Тагове

Конфликтите, икономическите сътресения, предизвикани от COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна, и екстремните климатични условия увеличават броя на хората, които страдат от остър глад и недохранване, пи[ат от AG-Pres.eu. Това са някои от констатациите на последния глобален доклад за хранителните кризи. Около 258 милиона души в 58 държави са били изправени пред високи нива на остра хранителна несигурност през 2022 г.

Ситуацията остава тежка в ключови зони на конфликт, особено в Демократична република Конго, с 26,4 милиона, засегнати от високи нива на остра продоволствена несигурност, Южен Судан със 7,7 милиона и Йемен с 17,4 милиона. Броят на страните, в които конфликтите/несигурността са основният двигател на острата продоволствена несигурност е намалял от 24 през 2021 г. на 19 през 2022 г

Екстремните климатични условия и икономическите сътресения доведоха до нарастваща остра продоволствена несигурност в страни като Хаити, Пакистан и Зимбабве. Броят на страните, в които икономическите сътресения се считат за основен двигател на продоволствената несигурност, се увеличи от 21 държави през 2021 г. на 27 държави през 2022 г. Екстремните метеорологични условия са се превърнали в основен двигател в 12 държави през 2022 г. спрямо 8 през 2021 г.

Глобалният доклад за хранителната криза за 2023 г. анализира наличните прогнози за 38 от 58-те държави/територии към март 2023 г. От този анализ докладът заключава, че до 153,3 милиона души от анализираното население ще изпитат високи нива на остра хранителна несигурност в 2023 г. Икономическите сътресения ще бъдат основният двигател на острата продоволствена несигурност в 22 от страните, за които има прогнози за 2023 г.

Този месец се оказа горещ не само на нивата, защото съвпадна не само с разгара на жътвата, но и със сътресенията в държавата, които в по-дългосрочен план със сигурност ще се отразят на фермерите. Всяка една нестабилна и кризисна ситуация създава въпросителлни, спъва евентуални инвестиционни намерения и като цяло може да допринесе за влошаване на климата и благосъстоянието им. Последният пример за това е и кризата с коронавируса. Като се добавят и неблагоприятните климатични условия, с които производителите трябва да се справят, ситуацията изглежда наистина сложна не само за посевите и различните култури, но и за тези, от които зависи какво ще има на масата.

Горещо се оказва лятото и на дипломатическия фронт, или поне що се отнася до преговорите за финансовото бъдеще на Европа. След маратонски четиридневни срещи и обсъждания най-накрая лидерите на страните членки на ЕС постигнаха компромисно решение. Цифрите почти не се отличават от първоначално предложените. Различно е съотношението на разпределението им, особено що се отнася до финансовия пакет предназначен за излизане от кризата с коронавируса и стабилизиране на разклатените европейски икономики. Бюджетът за следващите седем години тепърва ще се уточнява в детайли, но по първоначални данни в родното земеделие отново ще се изсипе златен дъжд от около 7 млрд. евро. От нас обаче зависи дали тези пари ще бъдат получени на 100 процента, и най-важното, дали ще бъдат правилно и ефективно усвоени от онези, които най-много се нуждаят от тях. За сега администрацията която готви стратегическите документи за целта, не дава основание да се мисли, че ще се случи точно това. Моделът на преразпределение остава почти същият- на брой животни и на хектар, което означава , че пак ще се повтори добре познатия сценарий За едни да има в изобилие, а за други да няма нищо. Преди всичко това обаче се очаква Европейския парламент да се произнесе по постигнатото от лидерите в Брюксел споразумение.

През юли агроведомството се отчете в парламентарната комисия за наблюдение на еврофондовете за това, как върви договарянето и усвояването на средствата по настоящата програма за развитие на селските региони. До момента до земеделските производители са достигнали малко под половината от планираните средства. В същото време Европейската комисия поиска от страната ни бъдещите компенсации от фонда за справяне с последиците от кризата с коронавируса да се изплащат според големината на стопанствата.

Министерството на земеделието обяви, че планира да изтегли с един месец подаването на документите за кандидатстване за обвързаната подкрепа за следващата година. Важни новини от Брюксел идват и за биопроизводителите. Въпреки че новият регламент едва ли ще влезе в сила от началото на 2021 година, вече се знае, че теренните проверки ще се извършват веднъж на две години. Започна приемът на проекти за изграждане на кланични пунктове, стартира и подмярката за подпомагане на малките стопанства.

Въпреки че е лято и птичия грип напомни, че болестите по животните също продължават да са водещи предизвикателства за фермерите. Близо 174 хил. птици бяха умъртвени по хуманен начин заради огнище на птичи грип в района на Асеновград. АЧС също напомни за себе с си нови случаи на заразени диви прасета в Габровско. Очаква се агроминистерството да създаде единна методика за оценка на щетите във животновъдни ферми, попаднали в епицентъра на огнища на заболявания.

В разгара на жътвата стана известно, че добивите са с 30% под миналогодишните, а заради сушата под въпрос са поставени и реколтите от царевица и слънчоглед. Анализатори обаче очакват, че производството на слънчоглед у нас ще е много добро.

Дали горещото лято ще продължи, а несигурността на фермерите по отношение на жизнеспособността им ще се задълбочи още повече , предстои да видим, но в началото на второто полугодие за земеделието можем да заключим, че проблемите и стресовите ситуации пред производителите са повече,отколкото успехите им. .