В него участие ще вземат вицепрезидентът на ЕИБ Андрю Макдауел, Роджър Хавенд, зам. изпълнителен директор на Европейския инвестиционен фонд. Подробности тук

Утре ще се проведат два уебинара. От 15 до 17:00 часа експерти ще обсъждат хранителния суверенитет и стратегията „От фермата до масата“. Организира се от Европейската организация на дребните и средни производители Via Campesina . Идеята на уебинара е да разкаже, какво представлява хранителният суверенитет и как действа в реално време. Сред темите, които ще бъдат обсъдени са значението на хранителния суверенитет в контекста на предложената стратегия „От фермата до масата“ хранителните системи в центъра на обществото и др.Подробности тук

Другият уебинар ще е посветен на представите за развитието на селските региони, и ще се проведе между 14 и 17 часа. Целта му е да се проучи, как потенциалът на селските региони може да допринесе за просперитета на страните от ЕС. Участие в него ще вземат еврокомисарят по земеделие Урсула фон дер Лайен, Дачиан Чолош, председател на Renew Europe, преговарящият по Брекзит Мишел барние и др. Подробности тук

На 8 юли между 14.30 и 17 часа ще се състои уебинар, посветен на възстановяване на селските региони, основано на културното наследство, който се организира от проект Ruritage Horizon 2020, по време на който ще бъде потърсен отговор на някои въпроси като: Какви възможности за развитие се предлагат на селските региони след кризата с коронавируса, и как да се повиши устойчивостта на селските региони. Експертите по RURITAGE ще обсъдят този въпрос с представители на Европейската комисия, Съвета на Европа и Европейската мрежа за развитие на селските райони. Подробности тук

На 9 юли ще се проведе онлайн конференция, посветена на предизвикателствата и възможностите пред изграждането на широколентов интернет в селските региони. По време на нея ще се обсъди, как може да се намалят различията по отношение на достъпа до широколентов интернет в градовете и селските региони, и как достъпът на фермерите до широколентов интернет може да им помогне да повишат своята устойчивост и конкурентноспособност. Възходът на технологиите за дигитално земеделие направи възможен достъпа до множество фермерски данни. Дистанционните сензори, спътници и дронове могат да наблюдават здравето на растенията, почвените условия, температурата, оползотворяването на азота и много други – 24/7. Инструментите, базирани на изкуствен интелект, могат да анализират това огромно количество данни при високи скорости и да го върнат обратно на фермерите под формата на полезна информация, като им помагат да вземат критични, навременни и полеви решения. Подробности тук

В рамките на откриващата пресконференция на Зелената седмица днес в Берлин, президентът на федералния съюз на земеделските производители Йоаким Рюквид представи последните резултати за състоянието на сектора, съобщават от организаторите. Според данните за декември се забелязва ново влошаване на положението на земеделските производители като индексът на настроенията на фермерите е определен на 0,2.

Този индекс отчита състоянието на икономическото положение, както и очакванията на бранша за развитието на икономиката в близко бъдеще. Подобен агробарометър се провежда на всяко тримесечие. И докато спрямо септември очакванията за актуално икономическо положение не се променят, тези за бъдещето развитие на икономиката значително се влошават. Като се оценяват на 3,3 по скалата от 1 до 4, което е най-ниската оценка в историята.

Подобна оценка свидетелства освен това за царящата несигурност в земеделския сектор. „Ние фермерите сме предприемачи, и като такива за да предприемем нещо, се нуждаем от съответните рамкови условия за да можем да инвестираме в бъдеще“, коментира Йоаким Рюквид. Показателен е и фактът, че инвестиционните намерения на фермерите за следващите шест месеца се намират под нивото от миналата година. Едва 33% от земеделските производители са склонни да инвестират през следващите 6 месеца.

Инвестиционните нива за този период се очаква да достигнат до 3,8 млрд. евро, което е с 0,5 млрд. евро под миналогодишното ниво. Най-голям спад се отчита в инвестициите в животновъдния сектор, като за техника в стопанствата и фермите през следващата половин година се очаква да бъдат инвестирани едва 2 млрд. евро , което е спад с 0,2 млрд. евро спрям предходната година. Запазват се нивата на инвестиции в машини и възобновяеми енергоизточници от 1,7 млрд. евро.

Ликвидността на земеделските производители във федералната република от септември насам почти не се е променила, но е доста по-слаба в сравнение с аналогичния период на предходната година, като най-зле са производителите на фуражи и стопанствата в източните провинции. Интересното е, че делът на песимистите сред фермерите за бъдещето е достигнал до 38% като надвишава дела на оптимистите сред тях с 9%. Най-позитивно влияние върху настроенията на фермерите в последните 12 месеца са донесли цените на свинското месо. Растящите цени на енергоносителите и фуражите задушават земеделския сектор, а негативно влияние върху него оказва политиката в сектора както на местно , така и на европейско ниво.

Китайската компания Mengniu Dairy проектира съвместно с руската АФК „Система” най-голямото млекопреработвателно предприятие в света. Това съобщава специализираният портал The Dairy News.  То ще бъде изградено в руския далекоизточен регион, където дефицитът в сектора привлича огромни чужди инвестиции. В новите млекопреработвателни мощности се планира да бъдат вложени само от руска страна  близо 45 млрд. рубли. В проекта трябва да се включи още една китайска компания- Zhongding Dairy Farming.

Споразумението за изграждането на новото предприятие ще бъде подписано на започващия утре икономически форум във Владивосток. Предвижда се затворен цикъл в производството на мляко с ферма за 50 хил. млечни крави, която ще е разположена на 150 хил. хектара арендовани земи. Готовата продукция ще се реализира в Далечния Изток и в Китай. Mengniu Dairy е най-големият млекопроизводител  в Китай, и е част от топ 10 на компаниите в света по този показател, като обема на производството му  на млечни продукти само през първата половина на тази година е достигнал до 10,6 млн. тона.

Местната инициативна група „Тервел-Крушари” ще подпомогне земеделските производители в региона на община Тервел, информира БНР. Одобрени са нови 15 проекта на малкия бизнес за обновяване на кравеферми и овцеферми,за модернизация на добива на мед, за изграждане на склад за пчелни продукти и други, съобщават от община Тервел, която е сред членовете на сдружението.

Най-много са инвестиционните намерения за производството на лавандула – за закупуване на комбайн, машина за косене и друга специализирана техника за обработка на насажденията, както и за създаване на масив от над 30 декара с етерично-маслената култура. Повечето от проектите ще получат финансово подпомагане по 50 на сто от предвидената инвестиция, посочват от общината.