Тагове

Липсата на достатъчно суровина нанася вреди и на бюджета и задушава сектора

От Сдружението на производителите на масла и преработвателите на слънчоглед не очакват шоково поскъпване на олиото въпреки проблемите пред сектора, свързани с вноса на суровина, съобщават от браншовата организация.

Проблемите пред сектора бяха изложени на форум в София днес от неговия председател Яни Янев, според който секторът предлага единни решения на тези проблеми. Основните предизвикателства според него остават липсата на суровина и необходимостта от подобряване на комуникацията с държавата.

По думите му не е имало никаква заплаха за страната ни вследствие на вноса на слънчоглед от Украйна, като политиката на страната ни за солидарност с позицията на страни като Полша, Румъния, Унгария и Словакия за налагане на ограничения на вноса е нелогична. Основните количества зърно, маслодайни семена, олио и други селскостопански стоки преминават през тези страни, за което те получават такси за превоз и претоварни операции на тяхната територия, като от ЕС са инвестирани огромни европейски средства в пътна, железопътна и пристанищна инфраструктура.

От сектора отбелязаха още, че във връзка с продължаващите над 19 месеца затруднения при търговията със зърнени и маслодайни култури, продиктувани от защитните мерки и увеличаване на административната тежест, се забелязват загуби не само за бранша, но и за държавния бюджет.

По информация от МЗХ, през 2022 година са преработени над 3,5 млн. тона слънчоглед от които 1,4 млн. тона от внос. Изнесени са 910 012 слънчогледово олио, 660 346 тона белен слънчоглед и 931 961 тона слънчогледов шрот на обща стойност над 2,6 милиарда евро. Заедно с вътрешните продажби приходите от продажби надвишават 6 милиарда лева. Тези резултати, които наредиха България на водещите места в света към момента са несъпоставими.

През 2023 г. по официална информация от МЗХ, вътрешното производство на слънчоглед е 1,620 млн.тона , а вносът- от 492 хил. тона. Очакваната реколта за тази година ще бъде не повече от 1,4 млн. тона, количества, крайно недостатъчни за нуждите на сектора.

Въпреки че гарантират дневна преработка над 10 хил. тона слънчоглед, заради липсата на суровина многомилионните инвестиции направени от преработвателите са в застой, а някои предприятия са намалили своя капацитет.

Според данни на европейската статистика маслата и мазнините в ЕС са поскъпнали средно с 23% спрямо аналогичния период на миналата година, съобщават оттам. Като цяло статистиката отчита продължаване на тенденцията за поскъпване на храните и през първото тримесечие на 2023 година.

Пикът в годишния темп на промяна настъпи през декември 2022 г. (+32% в сравнение с декември 2021 г.), което показва спад от 9 процентни пункта (pp) през първите три месеца на 2023 г. Това предполага, че темпът на инфлация за масла и мазнини започва да се забавя.

През март 2023 г. почти всички страни от ЕС отчетоха ръст на годишната инфлация при олио и мазнини. Най-високо увеличение на годишната инфлация при маслата и мазнините е регистрирано в Унгария (+33% спрямо март 2022 г.), следвана от Дания (+32%) и Белгия (+31%). За разлика от тях, най-малко повишение на цените е регистрирано в Хърватия (+6%), Австрия (+12%) и Чехия (+16%), като България е единствената страна, която отчита спад (-1%).

Българското и украинското министерство на земеделието започват действия за изготвянето на съвместна декларация за механизми за въздействие при възникване на пазарни смущения, включително резки промени в цените, при двустранната търговия със слънчогледово съобщиха от ароведомството. Това стана ясно по време на работна среща между министъра на земеделието Явор Гечев и неговия украински колега Микола Солски. Тя се проведе днес в София, като основен акцент в разговорите бе актуалната ситуация на зърнения пазар и търговията със слънчогледово олио.

Очаква се декларацията да бъде факт съвсем скоро, а чрез нея ще бъде заявена готовността на двете страни за съвместни действия с цел превенция на бъдещи пазарни аномалии.

Аграрните министри коментираха и извънредната защитна мярка на Европейската комисия, която засяга четири селскостопански продукта с произход от Украйна. В тази връзка Явор Гечев информира за решението на Министерския съвет да отмени националната забрана за внос на някои произведени в Украйна земеделски продукти и заяви, че българската страна наблюдава внимателно пазара както по отношение на слънчогледовото олио, така и на други селскостопански продукти.

„България и Украйна могат да работят заедно по намирането на трайни решения за ускорен транзит на селскостопански стоки в посока трети страни и да ги предложат на Европейската комисия“, заяви министър Гечев. Той увери, че в момента усилията са насочени към разработването на логистични системи, чрез които коридорите на солидарността ще заработят и ще изпълняват функцията, заради която са създадени.

„Надявам се този добър диалог да продължи и двете страни да решават заедно възникналите въпроси занапред“, заяви от своя страна министър Микола Солски.

„Заедно можем да се изправим срещу предизвикателствата, породени от настоящата ситуация, и така да се справим с тях по-бързо и ефективно“, посочи българският земеделски министър.

Наблюдават се целенасочени акции с цел повишаване на пазара на храни и всяване на паника, заяви в интервю за „БТВ“ вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Той допълни, че все още се очаква информация за това, кой е предизвикал хаоса с цените на олиото. „За олиото е много ясно – имаме слънчоглед за 4 години, има достатъчно олио по складовете, виждаме, че само в няколко вериги се вдигнаха цените и само на няколко производители. Всички останали си останаха нормални. Продължава да има олио и то продължава да е на нормални цени, т.е. това е акция за всяване на паника и манипулация на пазара. Някои фирми или някои хора, които организират тази манипулация, в момента издевателстват над българския народ, както издевателстваха с бензина“, каза още министърът на финансите.

КЗК вече е сезирана както за цените на бензина, така и за тези на олиото. Василев не изключи скоро да има подобни акции и за други хранителни продукти като брашно и захар, с вдигане на цените в някои търговски обекти, на паника за ден два и след това нормализирането им.

За една година олиото е повишило цената си с цели 43%, информира БНР, позовавайки се на проучване на КНСБ. Проучването направено в периода между 26 август и 1 септември е показало поскъпване и на други стоки от първа необходимост.
Целта на експресното изследване е да представи ценовата динамика в началото на есенния сезон в условия на извънредна епидемична обстановка.

Според експртите средната цена на олиото към началото на месеца е достигнала до 3,86 лева за литър при при 2,70 лева през септември миналата година
Най-висока стойност на средната цена е регистрирана в Бургас и Ямбол, съответно 4,45 лв. и 4,25 лв. Освен това синдикалистите очакват цената на килограм хляб до края на годината да достигне около 1,80 лв.- 2,00 лева.

Цените на някои зеленчуци като краставиците (+36%) също се повишават драстично. От КНСБ считат, че темповете на изменение на жизненонеобходимите хранителни стоки, както и на енергоносителите и горива ще продължават да диктуват ръста на общото ценово равнище.

От друга страна минималната работна заплата расте от началото на годината с 6,6 на сто, но с повишаване на инфлацията на жизненоважни стоки и услуги този ръст съвсем не е достатъчен, за да се запази покупателната способност на близо 502 хиляди души, които са наети на тази заплата.

През миналата година най-съществено увеличение от 26% е отбелязано в цената на олиото, като търговията на борсата в Ротердам е приключила годината при цена от 837 долара за тон при 670 долара за тон през януари 2019 г.. Това съобщи по време на пресконференция днес Десислава Иванова, изпълнителен директор на ССБ. Основната причина за подобно увеличение според нея е нарасналото търсене на слънчогледово олио в глобален мащаб и намаленото производство на рапица. У нас цената на литър олио за последните 12 месеца е намаляла с 4% до около 1,63 лева без ДДС при 1,70 лева в началото на годината.

На пазара на слънчоглед влияние оказа спада в производството на рапица. Реколтата от слънчоглед у нас през 2019/20 година е била 1,9 млн. тона, при потребление от 852 хил тона и преходни запаси от 50 хил. тона . Износът на страната ни е достигнал до 805 хил. тона, а вносът 300 хил. тона. Цените на слънчогледа са се движили между 540 и 620 лева за тон без ДДС, като на международните пазари тази култура е поскъпнала с между 1 и 15% и най-високо повишение е било регистрирано на френския пазар.

Вследствие на неблагоприятните очаквания за производството на рапица в глобален мащаб, като оценката за световното производство е намалена до 68 млн. тона, цената и на борсата в Париж се е увеличила с около 13%. Очакват се по-слаби реколти от рапица в Европа и Канада.

Двуцифрено увеличение на цената през 2019 година е отбелязано и при захарта, като нерафинираната захар в Ню Йорк е поскъпнала с 16% , а рафинираната в Лондон с 11%. Увеличението на цената се дължи според нея на поскъпването на биогоривата, което е стимулирало производството на захарна тръстика. На нашия пазар цената на захарта през изминалата година е намаляла с 12% до 0,93 лева за килограм без ДДС при 1,06 лева за килограм в началото на годината.