Тагове

Според организацията липсва мотивирана оценка за състоянието на площите в националните паркове през предходната година

От Българската камара по месодайно животновъдство се обявиха в становище срещу годишните планове на националните паркове, налагащи допълнителни ограничения за пашуване и ползване на сено за паша в тях. В него се казва, че от браншовата камара се противопоставя на наложените ограничения заради това че:

– изготвените проекти не отчитат реалните потребности на животновъдите в районите на националните паркове и периферията им;

– създава се необосновани предимства на овцевъди пред говедовъди и не се постига баланс между опазване на природата и околната среда и насърчаване на животновъдството“

В него се казва още:

„Въвеждането на ограничения и забрани, независимо от обществените отношения, които засягат, следва да почиват на ясни и точни констатации, да са научно обосновани и подробно аргументирани, като се отчита въздействието върху всички сектори и се ограничат в максимална степен вредните последици от налагането им.“

В случая според браншовата организация, предложените проекти не са съобразени с нормативно установените изисквания в чл. 7, ал. 3 от Правилника за условията и реда за управлението, възлагането на дейностите по поддържане и възстановяване, възлагане на туристически дейности, охраната и контрола в горите, земите и водните площи в защитените територии – изключителна държавна собственост. Посочената разпоредба предвижда изготвянето на годишните планове за паша и ползване на сено в националните паркове да бъде мотивирано от оценка на състоянието на площите през предходната година. В проектите за паша в националните паркове е посочено, че същите са на база екологична оценка № 5-4/2023 г. по Стратегическия план за периода 2023-2027 г., която е извършена за постигане на различни цели и предвид различен период от време, и не съответства на нормативното изискване.

„Държавата в лицето на Министерство на земеделието, от една страна е разработила механизми за предоставяне на финансова помощ на животновъди по агроекологичната интервенция „Традиционна паша“ (Пасторализъм), по която се изисква поемане на дългосрочен ангажимент за предварително заявен брой и вид животни. Интервенцията задължава животновъдите да осигурят паша минимум 90 дни в периода май- октомври. От друга страна, държавата в лицето на Министерство на околната среда и водите, чрез управата на националните паркове създава обективни пречки за изпълнение на поетите ангажименти, поставяйки животновъдите в невъзможност да изпълнят изискванията, без време и възможност за реакция. Това е особено приложимо за животновъдни стопанства ситуирани в границите и периферията на националните паркове, за които алтернатива в осигуряване на пасища няма“, пише още в становището на камарата.“

Освен това предвидените механизми за разпределение на площите за паша не са съобразени с наличието на животновъдни обекти, чийто единствено възможно място за паша са площи в националните паркове. Следва да се предвидят правила, даващи предимство на местни животновъдни стопанства и едва след осигуряване на площи за отглежданите в тях животни, при наличие на свободни пасища, те да се разпределят към животни, отглеждани в отдалечени райони. В тази връзка следва да се извърши в спешен порядък контрол и анализ от страна на Министерство на земеделието за определяне на онези стопанства, за които алтернатива на пасища в националните паркове няма и да предостави информацията на управата на парковете за преимуществено разпределяне на площи за тях.

При допускане до пасища в националните паркове не е отчетено, че овце и ЕРД не се конкурират и се хранят с различни растителни видове от едни и същи площи. Възприетият в проектите подход създава необосновано предимство на един отрасъл пред друг, респективно на конкретни животновъди пред други, което е недопустимо и в противоречие с основните принципи на свободна стопанска инициатива, заложени в Конституцията.

От браншовата камара се позовават на изследване на Вячеслав Андрейчук et al. от 2018 на тема “Краткосрочни въздействия на пашата на добитък върху растителността и формирането на коловози във високопланинска среда”, където в Табела 1, 4 и 5 нагледно е доказана абсолютната липса на взаимовръзка между килограмите, породата на животното и почвената ерозия. Поради спецификата на копитата и статичното налягане, което упражняват еднакъв брой животински единици овце предизвикват много по-голяма ерозия от същия брой животински единици крави. Няма абсолютно никаква научнообоснована взаимовръзка между килограмите на едно животно и почвената ерозия.

С оглед изложеното от Браншовата камара на месодайното животновъдство настояват за спешна среща с Министъра на земеделието и Министъра на околната среда и водите, за постигане на взаимно приемливо решение и баланс между интересите на