Тагове

195,95 лв. на хектар ще е ставката по СЕПП за Кампания 2023, съобщават от агроведомството. Плащанията ще се извършат в сроковете , определени в индикативния график на ДФ „Земеделие“.

От днес стартира прием на заявления за подпомагане по интервенциите – „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000“ и „Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения“,,включени в стратегическия план, съобщават оот агроведомството. . Заявленията за подпомагане се приемат в общинските служби по земеделие или чрез Системата за електронни услуги (СЕУ) на Държавен фонд „Земеделие“, заедно със заявленията за подпомагане по интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2023. Допустими кандидати по интервенциите са регистрирани земеделски стопани.

Срокът на забрана за внос на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед на територията на България, Унгария, Полша, Румъния и Словакия се удължава с 3 месеца до 15 септември 2023 г. , съгласно публикувания европейски регламент на 5 юни. Това съобщават от агроведомството. Отпада изключението, което съществуваше досега за договори, сключени преди влизането в сила на Регламента за изпълнение.
Оценката на Комисията е показала, че все още са налице съществени логистични затруднения и ограничен капацитет за складиране, като инфраструктурата на петте държави членки продължава да бъде недостатъчна за справяне с нарастването на трафика.

По решение на председателя на мониторинговия комитет, заседанията на Комитета по наблюдение на стратегическия план или част от тях ще могат да бъдат излъчвани онлайн , съобщава земеделското министерство.

„Заседанията на Комитета по наблюдение на Стратегическия план ще се провеждат на основата на прозрачност и публичност“, заяви по време на първото заседание на комитета зам. министър Георги Събев. Освен с излъчването на заседанията онлайн Събев се ангажира и с публикуване на документите от заседанията във възможно най-кратки срокове. „Важно е е обществеността да има пряк достъп до заседанията и дискусиите, на които се обменят мнения и се представят гледни точки, както и добри практики. Това ще повиши доверието в Общата селскостопанска политика и различните модели за подпомагане“, заяви Георги Събев. По време на първото заседание, участниците в Комитета по наблюдение дискутираха вътрешни правила за работата си, включително правилата, които засягат информирането на земеделските стопани и обществото за взетите решения.Освен това на заседанието бяха обсъдени предложения на парламентарната Комисия по земеделието, храните и горите към 48-то НС за промени в стратегическия план, които засягат екосхемите и някои интервенции. По време на дискусията браншовите организации представиха становища с предложения по прилагането на плана.

Комитетът одобри критерии за оценка по интервенции, подкрепящи създаването оперативни групи в рамките на Европейското партньорство за иновации, пчеларството, оперативните програми за сектор „Мляко и млечни продукти“. Бяха обсъдени критерии за избор на стратегии по подхода Водено от общностите местно развитие.

До 30 юни земеделските стопани могат да подават заявления за директни плащания в Кампания 2023 и да правят редакции без санкция, съобщават  от агроведомството.
Това е предвидено с допълнение към Наредба № 3 от 10 март 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите под формата на директни плащания, включени в Стратегическия план, за проверките, намаленията на плащанията и реда за налагане на административни санкции, публикувано в бр. 48 на Държавен вестник от 2 юни 2023 г.

При огромен интерес и с множество въпроси на различни биопроизводители в София днес преминава среща на експерти от земеделското министерство, организирана от Асоциация „Биопродукти“ по темите свързани с новите еко схеми, очертаванията, ландшафтните елементи и всички интересуващи ги въпроси по кампания 2023. Освен това фермерите можеха да обсъдят с експертите детайли и по наредбата за биопроизводството.

Както е известно биопроизводителите могат да кандидатстват по четири еко схеми които са доброволни, като всеки биопроизводител би могъл да прецени коя от тези схеми да заяви, и дали тя да обхване цялата площ на стопанството или само отделни парцели припомни Аделина Стоянова. Единственото изключение е еко схемата за диверсификация на културите. „Ако даден биопроизводител има както биосертифицирани площи, така и конвенционални, то те могат да бъдат заявени поне по една от тези еко схеми, като върху един парцел биха могли да бъдат заявени повече от една еко схеми. Изключение са интервенциите от втори стълб насочени директно към биопроизводителите , които не могат да се комбинират с еко схемите за насърчаване намаляването на пестициди и възстановяване почвеното разнообразие“, заяви още Стоянова. Очаквайте в следващите дни в Nivabg.com по-интересните въпроси и отговори.

На 3 705,17 лева е определен максималният размер на застрахователното обезщетение при застраховка на земеделската продукция през 2023 г/, съобщават от земеделското министерство по мярката застраховане на продукция от Наредба № 6 от 2018 г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019–2023 г. за заявления, подадени през финансовата 2023 г.

Земеделските производители, които имат разрешително за отглеждане на коноп, трябва да го подновят заради настъпили промени в нормативната уредба, припомнят от агроведомството.
В брой 40 от 2023 г. на Държавен вестник от 05.05.2023 г. са публикувани изменения на Наредба № 1 от 12 март 2018 г. за условията и реда за издаване на разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа (канабис, предназначени за влакно, семена за фураж и храна и семена за посев, със съдържание под 0,3 тегловни процента на тетрахдроканабинол, определено в листната маса, цветните и плодните връхчета, за търговия и контрол) и Наредба № 3 от 2018 г. за условията и реда за издаване на лицензия на вносител за внос на семена от коноп, непредназначени за посев.

Във връзка с това, всички земеделски производители, които имат издадено разрешение към момента на влизане в сила на изменението, следва в тримесечен срок от обнародване на наредбите в Държавен вестник да подадат пълен пакет документи за получаване на разрешително, според новите изисквания. Образец на заявления може да бъде намерен на страницата на Министерство на земеделието, в рубриката Административно обслужване.

От днес започва прием по мерки 10 и 11 от селската програма съобщават от агроведомството. Заявления за плащане ще се приемат в общинските служби по земеделие заедно със заявленията за подпомагане за интервенциите под формата на директни плащания през кампания 2023. Допустими кандидати са земеделски производители, изпълняващи ангажименти по двете мерки.

Между 15 и 19 ще има допълнителен прием по държавната помощ имаща за цел да компенсира земеделските производители заради войната в Украйна, съобават от агроведомството. От ведомството припомнят, че първият прием по нея се проведе в началото на този месец – от 3 април до 13 април 2023 г. В този период бяха приети 36 255 заявления, от които 35 109 са допустими за подпомагане. След изтичане на срока за подаване на заявления по помощта, в Министерство на земеделието и Държавен фонд „Земеделие“ бяха получени множество сигнали от земеделските стопани, които са пропуснали да подадат своите документи в срок. В тази връзка УС на ДФЗ сметна за целесъобразно да бъде открит допълнителен период за прием на заявления по схемата, който да позволи на земеделските стопани, които са пропуснали да подадат заявления в първоначалния срок да го направят в новия. Предстои ДФЗ и МЗм да изготвят изменения на указанията за предоставяне на помощта. От министерството са предприели стъпки пред ЕК за увеличаване тавана на помощтта, уточняват от ведомството.

способ ще трябва да бъдат опазени близо 22 млн. декара земеделска земя, съобщават от аграрното ведомство. Изпълнителна агенция „Борба с градушките“ е обезпечила осъществяването на операциите по изкуствени въздействия към момента с 14 633 противоградови ракети.
По време на активния сезон тази година ще бъде осигурено радарно покритие на атмосферата над територията на цяла България. То ще се осъществява от седем метеорологични радарни станции, оборудвани със софтуер IRIS на „Vaisala“, като данните ще се предават регулярно на различни държавни институции.

Днес в „Вържавен вестник“ беше обнародвана Наредба 4 от 30 март на агроведомството за условията и реда за кандидатстване за подпомагане по интервенциите от стратегическия план. С това може да бъде дден официален старт на кампанията за кандидатстване на земеделските производители за субсидии.
С нея се урежда редът на кандидатстване по следните интервенции:

1. Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ);
2. Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ);
3. Допълнително подпомагане на доходите за млади земеделски стопани (МЗС);
4. Плащане за малки земеделски стопани (ДЗС);
5. Специално плащане за култура – памук (Памук);
6. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави (МлК);
7. Обвързано с производството подпомагане за млечни крави, включени в развъдни програми (МлК-РП);
8. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК);
9. Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави, включени в развъдни програми (МеК-РП);
10. Обвързано с производството подпомагане за говеда в планински райони (Г-пл);
11. Обвързано с производството подпомагане за крави от застрашени от изчезване породи (К-ЗП);
12. Обвързано с производството подпомагане за биволи (Биволи);
13. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози от застрашени от изчезване породи (ДПЖ-ЗП);
14. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози, включени в развъдни програми (ДПЖ-РП);
15. Обвързано с производството подпомагане за овце и кози в планински райони (ДПЖ-пл);
16. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове (ИП);
17. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодови насаждения до встъпването им в плододаване (ИП-Н);
18. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (домати, краставици, корнишони и патладжани) (ИЗ-ДККП);
19. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (пипер) (ИЗ-П);
20. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте (ИЗ-КЛЧ);
21. Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (моркови, зеле, дини и пъпеши) (ИЗ-МЗДП);
22. Обвързано с производството подпомагане на доходите за оранжерийно производство (ИОП);
23. Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони (ИЗП-пл);
24. Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК);
25. Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) (Еко-БЖ);
26. Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ);
27. Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване (Еко-ЗВПП);
28. Еко схема за намаляване използването на пестициди (Еко-НИП);
29. Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения (Еко-ТН);
30. Еко схема за екстензивно поддържане на постоянно затревените площи (Еко-ПЗП);
31. Еко схема за поддържане и подобряване на биоразнообразието в горски екосистеми (Еко-ГТ);
32. Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури (Еко-РОК);
33. Преходна национална помощ за тютюн, необвързана с производството (ПНДТ);
34. Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ1);
35. Преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството (ПНДЖ3);
36. Биологично растениевъдство (БР);
37. Биологично пчеларство (БП);
38. Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство (СИП);
39. Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт (ПРЗТ);
40. Насърчаване на естественото опрашване (опрашване);
41. Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност (ХЖ-АМР);
42. Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия (СККУ);
43. Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство (СЗМ);
44. Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство (ОМП);
45. Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (паша);
46. Поддържане на местообитанията на червеногушата гъска (Branta ruficollis), Кръстат (царски) орел и Египетски лешояд в орнитологични важни места в обработваеми земи (ПМ-ОВМ);
47. Възстановяване и поддържане на деградирали пасищни територии (ПЗП-деградирали);
48. Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения (НР);
49. Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000 (Н2000);
50. Мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М10);
51. Мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020 г. (М11).

В резултат на днешния протест на производители на винени и десертни сортове грозде, след среща в министерството в късния следобед с представители на бранша стана ясно, че е било постигнато разбирателство за двойно увеличение на парите, получавани като компенсация за претърпени щети заради войната в Украйна и за включване на лозарите в мярката за подпомагане закупуването на техника от плана за възстановяване и развитие.

„

Разбрахме се оттук насетне да работим по-тясно с министерството за решаване на проблемите на сектора. Надяваме се през следващата година всички проблеми които имаме с неправилното разпределение на средствата по все още неприетите технологични карти да бъдат отстранени. Оказа се , че ние ще получим допълнително по 40 лева на декар до края на септември, като от ИАЛВ поеха ангажимента до тогава да има нов работещ лозарски регистър, от който да отпаднат всички онези лозови масиви, които вече са се превърнали в гора“, заяви пред медиите след срещата Атанас Василев председател на Сдружението на българските лозари.

Предстои на срещи с бранша в Търново и Пловдив да бъде разяснено, как могат да се възползват от еко схемите, като той акцентира върху ясни и предвидими“,
критерии по тях, за да могат лозарите да кандидатстват и да получат по около 120 евро на декар, с които да могат да стабилизират стопанствата си.

„Това което обещахме като чисто икономически подход е, да започнем работа в комитета по наблюдение за промени в стратегическия план на база на технологичните карти, така да се подобрят условията за българското земеделие и да се получава по-адекватно и правилно подпомагане“, заяви и заместник министърът на земеделието Тодор Джиков.

„В момента се изготвя интервенцията и за техника по плана за възстановяване, където бюджетът не е никак малък- 248 млн лева, към която ние ще сме с приоритет и бонус точки за да можем да си позволим да си закупим трактори“, добави Василев.

Джиков обеща, че се водят активни преговори за включването на точки, които да позволят на производителите на грозде да влязат в интервенцията за закупуване на трактори.

Протестът започна по-рано днес в обявения за начален час 13 часа пред президентството където производителите на грозде поискаха да бъдат изслушани от президента. Те отново повториха исканията си като подчертаха, че исканията им са справедливи критерии за разпределение на средствата, регистър на всички земеделски производители и работеща и диалогична администрация. Подкрепиха исканията си с възгласи „Чуйте ни!“ и плакати. „Стига лъжи в земеделието, къде са ни тракторите и програмите. Къде е отношението към българската лоза и къде е спрения внос на фалшиво вино, което се консумира, докато нашето грозде гние по лозите“, попита един от производителите. „Ние сме с най-ниски ставки от всички култури с трайни насаждения, и сега се чувстваме отново излъгани“, заяви по-рано днес Атанас Василев.
„Тук сме защото няма прозрачност в сектора. Има много нередовни практики, които се покриват и от администрацията, и това не можем да го траем повече. Отделно че ни лъжат и редовно сме неравнопоставени при подпомагане. Става така, че храним целогодишно села с хора, защото лозето иска целогодишна работа, а накрая получаваме само трохите“, допълни и Димитър Хараламбиев“, гроздопроизводител от Плевен.

По-късно протестът се премести с възгласи „Оставка!“ пред земеделското министерство, където производителите отново не получиха дълго време отговори на въпроси като този, защо министерството е майка за едни, и мащеха за други, и защо някои производители на зарзали например ще получат по 288 лева, а за тях няма да има нищо. В края на крайщата от министерството се съгласиха да приемат трима представители на протестиращите на разговор без присъствие на медиите, както те първоначално настояваха.

Министерството на земеделието публикува подробни отговори на въпроси, поставени от фермерите, по време на националната информационна кампания за Стратегическия план.

Припомняме, че кампанията се проведе в периода 6-16 февруари с цел да бъдат изяснени промените при директните плащания в новия програмен период. Тя премина при засилен интерес с участието на над 2500 стопани от цялата страна.

Въпросите на фермерите за прилагането на стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са свързани с определянето на наклони за парцелите и изискванията за минимална почвена покривка, покривните и междинни култури, затревяването при трайните насаждения, чувствителните периоди, ротацията на културите, поддържането на съществуващите характеристики на ландшафта, площите под угар и санкциите за при неспазване на изискванията.

Стопаните отправиха питания и за еко схемите, включително за разнообразяване на отглежданите култури, намаляване на продуктите за растителна защита, заявяването на екологичната инфраструктура, зеленото и органично торене.

Постъпиха въпроси и за интервенциите за преходна национална помощ, обвързано подпомагане, млади стопани, биологично производство, Натура 2000 и необлагодетелствани райони, хуманно отношение към животните и др.

Това е първи набор от въпроси и отговори, който ще се допълва периодично до излизане на ръководство за законоустановените изисквания за управление, както и наръчниците за прилагане на ДЗЕС и на директните плащания.

Вижте всички публикувани отговори тук:

https://www.mzh.government.bg/bg/press-center/novini/ministerstvoto-na-zemedelieto-publikuva-prva-seriy/

Със заповед на министъра на земеделието Явор Гечев е одобрен слоят „Постоянно затревени площи” (ПЗП) за 2023 г. Той е изготвен след разглеждане и обработка на всички постъпили искания от физически или юридически лица и общини за изключване/включване на конкретни имоти от/в слоя и издаване на индивидуални заповеди за одобрение или отказ на исканията, в срока от 01.09.2022 г. до 31.01.2023 г.

Данните са предоставени на Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция за зареждане в ИСАК за обезпечаване на приема на заявления за подпомагане през 2023 година. Те са публикувани в цифров вид на сайта на МЗм – https://shape.mzh.government.bg/.

Липсата на политика на земеделското министерство ни превръща в неми свидетели на случващото се, заявиха от сектора

„С липсата на политика за нашия сектор, земеделското министерство ни превръща в неми свидетели на случващото се. В писмо с отправени от нас въпроси засегнахме доста болезнени теми като стратегическия план, технологичните карти и липсата на яснота около разпределението на средствата по кризисните мерки но до момента нямаме отговор“, зяви на пресконференция днес Атанас Василев председател на Националното сдружение на българските лозари.

Представители на бранша отново застанаха пред медиите с проблемите си поради липсата на диалог с министерството, което от есента на миналата година когато от организацията на лозарите организираха протест пред земеделското министерство не са изпълнили нито едно от дадените обещания. Още тогава служебният министър обеща, до март месец тази година да бъде изготвен електронен регистър на гроздопроизводителите, който все още не е готов.

Що се отнася до изготвените технологични карти, според Василев те се доближават до реалностите, въпреки че се оказва че не са приложими във всички климатични области на страната. „В тях ние видяхме едно много важно за нас обстоятелство- изключителен дисбаланс между приходи и разходи. Нашата култура е единствената при която се наблюдава диспропорция между приходи и разходи от над 100%“, заяви още Василев. Според неокончателния вариант на изготвените технологични карти при разходи от 1500 лева на декар през миналата година приходите са средно по 700 лева на декар.

От бранша упрекнаха министерството за липсата на всякаква реакция въпреки включването им в редица работни групи и срещи, и въпреки организираните протести. Според разчетите те пак остават секторът с най-малка подкрепа от 40 лева на декар. Производителите на грозде недоумяват и защо въпреки усилията им не са включени и за подпомагане по мярката за зимите пръскания, по която все пак биха могли да получат някаква минимална помощ за препарати. В тази връзка усилията им да определят списъка с препарати за които да получават подкрепа за зимни пръскания са останали безрезултатни заради нежеланието на БАБХ да се включи в работната група.

Сред неизпълнените обещания от страна на агроминистерството е било и това,лозарите да имат възможност даз закупуват техника при поемане на 50% от разходите. Оказва се, че възможност за закупуване на техника е предвидена, но само за групи и организации на производители, което тях не ги устройва.

„Еко схемите също за нас са изготвени необосновано, защото не виждаме по коя може да кандидатстваме. Няма смисъл например да се включим по схема за поддържане на тревостой, по която да инвестираме по 200-300 лева на декар, а после да получим по 20 лева“, допълни един от участвалите гроздопроизводители. Те попитаха още министерството, защо е нужно да затревяват междуредията с култури чиято синергия с лозите не е доказана, и те всъщност могат да доведат до намаляване на добивите, качеството на суровината и влагозапасяемостта на почвите.

Сред парадоксите свързани с новите технологични карти е и този, че вместо да са съобразени с разпределението на средствата по кризисните мерки, от земеделското министерство предварително са им заявили, кой колко ще взема. „Представяйки ни технологичните карти, те ни казват че например за розите ще дават по 80 лева на хектар, за тютюна 550 лева, за нас 400 лева, а за картофите 2000 лева“ уточнява Василев.

Ситуацията в сектора беше обобщена от един от гроздопроизводителите така: „Много от колегите ни загубиха битката за оцеляване и си изоставиха лозята, продадоха си техниката и в момента търсят възможности и средства да си изкореняват лозовите масиви. България е море от изоставени лозя.“ За пример беше посочен регионът на Свиленград , където само през миналата година са били изоставени близо 3500 декара лози. Подобна е ситуацията и при производителите на десертно грозде. Друг проблем очертан от лозарите е законовото изискване в българското вино и винени продукти да може да се съдържа само до 20% грозде, произведено у нас.

Служебният министър на земеделието Явор Гечев определи ставка от 140,81 лева на хектар за преразпределителното плсщснр за Кампания 2002 година, съобщиха от агроведомството. Общият бюджет на средствата е в размер на 109,46 млн. лв. Подпомагането ще бъде изплатено на стопаните до края на текущата седмица.
Право на подкрепа за преразпределително плащане имат фермерите, които са кандидатствали и отговарят на условията по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП). Подпомагането се предоставя за първите до 30 хектара от стопанството, за които са заявени и имат право на подпомагане по СЕПП за Кампания 2022.

В края на миналата седмица в Благоевград приключиха срещите на областно ниво между администрацията от министерството на земеделието и фермерите по повод това, какво предстои за земеделските производители в новия програмен период.. Nivabg.com ви предлага някои от най-интересните въпроси, отправени от земеделски производители в Благоевград.

Въпрос: Какви документи ще искате от земеделските производители, с които да докажем, че сме редуцирали използването на препарати за растителна защита, тъй като стана известно че по еко схемите, ако сме поели подобен ангажимент, но не сме го изпълнили , ще бъдем санкционирани?

Отговор: Земеделските производители трябва да са си попълнили дневника за растителна защита, да съобразите растителнозащитните практики, които сте извършили и да запазите документите, с които са закупени препаратите които да могат да се проверят на място.

Въпрос; Необходим ли ни е договор с агроном?

Отговор: При еко схемата за редуциране използването на продукти за растителна защита не е предвидена подобна опция, но в наръчника, който предстои да излезе, ще бъде публикувана цялата информация. Единственото което се предвижда, плана за третиране при провеждане на биологична растителна защита да бъде изготвян от агроном. При използване на конвенционални продукти за растителна защита няма подобно условие.

Въпрос: Тъй като така представени нещата хипотетично могат да означават, че всеки земеделски производител може да си попълни както си иска дневника за растителна защита и да даде исканите данни, които да не съвпадат с реалните, как ще контролирате това?

Отговор: Контролът ще се осъществява с проверки на място.

Въпрос: При еко схемите е записано, че плана за паша на животните ще трябва да се изготвя от компетентно лице. Кое може да бъде това лице?

Отговор: Лицата които ще имат право да съставят подобен план ще бъдат включени в наръчника. Към момента е уточнено, че подобни планове ще могат да съставят лица със земеделско или ветеринарно образование. Изрично ще бъде уточнено какви други компетентни лица ще могат да извършват подобна дейност.

Въпрос: Ще трябва ли земеделските производители да заплащат за подобна услуга като изготвяне на планове за паша на животните?Няма ли държавни структури, които да го направят безплатно?

Отговор: Това предложение ще бъде обмислено и ще предложим варианти. Планът за пашуване на животните беше част от преговорния процес с ЕК, защото идеята беше да не се извеждат животните произволно на паша на дадена територия, а това да се извършва съобразно потребностите на съответната територия като се ползват определен брой животни. Този въпрос предстои да бъде разгледан.

Въпрос: За прилагане на еко схемите ще се изискват най-малко две култури, за пасищата каква може да е втората култура?

Отговор: Еко схемата за разнообразяване на културите е приложима само за обработваемите земи и площи с междинни култури. При пасищата и ливадите може да има ландшафтни елементи. И до момента мярката за диверсификация на културите не е била приложима за пасищата и ливадите.

Въпрос: Колко цеха за преработка на картофите за нишесте има у нас?

Отговор: Въпросът с преработката на картофи за нишесте е доста чувствителен заради изключване на производството на картофи от обвързаната подкрепа. Ако някой отглежда картофи за нишесте, може да получи подобна възможност, но до 2027 година няма да се получава обвързана подкрепа. Земеделските производители могат да отглеждат картофи за нишесте, само ако имат договор с преработватели. Вероятно подобни преработватели могат да бъдат намерени в Румъния.

Въпрос: Ще бъде ли готов наръчникът до началото на кампанията?

Отговор: Наръчникът се пише и в момента от експертите. Идеята е да бъде публикуван след издаването на наредбата, като от министерството ще се опитат да го публикуват възможно най-скоро след излизане на наредбата.

Въпрос: Как ще се извършват проверките на очертаните площи?

Отговор; От 2023 година проверките на очертаванията ще се извършват чрез системата за мониторинг като се използват данните от сателитното заснемане. Допустимият слой за подпомагане ще е видим за земеделските производители при кандидатстване, но той вече няма да се използва. Тази година ще е последния случай, в който ще бъде използван. Що се отнася до пасищата, допустимият слой , обхватът който може да бъде използван за подпомагане по интервенциите е разширен. Допустимият слой ще служи като ориентир но ако във физическия блок , който се използва за паша има площи, върху които се извършва земеделска дейност, също ще са допустими за подпомагане. Разграничаването между това, кой ползва пасищата и ливадите за пашуване, и този, който не ги използва се прави по еко схемата. Тези ливади, които не се ползват за пашам не могат да бъдат заявявани по еко схемата за екстензивна паша.

Въпрос: Как ако даден производител е оставил площи под угар, това ще се отрази от сателитното наблюдение, и след като настоящия зимен период съвпада с новата стопанска година, през коя година ще трябва да се декларират покривните култури?

Отговор: За да могат да се изпълняват стандартите за добро екологично състояние на земеделските земи, земеделските производители ще продължат да заявяват площите като угари, а мониторингът ще отчита заявената от държавата членка в ЕК дерогация.

Въпрос: Какво ще представлява проверката за активен фермер, и кога ще се извършва, при заявяване на площите за подпомагане, или при извършване на плащанията?

Отговор: Задължението даден производител да отговаря на определението активен фермер е определено в закона за подпомагане на земеделските производители.

Въпрос: Може ли всеки земеделски производител да изпълнява мерките по агроекология?

Отговор: Да, специално за региона на Благоевград е възможно, защото тук е подходящо за изпълнение на всички видове екологично насочени интервенции. Общинските служби ще оказват съдействие на онези фермери, насочили се към биоземеделие.

Въпрос: Залагането на 10% за наклон не го разбираме, защото сме в район, където няма как да го избегнем. Как ще обясните на хората, че ще попаднат във санкция?

Отговор: Подобен наклон съответства на около 6 градуса . Изискването обаче не е ново, няма предвидена санкция при неспазване на това изискване, Както и в настоящия регламент, изискването за наклон е част от текущото кръстосано съответствие. Според ДЗеС 5, всички земеделски производители отглеждащи трайни насаждения , трябва да извършват затревявания на площи, когато те са със наклон. При неспазване на някое от условията по ДЗЕС и предварителната условност, ще има съответното намаляване. Що се отнася до санкции, такива са предвидени само при наддеклариране, докато ако някой производител не изпълнява някое от условията по ДЗЕС 5 или предварителната условност, се прилага намаление с до 3%.

Въпрос: Как ще се установява какъв е остатъчния период на използваните от земеделските производители хербициди, който в повечето случаи е над 10 години?

Отговор: Единствената интервенция при която се предвижда вземане на проби е тази, свързана с насърчаване на производството на плодове и зеленчуци чрез контрол преди да бъде реализирана продукцията. По отношение на еко схемата, контролът ще се извършва чрез проверка на заверените дневници за употреба на препаратите за растителна защита.

Въпрос: Средствата за агроекология които останат неусвоени, защото е сигурно, че ще има такива, ще отидат ли както до сега при зърнарите, или ще останат за следваща година за плодове и зеленчуци?

Отговор: Тези интервенции насочени към агроекологията са със самостоятелни бюджети в стратегическия план. Според закона могат да се предприемат действия, ако има надвишаване на бюджета по някоя от интервенциите, но те са със самостоятелни бюджети. Стратегическия план може да бъде променян само през комитет за наблюдение, което гарантира нужната прозрачност.

Днес със среща с фермерите от областите Монтана, Враца и Видин запоочнаха разяснителните срещу на експерти за интервенциите от стратегическия план. Земеделските стопани имат възможност да задават въпроси и предварително на мейл: vaprosi_mzm@mzh.government.bg
∙
06.02.23 г. от 11 ч. в Монтана за земеделски стопани от областите Видин, Враца и Монтана;

o Зала „Конферентна“ на хотел „Житомир“, ул. „Драган Цанков“, Монтана;

∙ 07.02.23 г. от 10 ч. в Плевен за земеделски стопани от областите Ловеч и Плевен;

o Зала „Плевен“, пл. „Възраждане“ №1, сградата на Областна администрация Плевен;

∙ 07.02.23 г. от 15:30 ч. във Велико Търново за земеделски стопани от областите Габрово и Велико Търново;

o Зала „500“, пл. „Център“ №2, сградата на Областна администрация Велико Търново;

∙ 08.02.23 г. от 11 ч. в Русе за земеделски стопани от областите Търговище, Разград и Русе;

o Зала „Европа“, Доходно здание, пл. „Свобода“ № 4, Русе;

∙ 09.02.23 г. от 11 ч. в Добрич за земеделски стопани от областите Варна, Шумен, Силистра и Добрич;

o Зала „Европа“, ул. Независимост № 5 в сградата на Областна администрация Добрич;

∙ 13.02.23 г. от 11 ч. в Ямбол за земеделски стопани от областите Бургас, Сливен и Ямбол;

o Залата на община Тунджа, пл. Освобождение № 1, Ямбол;

∙ 14.02.23 г. от 11 ч. в Хасково за земеделски стопани от областите Стара Загора, Кърджали и Хасково;

o Зала „Хасково“, пл. „Общински“ №1, в сградата на Община Хасково

∙ 15.02.23 г. от 11 ч. в Пловдив за земеделски стопани от областите Пазарджик, Смолян и Пловдив;

o Аулата на Аграрен университет Пловдив, бул. „Meндeлeeв“ № 12;

∙ 16.02.23 г. от 11 ч. в Благоевград за земеделски стопани от областите Кюстендил, Перник, София град, София област и Благоевград;

В отговор на въпрос на Nivabg.com дали ЕК позволява изк;ючения от регламенти при които фермерите да не бъдат лишавани от субсидии ако не прилагат някой от стандартите за добро екологично състояние (ДСЕЗ) от земеделското министерство отговарят, че съгласно европейския регламент се предвижда възможност ДЗЕС 7 (Сеитбооборот върху обработваема земя, с изключение на култури, отглеждани под вода) и ДЗЕС 8 (Минимален дял земеделска площ, предназначена за непроизводствени площи или обекти) да се прилагат за стопанства с обработваема земя над 10 ха.

Оттам напомнят , че по принцип Стандартите за добро земеделско и екологично състояние (ДЗЕС) са задължителни за изпълнение от всички земеделски стопани, собственици и/или ползватели на земеделски земи, които са бенефициенти по интервенциите за директни плащания.

Заради очаквания голям интерес от страна на земеделските производители от Nivabg.com се обърнахме към земеделското министерство с въпрос: Каква е готовността на ведомството за новата кампания и дали е готов наръчникът с информация за директните плащания. От министерството заявяват, че наръчникът ще бъде представен пред производители след обнародване в дв на наредбата с условията и насоките за кандидатстване по директните плащания. „Както всяка година и през 2023 г. Министерство на земеделието ще предостави в помощ на земеделските стопани Наръчник за директни плащания. В документа ще бъдат събрани всички изисквания и необходима информация за интервенциите за директни плащания“, пишат от агроминистерството като уверяват, че фермерите ще имат достъп до наръчника при старта на новата кампания.

Агроведомството очаква през новата година реколтата от зърно и рапица у нас да е с между 10 и 14% по-слаба, става ясно от изявление на заместник земеделския министър на земеделието Георги Събев по време на Съвета на министрите в Брюксел. Причината за това е кризата с цените на торовете, както и интензивния внос на украински слънчоглед, които са намалили ликвидността на земеделските производители и са попречили за нормално започване на есенната сеитба. Според него на този етап не може да бъде дадена категорична прогноза за последиците от недостига и цените на торовете, но очакванията са за спад от около 10% при реколтата на пшеница през 2023 г. и за намаление при ечемика и рапицата, съответно с 12% и 14%.

По всичко изглежда, че ако въобще мине в парламента, в проектокабинета на проф. Н. Габровски ще има познато лице за министър на земеделието- Васил Грудев, който вече беше заместник министър на ведомството във втория кабинет на Борисов. За последно Грудев беше в структурите на министерството между средата на 2019 и средата на 2021 г. Преди това е работел във фонда от 2006 до 2013 година. Грудев е бил и служебен министър на земеделието в правителството на Георги Близнашки, назначено от бившия президент Росен Плевнелиев. Освен връщането на Грудев се предвижда и връщането под шапката на министерството на храните и горите. Както е известно поради краткия живот на предходния парламент, планираните от „Продължаваме промяната“ промени, с които се целеше изваждането на храните и горите от ведомството така и не бяха официализирани.

Земеделското министерство няма да извади от обхвата на новата интервенция за пасторализма в стратегическия план териториите на националните паркове става ясно от отговор на земеделския министър Явор Гечев на въпрос на Александър Дунчев, депутат от ПП.
Според възприетата от агроведомството трактовка на изпратените от ЕК коментари по стратегическия план, в цитираната от Дунчев в неговия въпрос забележка номер 243 не е налице задължение за изключване от обхвата на на интервенцията на териториите на националните паркове. „Службите на ЕК изискват дейността да се извършва само в съответствие със стандартите, приети в плановете за управление, и на места, предварително определени в плановете на зоните, като броят на пасищните животни следва да се определи предварително и да се контролира стриктно. Тези изисквания са включени в интервенцията. На службите на ЕК бе предоставена информация, свързана с прилагането на дейността до 2021 г., както и актуални данни от заявяването през 2022 г.“, се казва още в отговора на Гечев.

Европейската комисия е одобрила Програмата за морско дело до 2027 година информираха от земеделското министерство. Общият бюджет на програмата е над 11 млн. евро с предвидено национално съфинансиране по бъдещите проекти от 30%.
„Приемането на българската Програма за морско дело, рибарство и аквакултури за следващия програмен период е важен знак за устойчивостта на рибарския ни сектор и рибарските общности“, коментира заместник министър Георги Събев, който е и ръководител на програмата. Очаква се предприятията да бъдат подпомогнати за инвестиции в повишаване на енергийната ефективност, дигитализация и диверсификация на производството.

Недоволни от политиката на държавата и липсата на подкрепа, близо 500 гроздопроизводители се събраха на протест пред министерството днес. „Събрали сме се да искаме ясно и прозрачно разпределение на средствата за да знае всеки от нас, на какво можем да разчитаме. Получаваме на часпо лъжичка, което не ни устройва, ето защо искаме нов лозаровинарски регистър за да се разбере колко сме станали“ каза по време на протеста Атанас Василев, председател на Националната асоциация на лозарите. По думите му в момента броят на лозарите у нас е паднал под 200 хил. души, след като преди 1989 година са били 2 млн. производители. Браншът ясно заяви позицията си, че искат да бъдат причислени сред приоритетните сектори, и поиска оставките на Красимир Коев и служебния земеделски министър Явор Гечев.
Браншът ясно заяви позицията си, че искат да бъдат причислени сред приоритетните сектори, и поиска оставките на Красимир Коев и служебния земеделски министър Явор Гечев.

За разлика от останалите браншове които са получили през тази година помощи по различни пера от по над 400 лева, производителите на грозде са получили по думите му едва 102 лева, което е в пъти по-малко. „Отиваме с проблеми, излизаме с обещания, без реално да виждаме нищо насреща. Казва ни се, че се мисли за нас, но не виждаме действия и реална работа. Липсва стратегия и политика, защото ние когато правим лозя, ги правим за 25 години“, обобщи Василев досегашната комуникация на бранша с администрацията на аграрното министерство.

В диалог с протестиращите служебният министър Явор Гечев отовори, че е наясно със ситуацията в лозаровинарския сектор , и че се прави всичко възможно да се помогне на производителите.

„Това, което съм се заангажирал като министър е допълнителна субсидия, която не знам кой ви е казал, че няма да се даде. Според възможностите на бюджета през тази година, единственият сектор, за който има завишаване на ставките е вашият защото констатирахме аномалии, които заварихме. Това са две помощи- едната е 18 лева по ПРСР, която вече е обявена, както и едно доплащане по помощта за Украйна, което предстои“, заяви пред протестиращите Гечев.

Явор Гечев обяви още, че очаква от сектора да получи предложения за довършване на лозаровинарската стратегия, в която да е записано какво лозарство ще имаме, какъв маркетинг ще се оперира, и какво трябва да се направи, за да стане секторът по-устойчив. Част от протестиращите потърсиха от Гечев обяснение, защо десертното грозде е отделено от обвързаната подкрепа за основни плодове, където ставката е много по-различна. Те се оправдаха с това, че разходите им не са по-малки от тези на производителите на ябълки и череши например.

Недоволни от неадекватната политика на администрацията около 500 винопроизводители се очаква в понеделник да излязат на протест пред земеделското министерство, съобщиха от Националното сдружение на българските лозари. Протестът се планира да се състои между 13 и 30 и 15 и 30 часа.
Целта на мероприятието е настояване към управляващите в лицето на МЗм и НС да обърнат внимание на лозарския сектор у нас, който през последните години преживява един от най-тежките си периоди. В информацията се посочва че сред най-важните причини за протеста са:

– липсата на каквато и да е прозрачност и систематичност в работата на МЗм – няма методология, няма актуални технологични карти, мерките се пишат от чиновници без никаква комуникация с бранша, в резултат на което непрекъснато се търпят финансови санкции от Брюксел и усвоените средства не водят до постигане на формулираните цели. На тематичните работни групи решенията се взимат предварително от МЗм, а браншът се кани проформа;

– отсъствието на политики и цялостна визия за оцеляването и развитието на българското лозарство – работи се на парче, няма предвидимост, тотално липсва печеливш лозарски сценарий, а програмата максимум е да се завърши годината с минимална загуба;

– катастрофално законодателство – съществуващият ЗВСН /Закон за виното и спиртните напитки/ не е нотифициран от ЕК, а това е задължително, тъй като съдържа технически регламенти, не отговаря на нуждите на бранша, няма приет правилник за изпълнението му, отделно от години се очаква внасянето от МЗм в НС на Закон за браншовите организации в земеделието с ясни правила, на които една организация трябва да отговаря, за да е национална, до чийто проект така и нямаме достъп, макар да го поискахме, но не ни се предостави;

– липсата на защита от страна на държавата на родното грозде по време на гроздобера от субсидирания внос;

– нежеланието на МЗм да издейства на лозарството статут на приоритетен сектор години наред;

– връщането в държавните органи и институции, свързани с лозарството, на лица, компрометирани повече от десетилетие и имащи основна вина за състоянието на бранша.

Припомня се, че България е последна в ЕС по субсидиране на лозарството с 13,50 евро/декар годишно. В останалите страни в ЕС субсидиите достигат 200-300 евро/декар годишно. Това поставя българските лозари в крайно неконкурентно положение, имайки предвид един от основните принципи на ЕС за свободно движение на стоки и услуги.

От днес започва приемът на проекти по схемата за млади фермери с бюджет от около 30 млн. лева, съобщават от агроведомството. За подпомагане на един млад фермер е определена помощ от около 49 хл. Лева. Срокът за кандидатстване с проекти е до 6 януари 2023 година, като документи могат да се изпращат изцяло по електронен път през системата ИСУН. Документите за кандидатстване са публикувани както на страницата на министерството така и на тази на ИСУН.

В рамките на приема по подмярката ще има възможност за предоставяне на безвъзмездни консултантски услуги от страна на Национална служба за съвети в земеделието (НССЗ), както и за изготвяне на безплатни бизнес планове от страна на службата и Научен център по животновъдство и земеделие – Смолян и „Академис“ ЕООД.

Министерството на земеделието публикува Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, предоставен на Европейската комисия за последна предварителна оценка, съобщиа оттам.

Документът може да бъде намерен на официалната страница на институцията на следния линк: https://www.mzh.government.bg/bg/obsha-selskostopanska-politika-2021-2027-g/tematichna-rabotna-grupa/?edit_off.

Планът е въведен за финален преглед от службите на Комисията с всички промени, след отразяване на получените 405 забележки през месец май тази година. Основните изменения включват подобряване качеството на интервенционната логика, допълняемостта и демаркацията с другите фондове и програми, взаимовръзките на отделните части на Плана и качеството и последователността на отделните интервенции за подкрепа. Предстои вътрешно съгласуване на документа между отговорните звена в Европейската комисия и неговото окончателно одобрение. Това се прави в съответствие с Регламент (ЕС) 2021/2115 и Регламент (ЕС) 2021/2116, както и с приетите към тях делегирани актове и актове за изпълнение. Одобрението се основава изключително на актове, които са правно обвързващи за държавите членки.

Провелото се през 2020 година преброяване на земеделските стопанства в страната е отчело чувствително увеличение в обема на обработваемите площи от едно стопанство с над три пъти и с над 3,5 пъти на животинските единици, съобщават от земеделското министерство. 70% от общия брой на стопанствата отговарят на критериите за европейски физически пра. Данните са потвърдили намаляване на броя на земеделските стопанства с 64% спрямо 2010 година.

Общо използваната земеделска площ е 4 564 152 ха, от нея колективно за паша на животни се ползва затревена площ в размер 604 864 ха. Средният размер на използваната земеделска площ в стопанствата, които стопанисват земя, е 35.9 ха, над 3 пъти повече в сравнение с 2010 г. Съществуват големи разлики в размера на анкетираните структури. 29% от стопанствата са с ИЗП до 1 хектар. Стопанствата със земя от 100 и повече ха са 7 629 и стопанисват 75% от общата ИЗП. 65% от ИЗП са засети със зърнено-житни, зърнено-бобови култури и маслодайни култури. Обработваемата земя на открито е 3 317 071 ха (73% от ИЗП) и се стопанисва от 75 243 земеделски стопанства.

През 2020 г. пшеницата и лимецът заемат 61% от общата площ на зърнено-житните култури, а царевицата за зърно – 29%. Площите с маслодайни култури заемат 21% от общата ИЗП, като най-голям е делът на площите със слънчоглед (821 522 ха) и рапица (119 893 ха).

През 2020 г. в 72 000 стопанства се отглеждат селскостопански животни, птици и пчелни семейства. Животинските единици са общо 1 026 174 (с 11% по-малко спрямо 2010 г.). Средният размер на животинските единици на стопанство се е увеличил 3.5 пъти спрямо предходното преброяване за сметка на намалелия брой на стопанствата, които отглеждат животни и птици (-74%). Увеличава се средният брой на отглежданите животни в стопанствата за всички наблюдавани видове. В стопанствата на физически лица се отглеждат 74% от говедата, 92% от козите, 88% от овцете. Свинете и птиците се отглеждат основно от търговски дружества – съответно 90% от свинете и 82% от птиците. В 76% от стопанствата със свине се отглеждат по 1 или 2 животни. В свиневъдните стопанства с над 1 000 животни, се отглеждат над 95% от общия брой свине в страната. Птицевъдните стопанства с над 100 кокошки носачки и подрастващи са 254 и отглеждат 94% от кокошките в страната.

79% от трудещите се в земеделието са стопаните и членовете на семействата им

Селското стопанство е източник на доходи за малко на 294 хил. души (без сезонните работници и лицата, непряко наети от стопанството), като обемът на вложения от тях труд е равен на 168.0 хил. годишни работни единици (ГРЕ). Сезонните работници са вложили 12 232 ГРЕ, а получените външни услуги от изпълнители по договори през 2020 година се равняват на 1 609 ГРЕ. 79% от лицата, влагащи труд в земеделието, са самите стопани и членовете на техните семейства (т. нар. семейна работна ръка). В семейната работна ръка жените са 40%. Лицата, влагащи труд в земеделието, които принадлежат към несемейната работна ръка (не са членове на семейството на стопанина на стопанството, в което работят), са 61 392, от които 75% са мъже. 55% от управителите са на възраст 55 и повече години. 29% от постоянно заетите лица са заети в стопанства с икономически размер до 2 000 евро стандартна продукция и те влагат 19% от общите ГРЕ.

82% от постоянно заетите лица влагат труд в специализирани стопанства, 18% – в смесени. 80% от стопанствата са специализирани в отглеждането на култури или животни, останалите 20% са смесени стопанства и в тях се отглеждат различни култури и животни. 30% от стопанствата в България (почти 40 хил.) са специализирани в отглеждането на полски култури, като техният дял в общата стандартна продукция е 61.5%. 29.6% от стопанствата отглеждат тревопасни животни. Стопанствата, специализирани в отглеждането на зеленчукови култури, са 7.1 хил. и средно стопанисват 1.8 ха ИЗП. Средно 4.6 ха ИЗП имат стопанствата, специализирани в отглеждането на трайни насаждения (13% от стопанствата в страната). Стопанствата със СП под 2 000 евро са 37%. Стопанствата със СП от 250 000 и повече евро са 2% и генерират 59% от общата СП на страната. Почти 5 пъти над средния размер за страната е икономическият размер на стопанствата, които отглеждат свине и птици – 153 хил. евро за свине и птици при среден размер от 30.8 хил. евро.

Заинтересованите страни имат още десет дни срок до 30 октомври да дадат становища по доклада за екологична оценка на стратегическия план. Във връзка с изискванията на нормативната уредба на 30.09.2022 г. е открита процедура за провеждане на консултации по изготвения Доклад за Екологична оценка /ЕО/ на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в Република България за периода 2023 – 2027 г. (СПРЗСР 2023-2027 г.).Съгласно чл. 2, ал. 1 т. 1 от Наредбата за условията за реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), извършването на ЕО е задължително за плановете и програмите, които се изискват по чл. 85, ал. 1 от ЗООС, какъвто именно е и СПРЗСР 2023-2027 г. Предвид това с писмо изх. № ЕО-1/04.10.2021 г. Министърът на околната среда и водите е определил да се извърши задължителна екологична оценка на проекта на СПРЗСР 2023-2027 г. Със същото писмо, на основание чл. 36, ал. 3 от Наредбата за ОС, въз основа на критериите по чл. 16 от същата, е направена преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие, съгласно която проекта на СПРЗСР 2023-2027 г. има вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000.

Подробен анализ, оценка и заключения по отношение на въздействията върху защитени зони от екологичната мрежа Натура 2000 е направен в Доклада за оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитени зони, неразделно приложение към Доклада за ЕО.

Допълнителна информация:

Обществена консултация на Доклад с екологична оценка (и неговите приложения) на СПРЗСР 2023-2027 г.

Доклад за степента на съвместимост на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони за периода 2023-2027 г.,

Агроведомствто определи допълнителе прием на документи по държавната помощ за газьола на 17-ти и 18-ти октомври 2022 ф, съобщиха от ведомството. Областната дирекция „Земеделие“ по постоянен адрес на физическите лица или едноличните търговци или по адрес на управление на юридическите лица. Документите по отношение на прилагането на схемата и образците могат да бъдат видени тук:

Само за два месеца работа експертите в аграрното министерство са успели да съкратят броя на изостаналите проекти от различните мерки по ПРСР с близо 1 800, съобщи пред медиите днес земеделският министър Явор Гечев. Обработените проекти са по най-важните инвестиционни подмерки като 4.1 и 4.2, като се очаква до седмица да бъдат финализирани. „При идването ни в министерството заварихме много забавени проекти. Първоначално мислехме, че са около 2 000, но се оказаха над 5 000“, заяви Гечев. Предвижда се по думите му оптимизация на ДФЗ, като включително се планира откриването на нови отдели. „Мисля че ще успеем да оставим на следващото редовно правителство много добра основа за работа в земеделското министерство“, добави още земеделският министър.

Аграрното министерство определи ставките за помощта която възлиза на 62 млн. лева , свързана с преодоляване на последиците от войната в Укрйна. За земеделските производители, отглеждащи оранжерийни зеленчуци в отопляеми оранжерии, е определена ставка в размер на 17 365,47 лв. на хектар, а за неотопляеми оранжерии – 3 571,72 лв. на хектар. За фермерите, отглеждащи свине майки, е утвърдена помощ от 72,84 лв. за свиня-майка, за стопаните, отглеждащи прасета за угояване – 66,82 лв. за прасе. Разпределението на ставките в помощ на птицевъдния сектор е следното: за кокошки носачки – 119,10 лв. за кокошка, 22,30 лв. за бройлер, за родители – 244,50 лв., за пуйки – 41,30 лв. и за патици – 36,79 лв. За производители, отглеждащи винено грозде, е утвърдена ставка в размер на 373,53 лв. на хектар.

В началото на следващата седмица се отваря приемът за държавната помощ, която се ще се отпуска за преодоляване последиците от войната в Украйна, напомнят от агроведомството. Според уточнение на министър Явор Гечев, направено по време на последния консултативен съвет по животновъдство предвидените за целта 426 млн. лева ще се разпределят на база данни за стопанствата от 2022 година. Очаква се днес УС на фонд „Земеделие“ да определи както времето за кандидатстване така и отделните ставки. През следващата седмица предстои да започне приема и на документи за отстъпката от газьола.

Стратегия за развитие на розата представиха Обединени браншови организации прес земеделското министерство информира БТА, позовавайки се на информация от пресцентъра на ведомството. Оттам оценяват като „безпрецедентно“ обединението на бранша по темата, а зам.-министър Тодор Джиков и директорът на дирекция „Растениевъдство“ Петър Кировски поеха ангажимент да възстановят дейността на междуведомствената група, която през 2020 година започна работа по стратегия за сектора.

Сред акцентите на стратегията, предложена от браншовиците, са: въвеждане на обвързано финансиране за земеделските стопани, включване на сектора в специализирани програми за наемане на работна ръка; обвързване на държавните стимули и регулация с научни изследвания за запазване качеството на розата и розовото масло, както и внедряване на иновации; възстановяване и разширяване на позициите на България на външните пазари на продукти от маслодайна роза и утвърждаване на розата като символ на България, укрепване на връзката с туризма.

Зам.-министър Джиков се ангажира още и с добавянето на розопроизводителите в схемата за ноемврийското пръскане, както и с действия за утвърждаване ролята на Държавната лаборатория за изследване и сертификация като гарант за качеството на етеричните масла, които България изнася в чужбина.

За втора поредна година лятото не ни изненада както с екстремно високите температури и повсеместното засушаване, така и с това че се заформи като своеобразен нов сезон на обещанията. Интензитетът им се повишава до червено подобно на температурите, и не се вижда края, защото за целокупното население следва поредния изборен тест. Преди избори, най-силното оръжие на кандидатите за политическа слава са тъкмо обещанията.

Ако започнем хронологично, първо в нашия случай бяха обещанията на вече отишлото си ръководство на земеделското министерство, за една добре работеща административна машина, оставена в наследство на новите, за перманентна работа по стратегическия план, за ОК реколта и за спокойно посрещане на продоволствените нужди. После дойдоха новите, които обещаха в спешен порядък да изгладят несъвършенствата в работата на последните, да продължат работата по стратегическия план и да подготвят нужното законодателство така че например да се улеснят трудовоправните взаимоотношения. А, и да се спре забавянето на проекти във фонда, което явно е повече от десетилетна практика, щом като всеки нов шеф на ДФ „Земеделие“ идва с подобно обещание. Само дето времето не стига, както за неговото изпълнение, така и за провеждане на също обещаните реформи за повишаване ефективността на неговите структури. А щом като има проблеми с движението на проекти по вече остарялата програма, явно има нужда от структурни промени. Иначе не е лишено от логика предположението още от сега, че може да се очаква закъснение и в прилагането на интервенциите от новия план, пак заради липса на капацитет.

И как производители да чакат изпълнение на тези обещания, очевидно с политически привкус, след като мине не мине, шефове на основни ведомства в министерството се сменят на всеки три месеца? Как да се очаква приемане на каквито и да са читави законопроекти, които уж да са в тяхна полза, като от година и половина няма нормално работещ парламент. До края на годината оптимистичният вариант е, поне да се сформира нов състав на парламента, а песимистичния , до Коледа да не успее да се състави нов кабинет, и ново завъртане на колелото на късмета, което съвсем ще удължи сезона на обещанията.

На фона на климатичните промени, галопиращи цени и непосилно високи разходи на производителите обаче съвсем не им е до политически обещания. По-важното им е как да набавят храна за животните за зимата, и семена за сеитбата. Как да променят своите технологични схеми, така че да минимизират негативния ефект както от високите цени било на фуражи и торове, така и от промените в климата. Ето защо ако няма с какво да нахранят животните си през зимата или с какво да засеят през есента и пролетта, за земеделските производители, обещанията на политиците са като мираж в пустиня. Пустиня в каквато Европа като нищо може да се превърне, с оглед и на все по-продължителните като време тенденции на суша в последните години. За политиците обаче е време за обещания. Сезон пореден…

По разпореждане на министъра на земеделието Явор Гечев започва проверка в „Напоителни системи“ ЕАД. От агроведомството са се самосезирали заради разпространени в общественото пространство информация за злоупотреба със служебно положение и държавни средства. Според описания в медиите случай става въпрос за народен представител от „БСП за България”, който е ползвал шофьор и кола на „Напоителни системи“ ЕАД, като разходите за това са били за сметка на дружеството . От министерството са категорични, че няма да се позволи неспазване на законите и ще се упражнява безкомпромисен контрол.

Председателят на браншовата организация на картофопроизводителите Тодор Джиков е назначен за заместник министър на земеделието, потвърдиха от пресцентъра на аграрното ведомство за Nivabg.com. Засега няма официална информация за новото назначение на страницата на земеделското министерство. Джиков вече изпълняваше ролята на съветник в министерството периода 2020-2021 г. като беше освободен от Десислава Танева.Джиков е роден през 1970 година и е завършил УНСС. В служебното ръководство на ведомството ще се съсредоточи върху ресор, свързан с малките производители и планинските региони.

Бившият министър Явр Гечев, който заемаше поста на заместник министър в последното служебно правителство назначено от президента на стрната Румен Радев -Явор Гечев ще застане начело на земеделското министерство до провеждане на предсрочни парламентарни избори и излъчване на редовен кабинет. С укази на държавния глава от днес беше разпуснато народното събрание и бяха насрочени парламентарни избори за 2 октомври. За служебен премиер на страната е назначен бившият социален министър Гълъб донев.

За разлика от Иван Иванов Явор Гечев е добре познат на земеделския бранш у нас, а работата му като заместник министър в администрацията на проф. Христо Бозуков беше свързана с подготовката на стратегическия план.

Агроведомството отваря още две процедури за прием на проекти по общинските мерки свързани с изграждане или рехабилитация на съществуваща пътна и ВИК инфраструктура.

Бенефициенти по процедурата са общини на територията на „селските райони“ на страната. Крайният срок за подаване на проектни предложения по двете процедури е 25 ноември 2022 г. Общият бюджет на двете процедури възлиза на 100 млн. евро. Безвъзмездната финансова помощ по процедурите е в размер 100% от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи за проекти, по които допустимите разходи не надхвърлят левовата равностойност на 1 млн. евро

Максималният размер на допустимите разходи за един проект, представен от един кандидат по двете процедури, е в размер на 1,5 млн. евро.

Кандидатстващите общини ще имат възможност да подават по две проектни предложения в рамките на четирите стартирали процедури чрез подбор, като едното от проектните предложения трябва да е насочено към повишаване на енергийната ефективност на общинските сгради.

Машинното косене и почистването на тревата в постоянно затревените площи се забранява от днес до 7 август, съобщават от агроведомството. Целта на налаганите ограничения е отстраняване на източниците на опасност за причиняване на пожари.

Министерството на земеделието предупреждава, че при неспазване на предписанието ще бъдат налагани глоби или имуществени санкции от директорите на областните дирекции „Земеделие“, съгласно Закона за защита при бедствия.

Заради наложените ограничения за този период земеделските производители ще бъдат освободени от задължението да поддържат постоянно затревените площи и обработваемите земи и няма да търпят административни санкции от Държавен фонд „Земеделие“. От министерството напомнят, че паленето на стърнища е забранено и подлежи на строги санкции.

„Следващата седмица ще търсим възможности да бъде внесен текст, който криминализира вноса на забранени препарати за растителна защита. Съгласно правилника за работа на Народното събрание имаме право да внесем повторно това законодателно предложение“, заяви аграрният министър Иван Иванов по време на провелия се днес консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. По думите му ще се направи всичко възможно необходимите законодателни изменения да бъдат приети в най-кратки срокове, по този начин ще се ограничи използването на непозволени препарати. Все още се чака становище от правосъдното министерство, което се бави повече от година.

Представителите на бранша посочиха, че ограничаващ ефект би имало и увеличение на подпомагането за зимните пръскания

Заместник-министър Иван Христанов информира, че постъпва оперативна информация от множество източници, за натиск за внос на забранени препарати за растителна защита. Според него тези препарати до голяма степен заместват официални, одобрени препарати, заради много по-добрите си цени, като има и няколко особено тежки случая, по които работят ресорните институции. „Държавата прави всичко възможно да предотврати подобен род практики.

Правителството е одобрило днес проекта на новата морска програма за периода от 2021 до 2027 година на обща стойност 237,3 млн. лева. Очаква се тя да бъде изпратена за одобрение от ЕК в Брюксел. Това съобщи на пресконференция днес земеделският министър в оставка Иван Иванов. Той отчете приключването на работата по морската програма като един от успехите на сегашното ръководство на ведомството за последните седем месеца.

Земеделското министерство трябва да го промени за да отговори на желанието на ЕК за по-високи амбиции по отношение на климата и околната среда

Освен похвалите и отчетените заслуги на последните правителства за изготвянето на стратегическия план за развитието на земеделието през следващите седем години, между редовете изчетени от земеделския министър Иван Иванов по време на вчерашната пресконференция се разбра, че ЕК е констатирала сериозни слабости по един от анализите, изготвени по време на управлението на ГЕРБ през 2019 година. Без да се конкретизира ясно, по кой от трите слот анализа са направени конкретните забележки, можем да предположим че става дума за вторият от тях посветен на околната среда и климата и представен в Аграрния университет в Пловдив в началото на декември , при който от екоминистерството имаха сериозни забележки относно точността на данните за зоните по НАТУРА 2000. По онова време за ПРСР отговаряше бившият заместник министър Вергиния Кръстева , а ръководител на координационната група по изготвяне на стратегическия план бе Мария Христова. Анализът посветен на влиянието на земеделието върху климата и околната среда е изготвен от експертна група, ръководена от проф. Владислав Попов.

Коментарите са придружени и от писмо на европейския комисар отговарящ за земеделието Януш Войчеховски, в което се подчертава, че трябва да се намери баланс между екологичните амбиции и продоволствената сигурност. В самите коментари са обособени три групи коментари групирани в шест области. Като съществени от администрацията на ръководеното от Иванов министерство са определили 40 от тези коментари, които се нуждаят от действия за допълване на документи и анализи, на които се базира стратегическия план.

Сред тях е и въпросния анализ. „Става дума за анализ изготвен през 2019 година по времето на Десислава Танева, който е идентифициран със сериозни слабости, даващи отражение в по- нататъчната работа на екипите“, потвърди и земеделският министър.

“Комисията е отправила искане към страната ни за преразглеждане на някои от целевите стойности и определени екологични амбиции като ги съобрази с някои национални особености и променената геополитическа ситуация“, допълни Иванов. Освен това в част от коментарите от ЕК посветени на зелената архитектура се иска страната ни да посочи в своя стратегически план по-ясни амбиции по отношение на целите за околната среда и климата, като отново се акцентира по думите на земеделския министър върху „неразривната връзка между действията в областта на климата и продоволствената сигурност“.

Други 160 коментара са определени като общи, а 205 според администрацията не се нуждаят от коментар. Сред основните въпроси които ще решава агроведомството при разглеждането и оформянето на отговорите на коментарите от Брюксел ще са този за определяне референтната година за подпомагане на тютюнопроизводителите, за това дали ще остане интервенцията за пасторализма и дали производството на картофи ще бъде включено към обвързаната подкрепа.

Подобно на други страни, и на България се препоръчва да преразгледа своя стратегически план с оглед на настоящата ситуация и на продоволствената несигурност да направи всичко възможно за повишаване устойчивостта на селскостопанския сектор като се намали зависимостта от изкуствените торове. Към препоръките спадат увеличаване дела на енергията от възобновяеми източници и трансформация на модела на производството на храни съобразявайки го с прилагане на по-устойчиви методи.

Определените като „добре балансирани интервенции“ за посрещане на предизвикателствата също се оказват обект на критични бележки от Брюксел и то точно две от най-слабата му част посветени на опазването на биоразнообразието и околната среда.

„В коментарите на комисията са посочени изрично две мерки със сходен принос в областта на екологията. Това са интервенциите за биологично разнообразие и екологична инфраструктура и за буферни и екологични ивици. От Брюксел смятат че по отношение на приоритетите за допустимост, тези интервенции са съпоставими и допринасят за постигането на една и съща цел“, заяви по този повод Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“.

Друга част от по критичните коментари са насочени към системата АКИС, която според Европейската комисия се нуждае от подобряване. Констатирана и недобра комуникация между отделните оперативни програми, като се иска нейното оптимизиране с цел да се избегне повторяемост на инвестициите, които се правят по различните програми. Липсата на достатъчно интервенции по отношение изграждането на широколентов интернет също е забелязана от страна на Брюксел.

Агроведомството ще обсъди и предложи на тютюнопроизводителите два варианта за референтна година за подпомагане на бранша след 2023 година, обяви на пресконференция днес земеделският министър Иван Иванов. Единият предвижда този период да се определи средностатистически между три години – 2016, 2017 и 2018 година, а другият е да се избере 2018 като година, в която за подпомагане са кандидатствали най-много производители. „Предложили сме на Брюксел три години от 2016 до 2018 та, като ЕК иска от нас или да намерим баланс между тях или да се спрем на годината в която са били регистрирани най-голям брой тютюнопроизводители, които са заявили подпомагане“, заяви Иванов. Той поясни, че при водените с тютюнопроизводителите разговори е станало ясно, че по-голяма част от тях са за вариант да се избере 2018 година. Предстои на заседанията на тематичната група да се изчисти този въпрос и да се определи най-правилният вариант, който да удовлетвори производителите.

Агроведомството е готово да обяви извънреден прием на докуенти за изплащане на компенсации на пострадалите от последната градушка в Садово земеделски производители. Това заяви За „Радио Пловдив на БНР днес министър Иван Иванов,

Той разясни процедурата, по която пострадалите от неблагоприятни климатични явления стопани трябва да действат. След настъпване на събитието земеделският стопанин подава в 7-дневен срок заявление общинска служба „Земеделие“ или до областна дирекция за извършване на обследване. На база извършеното обследване се издават констативни протоколи за 100% пропаднали площи в резултат на неблагоприятни климатични условия, включително градушка.чай експертите не могат да направят обследванията и да се изчислят точните размери на щетите“, обясни земеделският министър.

Относно падналата градушка в района на Садово и силните дъждове от региона на Поповица в последните дни данните на Регионална агенция „Борба с градушките“(РДБГ) – Поповица показват, че тя защитава около 2 244 кв. км. В нейната защита са разположени големи градове с прилежащите им територии като Труд, част от Пловдив, Асеновград, Садово, Първомай, Чирпан, Димитровград Раковски и Брезово.

Първите данни за паднали градушки от полигоните се събират от ракетните площадки. Освен данните за паднала силна градушка от 6-та клетка в района на Садово, данни за много обилен дъжд (над 22 л./кв.м.) и рядък град с размери на грах за около 3-4 минути са докладвани от ракетните площадки в Шишманци и Маноле.

Общата площ на 7-те обработени градови клетки е 460 129 декара, а само на 6-та е 153 000 декара, като 109 000 от нея са обработени след изтичането на забраната. 34 600 декара са останали необработени заради забраната.

По същото време на 31 май има забрана за всички сектори на РДБГ с. Гелеменово, област Пазарджик и РДБГ с. Голям чардак, област Пловдив, но забраната не е повлияла върху обработката на градоопасните облаци.

т около 300 пестицида, разрешени от законодателството на ЕС, само 20 са разрешени от стандартите за биологични продукти, всички извлечени от естествени съставки) , естествени торове; забраната за използването на ГМО дрожди (генетично модифицирани организми). Добавянето на сулфити е разрешено (в ЕС), но общите разрешени нива са по-ниски от тези на небиологичните вина: 100 mg/l за червени вина (срещу 150 mg/l за конвенционални вина) и 150 mg/l за бели и розе (срещу 200 mg/l).

Земеделското министерство отвори нов прием по подмярката за инвестиции в преработка и маркетинг, информираха оттам. Процедурата предвижда прием на проекти с инвестиционна стойност до 300 000 евро „С мярка 4.2 се изпълнява ангажиментът, поет с коалиционното споразумение, за подкрепа на малките и средни производители“, се казва в съобщението. Бюджетът на приема е определен на малко над 39 млн. лева (39,16 млн. лева).

Максималният размер на допустимите разходи за един проект е 586 740,00 лв., а финансовата помощ за одобрените проектни предложения е в размер до 50 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи. За кандидати големи предприятия по смисъла на ЗМСП размерът на финансовата помощ е до 40 на сто от общия размер на допустимите за финансово подпомагане разходи.

Темата за рекламата на агроведомството в печатните и интернет медии винаги е била щекотлива и е предизвиквала въпроси относно начините за възлагане на обществени поръчки и избора на медии за реклама. От справка на земеделското министерство към отговор на депутатски въпрос на министър Иван Иванов става ясно че за периода от 31.21.2021 г до 19.04.2022 г. , най-много средства за реклама се взели изданията „24 часа“ и Български фермер“- 28 хил. лева без ДДС, следвана от „БЛИЦ“ с 14 000 лева. Сред разпознаваемите медии с национален обхват за излъчване на регионални материали с информационна насоченост 1 800 лева са получили „Дарик“, Габрово, „България днес“ и „168 часа“- 4 000 лева, Най-много средства от информационно обслужбване са получили Медиатор 2010 и „Медиа Груп“ ООД съответно 10 200 и 10 000 лева годишно. За изданията на рекламните кампании за българската храна за Коледа и великден, агенция „Стандарт“ е получила 5 000 лева.

Сред регионалните медии средства за реклама са получили медии от Добрич, Варна Хасково и Шумен, като голяма част от поръчките за рекламно и информационно обслужване са с директно възлагане от страна на държавните горски предприятия.

Справка за обществени поръчки/сключените договори, отнасящи се за печатни медии и електронни медии за периода 13 декември 2021 г до 19

април 2022 г.

Земеделският министър Иван Иванов увери депутатите от парламентарната комисия по земеделие, че агенцията по градушките е в пълна готовност за провеждане на сезона на градушките. Както е известно около 22 млн, декара от обработваемите площи могат да се покрият с така наречения ракетен способ, като за момента са осигурени 12 416 ракети, от които 11 709 вече са разпределени към регионалните дирекции. Общо за календарната година е планиран бюджет за купуване на ракети от 8 млн. лева, като до момента са закупени ракети за около 6 млн. лева съответно в края на миналата година и през март 2022 година. Има готовност за закупуване на ракети за още 4 млн. лева, като при необходимост поръчката може да се изпълни през месец май.

Планирано е около 30 млн. декара които не се покриват от ракетния способ да се защитават със самолети, като обществената поръчка за възлагане на дейността по противоградова защита е пред приключване и има само един кандидат. Средствата за осигуряване на самолетния способ за противоградова защита са от бюджета на аграрното ведомство. Бившият земеделски министър Десислава Танева предложи с оглед на климатичните промени от следващата година началото на сезона на градушките да се измести по-напред.