Тагове

В северната ни съседка ще компенсират фермерите заради слабите добиви от царевица и слънчоглед

Непрекъснатите горещи вълни съпътствани с продължително засушаване нанася огромни щети върху посевите в Румъния, която рискува да се превърне в пустиня, пише „Зерно Онлайн“. В резултат на липсата на валежи в продължение на няколко месеца вече пресъхват водоеми като езерото Талабаска.

Вълните на аномални горещини в северната ни съседка следват една след друга, като в началото на седмицата за южните части на страната се обещава от синоптиците известно „захлаждане“ до 30 градуса, но към края на седмицата отново се очакват температури близки до 40 градуса. Според местните жители ако не се вземат мерки, скоро страната ще се превърне в пустиня. Мнозина свидетелстват за масово изсъхване на дървета и посеви.

Заради масивните щети от засушаването върху добивите от царевица и слънчоглед, румънското министерство на земеделието реши да предложи компенсации на фермерите.

Средствата трябва да бъдат изплатени до 30 септември 2024 г.

Европейската  комисия ще компенсира птицевъди в Италия с 46,7 млн. евро заради претърпени от тях щети от птичия грип, информира AG-Press.eu. Финансирани от земеделския резерв, плащанията трябва да бъдат извършени на фермерите до 30 септември 2024 г.

Между 1 януари 2022 г. и 30 април 2022 г. 23 огнища на високопатогенна инфлуенца по птиците от подтип H5 („птичи грип“) бяха потвърдени и нотифицирани от Италия. Засегнатите видове са кокошки, кокошки носачки, пуйки, патици и токачки. Италия незабавно и ефективно предприе всички необходими мерки за здравето на животните и ветеринарни мерки, включително контрол, наблюдение и превантивни мерки. Установени са предпазни и наблюдателни зони. Това доведе до загуба на производство на яйца за люпене, яйца за консумация и живи животни във фермите, намиращи се в зоните с ограничения за движение, както и загуби поради унищожени и декласирани яйца и месо.

След официално искане от страна на Италия Комисията реши, след задълбочен анализ, да покрие със средства на ЕС 50% от разходите, поети от Италия, за подпомагане на фермери, сериозно засегнати в райони с ограничения за движение поради огнища на птичи грип.

Само ферми, намиращи се в тези регулирани зони и засегнати от контролните мерки, причинени от 23-те споменати огнища, ще имат право да получат това подпомагане. За да се избегне двойното финансиране с публични средства, претърпените загуби не трябва да се компенсират от държавна помощ или застраховка. Плащанията,

Забраната за внос на земеделска продукция не е повлияла на вътрешния пазар заради по-високата себестойност на българската продукция

От Българския фермерски съюз са изразили подкрепата си за становището на правителството да бъдат поискани допълнителни компенсации от Европейската комисия (ЕК) за загубите на българските зърнопроизводители и особено на производителите на слънчоглед след отпадането утре на забраната за внос от Украйна, съобщава БТА.

„Правителството и фермерите заедно трябва да набележим пакет от мерки в подкрепа на бранша и да бъдат поискани средства от ЕК. Парите са необходими за осигуряване на ресурс за есенната сеитба и за гарантиране на новата реколта. Освен това да се засили контролът по внос на земеделската продукция от Украйна“, заяви председателят на Български фермерски съюз Георги Стоянов в съобщение, изпратено до медиите.

Според него забраната за внос на зърно от Украйна не е повлияла на пазара в България и все още има проблеми с реализацията на нашата продукция, тъй като е с по-висока себестойност заради наводнения и суша. Освен това цените на зърното продължават да са ниски и на международните пазари.

Български фермерски съюз предлага министърът на земеделието и храните Кирил Вътев да започне да си говори с бранша. Комуникацията с ведомството е много трудна и ограничена, каза Георги Стоянов. „Има още нещо, което трябва да се отвори – подходът, който се случи от днес за утре, вкараха се предложенията за отпадане на забраната за внос на зърно от Украйна, а днес вече е на дневен ред да се гласува, няма го диалогът с браншовите организации, няма го диалогът какво би могло да се случи. Ние водим такъв, когато е на дневен ред самата тема, а не предварително. Тук ефектът не е само икономически, трябва да се вземе под внимание, че ситуацията, в която работим в момента, е различна. Но ако си представим, че утре Украйна ще стане член на ЕС, ние нямаме механизъм, по който да защитим нашето производство“, коментира председателят на Български фермерски съюз.

Георги Стоянов смята, че правителството трябва да има цялостен подход към всички сектори в икономиката предвид геополитическата обстановка и икономическите последици от нея. За целта трябва да се направи стратегия за защита на българските производители и потребители с предвидимост в производството и гарантиране на пазари, като има и запазване на продоволствената сигурност.

От друга страна, да има защита на социалните интереси на производителите и населението на селските райони, защото загубата на пазари ще доведе до свиване на производството, съкращаване на работни места и още по-засилено обезлюдяване на селските райони. Важно е да се оцени ефектът на въздействието на всяко политическо решение, пише в съобщението. Според Стоянов за целта е необходимо да бъде създадена система и структура, която да идентифицира и управлява риска в земеделието. Също така да бъде осигурен финансов ресурс за гарантиране на компенсаторни мерки в резултат на последици от рискови ситуации и пазарни кризи. Това може да стане чрез създаването на Фонд за управление на кризи с финансов ресурс, което е добро решение към идеята за създаване на система за управление на риска и гаранционен фонд, който да я обезпечава. По този начин земеделските стопани ще имат сигурност, че при възникване на криза могат да бъдат защитени, за да имат финансов ресурс за подготовка за нова реколта, посочва още Български фермерски съюз.

„Към момента 40 хил. декара с трайни насаждения са пострадали от късните слани, като пораженията са основно в градини в Сливенско и Североизточна България“, заяви в отговор на депутатски въпрос служебният министър на земеделието Явор Гечев. Според него за да се прецени дали щетите са на 100% предстои на производителите предстои и втори оглед на пострадалите площи, тъй като когато растенията са във фаза на развитие поява на първа пъпка това е трудно да се установи. Гечев припомни пред депутатите, че съгласно сегашните правила на подпомагане подлежат само производители със 100% щети, без значение дали ще стигне бюджета. Ставката на декар в зависимост от културите по технологични карти е между 500 и 600 лева на декар.

„Към момента няма законови основания за подпомагане на фермерите с под 100% пропаднали площи. Надеждите ни са след активиране на новия стратегически план, където има мерки и финансов ресурс на социален принцип да може и това да се задейства“, заяви Гечев.

Според Цветан Ценков, председател на Българска камара „Плодове и зеленчуци“ през тази година земеделските производители особено в Североизточна България са претърпели големи щети във връзка с промените в климата. :Колегите особено в регионите на Хасково,Димитровград и Сливен претърпяха щети по трайните насаждения особено при сливите, череши , ранни кайсии и праскови, и за района на Сливен смятаме, че ще бъде обявена нулева година“, заяви пред медиите Цеков.

В зависимост от това кой от обсъжданите със браншовите организации подход бъде одобрен, зърнопроизводителите могат да разчитат на компенсации между 10 и 60 лева на тон, обяви заместник министърът на земеделието Тодор Джиков . „Към момента с НАЗ и кооперациите, които са заинтересовани страни са били обсъждани три врианта за изплащане на компенсациите. Първият вариант е изплащането на компенсациите да се извърши на база средни добиви от слънчоглед, при което ще получат по около 10 лева на тон. Вторият вариант е парите да се разпределят на база количества слънчоглед, съхранявани по складовете, които към 31 март възлизат на 460 хил. тона, което ще означава по около 60 лева на тон“ заяви Джиков.

Най-малко вероятният вариант, но и най-желан от фермерите е, средствата да се разпределят на декар, тъй като от Брюксел ясно са заявили, че предвидените в случая за страната ни 16,75 млн. евро не могат да се разпределят на калпак.
„Ще ми се да има национално съфинансиране, но това не зависи от нас“, каза пред депутатите Явор Гечев. Според него от бранша са поискали разпределението на средствата да е на декар с мотива, че не всеки от зърнопроизводителите е декларирал наличните количества слънчоглед по складовете пред земеделските служби.

Както по отношение на животновъдите, така и за тази помощ поради липсата на държавен бюджет за сега от министерството нямат отговор, дали към тези средства ще се добавят такива от национално съфинансиране. Гечев отчете пред депутатите липсата както на движение на цените на пазара, така и на активност у фермерите що се отнася до продажбата на слънчоглед. „Нужни са и други механизми, които ние продължаваме да разработваме“, добави още гечев.

Правителството одобри финансиране в размер на 213 млн. лв. за реализиране на политика в областта на земеделието, информира БТА, позовавайки се на пресслужбата на Министерския съвет.
Средствата са предназначени за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки за компенсации на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове.

В рамките на днешното заседание кабинетът одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за фуражите. С промените се въвеждат правила за производството, състава, пускането на пазара и употребата на медикаментозни фуражи. Също така се създава ред за одобрението и регистрацията на обектите, в които се произвеждат и търгуват те. Въвеждат се изисквания за издаване на ветеринарна рецепта, издадена само от ветеринарен лекар след извършен преглед на здравословното състояние на животните. Измененията включват и забрана за реклама на медикаментозни фуражи и за превантивната им употреба.

От 8 март започва приемът на документи по извънреднте мерки свързана с компенсиране на земеделските производители за преодоляване последиците от войната в Украйна, съобщават от от фонд „Земеделие“. За финансова подкрепа по подмярка 22.1 могат да кандидатстват земеделски стопани, които отглеждат пчелни семейства. В сектор „Пчеларство“ изплащането на помощта ще бъде на база предоставена справка от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните с броя на наличните пчелни семейства, установен съобразно извършен есенен преглед за 2022 г. и отразен в протокол за извършен профилактичен преглед от ветеринарен лекар.

По подмярка 22.1 са допустими за подпомагане и производители на ягоди или малини, оранжерийно производство за площите за които не са получили подпомагане по подмярката през предходния прием . Всички кандидати следва да имат регистрация по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани. Общият бюджет по тази мярка се равнява на малко над 2,8 млн. лева. Приемът ще продължи до 17 март.

Между 8 и 15 март земеделските производители могат да кандидатстват за компенсации и по още една извънредна мярка 22.2, по което малки и средни предприятия могат да получат еднократно подпомагане цел преодоляване на последиците от войната в Украйна, подсигуряване на продоволствената сигурност и преодоляване на дисбаланса на пазарите. Бюджетът по нея е 3,5 млн. евро, като един кандидат- МСП може да получи до 100 хил. лева.

европейската комисия е одобрила френска държавна помощ с бюджет от 215 млн. евро която цели да компенсира фермерите за смекчаване на икономическите последици от преустановяване на използването на глифозат, информира Ag-Preess.eu. Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи, приета от Комисията на 23 март 2022 г., изменена на 20 юли 2022 г. и 28 октомври 2022 г.

Съгласно тази схема помощта ще бъде под формата на данъчен кредит в размер на 2 500 евро годишно на бенефициент. Целта на схемата е да помогне за смекчаване на някои от икономическите последици от преустановяването на употребата на глифозат от фермите през 2022 и 2023 г., които се засилват от войната на Русия срещу Украйна.

Към момента 48 земеделски производители са подали заявления за пропаднали площи вследствие на преминалата през уикенда буря над Бургас и Поморие. Това е станало ясно днес при посещение на зам. министър Тодор Джиков в региона. Вследствие на направените от комисиите проверки са установени над 2 500 декара с лозови масиви с напълно унищожени насаждения. Проверките се извършват от четири екипа на областната земеделска служба, като пострадалите производители ще бъдат компенсирани със средства по схемата за щети по земеделските култури, причинени от неблагоприятни климатични събития.

За унищожените конструкции в лозовите масиви областният управител Мария Нейкова пое ангажимент да бъде направено всичко възможно, за да получат хората подкрепа от държавата, като на базата на подадените заявления ще бъде поискана оценка на щетите от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет.

Пчелари и животновъди вече могат да кандидатстват за помощи за компенсирани щети от претърпени бедствия, информират от агроминистерството. Във връзка със зачестилите пожари на територията на страната Министерството на земеделиетооттам напомня, че от помощта могат да се възползват производители, отглеждащи селскостопански животни и пчелни семейства, ако са регистрирани по Наредба № 3 от 1999 година.

За целта е необходимо да се обърнат към съответните областни дирекции „Земеделие“ или общинските служби по земеделие по местонахождение на животновъдния обект, където да подадат писмено заявление за проверка на място от постоянно действащите експертни комисии и издаване на консулттивен протокол.

Държавата ще отдели допълнителни 300 млн. лева за да компенсира пострадалите от градушката земеделски производители в Садово, съобщиха от агроведомството Това е станало ясно при срещата днес на премиера Кирил Петков и земеделския министър Иван Иванов с пострадалите стопани. Аграрният министър заяви, че ще бъдат обезщетени земеделските стопани, които са с унищожена продукция както на 100%, така и тези, чиито щети са под 100%.

Според него допълнителният ресурс от 300 млн. лв. до края на годината ще бъде насочен към земеделските стопани, във връзка със справяне с кризата в Украйна. „Средствата ще бъдат осигурени чрез европейски и национални мерки“, обясни още той. Ивановопълни, че до 15 юни ще бъдат изплатени 143,5 млн. лв. по Ковид мярката, в чийто обхват са включени и производителите на плодове и зеленчуци.

До момента в община Садово са подадени 39 заявления за изплащане на компенсации, като до крайния срок остават още три дни. 29 от тези заявления са вече обработени, като от агроведомството е поет ангажимент, фермерите да си получат средствата до месец.

Агроведомството е готово да обяви извънреден прием на докуенти за изплащане на компенсации на пострадалите от последната градушка в Садово земеделски производители. Това заяви За „Радио Пловдив на БНР днес министър Иван Иванов,

Той разясни процедурата, по която пострадалите от неблагоприятни климатични явления стопани трябва да действат. След настъпване на събитието земеделският стопанин подава в 7-дневен срок заявление общинска служба „Земеделие“ или до областна дирекция за извършване на обследване. На база извършеното обследване се издават констативни протоколи за 100% пропаднали площи в резултат на неблагоприятни климатични условия, включително градушка.чай експертите не могат да направят обследванията и да се изчислят точните размери на щетите“, обясни земеделският министър.

Относно падналата градушка в района на Садово и силните дъждове от региона на Поповица в последните дни данните на Регионална агенция „Борба с градушките“(РДБГ) – Поповица показват, че тя защитава около 2 244 кв. км. В нейната защита са разположени големи градове с прилежащите им територии като Труд, част от Пловдив, Асеновград, Садово, Първомай, Чирпан, Димитровград Раковски и Брезово.

Първите данни за паднали градушки от полигоните се събират от ракетните площадки. Освен данните за паднала силна градушка от 6-та клетка в района на Садово, данни за много обилен дъжд (над 22 л./кв.м.) и рядък град с размери на грах за около 3-4 минути са докладвани от ракетните площадки в Шишманци и Маноле.

Общата площ на 7-те обработени градови клетки е 460 129 декара, а само на 6-та е 153 000 декара, като 109 000 от нея са обработени след изтичането на забраната. 34 600 декара са останали необработени заради забраната.

По същото време на 31 май има забрана за всички сектори на РДБГ с. Гелеменово, област Пазарджик и РДБГ с. Голям чардак, област Пловдив, но забраната не е повлияла върху обработката на градоопасните облаци.

т около 300 пестицида, разрешени от законодателството на ЕС, само 20 са разрешени от стандартите за биологични продукти, всички извлечени от естествени съставки) , естествени торове; забраната за използването на ГМО дрожди (генетично модифицирани организми). Добавянето на сулфити е разрешено (в ЕС), но общите разрешени нива са по-ниски от тези на небиологичните вина: 100 mg/l за червени вина (срещу 150 mg/l за конвенционални вина) и 150 mg/l за бели и розе (срещу 200 mg/l).

Българска Асоциация Биопродукти /БАБ/ и Национално Сдружение на Българските Лозари /НСБЛ/ вчера се срещнаха със служебните министри на финансите Валери Белчев и на земеделието, храните и горите Христо Бозуков.

Повод за срещата бе задълбочаващата се криза в лозаро-винарския сектор в България. Българските лозари алармираха, че изкупната цена на гроздето намалява, а производствените разходи се увеличават, което обрича този стратегически сектор на икономиката на дълбока криза, водеща до съкращаване на персонал и закриване на фирми.

В срещата с двамата министри БАБ и НСБЛ настояваха за компенсаторни механизми за сектор Лозарство и ясни и конкретни ангажименти от страна на държавните институции, които биха върнали сектора на мястото му като стратегически поминък, създаващ добавена стойност и много работни места. Над 200 000 души зависят от сектор Лозарство, а 25 000 са пряко заетите.

Земеделският министър Христо Бозуков и зам-министър Явор Гечев запознаха двете асоциации със стратегически план за развитие на лозарството в България, както и че по Ковид мярката лозарите ще получат по 17 лв/декар за 2021 г. Представителите на двете асоциации пък настояха и за промяна в закона за виното. Финансовият министър Валери Белчев от своя страна изрази съпричастност към проблемите на българските лозари, но сподели, че не е оптимист относно възможността за компенсиране загубите на лозарите за тази година.

Земеделски производители с пропаднали площи под 80% заради сушата ще получат компенсации по de minimis, съобщи земеделският министър Десислава Танева. По думите й, ще се обсъдят два варианта за механизъм по държавната помощ. Единият е компенсация за всички пропаднали площи под 80 % заради сушата, а вторият само за тези стопани, които имат спад в добивите от 30 %.

Средните добиви от пшеница са паднали с над 30% спрямо миналогодишните в областите Добрич, Варна, Сливен, Бургас, Ямбол, Силистра и Шумен. Как ще бъдат подпомогнати земеделските производители ще стане ясно в края на месеца, когато бъдат обобщени и данните от кампанията по прибиране на царевицата. Допълнителната компенсация се очаква да е с размер общо между 8 и 10 млн. лева. През следващата седмица ще бъдат отпуснати 4,6 млн. лева компенсации за производителите със 100% пропаднали площи.

От фонд „Земеделие“ ще изплатят малко над 37 хил. лева на животновъда Стоян Господинов ,чиито крави починаха след водопой на 27 юли, съобщи БНР. В момента се води разследване за източника на на замърсяването, като вече е установено, че съдържанието на азотни торове във водите на река Марица е било стотици пъти над допустимите стойности.

Приемът на заявленията по извънредната мярка за компенсиране на фермерите за преодоляване на последиците от кризата с коронавирус се очаква да започне през юли или август, каза пред депутатите от комисията за наблюдение на еврофондовете Десислава Танева. Мярката ще е разделена на три подмерки , като по подмярка covid 19 1 заявления ще подават земеделските производители от така наречените чувствителни сектори- животновъдство (едри и дребни преживни животни) , растениевъдство, розопроизводство, пчеларство и отглеждане на декоративни растения.

По тази подмярка от ЕК не са одобрили искането на страната ни за плащане на единица площ или брой животно на компенсациите, и са поискали да се определи абсолютна сума за категория стопанство.

По втората подмярка за компенсации ще кандидатстват всички останали подсектори в областта на растениевъдството и отглеждането на свине и птици. След обсъждане с представителите на браншовете от агроведомството са предложили плащането да е 30 лева на заето лице в стопанства отглеждащи други култури извън допустимите за първата подмярка. За свиневъдите се предвижда по 245 лева на лице, и по 435 лева за едно лице в стопанства, които отглеждат птици.

Както е известно максималния размер на подпомагането, което един фермер може да получи по антикризисната мярка е до 7 хил. евро.

По третата подмярка предвиждаща компенсации за малки и средни преработвателни предприятия са предвидени два варианта на подпомагане по избор на кандидата- 5% от декларираните приходи от реализация на преработената продукция за 2019 година ако има поне 20% спад на приходите за 4 месеца за 2020 г. или по 270 лева на едно заето лице.

Фермерите засегнати от АЧС са получили общо над 9,5 млн. лева за дезинфекция и почистване на стопанства тип „заден двор”, каза за БНР Силвия Василева , директор на дирекция „животновъдсво в агроведомството. Компенсации са получили над 32 хил. стопанства. По промените  в наредбата за ветринарномедицинските изисквания за животновъдните обекти се е работело много преди да избухне епидемията от АЧС.

Промените засягат както големите ферми, така и стопаните, които гледат животни за лична употреба. Причината е, че за чумата няма ваксина. Единственият начин да се справим със заболяването е именно да гарантираме биосигурността така, че да предотвратим неговото разпространение. … Мерките не са тежки. Те са свързани със спазване на една култура на отглеждане и лична хигиена” , каза Василева.

Оъ фонд „Земеделие” съобщават, че от днес започва приемът на заявления за компенсации на фермерите претърпели щети от неблагоприятни  климатични условия през текущата календарна година. Документи се подават в областните дирекции на ффонда  до 15 октомври 2019 г. Финансовото подпомагане ще бъде изплатено до 8 ноември, като бюджетът за компенсирае на земеделските производители е

Отпуснатите средства се разпределят за щети, настъпили през 2019 г., при следния интензитет от производствените разходи по култури:

– Зърнено-житни, зърнено-бобови култури и слънчоглед – до 30%;

– Фуражни култури – до 80%;

– Плодове, зеленчуци, етерично-маслени, технически култури – до 80%;

3,14 млн. лева.

Над 7400 заявления за компенсации са подали собствениците на стопанства тип „заден двор” които са умъртвили доброволно  отглежданите от тях прасета. Това съобщава БНР позовавайкисе на изявление на аграрния министър Десислава Танева в парламента днес. До момента са изплатени над 2 200 000 лева, а от заразата са засегнати 12 обласи. Предстои да бъдат ефтаназирани още 1 000 прасета в свинекомплекса в село Голямо Враново.

В аграрното министерство не очакват проблеми след одита от Брюксел на мерките, предприети срещу АЧС. Това каза в интервюза БНР земеделският министър Десислава Танева. От  думите и става ясно още  че чаканите от ЕК 2,9 млн. евро ще са за така таречените „превенционни годишни планове 2018-2019 г“. Това означава подкрепа на Националната лаборатория за изследванията на африканската чума по свинете, подкрепа за диагностикумите, за броя лабораторни изследвания – всичко, което държавата осъществява като превенция и надзор в съответните зони.

До 30 дни Брюксел ще отпусне още 11 млн. евро за компенсация за унищожените прасета в индустриалните свинеферми:Те са по така наречената „възможност за спешна помощ“ в ситуация на африканска чума по свинете, както сме ние в момента. Това писмо беше изпратено на 30 юли от Българска агенция по безопасност на храните и включва прогнозната стойност за обезщетяването на огнищата, където са регистрирани в регистрирани свиневъдни обекти и по повод унищожаването на регистрираните свине в тези обекти“, уточни още Танева.

Общо над  3 млн. лева компенсации за зимните пръскания са получили днес овощарите, съобщиха от фонд „Земеделие. Компенсации са получили 2 959 земеделски производители, отглеждащи трайни насаждения, ягоди и малини. Финансовата помощ възлиза на 27 лева на декар, като покрива  периода след преминаване на студовете до набъбване на плодните пъпки.

Пчеларите ще получат компенсации по „де минимис“ за претърпените от тях щети вследствие на нерегламентирани пръскания. Това е станало известно след днешния консултативен съвет по пчеларство.  Компенсации ще получат онези от пчеларите, които са подали пълния комплект документи, включително и резултати от изследвания за причината за смъртността на пчелните семейства, съобщи агроминистърът Румен Порожанов. Предстои определяне и утвърждаване размера на помощта Браншът се е споразумял за промени в текстовете на Наредба 13, като пчеларските организации трябва да представят предложенията си до средата на месеца.

Ще се разпишат процедурни правила, за да се знае какъв е редът за взимане на проба, как се установява нарушението. След това ще се извърши обучение на служители от всички 28 области в страната, за да се избегне падането на актове в съда. При условие че е доказано масово отравяне на пчелите, пробите ще са за сметка на Агенцията по храните.

По време на днешния консултативен съвет по пчеларство ще се искат компенсации и санкции заради масовото отравяне на пчелните семейства в Плевенско, съобщи БНР. „Ще настояваме за компенсации заради отравянето на пчелните семейства подобно на хората, ударени от градушката”, каза за програма „Хоризонт” доц. Юлиян Станчев  от Плевенския съюз на пчеларите. Според него компенсациите по „де минимис” са много малки, тъй като пчеларите са претърпели загуби и от различни болести. Освен в Плевенско по думите му, масови отравяния на пчелните семейства е имало в Добричко и Бургаско. Освен това пчеларите настояват да се поемат разходите за лабораторни изследвания на пчелните семейства за да се докаже, че измирането им е резултат от пръскане на растенията в противовес на наредбата. Браншът има информация  също , че има внос и на забранени препарати за растителна защита, но „дали е забранен или не няма значение, щом не се спазва наредбата”.

Според него упрекът на фермерите, че голяма част от пчеларите  не са регистрирани е неоснователен, защото според наредбата те трябва да уведомят първо кметовете на общините. Станчев  даде пример с община Долна Митрополия, където от 15 години не са получавали уведомления от страна на фермерите за извършване на растителна защита. Едно от предложенията на пчеларите е да се отнемат субсидиите на земеделските производители, които са провели мерки по растителна защита в нарушение на наредбите.

Аграрното ведомство ще изплати компенсации на пострадалите земеделски производители в плевенското ело Българене, съобщи БНР. Падналата градушка с големина на лешник в региона е унищожила цялата реколта  от жито, царевица и слънчоглед, като са поразени и плодните дръвчета. „За съжаление градушката ни уби. Посевите в определени землища са унищожени на 100%. Крайно време е земеделците в региона да се обединят, и да се борят за превенция срещу градушките”, написа местен жител след вчерашното природно бедствие в социалните мрежи. Градушка е паднала и над село Каменец. Според местни жители подобна градушка в района не е падала от 60-години насам. От регионалния команден пункт на агенцията за борба с градушките в Долни Дъбник са отказали да дадат повече информация.

„Получавайки първата жалба  ще сформираме  комисия, която ще отиде на място и ще опише щетите на хората в рамките на следващите ден два”, каза кметът на община Левски Любка Александрова.  Землщето на село Българене е 25 хил. декара. „На тези, които са в дворовете, на база на оценката на щетите при домати, овошки и така нататък, ще се направи помощ „де минимис“. На земеделските стопани на полето правим оценка на база на оценките за пропадналите площи. По най-бързия начин ще организираме изплащането на до 80 процента от разходите. Няма да ви караме да ни представяте счетоводни разходи. Технологичната карта е достатъчно подробно разписана, за да нямате притеснения от гледна точка на това какви биха били  разходите към момента на всички обработки от оране, сеене, пръскане. Включително ще видим и нашите институти към Селскостопанска академия, които са производители на семена, да доставим семена“, каза министър Порожанов.

Между 15 и 31 октомври фермерите ще могат да подават заявления за изплащане па компенсации за борбата с вредителите по трайните насаждения, съобщиха от фонд „Земеделие“. Ще се приемат заявления за закупуване на продукти за растителна защита и продукти за ускоряване на процесите на гниене на листата на овощните видове, ягоди и малини, които се прилагат през есента в периода на масов листопад. Срокът за отчитане на дейностите е до 16 ноември, а до 7 декември ще бъдат изплатени средствата.

Заради засушшаването ЕК допълни предложения в началото на август пакет от мерки с цел улесняване достъпа на земеделските производители до храна за животните, съобщава AGpress.com. “Вече предприемаме действия, които да осигурят достатъчно храна за животните в засегнатите от сушата региони”, заяви аграрният комисар Фил Хоган. Той следи ситуацията и е в непрекъснат контакт с аграрните министри от засегнатите страни. Представените в Брюксел мерки по дерогация засягат основно екологизацията, и дават право на фермерите да събират за фуражи някои есенни култури, възможност за сеитба на чисти култури, ако са предназначени за паша. Намаляване на сегашния период от осем седмици за засаждане на есенните култури. Освен това се удължава ползването на угарите във Франция за храна на животните. Беше потвърдено, че земеделските стопани ще могат да получат до 70% от своите преки плащания и 85% от плащанията по селското развитие вече от средата на октомври 2018 г., вместо през декември.

EK гарантира, че всички тези мерки се прилагат по пропорционален начин, като се вземат предвид опасенията за околната среда. Например съгласно съществуващите правила за държавни помощи може да бъде предоставена помощ до 80% от щетите, причинени от суша (или до 90% в зоните с природни ограничения), при определени специфични условия. Закупуването на фураж може да бъде квалифицирано като помощ за материални щети или загуба на доходи. Компенсацията за щети може да бъде предоставена и без да е необходимо да се нотифицира Комисията (така наречената „помощ de minimis“) със суми до 15 000 EUR на земеделски стопанин за период от три години. В рамките на развитието на селските райони съществуват възможности за облекчение, включително финансиране за повторно засяване на пасищата например или компенсация за загуба на доходи.

Земеделското министерство на Латвия поиска от ЕК финансова помощ  от 350 млн. евро за компенсиране на щетите, нанесени от засушаването, съобщава „Зерно Онлайн”. Според информацията щетите за местните фермери от сушата през тази година се оценяват на 160 млн. евро за растениевъдството и 100 млн. евро за животновъдството. В резултат на неблагоприятните климатични условия породени от сушата и високите температури, обема на пасищата в страната  например е намалял с 54%.

„Особено тежка е ситуацията в животновъдството, където сега върви подготовката на фуражите”, заявиха от ведомството. Последиците от засушаването в сектора се очаква да се усетят най- сериозно през зимния период. От ЕК обаче не са склонни да отпуснат на Латвия цялата искана сума за компенсации поради това, че и други страни също ще трябва да бъдат подпомогнати.  В информацията се припомня, че заради засушаването латвийската реколта от зърнени култури ще е с 30% по-слаба.

Във връзка със засушаването полското правителство одобри пакет от помощи за фермерите в страната, като компенсацията на хектар ще е  234 евро, съобщава agrarheute.com. За целта са заделени 187 млн. евро, които да послужат за мерки срещу очакваните за земеделските производители загуби. Според земеделския министър на страната Кжищоф  Ардановски добивите през тази година ще са със 70% по-слаби.  Компенсации са предвидени и за стопанства със загуби и под 30%. Освен това се предвиждат и други мерки като отсрочки на арендните плащания и заемите и данъчни облекчения. Според актуални данни на местната статистика от засушаването са засегнати 83% от обработваемите площи, а като пропаднали площи се очаква да бъдат обявени почти 2 млн. хектара.

„Неадекватната политика на държавата води до унищожаване на най- традиционния сектор в земеделието ни“ заяви по време на днешния протест Симеон Караколев, съпредседател на Националната асоциация на овцевъдите и козевъдите в България. Според него само за последните десет години са били унищожени над 800 хил. животни. Протестиращите поискаха оставките на аграрния министър Румен Порожанов и неговия заместник Цветан Димитров като разливаха мляко и запалиха вълна. Те поискаха достойни компенсации и увеличаване на помощта по de minimis на 20 лева на животно. „Ние  не искаме да емигрираме, а да творим о създаваме блага тук“, се казва в декларация до премиера Бойко Борисов, която до към 13 часа все още не бе връченя. Протестиращите животновъди поискаха и отковор на въпроса, дали френската лаборатория, в която са изпратени взетите проби има връзка с роднини на евродепутата Мария Габриел.

На протеста присъстваха и служители на екарисажа в Шумен, които демонстрираха срещу затварянето му. Според тях това е и една от причините за разпространяване на подобни заболявания, защото животните се разкарват безконтролно. Те се обявихоа и срещу частните мобилни иселератори,от чиято дейност вече са се опарили животновъди от Перник и Владимирово.

От днес ще започне изплащането на компенсациите на фермерите от Южна България, чиито стопанства са засегнати  от заболяването чума по дребните преживни животни, съобщава ДФЗ. Животновъдите  ще получат парите според заявеното желание – по посочена от тях банкова сметка или в брой на касите на Областните дирекции по безопасност на храните – Ямбол и Бургас.

От фонд „Земеделие” напомнят , че всички фермери от общините в Ямболско и Бургаско, трябва да подадат в срок до 15 дни след ликвидиране на огнищата документи – заявление за форсмажорни обстоятелства и  копие на документите с които се доказва, че животните им са били унищожени.

233 земеделски производители са получили компенсации за 100  процента пропаднали площи, като общата сума изплатена им възлиза на над 530 хил. лева, съобщиха от фонд „Земеделие”. От тях заявени за компенсиране са били 9 659 хектара. Определената помощ за компенсиране на щети по култури е:

• Пшеница, лимец и други едногодишни зърнени култури – до 132,36 лв./ха;

• Ечемик (есенен и пролетен) – до 111,81 лв./ха;

• Слънчоглед – до 119,99 лв./ха; • Соя – до 112,51 лв./ха;

• Ръж – до 101,13 лв./ха;

• Сорго – до 94,85 лв./ха.

ДФ „Земеделие“ осигури днес бюджет  за 2018 г. от  4 млн. лева за компенсация на земеделски производители, претърпели щети от природни бедствия. От утвърдения бюджет от 1,4 млн. лева за щети настъпили през 2017 г. при 10 % интензитет от производствените разходи са разпределени следните срдства по култури;

Пшеница, лимец и други едногодишни зърнени култури – до 132,36 лв./ха;

• Ечемик (есенен и пролетен) – до 111,81 лв./ха;

• Слънчоглед – до 119,99 лв./ха;

• Соя – до 112,51 лв./ха;

• Ръж – до 101,13 лв./ха;

• Сорго – до 94,85 лв./ха.на подпомагане подлежат всички фермери, доказали сконсултативен протокол 100% пропаднали площи.