Тагове

Курсистите ще се научат как с помощтта на специализиран софтуер правилно да прогнозират развитието на бизнеса си

Безплатни курсове за работа с електронни таблици организира в Пловдив сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“, съобщиха от сдружението. Обучението за дигитално управление и оптимизиране на работните процеси се осъществява в рамките на проект „АгроДиджиРайз“ (AgroDigiRise) на Европейския цифров иновационен хъб в земеделието АгроХъб.БГ (бу. Сред дигиталните умения, които ще придобият участниците, са как чрез компютърните програми Еxcel и Project Professional да прогнозират и променят развитието на бизнеса си в бъдеще.

Сред дигиталните умения, които ще придобият участниците, са как чрез компютърните програми Еxcel и Project Professional да прогнозират и променят развитието на бизнеса си в бъдеще.

Първата дата за курса е 29 март от 10:00 до 16:00 часа, присъствено, в Център за професионално обучение „Тракия“, в сградата на Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив. Лектор ще бъде доц. д-р Мария Душкова, зам.-декан на Техническия факултет в Университета по хранителни технологии – Пловдив, преподавател в катедра „Процеси и апарати“.

По време на курса обучаващите се ще се запознаят и придобият знания и умения за използването на различни условни, логически и статистически функции, както и умения за създаване и работа с обобщаващи таблици и диаграми. Обучението е подходящо за агрономи, земеделски производители, студенти, консултанти на земеделски производители, представители на малки и средни предприятия. Записването за безплатния курс е най-късно до 25 март на agrohub.bg.

Водещи експерти и производители с опит в прилагането на регенеративното земеделие ще разясняват принципите и ползите от него

Форум и обучение посветени на регенеративното земеделие организират в Пловдив на 21 и 22 март от Българската нотил асоциация. Програмата включва презентации, посветени на регенеративното земеделие, намаляването на химичните обработки, и интегрираното въвеждане на животни. Сред лекторите на събитието ще са Александър Китев, фермер с десет годишен опит в прилагането на нотил земеделието, Петя Иванова, експерт по почвено здраве и Саймън Гуудъл, Институт Сейвъри.

Той е с над 27-годишен опит в управлението на ферми за овце, едър рогат добитък и елени в Аржентина и Нова Зеландия. В продължение на четири години извършва консултации по холистично управление на стопанства в Италия и Египет.

Саймън Гувъри ще запознае участниците с интеграцията на животните в стопанството и холистичното управление на пашата, а Филип Харманджиев от Чифлик „Ливадите“ ще говори за поликултурната ферма и комбинацията между пасищни животни и синтропично земеделие.

Сред лекторите ще е и Иво Тончев от „Близката ферма“ агроном с над 20 години опит, създал първата ферма за биопроизводство използваща принципите на регенеративното земеделие. Петя Иванова е експерт с 15 годишен опит, изследващ от осем години в дълбочина регенеративното земеделие и почвената еко система. Александър Китев пък въвежда регенеративното земеделие в мащабни условия у нас.

Повече подробности и програма тук

Специална програма позволява на хората в селските региони да подобрят компетенциите си за създаване на социални предприятия свързани с производството на храни

Експерти обсъдиха на семинар възможностите за обучение на жителите на селските райони, предоставяни от различни доставчици на обучение и споделиха добри практики, информират от мрежата eU CAP Network. Събитието което се проведе на 21 и 22 февруари събра съветници, доставчици на обучение, включително представители на организации за професионално образование и обучение и управляващи органи. Целта беше да се обменят знания и да се идентифицират добри практики за обучение и консултантски услуги в подкрепа на ученето през целия живот в Системите за знания и иновации в селското стопанство (АКИС.).

Много европейски страни са свидетели на значително намаляване на населението в селските райони, което води до демографски и икономически предизвикателства. Тези райони са станали известни като „Празната Европа“. Но те често са места с богата история на производство на храни и гастрономия.

Ето защо проектът Еразъм+ SAGA създаде програма за обучение, така че местните хора да могат да се възползват от местното селско наследство, създавайки работни места и повишаване привлекателността на селските райони в Европа.

Диана Пазаурек от DDRIÜ (Регионална агенция за иновации STRIA Южен трансдунав), която координира проекта, обяснява: „Обезлюдяването е тясно свързано с икономически проблеми като високи нива на безработица, ниски нива на професионална активност, демографски проблеми като застаряващо население, емиграция към градските райони, ниската раждаемост, а също и липсата на обществени услуги.“

SAGA (Социално и гастрономическо предприемачество в празна Европа) е проект по Еразъм+, който се занимава с икономическото възстановяване и устойчивия дългосрочен растеж на тези селски райони, засегнати от намаляване на населението. За да постигнат това, шестте партньорски организации разработиха иновативна програма за обучение специално за хората, живеещи в този тип селски райони. Програмата предоставя подкрепа, свързана със заетостта, както и съживяването на местните райони както от икономическа, така и от социална гледна точка. Тя позволява на възрастните в селските райони да придобият или подобрят уменията си за създаване на социално предприятие, свързано с гастрономията, производството на храни или кулинарното наследство.

„Увеличаването на производството на местни, устойчиви, качествени продукти служи за стимулиране на икономиката, привличане на туризъм и също така насърчава социалното, образователното, икономическото и личностното развитие на хората и увеличава възможностите им за работа“, продължава тя.

Според нея сътрудничейки по между си при създаване на подобни социални предприятия, хората от селските региони могат да повишат своята мотивация и увереност и да подобрят възможността техните инициативи да оцелеят и да се развият.

Проектът допринесе за увеличаване на създаването на съвместни социални предприятия, свързани с храните, в участващите селски региони. Между 2020 г. и 2022 г. партньорите по проекта работиха с 30 местни общности в пет държави. Обучителният курс беше изпробван със 117 души и в резултат на това бяха създадени 198 бизнес плана.

Освен това споделянето на знания и взаимното учене, което се случи между партньорите през целия живот на проекта, също увеличи базата от знания и компетенциите на персонала. Партньорите успяха да повишат своята позиция и конкурентоспособност в областта на образованието и обучението и консултациите, когато става дума за предлагане на бизнес помощ.

Край Тодорови кошари стартира първата у нас академия за обучение на овчари, информира БТА. Целта и е на едно място да се събират хора, които искат да усвоят традиционни практики за отглеждане на овце и да усвоят нови знания. Всеки от четирите обучителни сезона в Академията за овчари „По Тодорови кошари“ предвижда запознаване с историята на автохтонните породи у нас, направа на кошари, пашуване и доене на животните, почистване на пасища и усвояване на традиционни практики в животновъдството.

Над 20 кандидат-овчари и 8 деца участват в първия сезон на Академията и активно се включват в отглеждането на смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинската дългокосместа коза.

Инициаторите на Академията предвиждат и практика в опазването на живото национално богатство – автохтонните породи, чиито днешни представители носят белезите на дивите свои предшественици, запазили по естествен път най-ценните им качества и породни характеристики. Доказано на терен, те не само оцеляват при трудни условия, но и дават необходимото количество истинска и ценна храна за нас хората.

И докато кандидатите да станат овчари вече имат възможност да изучат професията, вчера Сидер Седевчев, който повече от 20 години отглежда редки български породи овце и кози в кресненското село Влахи, съобщи пред БТА, че обмисля протестни действия спрямо решение на Общински съвет (ОбС) – Кресна. Решението е от 7-ми юли и задължава Сидер Седевчев да премести своите стада, намиращи се в селото. Решението е взето съгласно Наредба за отглеждане на селскостопански животни и в него пише, че стадата трябва да бъдат преместени извън територията на селото в срок до 30 дни, считано от 10 -и юли. За БТА Седевчев каза, че много хора изразяват недоволството си спрямо решението на ОбС – Кресна. Възможно е да предприемат протестни действия, допълни той.

Повече от 20 години Сидер, заедно с брат си и съпругата си отглеждат във Влахи стари български породи – каракачанска овца и калоферска коза. Семейството е изградило и образователен център, в който посетителите могат да научат много и интересни факти за едрите хищници, които се срещат в района. За БТА Сидер разказа, че не смята да премести животните си и ще обжалва решението на ОбС – Кресна. Според него няма нито законова, нито морална причина да премести стадата си.

Обучение на контролиращи лица за биологично производство се проведе в земеделското министерство по време на което представители на контролиращите лица бяха запознати със законодателните изисквания в биологичното производство. Нормативната рамка за сектора беше представена от експерти от дирекция „Биологично производство“.
Целта бе да се повишат знанията и уменията на всички страни, отговорни за прилагане на Регламент (ЕС) 2018/848 относно биологичното производство с фокус върху контрола за проверка на съответствието на биологично произведените продукти със законодателните изисквания.

Представените теми включваха още измененията в националната нормативна уредба – Наредба № 5 от 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица. Разгледани бяха въпроси за издаването на дерогации, Методиката за оценка на риска за вероятността от несъответствие, планирането на контрола.

Представена бе и разработената от дирекция „Биологично производство“ база данни, която дава възможност на операторите безплатно и публично на Интернет страницата на МЗм да обявят информация за произведените или отгледани по биологичен начин растения, животни или аквакултури, които могат да бъдат пуснати на пазара.

съвети в последния програмен период на ОСП в сравнение с периода между 2007 и 2013 година, информира Ag-Press.eu, позовавайки се на оценката за въздействие на ОСП върху обмена на знания и консултантската дейност. Както е известно Общата селскостопанска политика (ОСП) въведе редица инструменти и мерки в подкрепа на обмена на знания, съвети и обучение за иновации и технологии, кръстосано спазване и екологична устойчивост.

Нивото на основно обучение, получено от земеделските производители, се е увеличило от 12% през 2010 г. на 23% през 2016 г. Консултантските услуги допринасят за ученето през целия живот на фермерите, като 1,22 милиона фермери са обучени, а броят на фермерите, получаващи съвети, се е увеличил от 178 500 през 2007-2013 г. на 643 741 през 2014-2020 г. До края на 2021 г. имаше повече от 2 200 оперативни групи на Европейското партньорство за иновации за селскостопанска производителност и устойчивост (EIP-AGRI). Още оперативни групи в момента са в ход и ще публикуват резултатите си, след като проектите приключат. Очакванията в плановете на ОСП за следващия период са, че броят на групите може да се утрои. В следващия период те ще станат видими веднага щом проектът им започне да увеличава синергията с проектите Хоризонт Европа.

Това включва например Системата за съвети в земеделието, Системата за селскостопански знания и информация (AKIS) и Европейското партньорство за иновации в земеделието (EIP-AGRI). Въпреки значителното увеличение обаче, целите все още не са напълно постигнати, както в усвояването, така и в разходите.

Въпреки тези обнадеждаващи цифри досега политиката достигна само около 10% от земеделските стопанства в ЕС, което показва маржа за напредък за новата ОСП. Оценката отбелязва, че прилагането на мерките на ОСП за обмен на знания, консултантски дейности и иновации пострада от закъснения и ниски разходи поради административната тежест. Това ще бъде значително намалено в новата ОСП. Средният процент на изпълнение за всички мерки, взети заедно, възлиза на 27% в края на 2020 г. Съществува и необходимост от подобряване на съгласуваността и приобщаването на съветите за земеделските стопанства като цяло, както и на свързаните с тях мерки в рамките на развитието на селските райони, тъй като те се управляват от различни органи с юрисдикционни правомощия и цели, които понякога се различават.

Необходимостта от по-нататъшен обмен на знания и обучение е една от десетте цели на новата ОСП за 2023-2027 г. Например, ще бъдат положени специални усилия за укрепване на потоците от знания в рамките на Системата за селскостопански знания и информация (AKIS). Това ще включва целенасочени съвети във фермата, изграждане на хранилище на знания с готова информация за практика, организиране на задължително обучение за съветници и осигуряване на обучение на фермерите, което ще бъде в по-голяма степен насочено към търсенето. Срещи във фермите също ще бъдат организирани в рамките на мрежата AKIS, така че фермерите, съветниците и изследователите да могат да си взаимодействат и да обменят нуждите на фермерите и актуалните знания на учените. Бюджетът на ОСП ще подкрепи наред с други дейности партньорски дейности и програми за обучение за мобилност в чужбина за съветници.

От Института за агростратегии и иновации информират всички потенциални заинтересовани страни за текущото набиране на проектни предложения по Програмата за подкрепа на иновационни стартъпи в агро-хранителния сектор – EIT Food Seedbed.

Програмата се прилага от EIT Food – консорциум от над 50 партньора, включително европейски компании, изследователски институти и университети, организирани като част от Европейския институт за иновации и технологии (EIT), част от Европейската комисия. EIT Food е най-голямата европейска инициатива, подкрепяща иновациите в сектора на хранително-вкусовата промишленост. Програмите на EIT Food се съфинансират от Европейския съюз като част от „Хоризонт 2020“. Целта на организацията е да спомогне развитието на един конкурентен агро-хранителен сектор, който да си сътрудничи с потребителите, за да осигури продукти, услуги и нови технологии, осигуряващи по-здравословен начин на живот за всички европейски граждани. EIT Food провежда редовни уебинари, обучения и други събития, посветени на въпроси, свързани с хранителната верига в глобален мащаб.

EIT Food Seedbed подкрепя хората, които имат предприемачески идеи в области, свързани с агро-хранителния сектор, както и вече съществуващи стартъп компании. Бенефициентите ще получат експертна подкрепа (обучение и менторство), както и финансова подкрепа (възстановяване на пътни разходи за проекта, срещи с ментори и потенциални клиенти – на стойност до 10 000 евро, а най-добрите стартиращи фирми ще получат и парични награди от 20 000 евро). Уникалният елемент на програмата е подкрепата за проверка на осъществимостта на бизнес идеята и предоставяне на технически решения за целта. Това се случва чрез структуриран диалог с потенциални клиенти (процес за откриване на клиенти), реализиран на базата на методология, разработена от EIT Food в сътрудничество със специалисти обучители и наставници, подкрепени от финансовата подкрепа за стартиращите предприятия.

Програмата се изпълнява на английски език в три европейски хъба в градовете Белфаст, Билбао и Варшава, работещи със стартиращи фирми от всяка точка на света. Екипът й включва Университета на кралицата в Белфаст, Университета в Кеймбридж, Варшавския университет, както и осем компании-лидери в агро-хранителния сектор. Подробна информация за програмата може да се намери ТУК.

Линкът към формуляра за кандидатстване по програмата е: https://www.f6s.com/seedbed .

Крайният срок за кандидатстване е 26 април 2019 г. Кандидатите трябва да представят новаторска идея, която има потенциал да окаже голямо въздействие върху коя да е част от хранителния сектор, включително начина, по който произвеждаме, доставяме, консумираме и рециклираме храната си. Освен типичните агро-хранителни решения, новосъздадените предприятия могат да работят и в области, свързани с хранителната система, включително: машини и оборудване за селското стопанство и производството на храни, логистика, опаковане, ИКТ решения, намаляване на хранителните отпадъци, бизнес услуги или социални иновации. Екипът на стартъпа трябва да включва най-малко двама души. Това обикновено са експерти по технологии и бизнес развитие. Програмата е насочена към хора с идеи и новооткрити предприятия, като се насърчават заявленията от студенти и учени, чиито бизнес идеи са свързани с технологични изследвания, а по-нататъшното им развитие изисква специализирани бизнес умения и контакти с потенциални клиенти в различни европейски страни.