Тагове

Сушата отказа мнозина фермери от засяването на рапица през тази година

„Основните притеснения на фермерите особено в нашия регион са свързани с рапицата. През тази година заради липсата на валежи фермери се отказаха да сеят рапица“, каза пред представители на медиите гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „К.Малков“ в Садово по време на традиционния празник на аграрната наука „Даровете на природата“.

По думите му през август, когато трябва да се сее рапицата, която е най-ранната култура която се засажда, на повечето места в страната времето е било доста сухо. Липсата на дъждове е отказала дори земеделските производители в Северна България от сеитбата на тази маслодайна култура., в резултат на което се очаква намаляване на окултуряемите площи.

„Това е рискова култура особено за Южна България, като ако не поникне навреме съществува опасност след това да измръзне. Ако се засее по-рано и тръгне да се развива пък има опасност от слани“, добави още ученият.

Заради липсата на валежи земеделските производители които са се решили да сеят рапица, са я засели по-късно от оптималните срокове. По повод на това, че редица производители решават да заменят друга проблематична заради сушата през тази година маслодайна култура- слънчогледа гл.ас. Алексиев уточни:

„Сусамът наистина е една много хубава и сухоустойчива култура, но при нея също има някои рискове, с които земеделските производители трябва да се запознаят, преди да решат да я отглеждат. Тя се сее в периода началото на май-началото на юни. Тази година обаче заради сушата сусамът също е много нисък.“

Според него пазар за сусама има, но трябва да се подобри селекционната работа по отношение на сортовете, предназначени за механизирано прибиране. Земеделските производители сами трябва да си направят сметка, дали е икономически изгодно да засяват сусам.

„Сусамът сме го засявали не само в Южна България, но и в Северна, където по-високите температури благоприятстват развитието му:, допълни още гл. ас. Алексиев.

По отношение на сеитбооборота, ученият уточни, че в момента заради климатичните промени е много трудно на науката да посъветва фермерите, кои са най-икономически изгодните култури за сеитбооборот особено на големи площи. Има различни алтернативи и с включване на сорго и на сусам в сеитбооборота, но последната култура според него не е препоръчително да се сеят по-големи площи, ако производителите преди това не са изпробвали как се развива и какви добиви дава тя в дадените региони.

Соргото е с хранителни стойности близки до тези на царевицата, но при тази култура проблематично е нейното съхранение тъй като заради своята хигроскопичност зърното поема повече влага отколкото царевицата. Ето защо мнозина производители считат и тази култура за доста рискова/ Нейното отглеждане е свързано с с поемане на допълнителни икономически разходи най-вече за изсушаване на зърното“, уточни още ученият.

Сред предимствата на културата са високото съдържание на хранителни вещества

В години на слаби добиви или преимуществено отглеждане на царевицата за производство на биодизел, фермерите се питат с какво могат да компенсират нейния недостиг като компонент във фуражите за животните.

В специална публикация agrarheute.com акцентира върху все по-засилващия се интерес към отглеждането на просо в Европа. Припомняме, че по време на последното издание на селскостопанското изложение АГРА в Пловдив през тази година гл.ас Иван Алексиев от ИРГР Садово потвърди пред Nivabg.com, че продължава тенденцията за увеличаване на интереса и на нашите производители към култури като просо и лен, като предимството при отглеждане на просо е по-високата сухоустойчивост на културата.

Освен късия период на вегетация, сред предимствата на просото са съдържанието на хранителни вещества особено на азот. Широката коренова система на просото му позволява да се нагоди към условия с по-слаби валежи, с което го прави подходяща култура за песъчливи почви.

В света се срещат около 30 сорта просо, като те се поделят на два вида- просо за зърно и за отглеждане на зелено. Според гл.ас. Иван Алексиев като качества при косене, сламата на просото съответства на средно ливадно сено.

Просото отглеждано за зърно е най-важният заместител на повечето зърнени култури предимно в африканските стани. Явява се пълноценен заместител на царевицата отглеждана за зърно, като добивите от него могат да достигнат до 10 тона от хектар. Просото което се отглежда за зърно освен това е предпочитано като алтернатива на пшеницата и царевицата заради високия си процент между28 и 30% съдържание на сухо вещество.

Просото отглеждано за зелено пък се характеризира с високо съдържание на влакна с около 600 грама на килограм над сортовете , определяни като неутрални спрямо съдържанието си на влакна. По съдържание на влакна, просото за зелено превъзхожда дори силажната царевица, при която то е около 450 грама на килограм. Следствие на това просото за зелено е с по-ниска степен на смилаемост и по-слабо съдържание на органични вещества от силажната царевица. Въпреки това отглеждането на фуражно просо за зелено или за силаж е много разпространено в редица региони по света.

Някои сортове просо имат дори по-добра смилаемост на растителен остатък, а кръстосването им например със Суданска трева също помага за повишаване на стойностите им за фуражите за животни и ги правят добра алтернатива на силажната царевица. Заради големите колебания, показвани от различните сортове и видове просо, учените съветват фермерите решили да отглеждат един или друг сорт просо без значение дали за зърно или за зелено да се обърнат към съответните лаборатории, които да подкрепят с данни от анализи доколко целесъобразно е отглеждането им.

Производителите да следят за нивата на съдържание на циановодород

Освен това при наличие на различни екстремни климатични условия като застудявания или суши, или продължително слънцегреене, в зелените части на растенията се натрупват по-големи количества циановодород. Производителите трябва да внимават за това, и да следят за неговото натрупване, тъй като съдържание от 10 милиграма на килограм зелена маса могат да предизвикат у животните безпокойство, нарушаване на координацията и залитане при ходене, спазми и треперене. Подобни симптоми могат да доведат до летален изход животните, в чиято храна са били включени листна маса от просо с високо съдържание на циановодород. Съгласно европейските разпоредби съдържанието на циановодород в смески с просо трябва да е под 57 милиграма на килограм. Растителни остатъци от просо с по-високо съдържание от указаното не трябва да се включват в храната за животните.. При силажиране на просото, съдържанието на циановодород може да се намали наполовина, така че да е възможно например използването на просо със съдържание на циановодород от 100 милиграма на килограм сухо вещество. При всички случаи обаче се препоръчва следенето на нивата на циановодород в просото отглеждано за зелено.-

Сушата помага на фермерите, които искат да засеят ранните пролетни култури

Ако за земеделските производители климатичните промени са все по-голямо предизвикателство, с което тепърва ще трябва да се справят, за учените те са възможност да предлагат не само по-устойчиви на стресови фактори сортове житни растения, но и някои позабравени сортове с по-ниски добиви, но с по-високо качество.

„Ние разполагаме с много добри селекционери, които виждат какви са тенденциите и търсят сухоустойчиви сортове. Особено при нас в Садово това винаги е било приоритет. , тъй като в нашия регион напояването на площите е в доста по-малка степен и запасяването на почвите с влага е далеч по-малко от Северна България. Все повече ще се търсят сухоустойчиви форми“, заяви за Nivabg.com гл. ас. Иван Алексиев от Института по растителни и генетични ресурси „Константин Малков“ в Садово, част от ССА.

По думите му освен климатичните промени и ниските цени на пазара на пшеница могат да върнат интереса на земеделските производители към по-висококачествените сортове.

„Едно време беше така при високите цени на пазара, фермерите търсеха високи добиви и големи печалби. Ние работим в партньорство с мелницата в Разград, която от дълги години предпочита да си купува семена от сорт „Победа“ защото това е стандарт за качество. Те го сеят и го внедряват в производството, без да им се налага да ползват подобрители за техните брашна, които стават качествени само заради това че ползват семена от качествени сортове“, продължава гл. ас. Алексиев.

Сухата пролет благоприятства сеитбата на ранните пролетни култури

 

„Времето в момента е подходящо за засяване на ранните пролетни култури тъй като сушата помага. Липсват валежи, които да пречат на обработката и сеитбата. Въпросът е, че трябва да завали за да може да се подпомогне развитието на засетите вече посеви и за да може третирането с торове при засяване да има ефект, и тора да влезе в почвата и да се използва пълноценно. При активиране на процеса на вегетация на растенията с повишаване на температурите те започват да изпитват по-голяма необходимост от вещества“, добави още гл. ас. Алексиев.

Отминаващата зима според него се е отразила най-вече върху поникването на посевите, което е закъсняло, но пък топлото време е довело до вегетация на растенията и компенсиране на братенето което е нормално особено за есенните посеви. Пролетното братене според него много често е непродуктивно и води само до образуване на листна маса без образуване на класове, което е вредно за посевите.

„Меките зими благоприятстват развитието на нашите посеви. Добре се отразява. Когато обаче започне вретененето ще е нужна повече влага за да може посевите да се развият както трябва“, допълва още ученият.

Напояването ще става все по-ключово за земеделието

„Нашето мнение по темата за напояването напълно съвпада с това на земеделския министър Кирил Вътев, и смятаме, че то трябва да стане основен приоритет на държавата ни. За съжаление това не може да се случи толкова бързо, колкото ни се иска. Напояването обаче ще става все по-важен фактор за развитието на нормално земеделие, защото глобалното затопляне си оказва своето влияние. Свидетели сме на отделни години с обилни валежи, но за съжаление повечето години са съпътствани от суша, което се отразява отрицателно на добивите“, коментира темата с напояването гл.ас. Алексиев.

Селекционерите от института по растителни и генетични ресурси продължават да си сътрудничат с производители от Турция, които са безкомпромисни по отношение на качеството.

„При изпитвания през миналата година колегите от Турция си харесаха един от нашите сортове ечемик „Поток“, който в техните условия дава добиви от около 850 килограма от декар, което за Източна Турция е много добър резултат и са решили да го развиват. У нас този сорт ечемик е с добиви между 600 и 700 килограма от декар“, казва гл. ас. Алексиев.

За този сорт е много характерна според него много високата зимоустойчивост. В началото на 21 век поради това , че по-голяма част от отглежданите сортове ечемик са с по-слаба зимоустойчивост , са били регистрирани сериозни щети от измръзвания особено в Източна България.

Продължава да се увеличава интереса към по-непопулярни култури като лен и просо. От Аграрния университет са проявили интерес за колаборация с института в Садово за засаждане и изпитване на различни сортове лен. При просото според гл. ас. Алексиев заради изключителната устойчивост на суши може да се очаква увеличение на площите с тази култура, и при малко по-обилни валежи тя дава много добри добиви.

„Просото както знаем е с много разностранна употреба, като освен за фураж за изхранване на животните или птиците, дава много добри резултати и при отглеждането му за косене. Като храна за животните просото е с много добри качества, а сламата му е с качествата на средно ливадно сено“, казва ученият.

Според него просото също е подходящо за отглеждане и в полупланинските райони, като производителите трябва да се съобразяват с периода на сеитба, защото като късно пролетна топлолюбива култура просото не понася слани. Ако земеделските производители се съобразят с това и желаят, могат да го отглеждат на по-висока надморска височина като засяват по-късно. Друг плюс на просото е сравнително късия период на вегетация между 40 и 60 дни, което позволява тази култура да се засява в полупланинските райони в края на май месец вместо в края на април както е в равнинните части на страната

Институт по растителни генетични ресурси „Константин Малков“, посрещна партньори от Китайската академия за селскостопански науки по двустранен проект на тема „Обогатяване на разнообразието от зърнено-бобови култури между България и Китай – интродукция и оценка във връзка с глобалните климатични промени“, съобщават от ССА. Ръководител на проекта от българска страна е проф. д-р Петър Чавдаров. Програмата в ИРГР включваше работна среща с научния колектив, представяне на полската колекция от зърнено-бобови култури, запознаване с работата на генбанката, методите за дългосрочно съхранение на семена и историята на земеделската наука в музея към Института.

Разнообразието от местни зърнено-бобови култури – фасул и вигна, беше представено от куратора на колекцията проф. д-р Цветелина Стоилова. Проф. д-р Лишиа Ванг запозна българските си колеги с работата по съхранение, документация, характеризиране, оценка и използване на колекцията от зърнено-бобови в Института по растениевъдство към Китайската академия на селскостопански науки. Обсъдени бяха въпроси във връзка с изпълнението на работната програма по проекта. Доц. д-р Гергана Дешева представи генбанката в Садово и методиката на работа. Китайските учени посетиха камерата за дългосрочно съхранение на семена. Гл. ас. д-р Божидар Кьосев представи съвместната китайско-българска лаборатория по молекулярна биология на растителни генетични ресурси, създадена към генбанката. Обсъдени бяха анализите, които се извършват, както и възможностите за съвместна работа. В музея на Института доц. д-р Николая Велчева запозна гостите с историята на Опитната станция в Садово и на основоположника на земеделската наука в България – агронома Константин Малков. Представени бяха ценни исторически документи, свързани с живота и научното творчество на видни дейци на земеделската наука, периодични издания, отчети, сборници от Юбилейни конференции, почетни дипломи и награди на колектива на ИРГР. Обсъдени бяха въпроси, свързани с документацията на растителния генофонд и изграждането на информационна система на генбанката. Във връзка с темата на проекта, интересът на партньорите от Китай е насочен към местното разнообразие от зърнено-бобови култури – фасул и вигна, и обогатяването на колекциите чрез провеждане на експедиции в селските райони на страната.

По време на визитата на китайските учени в България беше посетена частна семейна фирма в Садово, занимаваща се с отглеждане и изпичане на фъстъци от сортовете, създадени в ИРГР. Посетена беше и винарна „ДиВес Естейт“, намираща се на историческия хълм Симеонова могила в Поморие. Там китайските учени участваха в ароматур и дегустация на колекция от пет сорта българска лавандула. Насажденията са терасирани около винарната с живописна гледка към Черно море. Програмата включваше запознаване с технологията за производство на висококачествени български вина и дегустация. Представени бяха резултати от опити при различни култури с приложение на биологични препарати – биостимулатора Amalgerol Essence и азотофиксиращи бактерии, предлагани на пазара от фирма „Меди плюс Р“. Българският колектив предложи на учените от Китай богата културна програма в София, Пловдив и Несебър. В края на месец септември проф. д-р Цветелина Стоилова и доц. д-р Николая Велчева от ИРГР – Садово ще осъществят работна визита в Китай по проекта, като ще имат възможността да посетят и да се запознаят с работата на китайската генбанка.