Тагове

Група интелектуалци и политици протестираха с отворено писмо срещу приетите на среднощно заседание на земеделската комисия спорни промени в закона за горите.

Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Обръщаме се към Вас по повод предстоящото на 28 юли 2023 г. гласуване на изменението на Закона за горите, с призив да отхвърлите предложенията за промени, одобрени от Комисията по земеделието и храните на среднощното ѝ заседание в късните часове на 26 юли.
Изменението на Закона за горите дава възможност на местното население във всяко горско стопанство да добие от държавните или от общинските гори определено количество дървесина на фиксирани (ниски, непазарни) цени, което ще доведе до увеличаване на сечта в България през следващите години. Тази законова възможност е останала от годините след 1912 г., когато с цел да се подпомогне населението от новоприсъединените територии е позволено да се ползва дървесина от държавните гори по ниска тарифа, за да се избегнат гладът и нищетата по онова време. Тази възможност, с нарастване на благосъстоянието на населението, е ограничавана през годините и днес е придобила съвсем различен характер. Това не е помощ за социално слаби домакинства, но законът я позволява за всяко от 2,86 милиона домакинства у нас. Енергийните помощи за социално слабите вече минават по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.
Помощта, която се оказва през дървесината за местното население, не се отнася само до дървата за огрев, а за всякаква дървесина, вкл. едра строителна. Така се и ползва от правоимащите. Ние не искаме да влизаме в спора дали количеството за едно домакинство трябва да е 10 пространствени, 10 плътни или 15 плътни кубически метра дървесина, защото този ангажимент държавата не може да изпълни към всички свои граждани. И това е пределно ясно. Даже и при най-ниското количество от 10 пространствени куб. м. дървесина, на национално ниво размерът на законовия ангажимент достига до 17 милиона плътни кубически метра дървесина, което е два пъти и половина над целия дърводобив в България.
Ясно е, че само в общините с висока концентрация на гори и малък брой жители може да бъде постигнат ангажиментът, даден от закона, а това представлява реална дискриминация към домакинствата на основание местоживеене. Отделен е въпросът, че съществуват множество данни, които говорят за злоупотреба и политическо използване на тази възможност от кметовете и това засилва феодализацията на малките общини.
Обръщаме се към Вас, защото Конституцията Ви задължава да представлявате не само своите избиратели, а целия български народ. Обръщаме се към Вас с апел да не приемате предложените изменения на Закона за горите, които ще задълбочат дискриминацията между полските и горските общини в България, а вместо това да поставите системата на енергийни помощи на здрава основа. Нека помощта към социално слабите и енергийно бедни домакинства не преминава през Закона за горите, а през Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Приемете определение за енергийна бедност и планирайте мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че домовете да изискват по-малко енергийни ресурси за отопление. Така реално ще помогнете на тези домакинства и същевременно ще позволите на българската гора да изпълнява по-ефективно своите водозащитни и екологични функции.

Българската гора действително изисква спешни законодателни промени, но те трябва да са насочени именно към подобряване на нейното състояние в контекста на климатичните промени и новите европейски политики за управление на горите, какъвто е предложеният от Европейската комисия Закон за възстановяване на природата.

ПОДПИСАЛИ:
Аглика Крушовенска, комуникационен специалист
Албена Симеонова, народен представител в 45-о, 46-о и 48-о Народно събрание
Андрей Ковачев, Сдружение Балкани
Андрей Ралев, CEE Bankwatch Network
Андрей Паунов, филмов режисьор
Асен Асенов, директор на Фондация ЕДНО за култура и изкуства и съосновател на BIG PULSE DANCE ALLIANCE
Борислав Сандов, народен представител в 45-о и 46-о Народно събрание, бивш Вицепремиер по климатични политики и Министър на околната среда и водите
Веселина Кавръкова, WWF България
Вера Стаевска, Инициатива Зелени Закони
проф. Евгений Дайнов, политолог
проф. Евелина Келбечева, Американски университет в България
Георги Господинов, писател
Проф. Димо Димов, пианист
Екатерина Бончева, журналист
Ивайло Иванов, НАКЗТ, представител на Юропарк в България
Ирина Недева, журналист
Камен Калев, филмов режисьор
Меглена Антонова, Директор на “Грийнпийс” – България
Мира Сталева, културен мениджър, член на борда на Европейската филмова академия
проф. Нели Огнянова
Никола Рахнев, Фондация “Гората.бг”
проф. Николай Майсторов, художник
Пенчо Пандъков, Сдружение Балканка
Петко Цветков, Сдружение Балкани
Румяна Иванова, Изпълнителен директор Българска фондация биоразнообразие
Саша Безуханова, основател на MOVE.BG и инициатор на коалиция “За зелен рестарт”
проф. Стела Димитрова, пианист
Тома Белев, експерт горски политики, бивш зам.-министър на околната среда и водите

Депутатите от земеделската комисия отхвърлиха късно снощи текстове за лобистки промени в закона за горите, след близо двучасово оживено обсъждане, прекъснато от почивка за прецизиране на някои от предложените текстове. Още от самото начало някои от тези промени, отварящи мераците на концесионери към безконтролно изсичане на горите за строеж на писти бяха оттеглени или отхвърлени от работната група. Чат от отхвърлените предложения касаеха областните планове за развитие на горските територии. Комисията не прие и предложенията на депутатите Александър Николов и Лидия Недева, въпреки опитите им да се мотивират, че те засягат съществуващи ски трасета , на които да се извърши подмяна на вече остарели съоражения и стълбове. Не беше прието и предложение на ДПС за това част от средствата от фонд „Инвестиции“ на горските стопанства да отиват за изграждане на съоражения за изхранване на дивите животни.

„Подобно предложение не е лошо, но е направено извън обхвата на този закон. Още миналото народно събрание ние предложихме, част от средствата да се използват за туристическа инфраструктура, което е е с много по-голямо значение но не сме ги правили по този закон, който е фокусиран върху дървата. Сега правим на парче промени, с които се обслужват интереси на ловни дружинки, и не е ясно дали така не се подпомагат частни интереси на различни отдадени на концесии ловни стопанства. Ето защо съм против чрез подобни текстове да се прокарват лобистки интереси“, коментира пред комисията депутатът Александър Дунчев.

От своя страна председателят на комисията Росен Костурков отправи критики към земеделското министерство, че е предложило текстове за промени в закона, които не са били предварително обсъдени и прецизирани. „Направихме един добър законопроект за промени в закона за дървата за огрев, като получихме доста предложения между двете му четения за промени в закона за горите, повечето от които обаче са извън обхвата на този закон. Не съм съгласен текстове, предложени от министерството, които не са минали през обществено обсъждане да минават през комисията в последното и заседание и да бъдат вкарвани на второ четене през депутати“, заяви Костурков.

Дискусията се разгорещи заради предложени от бившия земеделски министър Иван Иванов промени в закона за горите, включени към преходните и заключителни разпоредби за случаи, в които да може да се извършва сеч на немаркирани дървета без позволителни за извършване на сечи.

„Тези промени нямат нищо общо с предмета на обсъждания законопроект за промяна на закона за дървата за огрев, като са в нарушение на правилника за работа на НС. Нека да се запише и да се знае какво правим в тази комисия, и какво ще направим амблок сега. Освен че е извън обхвата на закона, с тези промени се вкарват проблеми, с които се боря от две години като сме имали готови текстове. Къде беше министерството за да стигнем до общо приемливи текстове за промени? Тези текстове сега не могат да минат без обсъждане от екологични организации и съсловието в горския сектор, заяви Александър Дунчев.

Според него с тези промени от министерството се опитват да разрешат заведено от WWF България дело срещу наредбата за сеч в горите и да се разшири обхвата на нарушенията спряни от съда. „Предлага се вкарването на план извлечение ама не през промяна в закона за горите а като самостоятелен план, такива, каквито се правеха десетилетия наред, и с които горското стопанство, върху което е упражняван натиск отгоре за извършване на злоупотреби, отменяше всички важни за гората предимно огледни сечи, като ежегодно чрез стотици подобни план-извлечения, които не се одобряваха от изпълнителния директор на ИАГ се променяха горскостопански планове, цялото лесоустройство и и визия за развитие на дадено горско стопанство. Така вместо да отглеждаме младите гори чрез огледни сечи, ги изоставяхме, като може да се види че между 20 и 30 процента от огледните сечи у нас не се изпълняват, и се хвърляме да сечем масово вековни гори чрез план -извлечения, което е супер масова практика и супер нарушение“, заяви още Дунчев.

Според него промени в горските селскостопански планове може да се правят , но по реда на чл. 13 от закона за горите, където е създаден ред за тяхното одобрение, и там да се укаже от законодателя, как да се изменят те през финансовия директор и експертните съвети. Вместо това чрез хитра промяна през преходни и заключителни разпоредби на друг закон се цели да се блокира цялата система, да се заливат районните екоинспекции с позволителни за сечи, на които да се прави екологична оценка само и само да се заобиколи санкцията на ИАГ и експертните съвети кога да се променят горските селскостопански планове. Дунчев се противопостави и на вкарването на един куп от изключения, при които да не се изисква позволително за сеч.

От своя страна Иван Иванов се мотивира, със случай на пожар край село Лесичово, който е бил на път да обхване селото , и се е наложило спешна намеса на частна компания с тежка техника, която да изсече дървета без да има позволително за сеч. В крайна сметка след прецизиране на предложението, депутатите одобриха текст, предвиждащ решенията за отсичане на немркирани дървета в случаи на природни бедствия и пожари застрашаващи живота и здравето на хората да се вземат от служители на горски предприятия, собственици на горска територия и ли хора които я управляват, служители на МВР или областен управител.

От своя страна бившият зам. министър на околната среда и представител на „Зелени Балкани“ Тома Белев отбеляза, че при условие че няма издадено позволително за сеч, сечите в горите се превръщат в незаконни. „Когато в рамките на закона разширим опцията за сеч без издадено позволително за сеч, и няма маркиране на дърветата, то трябва да е много точно определено, защо иначе всеки може да влезе в горите, да изсече десет декара и да се мотивира пред горските, че го е направил с цел предотвратяване на природни бедствия“, заяви Белев, според който така нито едно постановление не би издържало в съда. Проблемът със сечта при извънредни ситуации по думите му трябва да се реши като се запише кой и по какъв начин я извършва, иначе ще се отвори кутията на Пандора.

Промени в закона за собствеността и ползването на земеделски земи предвиждат улесняване на достъпа на животновъдите до общинските и държавнипасища, съобщи техния вносител, депутатката от ДБ Албена Симеонова. Сред целите на предложените промени е пресичане на „вредната практика да дойде фирма от някъде си, близка до кмета или държавните земеделски институции, и да взима пасищата, за които получава яки субсидии“.

Практиката според нея е показала, че на редица места животновъдите са лишени от достъп до пасища, като в същото време няма реално пасящи животни върху тях. Промените предвижат отдаването на общинските пасища да става от специални комисии формирана от общинските земеделски служби, като при разпределение на пасищата предимство да се дава на фермер, чиито стопанства се намират в землищата на съответните общини.

Обявеното намерение на вече бившата четворна коалиция да извади агенциите по горите и по храните от земеделското министерство и да ги прати на пряко подчинение на правителството с цел повишаване на ефективността им на работа и прозрачността на контрола им продължава да е за сега само на книга, докато реални доказателства за неефективната и непрозрачната им работа в близкото минало бавно изплуват на повърхността. Случаят „Капитан Андреево“ вече стана пословичен и заедно с барселонската афера и аферата с кюлчетата заема челни места в класациите по обществен и медиен интерес, а социалните мрежи врат и кипят от сигнали за самоуправство и незаконни сечи в българските гори.

От писмен отговор на земеделския министър в оставка Иван Иванов на депутатски въпрос става ясно, че за да се осъществи прехода на агенцията по горите към МС ще са нужни промени най-малко в законите за горите и за лова и опазване на дивеча, както и други „специфични закони“ заради „промени на правомощия и функционална компетентност“. Както става ясно сформираната специална работна група е успяла да спази срока, и до края на януари да изготви и представи проект с промени в двата основни закона, като предстоят обществени консултации. Предвижда се земеделският министър да запази правото на собственост върху държавните горски предприятия и поземлените им имоти, както и да представлява държавата по дела в съда, отнасящи се до горски територии.

Що се отнася до излизането на БАБХ от министерството на земеделието, Иванов е категоричен, че това не може да стане без да се направят промени в основополагащия и устройствен закон с който е създадена тя. Проектът за промени в него също е представен в МС в указания срок до края на януари тази година, като по него също предстои обществено обсъждане.

Драстично скъсеният хоризонт на парламентарна дейност, евентуална по-кратка или по-дълга ваканция на „преработилите“ депутати или подновяване на състава на НС през есента отлага тежките законодателни промени свързани с преструктурирането на двете агенции най-малко за края на годината. Дали обаче до тогава все още ще има политическа воля за изваждането им от земеделското ведомство, е въпрос, на който тепърва ще очакваме отговора.

Съставът от проекто депутати в новият 47-ми парламент показва, че сред онези, които ще коват законите, депутатите с някакъв бекграунд както законотворчески така и професионален в сферата на земеделието и храните могат да се изброят на пръстите на двете ръце. Заедно с добре познати за сектора имена като бившият земеделски министър Десислава Танева, Мария Белова и Пламен Абровски, се отличават и имената на някои нови лица като Инна Иванова, специалист по хранително-вкусова промишленост със собствен агро бизнес, Ивайло Шотев, управител на компания за хранителни добавки, проф. Христо Даскалов ръководител на Селекция безопасност на храните и Цветелина Симеонова, асистент в ЛТУ София от „Продължаваме промяната“ и ветеринарят Георги Станков от ГЕРБ,. Новата водеща политическа сила е включила в листата си и финансиста и търговец на етерични масла Марин Шишев както и бившият шеф на Агенцията по горите Александър Дунчев. Още едно име от „Продължаваме промяната“ буди интерес- на пилотът Стоян Георгиев, който е създател на една от първите фирми за селскостопанска авиация. .ДПС вкарва в парламента цял бивш шеф на фонд „Земеделие“ Aлизaн Яxoвa. От СДС отново влиза бившият председател на земеделската комисия в парламента Румен Христов.

Чистата аграрна наука в трети пореден парламент няма да има нито един представител, може би с единственотоизключение на  проф. Христо Даскалов, бивш зам. председател на ССА.

а сметка на това на депутатска заплата ще се радват широк кръг от специалисти и добре познати политически кариеристи. Като изключим представителите на правото и икономиката, които традиционно са мнозинство, сред списъка с новите потенциални депутати се открояват както имената на вече известните сценаристи и музиканти, така и например на Йордан Маджуров и и Велико Минков специалисти по криптовалути, на Томас Димитров , специалист по космически науки или на Атанас Атанасов- занимавал се с актьорство и тенис

За цвят разбира се санкционираният по „закона Магнитски“ Делян Пеевски, който навремето също беше член на земеделската комисия, но не я уважи нито веднъж с присъствието си. Дали и доколко изброените кадри с познания в сферата на земеделието и храните ще успеят да прокарат читаво законодателство, което да уреди например болезнени проблеми като поземлените отношения или да прокара новата политика в сектора тепърва ще разберем. Наличието поне на еколозите Зорница Стратиева, Стефан Шилев, Татяна Султанова и урбанистът Юлия Иванова са гаранция, че каквото и да е новото законодателство, то поне ще е в унисон с новите зелени изисквания на Брюксел. А кой ще лобира на политическо ниво за създаване на законодателна основа за повишаване устойчивостта на земеделието или за защита на генофонда ни от сортове и породи в условията на климатични промени за сега остава неясно , тъй като и в новия парламент няма да има научни капацитети, които да разбират както от аграрни нуки, така и да са запознати с това какво богатство представлява генофонда ни от сортове растения и породи животни.

На база 85% от обработените протоколи от провелите се вчера предсрочни парламентарни избори седем партии влизат в новия парламент, информира БНР. Данните към 8 часа тази сутрин показват, че новата формация „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев получават над 26% от гласовете. Втори остават бившите управляващи от ГЕРБ и СДС с 21,4%, ДПС излязоха трети 13,7%, докато социалистите се смъкнаха до пето място с около 10%. Пред нея са и спечелилите предходните избори от ИТН с малко над 10%. 6,1% от избирателите са предпочели „Демократична България“, а в парламента се завръща и националистическа формация- партията „Възраждане“ с 5,1%.

След обработени около 43% от протоколите на изборите за президент стана ясно, че на балотаж отиват сегашния президент Румен Радев, получил подкрепата на 49,45% от избирателите и кандидата на „ГЕРБ-СДС“ Атанас Герджиков с 21,93%.

„Очаква се нова центристка политическа партия да спечели парламентарните избори в България, увеличавайки шансовете за прекратяване на политическата безизходица в най-бедната страна членка на Европейския съюз“, коментира изборите „Ройтерс“. Като цяло международните медии отбелязват ниската избирателна активност в страната и умората на хората от изборите, ковид, икономическата и социална криза. В материал посветен на изборите от SRF пък посочват, че мнозина българи очакват от новите управляващи „чиста и прозрачна политика“.

След като днес парламентът утвърди състава на постоянните парламентарни комисии стана известно че бившият кандидат за поста на аграрен мнистър Пламен Абровски ще е председател на ресорната земеделска комисия. Негови заместници ще са депутатите Бюрхан Абазов, Десислава Танева и Стефан Бурджев. Освен имената на екс министърката Десислава Танева, Румен Христов и на Бюрхан Абазов, друго познато име за бранша е това на Албена Симеонова, която е и единственият активен фермер в комисията. Сред членовете на комисията е депутатът Минчо Христов, който преди да се завърне в парламента водеше собствено телевизионно предаване. В този и състав няма нито един представител на аграрната наука.

Сред членовете преобладават финансисти, икономисти, преподаватели и инженери. Целият състав на комисията е от 23-ма депутати.

Съставът на новия парламент изглежда също толкова пъстър, колкото пъстри излязоха и резултатите на последните парламентарни избори. Явно това е волята на суверена- да вкара не само повече на брой парти от целия политически спектър, но всякакъв род кандидати за народни представители от артисти, през шоумени и музиканти до Бивши министри и ветерани в парламентарните битки. Това идва да покаже, че парламентът е сергия, на която място имат и ще имат всякакви продавачи на надежда. Сред депутатите са прекалено малко обаче онези от тях, които не само са имали досег до земеделието, но и познават политиката в сектора. Даже не е нужно да броиш до десет, защото сред открояващите се имена познати на сектора са само Десислава Танева от ГЕРБ, Бюрхан Абазов от ДПС и Албена Симеонова от „Демократична България“.

Резонно изниква въпросът, кой тогава ще прави законодателната политика в земеделието, която както знаем никак не е лесна и освен това трябва да бъде предварително съгласувана като всяка друга разбира се със Брюксел?! Вярно е, че новия парламент се прогнозира да е с живот до шест месеца или година, но в това време най-малко трябва да бъде представено и прието законодателство , което да вкара на национално ниво бъдещите регламенти на ОСП, които ще започнат да действат от началото на 2023 година. А за прокарването му ще трябват хора с експертни познания и разбиране. Шоумени и сценаристи при цялото ни уважение едва ли разбират от политики, мерки и интервенции, едва ли познават в дълбочина проблемите и предизвикателствата пред земеделските производители- както климатични, така и такива, свързани с икономическата криза.

Малка утеха е, че броят на юристите в новия парламент е 47. Поне ще има някаква гаранция, че откъм юридическа гледна точка, новите законопроекти ще са по-изчистени от различни недомисллици. С уговорката, че животът на новия парламент се окаже по-дълъг от прогнозирания минимум от два или три месеца. Още по-утешително, е че от новия парламент ще липсват патриоти и воеводи, които в предходния парламент предложиха редица лобистки практики в земеделското законодателство, станали повод за не един или два скандала. Опитът да се вкарат измервателни уреди за изразходваното от фермерите гориво и някои спорни предложения в поземленото законодателство, са само две от инициативите, за които се сещаме. Последната черешка на тортата бе малко преди края на живота на 44-то НС , когато в комисията по земеделие бе предложен нов законопроект за пчеларството, в който бяха вмъкнати поправки към цели пет други закони чрез преходните и заключителни разпоредби.

Тази практика в последните дори повече от четири години беше превърната в уродлив законодателен Франкенщайн от управляващите които чрез тихомълком прокарвани промени без каквото и да е осветляване често оставяха в неведение и потрес обществото за качеството на парламентарното творчество.. Да припомняме ли че например промените в закона за ДДС, въвеждащи измервателни уреди, предизвикали истинска буря, бяха приети на Бъдни вечер 2015 година.  От такава нездрава законодателна практика пострадаха в различни периоди от време не само зърнопроизводители, но и млекопроизводители, собственици и арендатори на земеделски земи, винопроизводители, пчелари и кой ли още не.

Всичко това идва да покаже, че парламента е място, в което се защитават твърде тесен кръг от интереси, сред които тези на земеделските производители твърде рядко присъстват. Причина за това е както липсата на достатъчен брой депутати с експертен потенциал в сектора, така и на достатъчна тежест от страна на самия земеделски сектор. Тук обаче опираме до болната тема-липсата на единен закон за браншовите организации, който да придаде тази тежест в създаването и прокарването на политики в интерес на сектора, а не в интерес на определени лица и кръгове. Това обаче е друга бира, и то с доста горчив вкус, която никой не иска да изпие. Особено в парламент, в който предстои да се нагледаме на шоу в опит да се нагласят различните позиции около промените в най-важното законодателство- изборният кодекс. За другото-ако остане воля и желания.

Очевидно ще гледаме образно казано театрална постановка в едно действие, сценарият за която вече е готов. Земеделската политика обаче е тежка и систематична пиеса от повече действия, за която е нужен не само политически, но и експертен опит, какъвто обаче в повечето нови народни избраници ще липсва.

В новия парламент се очаква да влязат шест партии съобщава БНР, позовавайки се на междините данни от 36,4% обработени протоколи. Данните са към 6:30 часа и според тях:

ГЕРБ/СДС – 23,78%

„Има такъв народ“ -19.03%

БСП за България – 14.85%

Демократична България – 11.05%

ДПС – 8.92%

Изправи се! Мутри вън! – 5.12%

Под чертата остават патриотите и войводите, които са част от сегашното управление,

12 723 души са заявили, че не подкрепят никого. От вота в чужбина най подкрепени са „Има такъв народ“ и „Демократична България“.

Причината за бързането от страна на народните представители да прокарат последните промени в закона за пчеларството са лобистки, а законопроектът не е „направен по съответните процесуални норми, уредени в закона за нормативните актове“, Това каза днес пред представители на медиите Сребрин Илиев от една от пчеларските организации- Националния браншови пчеларски съюз. От браншовата организация единствени са представили становище по подготвените промени в закона.

„От земеделското министерство си позволяват откровени заблуди, защото твърденията в законопроекта нямат нищо общо с постановление 704 за намаляване на административната тежест. Това, което твърди вносителят, че член 8 ал. 1 касае регистъра на собственост, а не толкова регистъра на стопанска дейност не е вярно освен това самата дума регистър въвежда в заблуждение, защото става дума за едно чисто и просто информиране на общината за наличието на определен пчелин на нейна територия. Ако даден пчелар не го направи обаче не носи никаква административна отговорност. Това е една обикновена информационна процедура“, поясни то и зададе въпроса: „Ако отпадне този член 8 алинея 1, и местната власт не знае, колко е броят и къде са разположени пчелните семейства, как тя ще си направи наредбата, с която се ограничава броя на пчелните семейства и това, къде да се разполагат те ?!

Създават се предпоставки да се развихри неконтролируемо разполагане на пчелни семейства

В закона обаче се оставя възможността кметствата на общини да водят регистри на подвижното пчеларство, което по думите му е нонсенс. „Премахваме най -ценното да се информират местните власти, защото както е известно например пчелни семейства не трябва да се разполагат до училища и обществени сгради. Според него с тези промени се създават предпоставки да се развихри неконтролируемо разполагане на пчелни семейства в общините. „Ние не сме срещу подобна промяна, а за това, отношенията между пчеларите и кметствата да се издигнат на ниво пчелар-община, и в отделна наредба да се уредят взаймоотношенията им касаещи собственост, разположение на пчелини, опазване на биоразнообразие културно наследство и прочие неща“, коментира Илиев.

„Нека да питаме сдружението на общините, те съгласни ли са да не знаят колко пчелни семейства има на териториите на общините. Все пак пчелите са особен вид животни. Имаме алергични и асматични хора и тези неща трябва да се регулират. Местната власт не и е безразлично как ще се опазва биоразнообразието и екосистемите на собствените им територии. Пчелите не са само и единствено за нуждите на земеделието, но и за биоразнообразието“, коментира още той.

Местните власти са изключени от контрола на пръсканията

:От години местните власти са императивно изключени от контрола на пръсканията и дори в момента, никой не им е дал прерогатив да извършват контролна дейност, което ние подкрепяме“, допълни по повод контрола на пръсканията Илиев. По думите му дефекти има и в системата за електронно оповестяване, където тепърва се очаква да „гърмят бомби защото там мълчаливо е бил въведен задължителен регистрационен режим, и този, който не се е регистрирал в нея, ако еюридическо лице, ще носи административна отговорност и ще плаща глоба между 5 и 10 хил. лева.

Друг проблем е свързан с упражняването на развъдната дейност, като у нас не съществува определение на понятието „асоциация“, и законът за пчеларството според него е създаден и се променя за да се нагоди към дейността на една развъдна асоциация, направена през 2003 година. „Защо например развъдната дейност да не се извършва от кооперации или търговски дружества, както е в Западна Европа?!“, недоумява Илиев. От Националната браншова пчеларска организация са направили запитване до агроведомството за броя на българските хибриди и линии пчелни майки.

По време на заседанието на ресорната парламентарна комисия днес беше отложено разглеждането и гласуването на промените, предвиждащи да отпадне регистрацията на пчелините в кметствата.

По време на вчерашното си заседание депутатите от земеделската комисия приеха прибързано и почти без диалог с опозиция и бранш важни промени в закона за виното. С това управляващите и партньорите им показаха, как се действа ударно, в 12 без пет, и преди края на мандата. Освен с липсата на чуваемост, подобна практика в случая бе гарнирана и с арогантното поведение на един от вносителите на част от промените Валери Симеонов, отбелязано особено болезнено от представителите на опозицията.

Браншът в лицето на Националната лозаровинарска камара и други заинтересовани организации като Асоциацията на телевизионните оператори се опитаха да представят разумни доводи за това, че тези промени, още повече неодобрени от Брюксел ще донесат негативи за целия бранш и новия закон за виното. Ама няма кой да ги чуе, защото властимащите са като коне с капаци.

Промени като тези на Валери Симеонов предвиждащи регулационен режим за винопроизводителите, чието производство е до 100 хектолитра за собствени нужди с цел предлагане на пазара. Други са свързани с монополизирането както твърдят от бранша на държавни лаборатории, при извършване на специализирани физикохимични анализи или с налагане на имуществени санкции на медии за реклама на вина с неясен произход или при чието производство са използвани неразрешени от законодателството енологични практики.

Производителите например желаещи да произвеждат вино за собствени нужди до споменатите количества ще са задължени да подават заявления до агенцията по лозата и виното. То ще трябва да съдържа информация за адреса за обекта за производство на вино в домашни условия, площите и сортов състав на гроздето и количеството вино, което ще бъде произведено, производствен и съдов капацитет и категории произведени вина. Гроздопроизводителите подали в срок до 30 юни на текущата година заявление до агенцията по вината за намерението да произвеждат вина в домашни условия за реализация на пазара ще трябва да заплащат такса до 31 януари на текущата винарска година в агенцията за правото да продават произведеното от тях вино.

Предлагат се промени за обсъждане, когато браншът е из лозовите масиви

Както по време на дискусиите вчера, така и преди това в свои становища от Националната лозаро винарска камара се обявиха срещу намеренията на управляващите да предлагат промени, свързани с въвеждане на регулаторни режими, във времена на активна кампания на гроздобер и прибиране на реколтата, когато персонала и експертния потенциал на винопроизводителите са из лозовите масиви.

Монопол на държавните лаборатории може да ни скара с производители на традиционни напитки като САЩ и Русия

Сред промените са и такива, които поставят в неравностойно поожение  производителие  и търговците на вино и на  спиртни напитки, що се касае до извършване на физикохимични анализи в специализирани лаборатории. И ако в първия случай властта се е съобразила с бележките на лозаровинарската камара, ограничавайки монопола на държавните лаборатории, то във втория се предвижда подобни анализи да се извършват в специално одобрени от министъра на икономиката лаборатории . Това според Мирослав Каракашев от Националната лозаро винарска камара ще доведе до елиминирането на редица частни лаборатории, в които компании от бранша са вложили човешки и финансов ресурс. Освен това никъде в закона не се определят лабораториите, имащи право да извършват подобни анализи.

Опасенията на бранша са, че с подобен текст обхващащ така както е предложен и спиртните напитки произведени в ЕС и трети страни ще се скараме със
САЩ за техния бърбън, с Русия за техните водки, Франция за коняка, с Великобритания за уискито им, Турция за тяхната емирка или Гърция за узото им. „Така бихме казали например на французите, че ще могат да продават своя коняк у нас само ако минат през лаборатория, определена от нашия министър на икономиката, въпреки че са представени документи от специализирана и сертифицирана френска лаборатория. Също се отнася и за гръцкото узо“, добави Каракашев.

Глоби за медии, рекламиращи вина с неясен произход или произведени в нарушение на закона

Освен браншът потърпевши от промените ще се окажат и всички медии, рекламиращи вина, лозаро винарски продукти с неясен произход или при чието производство са използвани нерегламентирани енологични практики. Няма основание медиите да носят отговорност за неспазване на правила, относими към производствената praktika“, се казва в становище на асоциацията на телевизионните и радио оператори (АБРО.

Властта обаче не пожела да се вслуша нито в аргументите на бранша, нито в аргументите на другите заинтересовани лица. Гласът на опозицията, която предложи да се отложи разглеждането на промените до произнасяне на Брюксел също остана като глас в пустиня. Това е така защото някои, които все още са на власт бързат да приемат промени, често анблок и без обсъждане. В 12 без пет. Преди края на мандатеца и както казва проф. Минеков с проява на „арогантна некомпетентност. А за последиците от подобни законови еквилибристики в последния час да мислят онези които дойдат на власт след тях…

Депутатите от ресорната земеделска комисия ще разгледат днес на първо четене законопроект за нов закон за виното и спиртните напитки. „Приемането на нов закон е породено от необходимостта да се гарантира провеждането на политиката в лозаро-винарския сектор и в областта на спиртните напитки. Тази промяна е свързана и с необходимостта от изпълнение на препоръки от страна Европейската комисия (ЕК) по отношение на конкретни разпоредби, които водят до разминавания между действащото право на Европейския съюз (ЕС) и действащия Закон за виното и спиртните напитки“, се казва в мотивите към внесения от МС законопроект.

В него са включени текстове, свързани със въведената от европейски регламент от 2013 година система за организация на пазарите на селскостопанска продукция. С тази система се цели ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения посредством предпазен механизъм, основан на задължение за ежегодно предоставяне на разрешения за нови насаждения в размер до 1% от засадените с лозя площи към 31 юли на предходната година. Целта на въведения механизъм е запазване на качеството и авторитета на вината, произведени в ЕС.

„Периодът на действие на разрешителния режим за лозови насаждения в ес е от 1 януари 2016 г. до 31 декември 2030 г., като правилата за прилагането му са изготвени така, че да осигурят прозрачна, справедлива и навременно функционираща система, адаптирана към нуждите на лозаро-винарския сектор“, пише още в мотивите към законопроекта.

С приемането на новия закон се очаква да се гарантира безпрепятственото провеждане на политиката в лозаро-винарския сектор, производственият потенциал и контролът по спазването й, както и в областта на спиртните напитки. Продуктите от лозаро-винарския сектор следва да се произвеждат в съответствие с определени правила относно енологичните практики и ограничения, които да гарантират общественото здраве и очакванията на потребителите по отношение на качеството и производствените методи.

С приемането на новия за кон се цели:

1. Възвръщане на традиционни пазари на вино и установяване на нови в рамките на единния пазар на ЕС и по света;

2. Създаване на ясни, прости и ефикасни правила, осигуряващи баланс между търсенето и предлагането в лозаро-винарския сектор;

3. Ограничаване на нарастването на броя на новите лозови насаждения;

4. Актуализиране на методите за лабораторни анализи;

5. Предотвратяване на нелоялни практики, постигане на прозрачност и конкуренция на пазара при производството на спиртни напитки, гроздо- и винопроизводството.

законопроекта са уредени условията и редът за издаване на разрешения за засаждане на нови насаждения и за презасаждане на територията на страната. Разписани са и разпоредби, свързани с прилагането на национално ниво на преходния режим за преобразуване на права за засаждане и презасаждане в разрешения за засаждане на нови насаждения. Определени са и хипотезите, в които не се изисква издаването на разрешения за лозови насаждения – засаждането или презасаждането на площи, предназначени за експериментални цели; отглеждане на лозов посадъчен материал, от който се произвежда вино или лозаро-винарски продукти, предназначени за консумация само в домакинството на производителя, или от организации, произвеждащи вино само за вътрешна консумация; при презасаждане от производител, на когото са отчуждени имоти за държавна или общинска нужда, които са били засадени с лозя.

С приетите вчера промени в закона за ветеринарно-медицинската дейност депутатите одобриха и предложението да отпадне изискването за заварените животновъдни обекти при регистрацията им да са узаконени по ЗУТ.

„Нашето предложение е тази препратка да отпадне, като останат само ветеринарните и животновъдни изисквания“, каза пред представители на медиите един от вносителите, депутатът Бюрхан Абазов. „У нас има един проблем, че 80% от фермите, оборите и животновъдните обекти са без строителни книжа. Дори бившите ТКЗС-та или онези животовъдни обекти, купени някога с копюрите нямат документи за строителство, камо ли животновъдите, които са си направили една кошарка през лятото“, каза още той. Животновъдите ще трябва да представят  само копие на документ за собственост или друг документ , с който да доказват правото си на ползване.За да могат да кандидатстват по инвестиционната мярка 4.1 обаче, по думите му трябва да отпадне въпросната препратка към ЗУТ и от условията за кандидатстване Очаква се промените в закона да минат до края на седмицата и през зала.

Депутатите от земеделската комисия приеха вчера на първо четене промени в закона за защита на растенията. „Измененията целят хармонизирането му с три европейски регламента, които се отнасят до мерки за защита от вредителите, официалния контрол и въвеждане на хармонизирани показатели за риска както и промени свързани с административно-наказателните разпоредби касаещи опазване здравето на растенията“, каза пред депутатите заместник министърът на земеделието Янко Иванов, изброявайки мотивите за налаганите промени.

С приемането на тези промени по думите му се установява нов ред за превенция, откриване и унищожаване на вредители на един по-ранен етап. Това е и идеята на приетия през 2016 година европейски регламент 2031. „Целта е да се създаде една обща европейска рамка за действие за постигане на по-устойчива употреба на пестицидите и намаляване на рисковете от въздействието им върху здравето на хората и околната среда, и насърчаване внедряването и употребата на интегрирано управление на борбата с вредителите. Досега показателите за оценка от употребата на пестициди се определяха на национално ниво, така че с тези промени ще се постигне пълно хармонизиране на нашето и европейско законодателство“, поясни още Иванов.

По време на дискусията по законопроекта стана ясно, че с промените се предлага отпадане на създаването на регистър от БАБХ на заявените за разрешаване продукти за растителна защита. „На ниво ЕС няма хармонизирани процедури за одобряване на препаратите за растителна защита, и освен това у нас няма национална система за одобрение на препаратите, и ние не знаем дали припознаваме одобрените препарати от други европейски страни“, заяви Светла Бъчварова. :Това което предлагаме да отпадне е регистъра на заявените за разрешаване продукти, разясни зам. директорът на БАБХ Николай Роснев, като уточни, че това не означава да отпадне регистъра на разрешените продукти за растителна защита. Освен това с промените в закона се предвижда завишаване санкциите за неправомерно използване на препарати за растителна защита.

Народното събрание прие на второ четене закона за управление на агрохранителната верига, информират от аграрното ведомство. Целта е да се гарантира висока степен на защита на здравето и интересите на потребителите. Чрез новия закон ще се премахнат различията в регулаторната уредба и регистрационните режими на търговските обекти.

Законопроектът установява единна законодателна рамка, и регламентира конкретно компетентните органи, които провеждат политиката и контрола върху елементите на агрохранителната верига и органът, извършващ оценката на риска по агрохранителната верига.

В Закона са разписани условията и редът за разработване и изпълнение на Многогодишен национален план за контрол и определяне на национални референтни лаборатории за целите на официалния контрол и вземането на проби по агрохранителната верига.

Днес парламентът прие единодушно предложението на кабинета за едномесечно извънредно положение във връзка със справяне със заразата от covid 19, съобщава „Дневник“. Целта е да се подпомогнат мерките за борба с вируса, като срокът на действие на извънредното положение ще е до 13 април.

До крайната мярка се стигна, след като се разбра, че 23-ма души са с положителни проби за вируса. Според Конституцията, докато режимът е в сила основният закон позволява временно ограничение на отделни права на гражданите. Неприкосновени, независимо от ситуацията, остават правото на живот и забраната за подлагане на мъчения, правото на справедлив съдебен процес, на лична неприкосновеност и на свобода на мисълта и вероизповеданието.

Депутатите от ресорната земеделска комисия днес се очаква да разгледат на първо четене законопроекта за агрохранителната верига, както и промени в закона за ветеринарномедицинската дейност. Вносител на промените в закона за ветеринарномедицинската дейност е министерският съвет, като към мотивите за предлагането им е посочено, че с тях се цели „актуализиране на националните мерки и решаване на някои спешни въпроси с оглед на епизиотичната обстановка в страната“. Промените целят повишаване на контрола по отношение на прилаганите мерки при ликвидиране на възникнали болести и проследяване на неригистрирани животновъдни обекти. С тях ще се облекчи регистрацията на личните стопанства, и ще се създадат условия за провеждане на адекватна профилактика на икономически важните болести по животните и др. . Освен това се предвижда сключването на договори с ветеринарно медицинските специалисти по изпълняване на мерките от програмата за превенция и контрол на болестите по животните да се сключват на териториален принцип.

Депутатите от земеделската комисия окончателно приеха вчера  решение за отлагане разглеждането на новия закон за земята като официалният  мотив е очакваната нова ОСП,а неофициалният- прекалено многото критики от страна на различни браншови организации,като дори вчера от асоциацията на собствениците на земеделска земя отново повториха някои от аргументите си срещу закона.

Основният мотив за отлагането е, че „подготовката за новия програмен период на ОСП изисква разглеждане на националното законодателство с цел съобразяването му с целите на новата европейска аграрна политика”. Срещу отлагането на разглеждането на фундаменталния  закон, който трябва да урегулирапоземлените отношения у нас се обявиха депутатите от патриотичния съюз. „Не виждам защо бягаме от отговорност да уредим едни поземлени отношения, чакани толкова дълго от бранша. Ако са нужни промени, да ги направим в съществуващите  закони, но ние не ги правим, защото се чака този закон. Ако трябва да се гласува и да не се приема такъв закон, иначе няма смисъл, защото ще чакаме новото ОСП или третото пришествие”, каза Александър  Сабанов.

„Известно ни е, че има над един милион собственици и ползватели на земеделски земи, и държавата полага всички усилия да гарантира правилното и устойчиво използване на земеделската земя. С последния проект на закон се опитахме да защитим  интереса на собствениците с въвеждане на максимални дати за договори за аренда, но въпреки това получихме становища  от заинтересовани лица, че непрекъснатото отлагане на закона с по шест месеца не се приема. Освен това браншът има забележки спрямо някои текстове”, каза зам. министър Виргиния Кръстева.

„Ние от асоциацията на собствениците на земеделски земи имаме няколко забележки които сме изложили в мотивите си до министерството. Първата, е че предлаганият проект не отговаря на причините за решението на НС за промяна на поземленото законодателство. Освен това когато се изготвя нов закон, се отменят съществуващи закони само ако има съществeни промени, но предлаганият законопроект не отговаря на тези изисквания, защото запазва сегашното положение на урегулиране на поземлените отношения”, каза Мирослав Каракашев  о БАСЗЗ. Според него аргументът за ограничаване на срока на договорите за аренда не е сериозен, защото не се решават проблемите с фалшивите договори и не се спазва  правото на собственост. „Ако досега собствените са били лъгани с договори до 50 години, сега се предлага, те да са лъжат с договори за 10 години”, допълни той.

Според проф. Светла Бъчварова може да се обсъжда вариант и за създаване на два закона, единият уреждащ правата на собствениците и другият за правата на ползвателите на земеделска земя. „С промените в закона през последните десет години се загуби ролята на собствениците на земеделска земя, като се акцентира  върху стопанисването на земята”каза тя . По думите и е нужно едно по-високо ниво на законодателство, което да създаде регулации в поземлените отношения.

Чрез промени в преходните и заключителни разпоредби на закона за тютюна, депутатите от земеделската комисия приеха промени в закона за търговия с нефт и нефтопродукти, като удължиха срока за регистрация на търговците  от три на шест месеца. Предложението за това дойде от депутата Валери симеонов, с аргументите, че след обществено обсъждане със заинтересованите страни е било прието решение за удължаване на този срок, който изтича  края на октомври. Поради това, че парламента излиза в почивка заради предстоящите местни избори, и предвидената промяна в закона за търговия с горива  не може да бъде разгледана  по комисии в оставащото време, се прие тази промяна. Срещу нея се обявиха от асоциацията на търговците с петролни продукти, които смятат, че подобна деликатна промяна не трябва да се приема точно сега и през закона за тютюна, и прогнозираха, че това няма да е последната промяна в срока за регистрация.

Що се отнася до закона за тютюна, беше направена промяна свързана със срока за издаване на разрешително за изкупуването на тютюн, който беше определен на 4 години. Освен това при условие, че вносителите на тютюневи изделия искат да представят ново тютюново изделие на пазара, ще са длъжни да уведомяват шест месеца преди това министерството на икономиката. Бяха направени и  промени в съдържанието на публичния регистър на тютюневите изделия. Института по тютюна ще може да предлага на икономическото ведомство да забрани пускането на пазара на тютюневи продукти, съдържащи добавки, които в момента на консумация  увеличаващи съществено токсичния ефект.

Бенефициерите по проекти от Програмата за развитие на селските райони няма да могат да обжалват по административен ред на предварителен  етап ранкинга на проектите по съответните мерки.Подобно предложение направи в рамките на обсъжданията на промените в закона за подпомагане на земеделските производители проф. Светла бъчварова, но то беше отхвърлено от депутатите в земеделската комисия. Мотивите и бяха свързани с това, че по сегашната процедура, бенефициерите имат право да обжалват ранкинга на проектите едва след публикуването му в срок от два месеца, което често тече доста бавно и не дава възможност при удовлетворяван на жалбата за включване на проектите в по-късен  етап.

От МЗХГ се аргументираха срещу подобно предложение че това ще доведе до забавяния, тъй като ще трябва да се изчака освен евентуални обжалвания по съдебен ред и такива по административен ред. Депутатите приеха на второ четене промените в закона за подпомагане на земеделските производители, касаещи методиката за определяне на санкции по отношение на некоректните бенефициери. Предстои утре гледането им в зала.

Една седмица се оказа твърде недостатъчен срок, и с оглед на това, че предложеният проектозакон за превенция срещу климатичните промени не срещна одобрението нито на бранша, нито на депутатите, логично не бе разгледан по същество по време на днешното заседание на ресорната комисия. Народните представители върнаха топката в градината  на аграрното ведомство, което да разработи изцяло нов законопроект, отчитащ  интересите на всички страни, и най-важното да намери формула за едно по-справедливо разпределение на финансовата тежест по отношение на борбата  с градушките.

Бюрхан Абазов изрази опасение, а част  от браншовите организации потвърдиха, че с тяхне е обсъждан последния вариант на законопроекта, в който се изключват застрахователите, и планираната такса, която трябва да внасят земеделските производители   определена окончателно на 0,75 лева на декар. Освен това от асоциацията на зърнопроизводителите съобщиха, че са се консултирали с експерти, според които най-подходящия за нашата територия модел на противоградова защита  е наложеният в съседните Сърбия и Румъния. „През  последните 15 години в Румъния разшириха защитата на териториите си от градушки със 70% и така са обхванати териториите от Карпатите до Дунава”, каза заместник председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Георги Милев.

„Имаме много идеи, които ако бяха продължили обсъжданията, щяхме да ги прокараме, като имаме и съгласието на асоциацията на общините да се включат като субект в противоградовата защита”, допълни той. От браншовата организация не изключиха варианта в бъдеще да се предложи част от 60-те милиона лева, които се заплащат от земеделските производители  на  общините  за поддръжка на полските  пътища да се заделят за противоградова защита. Те са настояли за разширяване на ракетния способ за да обхване и Дунавската равнина. От аграрното министерство обаче контрираха, че използването на всякакви ракети е забранено в 10 километровата  гранична  зона.

Председателят на земеделската комисия Десислава Танева съобщи, че е провела разговори със застрахователите които са изразили желание да се включат в бъдещия модел на финансиране на противоградовата защита, стига да се оттегли предложението да отчисляват за целта процент от застраховките на автомобили. В крайна сметка и депутати, и бранш призоваха аграрното ведомство да преработи законопроекта, като върне на масата на преговорите освен фермерите, и останалите заинтересовани лица, за да се намери решение, еднакво удовлетворяващи всички тях.

След малко повече от час дебати, депутатите от земеделската комисия не успяха да постигнат консенсус и да приемат на първо четене дълго чакания законопроект, който трябва да промени модела на защита на земеделските площи от градушки и други неблагоприятни климатични последици. Част от тях се обявиха срещу прибързаното разглеждане на закона, без да са прецезирани отделните текстове и да са взети предвид бележките на земеделския бранш.  Наличието на все повече и по-чести климатични промени беше един от основните мотиви на аграрното ведомство за предложения проектозакон, но депутатите не се съгласиха с така предложения модел, предвиждащ създаването на предприятие, което ще се ръководи почти изцяло само от държавата, и което ще управлява основно частни парични потоци, имайки предвид това, че след отказа на застрахователите да се включат в схемата, основната тежест за финансирането на превенцията срещу градушките  трябваше да поемат земеделските производители.

Да се изгради системата и тогава да се иска такса

„Не съм против това да се уреди защитата на цялата ни  територия срещу градушките, но първо трябва да се изгради системата, и тогава да се иска такса за услугата която се предлага. Това е все едно от енергоразпределителното  дружество да искат пари от жителите на едно село за да изградят електропреносната мрежа . Таксата  беше повишена от 0,5 на 0,75 лева след като застрахователите се отказаха да се включат в схемата”, каза депутатът Бюрхан Абазов. Според него трябва да се прегледат и обмислят всички способи за защита на обработваемите площи и да се изберат най-добрите модели. Той поясни, че освен застрахователите, общините също са отказали да се включат в схемата за противоградова защита. Така се оказва според него, че „селяните ще плащат противоградовата защита на гражданите”. Освен това историята по думите му е доказала, че държавното предприятие като форма на управление и то дори не на публични, а на частни финанси не е най-успешната. Абазов даде пример със страни като Гърция и Франция, където има възможност за изграждане на локални системи за защита от градушките, нещо което в предложения от министерството законопроект, който е вкаран в ресорната комисия само ден след като е минал през министерския съвет, не е залегнало като опция. „Бързането с приемането на подобен закон, чрез който държавата управлява 15-20 млн. лева на фермерите е чувствителна тема, и текстовете трябва да се прецезират много добре. Иначе съм за това противоградовата защита да обхване цялата територия на страната, защото опасността и щетите от климатичните изменения са много големи, и ние ставаме свидетели на тях ежедневно”, допълни още Абазов.

Законопроект със „съществени недостатъци” според част от бранша

Резерви спрямо предложения от министерството на земеделието законопроект изразиха  от асоциацията на зърнопроизводителите, като според Александра Гинева той съдържал „съществени недостатъци като липса на разписани гаранции за качествено изпълнение на дейността на държавното предприятие”.  Освен това се предвижда прилагане на способи за защита от градушките с различна ефективност, което ще доведе до неравнопоставеност на земеделските производители, чиито площи са защитени от ракетния и от самолетния способ. В позицията на браншовата организация се казва, че е „налице сериозен дисбаланс между задълженията  и правата на заинтересованите страни”, предвид това, че като такава не са включени общините, въпреки че се предвижда защитата да обхване и урбанизирани територии. Не е маловажен и фактът според нея, че в управителния орган на бъдещото държавно предприятие липсва пропорционално представяне на различните страни, като за фермерите се предвижда да участва само един представител.

Превенцията срещу градушки на 100% ще защити продукция на стойност 300 млн. лева годишно

Според  аграрното  ведомство  щетите върху незащитените от градушки площи възлизат на около 53% годишно, като за периода 2013-2014 година този дял е достигнал до 75%. Законопроектът предвижда защитата от градушки да обхване 90 млн. декара от които  36,6 млн. декара обработваема земя, като ракетния способ ще трябва да се прилага върху 22 млн. декара от нея. „Ползите от разширяването на превенцията срещу градушките за аграрния сектор са свързани с намаляване на разходите на държавата за борба с градушките. Защитената продукция се предвижда да възлиза годишно на около 300 млн. лева”, каза заместник аграрния министър Янко Иванов. Той допълни по-късно, че според икономическите разчети на министерството финансовата тежест е евентуалното ново предприятие, чиито годишен бюджет се определя на 28 млн. лева се предвижда да се раздели така- 20 млн. лева да идват от фермерите, и 8 млн. лева от държавата. От земеделското министерство заявиха, че са направили проучване сред фермерите, според което 2/3 от тях са били за въвеждане на пълна противоградова защита.  „Тъй като сме ги разделили по размера на стопанствата, при малките положително отношение имат между 80-90%  от земеделските производители, а при големите около 50%”, уточни Атанас Кацарчев, началник на кабинета на аграрния министър.

„В  официалните становища на отделите браншови организации, които заявиха  че не подкрепят  предложения проектозакон за земята не съдържаха никакви конкретни предложения”, каза пред журналисти в парламента аграрният  министър Румен Порожанов. Пред депутатите от ресорната парламентарна комисия по-рано той каза, че не е оптимист, че законопроектът  ще влезе за разглеждане от народното събрание до края на февруари както е планирано. Той по думите му ще подлежи на внимателно преглеждане, защото целта не е да се налагат нови административни тежести на бранша. Отделно от асоциацията на собствениците на земеделски земи са изразили възражения върху сегашния начин на ползване на земеделските земи.

Румен Порожанов съобщи още пред депутатите, че графикът на плащанията по мерките от ПРСР ще бъде публикуван през следващата седмица, като в него няма да има съществени различия спрямо миналогодишния.

Освен това анализът на който ще се основава националната стратегия за новия програмен период на ОСП вече е възложен, и ще се разработи съвместно с институтите  от Селскостопанска академия. Освен него ще трябва да се изготвят още два анализа за екология и климат и за регионалните аспекти, за които ще се ползва опитът на екологичното и регионалното министерства, като се надградят техните данни.

Другата седмица се очаква експертите от МЗХГ да представят проекта за поземления закон, съобщи пред депутатите от земеделската комисия  аграрният министър Румен Порожанов. В страната вече са се провели няколко срещи за запознаване на бранша с проектозакона. Той потвърди, че работата по него продължава, и в момента се вземат в предвид отправените от различни институции и браншови организации бележки. „В рамките на едномесечния срок бяха направени три срещи с бранша, като от правосъдното министерство са направили бележки, че някои от нормативните разпоредби трябва да се изнесат в подзаконов акт”, коментира Порожанов. Очаква се законът за поземлените отношения да влезе за разглеждане в дневния ред на правителството до края на октомври.

Депутатите от ресорната комисия по земеделие се събират на спешно заседание днес, за да разгледат промените в законопроекта за горивата, става ясно от сайта на парламента. Напомняме, че през седмицата председателят на комисията Десислава Танева заяви за Nivabg.com, че депутатите от комисията  се солидаризират с фермерите, и считат, че те трябва да се изключат от клаузите , въвеждащи нови регулативни мерки. В следващите дни законопроектът бе отхвърлен от две други комисии в парламента, като срещу  него резерви са изразили и от финансовото  министерство.