Тагове

Депутатите от ЕП настояват новото становище да е готово до юли 2024

Европейската агенция за безопасност на храните (ЕФСА) ще подготви ново становище за така наречените нови геномни техники, съобщава arc2020.eu. Искането за ново становище е отправено от Европейския парламент, след доклади от множество национални агенции които поставят под съмнение научната обосновка на предложените критерии.

Това ново научно становище е поискано, за да „информира по-добре работата на Европейския парламент по предложението“, според писмо, изпратено от председателя на Европейския парламент Роберта Мецола до изпълнителния директор на органа за безопасност на храните на ЕС,

Идеята, представена в предложението на Комисията – и оттогава подкрепена от законодателите в парламента – е да се разделят новите геномни техники на две различни групи и по този начин да има два различни пътя за одобрение.

NGT растения, считани за еквивалентни на конвенционалните (т.нар. „NGT 1“ растения), ще бъдат освободени от изискванията на законодателството на ЕС за ГМО, докато растенията от категория 2 NGT ще трябва да следват по-строги изисквания.

През последните седмици след публикуване на доклади на различни национални агенции обаче, научната обосновка на подобна категоризация беше посавена под съмнение. В това число влизат френската здравна агенция ANSES и германската Федерална агенция за опазване на природата (BfN), като и двете заключиха, че няма научна основа за този критерий.

Във връзка с публикуването на тези доклади, Европейският парламент счита за „целесъобразно да поиска да изготви научно становище относно анализа“, се казва в писмото, повтаряйки предишни призиви на председателя на комисията по околна среда на Европейския парламент Паскал Canfin.

Писмото изисква това становище да бъде готово до юли 2024 г. От ЕФСА са заявили за изданието, че апочват работа по изготвяне на новото становище. Не е ясно обаче доколко това ново становище ще промени възприетия вече курс по отношение на новите геномни техники.

В Европа тепърва ще решават дали да приравнят новия сорт на сортовете получени чрез конвенционални методи

Плодове от първия сорт домати, произведен чрез прилагане на така наречените нови геномни техники се появи на рафтовете на японските супермаркети, съобщава freshplaza.de. Този рот домати е наречен „GABA”. Това е показал снимка на домат от супермаркет край столицата Токио. Очакванията са продукцията на домати от новия сорт да подпомогне консумацията на домати в Страната на изгряващото слънце. Въпреки това все още има експерти, които се съмняват, че по вкусови качества доматите от новия сорт ще наподобяват тези на традиционните сортове.

Не е изключено властите все пак да излязат с препоръка че консумацията на домати от новия сорт за бременни жени, кърмачки и малки деца не се препоръчва. В същото време стана известно, че по предложение на основния докладчик по темата с новите геномни техники в ЕП Джесика Пулферт депутатите трябва да вземат решение утре, дали този сорт домати да се приемат като идентични на доматите, отглеждани чрез конвенционални методи.

Оказва се фактически че по съдържание на някои вещества доматите произведени чрез използване на новите геномни техники превъзхожда тези, които се произвеждат по конвенционален път. Това важи особено по отношение съдържанието на Гама-аминобутирова киселина, чието съдържание в новия сорт домати е между 6 и 20 пъти повече.

Между другото според френски и австрийски експерти са необходими съвсем минимални геномни изменени за да се предизвика подобен ефект на драстична разлика в съдържанието на някои вещества. Въпреки това не би било изключено в бъдеще да се позволи доматите произведени чрез прилагане на новите геномни техники да могат да се отглеждат заедно с такива, от сортове получени по конвенционален път.

Прибързаното приемане на регламент за новите геномни техники според учени, крие редица опасения заради липсата на достатъчно надеждна информация за безопасността им

С всеобщото убеждение че под нови геноми техники трябва да се разбират всъщност старите ГМ организми различни организации на еколози, природозащитници и биопроизводители обявиха че излизат на протест в неделя срещу позицията на страната ни за приемане на регламент подготвен от ЕК. За приемането му предстои да бъде гласувано на заседание на министрите на земеделието в понеделник, стана ясно още на пресконференцията. Както е известно в началото страната ни е била сред страните членки на ЕС, които се въздържат от приемането на подобен регламент, но впоследствие е решила да подкрепи предложеният от испанското председателство на Съвета на ЕС регламент.

Към момента срещу приемането на регламента за новите геномни техники с аргумента, че одобрението им ще се отрази негативно на пазара се обявяват само Полша и Румъния.

„Досегашната директива позволяваше след оценка на риска и след много съгласувателни процедури даден продукт базиран на МО да бъде допуснат до пазара. Поради голямата съпротива на учени неправителствени организации в Европа не се наложи производството на ГМО продукти“, заяви д-р Светла Николова от „За да остане природа в българия“.

Според нея недоволни от създалата се ситуация, лобитата на производителите на семена и химикали са предложили друго ново наименование на ГМО технологиите.

Според до.  Васил Дочев от Земеделския институт в Шумен, трябва да се отнасяме много стриктно към ефектите от новите геномни техники върху природата и здравето на хората.

„Новите геномни техники няма как да допринесат за намаляване на пестицидите, защото тук става дума за естествената устойчивост на растенията, чийто имунитет е многопластов, и в него се съдържат устойчивости към всички фактори. Не виждам как по генен път може да се направи едно растение устойчиво към заболявания, Ако дадено растение се направи да е устойчиво към едно заболяване, то ще бъде неустойчиво към друго“, заяви и Ивелин Желязков, директор на Научно-изследователски и технологичен център по земеделие “Плантис”.

Тъй като според него имунната система на растенията работи като цяло, въздействието върху нея трябва да е само под формата на цялостен подход.

Присъствалите учени и представители на неправителствения сектор акцентираха и върху това, че целта на регламентирането на новите геномни техники е да се преразпредели пазара на семена между големите концерни ,и че приемането на регламента ще окаже негативно влияние както върху конвенционалното, така и върху биологичното производство, поради липсата на механизъм за проследяемост и контрол върху храните, базирани на растения, получени в резултат на прилагане на нови геномни техники .

„Ако на нас ни се предложи храна базирана на растения, върху които са приложени нови геномни техники, ние нямаме инстинктите на животните за да преценим, дали тя е вредна за нас или не, дори да е етикетирана. Там са нашите страхове, доколко са безопасни и проверени новите ГМО технологии. Притесняваме бързането за тяхното приемане без да е определено кой ще осъществява контрол върху прилагането им“, добави още Ивелин Желязков.

Според д-р Светла Николова вече има заведени и спечелени дела срещу „Байер“ за над 12 млрд. Долара за вредата от генните технологии.

:Няма друго законодателство като въпросния регламент, което да е било толкова пришпорвано през всякакви законови процедури за да се приеме като задължителен акт за всяка страна членка, без да е имало какъвто и да е дебат както у нас така и в ЕС“, заяви експертката.

Междувременно с цел да постави на закъснял дебат по темата за позицията на страната ни относно проекторегламента за новите геномни техники на извънредно заседание трябваше да се събере и ресорната земеделска комисия.