Тагове

„Пазарът на земя през 2022 година остава прогнозируем, като в някои региони на страната ръстът на цените на земеделската земя изпреварва нивото на инфлацията. Най-високи остават цените на земеделската земя в полски райони с много добри като качество земи. Скокът в цената на земята е може би най-малък на земеделските земи в полупланинските райони, където те се ползват от животновъди за пасища и ливади“, заяви по време на форум на БАСЗЗ посветен на състоянието, проблемите и перспективите пред селското стопанство у нас през призмата на поземлените отношения председателя на УС на БАСЗЗ Стайко Стайков.

От БАСЗЗ отчитат, че липсва предлагане на земеделска земя на първичния пазар. Наблюдава се голямо търсене но липса на предлагане, защото земеделската земя у нас намалява, и до сделки се достига само тогава, когато цената удовлетворява търговците на земеделска земя. Освен това в момента не се наблюдава разлика в цените на земеделската земя използвана за конвенционално и биологично оглеждане на култури. Земята която се използва за биологично отглеждане на насаждения обикновено се намира в региони с определена надморска височина, защото там се касае до това , да не се използват препарати и затова рядко се търси подобна земя особено в полските райони, коментира още той.

„Налице е устойчив интерес за покупка на качествена и уедрена земеделска земя на вторичния пазар, като продължава да съществува несигурност свързана с войната в Украйна, последиците от пандемията и новите изисквания на ОСП“, добави още Стайков.

За последните дванадесет години средната цена на земята се е повишила от 287 лева на декар през 2010 година на 1788 лева на декар през 2022 година, като продължава да се наблюдава сериозна разлика между средната цена на земеделската земя в Северна и Южна България. Докато в Южна България средната цена достига до 448 лева на декар, в Северна тя е 2 129 лева на декар. Що се отнася до цените по региони, през 2022 година земеделската земя в Силистренско е била малко по-евтина от тази в землищата на Шуменско, Варна и Търговище. За аналогичния период средните цени на рентите са се увеличили от 49 лева на декар през 2010 година до 72 лева на декар през 2022 година.

Прогнозата на БАСЗЗ е, че пазарът ще остане стабилен, но цената на актива ще зависи от развитието на конфликта в Украйна, възстановяването на веригите за доставки, реколтата, цената на енергийните ресурси, семената, торовете и препаратите. „Земеделските производители се убедиха в предимството да обработват собствена земя и се превърнаха в основни купувачи, затова все по-важна роля ще има вторичният пазар на земеделска земя. Ако има увеличение на цената на актива, очаквам да бъде не повече от 10%“, прогнозира Стайко Стайков.

Според него делът на необработваемите земи е над 800 хил. декара, което в процентно отношение възлиза на дял от 1,67% от общата обработваема земя у нас. Това са земеделски земи, върху които не се прилага сеитбооборот и не се извършва земеделска дейност повече от пет години. Ако тази земя по думите му остане дълги години необработваема, тя задължително ще влезе в горския фонд. По данни на МЗХ у нас селскостопанските площи възлизат на 52,2 млн. декара, от които се обработват 34,9 млн. декара, което представлява дял от 69%.

„Пазарът на земеделска земя  върви нагоре, и ще следва инфлацията. Върху  пазара няма какво да повлияе, като освен това сме изправени пред много неизвестности свързани с европейските избори и  ново законодателство на българско и европейско ниво. Хората искащи  да купуват земеделски земи не са готови да платят  по-високи цени и не се очакват някакви резки амплитуди. Нормално е да се очаква лек скок в цената на земята с оглед на това, че е най-ценния ресурс”.  Такава  прогноза изказа по време на семинар в Боровец  председателят на  Българската асоциация на собствениците на земеделски земи  (БАСЗ) Стайко Стайков. Според анализа  на организацията се очаква да се запази интереса за покупка на уредена и качествена земеделска земя без утежнения свързани с поземлените отношения. Причината за повишение подобно на това  през миналата година  според него е това, че свободните земи с хубави качества са много малки, и това води  до такъв  скок в цените. „Ако има свободни земи, то те са с лошо качество. Повечето продавачи вече се научиха и при изтичане на договорите, веднага обявяват за продан земите при десетина дружества”, допълни той.

Има търсене на уедрени парцели земи

Честите промени в нормативната уредба, засягаща поземлените отношения, липсата на напояване и на закон за комасацията на земеделските земи  възпрепятстват големите инвеститори в покупката на земеделски земи. Чужденците доколкото ги има вместо да влизат в покупката на земеделска земя се оттеглят, като Стайков даде пример с известния земеделски производител Миролио, който е продал част от активите си в земеделски земи. „Последните сделки на пазара показват, че чужденците повече продават отколкото купуват земеделски земи, като има търсене на комасирани и уедрени земеделски земи, които са голяма рядкост у нас”, каза още  председателят на БАСЗЗ. Освен това на първичния пазар от 50 млн. декара на субсидии подлежат само между 15 и 20% от земеделските земи. Друг проблем пред собствениците на земеделски земи е липсата на обезщетения при щети.  Стайков припомни  че съгласно законодателството подобни обезщетения получават собствениците и ползвателите на земеделски земи само при наличие на 100% щети, което се случва много рядко, но при 50-60% претърпени щети, каквато е масовата практика, не са предвидени такива.

От асоциацията на собствениците на земеделски земи препоръчват създаване на изцяло ново законодателство  в сферата на поземлените отношения, управлението и комасирането на земеделските земи и изграждането на напоителната система и отводняването , създаване на дългосрочна стратегия за сектора и национална поземлена банка. От БАССЗ декларираха, че ще започнат работа заедно с останалите големи национално представителни  организации за създаване на земеделска kamara , която ще позволи по-лесно да бъдат защитавани интересите на земеделските производители и провеждането на  една наистина обща земеделска политика.

През 2018 година пазарът на земеделска земя у нас е останал стабилен с ръст в цените и рентите на земеделските земи от около 5%. Това стана ясно по време на семинар на Българската асоциация  на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) в Боровец. „За разлика от първите години след присъединяването на страната ни към ЕС, сега при търсенето на земеделска земя се наблюдава тенденцията за по-голям подбор, ориентиран към качествените  и обработваеми земеделски земи. „Наличието на по-голям подбор води до по-малко сделки. Там където има необработваема земя, тя просто не се заплаща”, коментира  пред журналистите председателят на асоциацията на собствениците на земеделски земи в България Стайко Стайков. И през 2018 година с най-висока цена на земеделските земи е бил регионът на Добрич, като цените се движат към момента между 2000 и 2700 лева за декар. Пазарът  там се характеризира с липса на търсене и предлагане, и запазване на високите нива на рентите.  Той е следван от Силистра с цени между 1 600 и 2000  лева на декар.  Най-ниски продължават да са цените в Хасковско (между 600 и 800 лева за декар)  и Карловско ( между 300 и 500 лева за декар) , регионите с най-разпокъсана земеделска земя, като в региона на Кърджали и Свищов дори няма интерес за сделки за покупка на земя.

Покупна цена на земеделските земи в България по региони по данни на БАССЗ (лв./дка.)

Най-високите ренти продължават да се плащат в региона на Добрич- между 80 и 120 лева на декар, следван от Силистра-70-75 лева на декар. Най-ниска рента се плаща отново в регионите с най-раздробени парцели на  Южна България, като най-малко до 45 лева на декар получават собствениците на земеделски земи в Свиленградско, където там има парцели между 0,5 и 5 декара. Малко по-високи са рентните плащания в Димитровградско- до 50 лева на декар.

Най-високите ренти продължават да се плащат в региона на Добрич- между 80 и 120 лева на декар, следван от Силистра-70-75 лева на декар. Най-ниска рента се плаща отново в регионите с най-раздробени парцели на  Южна България, като най-малко до 45 лева на декар получават собствениците на земеделски земи в Свиленградско, където там има парцели между 0,5 и 5 декара. Малко по-високи са рентните плащания в Димитровградско- до 50 лева на декар.

Арендна цена лв./дка. По райони за 2018 г. по данни на БАСЗЗ

Предстоящото намаляване на парите за субсидии по ОСП с между 12 и 14 млрд. евро по последни оценки заради Брекзит, ще доведе до пасив за българските фермери от 50-60 млн. евро годишно, смята Анатоли Георгиев, зампредседател на Българската асоциация на собствениците на земеделска земя (БАСЗЗ). „Въпреки постигнатото съгласие за увеличаване на вноските на отделните страни членки, ще има около 7% намаляване на бюджета по програмата”, заяви той по време на форум посветен на състоянието на пазара на земеделска земя и ОСП след 2020 година.  Очаква се след 2020 година по думите му общата сума на годишния бюджет за земеделие в ЕС да бъде намалена на 55-56 млрд. евро при около 60 млрд. евро в момента , което ще означава, че фермерите у нас ще получават с между 50 и 100 млн. евро по-малко субсидии.  Според него от ключово значение за всички в земеделския сектор е, как ще бъде прекроена ОСП на национално равнище, така че да бъдат решени всички сериозни и наболели проблеми и да се постигнат националните цели в отрасъла, които да са в унисон с тези на ОСП. Това ще предполага вземане на тежки соломонови решения от страна на политиците.

„Еволюцията в ОСП ще се осъществи на две нива  с известно редуциране на директните плащания заради посочените бюджетни съображения или възможността за получаване на директна подкрепа в оптимален размер, обвързана с допълнителни изисквания към фермерите, като екологичните такива ще бъдат допълнени с изисквания от социален и икономически характер”, каза Георгиев. По думите му основните предизвикателства пред сектора са заложени във втория стълб на ОСП, там където са инвестиционните мерки. ”Неизвестните за нас са много повече по отношение на втория стълб на ОСП, и очакванията са, че голяма част от инвестиционните  мерки ще бъдат заместени от т.нар. финансови инструменти”, поясни той. Това според  него би означавало, че повечето от частните инвестиционни мерки в селските райони след 2020 година няма да могат  да се ползват с една безввъзмесдна помощ, а ще се пренасочат към различни финансови инструменти като кредити и гаранционни фондове, при които бенефициентът ще се наложи да връща финансовата помощ при по-благоприятни нива на лихвите в сравнение с традиционните банкови кредити.

„Това ще наложи промяна на финансовата и инвестиционна  култура на земеделските производители, и те ще трябва да разчитат на собствен капитал и ще бъдат принудени да се сдружават за съвместни инвестиции с индивидуален принос и споделен риск”, смята Анатоли Георгиев.

При прекрояването на ОСП според него е важно какви ще са нашите приоритети. Трудно е по думите му да се твърди, че предизвикателствата пред нас и останалите държави в земеделието са еднакви, въпреки че всички са част от едно и също семейство. Той даде пример с холандските фермери. „Ако за холандските фермери  основен проблем е ерозията на почвата и почвеното плодородие поради десетилетия на урбанизирано земеделие, то у нас този проблем все още не е приоритетен за сметка на трагичното състояние на земеделската инфраструктура в това число напояване, отводнителни системи и полски пътища”. Според него нерешени вече над две десетилетия остават два основни структурни проблема в земеделието- разпокъсаността на земеделската собственост и напояването. „Основните нужди за нас към които трябва да се насочат средства са свързани с окрупняването на земеделските земи и развитието и изграждането на хидромелиоративна инфраструктура”, каза още той.