Тагове

Установените сега 12 хил. фалшиви животни е само драскане по повърхността на корупцията в земеделието

„Виждаме, че от служебното правителство излезе информацията, че от системата са махнати 12 хил. животни, които са взимали субсидии, но истината е, че първият кабинет който започна реална борба с корупцията беше нашият. Това има реално отражение върху цената на храните в магазина. Когато системата е затлачена с фалшиви животни, това не позволява на реалните животновъди да предложат реална цена на месото и млякото““, заяви в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ бившият заместник министър на земеделието Иван Христанов. Според него субсидиите дадени за фалшиви животни са потънали в БМВ-та, Майбаси, Бентлита и в медиен ресурс. „Тъжната истина е, че тези 12 хил. животни изглеждат като драскане по повърхността“, добавя Христанов.

Той заяви още , че в името на приемането на редица нормативни актове, които да направят възможно усвояването на 16 млрд. лева в земеделието е подал ръка и към ляво и към дясно за да има една работеща земеделска комисия. ГЕРБ обаче по думите му са гласували срещу неговата кандидатура за председател на комисията с мотива „липса на компетентност“. „Тук става дума за директно саботиране на българската трапеза и интересите на земеделците“, добави още той. Според него работата на земеделската комисия в парламента трябва да се насочи към осигуряване на земеделците, продоволствената сигурност и българската трапеза. „По отношение на подпомагането на земеделските производители, трябва да приемем от една страна политиките,на които ще се базира то, а от друга да отстраним слоевете от корупционни практики, благодарение на които са се крадяли тези пари“, каза още бившият заместник земеделски министър.

По отношение на агенцията по храните Христанов заяви, че служебното правителство трябва да обърне по-голямо внимание, защо на практика там се е стигнало до връщане на всички кадри на мафията, което компрометира усилията им за борба с корупцията на ГКПП „Кап. Андреево“.

Бившият заместник министър на земеделието добави още, че от неговата партия са готови да подкрепят всяка конструктивна политика, без обаче да влизат в безпринципни коалиции с партии, станали символ на провала на прехода, на корупция, задкулисие и интригантство.

„Днешният протест на ГККП „Капитан Петко Войвода“ е показателен, че държавата работи в правилната посока, и че решението на ВАС по отношение на „случая ГКПП КапитанАндреево“ означава, че този контрол трябва да се засили“, коментира на пресконференция днес земеделският министър в оставка Иван Иванов. Заместник министър Иван Христанов допълни, че администрацията тепърва ще се запознае с решението на ВАС, тъй като то е било официално публикувано преди около два часа. „По тази причина с екипа нямахме възможност да преценим на на базата на какви мотиви е взето решението на ВАС и да подготвим отговорите си. За съжаление то поражда повече въпроси отколкото отговори“, коментира Христанов. Както е известно вчера с решение на ВАС беше обявено за незаконосъобразно решението на БАБХ за прекратяване на договора и беше възстановена дейносттана спорната компания „Евролаб 2011“ на граничния пункт.

По-рано като съобщи БНР на ГКПП „Капитан Петко Войвода“ беше организиран протест на земеделски производители, недоволни от вноса на плодове и зеленчуци от ЕС и трети страни и заради изисквани документи за регистрация само от областната дирекция на храните в Хасково.

По повод на случващото се в държавата, и положените от него усилия да се възвърне редът и контрола на ГКПП Капитан Андреево“ заместник министър Иван Христанов написа в личния си профил: „ Когато на 5-ти януари изисках досието на Капитан Андреево, знаех, че ни чака дълга, тежка, опасна и изморителна война с мафията. Мафия, покровителствана 10 години от 7 министри и един командир. Това, което не знаех е, че за месец ще побелея като за 10 години, че всяка сутрин семейството ми ще ме изпраща с тревога на работа, че ще трябва да ходя с охрана, че екипа около мен ще бъде подлаган на заплахи, че тази операция ще доведе до премахване на Председателя на НС Никола Минчев и до опит за сваляне на правителството.

Според него „Капитан Андреево“ е станал „Символ на държавата, заграбена от мафията, но и символ на Промяната, която отвоюва същата тази държава – милиметър по милиметър, миг по миг, лев по лев.“

„Скъпи приятели, каузата за нова България е обща! Вашата подкрепа ни вдъхновява, а вашата енергия докарва мафията и нейните израстъци в Парламента до истерия!
И нека ви припомня нещо. Кирил и Асен не са месии. Не са вождове. Не са вътрешнопартийни деспоти. Те са просто двама души, които изразиха мечтата на всеки един от нас, на всеки един от вас. Всички ние гледаме тези две лица, но виждаме собствените си въжделения за една България на ред и законност, на порядък и култура, на равнопоставеност и неограничени възможности за личностна реализация!
Днес Държавността има нужда от вас. Покажете на мафията, че в нашата нова България тяхното място е в историята. Или в затвора”, пише още Христанов.

Заместник министърът на земеделието Иван Христанов заяви за БНР, че Брюксел вече е върнал стратегическия план за развитие на земеделието през следващия програмен период до 2027 година с 200 забележки. По думите му за сравнение програмата за развитие на селските региони за предходния период до 2021 година е бил с двойно повече забележки.

„Дали са 200 или 300 няма значение, има страни с по 400 и повече забележки към техните стратегически планове. За всички страни тези бележки варират, и в зависимост от съдържанието им те ще се разглеждат с комисията“, коментира председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова. Тя уточни че срокът за отговор на тези забележки е три седмици, като през това време спира да тече срокът за одобрение на плана, който е шест месеца. Важното според нея е страната ни да успее да подготви добре своя пла, по който ще получи над 8 млрд.евро. „Всички фермери са в очакване не просто тези пари да бъдат усвоени, а да има видим ефект от тях“, добави Боянова.

Агроведомството ще работи за увеличаване с максимално позволените 200% на средствата отпуснати за преодоляване на последиците за земеделието от войната с Украйна до 30 млн. евро, заяви днес по време на форум посветен на храните заместник министър Иван Христанов. Както е известно страната ни трябва да получи 10,6 млн. евро от финансовия пакет от 500 млн. евро , като се допуска от регламента осигуряване на допълнително национално финансиране на земеделските производители в размер не по-голям от 200% от отпуснатата сума. „Обсъждаме увеличаването на този пакет до 30 млн. евро. В момента не мога да кажа, че се обмисля как ще се разпределят тези средства, а как ще се финансира увеличаването на пакета с тези допълнителни 20 млн. евро“, уточни зам. министър Христанов.

„Ние настояваме ЕК да ускори приемането на абсолютно всички рамки, които ще позволят на страната ни да ускори темпа на подпомагане на производителите. За голяма част от тях трябва да се изчака или да има одобрение от Брюксел , или да има определена национална рамка. Тук става дума и за de minimis“, заяви още зам. министър Христанов.

Стана ясно, че вчера страната ни е получила предварително одобрение от Брюксел на предложение за това да се освободи определен ресурс и по втори стълб на ПРСР, който да се насочи за спешно подпомагане. Очаква се съвсем скоро до дни да бъде одобрен от Брюксел и финансовия пакет от 144,5 млн. лева за преодоляване последиците от пандемията с коронавируса.
Относно забележка от страна на птицевъдите и свиневъдите за отпадане на фуражите от предвидената квота от 1 млн. тона зърно и слънчоглед които ще закупи държавата, зам. министър Христанов заяви, че това е станало заради невъзможността да бъдат събрани на една маса всички заинтересовани сектори. След повдигнатото възражение и проведени разговори с финансовото министерство, се очаква скоро фуражите отново да бъдат включени към количествата зърно, които държавата трябва да осигури за задоволяване продоволствената сигурност на страната.

Държавата ще започне изкупуването на зърното и слънчогледа след приключване на съответните правни процедури в рамките на до десетина дни, като цените определени за това са 570 лева за тон пшеница и 1400 лева за тон слънчоглед, заяви днес заместник министърът на земеделието Иван Христанов. Очаква се за нуждите на продоволствената сигурност на страната да бъдат закупени общо 75 хил. тона пшеница и между 300 и 350 хил. тона слънчоглед. За съхранението на зърното ще бъд обявена нова процедура, като предимство при нея ще се дава на силозите, които могат да съхранят зърното при гарантирани качества. Както е известно първоначално за извършване на операцията по изкупуването на зърното беше определено държавното дружество „Сортови семена“ АД, сменено по-късно от друго такова- „Врана“ ЕООД,

„Биоземеделието у нас до момента е било изключително пренебрегвано, както от страна на ръководителите, така и от страна на другите оператори. Сред основните ни цели е да увеличим броя на биооператорите“ , каза по време на конференция посветена на биоземеделието в Пловдив вчера заместник министърът на земеделието Иван Христанов. В момента делът на площите с култури за биологично производство по думите му се е свил до 1,7% като в стратегическия план е залегнала целта за увеличаването им на 7%до 2027 година. Христанов призна че това е по-реалистичното ниво, да се достигне дял на площите за биоземеделие от 7%, вместо да се залагат нереалистични цели, чието неизпълнение да води до санкции. Това, че площите за биоземеделие у нас са се стопили до 1,7% е станало ясно буквално преди да бъде предаден планът за възстановяване на икономиката в Брюксел. „Въпреки това ние имаме много високи и амбициозни цели, които трябва да постигнем до 2027 година, защото няма да толерираме повече въдство например даването на субсидии за площи с непродуктивни сортове лешници или орехи или крави. Няма да позволим да се получават само субсидии. Ориентацията ни вече трябва да е насочена към производството и пазара“, заяви Христанов. Политическата воля за подобна промяна на модела според него е налице. Според Христанов обаче ние не можем да разчитаме само на наши вътрешен пазар заради изключително ниската покупателна способност на населението, което означава, че земеделието ни трябва да е изключително експортно ориентирано. Ето защо основната цел ще е освен напасване на мерките към нуждите на реалните производители и повишаване на контрола за да не се позволи навлизането на оператори които нямат за цел отглеждането на биокултури и производството на биопродукти, и осигуряване на пазари.

Според него не може да продължи и противопоставянето на конвенционално на биопроизводство, а големите оранжерии и производители трябва да бъдат убедени да преминат частично към биоземеделие, като им се посочи, че има един честен и почтен начин за бизнес в биоземеделието.

Земеделието да се насочи към вкарването на наука

Друг важен проблем , който според него трябва да намери решение е този с липсата на кадри- биоинженери, техници и учени. „Ние сме изостанали в това отношение за съжаление Ако говорим за култури като домати и други, нашите добиви са ниски, и трябва да се отворим към вкарването на наука, която да достигне до всеки и да се възстанови образованието“, каза още той.

По време на срещите с бранша, проведени от новото ръководство на министерството е станало ясно, че повечето производители са се отказали от своите ангажименти поради наличие на административен произвол.

„Няма да позволим подобен административен произвол към нито един оператор, без значение дали той е сертифициран, конвенционален или е в преход Решени сме твърдо да сложим край на произвола, който цели или вземането на пари и получаването на лично облагодетелстване, или било да се облагодетелстват едни сектори за сметка на други“, заяви Христанов.

След като приключи работата по стратегическия план се е видяло ясно според него, че той обслужва две големи цели. Първата е свързана с възстановяване на българското земеделие и то всички негови сегменти и второто, че той е знак за това, че страната ни ще води силна и независима аграрна политика, която няма да се отклонява от целите на ЕС.

„Когато говорим за въдства, за субсидиевъдства, само с голям процент национално съфинансиране можем да имаме самочувствие, че наистина инвестираме в собственото си земеделие ,а не разчитаме само на субсидии“, добави още Христанов. По думите му ако останем на ниво 15-20% национално съфинансиране, ние не можем да имаме самочувствието, че сме аграрна страна и вместо да се развива земеделието ни, да се чакат само субсидии. „По време на проведените 200 срещи със съсловни браншови организации отвсякъде чувахме само дайте на нас, за другия да няма. Казали сме им, че това няма как да продължи, и че трябва да спрем да делим животновъдство от растениевъдство, био от конвенционално производство, оранжерийно от полско зеленчукопроизводство, високопланинско от полско и други. Трябва да осигурим една рамка с достойно финансиране за всички, след което да видим, кое производство какво може да даде на държавата“, каза още заместник земеделския министър. Според него когато се изгради тази рамка, чийто фундамент ще е стратегическия план, трябва да започне да се търси отговор и на следващите въпроси като как българските продукти да стигат до пазара.

„Работим по изграждането на цялостна екосистема, която да включва иновации и използване на технологии, като ще разработим специални механизми за финансиране на проекти на ранна фаза, още преди продуктите да са достигнали до крайния потребител. Проекти, които още са наниво оранжерия“, заяви по време на специализирана конференция посветена на биоикономиката в рамките на АГРА 2022 заместник министърът на земеделието Иван Христанов. Основната цел на тази екосистема според него ще е увеличаване на производителността до такава степен, че да има икономически смисъл да се произвежда. „Забавянето при приемането на стратегическия план както и избухналия военен конфликт в Украйна може да ни накара да отложим някои приоритети, но за нас от най-висш приоритет си остава изграждането на подобна еко система“, добави още той.

Основното предизвикателство пред изграждането и е това, че българските стопанства са малки. „Можем да си говорим за въвеждане на изкуствен интелект, роботизация и управление на процеси но когато влезем в една оранжерия, там ни казват, че това е много скъпо. Това говори, че трябва да инвестираме усилията си не просто да внедрим някакви иновации, а да ги направим достъпни не само за големите но и за малките“, каза още Христанов. Според него не може да се стимулират само едните или само другитеили да се дават иновации само на малките или само на големите, а те трябва да се направят достъпни. Освен това без да се фокусира към биоземеделието, страната ни не може да възстанови репутацията си като „градината на Европа“. За целта биопродуктите трябва да се направят популярни, достъпни и масови.

„Днес земеделието се промени. Ние минахме през тежко конвенционално земеделие, сериозна промяна на структурата и освен това минахме през период на безвремие. Период, в който всички останали европейски членове развиваха земеделието си, а България не съумяваше да осигури достатъчно финансиране и достатъчно стимули. Така, че науката да продължава да се развива. И резултатът на тази политика е, че ние имаме няколко прекрасно развити сектора, но огромна част от тях продължават да потъват“, констатира Иван Христанов.

В бюджета за 2022 година са предвидени допълнителни три милиона лева за тютюнопроизводителите , като агроведомството работи за промяна в референтната рамка за подпомагане на сектора, заяви по време на консултативния съвет за тютюна зам. Министър Иван Христанов. „Нашата гледна точка е, че с използването на 2018-та като референтна година се постига най-добре смесеният ефект, съчетаващ икономически, фискален и социален елемент“, посочи заместник-министърът. Според него тази промяна която се търси ще се постигне в открит диалог със всички заинтересовани страни. Според представителите на бизнеса на тютюнопроизводителите трябва да се даде възможност да избират една рефернтна година измежду 2016. 2017 и 2018 година.

Със заповед на министър-председателя Кирил Петков са назначени тринайсет заместник-министри, двама от които са на земеделието, съобщава „Дневник“, позовавайки се на правителствената информационна служба. Това са бившият евродепутат Момчил Неков и Иван Христанов. И ако Неков е по-познато име за земеделския бранш, бидейки дълго време евродепутат и за последно представяше възгледите на социалистите по време на коалиционните преговори, то не така стоят нещата с предприемача Иван Христанов.

Ако се доверим на информацията в сайта на „Продължаваме промяната“, Христанов се е занимавал с финансите на местния консервен завод „Сторго“. През 2001 г. се отдава на предприемаческа кариера и за 6 години изгражда една от най-големите новостартиращи компании в България с повече от 2 800 сътрудника и с над 1 000 000 клиенти. Иван Христанов има магистърска титла по агроикономика от УНСС.

Ако Момчил Неков беше и сред спряганите в началото за министерския пост, то включването на Харизанов изглежда изненадващо на фона на това, че се очакваше целият екип на министъра да е от средите на БСП или тясно свързан със социалистическата партия и дори да е попълнен с хора от приближените на вицепремиера Корнелия Нинова. Само може да се предполага, че с назначението на Харизанов от „Продължаваме промяната“ ще искат да създадат един вид двоен контрол върху финансите и респективно раздаването на субсидии от ведомството, след като и одитната агенция от земеделското министерство предстои да мине под директното подчинение на финансовия министър Асен Василев.