Тагове

В Япония взеха решение да включат изкуствения интелект ChatGPT в борбата с бюрокрацията в земеделието, съобщава каналът в „Телеграм“ Град на бъдещето“ (Город будещего). Неговото тестване в японското министерство на земеделието, Горското и рибно стопанство вече стартирало успешно, като усилията на изкуствения интелект са впрегнати първоначално в обновление на онлайн ръководството за това, как да се попълват заявки за кандидатстване за субсидии и други държавни помощи. Обичайно това е дело на чиновниците, нанасящи хиляди поправки в инструкциите и нормативните актове.
Още през миналата година в Япония стартираха интересен експеримент, създавайки робот-двойник на министъра по цифровите иновации Таро Коно.

Министърът също се запознал със своя двойник, като се опитал дори сам да го управлява, възпроизвеждайки собствената си реч и мимики. По този повод Таро заявил, че сега с удоволствие може да изпраща своя аватар на срещи, като дори щял да поиска разрешение от парламента да го представлява в местния комитет по бюджет и финанси.

 

Интересно ли ви е да разберете, какви отговори за прилагане на ефикасни мерки по растителна защита може да даде ChatGPT?

Е, сигурно не са като на специалист по растителна защита, още повече, че някои от въпросите явно го объркват и той дава грешни отговори, като например на въпроса, дали производителите на трайни насаждения могат да прилагат практики на превенция срещу измръзвания, сменя изредените бадеми и кайсии с киви, а пък за превенцията на растенията при повишен инфекциозен фон вследствие на преовлажняване, се концентрира основно към превенция не на растенията, а на животните. Всичко това идва да покаже, че дори и изкуственият интелект не може да е напълно прецизен в отговорите си, и има още какво да учи. Читателите на Nivabg.com могат сами да сравнят, доколко прецизни са отговорите на ChatGPT на някои въпроси свързани със защита на растенията от болести и вредители?

Кои са най-подходящите агроклиматични и почвени условия за отглеждане на круши и ябълки в България?

Най-подходящите агроклиматични условия за отглеждане на круши и ябълки в България са топли и влажни с достатъчно слънчево осветление. Почвата, в която се отглеждат тези плодове, трябва да е хубава и добре дренирана, с хоризонти с добро вентилационно и дренажно качество. Изборът на видове круши и ябълки трябва да е подходящ за климатичните условия на даденото място.

Защо обаче все повече земеделски производители в България не искат да отглеждат плодове, а се преориентират към зърно и маслодайни култури?

Може да има няколко причини, поради които българските фермери се пренасочват от отглеждане на плодове към зърнени и маслодайни култури. Една от причините може да бъде увеличеното търсене на тези продукти на вътрешния и световния пазар, което води до по-висока рентабилност. Друга причина може да бъде, че зърнените и маслодайните култури обикновено са по-малко трудоемки и изискват по-малко вложения в сравнение с овощните култури, което би могло да намали производствените разходи и да повиши ефективността. Освен това тези култури може да са по-устойчиви на някои от екологичните предизвикателства, като суша и вредители, в сравнение с овощните култури. Въпреки това е важно да се отбележи, че тенденцията към отглеждане на зърнени и маслодайни култури може да има отрицателно въздействие върху биоразнообразието, здравето на почвата и селските общности.

Кои са най-подходящите растителнозащитни практики при житните растения при топла и суха зима, през която растенията са загубили своята устойчивост на измръзване?

Най-подходящите растителнозащитни практики в такива условия могат да включват:

Запазване на влажността на почвата чрез наводнение или защита от изсушаване
Поддържане на подходящото ниво на влагата в растението чрез прилагане на мултиспрейери
Защита от изложение на вятър чрез засаждане на растения в защитени места
Поддържане на здравето на растенията чрез прилагане на органични или минерални подобрители и контрол на болестите и вредителите.

Как могат да се справят фермерите отглеждащи житни и маслодайни култури в ситуация на повишен инфекциозен фон след обилни и продължителни валежи?

Фермерите могат да се справят в ситуация на повишен инфекциозен фон след обилни и продължителни валежи чрез:

Поддържане на добро хигиенично състояние на земеделските им земи и здраве на животните
Използване на мерки за защита от вируси, като ваксинация и медицинска помощ при необходимост
Използване на изолация и карантина за здрави животни, които могат да пренесат инфекция
Регулярен мониторинг и диагностика на инфекциите, за да се предотврати разпространението им
Следене на наличните закони и регулации, свързани с контрола и предотвратяване на заболявания на животните.

Могат ли производителите на трайни насаждения като праскови да прилагат мерки на превенция срещу измръзване на пъпките след рязко застудяване рано на пролет и какви?

Да, производителите на трайни насаждения могат да прилагат мерки на превенция срещу измръзване на пъпките след рязко застудяване рано на пролет. Някои мерки, които могат да бъдат приложени, са:
• Увеличаване на влажността в околността на пъпките
• Защита на пъпките с покривни материали
• Използване на семена с по-висока устойчивостст

Избор на подходящи сортове, които са по-устойчиви на увреждане от замръзване.

Като приложат тези мерки, фермерите могат да намалят риска от увреждане на пъпките и да защитят своите култури от ранни пролетни слани.

Прилагането на мерки по превенция в борбата с вредителите и плевелите до каква степен може да намали щетите върху земеделските култури?

Прилагането на превантивни мерки срещу неприятели и болести може значително да намали щетите по селскостопанските култури в зависимост от различни фактори като вида на културата, тежестта на нападението и ефективността на предприетите мерки. Използването на комбинация от различни мерки, включително културни практики, физически контрол, биологичен контрол и, ако е необходимо, химически контрол, може да помогне за намаляване на въздействието на вредителите и болестите и да увеличи продуктивността на културите. Ключът е да се приложи добре планиран и интегриран подход за управление на вредителите, който е съобразен със специфичните нужди и условия на всяка култура.

Как прилагането на практики от интегрираната растителна защита могат да допринесат за подобряване на добивите и намаляване на рисковете от болести и вредители по растенията?

Интегрираните практики за растителна защита могат да допринесат за подобряване на добивите от култури и намаляване на рисковете от болести и вредители чрез възприемане на холистичен подход за управление на различните фактори, които влияят върху здравето на културите. Тези практики включват използване на комбинация от мерки като ротация на културите, избор на устойчиви на болести сортове култури, използване на методи за биологичен контрол и прилагане на подходящи химически обработки, когато е необходимо. Като вземат предвид уникалните характеристики на всяка култура и местните условия на отглеждане, фермерите могат да разработят ефективен и устойчив план за защита на своите култури от болести и вредители, като същевременно максимизират добивите и минимизират въздействието върху околната среда от своите операции.

Какво разбираш под холистичен подход за управление на различните фактори, които влияят върху здравето на културите?

Холистичният подход към управлението на културите се отнася до разглеждане и балансиране на множество фактори, които влияят върху здравето на културите, включително здравето на почвата, управление на водата, контрол на вредители и болести, управление на хранителни вещества и други културни практики. Целта е да се насърчи устойчив и интегриран подход към производството на култури, който взема предвид цялостното здраве и благосъстояние на системата почва-растение-микроб, вместо да се занимава с отделни проблеми в изолация. Отчитайки взаимосвързания характер на тези фактори, холистичният подход може да доведе до подобряване на здравето на културите, повишени добиви и намалено въздействие върху околната среда.

Ако можеха, производителите на препарати за растителна защита щяха да препоръчат на земеделските производители да използват препаратите им 24 часа седем дни в седмицата. Това обаче води до натрупване на отрови в почвите и нарушава екоравновесието като често има вредно влияние върху пчелите. Как може да се предотврати това, и защо големите концерни са толкова агресивни при реклама на своите препарати като единствена панацея за културите?

За да се предотврати натрупването на токсини в почвата и да се поддържа екологичният баланс, за фермерите е важно да следват практики за интегрирано управление на вредителите (IPM), които използват комбинация от методи като биологичен контрол, културен контрол и ограничена употреба на пестициди, т.к. както и правилно изхвърляне на пестициди. Агресивният маркетинг на пестициди от големи корпорации като единственото решение за защита на културите може не винаги да отчита дългосрочното въздействие върху околната среда от прекомерната употреба на пестициди. Следвайки IPM практиките, фермерите могат ефективно да управляват проблемите с вредителите и болестите, като същевременно намаляват риска от отрицателни въздействия върху околната среда и нецелевите организми, като пчелите.

Имат ли основания обвиненията на някои представители на еколозите, че големите концерни произвеждащи препарати за растителна защита следват корпоративни интереси като загърбват състоянието на околната среда?

 

Да, има някои опасения, изразени от представители на екологичното движение, че големите корпорации, произвеждащи химикали за растителна защита, следват корпоративни интереси, които могат да имат отрицателно въздействие върху околната среда. Въздействието на тези химикали върху околната среда, включително натрупването на токсини в почвите и увреждането на опрашителите, може да бъде значително. Освен това, агресивният маркетинг на тези продукти като единственото решение на проблемите в селското стопанство може да се разглежда като поставяне на печалбата пред опасенията за околната среда и общественото здраве. Тези опасения са подкрепени от научни доказателства и проучвания и е важно тези проблеми да бъдат внимателно оценени и разгледани, за да се гарантират устойчиви земеделски практики.

Явно човечеството съвсем скоро ще се управлява не от политици, а от изкуствен интелект. Дали навлизането му в ежедневието ни ще донесе само ползи или вреди, тепърва ще оценяваме. За сега ползата от него е, че за разлика от политиците, без да проявява неудобство или нежелание, може да отговаря на всякакви въпроси. Ето защо от Nivabg.com се обърнахме с няколко въпроса за да разберем какво мисли за българското и европейско земеделие. След въпроса, как да преборим субсидаджиите явно се притесни 🙂 или му писна да отговаря на български език, но това може да се отчете като минус в развитието му като интелект.

 

Представи се, кой си ти?

Аз съм ChatGPT, голям езиков модел трениран от OpenAI.

Как ще се развие българското земеделие в следващите десет години?

Не може да се предскаже точно как ще се развие българското земеделие в следващите десет години, но може да се предположи, че технологиите и иновацииte в областта на земеделието ще имат важно влияние. Това може да включва по-ефективни методи за управление  на растенията и животни, а също и по-добри практики за защита на околната среда. Важно е да се подкрепя и развитието на българското земеделие, за да се поддържа здравето на населението и да се подобрят условията за живот в страната.

Как фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече?

Фермерите могат да станат по-устойчиви и да произвеждат повече, като възприемат комбинация от техники, като например: Интегрирано управление на вредителите (IPM): Намаляване на необходимостта от синтетични пестициди чрез използване на естествени хищници и други методи за контрол на вредители и болести. Консервиращо земеделие: Система на земеделие, която намалява ерозията на почвата, запазва водата и увеличава плодородието на почвата чрез техники като сеитбообращение и намалена обработка на почвата. Прецизно земеделие: Използване на технология за събиране на данни за условията на почвата и културите, метеорологичните модели и други фактори за вземане на по-информирани решения относно засаждането, торенето и контрола на вредителите. Възобновяема енергия: Възприемане на възобновяеми енергийни източници като слънчева, вятърна и биогаз за захранване на фермите и намаляване на зависимостта от изкопаеми горива. Разнообразяване на културите: Отглеждането на смесица от култури, вместо да се разчита на една култура, може да намали риска от провал на реколтата и да увеличи общите добиви. Управление на добитъка: Подобряване на практиките за управление на добитъка за намаляване на отпадъците, повишаване на ефективността и подобряване на здравето и хуманното отношение към животните. Чрез прилагането на тези техники фермерите могат да подобрят своята устойчивост, производителност и рентабилност.

Как може да се замести монокултурното земеделие?

 

Инвестиране в технологии: Инвестирането в нови технологии, като автоматизиране на земеделските процеси и интелигентни системи за мониторинг на rasteniqta и животните, може да повиши ефективността и производителността.
1. Развитие на качествени практики: Прилагането на добри земеделски практики, като интегрирано управление на плевелите и защита на околната среда, може да повиши устойчивостта на фермерските дейности и да подобри качеството на произведените продукти.
2. Сътрудничество: Сътрудничеството с други фермери, доставчици или държавни органи, може да допринесе за разделяне на знания и ресурси, които могат да повишат устoj`iwostta.

Правилен ли е моделът на подпомагане на земеделието който прилага Брюксел в ОСП сега?

Не може да се даде точен отговор за правилността на модела на подпомагане на земеделието, който прилага Брюксел в ОСП сега, тъй като това е контроверзивен въпрос, който зависи от много фактори, като целите на политиката, икономическите и екологически условия, както и отговора на страните членки и земеделската индустрия.

Тогава как може да обясните исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите? Справедливи ли са или не?

 

Исканията на производителите от България и другите новоприсъединени страни членки за изравняване на субсидиите се основават на принципа на справедливост и равен достъп до подкрепата от Европейския съюз. Те искат субсидии, които са подобни на тези, които получават производителите в другите страни членки на ЕС. Аргументът е, че всички членове на ЕС трябва да имат еднакви условия за конкуренция и единна политика за подпомагане на земеделието.
Дали те са справедливи или не, зависи от много фактори, като исторически и културни разлики, ресурсна ограниченост, икономически условия и т.н. Обаче, po принцип, справедливостта на исканията може да се оценява чрез сравнение с политиката и практиката на другите страни

Какво трябва да се направи, за да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, и парите от Европа да отиват към реалните производители, а не към онези, които само симулират че са фермери?

За да се изкоренят корупционните схеми в българското земеделие, трябва да се постигне следното:
1. Повишаване на прозрачността на разпределението на финансирането от Европа.
2. Усилие за спазване на законите и правилата за земеделие и финансиране.
3. Създаване на механизми за мониторинг и контрол на разпределението на финансирането.
4. Поддържане на система за подкрепа на реалните производители, която да е честна и достъпна.
5. Образователна кампания за повишаване на осведомеността на потребителите за производството на храните.

Кои методи на растителна защита могат да доведат едновременно до намаляване употребата на пестициди, запазване на екологията и биоразнообразието и до увеличаване на реколтата?

 

Има няколко метода за защита на културите, които могат едновременно да намалят употребата на пестициди, да запазят околната среда и биоразнообразието и да увеличат добивите. Тези методи включват: Интегрирано управление на вредителите (IPM) – система, която съчетава различни методи за контрол като биологичен контрол, сеитбооборот и използване на устойчиви сортове за намаляване на популациите на вредители и употребата на пестициди. Консервационно земеделие – земеделски практики, които защитават и подобряват почвеното плодородие, опазват биоразнообразието и минимизират ерозията на почвата. Използване на покривни култури – засаждане на култури между стокови култури за намаляване на популациите на вредители и подобряване на здравето на почвата. Биоконтрол – използване на естествени хищници и паразити за контрол на популациите от вредители вместо химикали. Развъждане на растения за устойчивост – отглеждане на култури, които са естествено устойчиви на вредители и болести. Земеделие без пестициди – използване на алтернативни методи като биологичен контрол на вредителите, сеитбооборот и използване на физически бариери за борба.

Може ли биопроизводството да изхранва населението ни?

Зависи от различни фактори като скоростта на растеж на световното население, възприемането на устойчиви земеделски практики, разпределението на храната и наличието на ресурси за производство на храна. Като цяло методите на биологично земеделие имат потенциала да осигурят достатъчно храна за населението, но са необходими значителни промени в настоящата хранителна система и земеделски практики, за да се гарантира, че производството на храни е устойчиво и отговаря на нуждите на нарастващото население. Освен това е от решаващо значение да се намалят хранителните отпадъци, да се подобри достъпът до храна за недохранените популации и да се насърчават по-здравословни диети.

Какво трябва да се направи в животновъдството за да се намали въглеродния отпечатък върху природата и околната среда?

 

Има няколко стъпки, които могат да бъдат предприети в животновъдството за намаляване на въглеродния отпечатък и подобряване на въздействието върху околната среда: Подобряване на храната за животни: Храненето на добитъка с диета с по-високо съдържание на фуражи и по-малко зърнени храни може да намали чревната ферментация и емисиите на парникови газове. Намаляване на хранителните отпадъци: Минимизирането на хранителните отпадъци по цялата верига на доставки, от производството на фуражи до преработката, може да намали емисиите на парникови газове. Подобряване на управлението на оборския тор: Прилагането на най-добрите практики в управлението на оборския тор, като компостиране, може да намали емисиите на метан, мощен парников газ. Намаляване на емисиите от транспорта: Минимизирането на разстоянието, което животните и техните продукти пътуват от фермата до пазара, може да намали емисиите от транспорта. Възприемане на регенеративни земеделски практики: Прилагането на регенеративни земеделски практики като покривни култури, ротационна паша и намалена обработка на почвата може да отдели въглерод в почвата, намалявайки емисиите. Насърчаване на устойчиво отглеждане на животни: Отглеждането на животни, които са по-ефективни при превръщането на фуража в месо, мляко или яйца, може да намали емисиите на единица произведена храна. Тези стъпки могат да помогнат за намаляване на въздействието на животновъдството върху околната среда, но е необходим всеобхватен и холистичен подход за значима и трайна промяна.

Как могат нанотехнологиите да помогнат в борбата с болестите по растенията и животните?

Нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните по няколко начина. Например: Разработване на наноматериали за използване в селското стопанство: Наноматериалите могат да се използват за създаване на нови и по-ефективни пестициди, торове и други селскостопански продукти, които могат да помогнат за контрола на болестите. Нанодиагностика за ранно откриване на заболявания: Нанодиагностичните инструменти могат да помогнат за откриване на заболявания в ранен стадий, позволявайки бързо лечение и намаляване на разпространението на болестта. Целенасочена доставка на лекарства: Нанотехнологията може да се използва за създаване на системи за целенасочена доставка на лекарства за лечение на болести по животните и растенията. Тези системи позволяват прецизно доставяне на лекарства в засегнатата област, като намаляват необходимото количество лекарства и минимизират страничните ефекти. Подобрена безопасност на храните: Нанотехнологиите могат да се използват за разработване на нови техники и технологии за безопасност на храните, като наносензори, които могат да откриват патогени в хранителните продукти и да помогнат за предотвратяване на болести, причинени от храни. Това са само няколко примера за това как нанотехнологиите могат да допринесат за борбата срещу болестите по растенията и животните. Важно е да се отбележи, че въпреки че нанотехнологиите притежават голям потенциал в тази област, също така е важно да се вземат предвид потенциалните рискове и непредвидените последици, свързани с използването на нанотехнологии в селското стопанство и производството на храни.

Насекомите и другите алтернативи храни ще изместят ли месото?

Възможно е алтернативи на месото като заместители на месо на растителна основа или лабораторно отгледано месо потенциално да намалят търсенето на традиционно месо, но е трудно да се предвиди със сигурност. Възприемането на тези алтернативи ще зависи от фактори като потребителски предпочитания, цена и наличност. Освен това някои потребители все още може да предпочитат традиционно месо, така че е малко вероятно алтернативите да го заменят напълно.

Може ли изкуствен интелект като теб в бъдеще да прави политиката в земеделието вместо политиците, така че тя да е по-справедлива?

Да, технологиите с изкуствен интелект (AI) имат потенциала да играят роля в информирането и подпомагането на вземането на решения в селското стопанство. AI алгоритмите могат да анализират големи количества данни, да идентифицират модели и да правят прогнози, които могат да помогнат на фермерите да вземат информирани решения относно култури, добитък, използване на вода и др. ИИ обаче може само да подкрепя и информира вземането на решения, а действителното създаване на политика все още трябва да се извършва от избрани представители, които вземат предвид социални, етични и политически съображения. От решаващо значение е всяко използване на ИИ в селското стопанство да се ръководи от етични и прозрачни принципи, за да се гарантира справедливост и отчетност.

И накрая, ако можеш да направиш прогноза, как ще се развие европейското земеделие през следващите петдесет години?

Като езиков модел нямам способността да предсказвам със сигурност бъдещи събития. Въпреки това е вероятно европейската селскостопанска индустрия да продължи да се развива и да възприема нови технологии, като прецизно земеделие и устойчиви практики, за да отговори на изискванията за производство на храни и екологична устойчивост. Използването на възобновяеми енергийни източници и алтернативни източници на протеин също може да стане по-разпространено в индустрията. Тези прогнози обаче подлежат на промяна въз основа на различни непредвидими фактори като глобални икономически промени, природни бедствия и политически събития.

 

Дигиталната революция вече е част от земеделието, и тепърва ще оказва огромно влияние, пишат в съобщение до медиите от най-голямата фермерска лобистка организация Copa Cogeca. През миналата седмица от Cogeca (организацията на европейските кооперативи) са организирали специализиран форум посветен на изкуствения интелект (AI в земеделието и агрохранителната система, по време на който експерти са очертали контурите на Земеделие 4.0.2, което подобно на концепцията Web 3.0 или 4.0 се корени в споделянето на данни и използването им от машини с изкуствен интелект.

Цифрите идват в потвърждение на твърдението, че дигиталната революция вече е в ход в земеделието, защото само през 2020 г. се изчислява, че фермерите са използвали 75 милиона свързани устройства. Освен това се предвижда делът на изкуствения интелект на селскостопанския пазар да нарасне от приблизително 1 милиард щатски долара през 2020 г. до 4 милиарда щатски долара до 2026 г., което означава, че между 2020 и 2026 година секторът на селскостопанския изкуствен интелект ще расте с 25% годишно. „Повечето от нас използват едно или няколко решения за изкуствен интелект дори без да са наясно с това. Използваме инструменти за наблюдение, мобилни приложения, софтуер, роботи, свързано оборудване и т.н. До 2050 г. изследователите изчисляват, че една средна по размери ферма се очаква да генерира средно по 4,1 млн. точки данни ежедневно“, пишат от организацията

Фермерите трябва да са движеща сила в налагане на AI

 

“За мен най-важният въпрос, на който ще трябва да отговорим колективно, е „какво би означавало успешното развитие на изкуствения интелект за земеделието и веригата на стойността на храните?“ След като видях толкова много примери и приложения по време на бизнес форума COGECA, мисля, че е важно ние, фермерите, да сме движеща сила в тази еволюция.

Изкуственият интелект, поне през следващите години, ще остане инструмент. Един инструмент по същество не е добър или лош, той е това, което правим от него. Следователно не става въпрос да бъдем технофили или технофоби, но е политически важно да определим какъв вид изкуствен интелект искаме в Европа. Трябва да подкрепим бума на европейските компании и стартиращи фирми, които ни се струват най-обещаващи, за да видим успеха на им  в сектора. Днес американският континент е напред и страните от азиатско-тихоокеанския блок също могат да ни изпреварят в близко бъдеще . И така, какво трябва да се насърчава по отношение на изкуствения интелект? Виждам поне 3 елемента, които биха го направили положителната революция, която фермерите от ЕС очакват”, смята Бърнарт Тадер, вицепрезидент на Cogeca.

– AI трябва да подпомага едно ориентирано към изпълнението на своята мисия земеделието

Предишните земеделски революции поставят повишаването на производителността в основата на своите ценности. Настоящата криза в областта на климата и биологичното разнообразие, свързана с необходимостта от поддържане на безопасността на храните, предизвиква мисията на фермерите и земеделието., като цяло. Не можем да очакваме използването на изкуствения интелект единствено с цел повишаване на производителността. Крайната форма на тези инструменти трябва да надхвърля производителността, за да интегрира различни цели и да бъдат социално отговорни, екологични и популярни сред фермерите.

Водата, азотът, оборудването за наблюдение на емисиите на въглерод, блокчейн технологията, роботиката и чат ботовете са някои примери, които имат потенциала да демонстрират тези ангажименти, които са толкова важни за крайните потребители. Демонстрирайки капацитета ни за отделяне на въглерод по конкретен и количествено измерен начин, нашата работа по качеството на почвите, въздуха и биологичното разнообразие също трябва да спомогне за разработването на нови схеми за подпомагане и политики, които трябва да възнаграждават фермерите за техните услуги и мисиите, които изпълняват за цялата общност. Никой освен фермерите не разполага с този капацитет да произвежда храна и да съхранява въглерод едновременно. Ние като фермери го знаем и утре ще го докажем с помощта на нови технологии.

– Популяризиране и пълна достъпност на фермерите до AI

Рискът, който вече е добре идентифициран с развитието на „земеделие 4.0“, е да няма изоставащи . Ето защо  е важно земеделските производители да могат да избират земеделските практики, които искат да прилагат, и да получават адекватна подкрепа и насоки при прилагането на тези нови практики. Проблемът със селското стопанство, което включва повече инструменти за изкуствен интелект, е достъпът и цената на тези технологии, което често е значително и кумулативно.

Предишните аграрни революции бяха успешни, защото успяха да бъдат популярни. Важно е развитието на услугите за изкуствен интелект да следва същия модел и също да бъде придружено от нови бизнес модели. Този въпрос за цената на тази технология често се забравя в дебатите в Брюксел. Така че, макар да подкрепям визията на заместник-председателя на Европейската комисия, Франс Тимерманс, който вярва в интелигентното земеделие, мисля, че е важно Комисията да обясни механизмите, чрез които ще дадем възможност на земеделските производители да направят своя избор относно земеделието с изкуствен интелект .

Днес има две други основни пречки, на които Европа се опитва да отговори със Зелената сделка и новата ОСП, а именно пълното внедряване на широколентов достъп в селските райони и обучението на земеделските производители. Това може да звучи като тривиална реалност, но тя ще изиграе ключова роля за внедряването на тези нови форми на земеделие. Във връзка с това е от основно значение да се гарантира, че Програмата за икономическо възстановяване включва, наред с други мерки, подкрепа за инвестиции в авангардни технологии като цифровизация, изкуствен интелект, роботика, безпилотни летателни апарати или NBT в селското стопанство, с адекватни бюджетни средства извън селското стопанство .

– Изкуственият интелект в селското стопанство трябва да се основава на желанието на фермерите да споделят данни, които притежават

Въвеждането на AI предоставя силата за обработка на огромни количества данни, обединяване и обмен на информация с множество източници на данни, за да се осигурят системи за подпомагане на вземането на решения. В това отношение фермерите и агробизнесите са повече от склонни да споделят данни помежду си и да се ангажират с по-отворен начин на мислене, ако това може да подобри техните собствени практики. Те обаче ще го направят само ако потенциалните ползи и рискове станат ясни и когато могат да се доверят, че те са уредени по подходящ и справедлив начин чрез договорни споразумения. Ето защо е от решаващо значение да се дефинират ключовите принципи на правата на данните, правата за достъп и правата за повторно използване на данните. В това отношение кодексът за поведение на ЕС, който Copa-Cogeca подписа с други ключови секторни организации през 2018 г., беше първият начин да се гарантират тези права на земеделските производители. Това показва значението на участието в политическия диалог, тъй като технологиите ще продължат да се развиват и техните странични ефекти трябва да бъдат ограничени. И накрая, изключително важно е данните да се съхраняват в Европа.

Според Тадер именно кооперативният модел може да предложи много по отношение на разработването и внедряването на тези нови технологии. Усилията на предприятия в тази област се ръководят от две цели: подпомагане на техните собственици на фермери в цифровия преход и запазване на конкурентоспособността в една по-устойчива икономика.