Тагове

Изследователи от Щатския университет в Ню Мексико смятат, че покривните култури в лозята могат да помогнат за подобряване на здравето на почвата и качеството на водата и да смекчат ерозията , пише farmprogress.com. Смята се, че те могат да допринесат също и за връщане на естествените опрашители в лозята и ще осигурят естествен контрол на вредители чрез привличане на техните неприятели.

Учени са разработили специален проект, който изследва ефектът на цъфтящите покривни култури в лозовите масиви върху повишаване на плодовитостта на лозите, опазването на почвите и естествените опрашители и върху контрола на вредителите.
Разнообразието от климатични условия в Ню Мексико прави отглеждането на винени лозя много голямо предизвикателство. Проектът на учените Миранда Керстен и Гил Гизе е двугодишна разработка на колежа по селскостопански науки към местния университет.

Проектът Research to Grassroots, започнал през есента на 2021 г., изследва цъфтящи покривни култури – комбинация от едногодишни и трайни насаждения – и тяхната ефективност за насърчаване на продуктивността на лозята, управление на вредителите, здраве на почвата и опазване на опрашителите, като същевременно смекчава ерозията на почвата. Финансирането на проекта идва от безвъзмездна помощ за западни изследвания и образование за устойчиво земеделие или Western SARE.
„Целта ни е да покажем, че можем да направим междуредията в лозовите масиви естествени местообитания за насърчаване на биоразнообразието и опазване на насекомите“, казва Миранда Керстен. Слоевете с покривни култури не би трябвало да окажат влияние на гроздето но могат да подпомогнат развитието на лозите.

Проектът включва събиране на климатични данни от сайтове в цялата страна и създаване на образователни семинари и материали. Според Гил Гизе мястото на селското стопанство е между опазването на биоразнообразието и индустриалното производство, и проектът им е стъпка в тази посока. Надеждите на учените са , че проектът в който се включват няколко винопроизводители с масиви , разположени на различна надморска височина да могат да тестват различни концепции за климата.

Земеделието в ЕС и в световен мащаб става все по-зависимо от използването на пестициди. Необходими са промени, тъй като използването на тези химикали може да повлияе на околната среда и здравето на животните и хората. От EIP AGRI споделят интересната история на една организация на производители, които се опитват да се борят с плевелите като минимизират употребата на химикали и пестициди. Вдъхновена  от резултатите в други страни-членки, португалската оперативна група HortInf се опитва да намери нехимични алтернативи на конвенционалното управление на плевелите, които биха могли да бъдат използвани от португалските фермери.

Един от фермерите, участващи в този проект, е Франсиска Шавес Рамос, която от 10 години отглежда предимно картофи, царевица и ечемик в централната част на  Португалия. „

Отдавна се боря с използването на химикали за справяне с плевелите във фермата ми. Когато децата ми започнаха да питат защо използвам вредни химикали във фермата, им  отговорих, че няма подходящи алтернативи за отглеждане на големи площи. Когато организацията на земеделските производители AgroMais Plus се обърна към мен, за да се присъединя към този проект, веднага казах „да“, казва Франциска. Многогодишните  плевели обикновено се размножават чрез луковици, коренища  и кореновите участъци.  Традиционните методи за механично плевене всъщност помагат за създаването на повече коренища, които разпространяват тези плевели, вместо да ги премахват. „В момента 90% от борбата с плевелите  във фермата ми се извършва чрез химикали и пестициди, и в рамките на проекта с колегите търсим начини да използваме покривни култури, за да се подтиснат плевелите’, продължава тя, като се надява, че това ще подобри контрола върху борбата с плевелите и то без използването на пестициди.

Франциска е много позитивна за сътрудничеството с изследователите. „Чудесно е, че ние като фермери можем да помогнем на изследователите да тестват идеи в тази област. Това винаги е по-полезно, отколкото когато можете да го тествате само в лабораторията. Ето защо смятам, че всеки земеделски производител трябва да желае да участва в подобно сътрудничество. “

Една от изследователките част от проекта е Изабел Калха. „Работата ни с фермерите позволява да обсъждаме проблемите с които се сблъскваме и то директно на полето, докато тестваме нови култури или нова техника за почвообработка”, казва тя. „Освен това се научихме да вземаме предвид повече проблеми като достъп до оборудване, разходи и възприятие на земеделските производители за предимствата и недостатъците на всяка практика в краткосрочен и в дългосрочен план. Изпитанията на нивата на земеделските производители са добър начин за постигане на тези цели “, заключава Изабел.