Тагове

Климатичните условия в някои страни сред които и България са останали неблагоприятни

В редовния си месечен доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури са на мнение, че в повечето региони на Европа фермерите могат да наваксат със сеитбата на есенниците заради запазването на сухо време. Валежите паднали в разглеждания от тях период от средата на октомври до началото на ноември са оказали ограничено въздействие върху посевите в Испания. На повечето места температурите са се задържали в стойности близки или малко над средните за сезона. Подобни условия са спомогнали и за прибиране на последните добиви от пролетни култури.

Като цяло експертите изтъкват, че в някои страни като Испания, Италия, Румъния и България условията са били неблагоприятни. На места все пак се отчита забавяне на сеитбата, но заради запазване на температурите в оптимални стойности, експертите смятат, че изоставането може да се навакса.

Сухото време се е отразило върху поникването на рапицата у нас

Запазването на сухи условия в някои части на България и Румъния се е отразило на процеса на поникване на посевите с рапица и есенните зърнени култури. По-студените климатични условия и забавянето на сеитбата може да доведе до намаляване на обработваемите площи с есенници в някои райони на Русия и Украйна.

Въз основа на моделите които използват, експертите прогнозират запазване на по-студено време с температури с до 3 градуса под средните за сезона в части на Франция, Ирландия, Великобритания, скандинавските страни и части от Централна Европа, Балканите и др. На места на Балканите се прогнозира дори още по-студено време с температури с до 6 градуса под средните за сезона.

По-топло време с температури между 2 и 3 градуса над обичайните за сезона се прогнозират за Иберийския полуостров. За по-голяма част от Европа се очаква времето да бъде влажно.

Дългосрочната прогноза за периода декември-февруари показва голяма вероятност за запазване на по-топли климатични условия на континента с температури между 1 и 3 градуса над измерените за последните 24 години температурни стойности.

Отчита се читат забавяне на сеитбената кампания при есенните култури

Заради неблагоприятните климатични условия експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) очакват слаби добиви от царевица и слънчоглед у нас. През разглеждания период от края на септември до средата на октомври, средните температури са били с до 2 градуса над средните за сезона, а валежите с между 30 и 70% под обичайните норми. По-обилни валежи са паднали в края на септември основно в Северна България . Като цяло по-сухото време през октомври е допринесло положително за прибиране на реколтата от пролетни култури. Падналите на места дъждове са довели до прекъсване и забавяне на сеитбата на есенниците. Ето защо като вземат предвид всички отрицателно въздействащи фактори, експертите прогнозират, че реколтата от царевица и слънчоглед в България ще е най-слабата от 2007 година насам. Заради липсата на влага в горния почвен слой закъсня сеитбата на рапица. Сеитбената кампания при зърнените култури също закъснява, но все още е възможно да приключи в оптималните срокове при наличие на малко повече валежи за поддържане на почвената влага.

Експертите намалиха прогнозите си за реколтата от царевица,соя и слънчоглед

Интензивните валежи на места в Европа са възпрепятствали сеитбата на есенниците, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Заради очаквани по-слаби добиви от пролетни култури в някои европейски страни в това число и България, експертите са намалили прогнозите си за реколтата от царевица, соя и слънчоглед в ЕС. Оценките за останалите пролетни култури са запазени или леко повишени спрямо месец по-рано

Върху добивите от соя и царевица в Италия отрицателно влияние са изиграли през разглеждания период прекомерно влажните условия по време на прибиране на реколтата. В страни като България, Унгария и Румъния интензивните валежи от края на септември месец също са допринесли за влошаване на доходността на земеделските производители особено що се отнася царевицата и слънчогледа, върху които сухото време и високите летни температури вече бяха оказали негативно въздействие.

В някои региони на Централна и Западна Европа също се наблюдават прекомерно влажни условия и интензивни поройни дъждове, които не само затрудниха есенната сеитба, но засилиха опасенията за влошаване качеството на зърното.

За по-голямата част от Европа експертите предвиждат запазване на сухо и по-топло от обичайното за сезона време. Значителни валежи се очакват да паднат в Средиземноморския регион и Скандинавието. За региона на Балканите се прогнозират сухи условия с минимални валежи. Дългосрочната прогноза на експертите показва умерена вероятност за запазване на сухо и по-топло време с температури с до 2 градуса над обичайните за сезона.

Експертите отчитат отрицателно въздействие на сушата и горещините върху посевите с ориз в България и Румъния

За разлика от пролетните култури, чиито средни добиви се очакват да са значително по-слаби през тази година заради неблагоприятните климатични условия в основни страни производители, перспективите пред производителите на ориз според последния доклад на експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са значително по-добри.

Според експертите периодът на вегетация на ориза в редица региони на континента е бил белязан от вълни от горещо време и високи температури. Въпреки това оризовата култура е издържала в тези климатични условия и се очакват добивите през тази година да са над средните.

Въпреки това продължителното засушаване съчетано с високи температури и липса на валежи са оказали негативно въздействие върху оризовите поля в България и Румъния- особено в периода на вегетация и възпроизвеждане на растенията.

„Прогнозата ни за добивите от ориз в ЕС е за 6,78 тона ориз от хектар, което е с 6% над средните добиви за последните пет години“, пишат експертите на MARS.

Освен за България и Румъния, експертите отбелязват още че през тази година в Италия е било регистрирано забавяне в развитието на посевите с около 15 дни заради честите валежи през април. По време на вегетацията на растенията през лятото това забавяне в развитието е било частично наваксано. В Испания също е било регистрирано забавяне в развитието на ориза с 15 дни заради по-ниските температури през пролетта.

Комбинацията от благоприятни температури, ниво на влажност и слънцегреене през август и септември са допринесли за създаване на отлични условия за растеж и на оризовите насаждения по време на периода на късна вегетация и зреене.

Въпреки че средните температури в южната ни съседка Гърция през лятото са били с между 3 и 5 градуса над средните, като максималните температурни стойности са надминали 36 градуса, осигуреното напояване е позволило устойчиво развитие на растенията. Очакванията са прибирането на оризовата реколта да започне в началото на октомври като се прогнозират по-високи добиви от средните.

По-слаби добиви у нас заради липса на напояване

За България експертите отбелязват, че липсата на напояване и високите средни температури са повлияли негативно на развитието на оризовите насаждения. Сателитните данни на агенцията потвърждават натрупване на биомаса под средното, като предстои прибиране на реколтата. Прогнозите за реколтата са тя да е под средната за последните пет години. Подобна е ситуацията в северната ни съседка Румъния.

През тази година в Европа е регистрирано увеличение на обработваемите площи с ориз със 7,5% или с 16 хил. хектара. Анализът на сателитните данни е показал много добро натрупване на биомаса особено в някои райони на Италия.

Сушата и дефицитът на влага вече оказват негативно влияние на посевите и в страни като Русия, Беларус и Украйна

Заради неблагоприятните климатични условия- продължаващото сухо и горещо време, в редовния си месечен доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) очакват допълнително влошаване на добивите от пролетни култури особено в Централна и Източна Европа. Заради неблагоприятните условия те са намалили прогнозите си за добивите от зърнени култури с 3%.

Експертите констатират особено лоши перспективи за добивите от пролетни култури в България и Румъния. Не е такава ситуацията в западните части на континента, където благоприятните условия са допринесли за повишаване на перспективите пред добивите на пролетни култури.

Високите температури в централните и източни части на Европа според експертите са довели до съкращаване на периода на наливане на зърното и са попречили за натрупване на достатъчно биомаса. Освен това в различни региони на България, Румъния, Словакия и Австрия подобно отрицателно въздействие върху развитието на посевите е било допълнено и изострено от дефицита на влага в почвата.

Липсата на валежи вече започва сериозно да се усеща в различни области на Русия, Беларус и Украйна, където също оказва негативно влияние върху напълването на зърното, пишат още експертите. Сухите условия могат да окажат негативно влияние и върху добивите от царевица в някои други страни като Полша, Литва и Германия.

Захлаждането на времето през септември е довело до падането на продължителни валежи в някои региони на Европа, и до поява на бури, които също са допринесли негативно за посевите заради предизвиканите наводнения в различни региони на Полша, Чехия, Австрия, Словакия, Словения и Германия.

Според прогнозите на експертите на mARS времето в Централна и Източна Европа до края на месеца ще остане по-топло от обичайното за сезона, докато в някои части на Испания, Великобритания и Турция времето ще е по-студено с температури с до 2градуса под средните за сезона. Дългосрочната им прогноза показва запазване вероятно на по-топлото време с температури над средно измерените за последните 24 години, като през октомври и ноември ще са с до 1 градус над средните, а през декември с до 2 градуса.

Падналите дъждове през септември не са били от полза за пролетниците

В редовния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас. Причината за това според тях е продължаващото сухо и горещо време, което допълнително компрометира добивите.

От MARS констатират много ранен старт на жътвената кампания с ниски очаквания за среден добив. Падналите през септември валежи са отчетени като закъснели за пролетните култури, но са довели до подобряване на условията за сеитбата на рапицата. За периода между 1 август и 14 септември когато е извършен последният мониторинг на културите, температурите у нас са били с между 2 и 3 градуса над средните, а броят на горещите дни е бил с между 6 и 17 над средните за сезона. Валежите според експертите са били незначителни до 20 мм в северните и югоизточни райони на страната до 20-40 мм в югозападната част на страната. Заради ускореното фенологично развитие на посевите, падналите през септември валежи не са оказали никакво благотворно влияние на посевите. Ето защо експертите на MARS са ревизирали своите прогнози за добивите от царевица и слънчоглед надолу, като очакват добивите през тази година у нас от тези култури да са най-слабите за последните 15 години.

И докато при кампанията по прибиране на слънчогледа се отчита ранен старт подпомогнат от падналите дъждове, то прибирането на царевицата е започнало със закъснение през август.

Горещото време съчетано с липсата на почвена влага се отрази негативно на добивите в Югоизточна Европа

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха по-голяма част от прогнозите си за добивите от пролетни култури, става ясно от августовския им отчет. Причина за това продължават да са климатичните условия- горещото и сухо време в източните части на континента и влажното време в западните и северни региони. Изключително горещите условия в Югоизточна Европа се отразиха негативно на потенциала за добив на пролетни култури.

Преразглеждането надолу на прогнозата за добивите при пролетните култури (особено царевица за зърно и слънчоглед) се дължи главно на изключително високите температури, настъпили през разглеждания период в по-голямата част от Южна, Южна-Централна и Източна Европа. Пролетните култури бяха особено засегнати в региони, където горещите условия съвпадаха с ограниченото наличие на вода като Унгария, Румъния, България и Гърция.

Обилни валежи повлияха върху добивите в Западна и Северна Европа

Слабото представяне на зимните зърнени култури (по-специално меката пшеница и зимния ечемик) се дължи най-вече на прекомерно влажните условия, които засегнаха големи части от Западна и Северна Европа- региона на Балтика. Там обилните валежи причиниха полягане на посевите и понижиха качеството на зърното като доведоха до намаляване на първоначалните оценки за добри добиви.

Честите валежи с по-слаб екстремен характер са възпрепятствали прибирането на реколтата в страните от Бенелюкс, Северна Франция и северозападните региони на Германия, където прекалено влажните условия през голяма част от сезона нанесоха щети на зимните култури като цяло.

Очакват се по-слаби добиви при рапицата заради по-сухото време в началото на април

посеви

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат в последния си доклад подобряване на перспективите за добиви от зимни култури у нас след падналите в периода април-май валежи. Според сателитното наблюдение е възможно добивите от зимни житни култури да са над средните за сезона заради повишените запаси от влага в почвата.

Високите температури в началото на април съпътствани от липсата на влага според тях ще се отрази негативно на добивите от рапица. Времето за периода от началото на април до средата на май е било с температури между 1 и 2,5 градуса над сезонните, но със силно променлив характер.с по-високи от обичайното температури до средата на април. Застудяването в средата на април е било придружено и с падането на валежи. Падналите на места валежи са били дори с над 200% от нормалните за сезона като под средните за сезона количества са паднали само в северозападните райони на страната.

В същото време сухите периоди между валежите са позволили да напредне сеитбата на летните култури, като последвалите дъждове са допринесли за адекватното и навременно поникване и развитие на посевите. Нивата на почвена влага в северните части на страната са под средните, докато за някои части на Южна България се запазват по-сухи климатични условия.

Бързото развитие на зимните култури завършили етапа на цъфтеж и навлизането им във фаза на пълнене на зърното предполага по-ранен старт на кампанията по прибирането им.

От агенцията запазват прогнозите за добивите от новата реколта над нивото за последните пет години

В редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отбелязват че в разглеждания период април-май, климатичните условия на континента са останали контрастни с влажно време в редица страни на Западна и Северна Европа като Италия и Дания. В тези страни се очакват потенциални негативни въздействия върху добивите заради благоприятните условия за увеличаване на вредителите и и щети върху посевите.

Отбелязва се подобрение на прогнозите за добивите от зимни култури в Испания и Португалия и намаляване на оценката за Унгария и Италия. Въпреки това общо за ЕС реколтата от основните култури през новия сезон се очаква според тях да е над средната за последните пет стопански години.

Рязкото застудяване през втората половина на април доведе до негативни последици за лозовите масиви и овощните градини в различни европейски страни, като се очакват по-сериозни щети за едногодишните култури. Най-силен температурен спад е бил регистриран в края на миналия месец в някои южни части на Германия, граничните с нея региони на Полша и Чехия и южните части на Финландия.

Запазването на топло и сухо време в Италия е оказало негативно въздействие върху развитието на зимните култури. Съчетанието на студено време и липса на валежи пък определено ще доведе до по-слаби добиви от зимни култури в Русия.

В доклада си експертите отбелязват, че топлата пролет е била прекъсната от влажно и студено време през април с по-влажно време на места в Източна и Западна Европа и на Балканите. В някои региони на Италия и на Балканите през миналия месец са били измерени температури надвишаващи с до 4 градуса обичайните за сезона. В страни като Норвегия и Швеция пък са били измерени температури с до 6 градуса под обичайните сезонни стойности.

На редица места в Европа през втората половина на април, когато е настъпило застудяване, са били измерени отрицателни температури. В региона на Бенелюкс, Германия, части от Франция и Дания през този период са паднали валежи, чиито количества надвишават обичайните за сезона с до 150%. Според експертите втората половина на април за редица европейски страни, в това число и България е записан сред тези с най-голяма влажност от 1991 година насам. По-сухи са останали климатичните условия в някои части на Италия Испания и Западните Балкани.

Дългосрочната прогноза показва най-вероятно запазване на топлото време за следващите три месеца с температури с между 1 и 2,5 градуса над нормата за някои

Липсата на влага затруднява развитието на посевите в Гърция и Кипър

рак

В редовния си доклад Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчита повсеместни благоприятни климатични условия за развитие на посевите в Европа. Времето е съчетано с високи температури и много добро набавяне на почвена влага, които са създали добри условия за сеитбата на пролетните и летни култури.

Изключително добрите условия на Иберийския полуостров според експертите могат да доведат и до по-високи добиви от житни култури на ниво ЕС, и особено за твърда пшеница, пролетен ечемик и тритикале. Прекалено влажните условия са довели до възпрепятстване на сеитбата особено в Северна Ирландия и Великобритания. Въпреки подобряването на условията в някои райони на Франция, Германия и Бенелюкс се отчита недостатъчно добро развитие на зимните култури, като полетата едва ли ще се възстановят от прекомерната влага натрупана през есента и зимата.

Отражение върху развитието на зимните култури в Гърция и Кипър оказва недостига на почвена влага. Към средата на април метеоролозите прогнозират установяване на по-студено време от обичайното за големи части на Европа. Дългосрочната прогноза за периода май-юли сочи запазване на по-топло време от обичайното с температури надвишаващи 24 годишната климатична медиана с между 1 и 2 градуса и валежи с до 50% под-нормата за сезона.

Дефицитът на валежи е оказал негативно влияние върху развитието на посевите в някои части на Румъния и България

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) съобщават, че топлото и на места влажно време в Европа през февруари е имало смесен ефект върху развитието на посевите. По-топли от обичайните за сезона са били климатичните условия предимно в южните части на континента, докато в централните и северни части времето се е характеризирало с по-влажни условия. Дефицит на валежи през този месец е бил регистриран основно в регионите на Средиземно и Черно море. В страните от Бенелюкс и Западните части междувременно продължава да има излишък на валежи , което е довело до пренасищане на почвата с влага и преовлажняване дори с локални наводнения в райони с по-ниска надморска височина.

Преовлажняването на почвата е пречка за обработка на полетата и води до забавяне на процеса на вегетация на растенията. Експертите отбелязват, че дефицитът на дъжд се е отразил негативно на развитието на посевите в източните части на Румъния и североизточните части на България, където в разглеждания период между 1 януари и 18 февруари са паднали валежи, чиито количества са били с 50% под средната
многогодишна стойност.

Задълбочаването на засушаването в някои региони на Италия и Испания е довело до рязко намаляване на водните запаси при температури на места надминаващи средните за сезона. В части на Германия, в Австрия, Чехия и Словакия от средата на януари насам също са били регистрирани по-високи средни температури от обичайните за сезона. В България, Румъния, Словения и Хърватия температурите през разглеждания период са били с над 4 градуса над средните за сезона. Подобни температури макар че ускоряват развитието на посевите според експертите ги правят и по-уязвими на измръзвания.

В големи части на Северна, Централна и Югоизточна Европа се очаква запазване на по-топло време от обичайното за сезона, като температури между 4 и 6 градуса над т за сезона се прогнозират за огромни територии между Балканите и Скандинавието. Дългосрочната прогноза сочи запазване на топлото време в периода март-май с температури превишаващи стойностите измерени в последните 24 години с между 1 и 2 градуса както и с валежи над нормите.

Температурите в Северна България могат да са с до шест градуса над нормите за сезона

В последния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) прогнозират локални щети от измръзвания по посевите вследствие на по-студеното и влажно време в началото на зимата в някои северни и централни части на Европа. В края на ноември и началото на декември е бил регистриран рязък спад на температурите в повечето части на континента, придружен от по-влажни от обичайните условия. На места в северните и централни части на Европа температурите са достигнали до отчетливи отрицателни стойности при състояние на посевите с есенници, което поради предхождащите по-топли климатични условия са били в частичен период на вегетация и са били уязвими на измръзване.

В някои райони на Западна Европа като Франция, Германия, Белгия и Люксембург експертите прогнозират увеличаване на площите с пролетни житни култури заради закъсняла и неприключила сеитба на есенниците. Така например във Франция около 10% от площите са останали незасяти.

Що се отнася до Източна Европа, падналите в този регион валежи не са оказали почти никакво въздействие върху развитието на културите. Експертите отбелязват въпреки това, че падналите в разглеждания период от края на ноември от средата на декември валежи са се отразили особено благотворно върху развитието на посевите в Румъния и България, засегнати от дълготрайния период на засушаване което заедно с по-високите температури доведоха до по-ускорено развитие на житните култури.

Според прогнозите на експертите на MARS времето до края на годината в повечето региони на континента се очаква да остане по-топло от обичайното с превалявания от дъж в планинските региони и в района на Източното Средиземноморие и снеговалежи в Северна Европа. Най-високи положителни температури с между 2 и 6 градуса над нормите се прогнозират за части от Северна България, части от Турция и по-голяма част от Източна Европа. За почти цяла Европа с изключение на части от Италия и Франция, както и Иберийския полуостров се прогнозира влажно време.

Според доклада на експертите дългосрочната прогноза за климатичните условия е умерена с по-топло време и температури с до 2 градуса над нормите през януари и февруари и с до над 1 градуса през март. За големи части на континента се прогнозира през следващите три месеца да паднат по-обилни валежи с до 50 мм над данните за последните 24 години.

Сухите условия в някои страни сред които Румъния и България са допринесли за лоша кълняемост и поникване на посевите

В редовния си месечен доклад, експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) констатират забавяне на сеитбата в редица части на континента заради обилните валежи. Според тях особено тревожно е положението в някои региони на Западна и Централна Европа като дори в Италия бяха регистрирани наводнения а в Белгия забавиха прибирането на картофите. Въпреки това валежите според тях допринасят за повишаване на влагозапасите в почвата , създавайки по-добри условия за новопоникващите посеви.

Към периода на приключване на доклада си, експертите са констатирали преобладаващи сухи условия в някои части на Испания, Италия, Румъния и България, което също е довело до забавяне на сеитбата, лошо покълване и поникване на посевите.

До края на октомври времето е останало по топло с температури над средните за сезона, като по-студеното време на места не е оказало влияние върху посевите. В същото време се отбелязва приключване на сеитбата на рапицата при обичайни условия. Известно безпокойство у експертите са предизвикали обилните валежи в западните части на континента и засушаването на изток.

За края на ноември експертите от MARS прогнозират температурите в някои региони на континента, сред които и на Балканите да останат с между 2 и 4 градуса под средните. За по-голямата част на континента се очакват обилни валежи. Според дългосрочните им прогнози може да се очаква затопляне на времето с температури между 1 и 2 градуса над средните за сезона през декември и януари. Относно България експертите са притеснени за състоянието на посевите особено в източната част на страната заради сериозното засушаване.

Между 65 и 90% е бил дефицитът на валежи в някои региони

Сухите почвени условия и слабите валежи са оказали негативно въздействие върху сеитбата и поникването на рапицата у нас, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). В някои области на Югоизточна и Централна България дефицитът на валежи през октомври е достигнал до между 65 и 90%, като валежите са паднали предимно през първата половина на септември, след което е последвал период на засушаване с дневи температури с до 3 градуса над нормата за сезона. Сухите условия са допринесли за бързо напредване на кампанията по прибиране на пролетните култури, но от друга страна са станали причина за намаляване на добивите от царевица и слънчоглед. Освен това липсата на влага в почвата води до забавяне на сеитбата и поникване на есенните култури, като най-засегнати са посевите с рапица в Източна България, където не е изключено фермерите да презасеят площите с пшеница. Сеитбата на зърнените култури също се забавя, но при валежи от дъжд според експертите при тях може да бъде наваксана.

MARS прогнозира влошаване на перспективите за развитие на културите в Югоизточна Европа

Заради влошени перспективи за развитието на някои летни култури в страни като Румъния, Унгария, България и Гърция експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха оценките си за реколтата от царевица и слънчоглед за ЕС. В своя октомврийски доклад те отбелязват, че в началото на есента времето е било с най-високите измерени температури в историята. Мекото и топло време в съчетание с добрите запаси от влага в почвата на места в северните части на континента са довели до благоприятно развитие на посевите от летните култури и навременната подготовка за сеитбата на есенниците.

Според анализите на експертите в отчетения период в региона на Югоизточна Европа включително Румъния и България са били регистрирани исторически ниски нива на валежите. Поради влиянието на комбинация от негативни климатични фактори те са ревизирали надолу прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед в тези страни. Както в тези региони така и в Словения, Украйна и Хърватия сухото време и недостига на влага в почвата са допринесли за закъсняване поникването на рапицата.

За периода до края на октомври експертите на MARS прогнозират да паднат дъждове предимно над Иберийския полуостров, докато времето над Балканския полуостров ще продължи да е топло, като за Румъния, Унгария и България се прогнозират температури с над 9 градуса над нормите за сезона. Оскъдни валежи се прогнозират да паднат в големи части на Турция, Южна България, Гърция и Румъния. Дългосрочните прогнози показват затопляне на времето с температури с до 1 градус над нормата през ноември, декември и януари

Липсата на ясна дефиниция в ЕС за това какво е агроволтаика създава опасения за промени в характеристиките на земеделската земя според експерти

Според експертите на Европейската агенция по мониторинг на арарните култури (MARS) комбинирането на на земеделие и производство на слънчева енергия само върху 1% от земеделските площи може да помогне за надминаване на целите на ЕС до 2030 г. и освен това би позволило да се произведат 720 ГВ енергия. Това пише AG-Press.eu, позовавайки се на нов експертен доклад.

Докладът на JRC, Преглед на потенциала и предизвикателствата за агро-фотоволтаиците в Европейския съюз, изследва състоянието на агриволтаичните системи, идентифицира потенциалните пречки и представя серия от препоръки за разрешаване и ускоряване на тяхното разширяване.

За разлика от конвенционалните соларни централи, при агроволтаичните панелите са инсталирани по такъв начин, че селскостопанските дейности, като отглеждане на култури, трева или плодове, остават основното използване на земната площ , като същевременно дава достъп за селскостопанска техника или добитък.

Освен това панелите могат да осигурят засенчване, за да намалят топлинния стрес върху културите и да предложат защита от лошо време. По същия начин оранжериите могат да бъдат направени от полупрозрачни фотоволтаични панели.

Фотоволтаичните панели произвеждат постоянен ток (DC), след което се преобразуват в променлив ток (AC), за да бъдат използвани директно или включени в електрическата мрежа. Преобразуването на PV DC в AC е приблизително 1/1,25.

В края на 2022 г. инсталираният капацитет в ЕС беше около 211 ГВ. Според проучването покриването на само 1% от използваната земеделска площ с агроволтаични системи може да доведе до приблизително 944 ГВ инсталиран капацитет. Това възлиза на половината от възможния капацитет с традиционните наземни фотоволтаични системи (около 1809 ГВ на същата повърхност). Въпреки това, той все още ще бъде по-голям от капацитета от 720 ГВ, предвиден до 2030 г. в Стратегията на ЕС за слънчева енергия.

Предложена от Европейската комисия през май 2022 г., стратегията е от съществено значение за масовото, бързо внедряване на възобновяеми енергийни източници, предвидено в плана REPowerEU за намаляване на зависимостта на ЕС от изкопаемите горива на Русия. За постигане на амбициозните цели за слънчевата енергия, той насърчава държавите-членки да обмислят не само слънчева и покривна слънчева енергия, но и иновативни форми на разгръщане на слънчева енергия, включително агроволтаици.

Липсата на ясна и хармонизирана в ЕС дефиниция за агроволтаика обаче представлява значителна пречка, тъй като инсталирането на такива системи може да доведе до промени в характеристиките на земята, което може да повлияе на допустимостта за земеделски субсидии и данъчно облагане.

Сложни разрешителни и високи цени на земята спъват изграждането на агроволтаици

Допълнителните предизвикателства включват максимално увеличаване на производството на електроенергия, без да се засяга добивът на културите и гарантиране на опазването на биологичното разнообразие и възстановяването на природата; сложни разрешителни и процедури за свързване към мрежата, както и повишаване на цените на земята, което може да застраши благосъстоянието и сигурността на фермерите.

Стимули: Интегриране на агроволтаиците в търгове за възобновяема енергия и опростяване на разрешителните

За да се преодолеят тези бариери, Стратегията на ЕС за слънчева енергия насърчава държавите от ЕС да интегрират стимули за агриволтаика, когато е подходящо, когато проектират и прилагат своите национални стратегически планове за Общата селскостопанска политика (ОСП). Допълнителни стимули могат да бъдат осигурени чрез рамки за подпомагане на слънчевата енергия (например чрез интегриране на агриволтаика в търгове за възобновяема енергия). Също така си струва да се отбележи, че в селскостопанския сектор правилата за държавна помощ позволяват инвестиционна помощ за устойчива енергия.

Помощта може да подчертае финансова подкрепа, опростени процедури за разрешителни и свързване към мрежата, програми за научноизследователска и развойна дейност (R&D) и пилотни проекти. Освен това, ангажирането на селските общности в процеса на планиране и вземане на решения е от съществено значение за успешното разширяване на агроволтаичните системи. Общностите трябва да са наясно с предимствата на агроволтаичните системи, включително техния потенциал за генериране на чиста енергия, увеличаване на селскостопанската производителност и допринасяне за устойчивото развитие на селските райони.

Неблагоприятните климатични условия са довели до компрометиране на натрупването на биомаса у растенията и са понижили очакванията за доходност

Високите температури през разглеждания период и липсата на влага са довели до преждевременно стареене на листата и намален добив от пролетни култури – царевица и слънчоглед в България, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

„Времето в периода между 1 август и 10 септември в страната е било изключително топло с температури надвишаващи средните за сезона с между 1 и 3 градуса. В България е било регистрирано рекордно горещо време, като периодът с температури надвишаващи 30 градуса е бил между 4 и 12 дни. Те са били част от гореща вълна обхванала страната между средата и края на август“, пишат експертите.

Според тях у нас са паднали минимални количества валежи и то през първата половина на август, като валежи над средните за сезона са паднали само в някои области на Източна България. Климатичния воден баланс от 1 май насетне показва значителна липса на запаси от влага в почвата. Това е сценарий подобен на този от 2022 година, и е довеел до ускоряване на фенологичното развитие на растенията и по-бързо стареене с намаляване на фото-синтетичната активност и на времето за наливане на зърното и образуване на добив. Това от своя страна според експертите е довело до компрометиране натрупването на биомаса и е намалено очакванията за доходност. Ситуацията с липсата на достатъчно биомаса у посевите се потвърждава от сателитните изображения, като по-обещаващо остава положението в северозападните части на страната.

Разрушителни наводнения в Гърция и Словения

В последния си доклад експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS) са преразгледали оценките си за добивите на основните земеделски култури в ЕС като са коригирали с 3% надолу прогнозата си за средните добиви от царевица. Ревизията надолу при царевицата за зърно се дължи главно на влошената перспектива за летните култури в Румъния, България и Гърция. За слънчогледа ревизиите надолу на прогнозите за добива за тези страни бяха компенсирани на ниво ЕС поради ревизии нагоре на прогнозите за добива за Франция и Унгария.Според тях
продължителното засушаване оказва отрицателно въздействие върху формирането на добива в Румъния и България.

Според експертите:

„Условията на засушаване продължиха в североизточните и югоизточните райони на Румъния и се разпространиха в България, като епизодите на горещи вълни допълнително компрометираха образуването на добив при царевични и слънчогледови култури, особено в района по поречието на река Дунав в двете страни.“

Ясно изразените горещи вълни през втората половина на август повлияха негативно на перспективите за царевицата за зърно в част от Източна Франция (без да повлияят на перспективите на национално ниво), докато подобни условия в Северозападна Италия засегнаха главно пасищата и царевицата.

В Гърция безпрецедентни наводнения доведоха до пълна загуба на летни култури в района на Тесалия, който представлява 22% от националното производство на царевица за зърно. В Словения, след наводненията, докладвани в августовското издание на бюлетина, доста над средното ниво на валежите, включително случаи, надвишаващи 100 mm в някои райони, доведоха до допълнителни наводнения в полета с вече наситени с влага почви.

Прекалено влажните условия продължават в много части на Централна и Северна Европа

Излишъкът от дъжд продължи да засяга много части от Централна и Северна Европа с отрицателни въздействия върху летните култури (главно поради повишен натиск от болести), както и върху качеството на зърното и добивите от зимни и пролетни зърнени култури, които не могат да бъдат прибрани навреме. В няколко от тези райони се забави и сеитбата на зимната рапица.

За периода между 14 и 23 септември от MARS прогнозират запазване на високите температури в по-голяма част на континента, като топлото време ще бъде придружено от интензивни валежи и гръмотевични бури. За големи части на континента се прогнозират температури с между 2 и 6 градуса над средните за сезона. Запазване на сухо време без валежи се прогнозира за части от Италия, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Балканите.

С голяма вероятност експертите очакват запазване на топлото време, като температурите ще са с до 2 градуса над средните , с което ще са най-високите в 24 годишния период на климатологичен преглед. През октомври и ноември температурите ще са с 1 градус над обичайните за сезона, измервани в последните 24 години.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) са отчели, че у нас между 1 юли и 15 август климатичните условия са били неблагоприятни за развитието на пролетните култури с температури от 0,5 до 2 градуса над средните и с между 5 и 15 горещи дни с температури над 30 градуса над нормата за сезона. Температурите в най-горещите дни са достигнали между 37 и 41 градуса. През първата половина на месеца горещото време е било съпътствано и от оскъдни валежи особено в централните и източни части на страната, като падналите количества валежи за периода са били с между 20 и 70% под средните за сезона. Кампанията по прибиране на есенниците върви в нормите, като се очакват по-добри добиви от миналата година. За разлика от влошеното състояние на пролетниците заради екстремните горещини и силно намалялото съдържание на влага в почвата в периода на цъфтеж и наливане на зърното. Вследствие на това прогнозите за добивите на експертите са били ревизирани рязко надолу, което се отнася най-вече за царевицата.

На ниво ЕС е отчетено ограничено въздействие на екстремните горещини през юли и август върху земеделските култури, смятат експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В редовния си месечен доклад те съобщават, че прибирането на реколтата е било затруднено заради валежи в северните части на континента. Заради по-добри от очакваните климатични условия, те са повишили оценката си за добивите от слънчоглед за Испания и Франция, което ще компенсира по-слабите добиви в България. Според тях отрицателно въздействие върху културите може да се очаква най-вече при качеството на зърното от новата реколта.

Според тях заради горещините са засегнати посевите с пролетни култури в България, части от Румъния, Чехия и централните региони на Полша. Щети заради локално паднали градушки върху културите са били регистрирани за части от Италия, Словения и Хърватия.

Според прогнозите в големи части на Европа от Испания до Балтика температурите ще останат с между 4 и 6 градуса над нормите. Без валежи се прогнозира да е времето в части от Иберийския полуостров, Южна Италия, България, Гърция, части от Румъния, Русия и Украйна. Според дългосрочните прогнози особено в Южна Европа температурите ще се запазят с до 2 градуса над средните температури като на места на континента през септември и октомври могат да се очакват валежи.

В редовния си месечен бюлетин експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да намаляват прогнозните си оценки за добивите от основните култури в Европа, като според тях най-засегнати от текущите климатични условия са слънчогледът и пролетния ечемик.

На ниво ЕС повечето от техните прогнози остават на нивото или малко под средната за последните пет години оценка. Най-негативна корекция спрямо нивото за последните пет години от 5% е дадена за реколтата от слънчоглед заради понижената доходност на румънските фермери отглеждащи тази култура. Без валежи ще останат големи територии на Испания, Португалия, Франция, Италия и южните части на Балканите. Според дългосрочните прогнози за периода от август до октомври се предвижда намаляване на вероятността от 60% до 90% за температури над нормите. Що се отнася до валежите вероятността да превишат нормите за сезона се оценява на между 60 и 70%.

Заради хладното време в началото на лятото у нас във фазата на ранно наливане на зърното, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са намалили своята оценка за добивите от есенни култури. Допълнителна причина за това е била повишеният натиск от вредители особено в Северна България. Според сателитната информация у нас се наблюдава по-слабо от обичайното състояние на реколтата заради закъсняла сеитба и забавено развитие на пролетните култури.

През първата половина на май в страната ни са регистрирани по-ниски температури от обичайните с отрицателни температурни аномалии от минус 1 до минус 3,5 градуса под нормата като това е било най-студеното време от 1991 година насам. В последствие е било регистрирано затопляне с повишаване на температурните стойности до среднодневните за сезона. Нивото на валежите в регистрирания период е било близко до средното с известен излишък в западните части на страната, докато в източната са били малко посухи от обичайното. В началото на юни в източните райони не са били регистрирани валежи, но се отбелязва наличието на достатъчно влага в почвата.

Големите различия в климатичните условия в Европа в началото на лятото се отразяват на очакваните добиви, констатират експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя месечен бюлетин. Все пак те прогнозират доходността от земеделските културипрез започващия през юли нов сезон да остане близка до средните нива. Заради споменатото отрицателно въздействие на климатичните условия, най-голяма ревизия надолу в оценките им е претърпяла тази за реколтата от пролетен ечемик намалена с 4% спрямо тази от миналия месец.

Наблюдаваното засушаване в редица региони на Северна, Западна и Централна Европа от средата на май месец насам според експертите е довело до бързо изчерпване на запасите от влага в почвата, което се отразява негативно върху добивите от земеделски култури. В същото време обилните валежи в някои части на Италия, Хърватия, Унгария и Словения са довели до наводнения на земеделските площи и увеличаване на броя на вредителите в тях. Освен това ниските температури в региона на Дунавската равнина са довели до забавяне на сеитбата в Северна България и Южна Румъния и ранно поникване на пролетните култури. Дългосрочната прогноза на експертите за периода между юли и септември показва запазване на тенденцията за много по-топло време от обичайното за големи региони на Европа, особено в северните части, с валежи над средните за регионите на Италия и Иберийския полуостров.

Студеното време в началото на пролетта е станало причина за забавяне на сеитбата при пролетните култури, съобщават в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Рязкото застудяване в края на миналия месец, когато са били регистрирани температури до минус 6 градус а места е довело до измръзвания най вече в овощните насаждения. Благодарение на започналите след средата на март валежи, са се натрупали достатъчни запаси от влага в почвата с изключение на южните части на страната.

По-студеното време е довело до забавяне на сеитбата на слънчогледа и отлагане на сеитбата на царевицата. Проблеми за развитието на посевите по-късно през сезона могат да дойдат от дефицита на влага в по-долните почвени слоеве. С оглед на доброто развитие на посевите с житни култури заради меката зима , експертите са ревизирали малко нагоре своята прогноза за реколтата.

За продължаване на стабилното развитие на посевите с есенници у нас, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури отчитат необходимостта от валежи. Те са отчели, че зимата е била най-меката от 1991 година насам, като само в началото на февруари е било регистрирано по-студено време, но без да е имало понижаване на температурите под критичните нива за посевите. Експертите отчитат , че в северните региони на България са паднали валежи близки до средните за сезона, докато в източните части те са били значително под средите количества. Заради засушаването започнало още в края на миналото лято се отчита дефицит на почвена влага в средния слой . Въпреки закъснялата сеитба, есенните култури са се развили добре най-вече заради благоприятните температури.

След меката зима посевите с есенници в Европа навлизат в пролетния сезон в добро състояние, отчитат в последния си редовен доклад експертите на Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS). Въпреки това се са сериозно загрижени за възможните щети от продължаващото засушаване в южните части на Стария континент Те отчитат спешна необходимост от валежи поради почти изчерпалите се запаси от влага в почвата в някои региони на Испания и Португалия. Подобна е ситуацията и в големи части на Италия, където се възлагат надежди за натрупване на повече запаси от влага в края на пролетта и началото на лятото. Като добро е отчетено състоянието на посевите в Унгария, България, Кипър, Австрия и Гърция, въпреки и че в тези страни се отчита намаляване на запасите от влага в почвата.

За периода между 1 февруари и 13 март времето в Европа е останало по-топло от обичайното със сухо време в южните и западни части на континента по-влажни условия в северните региони. В големи части на континента температурите са били с между 0,5 и 2 градуса над нормата. На места в Румъния и България средните температури са били с до 4 градуса над нормата за сезона. По-ниски температури са били регистрирани в централните и източни региони на континента в първата половина на февруари. Средносрочната прогноза е за запазване на по-топло от обичайното за сезона време през април с температури над нормата в централните части на континента, Балканския полуостров и Турция.

Добри условия през зимата за посевите след изключително топлото време в началото на сезона отчитат от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Те констатират, че в повечето части на континента с изключение на южните, състоянието на посевите е добро и удовлетворително. Тъй като посевите са успели да възстановят своята студоустойчивост, експертите не очакват щети от евентуални измръзвания. В някои региони на Италия, Испания и Турция продължава да има недостиг на влага в почвата. Повече валежи в отчетения период са паднали в някои региони на Хърватия, Румъния и Словакия. През втората половина на януари температурите в повечето части на Европа се върнаха в граници, близки до сезона. Само в някои централни и южни части на континента регистрираните температури са били над средните за зимния период. Според моделите на метеоролозите времето в Европа до края на февруари се очаква да остане по-топло от обичайното за сезона. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца е за запазване на тенденцията за по-топло време от обичайното в южните части на Италия, централна Европа и Балканския полуостров. През април и май се очакват валежи със стойности близки до средните за сезона.

Изключително топлата и суха есен създава опасения за развитието на есенните култури особено в южните части на Европа, пишат в ноемврийския си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В повечето региони в периода на отчет са регистрирани най-високи температури от 1991 година насам. Съчетанието на топло време и наличие на влага в горния почвен слой са спомогнали на места за бързото поникване на посевите, но се отчита и негативният ефект от високите температури- липсата на натрупване на устойчивост у растенията срещу измръзване, повишен натиск от болести и вредители. В южните части на Европа топлото време е било придружено от постоянна липса на валежи, което води до удължаване на периода на засушаване в различни части на Италия и Испания. Там посевната кампания тече по-бавно или се извършва при необичайни условия. Експертите отчитат забавяне на посевната кампания в различни части и на България и Румъния при липса на валежи, като септември се е характеризирал със слабо поникване и развитие на насажденията.

За периода от средата до края на ноември експертите прогнозират по-високи от средните температури за сезона особено в Черноморския регион, като по-интензивни валежи се очакват по южното и западно крайбрежие на Европа. Температури с над 4 градуса над средните за сезона се прогнозират както за някои части от Западна Европа, така и за региона на Балканите и северните части на европейската територия на Русия. Максимални дневни температури между 15 и 20 градуса се очакват в големи части на Южна Европа, Балканите и Черноморското крайбрежие.

Според експертите сезонната перспектива до края на февруари показва, че на повечето места в Европа ще се запазят по-топли условия от обичайните.

По отношение на Източна Европа се отбелязва наличието на достатъчно добри почвени условия за сеитбата на есенниците през октомври, като на места в Полша, Словения, Румъния и България е отчетено добро напредване в развитието на посевите, но се отчита също наличието на дефицит в горния почвен слой, което може да се отрази негативно на реколтата. Най-тежко е положението в източните части на страната ни, където от август насам са регистрирани много малко валежи, и може да се наложи презасяване на частот площите през пролетта.

Експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас.. Те констатират, че обилните валежи са паднали прекалено късно за да се компенсира загубата от добиви, причинени от сухото и горещо лято. Те подчертават още, че жътвената кампания е започнала с очаквания за по-ниска от средната доходност, като в разглеждания период средните температури са останали с между 2 и 4 градуса над обичайните за сезона със стойности доближаващи 35 градуса за няколко дни. Времето се е запазило изключително сухо и през първата половина на август в североизточните райони на страната. Слаби валежи са паднали в западните и централни райони на България. Заради падналите през втората половина на август обилни валежи, стойностите на натрупаната в почвата влага се доближават до средните в някои източни и западни части на страната. Въпреки това тези валежи няма да допринесат за възстановяване на растежа на пролетните култури, повечето от които са завършили фазите на растеж. Най-благоприятно отражение на валежите са изпитали някои късни сортове пролетни култури. Експертите на MARS са намалили прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед, като потвърждават, че те ще са под средните за последните пет години. Отчита се, че жътвата на слънчогледа започнала в края на август е била затруднена от валежите, които може да се отразят благоприятно на есенната рапица, докато кампанията по прибиране на царевицата е минала при сухо и горещо време.

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури(MARS) потвърдиха оценката си за очаквани по-слаби добиви от царевица и слънчоглед у нас. Причината за това е „необичайно горещото и сухо време“ през юли и август с температури сдо над 4 градуса над средните многогодишни стойности. Най-високи средни температури от 39 градуса са били регистрирани в западните и централни части на страната през третото десетдневие на юли. За това време са били регистрирани минимални локални валежи. Продължителното засушаване е довело до изчерпване на запасите от влага в почвата, което е причинило стрес за посевите по време на периода на напълване на зърното. Това е накарало експертите да ревизират оценките си за средните добиви от царевица и слънчоглед, които вече са под средния показател за последните пет сезона. Жътвата на пшеницата е приключила в оптималния прозорец с много добри перспективи за добивите.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат нуждата от повече валежи за да се запазят положителни перспективите за добри добиви от летни култури у нас. В актуалния си доклад те констатират, че продължителното засушаване последвало периода на обилни валежи през юни е довело до намаляване на перспективите за добиви от пролетни култури. Освен това се отчита бързо напредване на жътвата на есенниците като се очакват добри добиви малко над средните за последните пет години. Те отбелязват също, че в периода на горещините от края на юни и началото на юли, температурите в страната са достигнали до 35 градуса, което е съвпаднало с етапа на цъфтеж на културите и е повишило топлинния стрес на посевите.

Засушаването обхванало Европа и екстремните горещини са причината експертите от Европейската служба по мониторинг на агрокултурите (MARS) да намалят своите прогнози за добивите от пролетни култури. Според данните от последния им доклад, добивите от царевица, слънчоглед и соя са коригирани с между 8 и 9% и са вече под средните нива за последните пет години. Есенниците чиято жътва е пред приключване остават с добиви близки до средните за последните пет години. В доклада си те отбелязват че поради големи периоди на засушаване и липса на валежи, в големи части на Испания, Южна Франция, части от Италия и Германия, Унгария, Румъния и Украйна, посевите в изброените страни са със значително намален капацитет на добиви. Негативно влияние върху посевите са оказали както липсата на валежи и топлинен стрес, така и фактът , че засушаването и високите температури на места са съвпаднали с фазата на цъфтеж на растенията, което намалява техния потенциал. Най-благоприятни условия за посевите са констатирани в регионите на Ирландия, Скандинавието и Балтийско море.

Метеорологичните условия до края на месеца ще продължат да се определят от навлизането на топли въздушни маси от Африка, което доведе до рекордни горещини в големи части на Европа, където бяха измерени на места температури между 40,3 градуса във Великобритания до цели 47 градуса в Португалия.. Дългосрочната прогноза за периода август-ноември посочва, че е много вероятно времето в големи части на Европа да се запази по-топло от обичайното, като е възможно в съчетание с недостига на валежи да спомогне за изостряне на водния баланс и топлинния стрес на посевите.

Благоприятните валежи паднали у нас са причина, експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) да прогнозират, че добивите от основните култури през новата кампания ще бъдат над средните. В последния си доклад за състоянието на посевите те отбелязват, че обилните валежи през юни са довели до попълване на влагата в почвата, което ще благоприятства по-високите добиви, като при есенните култури очакванията са те да надминат средните стойности за последните пет сезона. Прогнозите за добивите от пролетни култури също са леко повишени. В първата половина на май според експертите, времето у нас е било по-студено от обичайното с температури с до 4 градуса под нормата. Падналите през юни валежи са довели до компенсиране на дефицита от валежи в предходния месец. Заради по-студеното време през май, развитието на посевите с есенници се е забавило с около 20 дни , което обаче е довело до съвпадане на фазите на растеж на посевите с валежите благоприятствало за наливане на зърното и натрупването на биомаса.

Неблагоприятните климатични условия както и водещите се активни военни действия ще се отразят негативно върху добивите при есенниците в Украйна, се казва в първия анализ на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Посевите са били засегнати от по-ниските температури както и постоянен дефицит на валежи особено западните и централни части. Според експертите това ще доведе до намалена доходност за фермерите през новата стопанска година. Заради военните действия през тази година бяха значително съкратени площите с пролетни култури, което ще означава и по-ниски добиви при ечемика, слънчогледа и царевицата.
Към момента сезонът за развитие на есенните посеви се характеризира със значителни температурни колебания като по меката зима беше последвана от по-студена от обичайното пролет с валежи под средните количества за сезона. През юни в големи части на страната продължи да се засушава, като по-обилни валежи се очакват през втората десетдневка на месеца в крайните западни части. Въпреки това за южната част на Украйна се очакват температури над 30 градуса.

Междувременно Украйна е успяла да изнесе 14 хил. тона зърно за Испания доставено от финландски кораб, съобщава „Зерно Онлайн“. През отминалия уикенд украинските власти заявиха , че вече са намерили алтернативни морски пътища за износ на зърно. 22 млн. тона зърно складирани на украинските пристанища се очаква да бъдат изнесени през Румъния , Полш и Балтийските страни.

От турското министерство на отбраната пък съобщават, че разговорите около задвижване на търговията през блокираните черноморски пристанища продължават, като е нужно да се направят някои технически уточнения. „Опитваме се да постигнем резултат колкото е възможно по-скоро, като водим активен диалог с Русия, Украйна и ООН“, заявиха от турското министерство на отбраната.

Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчита спешна нужда от валежи у нас за да се запазят добри перспективи за новата реколта. Пречка пред развитието на есенните култури е липсата на повсеместни валежи след средата на април. Отчитат се само локални валежи. Ето защо експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от основните зърнени и маслодайни култури у нас. Прогнозите при пролетните култури се запазват на историческите си нива. Температурите в разглеждания период са останали близки до средните с колебания между – 2 и +2 градуса. По-студено време е било регистрирано само през втората десетдневка на април, без обаче това да е оказало негативно развитие на посевите. От средата на април до първата половина на май се отчита период на засушаване с минимални количества на валежите. Въпреки това фенологичното развитие на културите на рамките на нормалното , като липсата на валежи е довело до по-слабо натрупвне на биомаса. Спешността от валежит се обуславя от бързото намаляване на запаси от влага в почвата. На места заради по-влажното време през април е била забавена сеитбената кампания при пролетните култури.

Засушаването е основната причина, експертите от европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) да намалят своите прогнози за основните добиви от зърнени и маслодайни култури най-вече в южните части на Стария континент. В последния си доклад те съобщават, че в големи части на Западна, Северна и Централна Европа, метеорологичните условия в края на март и началото на април са били благоприятни за развитието на посевите с есенници и са довели до напредване на пролетната сеитбена кампания. Въпреки студеното време , в началото на април са били регистрирани епизодични случаи на измръзвания на посевите. В големи части на Европа от Испания до Прибалтика, времето в началото на април е останало необичайно студено с температури на места под минус 8 градуса, което засегна особено овошките. Очаква се студеното време да окаже по-малко негативно влияние върху посевите заради това, че голяма част от културите все още не са достигнали фаза на цъфтеж, като се очаква незначително намаляване на добивите от рапица в ЕС. Неблагоприятни сухи условия – досега с ограничени отрицателни въздействия върху зимните култури – също са налице в Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и Южна Украйна.

В Югоизточна Италия и Турция растежът и развитието на културите изостават поради постоянно по-ниски от средните температури. За разглеждания период между 11 март и 18 април в различни части от Румъния, България, Турция и Гърция са били регистрирани температурни аномалии от -2 до -4 градуса. като броя на студените дни с минимални температури от 0 градуса са били над средните за сезона в почти всички части на континента без някои части от Испания, Франция и Великобритания. Времето е останало по-влажно и с повече валежи особено на Пиринейския полуостров, където посевите са успели да наваксат част от развитието си.

Според прогнозите на експертите, времето до началото на май ще се запази нестабилно , обуславяно от широкомащабни атмосферни условия и ще благоприятства валежи. По-студено от обичайното време ще остане в големи региони на Централна Източна и Северна Европа. По-топло от обичайното време се прогнозира за части на Югоизточна Европа, Турция и източното черноморско крайбрежие с температурни аномалии от 4 до 6 градуса над нормата. Валежи между 30 и 70 мм се предвиждат за Испания, Франция, региона на Алпите, части на Румъния, България и Турция. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца показва вероятно засушаване с много по-топли от обичайните условия в Европа.

Валежите са оказали благоприятно влияние върху развитието на посевите у нас след студеното време през март и април, смятат експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). След меката зима, марти април са останали сухи с по-студено от обичайното време, Среднодневните температури са били с между 2 и 4 градуса под средните за сезона. Най-ниски температури са били регистрирани в източните части на страната, където около 10 март са били измерени температури от минус 8 градуса. Въпреки сухото и студено време през март и април, падналите валежи през втората половина на месеца са били близки до средните за сезона. Заради студеното време през март се регистрира забавено развитие на посевите с есенници. Падналите впоследствие валежи са спомогнали за натрупване на значителна биомаса у растенията през април. Експертите добавят, че са ревизирали леко прогнозата си за добивите на мека пшеница, но тя остава близка до историческата тенденция. Ниските температури са довели до известно забавяне на сеитбата при пролетните култури. Студеното време може да е нанесло щети на овошните растения и особено костилковите плодове, които са били в период на цъфтеж. Освен при царевицата е констатирано забавяне на сеитбата и при слънчогледа, като са необходими повече валежи за осигуряване на оптимални условия за поникване на посевите. Експертите очакват значително увеличение на площите със слънчоглед у нас.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават прогнози за средните добиви от основните култури в Европа, близки до средните стойности за последните пет години. Причината за това са както сравнително ранния период за даване на по-точни прогнози, така и някои тревоги заради засушаване в редица региони на Южна Европа. Все пак меката зима и добрите почвено-климатични условия са позволили добро начало на пролетната кампания, а посевите се намират в добро и много добро състояние в по-голяма част от континента.

Само развитието на есенниците в страни като Испания е било неравномерно в отчетения период заради липсата на достатъчно влага, докато развитието на посевите във Франция и Германия е в много ранен стадий, и есенните култури са все още слабо засегнати от недостига на влага. Липса на достатъчно валежи се отчита и в страни като Словения, Хърватия,Румъния, Унгария, части на Италия и Югозападна Украйна.

Студеното и влажно време по италианското адриатическо крайбрежие, Турция и Гърция забавиха развитието на посевите в тези страни. Според метеорологичните прогнози се очакват повече валежи в части на Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Черноморския регион. Заради навлизането на по-студено време, на места в Европа се очаква минималните температури да паднат под минус 4 градуса.

Дългосрочните прогнози за следващите три месеца показват, че времето в цяла Европа ще се задържи по-топло от обичайното за сезона.

В своя мартенски отчет експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат, че почвено-климатичните условия за развитието на есенните култури в страната ни са добри. Според данните им в началото на декември времето у нас е било по-топло от това за сезона с температури с 2 градуса над средните многогодишни стойности, като в северозападните части на страната са били дори с до 4 градуса над нормите. Те са отчели че посевите са излезли от фаза на покой в края на февруари след сравнително топло време.

Валежите в по-голяма част от територията на страната са останали близки до средните за сезона, като само в южната част са били над средните. Експертите отчитат , че посевите са в добро състояние, но въпреки високите температури все още се наблюдава забавяне във фенологичното им развитие. Като причини за изоставане в развитието им се посочват късна сеитба, влажно време или липса на оптимални почвени условия, затруднили работата на терен през октомври.

кспертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат че състоянието на посевите за периода от средата на януари до началото на февруари е останало добро. Все още не са регистрирани отрицателни въздействия в резултат на дефицита на дъждове в големи части от Западна и Централна Европа.
В доклада си от февруари обаче те отчитат, че земеделските култури особено в Западното Средиземноморие вече са засегнати от засушаване.
Най-сериозно са засегнати Южна Португалия, Южна Испания, Югоизточна Франция и Северозападна Италия.

„Водното съдържание на почвата в тези региони е под средното за сезона, а водните резервоари, използвани за напояване, са доста под капацитета. Необходими са валежи над средното през следващите седмици и месеци, за да се избегне повишен риск от отрицателно въздействие върху условията на растеж на културите по-късно през сезона“, се казва в доклада им.

Те отбелязват още, че за сега няма информации за щети от измръзвания, но на места устойчивостта на посевите към измръзвания остава слаба за Западна Европа и голяма част от Централна Европа и значително под средното в Германия и части от съседните Полша и Чехия. Според текущата прогноза за времето (до 24 февруари) не се очакват критично ниски температури.

Състоянието на посевните култури в големи части на Европа е останало добро в периода от началото на декември до средата на януари, отчитат в своя първи бюлетин за годината експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). За периода на преглед са били наблюдавани малко по-високи от средните за сезона температури, както и по-обилни валежи на места, които са оказали благотворно влияние върху развитието на посевите които са наваксали изоставането в развитието си.

Използваните от експертите компютърни симулации показват, че до момента не се наблюдава измръзване на посеви от есенните култури. Въпреки това те изразяват загрижеността си по отношение устойчивостта на измръзване на културите особено в региона на Черноморието. Натрупването на толеранс спрямо измръзване там остава ниска поради меките климатични условия. Отбелязва се че валежите в региона са били предимно от дъжд и сняг, който се е стопил, а поради ограничената снежна покривка при евентуално застудяване има реална опасност от измръзвания на културите при условие че са засети по-късно.

Метеорологичните условия в големи части на Европа са позволили засяване на есенниците и кампанията вече е пред приключване, се казва в ноемврийския бюлетин на експертите от Европейската служба по мониторинг на агррните култури (MARS). Благоприятните климатични условия са допринесли също и за поникване на първите посеви. Известна загриженост у експертите предизвиква дефицитът на валежи в Централна и Източна Европа, като това се отнася особено до зърнените култури. Отчита се приключване на сеитбата при зърнените култури в Централна и Северна Европа, и добри темпове на кампанията в южните части.

В повечето региони метеорологичните условия също бяха благоприятни за прибиране на пролетните култури и за наваксване на закъсненията, отчетени през октомври. Сеитбата на рапицата приключи в рамките на оптималния времеви прозорец и при общо благоприятни условия в основните производствени райони, с изключение на Румъния, където сеитбената кампания се удължи поради засушаване. Наличието на влага и оптималното ниво на температурата на почвата са добри предпоставки според експертите за подготовката на посевите за периода на презимуване.

В повечето от тези региони метеорологичните условия са били благоприятни за поникване и ранно развитие на посевите. Въпреки това, сухите условия в Чехия, Словакия, Южна Украйна и Северна Румъния доведоха до забавяне на сеитбата на зимната пшеница и поникването на посевите.

Обилните валежи в Централна и Южна Италия и големи части от Балканския регион не са повлияли на сеитбата на зимни култури, с изключение на Хърватия, където се наблюдава умерено забавяне на поникването на посевите.

Благодарение на подходящите климатични условия през октомври, кампанията по прибиране на есенните и сеитбата на пролетните култури в ЕС напредва, отчитат в редовния си месечен бюлетин експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS).

На ниво ЕС прогнозите за добивите на повечето есенни култури бяха леко преразгледани нагоре в сравнение с отчетените през септември. Единствено прогнозата за добивите при картофите е корегирана леко надолу , поради ревиии в добивите надолу за Германия, Литва и Гърция.

В доклада си експертите отбелязват още, че заради липсата на достатъчно влага в почвата, в някои части на Румъния условията за сеитба на пролетниците не са били толкова благоприятни през разглеждания период. От друга страна обилните валежи през октомври в южната част на страната ни и в Гърция са довели до забавяне на кампанията по прибиране на есенниците. В разглеждания период от време силни валежи са били регистрирани в различни части на Франция и Белгия където също е имало известно забавяне в подготовката на площите за сеитба. В големи части на Украйна, Русия и Беларус температурите са били под средните за сезона, без обаче това да е оказало отрицателно въздействие върху културите.

Сухото и горещо време в първата половина на август е продлжило да оказва негативно влияние върху развитието на летните култури у нас, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Това е било причината те да преразгледат своята прогноза за добивите. В доклада си те отбелязват, че от началото на миналия месец у нас са паднали едва под 30 мм валежи, което е по-малко от половината очаквани количества, като освен това в първата половина на август в отделни региони на страната са били регистрирани температури над 40 градуса. Това е довело до ускорено фенологично развитие на растенията в условията на засилване на недостига на почвена влага. За страната ни експертите прогноират климатичните условия да останат малко по-топли от обичайните.

Експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури оставиха своите прогнози за добивите от основните земеделски култури в ЕС над средните. В последния си отчет те са констатирали влошаване в състоянието на пролетните култури в южните части на континента заради неблагоприятни климатични условия, и подобряване в някои региони на Западна и Централна Европа, където температурите в разглеждания период са били в нормите, както и наличието на запаси от влага в почвата. Обилните валежи на места са довели до проблеми с добивите от есенни култури.

По-горещо от обичайното е било времето в северните, източни и южни части на континента. От силна топлинна вълна бяха засегнати Италия,Словения, Хърватия, Унгария, западна Румъния, България и Гърция започваща от края на юли, с отрицателно въздействие върху неполивните
пролетни култури. За повечето региони това е втора топлинна вълна от началото на юли. По-горещото време през юли в скандинавските страни се отрази на наливането на зърното. Горещините са оказали и негативно влияние в някои централни части на Русия в края на фазата на наливане на зърното при есенниците. За по-голяма част от Европа среднодневните температури са били с между половин и 2 градуса над обичайните за сезона, като на места в Италия и Русия температурните аномалии са се отклонявали от обичайните граници с между 2 и 4 градуса.

От три до четири горещи вълни бяха наблюдавани в големи райони на Средиземноморския регион, през Югоизточна Европа и в Черноморския регион, където е имало повече от 10 много горещи дни (с дневен максимум над 35 градуса. Най-високата температура измерена на континента е била на 11-ти август в Сиракуза, Италия, където термометърът е достигнал до 48,8 градуса.

По-хладно с температури с между 0,4 и 2 градуса под нормата е останало времето в разглеждания период на Иберийския полуостров, Германия, Франция и страните от Бенелюкс. По-влажни условия е имало в големи територии на Франция и Германия, Полша, Великобритания, централните части на Турци и региона на Черно море.

За периода между 20 и 26 август експертите прогнозират захлаждане в централните, северни и източни части на Европа с благоприятни изгледи за валежи. По-топли климатични условия се прогнозират за Испания, части от Великобритания, Русия и Турция. За Русия се прогнозират дори температурни аномалии с над 8 градуса от обичайните за сезона температури. По-студено време за сезона се прогнозира за балтийските и скандинавски страни с температури между минус 4 и минус 2 градуса под нормата. Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на по-топли от обичайните за сезона климатични условия в Европа.

Засушаването и горещините у нас усложняват отглеждането на пролетните култури, информират в последния си доклад публикуван на 23 август експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. В него се казва още, че за отчетения период в страната ни времето е било по-топло от обичайното с температурни аномалии от плюс 1 до плюс 4 градуса от нормите, като в региона на Западна България са били отчетени рекордно високи температури. „С изключение на крайбрежните и планински райони, максималните температури достигнаха до 40 градуса в повечето части на страната, а на места в Централна и Южна България до 42 градуса“, се казва в доклада им. В същото време в по-голяма част от страната са били регистрирани слаби валежи, което е довело до засушаване и намаляване на нивата на влагозапасите в почвата. Това е изложило пролетните култури на воден стрес, вследствие на което експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от пролетни култури.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават преобладаващо добри очаквания за новата реколта от основните култури в страните от ЕС като прогнозират осезаемо по-високи добиви от слънчоглед (+10%). Причина за това са подобрените перспективи за добивите в основните страни производители- Румъния, България и Франция, компенсиращи очакваните по-слаби добиви в Унгария.

Прогнозите за производството на царевица в България и Румъния също са завишени, но се очаква известна компенсация от по-слабото производство в Унгария и останалите страни в Южна и Централна Европа. Отчита се че в Западна Европа в разглеждания период от 1 юни до 20 юли са се наблюдавали по-влажни климатични условия, докато времето е останало по-сухо в южните и централни части на континента. На места са били нанесени силни щети върху посевите от неблагоприятни явления и градушки.

Падналите обилни валежи в някои страни като Франция, Германия, Бенелюкс, Румъния и Украйна могат да окажат негативно влияние на качеството на зърното заради повишен риск от разпространение на болести и вредители. Отрицателно на добивите в Южна Италия, Словения и Словакия се отразиха различни периоди, в които са регистрирани по-високи температурни режими от обичайните. Жегите в Русия също са се отразили върху добивите от есенните сортове пшеница и от пролетниците и доведоха до увеличаване на стреса при посевите с царевица.

За периода между 24 и 30 юли се очакват интензивни валежи в някои региони на континента, докато заради навлизащ горещ въздух от Сахара са възможни по-високи температури в някои южни и централни части и Скандинавието. Среднодневните температури ще са от +2 до +6 градуса над нормата. По-хладно от нормалното време се прогнозира за Франция, Бенелюкс, части от Иберийския полуостров, Италия и Турция, като температурите могат да паднат с 0,5 градуса под нормата за сезона. Студено време с между 3 и 6 градуса под обичайните температури се прогнозира за Русия. Валежи се очакват да паднат в Източна Европа и източното черноморско крайбрежие и северните части на Европейска Русия. Дългосрочната прогноза за времето в периода август-октомври е за запазване на тенденцията за по-топли климатични условия.

В последния си доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават позитивна оценка за добивите от пролетни култури у нас, като отбелязват че в южните региони на страната са регистрирани недостатъчно валежи. Отбелязва се още, че кампанията по прибиране на есенниците върви добре и при тях също се очакват по-добри добиви. Недостигът на влага в почвата засяга посевите основно в централните и южни части на страната. Добрите климатични условия са били прекъснати от гореща вълна през третото десетдневие на юни и началото на юли с максимални температури от +38 градуса в северните части на страната. По това време дефицит на валежи е реистриран основно в южните и западните части на страната, докато излишък от валежи е имало в Източна България. Експертите заключават, че при наличие на достатъчно валежи в периода на наливане на зърното, ефектите от засушаването у нас могат да бъдат минимизирани.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) преразгледаха нагоре своите прогнози за средните добиви от есенните култури и пролетния ечемик в ЕС, информират от агенцията си в последния бюлетин. Много над средните се очакват да достигнат добивите от мека пшеница ръж и рапица. По-различни са очакванията за пролетните култури. На повечето места на Стария континент студеното време бавно отстъпва, и температурите се повишават до и над средните за периода. Заедно с падналите валежи затоплянето доведе до ускоряване на процеса на натрупване на биомаса както при есенните, така и при пролетните култури, което доведе до ускоряване на фенологичното им развитие, а с това и до подобряване на перспективите за добивите.

По-ниските температури в централната част на континента удължиха периода на забавяне в развитието на есенните култури но в същото време допринесоха за избягване на водния стрес. Падналите в южните части на Испания и в Черноморския регион валежи в същото време са оказали благотворно влияние върху развитието на културите. През разглеждания период в големи части на Европа метеорологичните условия са се запазили около средните за сезона, като само в южните и югоизточни региони на континента температурите са останали под средните нива. По-топлото време в западната част на континента доведе до ускоряване на културите и наваксване на развитието при пролетните култури например във Франция и Германия, докато във Великобритания развитието на културите е леко изостанало.

В централните части на континента- някои региони на Словакия, Унгария, Полша, Италия и Португалия по-хладното време води до забавяне в развитието на културите, но в същото време предпазва растенията от воден стрес в периоди на дефицит на валежи. Благоприятно влияние върху културите от падналите валежи се наблюдава в части на Румъния и Турция. Повишените нива на влажност в някои райони на Украйна и балтийските страни повишават инфекциозния фон и риска от щети върху посевите заради вредители или болести. Във Финландия обилните валежи дори са довели до забавяне на развитието на пролетните култури.

Метеорологичните справки показват, че периодът между 1 май и 12 юни се е характеризирал с по-студено време от обичайното за големи части на континента с температури от- 2 до – 0,5 градуса под средните. По-високи средни температури от 2 до 6 градуса над средните за сезона са били регистрирани в някои части на Турция и Русия. По-влажни от нормалните климатични условия е имало в големи части на северна и Централна Европа. Експертите на MARS отбелязват, че като цяло пролетта в Европа е била доминирана от редуване на студени периоди, като дори през април периодът се е характеризирал с рекордно ниски температури. Периодът между 19 и 25 юни ще се характеризира с по-топли климатични условия от обичайното във всички европейски региони източно от Франция с температури с над 6 градуса над нормите. Още по-високи температури с до +8 градуса се прогнозират за Русия и Балтийския регион. По-студено време се очаква за западните части на Франция и Иберийския полуостров. Локални валежи се очакват в почти всички части на континента. Дългосрочните прогнози за периода от юли до септември показват, че е възможно условията да останат по-топли от обичайното.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават положителни перспективи за реколтата от есенни зърнени култури у нас. В публикувания вчера месечен бюлетин на агенцията се казва, че те се развиват добре, въпреки дефицита на валежи, регистриран особено в югоизточните части на страната. Експертите очакват при есенните култури да се получат добиви, по-добри от средните, докато за пролетните култури се отчита известно забавяне в развитието заради по-студеното време в началото на юни.

Обичайните температури от началото на май паднаха заради малко по-студеното време и валежите в началото на юни, като в североизточните части на страната нивото на валежите е било над средните за периода. Нивото на влагата в горния почвен слой е над средното в тези части, докато в Югоизточна България заради дефицита на валежи е по-скоро задоволително. Меката пшеница вече е достигнала фаза на узряване в южните части на страната, докато на север все още е във фаза пълнене на зърното.