Тагове

Страната ни е с дял на оползотворяване на утайките в земеделието от 52% при среден дял за Европа от 48%. Въпреки този парадокс, съществуващата административна тежест и някои законови пропуски уреждащи например разпределението на разходите най-вече за трнспорт и депониране на утайките създават пречки за гладкото участие на отделните заинтересовани лица в процеса по използването им като алтернативен на минералното торене източник на вещества и елементи за почвите и растенията. Това стана ясно по време на форум, организиран в Кюстендил от Института по аграрна икономика към ССА, на който бяха обсъдени резултатите от проект свързан с икономическия ефект от използването на утайките от битови води в земеделието. В процеса по добиване и оползотворяване на тези утайки има няколко заинтересовани страни, като освен фермери и пречиствателни станции , в него се включват и компании отговарящи за транспорта на утайките. Проектът реализиран от учените от института по аграрна икономика е финансиран от фонд „Научни изследвания“.

„Основната цел на проекта ни бе да измерим икономическата ефективност при използване на утайките от пречиствателни станции за отпадни води в земеделието, като в рамките му направихме сравнителен анализ между утайките и конвенционалното торене и анализ на социалноикономическите ефекти от оползотворяване на утайките в земеделието“, заяви по време на форума доц. Божидар Иванов. Според него обаче има много проблеми и предизвикателства, които спъват процеса на оползотворяване на утайките в земеделието, и дори малкото фермери на които са попаднали изследователите в рамките на реализацията на проекта са заявили че използването на утайки за тях вече е в минало време.

Освен тежката административна машина по издаване на разрешителни за използване на утайките и липса на финансови стимули за това сред пречките за земеделските производители е и това, че използването им като алтернативни средства на минералните торове не е разрешено за градини в които се отглеждат зеленчуци и плодове като ягоди и малини. Друга пречка пред оползотворяване на утайките от земеделието е нежеланието на собствениците на отдадени под аренда земи , ползвателите да използват утайки като алтернатива на конвенционалното торене.

Оказва се, че съществуващите обществени нагласи спрямо използването на утайките в земеделието свързани с неприятните миризми от тях също не са точни, защото ако се използват в изсушен вид, те практически не миришат. Тук експерти и участници в проекта поставиха още един важен въпрос, доколко отделните пречиствателни станции разполагат с достатъчен капацитет от площадки, в които да депонират утайките преди да влязат в употреба от фермерите, и доколко самите земеделски производители знаят как правилно да ги оползотворяват?

Интересното е, че преди години утайките са се използвали основно за депониране или за рекултивиране на площи, но заради стремежа на Европа към реализиране на зелена икономика с течение на времето са се появили нови възможности за приложението им за производство на биогаз и в земеделието.

Що се отнася до производството на утайки от отпадъчни води между 2007 и 2018 година делът им на глава от населението се е увеличил от 20 на 60%. По този показател до 2013 година България е имала по-добри добиви на утайки от Румъния, което говори за добре развита пречиствателна мрежа. Към момента обаче по добив на утайки на глава от населението страната ни изостава на 50% от темпа на северната ни съседка. Подобна е картината и по отношение на оползотворяване на отпадъци, като отново сме изпреварвали Румъния до 2013 година, след което има лек регрес в процеса на оползотворяване.

По отношение влагането на утайките в земеделието през 2018 година страната ни е била на около 20% от равнището на една от водещите европейски страни в това направление Германия и наполовина от това, което се оползотворява във Франция. „В най-добрия случай по отношение на останалите страни в Източна Европа като Унгария и Румъния сме на около 50 до 70% от нивата на използване на утайките в земеделието на хектар“, добави още доц. Иванов.

„Като икономисти сме се опитали да изчислим каква е границата на икономическата ефективност на използването на утайките в земеделието, или най-просто казано, колко трябва да струват те за един земеделски производител за да може да ги предпочете пред минералното торене“, каза още експертът, като уточни, че утайките не могат напълно да заменят минералните торове.

Учените са пресметнали, че оползотворяването на утайките при отглеждане на царевица би било икономически изгодно за земеделските производители,само при условие, че цената им не надминава 47 лева на декар, като в нея се включват разходи за транспорт, внасяне, такси за утайката, амортизационни и инвестиционни разходи. „Икономическата изгода от използване на утайките като алтернатива е в пряка зависимост от пазара на торове, като при много ниски цени на торовете, използването на утайки става неизгодно“, уточни доц. Иванов.

Влияние върху решението на даден земеделски производител който би предпочел да използва утайки от отпадъчни води в земеделското си производство според Даниела Цветкова от института по аграрна икономика оказват както производствени така и социални фактори. Повечето фермери според нея от една страна биха искали да знаят дали и с колко оползотворените утайки биха повишили добивите им, и от друга обаче се притесняват от господстващите отрицателни обществени нагласи спрямо използването им. Според резултатите от допитване направено до фермерите в рамките на проекта те биха се решили частично да заместят конвенционалните торове с оползотворяване на утайки при условие, че това доведе до повишаване на добивите им и устойчивостта на стопанствата. Сред позитивните фактори за подобно решение са намаляване на изхвърляните отпадъци, подобряване на конкурентноспособността и лесно приложение на утайките от земеделски производители с повече обработваеми площи.

Нашите изследвания показаха, че при стопанства използващи утайки от отпадъчни води всички показатели са били над 75-80% от тези при стопанства които използват само конвенционално торене. В тях влизат повишени добиви, производствени разходи и информационна обезпеченост което води до повишаване на конкурентноспособността и освен това онези които знаят какъв би бил ефектът от оползотворяване на отпадъците са наясно, че при третиране на площите с тях фактически фермерите не ги торят в продължение на пет години“, заяви Цветкова.

Освен това благодарение на влагозадържащите способности на утайките, при по-дъждовна година почвите се обработват много по-леко, докато при по-сушава година те им гарантират запазване на достатъчно количества влага в почвата. Поради това че подобно на животинската тор, при утайките протича постепенен процес на минерализация, учени и експерти препоръчват на земеделските производители когато решат да внедрят оползотворяване на утайките от отпадъчни води, да го прилагат за срок най-малко от пет години.

Проф. Сфетла Маринова, консултант към проекта отбеляза още един немаловажен факт на фона на това, че почвите у нас изпитват глад от органични вещества заради нарушен баланс от недостига на органични торове , утайките могат да се явят за тях като безценен органичен резерв.

Както споменахме в процеса на оползотворяване на утайките, освен техните производители пречиствателните станции и едни от крайните потребители каквито са фермерите, присъстват и транспортните компании отговарящи за доставката им.

„Ние трябва да отговаряме на всички разрешителни превозвайки утайките до местата за депониране и затова сме заинтересована страна“, сподели Георги Чавдаров, собственик на транспортна фирма от Бургаско. Според него поне за региона в който оперират, разходите за транспорт на утайките се заплащат от производителя, тоест пречиствателната станция, и земеделските производители не заплащат допълнителни разходи. „Опитваме се да възобновим процеса за работа със земеделски производители от Бургаско, защото за нас няма друго решение. Мнозина от тях се отказват поради големия обем документация свързан с оползотворяване на утайките, и ангажименти свързани с разпръскването им в обработваемите площи“, допълни Чавдаров.. Освен със земеделски производители компанията му досега е работила и с клиенти за рекултивиране на терени и с производители на биогаз разполагащи с инсталация за изгаряне на утайки.