Тагове

 

Девет страни членки на ЕС сред които и България ще поискат в меморандум, който ще бъде връчен утре по време на срещата на земеделските министри на страните от ЕС в Прага ревизия на целите по отношение ограничаването на пестицидите., съобщи на пресконференция днес председателят на асоциацията на зърнопроизводителите Костадин Костадинов. Освен България в групата от девет страни попадат още Полша, Чехия, Словакия, Унгария, , Хърватия, Латвия и Естония.

„Ние подкрепяме целите на Зелената сделка за редукция на пестицидите с 50%, но в хода на преговорите по целите се оформиха три групи държави,които трябва да намалят употребата на пестициди с между 35 и 50%. Употребата на пестициди у нас обаче е под средната за ЕС, ето защо ние ще настояваме от ЕК всички страни, в които употребата на препарати е под средната да няма намаление“, заяви Костадинов.

За пример той посочи Нидерландия, където употребата на пестициди е 8,8 кг на хектар, докато българските фермери използват средно по 3,8килограма пестициди на хектар. Ако се приложи редукцията от 50% за нидерландските им колеги, то средните количества пестициди на хектар ще трябва да паднат до 4,4 килограма. В нашия случай при редукция на пестицидите с 35%, според Костадинов, използването им ще падне под санитарния минимум.

Освен това Зърнопроизводителите се оплакаха, че са изправени до стената заради „Невиждания по обема си внос“ на украинска аграрна продукция, изкупувана под себестойността на българската . Заради това в момента на пазара липсвала всякаква търговска активност, а фермерите са изправени пред невъзможността да реализират продукцията си. Най-неконкурентноспособни според бранша са онези производители, които не разполагат със складове и зърнени бази. Липсата на фитосанитарен контрол по границите пък е предпоставка за поява на вредители и намножаване на много места на ливадната пеперуда.

От асоциацията вече отчитат сигнали за негативно отражение на ситуацията заради комбинацията от ниски добиви, ниски изкупни цени и висока себестойност на продукцията което може да доведе някои земеделски производители до фалити и невъзможност да изплащат рентите и наемите на наетите от тях земеделски земи.

Като пример за качеството на внасяното украинско зърно за изхранване на животните от браншовата организация посочиха данни от направено от тях изследване в независима лаборатория. То е показало например, че при стандарт 72, украинското зърно идва у нас с хектолитрово число от 66,97 . То е и с по-високо ниво на чужди примеси от 3,4 при стандарт за българската пшеница от 2. Украинското зърно е и с по-нисък протеин ит 8,8 при стандартно ниво от 11,5%. При стандарт 0 по отношение на жива зараза на килограм, вносното зърно е показало 14. В резултат на влошените качествени показатели, лабораторията е определила украинската пшеница като негодна за използване.

Очаква се по-късно днес обобщените искания на протестиращите фермери да бъдат внесени в аграрното ведомство.