Тагове

Законът ще се основава на опита на другите европейски страни в сферата на консултантските услуги

Националната служба за съвети в земеделието ще иницира приемането на закон за консултантите и консултантските услуги, обяви по време на събитие по повод 25 години от създаването на НССЗ нейният директор Младен Младенов. Най-сериозният проблем пред службата очертан по време на форума е свързан с недостига на кадри особено в териториалните звена на НССЗ. Предложението на подобен законопроект ще е базирано на анализ на опита на други държави по отношение структурите на консултантските услуги и това кой може да ги изпълнява.

„Всеки вложен лев в НССЗ от времето на създаването и е помогнал от фермерите да бъдат усвоени между 11 и 22 лева“, заяви Младенов. Според него най-удачният модел по който може да продължи развитието на НССЗ е датския, който се характеризира с добре структурирана форма на сдружения и кооперативи със собствени маркетингови конструкции.

„Един консултант не се създава за една година, защото той трябва да бъде обучен. Ето защо подобен закон би бил положително приет“, добави Младенов.

Основният резерв за попълване на НССЗ с кадри според него са общинските земеделски служби, чиито експерти са обучени тъкмо в даването на консултантски услуги.

Липсата на достатъчно комуникация и информация- основен препъни камък за фермерите

Основният проблем особено пред по-малките земеделски производители е липсата на добра комуникация с цел опростяване на административната тежест и на достатъчно информация, обобщена и събрана на едно място. Около това се обединиха и експерти и представители на земеделския бранш и производители като младия фермер от Кюстендилско Димитър Косев.

„Благодарение на съдействието на експертите от НССЗ успяхме да кандидатстваме по две мерки от пРСР и да развием стопанството си, така че да сме по-конкурентноспособни увеличавайки и обработваемите площи и да закупим нова земеделска техника която да ни позволи да повишим ефективността на обработка на площите“, сподели Денислав Крумов.

Според него е нужна по-добра комуникация между институциите и малките фермери в посока намаляване на административната тежест върху тях, която в последните години се увеличава.

Проблемът с липсата на достатъчно информация очерта Божидар Петков, председател на асоциацията на малинопроизводителите, според който липсват детайли относно проекти и научни разработки, така че производителите тръгнали да въвеждат нещо иновативно да разберат, дали някой друг преди тях не го е направил.

„Очакваме в библиотеката на НССЗ да има подобна информация , защото първата стъпка когато кандидатстваме с нови проекти е да видим, дали някой преди нас не е направил или разработил даден проблем“, заяви Петков.

Фермерите често изпреварват науката във внедряване на иновации

В тази връзка Стойлко Апостолов от „Биоселена“ добави, че особено в сферата на биоземеделието фермерите са тези които много често изпреварват науката в разработката и прилагането на иновации.

Апостолов даде пример със засушаването, което е проблем, който не може да чака науката да търси решения, а междувременно има например ферми, които са намерили решение на това, как да пашуват животните си в условията на суша.

„Системата на АКИС е доста слабо популярна у нас, и тепърва предстои работа за нейното популяризиране. Проблемът е, че информацията не се съхранява на едно място, защото резултат от всеки проект е създаването на определен сайт. Ние имаме всякаква информация. Тя ни е в джоба, и можем да я намерим до пет минути, но въпросът е как да я намерим. Ако имаме един портал с всички полезни връзки към темите които ни интересуват това би било чудесно“, заяви Апостолов.

Според него нашата система за обмен на знания трябва задължително да е част от европейската, защото всички работят в единна мрежа. Пример за това, че работата в една единна мрежа за обмен на знания и информация е европейски портал за биоземеделие, преведен на 14 езика в това число и на български език, който е най-посещавана тъкмо от производители от България. Причината според него е липсата на достатъчно екипи от експерти и консултанти, чиято дейност изцяло да е насочена към решаване на проблемите на биопроизводителите.

18 партньори ще търст възможности за увеличаване на мрежата от консултанти в сферата на биологичното земеделие

През април 2024 г. проектът OrganicAdviceNetwork, финансиран от Европейската комисия и Швейцарския държавен секретариат за образование, научни изследвания и иновации, събра 18 партньори от различни европейски държави в Брюксел, в офиса на IFOAM Organics Europe, на тридневно събитие за планиране на първите стъпки на тази общоевропейска инициатива.

Съобразен с целта на ЕС за постигане на 25% биологични земеделски площи до 2030 г., като част от стратегията „От фермата до трапезата“, проектът е насочен към спешната нужда от квалифицирани консултанти в областта на биологичното земеделие. Основната му цел е да създаде и активизира мрежа от консултанти по биологично земеделие в 27-те държави – членки на ЕС, и в 7 други европейски държави.
Срещата даде възможност на партньорите по проекта да обменят опит, да открият разнообразието от консултантски услуги в областта на биологичното земеделие и да поемат отговорност за мисията на проекта.

През първия ден на началната среща Наталия Бжезина, служител по политиките в Европейската комисия, ГД „Земеделие и развитие на селските райони“, и Селин Шоке, Отговорник за проектите в Изпълнителната агенция за научни изследвания, приветстваха сърдечно партньорите в консорциума. Те изтъкнаха ангажимента на Европейския съюз в подкрепа на научните изследвания и иновациите и подчертаха важната роля на проекта OrganicAdviceNetwork за постигане на целите на ЕС чрез укрепване на консултантските услуги в областта на биологичното производство.
IFOAM Organics Europe очерта предстоящите стъпки за създаване и активизиране на общоевропейска мрежа от консултанти и консултантски услуги за биологичния сектор.

В рамките на проекта ще бъдат организирани 30 посещения в пет географски зони, 20 посещения в секторите на полските култури и преживните животни и 10 посещения в секторите на зеленчуците, плодовете и лозарството. Предвижда се по-нататъшно активизиране на мрежата чрез дейности за непрекъснат обмен на знания. Те включват също така обучение за придобиване на меки умения и онлайн модули за обучение, обхващащи различни селскостопански теми, с цел подпомагане на нови и опитни консултанти по биологично земеделие. Специално внимание ще бъде обърнато на конвенционалните консултанти и на младите висшисти, желаещи да придобият умения в областта на биологичното консултиране.
Проектът също така ще идентифицира и популяризира успешни бизнес модели за структуриране и финансиране на консултантски услуги в областта на биологичното земеделие чрез „Конкурс за консултации в областта на биологичното земеделие“.
През последните два дни акцентът беше поставен върху идентифицирането на ефективни инструменти за обмен на знания, преодоляването на основните пропуски в знанията на съветниците и разработването на стратегии за набиране на съветници за дейностите по проекта. Участниците обсъдиха как най-добре да комуникират и разпространяват резултатите от проекта сред участниците в AKIS, както в рамките на биологичната общност, така и извън нея, а също и как да създадат синергии с други проекти, инициативи и политици на ЕС.

Учене на терен от фламандските партньори

Партньорите получиха възможност да задълбочат познанията си за консултантските услуги в областта на биологичното земеделие във Фландрия. Лиевен Деланоте, опитен консултант по биологично земеделие, представи експерименталната биологична ферма на INAGRO с площ 17 хектара, която дава възможност на консултантите по биологично земеделие да получат признание и доверие сред фермерите. Кармен Ландуйт от CCBT представи мрежата FORK, която улеснява потока от знания за биологичното земеделие между фламандските изследователски институти и земеделските производители. Екскурзията завърши в биологичната ферма „t Goed ter Heule“, семейна смесена ферма с площ 9 хектара, в която се отглеждат плодове, зеленчуци, кокошки и пилета за месо, овце и свине, близо до Кортрийк, с вкусна вечеря, приготвена с биологични продукти, произведени във фермата.

„ЕС си е поставил амбициозната цел 25% от земеделската земя да бъде БИО до 2030 г. Това означава нови 700 000 ферми да влязат в система на контрол. За да преминат преходния период и да станат успешни био производители им е необходима помощ – това са специалисти – консултанти (на Запад ги наричат съветници – advisors). Един съветник обикновено обслужва от 30 до 70 ферми. Това означава, че са следващите 6 години ЕС ще има нужда от 10 до 20 хиляди подготвени консултанти (съветници). Много често успешни консултанти са фермери с опит, не е задължително непременно да бъдат хора на заплата и с университетска диплома“, казва управителят на Фондацията за биологични земеделие БИОСЕЛЕНА д-р Стоилко Апостолов, който участва в срещата. „Нашият проект си поставя за цел да издири и действащи и потенциални бъдещи консултанти, да създаде европейска база данни, да покаже добрите примери, да организира обмяна на опит, да разработи учебни материали в 5 тематични области: полски култури, плодове, зеленчуци, лозя и преживни животни. Аз ще координирам работата по дребни преживни (овце и кози). Надявам се и България най-накрая да обърне внимание на тази тема!“

Въпреки че в проекта вече са включени консултантски служби от 14 европейски държави, OrganicAdviceNetwork горещо приветства нови и опитни консултанти по биологично земеделие да се присъединят към дейностите по проекта (кръстосани посещения, обучения за придобиване на меки умения, онлайн курсове и други дейности за обмен на знания).

„Браншовите организации да могат да са допустими за кандидатстване по новата интервенция за консултантските услуги. Ние бяхме предложили единствен бенефициент да са НССЗ, но преобладаващите членове на тематичната работна група изразиха предложение да бъдат включени и браншовите организации. Обмисляме възможността да ги включим, и много скоро на някое от следващите заседания ще предложим ревизирано съдържание на тази интервенция“, каза вчера в село Огняново пред представители на медиите заместник министърът на земеделието Лозана Василева. Тя уточни, че все още различните браншови организации изпращат своите предложения за критериите на които трябва да отговарят те, за да бъдат включени по тази интервенция.

По отношение на предложението разходите за сертификация на биопроизводителите да минат към новата интервенция за качеството Василева заяви, че то все още е предмет на дискусии, като те биха били допустими за кандидатстване по тази мярка но при условие, че се направи разделение с интервенцията за биологично производство, за да не се получава двойно финансиране.

Що се отнася до последните промени в закона за виното Василева заяви, че от Брюксел са изпратили бележки, касаещи частта за спиртните напитки, която е към икономическото министерство, като според нея до края на настоящия парламент тези промени едва ли биха могли да бъдат приети.

Мярката за консултантските услуги насочени към фермерите винаги е представлявала щекотлива тема. Това е така защото все пак касае разпределянето на определен финансов ресурс. А когато става дума за пари то няма как да не се повиши градусът на дискусиите, особено ако повече от един играч искат да се намесят в тяхното усвояване.

По всичко личи тя ще си остане щекотлива , а както личи от провелата се дискусия по време на едно от последните заседания на тематичната група провело се на 11 декември 2020 година. Различията между земеделското ведомство и различните актьори е  остават сериозни. Земеделското министерство приемайки буквално препоръките на Брюксел за липсата на достатъчно капацитет в националните служби иска да запази сегашният модел при който службите за съвети в земеделието да останат единствените, които да могат да се възползват от тази възможност.

„С ограничения бюджет, с който разполагаме нашето предложение е и визията на министерството е да продължим да подпомагаме Националната служба в съвети в земеделието, като единствен бенефициент по мярката с оглед на това първо, да запазим създадения и съществуващ капацитет на службата и от друга страна да продължи надграждането“, заяви по време на обсъжданията заместник министърът на земеделието Лозана Василева.

Дори се обяви намерение за създаване на мобилни екипи и увеличаване на административния им капацитет. Освен с повишаване на административния им капацитет, от министерството се мотивират и с натрупания от нссЗ опит в предходните два програмни периода на ПРСР, и това, че НССЗ е фокусирана върху най-уязвимите -малки и дребни фермери. .

От своя страна свои няки от най-големите бранови организации Националния съюз на земеделските кооперации настояват, че вече са натрупали много по-богат опит от изоставащите служби по земеделие, и би било редно и те да бъдат допуснати до борда- а именно, д се възползват от възможностите и най-вече средствата по мярката (интервенцията) за консултантски услуги.

Редица браншови организации като асоциацията на зърнопроизводителите отчитат обаче „сериозният недостиг на кадри за обучение и консултации“, и че службата по земеделие може само „частично да помогне и да посрещне потребностите от висококвалифицирани мениджърски кадри“. Така според шефа на асоциацията Костадин Костадинов с цел предоставяне на навременни и адекватни консултантски услуги, би трябвало да бъдат допуснати и други бенефициенти по тази интервенция. От НАЗ са предложили достъп до кандидатстване да имат юридически лица с нестопанска цел предмет в сферата на селското стопанство. Идеята за разширяване на броя на бенефициентите, които да могат да се възползват от консултантски услуги се подкрепя от други организации.

„Ние знаем тематиката и от двете страни на бариерата, ако мога така да се изразя, както на практика на полето какво се случва и какви са нуждите и необходимостите на съответния бранш, на съответния сектор, така и в комуникацията, която имаме с вас като администрация по работни групи, нормативно изготвяне на различни видове наредби, правила, указания и работата ни с ДФ „Земеделие“ и смятам, че не само ще можем да подпомогнем, но и ще можем да улесним и да забързаме процеса.
Бих добавил само да се имат предвид нестопански организации, браншови организации не само в земеделския сектор, но и в преработвателната промишленост“, заяви по време на обсъжданията Владислав Михайлов от националната асоциация на млекопреработвателите.

„ Няма по-добро място като притегателен център и по-заинтересовани организации от браншовите организации да предоставят услуги, включително и най-вече консултантски по отношение на собствените си членове, а и това ще реши един друг проблем, тоест държавата не може, а бих казал и не трябва да стига до всеки един земеделски производител сама пряко, това не е възможно…“, каза и председателят на Националния съюз на земеделските кооперации Явор Гечев. Според него в миналото фермерите често са страдали от неточното планиране на неефективни мерки за консултации и обучение, което е водило след себе си до неусвояване на средства.

Други като Божидар Петков от асоциацията на малинопроизводителите предложи, службите по земеделие да останат като основа на бъдещите консултантски услуги, а всички останали по-тясно специализирани услуги в сферата на консултирането на фермерите да се осъществяват от други играчи, включително и частни консултантски фирми, а не да се осъществява държавен монопол върху консултантските услуги.

Друго предложение на неговата асоциация е въвеждането на своеобразен пакет от ваучъри които да позволят на земеделските производители да решават къде и при кого да си направят консултации. Нещо подобно като практика според него е въведено в Германия.

В подкрепа на разбиване на досегашния модел и монопол върху обучението и консултантските услуги даден на службите по земеделие се изказа и Светлана Боянова, според която при положение,че се говори за „една АКИС система, няма как в едната мярка да бъде отворено за стопанска цел да предлагат услуги, по другата мярка „Трансфер на знания“, а в мярката за консултантските услуги да не е възможно това“. Според нея трябва да се работи за създаване на система, в която хора и организации да работят заедно за да могат фермерите да са „оборудвани“ с всички знания и компетенции.

Другото което се постави на дискусии е селектиране на лицата имащи право да консултират фермерите по различни критерии като например образователен ценз и професионален опит.

От своя страна НССЗ не изключи възможността да продължи да си сътрудничи с експерти от широк кръг неправителствени организации, като Димитър Ванев припомни, че в първия програмен период въпреки че службите не са били допустими за извършване на подобни консултантски услуги те са обслужили близо 17 хил. малки фермери по агроекологичните мерки. „Считаме, че ако трябва да се ползва и подкрепата на всички експерти, които в момента са извън службата и службата ще си поеме този ангажимент и ще намери начин, при който фермера да получи най-добрата консултация от най-добрия експерт и едновременно с това да се спази изискването на новия регламент, който казва, че съветниците трябва да нямат конфликт на интереси и да дават безпристрастни съвети, включително ще разчитаме на помощ разбира се и за всички дигитални инструменти, които в бъдеще трябва да се прилагат. Виждате, че вече може би от няколко месеца ние много активно прилагаме някои от тях свързани с онлайн семинари, обучителни филми, които публикуваме. В момента с всички браншови организации извършваме и анкета на предложения от тях какви семинари да организираме през следващата година “, заяви Димитър Ванев.

Явно и администрация и браншови организации са в търсене на златното сечение, така че да се подобрят консултантските услуги насочени към фермерите. Предстои да видим дали все пак национално представените браншови организации, които са не по-малко близо до земеделските производители и имат нужния капацитет , ще могат да ги консултират или не. И другото- парите които вечно не стигат , така да се усвоят, че полза от това да има най-вече за земеделските производители.