Тагове

Подадените от бенефициерите по еко схемите възражения се очакват да бъдат разгледани през август

Най-много възражения от страна на фермерите във фонд „Земеделие“ са постъпили по две от еко схемите стана ясно от изслушване на служебния минстър на земеделието Георги Тахов пред парламентарната комисия, информира БТА. Основните оплаквания на фермерите са били с проблеми с плащания по еко схемата за намаляване на пестицидите.

Тахов припомни пред депутатите, че през тази година за пръв път се извършват плащания по еко схемите от стратегическия план на база заложени цели , които са били непознати както на администрацията, така и на самите производители.

„Затова се допуснаха някои неточности – има големи неточности, според мен от незнание, при самите земеделски стопани. При служителите на ДФЗ се получи забавяне, което се дължи най-вече на неприетата навреме нормативна уредба“, обясни служебният министър.

Изпълнителният директор на ДФЗ Ива Иванова посочи, че са запознати с горепосочения казус, защото във Фонда има много подадени възражения, които ще бъдат подробно разгледани след изплащането на всички екосхеми, което се очаква да стане през август.

Според министър Тахов фермерите са подали най-много заявления по две от схемите за запазване и възстановяване на почвеното разнообразие и за
намаляване на пестицидите. В случай на допусната административна грешка полагаемите им се субсидии ще бъдат възстановени.

По отношение на отварянето на инвестиционни мерки, аграрният министър каза, че въпросът е много актуален на фона на това, че от близо година не са отваряни такива мерки. По думите му амбициите на екипа му са към средата на август да отворят подмерки 4.1 и 4.2 от Програмата за развитие на селските райони) с над 150 млн. евро бюджет. Очква се по подмярка 4.1 да бъдат допустими проекти за напояване свързани само с райони от слоя на „Напоителни системи“ АД.

Тахов информира депутатите, че страната ни като цяло няма утвърдени планове за управление на речните басейни, които са към Министерство на околната среда и водите (МОСВ) и страната ни е в наказателна процедура от ЕК.

Замърсяването с пестициди и нерегламентирания внос на пчели майки носят потенциални рискове за пчелните семейства

Прекомерната комерсиализация на пчеларството в Европа, и в частност в България, води до промяна в състава на генофонда при местните популации, което повишава тяхната уязвимост от вредители и появата на нови патогени, смята проф. Евгения Иванова от ПУ“Паисий Хилендарски“, цитирана от БТА..

Според проф. Иванова сред причините за загуби на пчелни семейства са генетично замърсяване на адаптираните към местните условия на средата популации, влошаващо се качество на пчелните майки, опаразитяване с Varroa и Nosema, вируси, други заболявания, както и съществуващи неизяснени засега причини.

Проблемът се задълбочава и поради установени нарушения на българското законодателство от пчелари, които безотговорно внасят пчелни майки с чужд произход в адаптираните местни популации, негативно въздействайки върху генофонда на местната за България медоносна пчела и застрашаващи жизнеността ѝ, алармира проф. Иванова.

Тя добавя към това и земеделските производители, които обработват селскостопанските култури с все по-нови и разнообразни пестициди (някои от които нерегламентирани, забранени или подложени на специален режим на използване), много от които с директно токсично действие върху медоносните пчели, постепенно натрупващи се в околната среда и криещи потенциална опасност за живите организми.

За периода между 2017 и 2022 година у нас е отчетено значително повишаване на смъртността на медоносните пчели – от 2,4 до над 19 процента, като в някои райони с преобладаваща медоносна растителност, подлагана активно на обработване с пестициди, са констатирани залпови отравяния на медоносните пчели, довели до унищожаване на цели пчелни стопанства.

Установено е, че за проучвания период в страната ни рязко се е увеличила загубата на пчелни семейства заради смъртността на пчелите в тях (16,4 на сто). В същото време качествата на пчелната майка (2,85 на сто) и природните бедствия (0,12 на сто) по-слабо са повлияли общите загуби, констатирани през последните години.

През 2021 г., в подложени на химичен анализ проби от пчели и хранителни запаси в семейството от райони в България с установена залпова смъртност на медоносни пчели, е констатирано присъствие на остатъчни количества от 27 пестицида. Резултатите от изследванията доказват, че замърсяването с пестициди води до хромозомни мутации, увреждане на ДНК в клетките и влошаване репродуктивното здраве на пчелите.

Един от положителните примери, насочен към съхранението и опазването на местните пчели у нас, е проектът, осъществяващ се в защитената вододайна зона на изворна вода „Девин“ (DEVIN). Международната организация „БийОдайвърсити“ (BeeOdiversity) сезонно анализира проби от прашеца, събран от пчелите в радиус от 1,5 км около извора, като анализът включва над 500 вида пестициди и тежки метали, нива на биоразнообразие и качество на околната среда. Проучванията доказват, че регионът на водовземане е екологично чист, а популациите на българската медоносна пчела в региона са защитени.

Европейската статистика отчита възстановяване на пазарите на пестициди през 2021 година са били продадени 355 175 тона пестициди. Това е умерено увеличение от 2,7% в сравнение с 2020 г. (346 000 тона) и представлява допълнително възстановяване към средносрочната годишна стойност между 2011 г. и 2021 г.

По отношение на продадените пестициди, най-високите обеми на продажбите през 2021 г. са били за „фунгициди и бактерициди“ (44%), „хербициди, средства за унищожаване на дървесни неприятели и мъхове“ (34%) и „инсектициди и акарициди“ (14%).
Сред страните от ЕС обемът на продадените пестициди през 2021 г. е бил най-висок в Испания (21% от общото количество в ЕС), Франция (20%), Германия и Италия (и двете по 14%). Тези четири страни са едни от основните селскостопански производители в ЕС.

В сравнение с 2011 г. 11 от 16-те държави от ЕС с налични данни регистрират спад в продажбите на пестициди през 2021 г. Най-резкият спад е регистриран в Чехия (-36%), Дания (-35%) и Португалия (-32%) , следвана от Италия (-29%) и Румъния (-27%).

За разлика от тях Латвия (+85%) и Австрия (+68%) отчитат значително по-високи продажби на пестициди през 2021 г., отколкото през 2011 г.

вропейската комисия публикува специален набор от полезни практики, чието прилагане може да улесни фермерите в процеса на намалявне на пестицидите съобщават оттам. В базатаот данни Базата от данни обхваща преглед на наличните методи на интегрирана растителна защита преглед на наличните в момента IPM методи, придружена от проучване, оценяващо тяхната ефективност и перспективите за по-нататъшното им използване.

Базата данни включва около 1300 примера за практики, техники и технологии в рамките на осем принципа на IPM, установени на европейско и международно ниво, като използване на сеитбообръщение и балансирано торене, мониторинг на вредни организми, целево и намалено прилагане и, което е по-важно, предпочитание за нехимически методи за борба с вредителите. В нея са включени и 273 насоки за специфични култури, разработени от националните и публични органи на страните съгласно директивата за устойчиво използване на пестицидите. Всички примери са представени на националните езици с кратко въведение на английски.

Според проучване ключови фактори за намаляване използването на пестициди са натискът от гражданското общество, стимулиращата регулаторна рамка и благоприятната икономическа среда. Намаляването на употребата на пестициди често работи най-добре, когато се комбинира с други цели, като практики за опазване на почвата, намаляване на употребата на торове и предоставяне на екосистемни услуги, като запазване на опрашители или възстановяване на естествени местообитания (напр. жив плет).

Възприеманият недостатъчен брой жизнеспособни и достъпни алтернативи на конвенционалните практики остава основната пречка за намаляване на зависимостта ни от пестицидите. Колективните покупки на оборудване или договорните решения могат да бъдат опция за справяне с възможните произтичащи разходи, свързани с някои алтернативни методи.

Контролът на вредителите, които увреждат посевите и растенията, е необходим както за запазване на продоволствената сигурност, така и за осигуряване на жизнеспособни доходи на фермерите за тяхното производство. Това трябва да се направи, като се сведат до минимум рисковете за хората и околната среда. Такъв подход, използващ естествени методи, когато е възможно, и химически пестициди като крайна мярка, се нарича „интегрирано управление на вредителите“ (IPM).

Германският министър на земеделието Джем Йоздемир предложи план за затягане на експорта на пестициди, опасни за човешкото здраве, информира ДПА. „Ние не можем да мислим както до сега по темата за производството и износа на химикали, които вредят на човешкото здраве, а трябва да ги ограничим, именно фокусирайки се върху здравето на хората. Хората навред по света имат право на здравословен живот, нещо което важи и за фермерите“, заяви Йоздемир в интервю в неделя.

Експерт от федералното министерство по прехрана и земеделие потвърди, че ще е нужна промяна в законодателството,, с която да се ограничи износа на препарати, вредни за здравето на хората, като се очаква законопроект да бъде предложен до края на годината. Стремежите на коалиционното правителство са, подобни ограничения върху износа на пестициди да влязат в сила още от началото на 2023 година. Преди да се стигне до приемане на законови промени обаче, те трябва да се уточнят между отделните министерства. Както е известно коалиционните партньори се споразумяха още при съставяне на правителството за забрана на износа на пестициди, които на ниво ЕС са определени като вредни за човешкото здраве.

„Следващата седмица ще търсим възможности да бъде внесен текст, който криминализира вноса на забранени препарати за растителна защита. Съгласно правилника за работа на Народното събрание имаме право да внесем повторно това законодателно предложение“, заяви аграрният министър Иван Иванов по време на провелия се днес консултативен съвет по овощарство и зеленчукопроизводство. По думите му ще се направи всичко възможно необходимите законодателни изменения да бъдат приети в най-кратки срокове, по този начин ще се ограничи използването на непозволени препарати. Все още се чака становище от правосъдното министерство, което се бави повече от година.

Представителите на бранша посочиха, че ограничаващ ефект би имало и увеличение на подпомагането за зимните пръскания

Заместник-министър Иван Христанов информира, че постъпва оперативна информация от множество източници, за натиск за внос на забранени препарати за растителна защита. Според него тези препарати до голяма степен заместват официални, одобрени препарати, заради много по-добрите си цени, като има и няколко особено тежки случая, по които работят ресорните институции. „Държавата прави всичко възможно да предотврати подобен род практики.

Европейската комисия прие предложения за възстановяване на увредените екосистеми и връщане на природата в цяла Европа, от земеделски земи и морета, до гори и градска среда. Комисията също така предлага да се намали употребата и риска от химически пестициди с 50% до 2030 г. , съобщава AG-Press.eu. “Това са водещите законодателни предложения за следване на стратегиите за биологично разнообразие и “От ферма до масата“ и ще спомогнат за гарантиране на устойчивостта и сигурността на доставките на храни в ЕС и по света”, се казва в прессъобщение на комисията.

Предложението за Закон за възстановяване на природата е ключова стъпка за избягване на колапса на екосистемата и предотвратяване на най-лошите въздействия от изменението на климата и загубата на биоразнообразие. Очаква се новите правила за химическите пестициди да намалят отпечатъка върху околната среда на хранителната система на ЕС, да защитят здравето и благосъстоянието на гражданите и селскостопанските работници и да помогнат за смекчаване на икономическите загуби, които вече понасяме поради влошаващата се почва здраве и загуба на опрашители, предизвикана от пестициди.

С приемането на първото по рода си законодателство изцяло насочено към възстановяване на биоразнообразието се цели до 2030 година да бъдат възстановени на 80% от европейските местообитания, които са в лошо състояние, и за връщане на природата във всички екосистеми, от горски и земеделски земи до морски, сладководни и градски екосистеми. Съгласно това предложение за Закон за възстановяване на природата, правно обвързващи цели за възстановяване на природата в различни екосистеми ще се прилагат за всяка държава-членка, допълвайки съществуващите закони. Целта е до 2030 г. да се покрият поне 20% от сушата и морските площи на ЕС с мерки за възстановяване на природата и евентуално да се разширят до всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване до 2050 г.
Съгласно настоящата многогодишна финансова рамка около 100 милиарда евро ще бъдат на разположение за разходи за биоразнообразие, включително възстановяване.

На 22 юни Европейската комисия ще публикува преработена версия на Директивата за устойчива употреба на пестициди, съобщават от EIP Agri.. Тази директива е тясно свързана със стратегиите за биологично разнообразие и „От фермата до масата“, които включват приемането на цели за намаляване на пестицидите.
Директива 2009/128/ЕО има за цел да постигне устойчива употреба на пестициди в ЕС чрез намаляване на рисковете и въздействията от употребата на пестициди.

Основните действия се отнасят до обучение на потребители, съветници и дистрибутори на пестициди, проверка на оборудването за прилагане на пестициди, забрана на въздушно пръскане, ограничаване на употребата на пестициди в чувствителни зони и повишаване на информацията и осведомеността относно рисковете от пестициди.

Устойчивата употреба на пестициди може да се постигне чрез насърчаване на употребата на инструменти за интегрирано управление на борбата с ввредителите и наалтернативни подходи или техники, като нехимични алтернативи на пестицидите.

Европейската комисия направи оценка на директивата за устойчива употреба на пестицидите и оценка на въздействието на евентуалното й бъдещо преразглеждане. Тази работа е извършена в съответствие с насоките на Комисията за по-добро регулиране.

По данни на Евростат през 2020 година в ЕС са били продадени общо 346 хил. тона пестициди информира Ag-Press.eu. Статистиката отчита стабилни нива на продажбите на пестициди между 2011 и 2020 година ато общият обем на продажбите се колебае около 350 хил. тона годишно По отношение на продадените пестициди, най-високите обеми на продажби през 2020 г. са за „фунгициди и бактерициди“ (43% от общия брой), „хербициди, унищожители на дървесина и унищожители на мъх“ (35%) и „инсектициди и акарициди“ (14%) . През 2020 г. неорганичните фунгициди (съдържащи медни съединения, неорганична сяра и други неорганични фунгициди, много от които са разрешени в биологичното земеделие) представляват малко повече от половината (57%) от „фунгицидите и бактерицидите“, продавани в ЕС.

Най-високите обеми на продажби в основните групи от препарати за растителна защита са регистрирани в чеирите основни страни земеделски производители- Германия, Франция, Испания и Италия.

16-те държави-членки на ЕС, за които са налични данни за всички основни групи, отбелязаха комбиниран спад от 7% в тоновете пестицидни активни вещества, продадени през 2020 г. (233 509 тона) в сравнение с 2011 г. (251 868 тона). Малко над две трети (67%) от общите продажби на пестициди в ЕС през 2020 г. се падат на тези 16 държави.

16-те държави-членки на ЕС, за които са налични данни за всички основни групи, отбелязаха комбиниран спад от 7% в тоновете пестицидни активни вещества, продадени през 2020 г. (233 509 тона) в сравнение с 2011 г. (251 868 тона). Малко над две трети (67%) от общите продажби на пестициди в ЕС през 2020 г. се падат на тези 16 държави.

На 23 март се очаква Европейската комисия да трансформира директивите за устойчива употреба на пестициди (SUD) в Регламент за устойчива употреба на продукти за растителна защита. Специализираният портал arc2020.eu съобщава за изтекла информация за предвижданите промени в европейската директива, според която се оценяват три варианта.

Първият вариант предвижда поставените цели за редукция на пестицидите от 50% да не се обхваща от законодателството. Предвижда се подобряване на системите за консултиране и насоките за потребителите на пестициди. Ще бъдат насърчавани техниките за прецизно земеделие за намаляване на „употребата и риска“ на химически пестициди.

Вторият вариант предвижда целите за намаляване на пестицидите с 50% да станат правно обвързващи на ниво ЕС. Държавите-членки ще определят свои собствени национални цели за намаляване, които подлежат на годишно докладване от тях .Използването на по-опасни пестициди ще бъде забранено в чувствителни зони като градските зелени площи. Професионалните потребители на пестициди ще трябва да водят електронни записи за употребата на пестициди и за IPM, за да помогнат за ограничаване на употребата. Националните органи ще събират и анализират тези данни, за да наблюдават напредъка и да разработят коригиращи мерки, ако е необходимо. Независимите консултантски служби ще съветват потребителите на пестициди относно алтернативни техники и IPM.

Според третия вариант целите за ограничаване на пестицидите с 50% се предвижда да станат правно обвързващи както на европейско, така и на национално ниво. Той предвижда използването на всякакви химически пестициди да бъде забранено в чувствителни райони като градските зелени площи.

В изтеклата информация се твърди, че предпочитан е последният вариант при който целите за намаляване на пестицидите ще са правно обвързващи и на европейско и на национално ниво. Изключение се прави за целите свързани с намаляването на риска, където се предпочита вторият вариант.

Според изтеклата информация, „целите за употреба на пестициди от 50% и намаляване на риска ще станат правно обвързващи на ниво ЕС, като държавите-членки определят свои собствени национални цели за намаляване на риска“.

Над 100 тона пестициди са загробени и неправилно съхранявани у нас, съобщи БНР, позовавайки се на проверка на екологичното министерство. Пестицидите се съхраняват най-често в бивши стопански дворове, като проблемът е възникнал след ликвидацията на бившите ТКЗС-та. Най-много обекти са били установени в Плевен, където над 35 тона твърди и течни пестициди се съхраняват в 16 склада. Подобни места за неправилно съхранение на пестициди са били установени в още шест области в страната.

Проверката е била разпоредена от Върховната административна прокуратура се уточнява в информацията.

Депутатите от земеделската комисия приеха вчера на първо четене промени в закона за защита на растенията. „Измененията целят хармонизирането му с три европейски регламента, които се отнасят до мерки за защита от вредителите, официалния контрол и въвеждане на хармонизирани показатели за риска както и промени свързани с административно-наказателните разпоредби касаещи опазване здравето на растенията“, каза пред депутатите заместник министърът на земеделието Янко Иванов, изброявайки мотивите за налаганите промени.

С приемането на тези промени по думите му се установява нов ред за превенция, откриване и унищожаване на вредители на един по-ранен етап. Това е и идеята на приетия през 2016 година европейски регламент 2031. „Целта е да се създаде една обща европейска рамка за действие за постигане на по-устойчива употреба на пестицидите и намаляване на рисковете от въздействието им върху здравето на хората и околната среда, и насърчаване внедряването и употребата на интегрирано управление на борбата с вредителите. Досега показателите за оценка от употребата на пестициди се определяха на национално ниво, така че с тези промени ще се постигне пълно хармонизиране на нашето и европейско законодателство“, поясни още Иванов.

По време на дискусията по законопроекта стана ясно, че с промените се предлага отпадане на създаването на регистър от БАБХ на заявените за разрешаване продукти за растителна защита. „На ниво ЕС няма хармонизирани процедури за одобряване на препаратите за растителна защита, и освен това у нас няма национална система за одобрение на препаратите, и ние не знаем дали припознаваме одобрените препарати от други европейски страни“, заяви Светла Бъчварова. :Това което предлагаме да отпадне е регистъра на заявените за разрешаване продукти, разясни зам. директорът на БАБХ Николай Роснев, като уточни, че това не означава да отпадне регистъра на разрешените продукти за растителна защита. Освен това с промените в закона се предвижда завишаване санкциите за неправомерно използване на препарати за растителна защита.

До 7 август 2021 г. всички заинтересувани страни могат да се включат в обществено обсъждане с идеи и предложения по новото законодателство, касаещо употребата на пестицидите. Това съобщава Ag Press.wu.

Вчера Европейската комисия публикува пътна карта за оценка на законодателството на ЕС относно устойчивото използване на пестициди и оценка на въздействието от началото на възможното преразглеждане на това законодателство. Тази инициатива е едно от амбициозните действия по отношение на пестицидите, обявени от стратегията „Farm to Fork“ и отговаря на ангажимента на ЕС „Зелена сделка“ за намаляване на използването и риска от химически пестициди.

В стремежа си до 2030 година да ограничи използването на конвенционални пестициди, от ЕК планират да улеснят достъпа до пазара на препарати за растителна защита с биологично активни вещества. Това става ясно от отговорите на журналистически въпроси от еврокомисарите, участвали в представените вчера стратегически документи. Както стана ясно, до 2030 година се планира намаляване употребата на пестициди с до 50%. „ За да проправи пътя към алтернативите и да запази доходите на земеделските стопани, Комисията ще предприеме редица стъпки, сред които преразглеждане на Директивата за устойчивата употреба на пестициди, засилване на разпоредбите относно интегрираното управление на вредителите и насърчаване на по-широкото прилагане на безопасни алтернативни методи за защита на реколтата от вредители и болести:, се казва в отговорите на комисията. Предвижда се също засилване на оценката за въздействие на пестицидите върху околната среда, като се планира разработване на допълнително показатели за оценка на риска, и ще се предложат промени в регламента относно статистиката за пестицидите.

Пчеларите от „Сдружение български свободни пчелари” организират протест срещу потребата на пестициди, съобщава БНР. Искаията им са за създаване на пчеларски борд и замяна на химикалите с биологични препарати.

Според организацията в социалните мрежи протестът ще започне пред Министерството на земеделието и ще продължи с шествие до Народното събрание.

Недоволните пчелари ще направят и символично пръскане за растителна защита пред държавните институции в знак на протест. Пчеларското сдружение настоява държавата да упражни контрол върху сектора за създаване на Пчеларски борд, който ще следи за налагането на санкции на нарушителите и ще подкрепя пчеларите за лабораторни анализи на меда. Сред исканията на сдружението е и намаляване на вноса на мед.

Европейската комисия има намерение да поднови разрешителното за използване на инсектицида  „Тиахлоприд”, който изтича на 1 април 2020 година, съобщава euractivde, позовавайки се на TAZ (tageszeitung.de). Според властите пестицидът е опасен за плода в утробата на майката както и за пчелите. Авторите на информацията се позовават  на непубликуван списък с предстоящи разпоредби. Говорител на Европейската комисия опроверга информацията, като разясни. „Все още е рано да се каже, дали и кога ще се гласува за това”.

„Тиахлоприд” беше разрешен от ЕК през 2005 година, но впоследствие пестицидът беше  определен като препарат с вероятно токсично въздействие върху репродуктивните възможности , тъй като според нови изследвания, инсектицидът нарушава размножаването при някои видове животни, а оттам и при човека. Подобни препарати съгласно регламента за препаратите за растителна защита от 2009 година, не би трябвало да бъдат разрешавани за използване като средства за растителна защита. От компанията производител са се възползвали от изключението, че при използване препаратът не влиза в контакт с хората, и освен това е важен за земеделието.

„Ако ЕК мисли сериозно за опазването от вредните пестициди, би трябвало да забрани употребата на „Тиахлоприд”, заяви експертката по храните Франциска Ахтерберг от Greenpeace пред taz. Според нея биоземеделците са доказали, че могат да се произвеждат храни и без използването на отрови. Фермерите трябва да използват по-устойчиви на вредителите сортове,да сменят непрекъснато отглежданите култури и да използват нехимични методи за борба с вредителите. В изследване на Европейската агенция по безопасност на храните се казва, че един от всеки три работници в предприятия са приемали стойности от пестицида над разрешените. Те са търсили доказателства за това , че „Тиахлоприд” влиза в контакт с хората в предприятия за производство на семена.

От няколко години БАРЗ води активна борба срещу нелегалния внос на ПРЗ от трети страни, който сериозно вреди на интересите на бранша.

От асоциацията   информират, че България е потвърдила участие в международната операция Silver Axe III, насочена срещу фалшиви и нелегални пестициди, което означава следното:

БАБХ, Агенция Митници и ГД Полиция, веднага след срещата в Хага започват изпълнение на съгласуван оперативен план за проверки както на границите, така и в страната.

Европол ще оказва оперативна подкрепа чрез проверка в наличните бази данни, при поискване от съответните държави, участнички в операцията. Европол може да извършва проверки във всичките им бази данни относно лица, фирми, превозни средства, банкови сметки, телефонни номера, IPадреси и домейни.

Във връзка с операцията активното съдействие и изпращане на всякаква информация, която считате съществена в подкрепа на ефективното изпълнение на операцията ще БАРЗ и службите.  

Информацията – имена на фирми и лица, превозни средства, снимки, телефони, адреси и др., моля да изпращате директно на мейл адрес: ipr@customs.bg и orz@bfsa.bg или на електронната поща на асоциацията, откъдето тя ще бъде препращана!

Вашето активно участие и съдействие във възможно най-кратък срок е от изключително значение!