събота, май 25, 2024
0887257707 videnov@abv.bg

Тагове

Агро Новини

Фермери спасяват пчели от сушата в Южно Мексико

Според учените намаляването на пчелните семейства в глобален план ще има огромни последици за околната среда

В мексиканския град Санта Ана Зегаче, в щата Оахака, фермери са притеснени, че продължаващата суша и произтичащата от нея загуба на местната флора може да навреди на местната пчелна популация, информира БТА, позовавайки се на Ройтерс.

Подобен обрат би застрашил самите фермери, казва пчеларят Елой Перес, който е част от усилията за спасяване на пчелите.

„Без опрашването, което пчелите правят, нямаше да има производство на храна – от най-малката тревичка до гигантските дини“, обяснява той.

Учените предупреждават за намаляване на пчелните популации в различни части на света, което има огромни последици за екосистемите и селскостопанското производство.

 

Проучванията показват, че загубата на местообитания, пестицидите, монокултурното земеделие и разпространението на патогени са рискове за популациите на пчелите в Мексико.

Въпреки че има нужда от повече изследвания на ефектите от сушата в Мексико върху пчелите, фермерите в Оахака виждат ясна връзка.

Според мексиканският фермер Флориберто Матиас липсата на вода е довела до растежа на по-малко растения и цветя в района, което от своя страна е намалило наличния нектар и прашец, с които пчелите да се хранят.

 

Още
Посевите с рапица ще останат на нивото от миналата година
Агро Новини

MARS отчита старт на пролетната сеитба у нас при необичайно високи температури

Топлото време е ускорило развитието на есенните култури

 

След меката зима у нас според месечния доклад на експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) старта на сеитбата на пролетните култури е започнал при необичайно меки условия и с температури, надвишаващи обичайните за сезона. Те са отчели, че на повечето места унас температурите са били с между 3 и 4 градуса над нормата с валежи между 40 и 80% от средните за последните пет години.

Топлото време е довело до ускоряване на развитието на есенните култури което изпреварва нормалното им развитие за сезона с между 10 и 20 дни. Въпреки намаляващите запаси от влага в почвата поради ускорено изпаряване на водата , до сега есенните култури са получили нормално напояване и са в относително добро състояние.

Според сателитните изображения се отчита по-голямо натрупване на биомаса, резултат от напредналата фенология на културите. Нови количества дъжд според експертите ще подпомогнат развитието на добивния потенциал на есенните житни култури. Заради по-високите температури кампанията по сеитба на пролетните култури е напреднала, като при есенните се очакват добиви в съответствие с историческите.

Още
Характеристика на сортове грозде
Агро НовиниЛозарство

Ново изследване търси отговор на въпроса, какво влияние оказват промените в климата върху микробите в гроздето, отговорни за ферментацията

Учените са установили взаимовръзка между температурите и влагата за растежа на микробите в гроздето

 

Ново изследване на учени от новозеландския университет Линкълн се опитва да даде отговор на въпроса, как промените в климата се отразяват на микробите в гроздето, отговорни за неговата ферментация, съобщава theconversation.com. Според по-ранни проучвания се предполагаше, че характеристиките на лозата като цъфтеж и зрялост на гроздова захар могат да бъдат свързани с климатичните промени, но досега на микробите, които ферментират гроздето, не се обръща особено внимание.

Сега екип от местни учени изследва как дрождите, бактериите и гъбите могат да бъдат повлияни от промените в температурата и валежите. Добре установено е, че отделни щамове дрожди (най-често Saccharomyces cerevisiae), използвани за ферментиране на гроздов сок във вино, играят основна роля в генерирането на набор от химични съединения, които влияят на вкуса, аромата и усещането на виното.

Конвенционалните търговски винопроизводители са склонни да използват установени щамове от доставчици на дрожди, за да осигурят по-голяма сигурност за техния производствен график и консистенцията на крайния продукт/ Докато виното се развива, химичните съединения, освободени от микробни процеси, влияят на вкуса и аромата.

Някои винопроизводители избират да избягват добавянето на търговски дрожди, разчитайки на местната микрофлора и на гроздето да свърши работата. Този процес може да се нарече спонтанна или „дива“ ферментация.

В такива случаи ролята и разнообразието на тези микроби е от решаващо значение за развитието на виното и за неговото качество. Различни проучвания показват, че микробните популации в даден винарски регион могат да бъдат отличителни, допринасяйки за тероара на виното.

Но какво ще стане, ако те се променят с времето и в различни климатични условия? В изследването си учените работят съвместно с местен производител на биовина, като проучват как микробните екосистеми (дрожди, бактерии и гъбички) в органичното винопроизводство се променят между реколтите чрез тестване на гроздова мъст по време на ферментация и определянето на нивото на диви микроби във вината през 2018 и 2020 години на производство. Взетите проби са били подложени на специфичен процес на изследване, наречен метабаркодиране, в който се използват универсални генни маркери, открити във всеки вид бактерии, гъбички и дрожди за да се опише разпространението на микробите във взетите проби. Резултатите са показали наличие на коренно различни организми във вината от двете реколти. Най-съществени различия има при бактериите , при които са открити между 12 и 16 различни вида в направените проби и при дрождите и гъбите, при които 6 от 12-те вида организми не присъстват в пробите от едната или другата година.

Според учените наличието на подобни разлики в съдържанието на отделните видове организми се дължи на промените в температурите и валежите. Базирайки се на достъпните климатични данни, те са установили, че не само температурите, но и нивото на влажност играят роля при растежа на микробите.

Винопроизводството в Нова Зеландия е важен бизнес с износ на стойност над 2 милиарда новозеландски долара годишно.

Още
Агро Новини

Доц. Емил Цветанов: Трябва да намерим баланс между старите и новите винени сортове, които отговарят на климатичните предизвикателства

Производителите насочват вниманието си към добре познати, но позабравени сортове като „Рубин“

 

„В последните години с колегите в Института по лозарство и винарство съсредоточавахме работата си основно върху подобряване устойчивостта на десертните сортове грозде, но вече се насочваме и към винените. С климатичните промени ще тръгнем към създаване на все по-устойчиви варианти и на винените сортове“, сподели пред медиите в Пловдив доц. Емил Цветанов, директор на Института по лозарство и винарство към Селскостопанска академия.

Според учения, в момента световните тенденции налагат търсенето на старите традиционни сортове, но това води до конфликт с климатичните промени, тъй като повечето подобни сортове нямат тази устойчивост. „Затова интересът постепенно се насочва към сортове, които са по-ранна селекция и все пак имат някаква адаптивност към стресови фактори. Такъв е например сорт „Рубин“, който набира все по-голяма популярност и днес почти всяка втора изба на „Винария предлага този сорт“, добавя доц. Цветанов.

Друг сорт който в момента се развива много добре е „Кайлъшки мискет“ . По думите му трябва да се намери баланс между старите традиционни сортове и новите, които отговарят на климатичните предизвикателства.

Освен климатичните промени предизвикателства пред нас има и по отношение на фитосанитарния контрол. По време на организираният от нашия институт семинар на АГРА 2024 колегата занимаващ се с растителната защита спомена, че е необходимо засилване на контрола, защото навлизат все повече болести по лозите, които не могат да бъдат лекувани“, подчерта доц. Цветанов.

Единият вид болести са сезонните, за които повечето производители и търговци на препарати за растителна защита предлагат решения, но по-малко според него се обръща внимание на системните болести, от които растенията могат да загинат. За да не се допуска това е нужен контрол и мониторинг.

„Що се отнася до районирането се прави по вече установени от колегите преди нас критерии. Ние обаче си направихме експеримент с участието на климатолог специално за региона на Плевен, при който установихме че при обща сумарна температура за лозата от около 4 000 градуса , в нашия регион тя се е повишила с 200 градуса. Това означава, че ако един сорт преди е узрявал условно казано през октомври, сега той при подобно повишение на сумарната температура ще узрее с месец по-рано. Ако за нашия равнинен регион това не е от такова значение, не така стоят нещата с планинските региони с по-кратък период на узряване. Може да се окаже, че сортове, които допреди време не са били подходящи за там, вече ще могат да узряват“, сподели още ученият.

Тъй като в планинските райони на страната с по-висока надморска височина по мнението му лозите не могат да съберат подобни сумарни температури, там се садят по-ранни сортове грозде с по-ранен срок на узряване, докато късните сортове няма как да узреят.

Районирането-сложен и комплексен процес

„Трябва да се прави разлика обаче между така наречената винена карта и реалното райониране, свързано с почвено-климатичните условия, за което трябва много труд и наука“, категоричен е доц. Цветанов. Това е процес който не става за година две, и в него трябва да се включат не само селекционери но и климатолози и районирането да се съобрази със сроковете на узряване на отделните сортове и изискванията им към климатичните промени.

През миналата година според него се е повторила една златна максима, че не е важно колко, а кога се пръскат лозите. Поради нейния особен характер повечето лозари са закъснели с пръсканията с между 5 и 7 дни, което се е оказало фатално. „Така при тези климатични промени, производителите започва сами да ни търсят“, добавя още той.

Сдружаването между избите  пример за правилно развитие на отрасъла

Доц. Цветанов даде за пример инициатива на около 20 изби от централна и Северна България, решили да се обединят за да предлагат общи винени обиколки и да си помагат взаимно.

Прецизното земеделие…

„Имаме интерес и обмисляме дори проект в тази насока чрез който да демонстрираме и предимствата на прецизната растителна защита в лозовите масиви.. Гледаме в тази посока, защото и производителите проявяват интерес. Що се отнася до самите технологии, съвсем нормално е да се използват и заради това, че се икономисват препарати но тук отново идваме до това да се намери точния момент. Когато е установено огнището на заболяването прецизното земеделие при което може чрез различни индекси и сателитни снимки да се локализира проблема и да третираш само тази част от насажденията било чрез използване на дронове или на самоходни машини. Много е важно обаче кой и дали правилно ще локализира дадено огнище на заболяване на лозите“, каза в заключение доц. Цветанов.

Още
НОВИНИ

Микроби от водорасли могат да помогнат на лозите да повишат устойчивостта си срещу промените в климата

Производството на грозде а оттам и на вино са застрашени от екстремните климатични промени. Третирането им с коктейл от микроби от морски водорасли може да се окаже средството, което да им позволи да повишат устойчивостта си, пише BBC. Експеримент на учени в Португалия със симулиране в лаборатория на екстремно горещо време с температури до 42 градуса е показал, че ако бъдат третирани със специален коктейл от микроби от водорасли, виреещи в испански солени езера, лозите могат да бъдат защитени от екстремно високите температури.

„Беше доста изненадващо. Очаквах някакви резултати, но може би не толкова значими“, казва Жоао Карейрас, докторант по морски и екологични науки в Лисабонския университет. Експериментът показал, че лозята третирани с микробите от водорасли не са увехнали или развили обезцветени листа, като микрбиологичните анализи са показали че в клетките на лозовите растения не е бил регистриран почти никакъв топлинен стрес.

Карейрас и колегите му все още не са открили защо микробите имат този ефект. Те обаче се надяват, че тяхното изследване може да помогне на винопроизводителите да защитят лозята си от все по-суровото и променливо време, причинено от климатичната криза. Лозите – както всички растения – имат собствен микробиом, който им помага да останат здрави и да растат. Въвеждането на морски бактерии може да им придаде допълнителна устойчивост. Топлинният стрес може да направи гроздето, използвано във винопроизводството, неприятно горчиво, което води до небалансирани вина. Силните горещи вълни също увреждат или дори убиват лозята. Изменението на климата вече прави горещите вълни по-вероятни по целия свят, понякога с опустошителни последици. „Това може да унищожи цяло поле“, казва Карейрас.

Идеята за третиране на растения с микроби от сурови среди, за да се види дали това подобрява растежа или устойчивостта им на различни стресове, съществува от десетилетия. Изследователи през 90-те години изследват концепцията за използване на бактерии, открити в океаните. Съвсем наскоро подобренията в технологиите за секвениране на ДНК позволиха на учените да анализират подробно морските микроби, което означава, че могат да идентифицират кои от тях може да имат свойства, стимулиращи растежа на растенията.

Защо да третирате лозята с бактерии от солени блата? Идеята е, че растенията, които растат в солените условия в тези блата, трябва да могат да се справят с тежки условия. „Те могат да издържат на стрес, до който много растения не се доближават – соленост, топлина, замърсяване, тежки метали“, казва Карейрас. Микробите, свързани с тези растения, техният микробиом, вероятно също са еволюирали, за да виреят в такава среда. Тези микроби могат да имат защитен ефект за растенията, предполага Карейрас.

Като се има предвид скоростта на изменението на климата, винопроизводителите спешно се нуждаят от начини да осигурят реколтата си
Лабораторният експеримент, който той и неговите колеги са извършили , включваше отглеждане на лозята при контролирани условия за няколко месеца и след това разделянето им на групи.

След третирането на растенията с микробния коктейл, учените са анализирали листата за да разберат дали в клетките на растенията са настъпили някакви структурни промени. Резултатите са показали, че растенията третирани с микробите от водорасли почти не са били засегнати от топлината. Обикновено човек би очаквал да види увреждане на клетъчните стени на растението след подобно нападение, казва Карейрас, но за тези лозя много малко такива щети са видими.

„Микробите са се адаптирали и еволюирали в продължение на хиляди години“, казва Катрин Дънкан, микробен химик в университета в Стратклайд, която търси нови лекарства, произведени от морски бактерии. „Има смисъл да търсим естествени решения при тях.“

Въпреки това прилагането на микроби върху културите е все още в начален стадий, предупреждава Дънкан. Тя казва, че ще бъде важно да се определи доколко фермерите може да трябва да приспособят микробните видове към определени растения

Карейрас добавя, че той и колегите му вече работят върху алтернативни методи за прилагане на бактериите – от поставянето им в гранули, които могат да се добавят към почвата, до вграждането им в лозови семена.

Още
Неблагоприятните климатични условия са причина за спад в производството с между 33 и 15%
НОВИНИ

В Италия очакват по-слабо производство на вино заради екстремните климатични условия

екстремните климатични условия в Италия могат да доведат до спад в производството на вино през тази година с 14% спрямо миналата година, информира специализирания винен портал decanter.com. В информацията все пак се уточнява, че прогнозите на експертите от най-голямата земеделска организация в страната
Coldiretti са първоначални.

От браншовата организация заявиха, че все още е рано за по-точни прогнози, и всичко ще зависи от времето през следващите седмици. Според прогнозите им производството на вино в Италия през тази година може да достигне до 43 млн. хектолитрапри 50 млн. хектолитра през 2022 година. Ако прогнозите им се оправдаят тазгодишното производство на вино в Италия може да се нареди до някои от най-слабите години- 1948, 2003 2017 година.

От организацията заявиха, че лозята на Италия плащат висока цена за изменението на климата и цитираха последните метеорологични събития, от горещи вълни до бури.

Ситуацията обаче варира значително в различните региони. Южните и централните райони на Италия са изправени пред по-тежки потенциални спадове в производството, посочиха от Coldiretti. Части от Северна Италия бяха изправени пред поредица от ожесточени градушки през последните седмици потенциалните добиви изглеждат стабилни в Пиемонт, Ломбардия и Венето.

В Сицилия местните общности са сред тези в Европа, изправени пред опустошителни горски пожари през последните седмици. В лозята има опасения относно въздействието на топлината и плесента върху размера на реколтата през 2023 г.

Винарската асоциация Assovini Sicilia заяви тази седмица, че качеството на гроздето през 2023 г. не е било компрометирано, дори ако някои винарни очакват производството да спадне. Assovini Sicilia също цитира производители в района на Етна, които казват, че надморската височина и бризът са помогнали да се сведе до минимум натискът от плесен в техните лозя.

В западна Сицилия Филипо Бутафуоко, лозарски техник в Cantine Settesoli, заяви: „В момента качеството на гроздето е отлично, тъй като се справихме с брашнестата мана, но поради горещините през последните седмици загубихме около 40% от предстоящата продукция. Тъй като температурите паднаха, неизгорялото грозде започва да възстановява силата си, така че общият спад [в производството] може да бъде по-нисък.“

Още
Торене на царевица през пролетта
НОВИНИ

Фермерите в ЕС намаляват площите с царевица

Голямата конкуренция и проблемите с климата карат все повече фермери в ЕС да намаляват площите с царевица, пише „Зерно Онлайн“. Заради влажното и студено време в страни като Германия например закъсня старта на сеитбената кампания, докато в Испания и Франция засушаването продължава да носи негативни последици. Първите публикувани прогнози на ЕК за новата стопанска година показват, че площите с царевица в страните членки ще достигнат до 8,5 млн. хектара, което е с 330 хил. хектара по-малко в сравнение с 2022/23 година.

По-малко площи с царевица се очаква да засеят някои от най-големите производители като освен Германия и Франция в това число влизат още България и Румъния. Все пак анализаторите се надяват, че при добри климатични условия, фермерите в ЕС могат да съберат доста по-добра реколта в сравнение със засушливата 2022 година, когато производството стигна най-ниското си ниво от 2007 година насам.

Според анализаторите сред причините за намаляване на посевите с царевица е както насочването на производителите към по-сухоустойчиви култури, така и предпочитанието им към рапицата и есенните култури. Друг негативен фактор е оказваният натиск върху пазара особено в страните, в близост до Украйна. Ако се запазят оптимални климатични условия, дори и при по-малко площи, анализаторите на ЕК очакват възстановяване на производството на царевица на ЕС до нивото от 65 млн. тона.

Рязкото намаляване на поголовието от едър рогат добитък, огнищата на птичи грип и високата инфлация ограничаваща потреблението на млечни и месни продукти, също водят до намаляване на потреблението на царевица за храна на животните. Високата и цена пък кара все повече животновъди да я заместват с пшеница като съставка за фуражите.

Още
От 2016 година лозовите масиви ще могат да се разширяват с размер до 1% от действителния производствен потенциал или действително засадените площи
НОВИНИ

Лози във Франция напъпиха още през януари

Някои лозови насаждения със сорт „Гренаж“ във Франция вече са започнали да напъпват преди края на сезона на резитбите, информира специализираният поррталvitisphere.com, позовавайки се на информация на ффермер от региона на Гар. Пожелал да запази анонимност, винопроизводителят отбелязал, че за пръв път става свидетел на подобно явление. Все пак по думите му неговите масиви, засадени през 1990 година са успели да останат незасегнати от климатични явления като слани и градушки в последните два сезона.

Подобен феномен за ранно цъфтене на лозите със Сира“ наблюдават и фермерите от френската част на Пиринеите в близост до границата с Испания. Експерти по климатология не изключват по-ранно от обичайния период да се наблюдава напъпване на лозите в Бордо атлантическото крайбрежие и в средиземноморските региони на страната ако продължи мекото и топло време.

Още
НОВИНИ

Проф. В. Казанджиев: Тенденцията за намаляване на валежите у нас ще води до увеличавне на периодите на продължително засушаване

Трайната тенденция за намаляване на валежите и увеличаване на температурите все повече ще определят агроклиматичните условия у нас, а с правянето с дефицита от вода и предотвратяване на бързото изчерпване на запасите от влага в почвата изправя пред големи предизвикателства не само фермери и селекционери , но и администрация, която трябва да предприеме възможно най-скоро мерки както за внедряване на съвременни поливни системи, така и за райониране на отглеждането на култури спрямо най-подходящите за тях агроклиматични условия. Около това се обединиха учени, експерти и фермери по време на състоялата се вчера кръгла маса посветена на развитието на земеделието в условията на променящ се климат. А доказателства за бързите промени в климата предостави агрометеорологичната наука.

Според нея красноречив факт за тези промени е намаляването на валежите в различните периоди на годината свързани както с натрупването на влага в почвата, така и с развитие на културите и на добивите.

„За периода октомври март известен е като период на влагонатрупване от земеделските култури, наблюдаваме намаление на валежите особено в региони като Централна Северна България крайните югоизточни и югозападни райони на страната с между 20 и 25%, в периода април-юни, през който се формира продуктивността на растенията картината е подобна като в цялата страна се наблюдава в различна степен намаление на валежите. Такава е картината и в периода на формиране на добивите между юли и август, като най-силно е намалението на валежите в централните и южни райони на страната както и в Добруджа“,заяви агрометеорологът проф. ВалентинКазанджиев

Данните на които се базират агрометеоролозите са за периода между 1986 и 2020 година. За този период минимално увеличение на валежите се наблюдава само в районите около Разград и Шабла.

Продължителността на засушаванията, наблюдавани у нас през летните месеци по думите му са между 30 и 60 дни, като в различни години тези периоди достигат и до 70-80 дни, което сериозно затруднява работата на фермерите на полето, защото сушата от лятна преминава в есенна.

Сумата от активните температури, която се формира под въздействието на средните денонощни температури за периоди с температури равни или по-високи от 5 градуса е най-висока в крайдунавските и югоизточни региони между 4 200 и 4 600 градуса, докато в останалите части на страната е малко под 4 200 градуса.

Динамиката на валежите показва че се върви към бавното им намаляване

При средна норма от 622 мм на валежите за страната, след 2000 година агрометеоролозите регистрират както години с по-ниски като количество и сума на валежите от нормата, така и години с доста по-сериозни положителни отклонения. Това според проф. Казанджиев означава че се наблюдава тенденция към слабо понижение на нормата на валежите. Интересен е фактът, че сумата на валежите единствено през есенните месеци е в положителна посока, докато през останалите месеци тя е с отрицателна, вследствие на което се получават продължителни безвалежни периоди.

Средните температури на места в страната са с до 2 градуса над обичайните

Друг фактор показващ, че се върви към затопляне е отклонението на температурите, като през 2000 година например то е било положително достигайки до 2 градуса. Най- малко отклонение на температурите през зимните месеци се наблюдава в южния и северен централен район, като нарастването на температурите в северния централен район в края на зимата и началото на пролетта е много по-голямо отколкото в южния централен район. Най-голямото положително отклонение на температурите през януари се наблюдава в Северозападна България, докато в останалата част на страната то е между 0,5 и 1 градус. Данните на учените са за период между 1930 и 2020 година.

Най-сериозни щети върху овошките нанасят майските слани

 

Що се отнася до късните пролетни слани, там агрометеорологичната наука установява, че в първата половина на април, концентрация на слани има основно в северноцентралните региони на страната и в Тракийската низина. През втората половина на месеца сланите се преместват в североизточната част на страната и по-малко в регионите на Пловдив, Пазарджик, Карлово и Асеновград. Към 25-28 април концентрацията на сланите отново е най-голяма в централните северни части на страната и източните части на Тракийската низина. “Най-жестоки щети особено върху ранната плодова реколта нанасят майските слани, чиято концентрация е предимно в Североизточна България и Тракийската низина“, смята проф Казанджиев.

Ефектът от всичко това според него е, че с увеличаване на средните температури, се удължава периодът на вегетация на растенията, което може да доведе до натрупване на т.нар.баластни температури, които са с негативно влияние върху растежните процеси и водят до стрес в растителните екосистеми. Така например при регистриране на по-високи температури през януари и февруари се стига до форсирано развитие на ранноцъфтящите растения, а късните мразове причиняват щети най-вече при овошките при ранно цъфтящите видове като праскови, череша и бадеми. От друга страна продължителните безвалежни периоди създават условия от лоша влагозапасяемост през студения период и бързо изчерпване на влагозапасяемостта в почвите през лятото.

Друг вид метеорологично явление, което нанася щети върху посевите е преовлажняването, като в последните години от земеделското министерство не се предприемат никакви мерки за отводняване на земеделските площи.

Към 2050 г. затопляне с до 2,4 градуса и намаление на валежите с до 20%

Моделите на агрометеоролозите използвани за да се даде по-ясна представа за климатичните условия в близко бъдеще са показали, че до 2050 година на места особено в централните части на страната, температурите могат да се увеличат с до 2,4 градуса (с 95% вероятност). Що се отнася до сумата от валежите до 2050 година най-сериозно засегнати ще са регионите отново в централната част на Източна България , където намалението ще е с между 15-20%, а в останалите райони ще е между 5 и 10%.

Прогнозира се много високо отклонение както на средните януарски температури в северните и северозападни части на страната и около Силистра,така и силно повишение на средните летни температури особено в регионите между Русе и Козлодуй и в южните части на страната между Кърджали, Хасково и Крумовград. Продължителността на зимата се очаква да падне в региона на Кнежа от 110-120 дни до под 80 дни. Според учените продължителността на вегетационния период особено в южните части на страната около Петрич до 2050 година ще достигне до 350 дни, в повечето райони около Пловдив, Карнобат и Ямбол тя ще надмине 300 дни. Ето защо е нужно вземането на сериозни мерки да се осигурят необходимите запаси от вода в почвата. Очаква се увеличение в броя на последователните дни с валежи в страната под 1 мм , докато броят на дните с валежи над 1 мм ще останат без промяна.

Към 2050 година се очаква районът около Добрич и Генерал тошево да е с най-ниска сума на годишните валежи. Според прогнозите се очаква сравнително добри количества валежи да има в северните и северозападни части на страната. „Време има , но ние даваме знак, за взимане на подходящите технологични решения, свързани както със селекцията, така и с поливното земеделие, за да се осигури необходимата нужда от вода“, казва още проф Казанджиев.

До 2050 година според него в страната ни трябва да се предприемат меки мерки за осигуряване на достатъчно вода особено в централните и източни части на страната, където се очаква намаляване на сумата на валежите, селекционерите да създадат нови сортове и хибриди, да се актуализират агроклиматичните райони, за да се преодолее съществуващият хаос в отглеждането на земеделски култури, което пък да се обвърже по трайно със субсидиите и те да се дават за отглеждане на точно определени култури, които са най-подходящи за отглеждане в съответните региони на страната.

Още
НОВИНИ

Климатичните промени изправят Европa и пред …ветрова суша“

Климатичните промени вече оказват влияние и върху силата на вятъра, като особено засегнати от т.нар. „ветрова суша“ са северноевропейските страни пише Bigthing.com . Дания с дял на вятърната енергия в общия микс от 44% и Ирландия с дял от 31% са страните в Европа, които са най-зависими от производството на енергия от вятърни мощности. Други страни на Стария континент, които са силно зависими от производството на вятърна енергия са Португалия с 26%, Испания с 24% , Германия с 23%, Великобритания с 22% и Швеция с дял от 19%. Според експертите от международната група по климатичните промени, към 2050 година скоростта на вятъра в Европа може да падне с между 2 и 8%, , и ако енергийната индустрия не инвестира в технологии за съхраняване на произведената енергия за дни, в които няма вятър, те са на мнение, че „вятърната суша“ на континента е сигурна.

Спад в скоростта на вятъра през миналата година е бил регистриран в големи части на Северно море, Скандинавието и Източна Европа, където скоростта на вятъра е намаляла с между 5 и 10%. За Балканите и Турция се регистрира увеличение на скоростта на вятъра с между 5 и 15%. Намаляването на средната скорост на вятъра може да се отрази на работата на вятърните перки, работещи в диапазон между 14 и 96 км/час.

През миналата година коефициентът на натоварване – тоест съотношението на действителната продукция към теоретичния максимум – спадна с 13% в Германия и Обединеното кралство и с 15% до 16% в Ирландия и Чехия, съобщава Les Echos. Германски и датски енергийни компании вече отчетоха загуби и заради понижението на скоростта на вятъра през миналата година. Очаква се непостоянната скорост на вятъра да се отрази върху цените на енергията, произвеждана от ветрогенераторите, като предоставянето и изгуби част от надеждността си ако не се измислят и внедрят технологии за нейното улавяне и складиране за да се освободи в дни на безветрие.

Това е въпрос, който ще става все по-важен, тъй като делът на вятъра в общия енергиен микс на Европа се увеличава – което ще стане поради неумолимото намаляване на енергията, захранвана с въглеводороди, и нежеланието да се приеме напълно ядрената енергия.

Още
НОВИНИ

Сезонът на обещанията

За втора поредна година лятото не ни изненада както с екстремно високите температури и повсеместното засушаване, така и с това че се заформи като своеобразен нов сезон на обещанията. Интензитетът им се повишава до червено подобно на температурите, и не се вижда края, защото за целокупното население следва поредния изборен тест. Преди избори, най-силното оръжие на кандидатите за политическа слава са тъкмо обещанията.

Ако започнем хронологично, първо в нашия случай бяха обещанията на вече отишлото си ръководство на земеделското министерство, за една добре работеща административна машина, оставена в наследство на новите, за перманентна работа по стратегическия план, за ОК реколта и за спокойно посрещане на продоволствените нужди. После дойдоха новите, които обещаха в спешен порядък да изгладят несъвършенствата в работата на последните, да продължат работата по стратегическия план и да подготвят нужното законодателство така че например да се улеснят трудовоправните взаимоотношения. А, и да се спре забавянето на проекти във фонда, което явно е повече от десетилетна практика, щом като всеки нов шеф на ДФ „Земеделие“ идва с подобно обещание. Само дето времето не стига, както за неговото изпълнение, така и за провеждане на също обещаните реформи за повишаване ефективността на неговите структури. А щом като има проблеми с движението на проекти по вече остарялата програма, явно има нужда от структурни промени. Иначе не е лишено от логика предположението още от сега, че може да се очаква закъснение и в прилагането на интервенциите от новия план, пак заради липса на капацитет.

И как производители да чакат изпълнение на тези обещания, очевидно с политически привкус, след като мине не мине, шефове на основни ведомства в министерството се сменят на всеки три месеца? Как да се очаква приемане на каквито и да са читави законопроекти, които уж да са в тяхна полза, като от година и половина няма нормално работещ парламент. До края на годината оптимистичният вариант е, поне да се сформира нов състав на парламента, а песимистичния , до Коледа да не успее да се състави нов кабинет, и ново завъртане на колелото на късмета, което съвсем ще удължи сезона на обещанията.

На фона на климатичните промени, галопиращи цени и непосилно високи разходи на производителите обаче съвсем не им е до политически обещания. По-важното им е как да набавят храна за животните за зимата, и семена за сеитбата. Как да променят своите технологични схеми, така че да минимизират негативния ефект както от високите цени било на фуражи и торове, така и от промените в климата. Ето защо ако няма с какво да нахранят животните си през зимата или с какво да засеят през есента и пролетта, за земеделските производители, обещанията на политиците са като мираж в пустиня. Пустиня в каквато Европа като нищо може да се превърне, с оглед и на все по-продължителните като време тенденции на суша в последните години. За политиците обаче е време за обещания. Сезон пореден…

Още
НОВИНИ

Земеделските производители могат да се включват в търговията с вредни емисии само в рамките на частни проекти

„Към настоящия момент земеделските производители могат да се включват в европейската търговия с вредни емисии само в рамките на частни проекти и доброволни инициативи като политиката в тази област е насочена към големи предприятия и ТЕЦ-ове , които имат топлинна мощност над 20 Mw производство на ток“, каза Емилия Димитрова, старши експерт на WWF при представяне на специален научен доклад, посветен на климатичните изменения и България. По думите и в момента текат преговори за включване в търговията с вредни емисии на европейско ниво на транспорта и сградите, докато земеделието и горите за сега са изключени от този процес и могат да се включат св нея амо чрез частни проекти.

„Реализирането им обаче е изключително сложна задача, тъй като не са и много експертите, които могат да изчислят нивата на изхвърлените вредни емисии, които са обект на търговия“, разясни още експертката. Търговията с вредни емисии набира все по-голяма скорост, и все повече инвестиционни фондове се ориентират към нея.

Освен чрез търговията, изхвърлянето на вредни емисии в атмосферата може да се оценява по думите и чрез други различни механизми като въглеродния данък, чрез който се фиксира определена цена на емисиите. Освен това в практиката навлизат различни доброволни частни бизнес модели, на големи компании които не са задължени да определят въглеродните емисии, но те ги остойностяват при взимане на финансовите си и инвестиционни решения. Това превръща инвестициите в нисковъглеродни бизнеси в доста по-атрактивни

Според експертите климатичните промени у нас скоро могат да доведат до големи периоди на засушавания, които да допринесат за спад в добивите от земеделски култури с между 10 и 20%. Освен това от WWF алармират, че страната ни е все по-силно изправена пред риска от мегапожари, които да засягат огромни територии и да водят до практическо унищожаване на хумосния слой на почвата. За реализацията на доклада подкрепа са оказали от германската фондация „Конрад Аденауер“.

Още
НОВИНИ

Промените в климата ще продължат да оказват влияние върху цените на храните според учени

Климатичните промени ще продължат да оказват влияние върху цените на храните, тласкайки ги към нови рекордни стойности информира UkrAgroConsult. Измененията в климата освен че оказват вредно влияние върху земеделските култури, карат все повече правителства да увеличават запасите от храни за черни дни или да въвеждат ограничения за търговията.

Екстремалните природни явления през изминалата година са довели до увеличаване на цените на храните като се очаква запазване на тенденцията и през тази година, тъй като заради слаба реколта,на пазара може да се очаква дефицит на някои продукти. Така например заради събития като екстремни наводнения и засушаване рязко поскъпване са отбелязали стоки като бразилското кафе, белгийските картофи и канадският жълт грах. Последният е чест заместител на жиотинските белтъчини във вегетарианските храни.

Заради глобалните промени в климата, учени предупреждават, че подобни явления с екстремни стойности могат да се превърнат в нещо съвсем обичайно. Освен това пандемията не само е повлияла върху логистиката, но е променила и хранителните навици на потребителите, което е довело до поскъпването на основните продукти като захар и пшеница.

„Земеделието най-остро изпитва промените в климата, както такива с краткосрочен характер, така и дълготрайните“ се казва в доклад на Института по околна среда в Стокхолм. В него се казва още, че това създава много по-високи рискове отколкото възможности за селското стопанство.

Силните студове в Бразилия през юли миналата година засегнаха пояса на кафето и тласнаха цените на кафето до седемгодишен връх а проблеми с логистиката също не позволихана храните да поевтинеят в края на годината. Като цяло времето в Бразилия е неустойчиво, но за втора поредна година явлението „Ла Ниня“ може да доведе до увеличаване на валежите и сушата в останалия свят.

„Ако знаем че това явление отново ще се прояви цените на храните ще поскъпнат от рано“, смята Марио Запакоста, старши икономист към ФАО. Това води до лавинообразна реакция и поскъпването на някои заместители в хранителната индустрия. Както се случило с жълтия грах заради безпрецедентното засушаване през миналата година в Канада. Поскъпването му с над два пъти сериозно удари производителите на храни на растителна основа.

След наводненията опустошили големи части от площите в Европа пострадаха и белгийските картофи. Изследователите от Стокхолмския институт за опазване на околната среда смятат, че резките климатични промени ще доведат до силно намаляване на добивите в някои региони по света.

За последните три десетилетия добивите от царевица, кафе „Арабика“ и захарна тръстика са намалели с между 27% и 59% . „Това е основният ни проблем пред планиране на адаптацията към промените в климата“, смята един от авторите на доклада Магнус Бензи, според който комбинацията от спад в добивите и увеличаване на цените е заплаха за продоволствената сигурност особено на страните зависещи от внос на храни и агро суровини. Според него кризата може да се задълбочи още повече в зависимост от това как тези страни реагират дали чрез увеличаване на вътрешните запаси или налагане на ограничения в търговията.

„Паралелни климатични кризи като едновременно или последователно засушаване в отделни региони могат да доведат до увеличение на дефицита от храни и да зачестят заради глобалното затопляне“, казва още Бензи.

Още
НОВИНИ

Тиктака ли часовникът на климата още по-бързо за земеделието?!

В седмицата за климатични действия, активисти поставиха огромен часовник в Ню Йорк, който ще измерва колко време остава, преди температурите да станат критично високи, иначе казано глобалното затопляне на планетата да стане необратимо. Оказа се че това време не е никак далеч, само след някакви 7 години и 102 дни. След това средните температури ще надминат с градус и половина нивата от прединдустриалната епоха. Една от причините за това за това ще е нивото на изхвърляни вредни емисии в атмосферата.

През същата тази седмица шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лаен обеща Европа да се превърне в световен лидер в редукцията на вредните емисии в атмосферата, като за 2030 година Старият континент си поставя още по-амбициозната задача, да намали нивата на изхвърлени в атмосферата вредни емисии с 55%. Дали обаче това ще стане реалност, от сега никой не може да каже. От сега обаче ООН вещае огромни глобални климатични изменения-изчезване на морски рифове и топене на арктически ледове, ако подобни гранични стойности на температурите бъдат достигнати.

Дали обаче земеделието в европейското му измерение, зависимо от субсидиите, с интензивно производство, конвенционално в по-голямата си част ще успее да допринесе за съкращаване на вредните емисии, а с това и да отложи подобен сценарий, който може да доведе до климатичен апокалипсис?

Моделът на субсидиране на европейските фермери отдавна предизвиква горещи спорове, и най-вече заради неравномерното разпределение на средствата между земеделските производители. Наскоро група учени публикуваха ново изследване, в което твърдят, че моделът на директните плащания не намалява, а задълбочава различията между фермерите, а ако ОСП запази настоящия модел, то тя трудно би допринесла за изпълнението на някакви дългосрочни цели по опазване на климата и разнообразието.

Последици макар и не с подобен мащаб, но с катастрофално локално влияние върху добивите, а оттам и върху доходите, изпитаха и нашите фермери през тази година. Част от тях- от Добрич до Кардам поискаха държавна подкрепа за да оцелеят и да не фалират. Вследствие от засушаването добивите им от зърнените и маслодайни култури са с между 2 и 3 пъти по-слаби от миналогодишните, а липсата на валежи и на финанси не само поставят под угроза кампанията за сеитба на есенниците, но и тяхната жизнеспособност.

През септември приключиха кръстосаните проверки, като стана известно, че над 3 хиляди декара са двойно декларирани. Брюксел даде зелена светлина за отпускането на 20 млн. лева за подпомагане на свиневъдите и птицвъдитеи стартира кампания срещу АЧС. Най-голямата лобистка организация на фермерите в Европа поиска дългосрочна прогрма за справяне с кризата. Винопроизводителите получиха общо милион и половина лева за „реколтата на зелено“. Помощи получиха картофопроизводители и животновъди. Забавянето в приемането на основните стратегически документи касаещи европейското земеделие се отразява и върху новия регламент за биопроизводството, който се очаква да влезе сила едва от 2022 година. Като се прибави и фактът, че вероятно под диктата на лобитата може да се стигне до орязване на екологичните ангажименти в бъдещата ОСП след 2020 година, още по-актуален става въпросът, дали европейското земеделие се готви да отговори на климатичните предизвикателства, защото часовникът цъка, а времето бавно изтича….

Още
НОВИНИ

Урсула фон дер Лаен официално предложи съкращаване на вредните емисии с 55% до 2030 г.

В своята реч за състоянието на Съюза, както се очакваше , председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лаен потвърди официално предложението на ЕК за редукция на вредните емисии с 55% до 2030 година. „До лятото на следващата година ще подготвим всички законодателни актове, така че да направим възможна подобна редукция“, заяви тя пред депутатите от ЕП, събрани този път в белгийската столица Брюксел. Тя отправи послания, че Европа може да сложи спирачка на климатичните изменения, и призиви за това всички страни да работя заедно за постигане на тези цели.

В мерките по постигане на поставената нова цел за намаляване на вредните емисии се предвиждат както такива за увеличаване на енергийната ефективност на сградите, така и за повишаване на устойчивостта на потреблението на енергия и увеличаване на електромобилите.

Течащото и в момент изказване на Урсула фон дер Лаен може да се проследи тук

Още
НОВИНИ

Полезни практики за адаптиране на фермерите към промените в климата

Екстремните метеорологични явления като суши и бури оказват опустошително въздействие върху европейското земеделие. За много фермери щетите и загубите могат да застрашат самото им съществуване. Те трябва да действат бързо, за да защитят поминъка си от изменението на климата. Екипът на LIFE AgriAdapt е измислил няколко практически начина да помогне на фермерите да се справят с този проблем.

От екипът зад LIFE AgriAdapt вече са помогнали на над 120 ферми в Германия, Испания, Естония и Франция да се справят с проблема с изменението на климата. Един такъв фермер е Бийт Лайбъл, който управлява обработваема ферма близо до Хайлброн в югозападна Германия.

Как ви се отрази климатичната промяна?

В моята ферма от доста време се справям с последиците от изменението на климата. Преди три-четири години, когато имаше силни есенни бури, видях сам негативното въздействие върху моята земя. Преживяхме и две години суша, което беше наистина трудно. Това екстремно време ни доведе до трудни условия на сеитба, по-малко добив и по-ниско качество на реколтата. Очевидно имаме големи притеснения.

Как се включихте в LIFE Agri Adapt?

Един ден четях местен вестник за селското стопанство и забелязах реклама, търсеща фермери, които да се свържат с LIFE Agri Adapt. Знаех, че имам нужда от помощ, затова реших да се свържа с екипа.

Как проектът ви е помогнал да се адаптирате към изменението на климата?

Благодарение на проекта сега знам много повече за изменението на климата от преди. Тези нови знания ме накараха да реша да премина към екологично земеделие.

Сега отглеждаме люцерна, както и бобовите растения. Те подобряват структурата на почвата, което я прави по-добра при екстремни метеорологични условия.

Ние също правим наши собствени органични торове от говежди тор, които намаляват химикалите. И планираме да произвеждаме органичен компост, за да отглеждаме нашите култури.

Можете ли да ни кажете за проверката на климатичните промени?

Проверката има за цел да повиши информираността на земеделските производители за климатичните промени. Тя разглежда данните за добива, информацията от държавната статистическа служба, както и прогнозите за времето и климата.

Използвайки тези данни, екипът на LIFE AgriAdapt извърши анализ на фермата ми и след това ми даде предложения какви промени мога да направя, за да се адаптирам по-добре към ефектите от изменението на климата.

Екипът е разработил и полезен уеб инструмент, който дава много информация за мерките за адаптация, как работят и тяхното въздействие.

Можете също да проверите знанията си с тест, който намирам за интересен и много полезен.

Има ли подобрения, за които вече можете да ни кажете?

Забелязах, че растящата люцерна прониква по-добре в почвата. Тя също така абсорбира вода по време на обилен дъжд, предпазвайки земята ми от ерозия. Трябва да има и други положителни промени от органичния тор и компост, но е необходимо повече време, за да се видят.

Какви са вашите надежди за бъдещето?

Надявам се на стабилни добиви и добри продажби. Също така искам почвата ми да бъде здрава, а земята ми да съдържа много различни флора и фауна. Основното ми желание е работата в тази ферма да продължи да защитава поминъка на семейството ми.

През 2013 г. Европейската комисия прие стратегия на ЕС за това как земеделието да се адаптира към изменението на климата, а през 2021 г. планира да въведе още по-амбициозен план, който да помогне на бизнеса, градовете и хората да се приспособят към ситуацията. Освен това стратегията на ЕС за биологично разнообразие до 2030 г. има за цел да насърчи биологичното земеделие и да увеличи разнообразието от видове на земеделска земя. Инициативата на ЕС за опрашители има за цел да спре намаляването на важни опрашващи насекоми като диви пчели и пеперуди, които помагат за растежа на културите.

Източник: Официален сайт на ЕС

Още
НОВИНИ

15 проекта се състезават за наградата Rural Inspiration Award 2020

Проекти на различни неправителствени организации и оперативни групи от цяла Европа се състезават за тазгодишните награди Rural Inspiration Award 2020, съобщават от EIP Agri. Всеки заинтересован може да се запознае с предмета им на дейност и да гласува за един избран от тях тук до 25 юни 2020 г.

Целта на конкурса е обмяна на добри практики за развитие на селските региони и се организира от Европейската мрежа за развитие на селските региони.

Сред предложените проекти за награда са: проект за производство на биотор от остатъци от биомаса, който се използва за отглеждане на дървета, проект за производство на почвени подобрители във формата на блокчета от органични материали, проект за откриване и тестване на биологични техники за борба с вредителите по лозята и др.

Наградите включват три категории: биоикономика, адаптиране към изменението на климата и намаляване на климатичните промени. Експертно жури ще избере един победител за категория, а четвърти победител ще бъде избран въз основа на резултатите от гласуването.

Още
Старите задължения на Селскостопанска академия (ССА) и част от текущите
НОВИНИ

Предизвикателствата пред земеделието във връзка с климатичните промени обсъждат учени и експерти на АГРА 2020

Две дискусии за предизвикателствата пред земеделието, свързани с климатичните промени и решенията на различни проблеми организират учени и експерти от ССА по време на специализираното изложение АГРА 2020 в Пловдив идната седмица. Сред основните теми ще бъдат новите зелени приоритети, като ще се предложат нови решения и научни подходи свързани с адаптирането към климатичните изменения, спецификите пред селекцията на зърнено-житните култури, възможностите за намаляване на екологичния отпечатък от животновъдството и други. Втората дискусия ще е посветена на проблемите пред растителната защита в условията на климатичните промени.Ето и подробна програма с темите на дискусиите.

Дискусионен панел 1 – 20.02.2020 г. от 13 часа в Зала № 2 на Палата № 6

Предизвикателства и решения за земеделието, свързани с климатичните и екологични промени.

Новите зелени приоритети в ОСП, научни подходи и иновативни решения, свързани с адаптиране към климатичните промени и намаляване на вредните въздействия върху околната среда.

проф. д-р Мартин Банов – Председател на Селскостопанска академия

Съвременни агроекологични подходи и агротехнически практики за устойчиво земеделие.

проф. дн Ирена Атанасова – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията„Н. Пушкаров”, София

Растителната селекция при зърнено-житните култури в отговор на климатичните и екологични проблеми.

доц. д-р Галина Михова – Добруджански земеделски институт

Възможности за оползотворяване на отпадни води от производството на розово масло.

проф. дн Иван Атанасов – Агробиоинститут, София

Възможности за намаляване на екологичния отпечатък в животновъдството.

проф. дсн Живко Кръстанов – Земеделски институт, Стара Загора

Представяне на проект на тема: „Мрежа за ефективен трансфер на знания за безопасно и икономически обосновано използване на отпадъчните води в селското стопанство в Европа“ (SuWaNu Europe) .

доц. д-р Стефан Шилев – Аграрен Университет, Пловдив

Дискусионен панел 2 – 21.02.2020 г. от 13 часа в Зала № 2 на Палата № 6

Международната година на растителното здраве . Как да защитаваме по-добре растенията в променящия се свят?

Растителното здраве – същност, значение, предизвикателства.

проф. д-р Оля Караджова, доц. д-р Женя Илиева – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията„Н. Пушкаров”, София

Състояние на мониторинга, прогнозата и сигнализацията в растителната защита.

гл. експерт Мария Томалиева, гл. експерт Мила Лазарова – БАБХ

Роля на почвения микробиом за почвеното плодородие и растителното здраве.

доц. д-р Галина Петкова – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията„Н. Пушкаров”, София

Заплахи за пчелите опрашители, свързани с растителното здраве.

проф. д-р Оля Караджова, доц. д-р Женя Илиева – Институт по почвознание, агротехнологии и защита на растенията„Н. Пушкаров”, София

Състояние и проблеми на растителното здраве при зърнено-житни култури в условия на променящ се климат.

доц. д-р Веселина Манева, доц. д-р Дина Атанасова – Институт по земеделие, Карнобат

Вируси по зеленчуците – методи за диагностика и идентифициране.

гл. ас. д-р Ганчо Пасев – Институт по зеленчукови култури “Марица”, Пловдив

Традиционното знание в защита на растенията в променящия се свят .

доц. д-р Десислава Димитрова, гл. ас. д-р Теодора Иванова – ИБЕИ – БАН

Още