Тагове

Неблагоприятните климатични условия са довели до компрометиране на натрупването на биомаса у растенията и са понижили очакванията за доходност

Високите температури през разглеждания период и липсата на влага са довели до преждевременно стареене на листата и намален добив от пролетни култури – царевица и слънчоглед в България, пишат в последния си доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

„Времето в периода между 1 август и 10 септември в страната е било изключително топло с температури надвишаващи средните за сезона с между 1 и 3 градуса. В България е било регистрирано рекордно горещо време, като периодът с температури надвишаващи 30 градуса е бил между 4 и 12 дни. Те са били част от гореща вълна обхванала страната между средата и края на август“, пишат експертите.

Според тях у нас са паднали минимални количества валежи и то през първата половина на август, като валежи над средните за сезона са паднали само в някои области на Източна България. Климатичния воден баланс от 1 май насетне показва значителна липса на запаси от влага в почвата. Това е сценарий подобен на този от 2022 година, и е довеел до ускоряване на фенологичното развитие на растенията и по-бързо стареене с намаляване на фото-синтетичната активност и на времето за наливане на зърното и образуване на добив. Това от своя страна според експертите е довело до компрометиране натрупването на биомаса и е намалено очакванията за доходност. Ситуацията с липсата на достатъчно биомаса у посевите се потвърждава от сателитните изображения, като по-обещаващо остава положението в северозападните части на страната.

Разрушителни наводнения в Гърция и Словения

В последния си доклад експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS) са преразгледали оценките си за добивите на основните земеделски култури в ЕС като са коригирали с 3% надолу прогнозата си за средните добиви от царевица. Ревизията надолу при царевицата за зърно се дължи главно на влошената перспектива за летните култури в Румъния, България и Гърция. За слънчогледа ревизиите надолу на прогнозите за добива за тези страни бяха компенсирани на ниво ЕС поради ревизии нагоре на прогнозите за добива за Франция и Унгария.Според тях
продължителното засушаване оказва отрицателно въздействие върху формирането на добива в Румъния и България.

Според експертите:

„Условията на засушаване продължиха в североизточните и югоизточните райони на Румъния и се разпространиха в България, като епизодите на горещи вълни допълнително компрометираха образуването на добив при царевични и слънчогледови култури, особено в района по поречието на река Дунав в двете страни.“

Ясно изразените горещи вълни през втората половина на август повлияха негативно на перспективите за царевицата за зърно в част от Източна Франция (без да повлияят на перспективите на национално ниво), докато подобни условия в Северозападна Италия засегнаха главно пасищата и царевицата.

В Гърция безпрецедентни наводнения доведоха до пълна загуба на летни култури в района на Тесалия, който представлява 22% от националното производство на царевица за зърно. В Словения, след наводненията, докладвани в августовското издание на бюлетина, доста над средното ниво на валежите, включително случаи, надвишаващи 100 mm в някои райони, доведоха до допълнителни наводнения в полета с вече наситени с влага почви.

Прекалено влажните условия продължават в много части на Централна и Северна Европа

Излишъкът от дъжд продължи да засяга много части от Централна и Северна Европа с отрицателни въздействия върху летните култури (главно поради повишен натиск от болести), както и върху качеството на зърното и добивите от зимни и пролетни зърнени култури, които не могат да бъдат прибрани навреме. В няколко от тези райони се забави и сеитбата на зимната рапица.

За периода между 14 и 23 септември от MARS прогнозират запазване на високите температури в по-голяма част на континента, като топлото време ще бъде придружено от интензивни валежи и гръмотевични бури. За големи части на континента се прогнозират температури с между 2 и 6 градуса над средните за сезона. Запазване на сухо време без валежи се прогнозира за части от Италия, Унгария, Словакия, Чехия, Полша и Балканите.

С голяма вероятност експертите очакват запазване на топлото време, като температурите ще са с до 2 градуса над средните , с което ще са най-високите в 24 годишния период на климатологичен преглед. През октомври и ноември температурите ще са с 1 градус над обичайните за сезона, измервани в последните 24 години.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) са отчели, че у нас между 1 юли и 15 август климатичните условия са били неблагоприятни за развитието на пролетните култури с температури от 0,5 до 2 градуса над средните и с между 5 и 15 горещи дни с температури над 30 градуса над нормата за сезона. Температурите в най-горещите дни са достигнали между 37 и 41 градуса. През първата половина на месеца горещото време е било съпътствано и от оскъдни валежи особено в централните и източни части на страната, като падналите количества валежи за периода са били с между 20 и 70% под средните за сезона. Кампанията по прибиране на есенниците върви в нормите, като се очакват по-добри добиви от миналата година. За разлика от влошеното състояние на пролетниците заради екстремните горещини и силно намалялото съдържание на влага в почвата в периода на цъфтеж и наливане на зърното. Вследствие на това прогнозите за добивите на експертите са били ревизирани рязко надолу, което се отнася най-вече за царевицата.

На ниво ЕС е отчетено ограничено въздействие на екстремните горещини през юли и август върху земеделските култури, смятат експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В редовния си месечен доклад те съобщават, че прибирането на реколтата е било затруднено заради валежи в северните части на континента. Заради по-добри от очакваните климатични условия, те са повишили оценката си за добивите от слънчоглед за Испания и Франция, което ще компенсира по-слабите добиви в България. Според тях отрицателно въздействие върху културите може да се очаква най-вече при качеството на зърното от новата реколта.

Според тях заради горещините са засегнати посевите с пролетни култури в България, части от Румъния, Чехия и централните региони на Полша. Щети заради локално паднали градушки върху културите са били регистрирани за части от Италия, Словения и Хърватия.

Според прогнозите в големи части на Европа от Испания до Балтика температурите ще останат с между 4 и 6 градуса над нормите. Без валежи се прогнозира да е времето в части от Иберийския полуостров, Южна Италия, България, Гърция, части от Румъния, Русия и Украйна. Според дългосрочните прогнози особено в Южна Европа температурите ще се запазят с до 2 градуса над средните температури като на места на континента през септември и октомври могат да се очакват валежи.

В редовния си месечен бюлетин експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да намаляват прогнозните си оценки за добивите от основните култури в Европа, като според тях най-засегнати от текущите климатични условия са слънчогледът и пролетния ечемик.

На ниво ЕС повечето от техните прогнози остават на нивото или малко под средната за последните пет години оценка. Най-негативна корекция спрямо нивото за последните пет години от 5% е дадена за реколтата от слънчоглед заради понижената доходност на румънските фермери отглеждащи тази култура. Без валежи ще останат големи територии на Испания, Португалия, Франция, Италия и южните части на Балканите. Според дългосрочните прогнози за периода от август до октомври се предвижда намаляване на вероятността от 60% до 90% за температури над нормите. Що се отнася до валежите вероятността да превишат нормите за сезона се оценява на между 60 и 70%.

Заради хладното време в началото на лятото у нас във фазата на ранно наливане на зърното, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) са намалили своята оценка за добивите от есенни култури. Допълнителна причина за това е била повишеният натиск от вредители особено в Северна България. Според сателитната информация у нас се наблюдава по-слабо от обичайното състояние на реколтата заради закъсняла сеитба и забавено развитие на пролетните култури.

През първата половина на май в страната ни са регистрирани по-ниски температури от обичайните с отрицателни температурни аномалии от минус 1 до минус 3,5 градуса под нормата като това е било най-студеното време от 1991 година насам. В последствие е било регистрирано затопляне с повишаване на температурните стойности до среднодневните за сезона. Нивото на валежите в регистрирания период е било близко до средното с известен излишък в западните части на страната, докато в източната са били малко посухи от обичайното. В началото на юни в източните райони не са били регистрирани валежи, но се отбелязва наличието на достатъчно влага в почвата.

Големите различия в климатичните условия в Европа в началото на лятото се отразяват на очакваните добиви, констатират експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя месечен бюлетин. Все пак те прогнозират доходността от земеделските културипрез започващия през юли нов сезон да остане близка до средните нива. Заради споменатото отрицателно въздействие на климатичните условия, най-голяма ревизия надолу в оценките им е претърпяла тази за реколтата от пролетен ечемик намалена с 4% спрямо тази от миналия месец.

Наблюдаваното засушаване в редица региони на Северна, Западна и Централна Европа от средата на май месец насам според експертите е довело до бързо изчерпване на запасите от влага в почвата, което се отразява негативно върху добивите от земеделски култури. В същото време обилните валежи в някои части на Италия, Хърватия, Унгария и Словения са довели до наводнения на земеделските площи и увеличаване на броя на вредителите в тях. Освен това ниските температури в региона на Дунавската равнина са довели до забавяне на сеитбата в Северна България и Южна Румъния и ранно поникване на пролетните култури. Дългосрочната прогноза на експертите за периода между юли и септември показва запазване на тенденцията за много по-топло време от обичайното за големи региони на Европа, особено в северните части, с валежи над средните за регионите на Италия и Иберийския полуостров.

Студеното време в началото на пролетта е станало причина за забавяне на сеитбата при пролетните култури, съобщават в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Рязкото застудяване в края на миналия месец, когато са били регистрирани температури до минус 6 градус а места е довело до измръзвания най вече в овощните насаждения. Благодарение на започналите след средата на март валежи, са се натрупали достатъчни запаси от влага в почвата с изключение на южните части на страната.

По-студеното време е довело до забавяне на сеитбата на слънчогледа и отлагане на сеитбата на царевицата. Проблеми за развитието на посевите по-късно през сезона могат да дойдат от дефицита на влага в по-долните почвени слоеве. С оглед на доброто развитие на посевите с житни култури заради меката зима , експертите са ревизирали малко нагоре своята прогноза за реколтата.

За продължаване на стабилното развитие на посевите с есенници у нас, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури отчитат необходимостта от валежи. Те са отчели, че зимата е била най-меката от 1991 година насам, като само в началото на февруари е било регистрирано по-студено време, но без да е имало понижаване на температурите под критичните нива за посевите. Експертите отчитат , че в северните региони на България са паднали валежи близки до средните за сезона, докато в източните части те са били значително под средите количества. Заради засушаването започнало още в края на миналото лято се отчита дефицит на почвена влага в средния слой . Въпреки закъснялата сеитба, есенните култури са се развили добре най-вече заради благоприятните температури.

След меката зима посевите с есенници в Европа навлизат в пролетния сезон в добро състояние, отчитат в последния си редовен доклад експертите на Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS). Въпреки това се са сериозно загрижени за възможните щети от продължаващото засушаване в южните части на Стария континент Те отчитат спешна необходимост от валежи поради почти изчерпалите се запаси от влага в почвата в някои региони на Испания и Португалия. Подобна е ситуацията и в големи части на Италия, където се възлагат надежди за натрупване на повече запаси от влага в края на пролетта и началото на лятото. Като добро е отчетено състоянието на посевите в Унгария, България, Кипър, Австрия и Гърция, въпреки и че в тези страни се отчита намаляване на запасите от влага в почвата.

За периода между 1 февруари и 13 март времето в Европа е останало по-топло от обичайното със сухо време в южните и западни части на континента по-влажни условия в северните региони. В големи части на континента температурите са били с между 0,5 и 2 градуса над нормата. На места в Румъния и България средните температури са били с до 4 градуса над нормата за сезона. По-ниски температури са били регистрирани в централните и източни региони на континента в първата половина на февруари. Средносрочната прогноза е за запазване на по-топло от обичайното за сезона време през април с температури над нормата в централните части на континента, Балканския полуостров и Турция.

Добри условия през зимата за посевите след изключително топлото време в началото на сезона отчитат от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Те констатират, че в повечето части на континента с изключение на южните, състоянието на посевите е добро и удовлетворително. Тъй като посевите са успели да възстановят своята студоустойчивост, експертите не очакват щети от евентуални измръзвания. В някои региони на Италия, Испания и Турция продължава да има недостиг на влага в почвата. Повече валежи в отчетения период са паднали в някои региони на Хърватия, Румъния и Словакия. През втората половина на януари температурите в повечето части на Европа се върнаха в граници, близки до сезона. Само в някои централни и южни части на континента регистрираните температури са били над средните за зимния период. Според моделите на метеоролозите времето в Европа до края на февруари се очаква да остане по-топло от обичайното за сезона. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца е за запазване на тенденцията за по-топло време от обичайното в южните части на Италия, централна Европа и Балканския полуостров. През април и май се очакват валежи със стойности близки до средните за сезона.

Изключително топлата и суха есен създава опасения за развитието на есенните култури особено в южните части на Европа, пишат в ноемврийския си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В повечето региони в периода на отчет са регистрирани най-високи температури от 1991 година насам. Съчетанието на топло време и наличие на влага в горния почвен слой са спомогнали на места за бързото поникване на посевите, но се отчита и негативният ефект от високите температури- липсата на натрупване на устойчивост у растенията срещу измръзване, повишен натиск от болести и вредители. В южните части на Европа топлото време е било придружено от постоянна липса на валежи, което води до удължаване на периода на засушаване в различни части на Италия и Испания. Там посевната кампания тече по-бавно или се извършва при необичайни условия. Експертите отчитат забавяне на посевната кампания в различни части и на България и Румъния при липса на валежи, като септември се е характеризирал със слабо поникване и развитие на насажденията.

За периода от средата до края на ноември експертите прогнозират по-високи от средните температури за сезона особено в Черноморския регион, като по-интензивни валежи се очакват по южното и западно крайбрежие на Европа. Температури с над 4 градуса над средните за сезона се прогнозират както за някои части от Западна Европа, така и за региона на Балканите и северните части на европейската територия на Русия. Максимални дневни температури между 15 и 20 градуса се очакват в големи части на Южна Европа, Балканите и Черноморското крайбрежие.

Според експертите сезонната перспектива до края на февруари показва, че на повечето места в Европа ще се запазят по-топли условия от обичайните.

По отношение на Източна Европа се отбелязва наличието на достатъчно добри почвени условия за сеитбата на есенниците през октомври, като на места в Полша, Словения, Румъния и България е отчетено добро напредване в развитието на посевите, но се отчита също наличието на дефицит в горния почвен слой, което може да се отрази негативно на реколтата. Най-тежко е положението в източните части на страната ни, където от август насам са регистрирани много малко валежи, и може да се наложи презасяване на частот площите през пролетта.

Експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отново намалиха оценките си за добивите от пролетни култури у нас.. Те констатират, че обилните валежи са паднали прекалено късно за да се компенсира загубата от добиви, причинени от сухото и горещо лято. Те подчертават още, че жътвената кампания е започнала с очаквания за по-ниска от средната доходност, като в разглеждания период средните температури са останали с между 2 и 4 градуса над обичайните за сезона със стойности доближаващи 35 градуса за няколко дни. Времето се е запазило изключително сухо и през първата половина на август в североизточните райони на страната. Слаби валежи са паднали в западните и централни райони на България. Заради падналите през втората половина на август обилни валежи, стойностите на натрупаната в почвата влага се доближават до средните в някои източни и западни части на страната. Въпреки това тези валежи няма да допринесат за възстановяване на растежа на пролетните култури, повечето от които са завършили фазите на растеж. Най-благоприятно отражение на валежите са изпитали някои късни сортове пролетни култури. Експертите на MARS са намалили прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед, като потвърждават, че те ще са под средните за последните пет години. Отчита се, че жътвата на слънчогледа започнала в края на август е била затруднена от валежите, които може да се отразят благоприятно на есенната рапица, докато кампанията по прибиране на царевицата е минала при сухо и горещо време.

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури(MARS) потвърдиха оценката си за очаквани по-слаби добиви от царевица и слънчоглед у нас. Причината за това е „необичайно горещото и сухо време“ през юли и август с температури сдо над 4 градуса над средните многогодишни стойности. Най-високи средни температури от 39 градуса са били регистрирани в западните и централни части на страната през третото десетдневие на юли. За това време са били регистрирани минимални локални валежи. Продължителното засушаване е довело до изчерпване на запасите от влага в почвата, което е причинило стрес за посевите по време на периода на напълване на зърното. Това е накарало експертите да ревизират оценките си за средните добиви от царевица и слънчоглед, които вече са под средния показател за последните пет сезона. Жътвата на пшеницата е приключила в оптималния прозорец с много добри перспективи за добивите.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат нуждата от повече валежи за да се запазят положителни перспективите за добри добиви от летни култури у нас. В актуалния си доклад те констатират, че продължителното засушаване последвало периода на обилни валежи през юни е довело до намаляване на перспективите за добиви от пролетни култури. Освен това се отчита бързо напредване на жътвата на есенниците като се очакват добри добиви малко над средните за последните пет години. Те отбелязват също, че в периода на горещините от края на юни и началото на юли, температурите в страната са достигнали до 35 градуса, което е съвпаднало с етапа на цъфтеж на културите и е повишило топлинния стрес на посевите.

Засушаването обхванало Европа и екстремните горещини са причината експертите от Европейската служба по мониторинг на агрокултурите (MARS) да намалят своите прогнози за добивите от пролетни култури. Според данните от последния им доклад, добивите от царевица, слънчоглед и соя са коригирани с между 8 и 9% и са вече под средните нива за последните пет години. Есенниците чиято жътва е пред приключване остават с добиви близки до средните за последните пет години. В доклада си те отбелязват че поради големи периоди на засушаване и липса на валежи, в големи части на Испания, Южна Франция, части от Италия и Германия, Унгария, Румъния и Украйна, посевите в изброените страни са със значително намален капацитет на добиви. Негативно влияние върху посевите са оказали както липсата на валежи и топлинен стрес, така и фактът , че засушаването и високите температури на места са съвпаднали с фазата на цъфтеж на растенията, което намалява техния потенциал. Най-благоприятни условия за посевите са констатирани в регионите на Ирландия, Скандинавието и Балтийско море.

Метеорологичните условия до края на месеца ще продължат да се определят от навлизането на топли въздушни маси от Африка, което доведе до рекордни горещини в големи части на Европа, където бяха измерени на места температури между 40,3 градуса във Великобритания до цели 47 градуса в Португалия.. Дългосрочната прогноза за периода август-ноември посочва, че е много вероятно времето в големи части на Европа да се запази по-топло от обичайното, като е възможно в съчетание с недостига на валежи да спомогне за изостряне на водния баланс и топлинния стрес на посевите.

Благоприятните валежи паднали у нас са причина, експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) да прогнозират, че добивите от основните култури през новата кампания ще бъдат над средните. В последния си доклад за състоянието на посевите те отбелязват, че обилните валежи през юни са довели до попълване на влагата в почвата, което ще благоприятства по-високите добиви, като при есенните култури очакванията са те да надминат средните стойности за последните пет сезона. Прогнозите за добивите от пролетни култури също са леко повишени. В първата половина на май според експертите, времето у нас е било по-студено от обичайното с температури с до 4 градуса под нормата. Падналите през юни валежи са довели до компенсиране на дефицита от валежи в предходния месец. Заради по-студеното време през май, развитието на посевите с есенници се е забавило с около 20 дни , което обаче е довело до съвпадане на фазите на растеж на посевите с валежите благоприятствало за наливане на зърното и натрупването на биомаса.

Неблагоприятните климатични условия както и водещите се активни военни действия ще се отразят негативно върху добивите при есенниците в Украйна, се казва в първия анализ на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Посевите са били засегнати от по-ниските температури както и постоянен дефицит на валежи особено западните и централни части. Според експертите това ще доведе до намалена доходност за фермерите през новата стопанска година. Заради военните действия през тази година бяха значително съкратени площите с пролетни култури, което ще означава и по-ниски добиви при ечемика, слънчогледа и царевицата.
Към момента сезонът за развитие на есенните посеви се характеризира със значителни температурни колебания като по меката зима беше последвана от по-студена от обичайното пролет с валежи под средните количества за сезона. През юни в големи части на страната продължи да се засушава, като по-обилни валежи се очакват през втората десетдневка на месеца в крайните западни части. Въпреки това за южната част на Украйна се очакват температури над 30 градуса.

Междувременно Украйна е успяла да изнесе 14 хил. тона зърно за Испания доставено от финландски кораб, съобщава „Зерно Онлайн“. През отминалия уикенд украинските власти заявиха , че вече са намерили алтернативни морски пътища за износ на зърно. 22 млн. тона зърно складирани на украинските пристанища се очаква да бъдат изнесени през Румъния , Полш и Балтийските страни.

От турското министерство на отбраната пък съобщават, че разговорите около задвижване на търговията през блокираните черноморски пристанища продължават, като е нужно да се направят някои технически уточнения. „Опитваме се да постигнем резултат колкото е възможно по-скоро, като водим активен диалог с Русия, Украйна и ООН“, заявиха от турското министерство на отбраната.

Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчита спешна нужда от валежи у нас за да се запазят добри перспективи за новата реколта. Пречка пред развитието на есенните култури е липсата на повсеместни валежи след средата на април. Отчитат се само локални валежи. Ето защо експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от основните зърнени и маслодайни култури у нас. Прогнозите при пролетните култури се запазват на историческите си нива. Температурите в разглеждания период са останали близки до средните с колебания между – 2 и +2 градуса. По-студено време е било регистрирано само през втората десетдневка на април, без обаче това да е оказало негативно развитие на посевите. От средата на април до първата половина на май се отчита период на засушаване с минимални количества на валежите. Въпреки това фенологичното развитие на културите на рамките на нормалното , като липсата на валежи е довело до по-слабо натрупвне на биомаса. Спешността от валежит се обуславя от бързото намаляване на запаси от влага в почвата. На места заради по-влажното време през април е била забавена сеитбената кампания при пролетните култури.

Засушаването е основната причина, експертите от европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) да намалят своите прогнози за основните добиви от зърнени и маслодайни култури най-вече в южните части на Стария континент. В последния си доклад те съобщават, че в големи части на Западна, Северна и Централна Европа, метеорологичните условия в края на март и началото на април са били благоприятни за развитието на посевите с есенници и са довели до напредване на пролетната сеитбена кампания. Въпреки студеното време , в началото на април са били регистрирани епизодични случаи на измръзвания на посевите. В големи части на Европа от Испания до Прибалтика, времето в началото на април е останало необичайно студено с температури на места под минус 8 градуса, което засегна особено овошките. Очаква се студеното време да окаже по-малко негативно влияние върху посевите заради това, че голяма част от културите все още не са достигнали фаза на цъфтеж, като се очаква незначително намаляване на добивите от рапица в ЕС. Неблагоприятни сухи условия – досега с ограничени отрицателни въздействия върху зимните култури – също са налице в Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и Южна Украйна.

В Югоизточна Италия и Турция растежът и развитието на културите изостават поради постоянно по-ниски от средните температури. За разглеждания период между 11 март и 18 април в различни части от Румъния, България, Турция и Гърция са били регистрирани температурни аномалии от -2 до -4 градуса. като броя на студените дни с минимални температури от 0 градуса са били над средните за сезона в почти всички части на континента без някои части от Испания, Франция и Великобритания. Времето е останало по-влажно и с повече валежи особено на Пиринейския полуостров, където посевите са успели да наваксат част от развитието си.

Според прогнозите на експертите, времето до началото на май ще се запази нестабилно , обуславяно от широкомащабни атмосферни условия и ще благоприятства валежи. По-студено от обичайното време ще остане в големи региони на Централна Източна и Северна Европа. По-топло от обичайното време се прогнозира за части на Югоизточна Европа, Турция и източното черноморско крайбрежие с температурни аномалии от 4 до 6 градуса над нормата. Валежи между 30 и 70 мм се предвиждат за Испания, Франция, региона на Алпите, части на Румъния, България и Турция. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца показва вероятно засушаване с много по-топли от обичайните условия в Европа.

Валежите са оказали благоприятно влияние върху развитието на посевите у нас след студеното време през март и април, смятат експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). След меката зима, марти април са останали сухи с по-студено от обичайното време, Среднодневните температури са били с между 2 и 4 градуса под средните за сезона. Най-ниски температури са били регистрирани в източните части на страната, където около 10 март са били измерени температури от минус 8 градуса. Въпреки сухото и студено време през март и април, падналите валежи през втората половина на месеца са били близки до средните за сезона. Заради студеното време през март се регистрира забавено развитие на посевите с есенници. Падналите впоследствие валежи са спомогнали за натрупване на значителна биомаса у растенията през април. Експертите добавят, че са ревизирали леко прогнозата си за добивите на мека пшеница, но тя остава близка до историческата тенденция. Ниските температури са довели до известно забавяне на сеитбата при пролетните култури. Студеното време може да е нанесло щети на овошните растения и особено костилковите плодове, които са били в период на цъфтеж. Освен при царевицата е констатирано забавяне на сеитбата и при слънчогледа, като са необходими повече валежи за осигуряване на оптимални условия за поникване на посевите. Експертите очакват значително увеличение на площите със слънчоглед у нас.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават прогнози за средните добиви от основните култури в Европа, близки до средните стойности за последните пет години. Причината за това са както сравнително ранния период за даване на по-точни прогнози, така и някои тревоги заради засушаване в редица региони на Южна Европа. Все пак меката зима и добрите почвено-климатични условия са позволили добро начало на пролетната кампания, а посевите се намират в добро и много добро състояние в по-голяма част от континента.

Само развитието на есенниците в страни като Испания е било неравномерно в отчетения период заради липсата на достатъчно влага, докато развитието на посевите във Франция и Германия е в много ранен стадий, и есенните култури са все още слабо засегнати от недостига на влага. Липса на достатъчно валежи се отчита и в страни като Словения, Хърватия,Румъния, Унгария, части на Италия и Югозападна Украйна.

Студеното и влажно време по италианското адриатическо крайбрежие, Турция и Гърция забавиха развитието на посевите в тези страни. Според метеорологичните прогнози се очакват повече валежи в части на Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Черноморския регион. Заради навлизането на по-студено време, на места в Европа се очаква минималните температури да паднат под минус 4 градуса.

Дългосрочните прогнози за следващите три месеца показват, че времето в цяла Европа ще се задържи по-топло от обичайното за сезона.

В своя мартенски отчет експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат, че почвено-климатичните условия за развитието на есенните култури в страната ни са добри. Според данните им в началото на декември времето у нас е било по-топло от това за сезона с температури с 2 градуса над средните многогодишни стойности, като в северозападните части на страната са били дори с до 4 градуса над нормите. Те са отчели че посевите са излезли от фаза на покой в края на февруари след сравнително топло време.

Валежите в по-голяма част от територията на страната са останали близки до средните за сезона, като само в южната част са били над средните. Експертите отчитат , че посевите са в добро състояние, но въпреки високите температури все още се наблюдава забавяне във фенологичното им развитие. Като причини за изоставане в развитието им се посочват късна сеитба, влажно време или липса на оптимални почвени условия, затруднили работата на терен през октомври.

кспертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат че състоянието на посевите за периода от средата на януари до началото на февруари е останало добро. Все още не са регистрирани отрицателни въздействия в резултат на дефицита на дъждове в големи части от Западна и Централна Европа.
В доклада си от февруари обаче те отчитат, че земеделските култури особено в Западното Средиземноморие вече са засегнати от засушаване.
Най-сериозно са засегнати Южна Португалия, Южна Испания, Югоизточна Франция и Северозападна Италия.

„Водното съдържание на почвата в тези региони е под средното за сезона, а водните резервоари, използвани за напояване, са доста под капацитета. Необходими са валежи над средното през следващите седмици и месеци, за да се избегне повишен риск от отрицателно въздействие върху условията на растеж на културите по-късно през сезона“, се казва в доклада им.

Те отбелязват още, че за сега няма информации за щети от измръзвания, но на места устойчивостта на посевите към измръзвания остава слаба за Западна Европа и голяма част от Централна Европа и значително под средното в Германия и части от съседните Полша и Чехия. Според текущата прогноза за времето (до 24 февруари) не се очакват критично ниски температури.

Състоянието на посевните култури в големи части на Европа е останало добро в периода от началото на декември до средата на януари, отчитат в своя първи бюлетин за годината експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). За периода на преглед са били наблюдавани малко по-високи от средните за сезона температури, както и по-обилни валежи на места, които са оказали благотворно влияние върху развитието на посевите които са наваксали изоставането в развитието си.

Използваните от експертите компютърни симулации показват, че до момента не се наблюдава измръзване на посеви от есенните култури. Въпреки това те изразяват загрижеността си по отношение устойчивостта на измръзване на културите особено в региона на Черноморието. Натрупването на толеранс спрямо измръзване там остава ниска поради меките климатични условия. Отбелязва се че валежите в региона са били предимно от дъжд и сняг, който се е стопил, а поради ограничената снежна покривка при евентуално застудяване има реална опасност от измръзвания на културите при условие че са засети по-късно.

Метеорологичните условия в големи части на Европа са позволили засяване на есенниците и кампанията вече е пред приключване, се казва в ноемврийския бюлетин на експертите от Европейската служба по мониторинг на агррните култури (MARS). Благоприятните климатични условия са допринесли също и за поникване на първите посеви. Известна загриженост у експертите предизвиква дефицитът на валежи в Централна и Източна Европа, като това се отнася особено до зърнените култури. Отчита се приключване на сеитбата при зърнените култури в Централна и Северна Европа, и добри темпове на кампанията в южните части.

В повечето региони метеорологичните условия също бяха благоприятни за прибиране на пролетните култури и за наваксване на закъсненията, отчетени през октомври. Сеитбата на рапицата приключи в рамките на оптималния времеви прозорец и при общо благоприятни условия в основните производствени райони, с изключение на Румъния, където сеитбената кампания се удължи поради засушаване. Наличието на влага и оптималното ниво на температурата на почвата са добри предпоставки според експертите за подготовката на посевите за периода на презимуване.

В повечето от тези региони метеорологичните условия са били благоприятни за поникване и ранно развитие на посевите. Въпреки това, сухите условия в Чехия, Словакия, Южна Украйна и Северна Румъния доведоха до забавяне на сеитбата на зимната пшеница и поникването на посевите.

Обилните валежи в Централна и Южна Италия и големи части от Балканския регион не са повлияли на сеитбата на зимни култури, с изключение на Хърватия, където се наблюдава умерено забавяне на поникването на посевите.

Благодарение на подходящите климатични условия през октомври, кампанията по прибиране на есенните и сеитбата на пролетните култури в ЕС напредва, отчитат в редовния си месечен бюлетин експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS).

На ниво ЕС прогнозите за добивите на повечето есенни култури бяха леко преразгледани нагоре в сравнение с отчетените през септември. Единствено прогнозата за добивите при картофите е корегирана леко надолу , поради ревиии в добивите надолу за Германия, Литва и Гърция.

В доклада си експертите отбелязват още, че заради липсата на достатъчно влага в почвата, в някои части на Румъния условията за сеитба на пролетниците не са били толкова благоприятни през разглеждания период. От друга страна обилните валежи през октомври в южната част на страната ни и в Гърция са довели до забавяне на кампанията по прибиране на есенниците. В разглеждания период от време силни валежи са били регистрирани в различни части на Франция и Белгия където също е имало известно забавяне в подготовката на площите за сеитба. В големи части на Украйна, Русия и Беларус температурите са били под средните за сезона, без обаче това да е оказало отрицателно въздействие върху културите.

Сухото и горещо време в първата половина на август е продлжило да оказва негативно влияние върху развитието на летните култури у нас, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Това е било причината те да преразгледат своята прогноза за добивите. В доклада си те отбелязват, че от началото на миналия месец у нас са паднали едва под 30 мм валежи, което е по-малко от половината очаквани количества, като освен това в първата половина на август в отделни региони на страната са били регистрирани температури над 40 градуса. Това е довело до ускорено фенологично развитие на растенията в условията на засилване на недостига на почвена влага. За страната ни експертите прогноират климатичните условия да останат малко по-топли от обичайните.

Експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури оставиха своите прогнози за добивите от основните земеделски култури в ЕС над средните. В последния си отчет те са констатирали влошаване в състоянието на пролетните култури в южните части на континента заради неблагоприятни климатични условия, и подобряване в някои региони на Западна и Централна Европа, където температурите в разглеждания период са били в нормите, както и наличието на запаси от влага в почвата. Обилните валежи на места са довели до проблеми с добивите от есенни култури.

По-горещо от обичайното е било времето в северните, източни и южни части на континента. От силна топлинна вълна бяха засегнати Италия,Словения, Хърватия, Унгария, западна Румъния, България и Гърция започваща от края на юли, с отрицателно въздействие върху неполивните
пролетни култури. За повечето региони това е втора топлинна вълна от началото на юли. По-горещото време през юли в скандинавските страни се отрази на наливането на зърното. Горещините са оказали и негативно влияние в някои централни части на Русия в края на фазата на наливане на зърното при есенниците. За по-голяма част от Европа среднодневните температури са били с между половин и 2 градуса над обичайните за сезона, като на места в Италия и Русия температурните аномалии са се отклонявали от обичайните граници с между 2 и 4 градуса.

От три до четири горещи вълни бяха наблюдавани в големи райони на Средиземноморския регион, през Югоизточна Европа и в Черноморския регион, където е имало повече от 10 много горещи дни (с дневен максимум над 35 градуса. Най-високата температура измерена на континента е била на 11-ти август в Сиракуза, Италия, където термометърът е достигнал до 48,8 градуса.

По-хладно с температури с между 0,4 и 2 градуса под нормата е останало времето в разглеждания период на Иберийския полуостров, Германия, Франция и страните от Бенелюкс. По-влажни условия е имало в големи територии на Франция и Германия, Полша, Великобритания, централните части на Турци и региона на Черно море.

За периода между 20 и 26 август експертите прогнозират захлаждане в централните, северни и източни части на Европа с благоприятни изгледи за валежи. По-топли климатични условия се прогнозират за Испания, части от Великобритания, Русия и Турция. За Русия се прогнозират дори температурни аномалии с над 8 градуса от обичайните за сезона температури. По-студено време за сезона се прогнозира за балтийските и скандинавски страни с температури между минус 4 и минус 2 градуса под нормата. Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на по-топли от обичайните за сезона климатични условия в Европа.

Засушаването и горещините у нас усложняват отглеждането на пролетните култури, информират в последния си доклад публикуван на 23 август експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. В него се казва още, че за отчетения период в страната ни времето е било по-топло от обичайното с температурни аномалии от плюс 1 до плюс 4 градуса от нормите, като в региона на Западна България са били отчетени рекордно високи температури. „С изключение на крайбрежните и планински райони, максималните температури достигнаха до 40 градуса в повечето части на страната, а на места в Централна и Южна България до 42 градуса“, се казва в доклада им. В същото време в по-голяма част от страната са били регистрирани слаби валежи, което е довело до засушаване и намаляване на нивата на влагозапасите в почвата. Това е изложило пролетните култури на воден стрес, вследствие на което експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от пролетни култури.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават преобладаващо добри очаквания за новата реколта от основните култури в страните от ЕС като прогнозират осезаемо по-високи добиви от слънчоглед (+10%). Причина за това са подобрените перспективи за добивите в основните страни производители- Румъния, България и Франция, компенсиращи очакваните по-слаби добиви в Унгария.

Прогнозите за производството на царевица в България и Румъния също са завишени, но се очаква известна компенсация от по-слабото производство в Унгария и останалите страни в Южна и Централна Европа. Отчита се че в Западна Европа в разглеждания период от 1 юни до 20 юли са се наблюдавали по-влажни климатични условия, докато времето е останало по-сухо в южните и централни части на континента. На места са били нанесени силни щети върху посевите от неблагоприятни явления и градушки.

Падналите обилни валежи в някои страни като Франция, Германия, Бенелюкс, Румъния и Украйна могат да окажат негативно влияние на качеството на зърното заради повишен риск от разпространение на болести и вредители. Отрицателно на добивите в Южна Италия, Словения и Словакия се отразиха различни периоди, в които са регистрирани по-високи температурни режими от обичайните. Жегите в Русия също са се отразили върху добивите от есенните сортове пшеница и от пролетниците и доведоха до увеличаване на стреса при посевите с царевица.

За периода между 24 и 30 юли се очакват интензивни валежи в някои региони на континента, докато заради навлизащ горещ въздух от Сахара са възможни по-високи температури в някои южни и централни части и Скандинавието. Среднодневните температури ще са от +2 до +6 градуса над нормата. По-хладно от нормалното време се прогнозира за Франция, Бенелюкс, части от Иберийския полуостров, Италия и Турция, като температурите могат да паднат с 0,5 градуса под нормата за сезона. Студено време с между 3 и 6 градуса под обичайните температури се прогнозира за Русия. Валежи се очакват да паднат в Източна Европа и източното черноморско крайбрежие и северните части на Европейска Русия. Дългосрочната прогноза за времето в периода август-октомври е за запазване на тенденцията за по-топли климатични условия.

В последния си доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават позитивна оценка за добивите от пролетни култури у нас, като отбелязват че в южните региони на страната са регистрирани недостатъчно валежи. Отбелязва се още, че кампанията по прибиране на есенниците върви добре и при тях също се очакват по-добри добиви. Недостигът на влага в почвата засяга посевите основно в централните и южни части на страната. Добрите климатични условия са били прекъснати от гореща вълна през третото десетдневие на юни и началото на юли с максимални температури от +38 градуса в северните части на страната. По това време дефицит на валежи е реистриран основно в южните и западните части на страната, докато излишък от валежи е имало в Източна България. Експертите заключават, че при наличие на достатъчно валежи в периода на наливане на зърното, ефектите от засушаването у нас могат да бъдат минимизирани.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) преразгледаха нагоре своите прогнози за средните добиви от есенните култури и пролетния ечемик в ЕС, информират от агенцията си в последния бюлетин. Много над средните се очакват да достигнат добивите от мека пшеница ръж и рапица. По-различни са очакванията за пролетните култури. На повечето места на Стария континент студеното време бавно отстъпва, и температурите се повишават до и над средните за периода. Заедно с падналите валежи затоплянето доведе до ускоряване на процеса на натрупване на биомаса както при есенните, така и при пролетните култури, което доведе до ускоряване на фенологичното им развитие, а с това и до подобряване на перспективите за добивите.

По-ниските температури в централната част на континента удължиха периода на забавяне в развитието на есенните култури но в същото време допринесоха за избягване на водния стрес. Падналите в южните части на Испания и в Черноморския регион валежи в същото време са оказали благотворно влияние върху развитието на културите. През разглеждания период в големи части на Европа метеорологичните условия са се запазили около средните за сезона, като само в южните и югоизточни региони на континента температурите са останали под средните нива. По-топлото време в западната част на континента доведе до ускоряване на културите и наваксване на развитието при пролетните култури например във Франция и Германия, докато във Великобритания развитието на културите е леко изостанало.

В централните части на континента- някои региони на Словакия, Унгария, Полша, Италия и Португалия по-хладното време води до забавяне в развитието на културите, но в същото време предпазва растенията от воден стрес в периоди на дефицит на валежи. Благоприятно влияние върху културите от падналите валежи се наблюдава в части на Румъния и Турция. Повишените нива на влажност в някои райони на Украйна и балтийските страни повишават инфекциозния фон и риска от щети върху посевите заради вредители или болести. Във Финландия обилните валежи дори са довели до забавяне на развитието на пролетните култури.

Метеорологичните справки показват, че периодът между 1 май и 12 юни се е характеризирал с по-студено време от обичайното за големи части на континента с температури от- 2 до – 0,5 градуса под средните. По-високи средни температури от 2 до 6 градуса над средните за сезона са били регистрирани в някои части на Турция и Русия. По-влажни от нормалните климатични условия е имало в големи части на северна и Централна Европа. Експертите на MARS отбелязват, че като цяло пролетта в Европа е била доминирана от редуване на студени периоди, като дори през април периодът се е характеризирал с рекордно ниски температури. Периодът между 19 и 25 юни ще се характеризира с по-топли климатични условия от обичайното във всички европейски региони източно от Франция с температури с над 6 градуса над нормите. Още по-високи температури с до +8 градуса се прогнозират за Русия и Балтийския регион. По-студено време се очаква за западните части на Франция и Иберийския полуостров. Локални валежи се очакват в почти всички части на континента. Дългосрочните прогнози за периода от юли до септември показват, че е възможно условията да останат по-топли от обичайното.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) продължават да дават положителни перспективи за реколтата от есенни зърнени култури у нас. В публикувания вчера месечен бюлетин на агенцията се казва, че те се развиват добре, въпреки дефицита на валежи, регистриран особено в югоизточните части на страната. Експертите очакват при есенните култури да се получат добиви, по-добри от средните, докато за пролетните култури се отчита известно забавяне в развитието заради по-студеното време в началото на юни.

Обичайните температури от началото на май паднаха заради малко по-студеното време и валежите в началото на юни, като в североизточните части на страната нивото на валежите е било над средните за периода. Нивото на влагата в горния почвен слой е над средното в тези части, докато в Югоизточна България заради дефицита на валежи е по-скоро задоволително. Меката пшеница вече е достигнала фаза на узряване в южните части на страната, докато на север все още е във фаза пълнене на зърното.

Експертите от Европейската лужба по мониторинг на аграрните култури (MARS) повишиха своите оценки за добивите от основните есенни култури в страните членки на ЕС заради подобрените условия на развитие и очакваните по-добри реколти в някои страни като Франция Румъния и България, които компенсират минималното намаляване на прогнозите за някои от страните в Северна Европа и Гърция. Те отчитат в своя майски бюлетин, че в периода на преглед, големи части от Европа са били обхванати от силни захлаждания на времето, като след 20 април засегнати от по-студеното време са били северозападните , централни, източни и северни части на континента. В тези части по-студеното от обичайното време за втората половина на април е довело до забавяне на фенологичното развитие на есенните култури и е нанесло щети върху посевите с рапица, без обаче да окаже влияние върху добивите. Забавяне в развитието и на летните култури е наблюдавано в засегнатите региони.

Дефицитът на дъжд в страните на ЕС почти не е оказал влияние върху развитието на посевите и техния потенциал за добив поради относително стабилното ниво на почвена влага. Излишъците на дъжд в някои региони пък е спомогнало за възстановяване на нивата от почвена влага. За периода от 23 до 28 май експертите на MARS очакват времето да се запази нестабилно с валежи и застудяване в северозападните, източни и централни части на континента със средно дневни температури от минус 6 до минус 2градуса под нормата. Потопли от обичайните условия се очакват в югоизточните части на континента, Италия, Турция, Източна Украйна и европейската част на Русия. Средно днените температури в споменатите региони ще са с между 2 и 6 градуса над нормата. Влажни условия (с натрупани валежи предимно между 10 mm и 40 mm; на местно ниво до 80 mm) се очакват в по-голямата част от Европа, с изключение на югоизточните региони, големи области на Иберийския полуостров, Италия и Турция, където се прогнозира по-сухо време.

Дългосрочната прогноза за периода от юни до август показва запазване на по-топло от обичайното време в средиземноморски регион на континента и най-вероятно за Турция. В големи част от Източна и Централна Европа, Турция и Средизмноморието  се очаква засушаване.

В соя майски бюлетин експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) очертават благоприятна картина пред добивите от есенни култури у нас, вследствие на значителното подобряване на климатичните условия. Въпреки че април започна по-хладно от обичайното време, последва затопляне в края на месеца и началото на май. Те отчитат изчерпване на влагата в горния почвен слой в региона на Южна България, но това е процес с локално значение, породен от недостига на валежи.

По-хладното време в началото на април е довело до локални щети от измръзвания. Дефицит на валежи е регистриран особено в югозападната част на страната, докато излишък от валежи е регистриран в източната част на България. Като цяло е наблюдавано неравномерно разпределение на валежите в страната, като по-интензивни са били те в първата десетдневка на април, докато в следващия период времето се е запазило по-сухо особено в Южна България. Нивата на почвена влага се запазват задоволителни в северните части на страната докато на юг се наблюдава намаляването им особено в горния слой. В анализа си експертите отбелязват още, че наблюдаваното в началото на април захлаждане е довело до леко забавяне на фенологичното развитие на есенниците, напреднало заради по-мекото време в началото на пролетта. Сеитбата на пролетни култури приключи основно през април. Като цяло зимните зърнени култури в момента напредват добре въпреки лекия дефицит на влага в почвата в Южна България, което е довело до преразглеждане на оценката за добивите нагоре.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури са констатирали, че в периода от средата на март до средата на април времето у нас е било необичайно студено. „Меката зима беше последвана от необичайно студено начало на пролетта с температурни аномалии от 4 градуса от нормите. Март се е характеризирал със студено време и понижение на температурите в някои части на Западна България до 10 и дори под 10 градуса. Нова вълна на застудяване засегнала северните и западни части на страната е имало в средата на април, като в Северна България са регистрирани обилни валежи, чийто количества са надвишили нормата за сезона с над 50%. По-студеното време е довело до известно забавяне в развитието на есенните култури, но фенологичното им развитие е близо до очакваното в този период на годината“, се казва в последния им моиторингов доклад. Отчита се че есенните култури са в добро състояние, а сеитбата на пролетните е забавена заради по-студеното време и честите валежи. Възможно е студеното време да е нанесло известни вреди на овошките особено в северната част на страната, докато есенните посеви не са засегнати, и перспективите за реколтата от тях остават в съответствие с дългосрочните прогнози.

Студеното време през март и април е оказало влияние върху развитието на едногодишните култури в Европа само на някои места, отчитат експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) в последния си актуален доклад. Отчетливи периоди на застудявания в някои региони на Стария континент са регистрирани в средата на март и началото на април. Минималните температури в широк пояс от Шотландия до Италия и Гърция са достигнали до най-ниските си нива откакто се осъществява подобен мониторинг, като е наблюдаван силен контраст с рязко затопляне в края на март.

Периоди с интензивни валежи са били регистрирани в Средиземноморския регион, а студеното и сухо време е допринесло за забавяне на развитието на есенниците и сеитбата на пролетниците в редица региони на континента. Въпреки това експертите очакват негативните последици от забавянето да се ограничат само в определени региони, и това да доведе до сериозни редукции в прогнозите например на рапицата във Франция и няколко култури в Италия. Отчита се обаче по-силно негативно въздействие на климатичните условия върху лозовите масиви.

За периода между 1 март и 20 април в големи части на Южна и Централна Европа са били наблюдавани по-студени климатични условия от обичайното със температурни аномалии от плюс 2 до минус 4 градуса отклонения от нормите, а в части на Италия, Франция, Югоизточна Европа и Великобритания броят на студените дни в разглеждания период е бил по-висок от обичайния за сезона с дневни температури под нулата. Отчетени са две по-студени вълни през началото и средата не март, последвани от затопляне в края на месеца с много високи температурни аномалии от плюс 4 до плюс 6 градуса и дори до плюс 8 градуса в големи региони, последвани от още две студени вълни през април. Дългосрочните прогнози за периода май-юли показват по-топло от нормалното време за региона на Средиземноморието и Югоизточна Европа. По-топло време се очаква и за останалите части на континента, както и запазване на по-сухо време от обичайното.

Въпреки големите контрасти в климатичните условия в редица региони на Стария континент, посевите са се запазили в сравнително добро състояние, отбелязват в своя мартенски доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) . Те уточняват, че направените първоначални прогнози за добивите се основават основно на историческите оценки, тъй като пролетта е още в самото си начало. За повечето култури и държави цифрите са забележимо над нивата от миналата година и над средните за 5 години, главно поради оскъдните добиви през последните години.

В големи региони на Западна и Северна Европа след средата на февруари температурите са били доста над нормата, като са допринесли за бързото топене на снега и възстановяване на растежа на посевите след периода на зимен покой. На места температурите след преминаването на студената вълна са били с между 2 и 4 градуса над средните, като от минус 15 градуса са се повишили до над 15 градуса. Очаква се известни щети от застудяването през миналия месец да има за посевите в Турция и Русия, особено там, където те не са успели да повишат своята устойчивост на ниски температури.

Липсата на достатъчно влага според експертите може и да не окаже негативно въздействие на посевите в северните части на Европа и балтийските страни. Обилните валежи паднали на места като Великобритания са имали позитивно влияние върху посевите, но възпрепятстват началото на работата на полето. Оскъдните валежи в Южна Италия, Словения, Хърватска, Румъния, България и Гърция не са имали отрицателно въздействие върху културите (с изключение на остров Сицилия), тъй като съдържанието на почвените води остава доста над критичните нива. В Португалия, в някои части на Испания и Италия, Унгария, Украйна и Русия падналите обилни валежи са допринесли за развитието на културите и напълването на водоемите.

За средата на март експертите на MARS прогнозират по-студено от обичайното време за големи части на Западна, Централна и Южна Европа със среднодневни температури от минус 4 до плюс 2 градуса. Малко по-топло се прогнозира да остане времето в някои региони на Турция Източна Европа, Русия и Ирландия, като среднодневните температури не се очаква да надминат плюс 2 градуса. По-влажни условия с натрупване на с между 20 и 40 милиметра валежи се очакват за Западна, Централна и Югоизточна Европа, както и за Турция и страните от Черноморския регион.

В средносрочен план за периода април-юни експертите прогнозират времето да се запази по-топло от обичайното за сезона,

Прогнози на MARS за средните добиви от основните зърнени и маслодайни култури

Благоприятните климатични условия у нас през отминаващата зима са запазили посевите в относително добро състояние, констатират експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя поледен доклад. Освен мека, зимата се е оказала с температури с между 2 и 4 градуса над нормата, като са били регистрирани само два периода на застудяване от средата на януари и началото на февруари, в които температурите са достигнали стойности близки или под нормата. Минималните температури през февруари не са падали под минус 15 градуса. В някои райони на Източна и Централна България, падналите валежи са били над нормите за сезона, Най-много валежи са паднали в югоизточните части на страната. Отбелязва се, че по-голяма част от валежите са паднали през януари, докато февруари е останал малко по-сух.

Меката зима е допринесла за намаляване устойчивостта на посевите срещу измръзвания, и ако са настъпили такива, те според експертите ще се дължат основно на застудяването през февруари. Падналите валежи според тях ще осигурят достатъчно влага за растенията в периода на вегетация.

Застудяването през февруари е имало ограничено влияние върху развитието на посевите в Европа, пишат експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури в актуалния си доклад. От средата на януари Старият континент е бил обхванат от три последователни вълни на застудяване. Първата е обхванала основно Великобритания и югозападните части на континента. Втората вълна, която премина около 18 февруари обхвана Полша и балтийските страни. Третата вълна между 7 и 15 февруари е обхванало значително повече части на континента- от Северна Европа, през Полша Германия и Бенелюкс до Франция. Само за ден студената вълна е достигнала и Югоизточна Европа и Турция.

В няколко региона минималните температури, достигнати по време на третото застудяване, са сред най-ниските през последните 50 години. Експертите обаче отчитат ограничени щети върху посевите, по-голяма част от които са били защитени от снежна покривка през най-студените дни. Те очакват студеното време да е нанесло локални щети върху посевите в части на Германия, Унгария, Югоизточна Европа и Турция, в райони без снежна покривка и с относително слаба толерантност на посевите към измръзвания поради преобладавалите по-топли условия преди периода на застудяване.

От MARS отчитат, че в разглеждания период големи части на Европа средните температури са били с до 2 градус над средните. Валежите в разглеждания период са били над средните, като най-големи аномалии са били наблюдавани в части на Италия, балканските страни включително и у нас. Дъждове, за които вече е било съобщено в доклада на експертите от януари.

Отчита се, че от началото на годината в Европа е имало доста големи температурни вариации а периодът е бил значително по-топъл от нормалното в части на югоизточна и южна Европа, както и в Турция, докато в части на Северна и Централна Европа, климатичните условия са били по-студени от нормалното. В някои региони на Германия при втората студена вълна температурите са паднали под -20 градуса, а в централните части на континента до под -15 градуса. Като последица от студените вълни, симулациите изготвени от експертите показват леки щети от измръзвания на посевите в южните и югоизточни части на Европа и Турция. . Възможно е подобни щети поради липсата на устойчивост на измръзвания на посевите да има също и в някои части на Франция и Германия.

По отношение натрупването на устойчивост на посевите срещу измръзвания, симулациите на експертите показват, че в големи части на континента те са във фаза на пълно или почти пълно втвърдяване.

В по-голямата част от Европа се очакват по-топли от обичайните условия, особено във Франция и Германия, страните от Бенелюкс и южните части на Скандинавието, където се очакват ежедневни температури с между 4 и 8 градуса над нормата с дневни температури между 16 и 20 градуса. По-студено време се очаква за някои части на Финландия, европейските части на Русия и Турция.

Дългосрочната прогноза на експертите на MARS за периода от март до май показват, че времето ще остане по-топло от нормалното в големи части на континента

В последния си за годината доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат забавяне на сеитбата в редица региони на Източна Европа , сред които в България, части от Чехия и Словакия и Румъния. В резултат на преобладаващите меки условия, натрупването на толерантност към замръзване при зимната пшеница започна много по-късно от обикновено и остава слабо в по-голямата част от Западна, Южна, Централна и Югоизточна Европа. Поради слабото развитие и ниската си устойчивост, посевите в тези региони са силно уязвими на измръзвания, Поради проникване на по-студено време се очакват локални измръзвания на посевите в Северна Румъния.

Според експертите в големи части на Централна, източна и Югоизточна Европа времето се е запазило по-сухо от обичайното. По-влажно от нормалното време в периода на анализ от средата на ноември до началото на декември се е запазило в части от Италия, Испания, Швеция и Финландия.

Нахлуването на студен въздух в Източна и Югоизточна Европа в края на ноември и началото на декември доведе до понижаване на минималните температури под -15 ° C локално в Северна и Централна Румъния Северна Скандинавия и големи части от Европейска Русия (в Волжкия окръг , дори под -20 градуса.

По-студеното време в началото на декември смекчи температурните аномалии от ноември, който се е оказал вторият най-топъл от 2015 година за големи части на Стария континент. В някои региони на Централна и Източна Европа аномалиите на валежите за отчетения период варират между – 80 и -50%.

Експертите прогнозират по-топли климатични условия в големи части на Европа със средно дневни температурни аномалии от между +2 и + 4 градуса. За периода 12-16 декември от MARS очакват сухо време в източните и централни части на Европа Дългосрочната прогноза за времето за декември, януари и февруари показва, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Източна и Северна Европа, както и средиземноморския регион.

В големи райони на Европа благодарение на благоприятните климатични условия успешно приключи сеитбената кампания, отчитат в последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на земеделските култури (MARS).Сеитбата на есенниците и прибирането на културите закъснява в някои части на Чехия. Словакия, Румъния, Унгария и България. Заради неблагоприятните условия в най-подходящото време за сеитбана рапицата в някои от най-важните страни производители, се очаква намаляване на обработваемите площи и производство. Дъждовете през октомври забавиха сеитбата в големи части на Западна, Централна и Югоизточна Европа. Обилните дъждове възпрепятстваха кампанията по сеитбата в страни като Чехия и Словакия. Сухото време спомогна за наваксване в сеитбата на есенниците в страните от Бенелюкс, Германия, Франция и Полша.

Експертите констатират, че очакваното сухо време в началото на ноември ще допринесе за приключване на сеитбената кампания в Унгария, Румъния и България Те отчитат аномално топло време за периода от началото на октомври до 15 ноември в големи части на Източна Европа, като най-топлите климатични условия от 1979 година на сам са регистрирани в части на Уусия, Беларус, Украйна и Балтийските страни. В някои райони на южна Италия, Гърция, Украйна, Турция и южните части на европейска Русия се наблюдава подчертан дефицит на валежи.От друга страна, изключителен излишък от дъжд се наблюдава в голям регион в югоизточна Полша, източна Чехия и Словакия.Значителен излишък от дъжд е регистриран и в части от Северна Италия и Южна Великобритания. Отчита се приключване на сеитбата на есениците в Северна Европа. Дългосрочните прогнози на експертите показват, че за периода декември-февруари , че е възможно да има по-топло време от обичайното в региона на Средиземноморието и Централна Европа

Топлото и сухо време последвано от валежи през септември и октомври са станали причина за затрудняване на посевната кампания при есенниците в различни региони на Европа, пишат в редовния си доклад експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Влажното време в края на септември и октомври причинява забавяне на прибирането на летни култури, както и за посевни дейности в Западна и Югозападна Франция, Бенелюкс, Южна Полша, Източна Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, България и Гърция.

Експертите не изключват навременно приключване на сеитбата на есенните зърнени култури, докато периодът за засаждане на рапицата приключи. Сеенето на рапица беше възпрепятствано във Франция, Румъния, България и Украйна, На ниво ЕС прогнозите за добива за всички летни култури бяха преразгледани надолу, най-вече въз основа на повторен анализ на данните от началото на сезона. По-топли от обичайните условия в началото на септември са били наблюдавани в Източна, Югоизточна и Северна Европа, Европейска Русия и Турция. В големи части на Стария континент през отчетения период са били измерени най-високите температури от 1979 година насам. Високите температури са повлияли основно в Турция, където пролетните култури се прибират по-късно. В източните части на континента средните температури в първите три седмици на септември са надминали с между 2 и 4 градуса над нормата, а на места дори с до 6 градуса над нея. По-студено време е било наблюдавано предимно в някои части на Франция, Испания и Великобритания.

Дългосрочната прогноза за времето за ноември, декември и януари сочи към вероятно по-топли от обичайните условия в средиземноморския регион (много вероятно в региона на Източното Средиземноморие), в големите региони на Източна Европа / Русия и в Северна Европа.

В своя септемврийски доклад Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) намалиха прогнозите си за средните добиви от пролетни култури в ЕС, като най-силни корекции са направили в оценките си за България, Румъния и Гърция. Тежкото засушаване в отчетения период е продължило в източните части на Румъния и България, както и в Южна Украйна, като неблагоприятните климатични условия са оказали негативно въздействие върху развитието на царевицата и слънчогледа.

Сушата според експертите е обхванала и североизточните части на Гърция, където основно се произвежда слънчоглед. В Западна Европа, след горещите вълни, отчетени през август, температурите спаднаха, но дефицитът на валежи продължи в големи части на Франция, Белгия, Люксембург, Западна Германия и Южна Холандия, като подобни климатични условия ще се отразят на добивите на цвекло, царевица и картофи в тези региони. В Ирландия и части от Обединеното кралство честите и обилни валежи от средата на август отрицателно повлияха на узряването и прибирането на пролетните и есенни зърнени култури. Излишъкът от валежи благоприятства пролетните култури встрани като Северна Италия, Австрия, Словакия, Чехия и Полша.

Повече от 10 тежки горещи дни са били регистрирани в големи райони на Иберийския полуостров, средиземноморската част на Турция и на местно ниво в Италия, Албания, Гърция и България. По-влажни условия от обикновено са наблюдавани в северозападните части на Иберийския полуостров, Великобритания, в региони на Италия и Полшаи други. За периода 12-18 септември се прогнозира времето в Европа да остане по-топло от обичайното, със средно дневни температури с до 6 градуса над нормата. Валежи под нормата за сезона се очакват за Източна Европа. Дългосрочната прогноза за времето за септември, октомври и ноември сочи, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Европа

Задържащите се високи температури и липсата на валежи намаляват потенциала на добивите у нас, съобщават в ежемесечния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) . Това важи в най-голяма степен за източните части на страната, където се наблюдава ускорено развитие на културите, изсъхване на листата и намаляване на натрупаната биомаса. Те отбелязват, че състоянието на културите у нюс е по-добро в западните части, Ето защо от MARS очакват по-слаби средни добиви от царевица и слънчоглед , като нивата ще са под средните за последните пет години.

Отбелязва се, че времето в източните части на страната, където температурите за разглеждания период август-септември са били над нормите с до 3 градуса и половина, е най-горещият от 1979 година насам. В Западна България температурите са останали до 1,5 градуса над нормите. За разглеждания период с изключение на Югозападна България, броят на горещите дни с температури над 30 градуса е бил с между 5 и 15 дни над нормата. От MARS съобщават за продължаване на тенденцията от предходдните месеци за оскъдни валежи, като малко повече валежи са паднали предимно в северните части. Над средните количества валежи са паднали в северозападните и югозападни части на страната. В региона на Източна България нивата на запасите от влага са намалели до критични нива, като добивите се компрометират от ускорения процес на развитие на растенията и понижените нива на фотосинтеза. Сателитните снимки също потвърждават, че посевите в Източна България са предимно в лошо състояние. За разлика от тях, в западните части на страната , нивата на влага в почвата достигат стойности, блиски или над средните, и посевите са в добра форма. Експертите прогнозират забавяне сеитбата на рапица в източните части на страната.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури продължават с песимистичните си прогнози за реколтата от царевица и слънчоглед у нас, като основната причина е оскъдицата от валежи. Това става ясно от последния им доклад, публикуван на 24 август. Те отчитат температурни аномалии и горещо време в края на юли с температури до 39 градуса, а броят на горещите дни за отчетения от тях период е бил с между 5 и 17 дни над нормата. След по-влажният юни месец намаляване на валежите през юли и началото на август е отбелязано основно в Източна и Централна България. Валежи близки до средните са паднали в западните части на страната. Това е довело до подобряване на условията за развитие на царевицата и слънчогледа в тези regioni по време на цъфtежа, като в периода на наливане на зърното след средата на юли в почти цялата страна се е стигнало до намаляване на запасите от влага в почвата.

„Нашите компютърни симулации показват натрупване на биомаса в растенията под средните нива, заради което преразгледахме прогнозите си за добивите от царевица и слънчоглед“, казват в заключение от Европейската агенция.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури преразгледаха своите прогнози за добивите от пролетните култури в ЕС , като оценките остават над или близо до средните многогодишни показатели. Това пишат от MARS в актуалния си доклад, публикуван на 24 август. За България виж тук.

В сравнение с юли най-голяма ревизия на оценките за добивите от пролетни култури са направени за Франция, Румъния, България, Германия, страните от Бенелюкс и Полша. Единствено прогнозата за добив на соя беше преразгледана нагоре, тъй като в Северна Италия и Унгария преобладават много благоприятни условия. . В доклада си експертите отбелязват, че големи части на Западна и Централна Европа са засегнати от засушаване и липса на валежи, съпътствани от повишаване на температурите в края на миналия месец и гореща вълна от 7 до 10 последователни дни. „Комбинацията от ограничено водоснабдяване и високи температури се отразява негативно на пролетните култури, с очаквани намаления на добивите“, пишат експертите. Засушаването се е отразило на пролетниците освен у нас , в Румъния и Украйна. Оскъдни валежи са регистрирани във Франция, страните от Бенелюкс, Германия, Западна Полша и Северна Чехия. Топлинна вълна с температури над 30 градуса е регистрирана в средата на юли във Франция, Бенелюкс и Северна Германия, като наблюдаваните високи температури се очаква да се отразят основно на добивите от картофи, цвекло, царевица за зърно и силаж и слънчоглед.

Дефицит на дъжд е наблюдаван от Южна Полша, През Беларус, части на Русия до Украйна, но се отбелязва, че влиянието на екстремните температури върху посевите в тези страни е смекчено заради добрата влагозапасяемост на почвата.

Условията за посевите в Европа през юли са били по-добри с равномерно разпределение на валежите и малко на брой горещи дни отчитат в своя ежемесечен доклад експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS).

Неблагоприятните климатични условия , които са повлияли основно върху развитието на есенниците е имало в някои части на Централна Европа, и части на югозападна Финландия и Южна Русия.

Преобладаващите благоприятни метеорологични условия допринесоха за подобряване на перспективите за добивите в няколко региона, като най-големи корекции спрямо оценките са били направени в прогнозите за средните добиви от ечемик. Прогнозата за добивите от зимна пшеница е била незначително коригирана надолу заради рязката корекция на добивите в Румъния, България и Унгария. Причина за това са станали неблагоприятните климатични условия и обилните валежи около периода на узряване на зърното. Прогнозите за средните добиви от царевица и слънчоглед остават над средния петгодишен показател като отразяват добрите перспективи пред всички основни страни производители.

Неравномерно разпределение на валежите и засушаване в края на юни

В оценката си за страната ни, експертите пишат, че най-вероятно падналите през юни обилни валежи са нанесли щети върху посевите с есенници, което ще се отрази на средните добиви. Прогнозите за производството на царевица и слънчоглед остават над средния петгодишен показател. Дневните температури са били в обичайните норми без големи колебания, но е било отчетено по-студено време в началото на юни и малко преди средата на юли. Не се очаква негативен ефект да има върху развитието на посевите в Източна България фактът, че е регистрирана по-висока честота на горещите дни. Докато през юни е било отчетено неравномерно разпределение на валежите на територията на страната ни, дто след 25 юни е започнал период на засушаване, което ще окаже също негативно влияние. Използваните от експертите на MARS модели показват значително по-малки нива на биомаса от средните и добиви при есенните култури. Фенологичното развитие на пролетниците е обичайно за сезона, като с добри запаси от влага в почвата в северните и западни части на страната и спомага за ускореното им развитие и натрупване на биомаса. За разлика от това в източна България има недостиг на валежи, което спира развитието на културите в периода на цъфтеж. Ето защо експертите са коригирали надолу своите прогнози за средните добиви при царевицата и са повишили незначително оценката си за средните добиви при слънчогледа.

Прогнози на MARS за основните добиви от основите култури в Европа