Есенно листно подхранване на житни и рапица с Лебозол
Есенно листно подхранване с Лебозол®
Правилното и навременно листно подхранване на житни и рапица през есента е много важен фактор за здравото развитие на културите и доброто им презимуване. Същевременно листното торене оказва съществено влияние за по-доброто есенно братене при житни и оптималното развитие на розетка при рапицата. Излишно е да се напомня, че недостиг на хранителни елементи , причинен от почвен дефицит или блокиращи усвояването условия, може да бъде преодолян бързо и целенасочено чрез листно торене.
Няколко са ефектите, които се постигат с продуктите Лебозол® при есенниците:
▪ повишаване на студоустойчивостта и намаляване риска от измръзване
▪ развитие на здрава коренова система и предотвратяване на опасността от изтегляне
▪ залагане на оптимален добив през още есента
Повишаване на студоустойчивостта и намаляване риска от измръзване
Доказано е, че добре снабденото с определени хранителни елементи растение притежава по-висока студоустойчивост и не е застрашено от измръзване като недостатъчно снабденото растение. Границите на студоустойчивост на зимните култури варират според сортовите характеристики и могат да бъдат обобщени в следващата таблица:
| Зимна рапица | -15 до -20°C |
| Зимна пшеница/тритикале | -15 до -20°C |
| Зимна ръж | -18 до -25°C |
| Зимен ечемик | до -15°C ˟ |
˟при достатъчно закаляване
Посочените температурни стойности предполагат наличието на защитна снежна покривка, в случай че такава липсва, границата на студоустойчивост се понижава с 2 – 3 градуса ( напр. при рапица от -12 до -18 °C).
Как растенията се защитават от студ
Растенията се предпазват от ниски температури като нагаждат собствената си обмяна на веществата. През есента те преминават първата степен на закаляване най-напред с намаляващ светлинен интензитет и температури около точката на замръзване с краткотрайно влияние на студа до -5°C : тъканните клетки бавно се обезводняват и чрез насищането със захари се понижава точката на замръзване в клетката. Типично е виолетовото оцветяване при рапицата и някои житни сортове. Тръгващото от периферията на листото навътре синьо-виолетово оцветяване при рапицата е предизвикано от образуването на захари след мразовити нощии е толкова по-интензивно, колкото по-малко е снабдена рапицата с (нитратен) азот. От гледна точка на студоустойчивостта това всъщност е позитивно състояние, което става проблематично, ако отново настъпи меко време и рапицата трябва да залага пъпки в условията на азотен дефицит. Тя може действително да расте, но в почвата не се освобождава достатъчно азот. Точно в този момент трябва да се приложи Аминозол®( 115 г/л органично свързан азот, 56-58 % аминокиселини) в доза 100 – 200 мл/дка, който ще окаже безценна помощ на културата да преодолее състоянието на недостиг на азот.
Ако температурите паднат още по-ниско се понижава пропускливостта на клетъчните стени и съдържанието на абсцисинова киселина се покачва, докато активността на цитокинините намалява. Няколко дни със сух студ между -3°C и -5°C са достатъчни за да може растението да издържи студ до -10°C. Това закаляване може отново да бъде отслабено от междувременни меки условия ( 3 до 5 дни с 5°C до 10°C). От водата се разрежда съдържанието на глюкоза в клетката.
Зимните растения стават дълготрайно студоустойчиви едва когато приключи третата степен на закаляване. Затова трябва да има повече дни с продължителен студ от -5°C до -15°C. Едва тогава процесите на обмяна на веществата са почти в състояние на покой. Според културата и сорта растенията могат да понесат температури от -15°C до -25°C. Внезапни проявления на студ от -10°C крият много по-голям риск от ледените -15°C, при които растенията постепенно са закалени.
Фактори влияещи на студоустойчивостта
Най-неблагоприятния фактор, който понижава студоустойчивостта на есенните култури, е високата концентрация на нитратен азот в почвата. По време на периоди с много роса и в края на есенната вегетация, растението усвоява с водата от почвата и много нитратен азот. Приема на нитратен азот води до още по-засилено потребление на вода, което има като последица допълнително понижаване на клетъчната концентрация. При ниски температури в клетката се образуват кристали, които водят до нейното спукване. Ако загине само листната тъкан, растението може да се възстанови.
Високото съдържание на нитрати в растението намалява нивото на абсцисинова киселина, която отговаря за студоустойчивостта на растението. Поради тези причини не би трябвало през есента да се използват азотни торове съдържащи нитрат.Масивен напад с листни болести като ръжда, мрежови петна и особено брашнеста мана е индикация за високи нитратни съдържания и намалява значително закаляването на растенията. При такива случаи е най-ефективна употребата на Лебозол®- Виталосол ГОЛД ( 570 г/л сяра, 154 г/л манган, 38 г/л мед) в доза 300 – 500 мл/дка. Високото съдържание на сяра в продукта ще допринесе за по-ефективното усвояване на азота и образуване на протеини от една страна ( което е предпоставка за по-леко презимуване) , а от друга ще засили имунитета на културата срещу споменатите болести.
От съществено значение за студоустойчивостта на културите е доброто снабдяване на растенията с:
▪ манган на площи с високо почвено рН
▪ мед на площи с високо съдържание на хумус и на площи склонни към заблатяване
▪ молибден на площи с рН< 5,5
▪ бор
Тези елементи имат решаваща роля за образуването на захари и съответно допринасят за редукцията на нитратите в растението. Това води до по-бързо разграждане на нитратния пул в растението и благоприятства покачването на глюкозата.
Загуба на зимен ечемик поради недостиг на манган
Снабдяването на растението с микроелементи чрез целенасочено листно подхранване през есента е основномероприятие ( наред с избора на сорт, почвообработката, обеззаразяването, дълбочина на сеитбата, основното торене, регулиране на растежа и мероприятията по РЗ) за повишаване на студоустойчивостта.
Лебозол® препоръчва при житни след 3-ти лист следните продукти , богати на необходимите за доброто презимуване микроелементи:
▪ Лебозол®-КвадроС ( 80 г/л мед, 199 г/л манган, 100 г/л цинк, 199 г/л сяра) в доза 50 – 100 мл/дка
▪ Лебозол® – Тримакс( 139 г/л мед, 196 г/л манган, 139 г/л цинка) в доза 50 – 100 мл/дка
▪ Лебозол®-Манган500 / Манган ГОЛД в доза 50 – 100 мл/дка
Добавянето на Аминозол® допълнително ще заздрави посева и ще допринесе за по-ефективното и по-бързо усвояване на микроелементите, тъй като наред с другите предимства притежава и качеството на естествен хелатиращ агент. Съдържанието на цинк във продуктите КвадроС и Тримакс ще стимулира развитието на кореновата система на зимните житни, като по този начин ще намали риска от изтегляне
При рапица след 4-ти лист като задължително се е наложило листното подхранване с бор, но ние бихме препоръчали и продукта Виталосол ГОЛД поради посоченото по-горе действие:
▪ Лебозол®-Бор в доза 100 – 150 мл/дка
▪ Лебозол®-Виталосол ГОЛД в доза 200 – 400 мл/дка
Недостиг на бор при рапица
В заключение още веднъж ще изброим факторите , оказващи максимално влияние върху студоустойчивостта на зимните култури: развитие на растенията, фаза на закаляване, хранителен статус, сила и продължителност на стресовата фаза. Лебозол® със своята препоръка може да повлияе изключително благоприятно на хранителния статус на растението, така че то да преодолее стресовата фаза с възможно най-малки щети и загуби. Само едно правилно нахранено растение е в състояние да образува добра студоустойчивост, а продуктите на Лебозол® са тези които съдържат необходимите хранителни елементи в оптимално съотношение и напълно усвоима форма за да са здрави и добре нахранени есенните посеви.
