Проектът за инвестиции в напоителните системи отпада от плана за възстановяване
В новия вариант на плана за възстановяване ще отпадне предлагания от държавното дружество Напоителни системи“ АД проек за инвестиции във възстановяването иа изграждането на на хидромелиоративната мрежа на страната за който първоначално бяха предвидени да отидат 850 млн. лева, информира „Дневник“, позовавайки се на изявление на вицепремиера по управление на фондовете Атанас Пеканов.
Той уточни, че проектът на „Напоителни системи“, на стойност 850 млн. лева, е нямало как да бъде финансиран, тъй като не отговаря на изискванията на плана – липсват данни, че няма да навреди на околната среда. Той поясни, че пари за проекта могат да се търсят от предвиден нов фонд за модернизация на земеделските стопанства. Съмнения за това, че проектът не отговаря на екологичните изисквания бяха изразени от Пеканов още в началото на месеца.
Вече бившата шефка на дружеството Снежина Динева заяви след промените в „Напоителни системи“ АД направени от служебния министър Хр. Бозуков че ще се стопира работата по този проект, който вече светел в зелено. Първоначално се предвиждаше съкращаване на предвидените средства с 30%.
Срещу планираните 800 млн. лева за напояването се обявиха и повечето представители на бранша, които по време на неформална среща още в предходното народно събрание през май се обявиха за създаване на механизъм за разпределение на част от средствата под формата на ваучъри между фермери, които могат да участват със свои проекти в изграждането на вътрешната хидромелиоративна инфраструктура, която да отвежда водата от магистралните водопроводи до стопанствата им.
Ревизираната версия на плана съдържа 57 инвестиционни проекта, или с 11 повече от старата версия на плана. Освен това ще се финансират 43 реформи, или със 7 повече. Планът вече е публикуван за обществено обсъждане. Пеканов даде да се разбере, че не е важно кога България ще представи плана в ЕС, а е ключово той да е добре подготвен. Както е известно, целта на плана е да подпомогне страните от ЕС за по-бързо преодоляване на икономическата криза, преход към зелена и дигитална икономика и повишаване на продуктивността.
