Тагове

Курсистите ще се научат как с помощтта на специализиран софтуер правилно да прогнозират развитието на бизнеса си

Безплатни курсове за работа с електронни таблици организира в Пловдив сдружение „Клъстер Тракия икономическа зона“, съобщиха от сдружението. Обучението за дигитално управление и оптимизиране на работните процеси се осъществява в рамките на проект „АгроДиджиРайз“ (AgroDigiRise) на Европейския цифров иновационен хъб в земеделието АгроХъб.БГ (бу. Сред дигиталните умения, които ще придобият участниците, са как чрез компютърните програми Еxcel и Project Professional да прогнозират и променят развитието на бизнеса си в бъдеще.

Сред дигиталните умения, които ще придобият участниците, са как чрез компютърните програми Еxcel и Project Professional да прогнозират и променят развитието на бизнеса си в бъдеще.

Първата дата за курса е 29 март от 10:00 до 16:00 часа, присъствено, в Център за професионално обучение „Тракия“, в сградата на Професионалната гимназия по машиностроене в Пловдив. Лектор ще бъде доц. д-р Мария Душкова, зам.-декан на Техническия факултет в Университета по хранителни технологии – Пловдив, преподавател в катедра „Процеси и апарати“.

По време на курса обучаващите се ще се запознаят и придобият знания и умения за използването на различни условни, логически и статистически функции, както и умения за създаване и работа с обобщаващи таблици и диаграми. Обучението е подходящо за агрономи, земеделски производители, студенти, консултанти на земеделски производители, представители на малки и средни предприятия. Записването за безплатния курс е най-късно до 25 март на agrohub.bg.

Експерти ще демонстрират технологичните решения, които внедряват за високоефективно „умно земеделие

Утре в Центъра по системна и растителна биология и биотехнология в град Пловдив предстои да бъде открита третата демо точка на АгроХъб.БГ, съобщиха от организаторите. Демо точката в новопостроения комплекс на ЦРСББ е част от технологичната инфраструктура на Европейския цифров иновационен хъб АгроХъб.БГ, която се изгражда на територията на България по проекта с фокус прецизно земеделие AgroDigiRisе, финансиран по програма „Цифрова Европа“ на ЕК.

В рамките на събитието на 16 ноември 2023 г. ще бъдат представени богатото портфолио от услуги на ЕЦИХ АгроХъб.БГ и научните направления и изследователски проекти на Центъра за върхови постижения, които са в полза на българските земеделски производители

Експерти от трите технологични компании, партньори в АгроХъб.БГ – ТехноЛогика, Бивайн и ОНДО Солюшънс ще демонстрират технологичните решения, които внедряват за високоефективно „умно земеделие“.

По време на посещението във високотехнологичната оранжерия на ЦРСББ посетителите ще имат възможност да се запознаят в детайли с инсталираната в оранжерията технология за прецизно напояване и хранене на растенията, както и научни проекти, които се реализират в съседните оранжерии на Центъра за върхови постижения. В програмата, съпътстваща откриването на демо точката ще бъдат представени функционалностите на софтуерната платформа за прецизно земеделие Pix2Logica и софтуерно приложение в помощ на лозари и винопроизводители. Специален панел от програмата на събитието ще представи как науката и бизнеса си взаимодействат за трансфер на научни разработки и внедряването им в производствените процеси на агросектора.

С навлизането на все по-голям набор от иновации в практиката на земеделските производители, сигурно за мнозина от тях става все по-трудно да се ориентират в цялата гама от понятия като се започне от прецизно земеделие, дигитализация, облачни системи, цифровизация, сателитни технологии и прочие Ето защо д-р Васил Василев от фирма „Технологика“ запозна фермери от цялата страна по време на специализиран уъркшоп в Пловдив със съставен от тях своеобразен речник на термините, предназначен за фермерите-иноватори. Работата по този речник е част от проекта за изграждане на мрежа от демо точки на Европейския иновационен хъб АгроХъб.БГ

Малцина например се замислят за разликите между прецизно, умно и дигитално земеделие. „Прецизното земеделие е технологичен подход за управление на земеделието, който наблюдава измерва и анализира нуждите на отделните полета и култури“, разяснява д-р Васил Василев. Тези процеси на наблюдение и анализ се извършват с помощта на вегетациони индекси, извличани от сателитни изображения. „Най-популярният индекс, по който се оценява състоянието на посевите е т.нар. NVDI  индекс, и е пряко свързан с азотния дефицит, като неговото понижаване означава, че в растенията се наблюдават по-ниски стойности на съдържание на азота“, продължава експертът.

Друг индекс наречен NDWI  е свързан с определяне на нивото на запасите от влага в почвите   и растенията и  е  свързан с определянето но на сухи и влажни условия на полето . „Целта на прецизното земеделие, е тези индекси да бъдат структурирани на отделни зони, така че да позволяват третирането им по различен начин чрез прилагане на различни норми било на поливане, било на торене“, разясни още пред фермерите д-р Василев. В този случай е възможно според него да дават повече на по-добре развитите растения с възможност да осигурят повече добиви, и да се намали торенето в зони, в които растенията са достигнали своя пик на вегетация.

„За разлика от прецизното земеделие, терминът „интелигентно земеделие“ се свързва повече с прилагането на информационни технологии за оптимизиране на сложни земеделски системи, поясни експертът, като според него фокусът е поставен върху достъпността на тези системи до аналитични данни и тяхното използване с цел подобряване състоянието на полето. Като пример той посочи възможността за интегриране на метеорологичните данни за температура, влага, валежи и пр. , като внедряването им ще даде възможност на производителите да планират кога да напояват или торят според прогнозите за времето и очакваните количества валежи.

„Дигиталното земеделие“ е по-скоро обобщаващ според него термин, който включва предишните два, като при него става въпрос за даване на добавена стойност към вече събраните и анализирани данни, която да допринесе за по-ефективното им използване и внедряване в дейността на дадено стопанство. Такава добавена стойност например може да донесе използването на дрон, който да напръска с активно вещество само точно определени зони от полет, или да се използват анализи, които да позволяват на производителите да вземат решения кога и с колко да торят.

„Машинно обучение“, процес при който се използва изкуствено генерирани знания и опит, с помощта на които може да се подхрани една система, която след това връща обратно данни. „Например когато от производителите се зададат в нея полетата с различни култури, тя може да търси автоматично сходни примери на база спектралния анализ на сателитните изображения като се съставя карта на дадената зона“, поясни още той. Машинното обучение може да е както контролируемо, така и неконтролируемо.

Използването на изкуствен интелект е следващото ниво на прецизното земеделие, което може да позволи вземане на решения от машините за това , на база събраните данни и анализи кога да се извършва нормирано пръскане.

Цялата структура на дадено стопанство от полета, през сгради и транспортни средства пък може да се включи в нещо даващо още по-неизмерими възможности, наречено „интернет на нещата“, което може да изключи човешкия фактор и да се автоматизират задачите свързани с вземане на решения за управление на процесите.

„Облачни технологии“– позволяват споделен достъп до мрежови услуги, сървъри, хранилища за данни и други. Те дават общ достъп до цялата нужна информация от данни нужни за подобряване например на икономическите параметри, сигурността на храните и подобряване на обработките.

„Блокчейн“ – метод за съхраняване  на  данни в компютърна мрежа, като в случаи със земеделието, е възможно информацията свързана с рентите с цените на зърното, с продажбите на земеделски култури, управление на машинния парк, метеоданните и прочие да се съхраняват на едно място.

Big Data– сложен набор от големи количества данни, получавани от различни източници като машини, метеостанции, сателити и други.

„Отворена API система“– приложен програмен интерфейс, представляващ техника за споделяне на информация между онлайн услуги и приложения. Подобен продукт може да е безплатен с отворен код.

Open Source система- система, разработвана и предоставена за безплатна употреба на потребители и разработчици. Такива системи са например  QGIS“, „GRASSGIS, Open Gis и други.

„Апликации“- мобилни и десктоп базирани приложения

„Интерфейс“– среда за комуникация между човек и машина

„Дистанционни методи“– набиране на информация за състоянието на полето дистанционно, без да се ходи на него, с помощта на сателитните технологии чрез пасивни и активни методи , например радарни сателити с активни сензори. Доказано е , че информацията получавана от сателитните изображения превъзхожда многократно това, което може да се види с човешко око на полето.

По думите на д-р Васил Василев е установено, че индексът NDVI  може да засече проблемни зони на полето с между 7 и 12 дни по-рано отколкото при директен оглед на полето от фермера. Интересно е да се отбележи, че почти всички сателитни системи използвани за прецизно земеделие са от оптични сателити, тъй като позволява много по-голяма точност на заснемане от порядъка на 15-30 сантиметра. При радарните сателити получената информация е много по-сложна за обработка поради наличието на така наречените поляризации. Освен това при оптичните сателити има определена честота на заснемане, която позволява да се проследи динамиката на полето, и да се вземат адекватни решения. „Комбинирането на сателитни технологии с метеоданни ще позволи на фермерите да вземат много по-точни и адекватни решения за дейностите на полето. Погрешно е да се смята, че тези технологии заместват работата на полето, но тази информация подпомага фермерите да вземат правилните решения“, каза в заключение д-р  Василев.

Както знаем напояването е една от ахилесовите пети на българското земеделие. В светлината на климатичните промени, на които всички ставаме свидетели, за един земеделски производител да си осигури възможности за напояване на културите които отглежда ще става все по-трудно. Няма да са далеч времената, в които водата ще стане по-скъпа и от златото, а в известен смисъл всяко находище на ценната течност ще привлича хората като магнит, така както някога ги е привличала златната треска в Америка. Футуролозите вече чертаят подобни сценарии, но ако се върнем в настоящето, вече има компании, които предлагат реални решения за това, как да се напояват земеделските култури така, че да се пестят ресурси, и подобни сценарии, обрисувани от футуролози и фантасти да се отдалечат поне малко във времето.

Една от компаниите работеща в тази насока и представила дейността си по време на последното издание на специализираното изложение АГРА в Пловдив е и „Ай Джи Нет“, показала специални соларни системи за помпени станции. „Предлагаме ги съвсем отскоро, като предимството им е в директното им използване на полето, където земеделските производители нямат директен достъп до електричество“, споделя управителят на компанията Ивайло Генов.

Соларните системи са с различна степен на мощност, и могат да се надграждат според мощността от която земеделския производител има нужда. Гъвкавоста при проектирането и изграждането на тези соларни поливни системи позволява да се добавят различен брой панели и да се използват инвертори с различна мощност.

„Системата работи само през активната част от деня, когато има слънце, но този отрязък от време от 10-12 часа е напълно достатъчен за напояване на насажденията, като инвестицията в подобна система се изплаща за максимум 2-3 години“, добавя той.

Инвестицията в подобна соларна поливна система може да варира от 5 хил. лева до 20 хил. лева и повече, като размерът на капиталовложенията зависи от мощността на използваните помпи и декарите които ще се поливат. Допълнително предимство на подобен вид системи е, и увеличената производителност на слънчевите панели, които по думите му за последното десетилетие се е увеличила с над 100%, като една и съща площ на панелите в момента произвежда слънчева енергия с два пъти по-голяма мощност.

Освен   тази иновативна система за захранване на помпите за напояване със слънчева енергия от „Ай Джи Нет“ предлагат и различни видове мрежи. „Основната ни дейност е свързана с търговията на мрежи с широк спектър на използване в земеделието. Основните мрежи които предлагаме са такива срещу градушка, мрежи с различен процент на засенчване, както и за бита, казва още Ивайло Гелов.
Според него не липсва интерес към мрежите които предлагат, защото всяка една култура се нуждае както от защита срещу слънцето, така и срещу градушки.

В рамките на открит ден, на 30 юли учени и селекционери от ИЗК „Марица“ показаха четири нови и непознати за широката общественост сорта домати, които се очаква да излязат на пазара през 2024 година след като преминат успешни изпитания в ИАСАС. „Два от сортовете „Дара“ и „Сияние“- единият с червени а другият с розови плодове са с много едри плодове Другите два сорта са чери домати също с два цвята плодове“, сподели пред представители на медиите директорът на института проф. д-р Даниела Ганчева.

„Доматите от типа чери са по-устойчиви на агроклиматичните условия, докато другите два сорта са малко по-чувствителни. Въпреки това техният произход е от местни популации, и те са добре адаптирани към нашите условия“, добави проф. Ганева.

Новите сортове в момента се намират в процес на изпитване за първа година в ИАСАС , като при добри резултати, селекционерите имат готовност да предложат на земеделските производители семена от тези сортове през 2024 година. Добивите при тези сортове според нея са сравнително високи- между 5,5 и 6 тона при отглеждане на открито до 7 тона в оранжерии. Сортовете са много подходящи за отглеждане в полиетеленови оранжерии.

Любопитен факт е, че за създаването на нови сортове чери домати се използват диви български видове, които чрез разпадни поколения и оплод стават основа на нови сортове домати.

Благодарение и на сътрудничеството си с Центъра по растителна и системна биология, учените от института вече могат да получават по-комплексна картина от данни за фенотипа и метаболомиката на отделните сортове, което позволява на селекционерите да търсят най-добрите комбинативни способности и да създават и F1 хибриди.

Част от проявите бяха организираните дегустации на различни сортове домати и специална презентация посветена на историята на домата, за налагането му като плод принос има и страната ни, тъй като през далечната 1932 година академик . Христо Даскалов е създал първият в света хибрид, с което дава тласък на индустриалното производство на доматите въобще в Европа. Именно заради този принос, сега съвместно с Испания и Италия, другите две страни със запазено място в европейската история на доматите, България е част от интересен международен проект наречен „Гражданска наука“, чиято цел е да създаде идеалния сорт домат.  За целта след специална селекция на обикновени граждани и професионални градинари са раздадени образци от четири сортови линии домати, които те да отгледат и оценят по различни критерии. Включените в общия проект сортове български домати са сорт чери домати „Аля“, сорт консервни домати „Пауталия“, линия 69 и „Розово сърце“. Към момента проектът се намира във фаза на оценка на най-вкусния плод, като подобни открити дни, на които ще бъдат оценявани и българските сортове домати ще се проведат в Испания и Италия.

Учени от института по овощарство в Пловдив демонстрираха система за саморегулиращо се напояване, информира ССА. Освен това беше показана и техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва. Между 11-13 май 2022 г. Институтът по овощарство – Пловдив към Селскостопанска академия беше домакин на работни срещи по проект DIVAGRI “Начини за разнообразяване на приходите в Африка чрез биобазирани и кръгови селскостопански иновации”. Изпълнението на проекта се финансира по Рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации „Хоризонт 2020“. Участници са 21 партньори от Германия, Австрия, България, Южна Африка, Намибия, Гана, Ботсвана, Турция, Мозамбик, Испания, Северна Македония. Координатор на проекта за България е гл. ас. д-р Светослав Малчев от Институт по овощарство – Пловдив.

На 12 май се проведе първата DIVAGRI работна среща на консорциума. На 13 май в опитното насаждение в Института се проведе обучение на членовете на консорциума за инсталация и мониторинг на SLECI система. Технологията “SLECI” (саморегулиращо, нискоенергийно, глинесто напояване) е техника за подземно напояване, която използва действителната сила на засмукване на заобикалящата почва за регулиране на отделянето на вода от системата, спестявайки вода и енергия. След обучението по инсталацията на системата бяха демонстрирани съвременни методи за мониторинг и оценка на агроклиматичните условия в насаждението, състоянието на дърветата и качеството на получената продукция.

Пловдивският агробизнесмен Красимир Кумчев алармира с пост в социалните мрежи, че реколтата в Пловдивско отново се поставя под въпрос. Причината е добре известна от миналата година- наближаващият сезон на градушките, който започва към средата на месеца и фактът, че в небето над Пловдивско където се намира едно от най-големите военни летища у нас -базата в Граф Игнатиево се наблюдава засилен трафик на военни самолети. Както е известно заради войната в Украйна и сложната геополитическа обстановка, от Северноатлантическия съюз засилиха военното си присъствие в така наречените страни от южния фланг, а небето ни се охранява от сили освен на ВВС на България и от самолети на съюзниците.

Известно е че именно заради полет на самолет на съюзниците от алианса, в края на август миналата година, ракетите на противоградовата защита не бяха изстреляни и това доведе до огромни щети за местните зеленчукопроизводители, ударени от мощна градушка.

След констатирането на щетите от нея, те започнаха да очакват не само помощ от държавата за компенсиране на понесените щети, но и предприемане на мерки за урегулиране дейността на агенцията по градушките при подобни сценарии. Сега по думите на Кумчев само за ден в небето над Пловдив са прелетели 15 военни самолета.

„Настоявам, правителството да застрахова тазгодишната ни реколта, ако отново няма да бъдат задействани противоградушните системи“, пише още  агробизнесменът. Той припомни че от НС са гласувани 15 млн. лева компенсации за производителите на плодове и зеленчуци в региона на Пловдив, пострадали при силната градушка през миналата година. За да изясним има ли готовност за действия в подобна усложнена геополитическа обстановка агенцията по градушките, и дали е създаден план за действия, координиран с отговарящите в министерството на отбраната за прелитането на военни самолети, изпратихме няколко въпроса до агроведомството.

„Страната ни е подписала декларация с Международната организация по лозата и виното (OIV) за създаване на изнесен неин център, който да се намира в Пловдив“, съобщи на брифинг днес заместник земеделския министър Явор Гечев. Той ще включва създаването на презентационно лозе, генна банка с българските сортове лози, като от него ще се подпомага сектора у нас както по отношение на мениджмънта и маркетинга, така и по отношение развиването на вкусовите качества и пазарите на нашите специфични сортове лозя. Предстои утре в Пловдив да бъде обявено сътрудничеството на още един университет с OIV, по различни магистърски програми този по хранителни технологии, с което броят им у нас ще стане три.

От аграрното министерство съобщиха, че е приключила обработката на всички подадени заявления на производители от региона на пловдив, пострадали от градушката в края на миналия месец. Общо в местните земеделски служби са приети 160 заявления за 2 442 хектара обработваеми площи Поражения са нанесени върху 1 738 ха оризища, засегнати са 521 ха със зеленчуци, включително дини, пъпеши и ягоди, трайни насаждения – 92 ха и 91 ха с други култури, между които тютюн и слънчоглед.

Обследване е извършено на 142 заявления. От тях при 66 заявления се констатира на 100 % пропаднала реколта, 50 са с под 100 % пропаднали площи и при 26 има щети на 100 % и за под 100 %. Върху 407 ха се отчитат на 100% щети, като от тях 154 ха са заети с пипер и 80 ха с домати. При 1 725 ха щетите са под 100 %.. Други  18заявления са били оттеглени.

64 хектара със земеделски площи са пропаднали на 100% в резултат на падналата на 28 август градушка в региона на Пловдив, съобщи пред депутатите вчера служебният министър на земеделието проф. Христо Бозуков. Към 2 септември са подадени 106 заявления за 1480 хектара площи. В това число влизат 998 хектара оризища, 34 хектара с трайни насаждения и лозя и 455 хектара със зеленчуци. До момента са обследвани 31 от подадените заявления за пропаднали площи. Министър Бозуков припомни, че на подпомагане подлежат земеделските производители само със 100% пропаднали площи. Както е известно след падналата градушка в края на миналия месец производителите от засегнатите землища излязох на протест и дори заплашиха да съдят държаватазаради забраната за противоградова защита. По -късно стана известно, че тя е била наложена заради прелитането на транспортен самолет на НАТО. Министърът гарантира, че има ресурс за подпомагане на фермерите със 100% пропаднали площи. По данни на МЗХГ годишно като обезщетения на фермерите се изплащат около 5 млн. лева под формата на държавна помощ, като към момента заделеният остатъчен ресурс възлиза на 2 милиона и 163 хил. лева.

Според статистика, представена от министър Бозуков пред депутатите общо за периода от 18:10 до 22 часа на 28 август са обработени осем градоопасни клетки с 224 ракети. След среща между представители на аграрното ведомство, министерството на транспорта и съответните агенции е било взето решение за предлагане на конкретни мерки в срок от десет дни за оптимизиране на процеса на активиране и деактивиране на полигоните за борба с градушките.

Днес фермерите участващи в традиционния фермерски пазар пред земеделското министерство ще са на гости на Университета по хранителни технологии, съобщават от организаторите. След успешно първо издание през 2020 година, Фермерският ни фестивал „Произведено във фермата“отново гостува на Университета по хранителни технологии в Пловдив. Там сме на 10 юни 2021, четвъртък, точно на Спасовден, когато там има Ден на отворените врати!

Фермерският пазар ще е част от „3 в 1“ събития на 10 юни 2021 г. – Ден на отворените врати за кандидат-студенти, празник на хляба и второто издание на фермерския фестивал „Произведено във фермата“.
И понеже Спасовден е празник на хлебарите и сладкарите, в катедра „Технология на зърнените, фуражните, хлебните и сладкарските продукти“ на Университета ще има специално събитие за хляба. Под ръководството на преподавателите си студентите ще подготвят разнообразни хлебни и сладкарски изделия за професионалния им празник – Спасовден. Ще могат да се дегустират и купуват.
Демонстрации ще прави и прочутият пловдивски хлебар Георги Лефтеров.И ние се каним да ви изненадаме с хляб с квас и сладки, за които в София на Фестивала ни се вият опашки.
Ще имате възможност да си купите най-различни фермерски и занаятчийски храни на малки производители от различни райони страната със запазена природа: сирене, кисело мляко, мед, био вино, сладка, сиропи, преси плодове и зеленчуци, билки, подправки, цветя, натурална козметика, сувенири от дърво…  И разбира се, хляб с квас и други продукти!
Много от храните са биологични, повечето са  произведени в семейни ферми и занаятчии от селски райони и Натура 2000 зони.
Традиционно Фестивалът  „Произведено във фермата“ се организира  пред Министерството на земеделието от Фондацията за биологично земеделие БИОСЕЛЕНА, известна с дългогодишната си работа за скъсяването на веригата на фермерските храни и подкрепата за малки производители.

От асоциацията на зърнопроизводителите съобщиха, че традиционният семинар, който се провежда в Пловдив е отложен за следващата година. Причината за отлагане на форума е увеличеният брой на заразените с коронавирус и усложнената епидемиологична картина в страната, се казва в прессъобщение от организацията.

От агенцията по храните са установили две нови огнища на птичи грип в пловдивските села Трилистник и Пъдарско, информира БНР. В двете ферми се отглеждат общо над 65 хил. птици. Те ще бъдат умъртвени за да с предотврати разпространение на заболяването. Определени са съответните предпазни зони около огнищата, като се извършва дежурния санитарен контрол. Забранява се организирането на пазари за птици, като няма да се допуска разселване на птици за обогатяване на запаса от дивеч. Както е известно преди седмица огнище на птичи грип беше открито във ферма в Раковски.

За последните четири години в земеделието у нас са инвестирани общо над 7 млрд. лева, като годишно те варират  между 1,5 и 1,9 млрд. лева. Това съобщи днес по време на традиционната конференция на асоциацията на зърнопроизводителите аграрният министър Десислава Танева. „Делът на субсидиите по ПРСР от тези инвестиции е едва около 500 млн. лева. Ето защо тази програма не е панацея за зърнопроизводителите”, каза пред фермерите Танева, като им препоръча да не насочват усилията си към теми, които не биха им донесли удовлетворение.

През тази  година  със зърнено-житни култури са заявени за подпомагане  19,3 млн. дка., други 9,7 млн. декара с технически култури и общо делът им достига до 74% от общия обем на обработваамите площи. Освен това за угари са били заявени 2,8 млн. декара. За същата година заявените за подпомагане площи с трайни насаждения са 1,6% , 1% със зеленчуци и 1,4% с етерично-маслени култури. Затревените площи и пасищата  са възлизали общо  на 5,3 млн. декара.

Танева обяви, че 94 земеделски производители няма да получат субсидии по СЕПП за над 12 хил. хектара, заради това, че лицата са очертали площи без правни основания. По отношение на добивите през 2018 година страната ни е произвела над 12 млн. тона зърнени култури, като експортът е възлизал на 6,8 млн. тона зърно. Реколтата от пшеница през текущата година според Танева се очаква да достигне до 6 млн. тона, над 1,7 млн. тона слънчоглед и 3,1 млн. тона царевица, като данните за царевицата и слънчогледа не са окончателни.

В Пловдив се планира да се изгради и разкрие център за върхови постижения в растителната защита „Плантасист”, съобщава БТА. След проведени предварителни разговори е взето решение общината да предостави за безвъзмездно ползване общински имот от 23 декара в район  “Тракия”.

Центъра ще се изгражда по проект одобрен директно от Брюксел. Кметът  Иван Тотев поясни, че това е най-високобюджетния проект за града през този програмен период на стойност 15 млн. евро от ЕС, и отделно инфраструктурната част ще се поеме от управляващия орган в България.

. По думите му в него ще живеят и работят близо 70 учени от цяла Европа, които заедно със българските учени от нашите университети  и ще се създават нови сортове, както и нововъведения и разработки в селското стопанство