Тагове

Големите латифундисти гледат на земеделието като на лотария, от която чакат да ударят джакпота

Започналите днес повсеместни протести на представители на различни браншове не само че не са подкрепени от абсолютно всички организации, чието число е астрономическо, но и няма да доведат до спасяване на земеделието. Такива призиви сме чували и при предишни протестни вълнения. Да, земеделието ни нито цъфти, нито връзва, но това е така не от началото на войната в Украйна, а  от много преди това. Факт е, че въпреки налятите милиарди особено в зърнопроизводството, селското ни стопанство е като пъзел с много , а ма много бели петна. Ние си ги знаем. Проблемите било с поземлено законодателство , било с пасища, напояване и преразпределение на подпомагането по правилен начин, така че ощетените да са малцинство са комплексни. Тях маршове с трактори няма да ги решат като с вълшебна пръчица за един ден. Същите тези маршове ще бъдат използвани за пореден път само и единствено за политическа употреба. На фермерите те няма да свършат никаква работа. Да припомним, че освен милионите взети като компенсации, последните получават и пари по СЕПП,, обвързани плащания, зелени плащания  и подпомагане за изразходвания от тях газьол, който вместо в нивята и полетата ще бъде изразходван по магистралите и шосетата на страната.

Да, никой не отрича , че положението в сектора е тежко. На фермерите им се струпаха кризи от най-различно естество- от пандемията, през геополитическите сътресения до високите цени на торове, храни за животните и горивата. За всички тези кризи обаче и Брюксел и държавата щедро развързваше кесията с компенсациите. Земеделските производители пак са на пангара със съмнително ниски шансове за оцеляване и минимална  жизнеспособност в условията на нниски цени на пазара. Но когато цените на зърното скочиха до астрономически нива, те пак го пазеха за още по-добри времена, вместо да го предложат на пазара. Това може да се определи само като липса на далновидност и предвидимост в дългосрочен план. Не е тайна, че повечето големи зърнопроизводители, наричани често и с право латифундисти гледат на земеделието като лотария, от която чакат да ударят джакпота за да могат да подновят автомобилния си парк или да отидат до топли дестинации като Тайланд и Малдивите, вмести да инвестират разумно и да приложат бизнес логика, да продават когато им е изгодно например. Защото се оказва, че за тях нито 1200 лева за тон пшеница беше изгодно , до каквито нива стигна тя малко след нахлуването на Русия в Украйна, нито 450 лева каквато е сега, след успокояване на пазара.

Сега се блокира държавата, вместо да се разсъди разумно, че евентуален реекспорт на внесената украинска продукция може да доведе хем до нови приходи за бюджета, хем до това хазната да намери нови възможности за подпомагане. Ефектът от този протест ще бъде единствено краткотраен и съмнителен, а той ще доведе само до трупане на политически дивиденти от едни, за сметка на фермерите, чиито искания дори и да бъдат изпълнени на 100% , пак ще им е малко, пак ще се оплакват че едни ще вземат повече, а други нищо, и пак земеделието ни ще си остане на дъното.

От вчера старата къща на бул. Хр. Ботев си има нов стопанин. Дошъл не от кръговете на политическите партии, съставили новото правителство, а от бизнеса. И това пролича още в първото му изказване при поемането на поста от досегашния служебен министър Явор Гечев. За разлика от политиците, които твърде често се оплитат в приказки, без да казват нещо съществено, Кирил Вътев с малко думи постави ясно и точно основната си цел- да направи работата в земеделското министерство по-ефективна и резултатна. Не вярвам да има земеделски производител или представител на хранителната индустрия, които да не искат от държавната администрация управляваща сектора да работи по-ефективно и по-резултатно. Повечето оплаквания от браншовете които чуваме са свързани или с липсата на диалог, или ако пък има такъв от страна на министерството, той не води до желаните от тях резултати. Причината за това е може би че ведомството е било ръководено в повечето случаи от политически фигури, прокарващи определени политики, които са далеч от това, което се случва по веригата от полето до масата.

Като прагматик и индустриалец Вътев добре разбира, че един сектор като земеделието и храните няма нужда от много браншови организации, от които вредите са повече от ползите, защото практиката всеки сам да тегли чергата към себе си, без да се интересува от положението на съседа до сега не доведе до нищо хубаво за земеделието. И той като инициатор на иначе една добра идея за създаване на агрокамара, която после пак по български обичай беше разделена и разтроена е наясно, че с толкова много организации без представителност, няма как да се прави ефективен и печеливш бизнес от земеделието. В тази връзка един от поетите от него ангажименти бе , да сложи ред в кашата с браншовите организации. Ако успее да въведе ред в хаоса с организациите, Вътев ще съумее да се опази и от опасността да изпадне под влиянието на някои от по-големите и борещи се за надмощие браншове, каквито опити са правени при негови предшественици. Като контрапункт на хаоса у нас ще спомена , че в Швеция съществува само една федерация на фермерите.

Друго струва ми се логично решение е връщането на храните под шапката на министерството, там където им е мястото, и в това едва ли има човек, който да не е убеден. Защото на полето не се произвежда нищо друго освен храната ни, която под една или друга форма на преработка достига до трапезата ни. А какво по-голямо удовлетворение за производителите и за нас потребителите би имало от това, тя да идва от български суровини?!

Кирил Вътев не спомена какви ще са намеренията му по отношение на не по-малко обърканите поземлени отношения, но с оглед и на това, че за промяна в тях се иска една цялостна реформа, това сякаш е по-добре, отколкото да обещае нещо, и после да бъде обвинен в празнословие като някои политици.

Интересното е че горите ще отпаднат като субект от абривиатурата на министерството. Дали това не означава, че ще се изпълни мечтата на десетки лесовъди, горският сектор да бъде отделен в отделна агенция, която да го управлява? За да стане това факт, ще е нужна политическа воля за да бъдат спрени практиките, горите да се ползват като феодални имения за запълване на партийни каси и чекмеджета.

Струва ми се, че ако Кирил Вътев успее да сложи ред в работата на чиновниците от голямата стара къща на бул. Христо Ботев и оправи кашата с браншовите организации, то земеделието определено ще тръгне по правилния и печеливш коловоз, а вкрая на мандата на Кирил Вътев ще можем да напишем само: Министърът-предприемач, който постави началото на промяната в земеделието.

В спиралата от избори, в която заживяхме пак дойде времето, в което политиците бе значение на ориентацията им отново подхванаха мантрата с високите цени на храните. А че те са високи е видно даже и от самолет. Достатъчно е човек да се разходи между рафтовете на който и да е магазин от голяма верига и да види само цените на някои плодове, зеленчуци и млечни продукти. Производителите обаче са най-малко облагодетелствани от настоящия ценови климат.

И всичко това идва на фона на крещящ дефицит на български плодове и зеленчуци, на забрана на турския износ на домати включително за България и и на не малък риск от повторение на грешки в субсидирането на производителите на храни, респективно плодове и зеленчуци, които хептем ще превърнат българските краставици и домати в лукс. Всъщност при други условия за българските производители не би било никак лошо, че се ограничава турският внос, по различни причини, нещо за което те настояват от години.А за последното е нужно само да се приведе един пример, отпадането от субсидирането на плодовете и зеленчуците, отглеждани в оранжерии с хидропоника. От земеделското министерство така и не отговориха, защо оранжерии с подобни системи няма да получават подпомагане.

Сещам се тук за една прогноза на Антоанета Божинова мисля от времената на пандемията, когато тя каза, че скоро плодовете и зеленчуците ще станат лукс. Е, това време май дойде много по-бързо, отколкото всички ние като потребители очаквахме. Въпреки оптимистичното настроение на служебния земеделски министър Явор Гечев, според който цените на някои храни в магазините могат да бъдат намалени с до 30%. Дори и на потребителите обаче би им било трудно да повярват, че подобно чудо може да се случи, и то с мерки от държавата за регулиране на цените на пазара, а какво остава за производителите на първична земеделска продукция тоест самите краставици и домати в случая.

Няма как подобни мерки да не се отразят на тях, особено на фона на големите им разходи за енергоносители и торове. Производители, които са планирали своето производство при едни нива на разходи, ако въобще са могли да ги планират, няма как да не бъдат засегнати и то негативно при условие, че цените по магазините бъдат изкуствено свалени. Не е тайна, че оформилата се от години хищническа политика на веригите спрямо производителите е такава, защото законите им позволяват да въвеждат различни практики, които на нас като обеднели потребители, стремящи се към промоциите може и да не изглеждат нелоялни, но не е така за самите производители, за които подобни практики са убийствени, защото на тях им се искат допълнителни такси и таксички за включването им сред промоциите.. И не стига че им изкупуват продукцията ако въобще я има на безценица, а и като ги натоварят с допълнителни такси и освен това продават при изкуствено занижени цени, мислите ли че на производителите на плодове и зеленчуци ще им е хубаво?! Е ,няма как. Няма икономическа и каквато искате логика за това.

А що се отнася до политиката касаеща земеделския сектор, тя беше подложена на критики още по време на така наречените разяснителни срещи по стратегическия план. По време на една от тях председателят на Националната асоциация на оранжерийните производители Венелин Георгиев заяви, че както политиката на министерството така и стратегическия план са правени на тъмно и без реално участие на браншовите организации. И особено оранжерийните производители посрещнаха много болезнено факта, че оранжериите с хидропонни системи за отглеждане на плодове и зеленчуци са отпаднали от подпомагане.

„Някой ни е изолирал, тези които имаме оранжерии на хидропоника. Не искам да говоря дали оранжериите които са на почва или био дали имат бъдеще, но то няма препарати за нематодите. Не виждам как при липса на препарати, земеделските производители с оранжерии на почва ще могат да покрият разходите си“, очерта нерадостната картина Георгиев.

На фона образно казано на цунамито, което се задава за българските производители на плодове и зеленчуци, заигравката с цените по магазините от политиците в удобен за тях предизборен момент с цел да набират електорални точки, ще се стори за едни като слънце след дъжд, но на други ще им дойде като гръм от ясно небе. Политиците са изпаднали в такова предизборно опиянение, че не усещат, че си правят майтап и с малкото останали производители, на това, което и те слагат на масата. И вместо да се замислят за това което говорят, е е крайно време за мерки на държавно ниво за спасяване на сектора, но не само със субсидии, от които те пак ще вземат трохи или някакъв си измислен de minimis, а със създаване на нормален бизнес климат.

Защото диагнозата поставена за бизнеса от Георгиев е ясна и недвусмислена:“Ако тази година не го подкрепите, той си заминава.“ Тогава и политиците няма да имат дан да се занимават с каквито и да са цени, защото в магазините вече и без това няма български плодове и зеленчуци. Според оценки на друг браншовик-Георги василев, в момента само около 1% от плодовете и зеленчуците в магазинната мрежа са българско производство. А народа си го е казал- три пъти мисли, един път режи. Това важи особено за политиците, и особено преди избори.

Ако се направи бегъл опит за сравнение между 2021 година с вече отминаващите 12 месеца на 2022 година, приликите за българския фермер ще са повече, отколкото разликите. Краят на пандемията с нищо не подобри бизнес климата, тъй като рано рано беше заместена от войната в Украйна. Тя на свой ред доведе до невиждани сътресения на пазарите на суровини, и особено на тези за торове и препарати чиито основни получатели са тъкмо фермерите. Това ги постави пред избор, дали да намаляват нормите на торене и и нивото на защита на растенията и в какъв порядък да изберат културите, които да отглеждат за следващата кампания, така, че да намалят още повече използването им. Сякаш войната по естествен път изпълни едно от въжделенията на бюрокрацията в Брюксел за намаляване на торовете и препаратите за растителна защита използвани от фермерите чрез практическото спиране на различни големи мощности за производството им.

Спиралата от избори във вътрешнополитически план не роди нищо друго освен кой от кой по-импотентни парламенти, в които преобладаваха политическите игри, вместо реално и обърнато към обществото законотворчество. Агробизнесът продължава да е заклещен от администрацията и силно зависим от иначе редовно получаваните субсидии. Положението на браншове като плодове и зеленчуци и животновъдство изглежда неспасяемо дори и от субсидиите. При тях оцеляването е поставено на карта а войната постави пред ликвидация и без това слабото оранжерийно производство.

Липсата на стабилна законодателна власт и управление от служебно правителство, което реално нищо не може да променя изкара неколкократно през годината различни фермерски браншове на протест. Притесненията им бяха основно свързани с готвения стратегически план, който след поправки и отговори на коментари от Брюксел все пак мина. И те се оказаха съвсем основателни, след като едва приет, по настояване на бранша се заговори за промени в него които да бъдат внесени още през януари. Все пак последният парламент успя да приеме набързо законовите промени, които да официализират прилагането на стратегическия план от новата година.

Виждайки че става все по-трудно да се оцелява в условията на непрестанни сътресения, част от бранша погледна самоинициативно към създаване на обща камара не отгоре надолу, а обратното, което е може би по-естествения, но и по-продължителен път. И тук отделните браншове бяха поставени пред избор, дали да се включат или не в тази инициатива, особено и след появата на съмнения, че е свързана с бъдещи политически проекти. А земеделците у нас винаги са повтаряли и натъртвали, че не искат да бъдат свързвани с каквито и да са политики извън тези в сектора.

Убедени сме че ако се направи анкета сред повечето фермери, дали новият стратегически план би променил нещо, отговорът ще е по-скоро отрицателен. Първо защото българското земеделие е само една бразда от играта на големите, и второ, защото се запазва същия модел на подпомагане който води само до задълбочаване на както на дисбаланса между браншовете, така и на различията между нашето и европейско земеделие. И този дисбаланс няма как да бъде спрян без мерки от страна на държавата, с които различните сектори да бъдат извадени от унизителната категория „!чувствителни“ , наложена им от политиците. Тези мерки могат да са свързани с широко популяризиране например на алтернативи на субсидирането като използването на различни финансови инструменти, като се даде възможност на самите групи и организации на производителите да създават и упавляват собствени взаимоспомагателни фондове. Представяте ли си какво му е на един производител на чушки и домати непрекъснато да му набиват в главата, колко чувствителен е секторът, как държавата нищо не прави за неговото стабилизиране?! Или на един животновъд в полупланинските райони, който не знае с какви и сколко пасища ще може да оперира през следващата година?! И държавата пак да я няма, законодателната власт пък хептем защото живеем в държава, в която политиците стават все по-късогледи и с все по-ограничен периметър на мисъл и действие- само от избор до избор, без да се създават така нужните не само за земеделието, но и за икономиката достатъчно стабилни основи, че не да се чудят дали ще оцеляват, а как да надграждат и просперират. С мислене от избори до избори обаче, това няма как да се получи.

По всичко изглежда, че ако въобще мине в парламента, в проектокабинета на проф. Н. Габровски ще има познато лице за министър на земеделието- Васил Грудев, който вече беше заместник министър на ведомството във втория кабинет на Борисов. За последно Грудев беше в структурите на министерството между средата на 2019 и средата на 2021 г. Преди това е работел във фонда от 2006 до 2013 година. Грудев е бил и служебен министър на земеделието в правителството на Георги Близнашки, назначено от бившия президент Росен Плевнелиев. Освен връщането на Грудев се предвижда и връщането под шапката на министерството на храните и горите. Както е известно поради краткия живот на предходния парламент, планираните от „Продължаваме промяната“ промени, с които се целеше изваждането на храните и горите от ведомството така и не бяха официализирани.

Улисани в своите предизборни ремонти в процеса на гласоподаване, политиците демонстрират не само че са късогледи и не умеят да гледат на политиката и властта с далечна перспектива, но и безхаберие към суверена, който се грижи за тяхното изхранване и просперитет. Най-потърпевши от царящия политически хаос в страната и от това късогледство са онези които се занимават с правенето на бизнеси то бизнес с това, което слагаме на масата си. На политиците обаче сякаш не им пука, въпреки все по-тревожните сигнали и притеснени на всички онези, които произвеждат храната ни. Сигнали свързани не само с все по-видимите промени в климата, с нарушени логистични коридори и стагнация на пазари, но и със стагнацията на държавността.

И няма как да е иначе , след като за втора поредна година вместо да се занимаят с бюджета за новата година, политиците се занимават с промени в пустия избирателен кодекс на средношни маратони достойни по своето безсмислие да попаднат в книгата за рекордите на Гинес.

Като едно обобщение на времето в което всички живеем, време в което кризите следват една след друга, и време в което не само фермерите, но и всички останали не са сигурни дали уравнението включващо приходи и разходи утре, другата седмица или другия месец няма да се окаже без логическо решение са думите на Ангел Вукодинов: „Всеки човек се притеснява по малко от всичко, но това, което мен най-много ме притеснява е безхаберието. „Когато ти не знаеш къде отиваш, какво ще правиш и нямаш някакъв план, нямаш средства да се образоваш в търсене на пътища за изход, тогава се чувстваш най-притеснен.“

За да се създадат условия за една дългосрочна перспектива обаче е нужно далновидно мислене и действия не в търсене на собствена облага, а в търсене на сигурност за цялото общество, за всички в една работеща икономика. Как например едно стопанство да планира разходи в дългосрочен план, след като държавата остава за втора поредна година с бюджет от 1/12 та част от предходния? В държава в която и заради политическите битки не е ясно, дали ще има достатъчно средства за покриване на щети от измръзвания на земеделските култури или за ваксинация на животните през следващата година, защото такива в най-оптимистичния вариант могат да се осигурят едва през април или май с приемане на нов бюджет?!

Всички онези, които ни представляват в изпълнителната и законодателна власт задавали ли са си въпроса, какво биха сложили на масата ако да речем фермерите проявят късогледство и решат да засадят само 1/12 от площите си с пшеница и царевица или да оберат 1/12 от ябълките,доматите и пипера, отгледат само 1/12 от птиците и свинете. Или издоят само 1/12 от млякото?! При тях не става дума за безхаберие, защото човек с бизнес, на който отделя цялото си внимание и енергия е немислимо да прояви подобно нещо, а за придвидимост, която сега отсъства и логиката подсказва, че когато държавата я няма, а политиците се бият за или против хартиената бюлетина, всеки стопанин се стреми да свие производството в опит да намали негативните последици върху бизнеса си или въобще да излезе от него.

Политиците няма откъде да излизат. Някои от тях са своеобразни ветерани в парламента. Дотолкова са се ояли с власт, че късогледството им вече не им пречи, то се е превърнало в безхаберие. Единствено за своето оцеляване те се грижат в перспектива поне за още четири години. Ако може. А другите как ще оцеляват да се оправят сами. Да де , но дори в древен Рим са знаели, че само със зрелища не се живее, а трябва и хляб. А именно храната ни вместо да е поставена на пиедестал пред нас, си стои някъде отзад зад кулисите на политическите представления в очакване на това, актьорите в тях да прогледнат, и да се избавят я от своето късогледство, я от своето безхаберие.

Установените сега 12 хил. фалшиви животни е само драскане по повърхността на корупцията в земеделието

„Виждаме, че от служебното правителство излезе информацията, че от системата са махнати 12 хил. животни, които са взимали субсидии, но истината е, че първият кабинет който започна реална борба с корупцията беше нашият. Това има реално отражение върху цената на храните в магазина. Когато системата е затлачена с фалшиви животни, това не позволява на реалните животновъди да предложат реална цена на месото и млякото““, заяви в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ бившият заместник министър на земеделието Иван Христанов. Според него субсидиите дадени за фалшиви животни са потънали в БМВ-та, Майбаси, Бентлита и в медиен ресурс. „Тъжната истина е, че тези 12 хил. животни изглеждат като драскане по повърхността“, добавя Христанов.

Той заяви още , че в името на приемането на редица нормативни актове, които да направят възможно усвояването на 16 млрд. лева в земеделието е подал ръка и към ляво и към дясно за да има една работеща земеделска комисия. ГЕРБ обаче по думите му са гласували срещу неговата кандидатура за председател на комисията с мотива „липса на компетентност“. „Тук става дума за директно саботиране на българската трапеза и интересите на земеделците“, добави още той. Според него работата на земеделската комисия в парламента трябва да се насочи към осигуряване на земеделците, продоволствената сигурност и българската трапеза. „По отношение на подпомагането на земеделските производители, трябва да приемем от една страна политиките,на които ще се базира то, а от друга да отстраним слоевете от корупционни практики, благодарение на които са се крадяли тези пари“, каза още бившият заместник земеделски министър.

По отношение на агенцията по храните Христанов заяви, че служебното правителство трябва да обърне по-голямо внимание, защо на практика там се е стигнало до връщане на всички кадри на мафията, което компрометира усилията им за борба с корупцията на ГКПП „Кап. Андреево“.

Бившият заместник министър на земеделието добави още, че от неговата партия са готови да подкрепят всяка конструктивна политика, без обаче да влизат в безпринципни коалиции с партии, станали символ на провала на прехода, на корупция, задкулисие и интригантство.

„За случващото се в БАБХ питайте президента Румен Радев. Явор Гечев ми каза, че отгоре му е било наредено за моята смяна“, каза пред представители на медиите днес бившият шеф на агенцията и настоящ депутат от „Продължаваме промяната“ проф. Христо Даскалов. Като депутат и бъдещ член на земеделската комисия проф. Даскалов заяви, че ще работи за интересите на българското земеделие и екология.

Като повод за освобождаването му той посочи негово пътуване в чужбина по проект и две размествания, които е направил след връщането му. Конкретният повод обаче е подписани два документа свързани с отнемане на лиценза на „Евролаб“- нотариална покана за напускането им, и искова молба за обявяване на договора им за нищожен. „Мен ме смениха заради втория документ“, добави проф. Даскалов. . Ситуацията на ГКПП „Капитан Андреево:“ определи като „ренесанс“. Защото първоначално се е предвиждало като стратегически за националната сигурност на ГККП „Капитан Андреево“ да се обявят шест сгради, а за такива са били обявени само две,, докато другите си остават на частната фирма. Според него капацитетът на пункта вече не може да поема трафика от камиони. :Държавата трябва да помисли как да се разшири той, защото ако дне се обработват 70 хил. камиона при условие че е направен за 45 хиляди , а след две три години ще са 90 хиляди. Тук вече държавата трябва да си направи сметката, не става дума само за „Евролаб“, но за да върви далаверата колкото време откраднат толкова, все си е 100 милиона“, добави още бившият шеф на агенцията по храните.

Ще успеят ли земеделските производители в условията на политическа безисходица да постигнат единство?!

Изходът от поредните предсрочни парламентарни избори показа, че политиците не са способни да ни дадат това, което ни се иска на всички ни, единение и работа в името на всеобщото благо. Убедени сме , че ако се направи кратка анкета, 90% от хората ще изразят мнението, че им е писнало от избори. Суверенът е този, който има крайната дума, а в политиците са тези, които трябва да намерят най-точния механизъм, че сложната мозайка от интереси да даде резултат.

Ако земеделските производители биха били попитани за ефекта от толкова много избори, можете сами да се сетите, че преобладаващият отговор ще е „никакъв“.

Много пъти е ставало дума, че като всеки бизнес , и земеделието има нужда от по-малко политически сътресения и повече административна подкрепа. Че то не е в цветущо положение са показателни два факта, случаят с пловдивския агробизнесмен Красимир Кумчев, изкоренил градините си с ябълки, и опитът отвън да се намери спасение точно за сектора на растениевъдството и дошлата у нас спасителна мисия от Нидерландия. Едва ли трябваше да дойдат нидерландците, за да ни обясняват, колко ни е зле земеделието.

В условията на превръщащата се в перманентна политическа криза, последното измерение на която се оказаха родилните мъки на новия парламент, все по актуален става въпросът, дали земеделските производители са способни сами да намерят онова така отдавна мечтано единство, така че сами да си помогнат за своето спасение. Защото както знаем е казано, че спасението на давещият се е в ръцете на самия давещ се. Крайно време е на кооперирането да спрем да гледаме като на бреме от миналото, а земеделските производители сами да го подемат, като единствена спасителна сламка.

В интерес на истината сигнали за търсене на общо единство в последно време особено сред средите на представителите на растениевъдния бранш не липсват. Остава да се тръгне от думи към дела, и така мечтаната земеделска камара да стане факт в един момент. При условие, че Бог е високо, а цар-далеко, земеделските производители сами трябва да намерят изход от една толкова сложна икономическа и политическа ситуация. Да , добре е че служебното ръководство на министерството се опитва да подготви добра законодателна основа за промени както насочени към стратегическия план и плана за възстановяване, така и към решаването на вечни проблеми като този с пасищата, но когато няма стабилна законодателна власт, това могат да си останат в най-добрия случай само намерения. Отдавна се знае, че особено в поземлените отношения е нужен не кърпеж на законодателството, а концепция за цялостната му реформа и напасването им на съвременните реалности. Без единен бранш, който да удари по масата, и да постави ясно и точно исканията си за промени в законодателството, политиците пак ще гледат да минат метър. Както е известно и без единство, земеделските производители не могат да имат никаква чуваемост в Европейската комисия.

Що се отнася до това, което им предстои, фермерите убедени сме с тревога ще очакват как ще се развърже икономическият възел, На фона на непосилно високи цени на енергоресурсите и торовете, на фона на свит пазар и потребление, картината за мнозина от тях не изглежда никак оптимистична. Пъзелът за това, каква реколта може да се очаква през новата стопанска година, ако вземем предвид народното вярване, че на Димитровден годината на полето приключва , изглежда не по-малко труден от политическия. Защото каквото посееш, такова ще ожънеш е максима, която важи с еднаква сила както за фермери, така и за политици.

Според данните на аграрното министерство за сеитбата на есенниците, кампанията особено при пшеницата, ръжта и ечемика върви с „по-бързи темпове“ от миналата година, а площите с тези култури се увеличават над два пъти. За сега поне цифрите показват, че не се сбъдват прогнозите за намаляване на обработваемите площи с изключение на тези при рапицата заради нарасналите икономически разходи. При някои зеленчуци като домати и зеле също се наблюдава увеличение в производството, който според министерството се дължи на нарасналия обем на обработваемите площи, като дори оранжерийното производство на домати и краставици е над миналогодишното. Така накратко очертаната картина поне от статистическа гледна точка показва, че земеделските производители пак са се потрудили за насъщния ни. Сякаш само политиците им остават длъжници. Само ако постигнат единството си, земеделските производители могат да накарат политиците да се събудят от обзелата ги летаргия, и да започнат да се трудят в името на хората. Дали това може да се случи по-скоро, ще видим през задаващата се зима, когато организационната работа средд различните браншове може да измести работата на полето, за да може напролет надеждите да са подплатени и със солидно единство. Тогава може и да се зададе светлина в тунела, а положението да не изглежда неспасяемо…

Политическата безтегловност изправя бизнесите до стената

Улисани в играта си на избори, продължаваща вече почти година и половина, политиците у нас сякаш забравят каква е основната им роля, отредена им от суверена. Да градят стабилно управление от негово име и да създават условия, така че онези, които произвеждат благата да имат нужната сигурност и административен уют, защото не бива да забравят, че именно те заработват заплатите им.

Вместо това втурнали се в своите игри , политиците забравят тази си роля, умишлено или не създават все по-големи разделителни линии, наслагващи все по-голям антагонизъм и недоверие у суверена, който си го изкарва пред урните, оформяйки с гласа си патовата ситуация, на която май и след поредните избори няма да и се види краят.

А бизнесите са изправени пред колапс в условията на война, политическо безумие и сякаш необратими климатични промени. И тук не става единствено дума само за земеделието, което все пак получава не малък дял подпомагане, което пък с всяка изминала година по признанията на хваналите кормилото на властта става все по-безпрецедентно. Става дума за всички видове производства, за които отсъства най-вече всякаква предвидимост и законодателна власт, която да реагира своевременно на променящите се условия. Отгоре на всичко за икономиката се задава период на рецесия. Това ще означава период на време с отрицателен БВП, а това от своя страна ще означава период на намалено производство и най-важното на намалено потребление. Така колелото на рецесията ще се завърти по цялата верига- от производители през преработватели до потребители.

Сред земеделските производители първи от ненормалната обстановка в държавата изреваха най-мощните- зърнопроизводителите. За земеделските производители икономическата рецесия преведено ще означава намаляване на обработваемите площи или поголовието от животни за да компенсират повишената себестойност на произвежданата от тях продукция. Намалени мощности на преработка поради скъпи суровини или търсене на по-евтини такива какъвто е случаят с некачественият миналогодишен украински слънчоглед. Тази рецесия се усеща вече и от потребителите, които започват да търсят по-евтини храни в условията на галопиращи цени.

Разбираеми са тревогите на земеделските производители от политическата безтегловност в която е изпаднала държавата , свикнали да мислят с два, че и с три хода напред. Активната за тях кампания е пред приключване, реколтата добра или не е събрана, и те се замислят как да се готвят за новата. А в условията на непосилно високи разходи за горива и торове, задачата им как да го сторят изглежда твърде сложна за решаване. Защото не е само до това да сложиш семенцето в земята и да чакаш да се роди плод. Трябва да му дадеш нещо повече за да оцелее и да роди. А как да го подхраниш като не можеш да си позволиш скъпи торове и препарати. Няма и животни, от които да вземеш естествена тор. Да не говорим, че тя трябва да престои за да е използваема. Как да отгледаш нещо, като не знаеш какви изненади ти готви природата?! А тя напоследък не е много благосклонна. Доказа го с последните аномалии- наводнения и вълни от горещо време с екстремно високи температури и непознато до скоро в редица региони на Европа безводие.

В подобни условия каквото и земеделие ще е все по-скъпо начинание, защото природата все повече ни напомня, че вече няма да търпи да я оголват, обезлесяват, обезводняват и опустиняват и пуска в действие своите защитни реакции срещу човешката безотговорност и политическа глупост.

Някои биха казали, че в подобни условия спасението ни включително и на земеделието се крие в технологиите. С 3D принтерите вече може да се прави почти всичко. С тяхна помощ обаче все още не може да се влияе на природата, защото климатът си остава най-важния фактор, когато говорим за земеделие, и това е важало както за периода на неолита, когато човеците са тръгнали да развиват събирачество на семена и да ги култивират, така и за времената на технологични революции в които живеем, когато можеш да си напечаташ мост или сграда само с един принтер.

Единственото което поне до момента не подлежи на конвейрно производство са семенцата за благата които слагаме на масата, и политиците, които са отговорни за създаването на нужните условия, така че пред производството им да има възможно най-малко пречки. И нека последните се замислят за това, какъв е приносът им за това в последната година и половина. Защото нито природата, нито бизнесите или суверена ще се съобразяват вечно с тяхната игра на избори…

За втора поредна година лятото не ни изненада както с екстремно високите температури и повсеместното засушаване, така и с това че се заформи като своеобразен нов сезон на обещанията. Интензитетът им се повишава до червено подобно на температурите, и не се вижда края, защото за целокупното население следва поредния изборен тест. Преди избори, най-силното оръжие на кандидатите за политическа слава са тъкмо обещанията.

Ако започнем хронологично, първо в нашия случай бяха обещанията на вече отишлото си ръководство на земеделското министерство, за една добре работеща административна машина, оставена в наследство на новите, за перманентна работа по стратегическия план, за ОК реколта и за спокойно посрещане на продоволствените нужди. После дойдоха новите, които обещаха в спешен порядък да изгладят несъвършенствата в работата на последните, да продължат работата по стратегическия план и да подготвят нужното законодателство така че например да се улеснят трудовоправните взаимоотношения. А, и да се спре забавянето на проекти във фонда, което явно е повече от десетилетна практика, щом като всеки нов шеф на ДФ „Земеделие“ идва с подобно обещание. Само дето времето не стига, както за неговото изпълнение, така и за провеждане на също обещаните реформи за повишаване ефективността на неговите структури. А щом като има проблеми с движението на проекти по вече остарялата програма, явно има нужда от структурни промени. Иначе не е лишено от логика предположението още от сега, че може да се очаква закъснение и в прилагането на интервенциите от новия план, пак заради липса на капацитет.

И как производители да чакат изпълнение на тези обещания, очевидно с политически привкус, след като мине не мине, шефове на основни ведомства в министерството се сменят на всеки три месеца? Как да се очаква приемане на каквито и да са читави законопроекти, които уж да са в тяхна полза, като от година и половина няма нормално работещ парламент. До края на годината оптимистичният вариант е, поне да се сформира нов състав на парламента, а песимистичния , до Коледа да не успее да се състави нов кабинет, и ново завъртане на колелото на късмета, което съвсем ще удължи сезона на обещанията.

На фона на климатичните промени, галопиращи цени и непосилно високи разходи на производителите обаче съвсем не им е до политически обещания. По-важното им е как да набавят храна за животните за зимата, и семена за сеитбата. Как да променят своите технологични схеми, така че да минимизират негативния ефект както от високите цени било на фуражи и торове, така и от промените в климата. Ето защо ако няма с какво да нахранят животните си през зимата или с какво да засеят през есента и пролетта, за земеделските производители, обещанията на политиците са като мираж в пустиня. Пустиня в каквато Европа като нищо може да се превърне, с оглед и на все по-продължителните като време тенденции на суша в последните години. За политиците обаче е време за обещания. Сезон пореден…

Липсата на новини е може би добър знак за земеделските производители и земеделието като цяло

Ако са тръпнели пред екраните на смартфоните, гледащи пресконференцията на служебния министър на земеделието Явор Гечев или следейки сводките за новини от нея, фермерите щяха да останат изненадани от липсата на каквито и конкретни новини поне към този момент. Не получихме отговор както на въпроси за предстоящи персонални промени по подопечните на земеделското ведомство агенции, така и за това, дали ще се поддържа досегашната политика и предложените в обществения мир структурни промени що се отнася до излизането на агенциите по горите и по храните. По всичко личи, че и моделът на държавните предприятия в горския сектор с „всичките му кусури“ ще претърпи по-скоро еволюция, отколкото революция.

Разбира се особено в условията на повсеместни промени в държавната администрация, отпочнати от назначеното служебно правителство в други сфери , липсата на такива в земеделието показва че поне в тази сфера се залага на реализма пред реваншизма. На приемственост на добрите практики и идеи пред отхвърлянето или зачеркването им. Със съзнанието, че екипът на Явор Гечев е преходен и с временен характер, който за три месеца трябва да довърши работата на предишното ръководство на министерството. Ако пролича известна критична нотка към доскорошното ръководство на министерството, то тя беше насочена главно към това, че в определени моменти се е залагало повече на ПР, отколкото на реални действия, и от разводнените функции на отделните заместник министри. Иначе по отношение дейността на БАБХ по случая „Капитан Андреево“ бяха изказани пълна подкрепа и адмирации за направеното. Това все пак дава надежди, че държавата може да прогледне и да си влезе в ролята при управление на дейности и процеси по контрол особено по границите, които както се видя носят  не малко пари на бюджета. Дейности от които неясно защо беше абдикирала в продължение на повече от десет години.

Разбира се земеделските производители могат да са спокойни, че сътресения при получаване на средствата по различните програми и мерки няма да има. От пресконференцията на Гечев не стана ясно, дали и във връзка с новата сеитбена кампания земеделското министерство възнамерява да иницира пред ЕК специфична държавна подкрепа например за снабдяване на производителите със семена и торове.

В същото време служебното ръководство на министерството ще трябва да се справи с един хроничен проблем, изоставането в обработката, а оттам и в одобрението на проекти по вече старата селска програма, където над 2500 проекта все още са на изчакване. Уверенията, са  че и заради правилото N+2 страната ни почти няма да загуби средства по нея.

Не е новина и че основната задача на Явор Гечев и неговият екип ще е довършването и окончателното подпечатване и одобрение на стратегическия план, като един от най-важните документи за развитието на българското земеделие за следващите пет години. Това ще означава успешно приключване на диалога с Брюксел по изпратените от него бележки, като тук Гечев обеща: „Очаквайте изненади“, по отношение на иновациите и дигитализацията, които сякаш бяха загърбени от неговия предшественик Иван Иванов, и странно защо не намериха място в изпратения към Европейската комисия вариант на стратегическия план.

Сред въпросите, които предстои да намерят решение е и този с пристигащото у нас украинско зърно, , за което се обеща да бъде намерен механизъм за стриктен фитосанитарен контрол и за съхраняването му отделно от българското. Междувременно реколтата макар и не рекордна, се очаква да е между 6 и 6,5 млн. тона пшеница.

Ако има нещо, което да притеснява земеделските производители с планове за нови инвестиции, това е липсата на яснота по дълго чакания план за възстановяване и развитие. Както по стратегическия план, така и по него, Явор Гечев увери, че ще се търси не просто усвояване на някакви средства, а ефективност и целесъобразност. Първите средства по плана трябваше да постъпят у нас още през юни и юли тази година. Политическите трусове и блокираната работа на парламента обаче отлагат този хоризонт поне за края на годината. Очаква се липсата на законодателна власт да забави още повече този процес. Хоризонтът сега е през октомври и ноември да тръгнат все пак някакви процедури, но Гечев призна че по четирите мерки визиращи земеделието, в този план има само „бели листа“, които тепърва ще трябва да се изпълват със съдържание, преди да се приемат и утвърдят каквито и да са процедури и да се отворят каквито и да са схеми. Това ще бъде и другата основна задача на новия екип на земеделското министерство, да подготви нормативните основи за прилагане на мерките касаещи земеделието в плана за възстановяване, така, че той да не остане още дълго на трупчета.

С непрекъснати смени по върховете, държавната администрация продължава да девалвира в очите на хората

На новото служебно правителство, четвърто по ред му бяха необходими само два три работни дни за да започне с въртележките по върховете на различни държавни администрации. Областните управители не ги включваме в сметките, защото те биват сменяни като непотребни носни кърпи от всяка власт. Сигнали за това, че назначеното от президента Румен Радев служебно правителство ще води не само държавна но и кадрова реваншистка политика долетяха още в назначаването на новия кабинет, когато за земеделски министър беше назначен Румен Гечев, който макар и експерт и в дълбочина запознат с проблемите на земеделския сектор, очевадно не беше сред политическите фаворити на Корнелия Нинова в БСП- партията управлявала земеделското ведомство в последните около седем месеца. На своите постове като заместници на Гечев бяха върнати Крум Неделков и Георги Събев, а днес последваха нови рокади , като бившият шеф на фонд „Земеделие“Борис Михайлов пое приходната агенция, а митниците се сдобиха с Павел Герински като временен шеф.

Няма спор, че всеки ръководител в държавната администрация иска да работи със свои хора. Спорното е, че промените по върховете на администрацията се правят на по няколко месеца и и трайността им е с изключително къс хоризонт от шест и дори по-малко месеца. Подобен къс хоризонт съпътстван от непрекъснати смени обаче девалвира държавната администрация в очите на обществото. Още по-тревожното е, че тези промени се правят без да се стъпва на каквито и да е анализи от дейността на досегашните ръководства на административната машина. Подобни анализи не могат да се направят за ден, още повече по тях да се даде критична оценка от министри, застъпили по-малко от седмица в топлите си кресла, и съзнаващи, че след два месеца ще трябва да ги освободят. Тогава не е трудно да проследим тънката нишка, че предстоящите предсрочни избори са главният мотив за административните промени.

В условията на политическа и икономическа криза страничният наблюдател се пита, кое е по-добре, да се осигури приемственост или да се сменят кадрите с „наши хора и дали за два месеца на власт подобни промени няма да увеличат скърцането в колелата на държавната машина, вместо да направят движението и по-плавно и без сътресения. А такива определено има, макар да не са видими на повърхността. Освен всичко това, на подобни промени едва ли и Брюксел гледа с добро око, тъй като там вече не знаят с каква администрация от българска страна да работят. Бизнесът сигурно също е в потрес, защото подобни служебни въртележки са знак за всичко друго но не и за стабилност на администрация и държава като цяло.

Промени в 38 закона и 22 наредби срещу 1,3 млрд. лева от плана за възстановяване. Изготвяне на становища по 405 коментара на Брюксел за да се сложат нещата в ред с новия стратегически план в земеделието, който поне да даде институционална подкрепа на фермерите. Намерението за изваждане на БАБХ и агенцията по горите от земеделското министерство с обещанието за по-голяма прозрачност май въобще няма да се случи с оглед и на надигането на мафията след случая „Капитан Андреево“ и вилнеещото самоуправство на местни башибозуци в горите.

Към момента администрацията е дала своята гледна точка по под 50% от коментарите по стратегическия план. обещанията са до септември всичко да е наред. Обещанията на политиците бяха обаче, че и до юли парите по плана за възстановяване трябваше да тръгнат. С него би трябвало да се изпълнят и проекти свързани със земеделието . Вече сме краят на юли, а финансовото кранче от Брюксел все още остава затворено, заложените проекти са все още само на хартия, както и очакваните най-вече от обществото реформи в куцащата съдебна система. Условие поставено от Европейската комисия за да развърже кесията.

Законодателната немощ на последния състав на НС ще отдалечи още повече парите по плана за възстановяване, а стратегическия план ще продължи да е на трупчета поне до сформиране на нов адекватен парламент. Този уви нищо не свърши. Дейността на иначе една от най- активните в последните години парламентарни комисии- земеделската също пострада от късогледството на политическата класа, вторачила се в изборите като в поредна спасителна сламка за кариерите на очевадно неуспели или пък компрометирани от миналите им връзки с корупционни схеми и обръчи политици. В главите им сега на дневен ред вместо да витаят мисли за това, какво адекватно законодателство да приемат, с което да обуздаят галопиращата инфлация и да създадат механизми за подкрепа на българския производител, витаят сметките за уреждане на ново местенце сред 240-те.

Задаващите се нови избори обаче се очертава пак да объркат сметките на фермерите, които се чудят как да се справят с високите цени на торове, горива и фуражи. Да, агроведомството непрекъснато върти мантрата за безпрецедентната подкрепа от 3,4 млрд. лева за тази година, но неясното и бъдеще предвид нестабилната политическа ситуация пак ще насочи тези пари към всичко и към всички, без да се вземат предвид най-острите нужди за компенсиране на високите цени на торове, енергия, семена и фуражи. А в момента земеделските производители трябва да мислят дали въобще ще имат ресурс за нова сеитбена кампания, която след два месеца най-малко трябва да започне. При увеличени цени на торовете с почти 100% спрямо миналата година и на енергията с над 50%. Животновъдите пък ще трябва да си блъскат главите как да осигурят фуражи за зимата при цени с над 22% по-високи от миналата година.

Математиката за политическата ни класа обаче очевидно отново се свежда само до решаване на задачата , как да си осигури благоденствие на гърба на обикновените хора, като се пренареди на нови избори. Всеки едни избори обаче са нов безсмислен разход от милиони левове за бюджета. Бюджетът вече беше къде спорно къде не актуализиран, като е вероятно отново да се стигне до такава актуализация през есента, стига да има стабилно работещ и най-вече настроен към коването на закони парламент. По всичко изглежда обаче че нещата едва ли ще се променят кардинално , а патовата ситуация в законодателната и изпълнителна власт ще се задълбочи с навлизането на все по-ретроградното политическо мислене на разни псевдопатриоти, което рискува да тласне държавата към неизвестността, и да я отдалечи както от европейските норми за правов ред, така и от възможността да се възползва от финансовите инструменти предвидени за възстановяване, с което икономиката ни ще изостане още повече. И цялото това политическо разслоение у нас се случва на фона на конфликта в Украйна с всичките му политически, икономически и социални последици, икономическата рецесия в която влиза Европа, високите цени на енергията и не на последно място един не по-маловажен фактор особено за земеделието- сякаш необратимите вече промени в климата.

Всички тези фактори създават уравнение с повече от три неизвестни, на което политическата класа явно няма капацитет да намери решение. Политиците се държат като ученици по време на изпит по математика, на който се опитват да убедят учителката от ЕС, че с дребни сметки ще могат да получат заслужена тройка, но пак да са на добре платени изборни длъжности вместо да се стремят да спечелят обществен бонус като решат едно подобно сложно уравнение. Въпрос на математика. Да видим на края, чии сметки ще излязат.

Агробизнесменът с нови критики към земеделското министерство

Известният агробизнесмен Красимир Кумчев отново изказа силно критично мнение както за земеделското министерство, така и за провежданата от него политика. „Министърът на земеделието и екипът му са катастрофа! Не за седем, за седемдесет месеца няма да са в състояние да сътворят читав стратегически план за развитие на селското ни стопанство“, написа в профила си в социалните мрежи бизнесменът като добавя: “ Причината – преди да тръгнеш да ставаш гросмайстор, трябва да знаеш как се нареждат фигурите на шахматната дъска. Те не знаят.“ Кумчев цитира проведена анкета, в която 85% от участвалите производители са дали негативна оценка за работата на агроведомството, а това по думите му е оценка от хората, които произвеждат храната на българския народ. Кумчев призова преговарящите за нов кабинет да поправят грешката направена от Кирил Петков с назначаването на Иван Иванов за земеделски министър.

Горите като начин на политическа и икономическа употреба

Няма дошла на власт партия, която да не се е опитала при възможност да овладее горския сектор. Чрез непрозрачни конкурси за назначаване на политически креатури и чрез още по-непрозрачни търгове за дървесина, продавана на цени ощетяващи държавата с милиони, но пък захранващи съответните партийни каси по места. С дърва за огрев, продавани преимуществено на обикновените хора с правилните политически възгледи и нагласи. А повечето хора по места освен че са бедни с нисък социален статус са и с ниско ниво на образование, които трудно разбират какво се крие зад техните дърва за огрев.

За повечето от тях дръвцата зимъска са по-важни дори от хляба, защото ако нямаш дърва, даже питка не можеш да си опечеш. Грижат се за набавянето им далеч преди да е настъпила есента. Според данни на статистиката представени в проучване на неправителствената организация „За земята“ от 2018 година, на дърва и въглища у нас се отопляват около 40% от населението, като делът на хората, които използват само дърва или еко брикети за отопление е малко над 33%. При средна за страната употреба на дърва от 33% , в малките градове този дял е 34% , а в селата 65%. Ако тези проценти се обърнат в електорална подкрепа, ще означава образно казано, че който държи гората, ще държи и властта. Високите цени на останалите енергоизточници от друга страна прави дървесината като източник за отопление доста по-атрактивен вариант дори за по-големи населени места като велико Търново, където според земеделския министър в оставка Иван Иванов има заявки за снабдяване с дървесина на хора, които до момента не са се отоплявали на твърди горива.

Горите обаче изискват и правилно и професионално управление с оглед и на все по-силните последици от климатичните промени, свидетели на които за последно станахме тези дни в Италия, където се срути част от ледник. У нас обаче вместо за справяне с последиците от климатичните промени, в повечето случаи политиките по управление на горите са насочени към осигуряване на безценния електорат на партиите на статуквото, горите са превърнати във владения на местни феодали, а експертите които наистина разбират от управление на горите са изтласкани някъде на втори, а другаде дори и на трети план.

Показателен факт за това, че горите у нас се използват като инструмент за политически и икономически натиск на едни, и за облагодетелстване на други, е и изнесеният от депутата Александър Дунчев пример за начина на управление на две съседни горски стопанства. Едното с учебен характер управлявано от професионалисти от ЛТУ в Юндола, а другото в Ракитово, управлявано от назначени политически кадри. В единия случай продаваната дървесина е била на цена от 360 лева за кубик, а в другия е имало търгове без наддаване за продажба на дървесина на цена от 120 лева за кубик .

„Там където има реални търгове за които се играе по прозрачен начин и има цени, достигнати при предни търгове, се взема цена с 20-30% под нея, и тя се използва при оценките на следващите търгове като следваща цена. Това се прави от Юндола в продължение на две години, вследствие на което цената се качва защото и пазарната цена се качва и винаги е с 20-30% под пазарната цена“, казва Дунчев. Според него при търгове, при които има изтичане на информация се стига до договаряне на фирмите, което ощетява държавата, защото тя продава дървесината на трикратно по-ниски стойности от пазарната и цена.

Според земеделския министър в оставка Иван Иванов в региони именно като Ракитово, където имало над 30 дърводобивни фирми, нямало интерес от договорки при участие на търговете за дървесина поради изпитвания от тях недостиг на суровина. Ето защо те са поискали отмяна на заповедта на служебния министър проф. Христо Бозуков за забрана на сечите във вековните гори. Пред депутати министърът припомни, че една от водещите политики на новата власт в горите била свързана с електронизиране на търговете, а вътрешен одитен доклад на агроминистерството е констатирал редица пропуски в досегашната политика по горите.

„Трябва да направим категорична диференциация на това кой купува дървесината, дали тя е за дървопреработвателни предприятия за местно ползване. Ние търсим и социалния ефект, защото през тази година има 30% ръст на заявките за дървесина за огрев“, заяви Иванов.

Явно горите ще продължат да заемат водещо място сред арсенала на политическите престрелки с оглед на очертаващия се пореден парламент с къс хоризонт на действие, с абсолютно блокирана и изместена от партийните борби законодателна дейност. Последното доказателство за това бе и заседанието на вчерашната земеделска комисия, чиято законотворческа дейност беше блокирана от депутатите от системната опозиция и за пръв път поне от пет шест години насам заседава без кворум.

Ако не с далновидност някои от съвременните политици ще останат в учебниците по история със своя политически фолклор за смях на идните поколения. Примерите за това от миналото не са един ли два, започвайки още от зората на демокрацията с „Нека дойдат танковете“ и „За бога братя не купувайте“ и се свърши за сега с изказаните хвърковати мисли от депутата на БСП Румен Гечев: „Градушки има само три месеца, през зимата не правят нищо друго, освен да стрелят по дядо Мразз“. Нищо че в съвременната празнична традиция белобрадия старец отдавна е загубил своя социалистически образ, и нищо че особено в настоящата геополитическа ситуация, всякаква стрелба срещу него би се квалифицирала от НАТО като руска атака. Няма как обаче да не забележим политическото  късогледство. За пореден път.

И тук не става дума само за едни пари, а може би за цялостно реформиране на една очевидно неефективна система на борба с градушките, доказателство за което бе и падналият на 31 май град в в региона на Садово, оставил мнозина производители без реколта. Градушка, която заради незаработила координация между различните институции пак остави фермерите да чакат на подаянията от държавните помощи, вместо да оберат плодовете на своя труд.

В случая по-логично би звучало оправдание, да не се дадат повече пари за борба с градушките, сходно с това на финансовия министър в оставка Асен Василев, обвързвайки развързването на фиска със съответните реформи. В предверието на предстоящи нови избори обаче, цветущият политически хумор би имал шанс да хване повече окото, отколкото здържаната позиция на един финансов министър в оставка. Социалистите пък не са известни със спазването на фискална дисциплина.

Дали депутатът Румен Гечев би реагирал по същия начин, ако трябваше да се приеме предложение за намаляване на депутатските заплати или партийната субсидия. Само можем да предполагаме. Подобни на изказаните от него аргументи за това не липсват. Последните парламенти не се задържат над 5-6 месеца , а партиите мислят повече за избори отколкото как да изградят стабилна изпълнителна власт и да регистрират все пак някаква законотворческа дейност, а не да се занимават само с Македония, хартийните бюлетини и Корнелия Нинова. Изпълнителна власт, която наподобява на праскова обрулена от поредната градушка, останала без нито един цвят. И после как искате да върже?! Няма как.

Но не стреляйте по политиците, те явно толкова си могат. Пак ги чака тежка предизборна кампания, в която за пореден път да убеждават, че могат повече. Резултатите от политическия урожай ще се видят на есен. Резултат от урожая на производителите на плодове и зеленчуци обаче едва ли и тази година ще се види.. Тях ги би градушката. И не им остава нищо друго, освен да духат супата!

Животът ни поднася всякакви изненади, а ние сме свикнали да си го представяме и съпреживяваме във всевъзможните нюанси от трагичното- до комичното. В подобна трагикомедия, в която участваме днес, едва ли дори и в най-затънтените краища на света са участвали. В нея си имаме герои от всякакъв цвят, прослойка и принадлежност. От сценаристи, през кукловоди, терористи облечени в патриотични одежди до партизани и даже фермери.

Уви последните за пореден път ще се окажат на страната на губещите изтеглили късата клечка , след като все си чакат някой да им оправи бизнес средата, да и създаде най-малкото нужната институционална сигурност и чрез приемане на съответните законови промени да осигури така чаканата промяна не само в начина, но и в модела на разпределение на субсидиите. Вместо да се съсредоточат в подготвянето на проекти за модернизация на мощностите в стопанствата си или да реализират идеи, чрез които да увеличат своята жизнеспособност, устойчивост и конкурентноспособност, българските производители пак са в очакване на по-добри времена.

Обезверението на българския производител може да се обобщи както със превърналият се в пословичен случай на противопоставяне на мафия срещу държава на ГККП „Капитан Андреево“, така и с реторичния коментар, отправен наскоро в социалните мрежи от пловдивския агробизнесмен Красимир Кумчев по повод участието на земеделския министър Иван Иванов в едно телевизионно предаване:„Защо, господин министър? Двадесет минути чаках да чуя накъде води българското земеделие. Да чуя за безпрецедентната помощ. Нищо. Хартиени бюлетини, коалицията, Македония. И другарката Нинова, разбира се….“

Само си представете, ако през последните десет години държавата прибираше по 100 хил. лева на ден от проверките на влизащите у нас ТИР-ове с плодове и зеленчуци, дали земеделието у нас сега щеше да се нуждае от „безпрецедентна помощ“? Дали ако средствата от българския и европейски бюджет в това време отиваха към реалните производители, вместо към партийни каси и чекмеджета, сега стопанствата у нас щяха да са на ръба на оцеляването?! Дали ако законодателството прието в този период беше резултат не от стремеж за създаване на вратички към запълване на приятелски партийни икономически кръгове с със средства източени от обществени поръчки, а на държавническо мислене, щеше да се стигне дотам, че Европа да обвърже средствата по плана за възстановяване с прозрачност и спазване на върховенството на закона?! Дали ако тези кръгове не се бяха облагодетелствали с европейски средства, сега в европейската прокуратура щеше да има около 80 производства само от нашата страна свързани със злоупотреби с европейски средства, които може да спънат и усвояването на средствата по плана за възстановяване?!

Вместо да се мисли за облагодетелстването на партийните другари, да се беше помислило конструктивно за създаването на един наистина реалистичен и най-важното ефективен стратегически план, който да даде тласък за развитие на едно модерно и устойчиво земеделие.

Не можем да кажем разбира се доколко изготвеният стратегически план е добър или лош, защото дали е лош или добър ще го оценяват експертите, но направените от Брюксел коментари показват, че в него има доста дупки и слабости. Макар и с техническа насоченост, повечето от тях недвусмислено насочват към допуснатите от администрацията пропуски. Най-общо казано Брюксел препоръчва изясняване на „ интервенционната стратегия в плана, връзките между интервенциите, показателите за резултати и специфичните цели“. Препоръчва се още подобряване на съгласуваността и последователността на стратегическия план и неговата стратегическа насоченост, така че „най-неотложните потребности да бъдат посрещнати по подходящ начин и с достатъчен бюджет, независимо дали в рамките на ОСП или извън нея.“

По-детайлното вникване в коментарите показва, че в него има доста пунктове, за които Брюксел иска допълнителна обосновка като например защо твърде малка част от териториите по НАТУРА са включени за подпомагане , защо се намаляват средствата за подпомагане на стопанства в райони със специфични ограничения, въпреки че на европейско ниво се планират повече пари, защо по интервенцията за хуманно отношение са включени само преживниживотни или защо в стратегическия план не се казва нищо за горските екосистемни услуги. Редица условия за допустимост както и предвидени размери на суми за подпомагане също са подложени на коментар от страна на Европейската комисия. Освен това някои от заложените целеви стойности, които трябва да покрием съгласно целите на ЕС са определени като много ниски и нуждаещи се от преразглеждане.

За да тръгне след по-малко от година стратегическия план, обаче страната ни се нуждае от законодателни промени, които да включат новите изисквания. Счита се че от подобна промяна се нуждаят най-малко 22 законодателни акта. Случването на каквито и да са законодателни промени се възпрепятства както заради закъснението на управляващите да внесат съответните закони, така и от лудостта обхванала политическата класа у нас в началото на лятото. Лудост довела до тотална поляризация на обществото, разделено на про и анти по всякакви въпроси – от мафията до Русия и от зърното до овцете. С приближаването на жътвата пък планираната сделка за заделяне на зърно за нуждите на държавния резерв стана абсолютно излишна. Тук не става дума за нейната целесъобразност, защото първосигналното мислене в условията на военен конфликт на 300 километра от границата ни е правилно насочено в тази посока за осигуряване на насъщния, но резонни бяха въпросите защо не се закупи например олио и брашно, вместо да се купува зърно на цени доста под пазарните в момента?!

Неосъществената зърнена сделка е само един от резултатите на царящите политически хаос и икономическа несигурност в страната, в която политическата лудост взема връх над разумните и премислени действия. В тази трагикомедия на българския производител май му е отредена ролята на бушменския фермер, опитващ се да разбере защо може би са полудели боговете му, в нашия филмов римейк неговите политици…

Спиралата от кризи връхлетяла съвременния свят, последната от които беше войната в Украйна, все по-силно поставят на дневен ред въпроса“ Накъде върви политиката в европейското земеделие и дали не се намира на кръстопът? Ако това е така, дали ще продължи по досега избрания път със заявени сериозни амбиции за екологизация и позеленяване, дали ще избере да намали скоростта и амбициите си, дали ще избере да предприеме мерки за подсигуряване на продоволствената сигурност за сметка на понижаване на някои от поставените цели за постигане на въглеродно неутрална икономика в Европа в близките 30 години?

Който и път да бъде избран е сигурно, че от най-голямо значение за фермерите ще бъде не толкова осигуряването на достатъчен финансов ресурс, а по-скоро неговото правилно и балансирано разпределение. С оглед и на тревогите около продоволствената сигурност, все повече страни от ЕС настояват за намаляване на амбициите и целите на ЕС. От друга страна конфликтът в Украйна доведе до пълна промяна в парадигмата на европейската енергийна сигурност, която вече тласна Европейския съюз към търсене на пътища за извоюване на независимост от руските доставки на горива, чрез поощряване и улесняване на изграждането и на нови мощности за производство на енергия от алтернативни източници.

Тепърва ще видим как постигането на подобна независимост в един или друг аспект ще се отрази на картината в земеделието което както знаем е достатъчно енергоемко и ресурсоемко, когато се касае до използване на горива. Производството на торове и химикали, което бе най-силно засегнато от войната е само една малка част от целия енергиен пъзел. Ясно е, че ще е нужно време за нормализиране на цените на торовете, които се повишиха до неподозирано високи стойности и това директно рефлектира върху земеделските производители, а оттам и върху цените по цялата агрохранителна верига.

В търсене на своята енергийна независимост на Европа тепърва ще и се наложи да измени своя мироглед по отношение на подкрепата в земеделието и да насочи не както до сега само намерения, но и усилия за подкрепа на по-устойчиви бизнеси с принос към кръговата икономика и производството на продукция с много голяма добавена стойност. Подобен бизнес е например производството на алтернативни протеини, нещо в което се оказа, че имаме големи перспективи. Заявиха го и група производители и преработватели на насекоми, които през този месец се обединиха в асоциация.

Защо смятаме, че в подобна неясна ситуация, в каквато се намират както продоволствената сигурност, така и глобалната сигурност като цяло, на политиката в българското земеделие ще и е много трудно да се нагоди? Защото ако приемем за нейна проекция изготвения стратегически план за следващият седемгодишен период, той беше изготвен и предложен в коренно различни условия и преди да се случат събитията в Украйна. Не е изключено администрацията в земеделското министерство да предприеме стъпки за неговото актуализиране тъкмо в тази посока. Брюксел вече изпрати 57 страници с 200 забележки, чиито детайли все още не са ясни, и въпреки че от земеделското министерство наблегнаха на похвалата, че мерките в него са „добре балансирани“, нищо чудно между редовете скоро да се появят и по-съществените забележки, защото в подобна писмена комуникация не рядко индиректните послания са доста по-важни от директните. Само можем да предполагаме, че някои от забележките подобно на други страни ще са свързани с недостатъчната амбиция за екологизация и позеленяване, но с оглед на новите реалности, не е изключено Брюксел леко да си затвори едното око с мотива, че продоволствената сигурност е по-важна.

В същото време обявените във вътрешно политически план намерения за структурни промени в земеделския сектор свързани с изваждането най-вече на агенцията по горите и по-малко с това на БАБХ от министерството продължават да са на никъде, както на никъде е и реализацията на обявеното намерение за попълване на държавния резерв със зърно и маслодайни култури. Битката на стражари и апаши в горите продължават, и въпреки множеството сигнали за незаконни сечи и самоуправство, опитът на търсещите по-голяма справедливост и прозрачност да въведат мерки за слагане на ред в прословутите търгове за добив на дървесина, чието пълно електронизиране се предвижда за неясното бъдеще, срещат както силен административен отпор, така и отпор на местните башибозуци, за които практиките за манипулиране на търговете се оказват от десетилетия добре разработен механизъм за влияние върху нагласите на местния електорат и може би източник на издръжка на партийните касички по места.

Във всичките тези условия българският земеделски производител е изправен пред старта на новата стопанска година, която освен с надеждите за богата реколта и берекет, се свързва и с терзанията в търсене на отговора на въпроса: А сега накъде? Отговор, който трябва да дадат именно политиците управляващи и насочващи политиката в земеделието в една или друга посока. А дали ветровете са попътни, а избраният курс правилен, земеделските производители ще го усетят най-добре в близките месеци, най-много година.

Продължават явните и тайни битки в земеделието. Битки за политическо надмощие в един от най-важните сектори, както по отношение на икономическата и продоволствена сигурност особено в настоящата ситуация, така и по отношение на контрола върху настоящ или потенциален бъдещ електорат. Каквото и да си говорим, и разпределението на субсидиите сред фермерите, и влиянието в сектори като горския, та дори разпределението на доставките по училищните схеми между отделни фирми и производители може да се използва в изграждането на влияние на по-високо политическо ниво. И това го знаят най-добре представителите на опозицията в сегашния състав на парламента, които в продължение на повече от десетилетие дърпаха конците на различни властови механизми посредством разпределението на влиянието в отделните подсектори на земеделието.

А със своята браншова раздробеност тези сектори позволяваха дълги години тези от които зависи благоденствието им, да ги дърпат като струни на цигулка, когато искат да удовлетворят исканията на едни, за сметка на други, създавайки изкуствени разделения било между птицевъди, свиневъди и говедовъди, било между животновъди и зърнопроизводители или производители на плодове и зеленчуци. Примерите за подобна политика в последните години особено след влизането ни в ЕС са толкова много, че дори оказаха деградиращо влияние върху отделните сектори, които в процеса на препирни за субсидии вместо да са единни, винаги да искат повече за едни за сметка на другите.? Противопоставяне от което губи земеделието като цяло, а това разделение се усеща още повече сега в условията на глобална геополитическа и продоволствена несигурност.

Подобна политика, в която от една страна на министерството му се налага да следи такива препирни и в ролята на арбитър да решава кой прав и кой крив в исканията си, а от друга да се водят подмолни битки на тихия фронт за политическо надмощие и то в условията на четирипартийна коалиция, изглежда няма как да се промени толкова бързо и с магическа пръчка.

Наследените проблеми, както признаха и от агроведомството по време на последното заседание на комисията по земеделие преди Великденските празници, не са от един или два, а поне от три четири състава на парламента. Проблеми свързани със загнездилите се още от 2007 година корупционни схеми основно по селската програма, които я направиха да изглежда отвън бляскава и красива, а отвътре като загнила и проядена от червеи ябълка, неспособна да осигури нужната жизнеспособност и на регионите и на земеделието. За това допринасят както забавени и затлачени проекти по различни мерки от вече приключващата програма, така и петното оставено от станалите синоним на корупция „къщи за тъщи., за които стана известно, че по 70 от над 280 заведени дела пред административния съд от ДФЗ са издали актове за финансови корекции не по закона за управление на средствата от еврофондовете, а по закона за обществените поръчки. Това означава потенциална загуба на средства за българския и европейски бюджет от прекратени дела поради некоректно издадени актове. Отговорност за подобно юридическо безхаберие едва ли някой ще поеме, каквато отговорност все още не е поета и от бивши служители на фонд „Земеделие“, отговорни с подписите си за реализирането на проекти за къщи за гости на приближени партийни функционери. Известно е че дълги години конците във разплащателната агенция се дърпаха от кадри близки до ДПС, някои от които сега пазят топли кресла в Брюксел.

Притесненията за това, че в резултат на забавени и неизпълнени проекти, страната ни може да загуби още повече средства по пРСР наистина са основателни , и това беше признато и от новия шеф на фонда Николай Каварджиклиев. „Това ме притеснява повече, отколкото дали ще се сключи една или друга сделка. Въпросът е ключов и касае не само проекти, които сега влизат, но касае и стари проекти и такива, които са в период на изпълнение“, заяви той. Според него ако не се реши този въпрос, неусвоени могат да останат около 12 милиона лева, от отказани проекти само за първото тримесечие на годината. .До момента има около 600 обработени процедури за отказани или оттеглени проекта.

Редица забавени проекти особено по подмярка 4.1 се нуждаят от промени в ценовите оферти за да отговорят на сегашната ситуация на по-висока инфлация и цени. По подхода „ЛИДЕР“ има около 500 проекта в различен стадий на на договаряне и одобрение, а по него са договорени под половината средства от планирания бюджет. Предстои съдбата на всички изостанали проекти да се решава от работна група.

По последни данни от ИСУН реално разплатените средства по процедури от ПРСР , които преминават само през тази система са 26,4% при договорени 66,8% от средствата. Трябва да напомним, че през исун минават само проектите по инвестиционните мерки. Само за 2022 година поне от справката дадена от Каварджиклиев на депутатите става ясно, че е впрегнат почти целия ресурс по придвижването на общо 4082 проекта по различните мерки от ПРСР по които вече работят 193 екипа от служители. Общият бюджет за кампания 2021 година е 1,95 млрд. лева, при оторизирани за плащане 1,22 млрд. лева и оставащи да бъдат платени 772 млн. лева.

Надеждите са с промени в устройствения правилник ДФЗ да се „отпуши“, работата му да стане по-ефективна и да бъдат отстранени организационните пречки за забавяне или затлачване на проекти.

Освен в земеделието битки на тихия фронт продължават да се водят и в не по-малко горещия сектор на горите. Там опитите на БСП да овладее сектора за сега бяха стопирани успешно с уволнението на дългогодишния ресорен заместник министър Атанас Добрев, и благодарение на активните действия на Александър Дунчев, разкрил редица меко казано спорни сделки за добиване и търговия с дървесина на привилегировани фирми но там липсата на контрол и местното самоуправство ежедневно раждат нови случаи носещи потенциални загуби за държавата под формата на източване на средства от горите, та дори и на такива, вързани с изграждането на горски пътища. Както и депутатът обаче призна, е трудно да се излезе от блатото, след като десетилетия в горите не се е правило абсолютно нищо, а опитите да се наложат шокови промени води до объркване на редовите и почтени кадри от средния ешелон. Дори министърът на земеделието се оплака, че има реална опасност в аграрното министерство да не останат достатъчно кадри с които да се провежда политиката в горския сектор. Даже и агенцията по горите да стане независима структура подчинена директно на премиера, каквито са плановете, то в министерството ще останат държавните горски предприятия, които до края на годината трябва да бъдат реформирани, и да загубят сегашния си статут на търговски дружества, а за осъществяването на подобна промяна също са нужни кадри.

Дали продължаващите битки на тихия и явния фронт ще доведат до видими резултати в един от най-големите приоритети на новата власт- справяне с корупцията в еврофондовете ще зависи и от това, как ще тръгне и усвояването на средствата по вече одобрения план за възстановяване и устойчивост, и особено от това колко време ще отнеме одобряването на стратегическия план за следващия програмен период на ОСП. Предвид очаквания кратък живот на коалиционното правителство, не е ясно обаче, дали и доколко ще стигне времето за подготовка на националното законодателство, с което трябва да се изпълни със съдържание рамката на стратегическия план. До началото на влизането му в сила не остава почти никакво време, само около 6 месеца. Зададат ли се обаче нови предсрочни избори, битките на тихия фронт за привличане на електорат ще се разгорещят до… червено. Това носи огромен риск за земеделието да изпадне в глуха линия, а фермерите освен предизвикателствата да се справят с всички натрупани до момента трудности , ще са изправени и пред неизвестността за това, какво ще следва за тях от началото на 2023 година.

Г-н Дунчев какъв знак беше отстраняването на заместник министъра на земеделието Атанас Добрев. Ще започне ли някаква промяна?

Най-малко смяната му беше поставена като условие да се върне надеждата, че нещо може да се промени в гората, тъй като за много колеги и за голяма час от бизнеса, този министър беше символ на задкулисието и зависимостите които пречат на това, горските служители да се грижат за гората, вместо да изпълняват политически поръчки. В същото време почтения бизнес да се дорежда до поръчки в горите съревновавайки се с близки до властта фирми без да има шансове за оцеляване.

Това е знак в момента, който правителството направи, че е разбрано посланието от служителите и бизнеса в горите, че не може д има промени в горите, докато начело на горите стоят хора които не са свързани с почтеност и професионализъм в горите

Кои са спешните мерки, които трябва да се вземат за да започне промяната?

Три неща са спешни, които даже не изискват промяна в закона. Това са първо да се приеме решение, което подготвяме и ще внесем тези дни в парламента е да има пълна прозрачност при назначаването на ръководители в горските стопанства и предприятия, включително и в горските регионални дирекции така че да да се спре с назначаване на политически функционери. От тях не можем да очакваме никаква промяна, освен задълбочаване на схемите и кризите.

Второто нещо е пълна прозрачност и равнопоставеност на горските предприемачи при участието им в различни търгове или процедури за добив или купуване на дървесина от горските предприятия, защото там установихме как се източват милиони заради нагласени поръчки. Всичко това води от една страна до ощетяване на почтения бизнес за сметка на единици, и ощетяване от друга на държавния бюджет и респективно горските стопанства, за които не остават никакви средства за да полагат грижи за горите поради факта, че всичко отива в разни джобове.

Третото което трябва да направим е цялостна прозрачност на случващото се в горите, като се започне от пълната електронизация на добива на дървесина. Все още има камиони, които карат с електрони билети, които са непрозрачни. Другото е пълна електронизация на разрешителните за лов. В лова е нещо страшн. Никой не знае какъв дивеч се отстрелва. Всичко се пише на хартия. Имали сме много проверки, в които сме установили как се подправят или прикриват данни за истинския лов. Крият се трофеи и по този начин също се източват горските и ловни стопанства.

Нужна е и прозрачност на оценките които се изготвят за отдаването на вещни права върху държавни имоти, което е свързано и с решаване на проблема със заменките. Целия проблем с него, който както знаем продължава с години, е че тези оценки и начинът по който се правят, се крият. Занижават се с което се фалшифицират, с което държавата се ощетява с милиарди левове.

Последното ниво на прозрачност, което ще искаме да въведем е свързано с обединяването на всички електрони системи в една или две, така че от инвентаризацията къде каква гора има, тази информация по дигитален път да достига до позволителното за сеч, финансовия план и протокола за освидетелстване на гората и така да се разбере накъде отива дървесината. Сега няма как да се разбере накъде отиват тези потоци от дървесина. Едно се краде, друго се обезценява, трето се крие или фалшифицира, и така изтичат милиони ресурси, които могат да се връщат за залесяване или поддръжка на горите.

Споменахте търговете. възможно ли е да се направи централизирана електронна платформа за тяхното провеждане?

Имаме две такива платформи. Сега предстои да обсъдим и с министър Божанов, дали те да не бъдат обединени в една. Електронизацията сме си я поставили за цел, и в крайна сметка ще я направим. Там обаче се срещнахме с друг проблем, по който ще изнесем повече информация тези дни. Това е, че са създадени редица условия за монополизиране на дърводобива в горите, които трябва да разрешим с текущото законодателство и чрез политики на ниво министър, с което да се развържат ръцете на бизнеса за да участва по-динамично в добива на дървесина. Сега много малки фирми биват унищожени поради протекциите на определени фирми, получаващи ресурсите без пари Така се унищожава конкуренцията от малкия и среден бизнес , а това е важно защото колкото по здрав е дърводобивният бизнес, толкова по-голяма почтеност ще има в гората.

В интервюто са използвани въпроси на колеги и от други медии

Осведомяването на обществеността с кратко и лаконично съобщение за смяната на ръководството на ДФЗ , далеч след края на разумния поне за държавната администрация срок на работния ден без съмнение събужда доста въпроси не само сред земеделските среди. Да, това би било нормален ход за всеки нов екип на земеделското министерство , както го е доказала и практиката. Един от първите въпроси, с които беше посрещнат и министър Иван Иванов от страна на медиите беше именно за това, дали ще се смени ръководството на ДФЗ. Досега той винаги отговаряше, че бившият вече шеф на фонда Борис Михайлов работи добре. В краткия си престой начело на една от най-щекотливите организации, свързана с разпределянето на милиони левове и евро демонстрира макар и неразпознаваем за сектор известна откритост с дадените няколко отчетни брифинги, в които уверяваше, че се работи открито за наваксване на забавяния в обработката на изостанали проекти.

В това че във фонда „се работи по график“ ни увери и земеделският министър само часове преди смяната на Борис Михайлов с Николай Каварджиклиев. Вярно, че още преди да поемат властта, сегашните управляващи определиха фонд „Земеделие“ като „държава в държавата“ със собствен бюджет в която дори министърът не знае какво се случва. Вярно е също така, че земеделският производител свързва работата на фонда точно в качеството му на разплащателна агенция и спазването на тяхната финансова библия“- така нареченият индикативен график за плащанията. И въпреки неговата условност, той се приема като нещо задължително. Смяната идва точно със старта на новата кампания в безпрецедентни условия на пресичащи се най-различни кризи. Отгоре на всичко в ситуацията на военен конфликт в непосредствена близост до страната ни, който поставя въпросителна за каквито и да са краткосрочни или дългосрочни перспективи. И ако се окаже, че кампанията бъде забавена пак заради закъснения в прослолутите очертавания, които са в основата на получаването на каквото и да е финансиране, то едва ли ще се приеме положително и от без това отслабения откъм ликвидност земеделски сектор.

Само може да се гадае за причините за тази промяна. Дали все пак има някакви проблеми в работата на фонда, за които обществото не е осветлено? Не дай си боже да има проблеми с дейността му като разплащателна агенция. Само можем да гадаем защото министерството отказа публичен достъп до резултатите от извършените одити на ДФЗ от български и европейски одитни органи. Появиха се информации за слаб интерес и провал на мярката за младите фермер.и За новият шеф на фонд „Земеделие“ Николай Каваржиклиев се знае също толкова малко, колкото се знае и знаеше и за неговия предшественик Борис Михайлов. Кратката проверка в мрежата показва, че той е бил собственик и управител на застрахователната компания „Уника“АД, като е бил съдружник още във фирма „Паста плюс“ ООД и член на Съвета на директорите на летище София. Управляваната от него застрахователна компания е била партньор, изпълнител или подизпълнител в 20 проекта по Оперативните програми 2014-2020 г, като е получила 63 125 лева по две обществени поръчки. Не е налице участие в проекти по селската програма.

Дали фондът ще продължи да работи безоблачно, и колко време ще се задържи Каваржиклиев начело ще покаже близкото бъдеще. Фермерите обаче си чакат помощите по график. А понякога приличат на малко дете, на което му е отказан сладоледа, и стават доста кисели ако не го получат на време и по график.

Тук няма да стане дума за за незабравимия за редица поколения български филм „На всеки километър“ останал в паметта на по-старите поколения с великолепното превъплъщение на актьори като Стефан Данаилов и Григор Вачков светла им памет, в ролите на майор Деянов и Митко Бомбата. Сравнения с епохата която пресъздава също не може да се търси поне директно но пък никой не е казал, че не могат да се правят известни индиректни паралели поне що с отнася до действията и поведението на сегашните управляващи и борбата на партизаните.

Само си я представете вицепремиерът и министър на индустриите Корнелия Нинова с военно кепе с петолъчка как се изправя да брани многострадалното население от онези душмани мобилните оператори или от ръста на цените на храните, въоражена с. прочутатата„“папаша“, Направо като сюжет от карикатурния свят на Комарнитски. И в добавка земеделския парт отряд обещаващ светли финансови бъднини на българския земеделски производител. Тези бъднини бяха превъплатени в един скучно представен и не носещ почти никакви промени за сектора стратегически план. Изпълнен със стремления за постигане на общи цели за следващата петилетка.

В основна тема през най-късия месец от годината се превърна бюджета на държавата, а въпреки щедрите обещания за над 111 млн. лева за преодоляване на кризата с пандемията и повишаване на ликвидността, и деклариране на рекордния бюджет за сектора като цяло земеделците не останаха много очаровани. Главният факт за това разбира се беше рязкото повишаване на минималния осигурителен праг на 710 лева. Властта в лицето на земеделския министър Иван Иванов отговори на терзанията им, че ако остане досегашният праг, никой от тях няма да се пенсионира, а синдикатите допълниха че както и досега мнозина от заетите в сектора ще продължат да се осигуряват на половин работен ден. Едрият бизнес също остана недоволен заради вдигането на максималния осигурителен праг на 3 400 лева.

Вярно че лош или добър, законът е закон и трябва да се спазва, а по рода си бюджетът също се определя със закон. Напоследък обаче все по-често се питам, дали държавата в лицето на нейните политици имат достатъчно авторитет да налагат спазването на законите. И простичкият пример който ми идва на ум е тъкмо с позволяването на работодателите от която и да е сфера, да осигуряват работниците или на минимален праг или дори на половин работен ден. Да..вече има бизнеси, за които това е е все по-малко прилагана практика, но има и такива сфери като земеделието, които все още не могат да бъдат изкарани на светло. Призна го синдикалната лидерка Светла Василева, според която една от слабостите на новия бюджет ще е „липса на политики по доходите“,включително и в сферата на земеделието, което ще лиши сектора от възможността да създава устойчиви работни места особено в администрацията.

Като стана дума за нея, намеренията на новата власт да ъпдейтне и дигитализира държавната администрация за сега само намерения за ударно преминаване към електронно управление, би била приветствана несъмнено и от земеделските производители мярка. Знаем че от години те са принудени да водят нелека битка с бюрокрацията и бумащината, и въпреки непрекъснатите обещания, административната тежест така и не пада. Разбира се администрацията едва ли ще се даде толкова бързо, поне що се отнася до ешалоните на по-ниски нива. Ако си представим само за задвижване на тежката машина в земеделското министерство заетите са около 19 хил. „партизани“ на държавната хранилка, които ако отговаряха поне за по едно стопанство , трябваше да покрият 19 хил. стопанства.

През този месец известният пловдивски агробизнесмен Красимир Кумчев развълнува социалните мрежи с публикуваната от него статистика за това къде е било производството на земеделската ни продукция някога, и къде е сега. Най-впечатляващо освен изнесените данни изглежда сравнението направено тогава от мексиканския президент Хосе Лопес Портильо: Сега в света има две чудеса. На Япония – в развитието на електрониката, и на България – в постиженията си в земеделието.:, Днес едва ли по производство на плодове и зеленчуци можем да се гордеем толкова, а нищо чудно по показатели да ни задминават някои страни дори от третия свят. Например спрямо 1976 година производството на праскови през 2016 година се е свило от 147 хил. тона на едва 30 хил. тона, на ябълки от 369 хил. тона на едва 44 хил. тона. Още по-фрапиращо е стопяването в производството на круши- от 163 хил. тона на малко под 2 хил. тона. И сравнителната статистика може да продължи. За животновъдството и без статистиката е ясно, че поголовието от животни е под всякакви граници и се топи като сняг през февруари.

Вярно , че в настоящата пандемия а и с увеличеното политическо напрежение точно под носа ни, сме си като във военно положение със засилваща се икономическа и социална несигурност, галопиращи цени на горива, торове а оттам и на храни и култури. С пазари като тези на мляко и месо, за които анализатори не очакват да има подобрение в близките шест месеца. Сега обаче политиците действат като слон в стъкларския магазин, отказвайки да дадат глътка въздух на производители и преработватели и да стимулират вътрешното потребление като намалят ставката на ДДС на храните.
Видял се опрян до стената, земеделският бранш у нас намекна, че е готов и на най-крайната мярка- протести.

Предстои да видим кой, кога и дали ще се вдигне на протести. А партизаните както знаем от историята нерядко са свързвани и с нападения в някогашните мандри. Сега обаче дали ще има кой да им произведе сиренцето и кашкавала?!

От изявените до момента намерения за реформи в земеделието можем да си направим заключението , че поведението на новите управляващи към него прилича на това на четири баби към хилаво дете, които все едно си знаят и все едно си баят., а   в техните глави са залегнали постулати като „каквото пише в коалиционното споразумение: и „прозрачност и контрол“. без обаче да се дава никаква конкретика, нито около предстоящото отделяне на агенциите по горите и по храните, нито за още по-обществено и секторно значима тема като стратегическия план. Чакат се големите и важни решения да се вземат на политическо ниво, без обаче управляващите да ни убеждават, че имат изготвени сценарии и анализи до какво би довело едно или друго политическо решение.

Да , на политическо ниво отделянето на БАБХ може да доведе до увеличаване на заплатите в агенцията, бидейки тя вече с променен статут на държавна, а политиците да се оправдаят че са осигурили достатъчен ресурс за работата и но дали в качеството си на такава тя би изпълнявала по-добре своите контролни функции? Те са свързани както с ветеринарно-медицинската дейност, така и с  растителната защита и храните . Дали тя би подобрила реакцията си при кризи с болести по животните, някои от които се предават и на хората, недай си Боже при поява на непознати за нашия регион болести или при пускане на големи партиди храни заразени с опасни за нас хората бактерии? Или как би подобрила контрола върху нерегламентирания внос на препарати за растителна защита? Отговорът на тези проси за сега към който ни насочват с намеренията си управляващите е по-скоро едва ли. Защото за да извършва по-голям контрол, да взема адекватни и бързи решения при кризи и да действа прозрачно, агенцията може да го прави и сега, стига да има нужния експертен и ръководен потенциал.

Другата тема по която бяхме надлежно осветлени само с намерения е работата по стратегическия план. По него се демонстрира активност с интензивни срещи с представителите на бранша най-вече както разбираме с опознавателна цел за новото ръководство на аграрното ведомство, а не с проиграване на различни сценарии например за така дискусионните тавани.. какъв ще е размерът им, и дали от тях ще се приспадат разходи за заплати и осигуровки или не. Това са подробности. Всъщност пак се оказва, че каквито и тавани да въведем, а тяхната архитектура е добре позната на бранша, то от тях пак няма да има много смисъл, защото биха засегнали прекалено малък брой фермери. Властта се оправдава с бранша както за нивото на таваните така и за нивата на преразпределителните плащания, без да се дават отговори на въпроси като защо като среден размер на стопанстватасе взема ниво от 650 хектара и защо преразпределителни плащания се предвиждат от първите 30 хектара до 650 хектара, а не за по-малко да речем.

Наличието на девет и обявения впоследствие десети вариант на таваните изглежда по-скоро като хвърляне на прах в очите на фермерите и демонстрация на активност от администрацията в търсене на това, кой от тях най-много би паснал на вече споменатото коалиционно споразумение, но без да се търси съвместимост с това което се спуска като регламенти от Брюксел. А без наличие на съвместимост между нашия стратегически план и това, което иска Брюксел да залегне в него, още от сега не е трудно да прогнозираме, че той няма да бъде одобрен и ще се върне за преработка.

Тук е мястото да отправим и известна критика към по-голяма част от бранша, който очевидно е изпаднал в зимен летаргичен сън или в апатия. Свикнал от предходни преговори по разпределението на субсидиите по ПРСР , че ще е това, което каже администрацията на министерството, а в случая и четирите „баби“ на политическо ниво. Сякаш за него размерът на таваните май вече не е чак толкова голям бич и поне представляващите бранша на тематичните работни групи се отнасят по-скоро с безразличие към този въпрос. Това донякъде си има и хубавата страна, защото някои прогледнаха и съзряха по-голямата опасност- изпълнението на така наречената социална условност и най-вече правомощията които ще се вменят на фонда, при нейното неизпълнение да се орязват субсидии.

С цялата условност ще си позволим да отправим поглед малко по-на запад към Германия и германското земеделие. Условността се поражда от факта, че по финансов ресурс и производителност германското земеделие е несравнимо с нашето. Ако погледнем обаче по-общо, там политическата ситуация е подобна- три партийна управляваща коалиция, която трябва да взема реално решенията за промени в тяхното земеделие и за това, как по-безболезнено върху фермерите да се отразят всичките тези трансформационни процеси -стремеж към въглеродна неутралност и позеленяване и прочие, към които се стреми цяла Европа. Нещо към което и нашето земеделие очевадно трябва да върви. С какви темпове и с каква скорост е друга тема. Къде са разликите ли?

В Германия ясно са определили проблемите с които трябва да се справят в краткосрочен план подобряване на ликвидността на стопанствата засегнати от високите цени на енергийните ресурси и ковид кризата, в дългосрочен намиране на решения за справяне с предизвикателства като намалената употреба на торове и химикали и антибиотичната резистентност на животните и в същото време да продължават да произвеждат висококачествени храни. Нещо повече в Германия вече са наясно, че всичките тези усилия по трансформация на земеделието, ще им струва по 4 млрд. евро на година. И това са дефинирани проблеми на национално ниво, без да се чака каквито и да са решения на управляващата коалиция. Ние обаче както изглежда нямаме такива национално дефинирани проблеми и предизвикателства, за които да се търсят начини как да се преодолеят, а политиците се държат със земеделието като баби с хилаво дете, повтаряйки ни вече втръснали мантри за приоритетни сектори, подпомагане на малки и средни стопанства, които след всеки нов период на ОСП ще си остават недофинансирани, със затихваща икономическа жизнеспособност и вечно намиращи се в преход производители . Ще се предлагат нови и нови реформи, облечени в красиви фрази от политиците, но неработещи на експертно ниво, и така земеделието ни ще продължи да тъпче на едно място, без дори да става и помен за каквито и да са процеси на трансформация. Такива са възможни само в един силен и добре структуриран сектор, но не и в слаб и хилав като нашия, към който политиците се държат като баби, а не като умели управленци и мениджъри. Ясно е, че докато политиците не започнат да мислят като държавници, за каквато и трансформация на земеделието е немислимо да се говори. То ще стои недофинансирано, някои сектори ще изчезнат, други ще продължат да произвеждат с ниска добавена стойност, а ние ще продължим да се храним с ниско качествени храни, и ще станем все по-зависими от вноса особено на плодове и зеленчуци. И ще продължим да се топим бавно и необратимо, колкото бавна и необратима ще бъде гибелта на земеделието ни.

Без да разкрива подробности в проведен днес блиц контрол в ресорната земеделска комисия, министърът на земеделието Иван Иванов запозна народните представители както с течащите и в момента дискусии с представителите на различните земеделски браншове ( днес има такива с животновъдни организации а утре с такива на преработватели бел. ред.) , така и с това, което остава да се свърши по изготвянето и предлагането на стратегическия план. Иванов за пореден път потвърди, че крайният му вариант ще е готов най-рано в началото на март, като се очаква в понеделник на заседание на тематичната работна група да бъдат обсъдени таваните на плащанията.

Тъй като нито един от предложените към момента девет варианта на размер на таваните на директните плащания не отговаря на коалиционното споразумение, от министерството са изготвили още един десети вариант. „Разработихме още един вариант на таваните защото останалите които са предложени в голяма степен не отговарят на коалиционното споразумение“, заяви пред депутатите Иванов.

Очаква се през другата седмица по думите му да се индентифицират отделните интервенции, предложени в стратегическия план, и ако има такива които не отговарят на коалиционното споразумение да бъдат променени.

Национално сдружение на Българските лозари /НСБЛ/ организира среща на бранша за подготовка на Национална стратегия за развитие на лозаровинарския сектор в България, съобщиха от Българска асоциация Биопродукти. . На нея присъства и новият зам. министър на земеделието Стефан Бурджев, съветникът на министъра по стратегиите на МЗ Явор Гечев, както и Тодор Бачийски, парламентарен секретар на МЗ, експерти на МЗ и Изпълнителна агенция по лозата и виното
Секторът беше представен от НЛВК и Югоизточна тракийска регионална лозаро-винарска камара (РЛВК) , РЛВК „Мизия“, РВЛК „Пирин“, РЛВК „Тракия“, Черноморска РЛВК и „Бургаска южночерноморска“ РЛВК, Съюз на енолозите в България, Българска асоциация на независимите лозари и винари, Сдружение на пепиниерите в България, Сдрежение „Българска домашна ракия“, Българска асоциация на винените професионалисти, Българска Асоциация Биопродукти, Институт по лозарство и винарство гр. Плевен, Селскостопанска Академия и Аграрен Университет – Пловдив.
На срещата бяха представени проблемите на лозаро- винарския сектор в България, като браншовиците обосноваха необходимостта от допълнително подпомагане за лозарството в размер на 30 млн. лв, които трябва да бъдат включени в бюджета на МЗ за 2022 година. Беше договорено също и изготвянето на Националната стратегия да бъде съвместно с браншовите организации от сектора.

Земеделският министър Иван Иванов е отказал да предостави публична информация за резултатите от извършени проверки на фонд „Земеделие“ за периода 2017 -2020 година се разбира от постъпило писмено питане от депутата Пламен Абровски. В отправения от него въпрос, депутатът е поискал от министър Иванов да му бъде предоставено становище с констатации от изпълнителната агенция по сертификационен контрол на средствата от европейските земеделски фондове за периода между 2018 и 2020 година както и информация за извършени проверки от европейските одитиращи органи касаещи сертификацията на фонд „Земеделие“.

Мотивът за отказа за предоставяне на информация е, че тя е „чувствителна със значителен обем и засяга финансова и икономическа политика, защита на лични данни и търговски интереси на физически и юридически лица“. От отговора се разбира че став а дума както за одити извършени от сертификационната дирекция, която предстои да премине под контрола на финансовото министерство, така и от такива направени от европейските одитни органи. В писмения отговор на министър Иванов се посочва. че тази информация може да бъде предоставена единствено за конфиденциална употреба съгласно регламент на ЕП и на Съвета на ЕС от 30 май касаещ публичният достъп до документи на Европейския парламент.

Един от най-големите агробизнесмени Красимир Кумчев призова с пост в социалните мрежи премиера Кирил Петков да поправи своята грешка свързана с назначаването на новите заместник министри на земеделието Момчил Неков и Иван Христанов. Кумчев пише следното:“ Господин Петков, кажете, че е станала грешка и не става въпрос за земеделското министерство? Премиерът Кирил Петков е назначил двама зам.министри на земеделието”, като изброява новите ръководни фактори в земеделското министерство.

loo

Със заповед на министър-председателя Кирил Петков са освободени трима заместник-министри на земеделието, храните и горите – Явор Гечев, Крум Неделков и Георги Събев, информира „Дневник“. Постът си запазва само Атанас Добрев

Ако в началото на вече отминаващата година някой беше прогнозирал, че страната ни ще се впусне в поредица от избори, които ще донесат на земеделските производители у нас допълнителна несигурност, нереализирани промени и очаквания, щеше да бъде обявен за пророк.

Не са нужни обаче пророчески способности за да се очертаят основните проблеми пред земеделието у нас. Климатичните изменения, социална и икономическа несигурност, последните породени и от нестабилната политическа ситуация. Безснежна и мразовита зима, безводна пролет и сушаво лято отново оказаха своето негативно влияние. В допълнение болести по животните, градушки и наводнения. Това сякаш остави на заден план пандемичната обстановка в която се намираме от две години насам. Помощи и субсидии вървяха без сътресения, но липсата на стабилна парламентарна власт се отрази на вземането струва ни се на допълнителни мерки за стимулиране на вътрешното производство и потребление на земеделска продукция като планираното намаляване на ДДС на храните макар и обещано, но нереализирано към настоящия момент.

Политическата ситуация оказа най-силно влияние върху средно и дългосрочните планове на фермерите. А те са свързани с реализирането на два жизнено важни документа- планът за възстановяване на икономиката и стратегията за следващия програмен период. Планът който все пак беше внесен в Брюксел преди края на годината справедливо или не беше напълно преработен в унисон на вижданията за реформи и трансформация на досегашния управленски модел. По-скоро резонно от него бяха орязани проектите за напояване, защото се оказа, че предвидените за хидромелиорация 870 млн. лева имаше опасност да се излеят в сектор, в който не е много ясно кой го управлява и контролира. Кризата в напояването пък придоби институционални измерения след като дейността на дружеството беше блокирана, а одитен доклад показа редица нередности по отношение най-вече на обществените поръчки и организираните конкурси.

Дискусиите по стратегическия план продължават и както изглежда при него финалният вариант ще се забави чак до февруари. Въпреки смяната на ръководството на министерството, тези дискусии продължават да са закрити и непрозрачни, а стенографските протоколи да се качват със закъснение така медиите да се лишават от тяхна основна функция- да осведомяват заинтересованите страни за това какво се обсъжда и какви интервенции за различните подсектори се правят за следващите седем години. Все пак новият редовен министър Иван Иванов декларира, че преди да бъде представен в Брюксел, стратегическият план за развитие на земеделието ще мине на одобрение в парламента което в известна степен представлява връщане към нормалността. Една нормалност в която жизненоважни решения да се вземат координирано между органите на изпълнителната и законодателна власт. А за земеделските производители такива немаловажни решения са свързани както с таваните на субсидиите, така и с преразпределителните плащания, обвързаната подкрепа и компенсаторните плащания за прилагане на новите еко схеми. Нормалност която трябва да върне прозрачността при вземането на фундаментално важни решения.

В края на годината новата власт дойде както с обещания за нов морал в политиката, и с нови и сериозни промени в земеделската администрация. От министерството с идеята за повишаване на контрола бяха извадени агенцията по горите и тази по храните, които преминаха под контрола на премиера, а одитната дирекция беше поета от финансовото ведомство. И ако за горите има известна логика за това управлението и контрола им да се отделят от земеделското министерство, то за сега остава неясно как и кой ще администрира агенцията по храните, и изваждането и дали няма да донесе главоболия особено за животновъдите?! Прехвърлянето и на одитната дирекция едва ли ще позволи на новия министър да демонстрира своя експертен потенциал по контрол на еврофондовете, тъй като той практически ще се извършва от финансовото министерство.

Новата година ще покаже, дали и обещанията за реформи и смяна на модела в управлението на земеделието, а с това и в аграрната политика ще бъдат спазени и реализирани. Дали ще се стигне до приемане на закон, който да сложи най-накрая ред в разпиляния браншови мир, и да определи образно казано кой кум, кой сват и кой на булката брат? Дали ще започне бавното и изискващо не по-малко експертност разплитане и уреждане на заплетените поземлени отношения? Дали парламентът ще успее да просъществува достатъчно дълго за да извърши и поредния ремонт на закона за собствеността и ползването на земеделска земя, с който да се осветлят ползването на пасища, да се даде достъп на реалните животновъди до земи от държавни и общински поземлен фонд, и да се намери решение за ползването на белите петна.

Тепърва ще видим дали ще бъде реализирана и нелошата идея за създаването на шест регионални пазарни и логистични центрове, които да дадат нужното стабилно присъствие на фермерите на пазара. Последните обаче е крайно време да разберат, че без да се обединяват и сдружават каквито и да са мерки на държавно ниво да се приемат, ще си останат незабележим фактор на пазара, който ще продължи да се доминира от търговци и прекупвачи. Възможно е и в този процес на сдружаване да се даде тласък , ако се реализират намеренията на държавата да приеме изцяло нов и модерен закон за кооперирането и се създадат още стимули за сдружаване на фермерите включително и данъчни.

Макар и хипотези, които биха се случили при условие че се реализира един или друг сценарии, при запазване на политическа стабилност за по-дълго време и наличието на воля за промени, те ще покажат след година или две , дали земеделието ни си е взело поправителен? Дали е тръгнало по правия път, в който ще се подкрепя с всякакви мерки само истинските и реални производители. Тук не трябва да се отминава и приносът на аграрната наука, която се явява истинският пазител на автентичните български сортове и породи. Тя има не по-малък принос за изграждането на едно проспериращо земеделие с човешко лице, но и учените са тези, които трябва да намерят и дадат отговор на въпросите, свързани с устойчивостта на сортовете на климатичните изменения и с антибиотичната резистентност при животните, с внедряване на нови методи за щадяща почвообработка и намиране на естествени заместители на химикалите и торовете. Не по-маловажна тема за земеделските ни производители, бидейки и производители на вредни емисии ще бъде и предстоящото урегулирне на търговията с вредни емисии, която особено в по-лоши години да се окаже спасителна сламка за мнозина от тях. Спомням си в тази връзка преди години за протест на нидерландски фермери, на които на национално ниво им беше въведено ограничение в производството на фосфатни емисии, търговията с които за тях беше жизнено важна особено в периоди на силен спад в изкупните цени на млякото.

Позеленяването на земеделието на европейско ниво към което се върви, и за което очакванита са големи, хулено от едни и подкрепяно от дру ги браншове, се пак може да отвори и нови хоризонти пред производителите, които да се замислят не само колко произвеждат, а и с какво качество е продукцията им, защото това доколко качествена е храната ни е важно за всички нас-потребителите. За да преобърнат мирогледа си обаче, те имат нужда от още един компонент в пъзела условно наречен устойчиво производство на висококачествена земеделска продукция- политическа и икономическа стабилност, без резки промени, които да им позволят да усетят подкрепата на държавата. Такава подкрепа, каквато например усещат техните колеги в съседна Турция, където и наука и държава са впрегнали от години усилия за да създават максимално добри условия за развитие на земеделието, и то не непременно на всички негови сектори, а концентрирано в производството на плодове и зеленчуци. И не страдат особено от това, че са вносители например на червени меса или на зърно, защото изграденият потенциал им дава нужната сигурност. Дано в идните 12 месеца и у нас политиците го разберат, че най-важното за развитието на едно успешно и проспериращо земеделие е наличието на сигурност и държавна политика. За да не си говорим и след 12 месеца че пак сме на същия хал, а да можем да кажем, че бавно но сигурно се оттласкваме от дъното.

„Земеделието ни се намира на кръстопът. Имайте предвид , че този програмен период, който предстои в рамките на ОСП най-вероятно ще е последният във вида , в който го познаваме. Ето защо е от изключително важно значение да подпомогнем нашите фермери да останат конкурентноспособни и с това да останат на пазара“,каза по време на организираните от „Продължаваме промяната“ дебати Пламен Абровски от „Има такъв народ“. От партията му са се фокусирали върху засилване на пазарната ориентация на земеделските производители, тъй като считат, че субсидиите трябва да са допълващи а не основни доходи за производителите, както се е превърнало в последните 15 години. „Основните цели върху които сме се фокусирали е създаването на средна класа от земеделски производители, без които няма да имаме живи селски райони, а без тях няма никаква функционална основа- нито икономика, нито социални услуги . Другото около което сме се концентрирали е забавянето на процеса на концентрация на производствен ресурс“, добави той. Идеята ни чрез повишаване на пазарната конкурентноспособност да направим малките производители средни , а не големите да станат малки“.

За да се изпълни това според него първо трябва да се извадят на светло чувствителни сектори като производството на плодове и зеленчуци и животновъдството. Той припомни законовото предложение от миналия парламент за намаляване на ДДС на храните. Освен това от „Има такъв народ“ са на мнение, че трябва да се осигурят достатъчно пазари на земеделските производители и да се промени политиката на качеството, да се създаде мярка, която да гарантира интереса към регионалните продукти и да се въведат специфични регионални географски обозначения.

„За да имаме яснота къде се появява нелоялната търговия на пазара не би било зле плащанията на площ да бъдат обвързани с произведената продукция. Имаме идея за засилване на сътрудничеството между семейните млечни животновъдни ферми с държавното предприятие „Ел Би Булгарикум“ с цел сертифициране на закваските, с което освен че ще се създаде по-висока конкуренция, ще доведе и до окрупняване. Според Абровски за да може да се засили конкурентноспособността на отделните фермери , чрез насърчаването на групите и организациите ма потребителитрябвa да се даде тласък на коопериране с цел да се повиши предлагането на продукция и колективно договаряне на цените на земеделските производители.
Що се отнася до браншовите организации Абровски застъпи тезата за приемане на закон за браншовите организации, който да урегулира дейността им и в последствие на тях да се аутсорсват различни дейности като обучение на фермери или тяхната регистрация им както е в Белгия. Според него държавата може да подпомогне финансово създаването на единно браншово обединение, чрез заделяне например на част от средствата получавани за обработването на така наречените бели петна.

Новата реалност след третите за годината парламентарни избори показва, че могат да се очакват сериозни промени в модела на управление на страната. Поне такива са декларираните намерения на спечелилия изборите политически проект „Продължаваме промяната“, от който в хода на кампанията се обявиха за ново мислене и нулева корупция. Това се показва още с първите им стъпки след изборите, в които те обявиха нов модел за водене на коалиционни преговори чрез създаване на общи работни групи по различните секторни политики. Преговори, за които беше дадено и обещанието че ще са напълно прозрачни.

Оформящото се четирипартийно управление на страната пък създава и четворен възел около това, кой може да се очаква да заеме поста в едно от най-тежките министерства и като структура, и като натовареност от към изчистване на корупционното му амплоа с оглед на наливащите се в бюджета му ежегодно милиарди евро. Не случайно заедно със регионалното, транспортното и екоминистерството, то беше сред „златните кокошки“ на всяко едно управление и източник за попълване на партийни каси под една или друга форма. В сегашната ситуация дори и на най-големите анализатори или букмейкъри би било трудно да прогнозират, кой би бил предпочетеният кандидат за министър на земеделието.

В хода на кампанията и по време на публичното представяне на приоритетите на движението на бившите служебни министри Киррил Петков и Асен Василев земеделието съвсем не беше централна тема. Логично водещи бяха съдбата на прокуратурата, реформите в съдебната власт, енергетика, здравеопазването и ситуацията с ковид кризата с оглед и най-силния обществен интерес към тях. Въпреки това сред приоритетните теми не беше отмината и борбата с корупцията, а в тази връзка бе споменато, че земеделското министерство е единственото, чиито разходи не подлежат на контрол от финансовото министерство, а то дори си има собствена бюджетна организация, визирайки фонд „Земеделие“. Малко преди 14 ноември и от ЕП подсказаха, че не всичко с парите за земеделие е наред. Каза го в прав текст известната критичка на режима на Борисов и Гешев, ирландската депутатка Клеър Дейвис, която в интервю при посещението си у нас заяви, че половината от парите за земеделие у нас са компрометирани.

Да се прогнозира кой ще поеме земеделското министерство е трудно освен заради оформящата се сложна коалиция, и от това, че все още не знаем с какъв експертен потенциал разполагат в сферата на земеделието победителите от Продължаваме промяната“. Прави чест, че Петков и Василев са отворени и към експерти от потенциалните партньори в отделните сектори. Все пак ще се опитаме да дадем някакви прогнози.

1. Поемане на министерството от външен експерт- финансист или икономист с оглед увеличаване контрола върху бюджета и раздаването на субсидии и изчистване на корупционния имидж на министерството. Шансът според нас е около 50%. Твърде революционно звучи, но с оглед лошата репутация на ДФЗ поне може да се очаква тотално преформулиране на функциите му . Това не означава фонда да спре да раздава субсидии, а просто да се предложи и създаде механизъм за по-засилен контрол на този процес и одобрението му от външен орган.

2. Запазване на поста от сегашния служебен министър Христо Бозуков. Тук шансът също е около 50% особено ако водещата формация в бъдещето коалиционно управление на страната реши да се довери на кадри от служебното правителство с оглед на по-голяма приемственост и липса на сътресения за такъв чувствителен на всякакви промени сектор като земеделието.

3. Външен експерт от средите на бранша- вероятност около 25%, най-вече защото в хода на преговорите едва ли ще има достатъчно време Петков и Василев да се запознаят с огромния спектър от браншови организации в земеделието. Иначе имена със сериозен опит, познания и идеи за промени в аграрния сектор като Георги Василев или Красимир Кумчев не липсват.

4. Кандидат от коалиционните партньори. Възможността за това е между 10 и 25% с оглед на представянето им на изборите и тежестта, която биха имали в коалиционните преговори. Най-големи шансове биха имали кандидатури от „Има такъв народ“ и „Демократична България“. Досега като експерти поне на законодателно ниво в последните два кратки парламента се изявиха Пламен Абровски и Албена Симеонова. Тук вероятна кандидатура на БСП би била с най-малки шансове с оглед на това, че социалистите влизат от много задна позиция в преговорите, но експертният им потенциал в лица като Явор Гечев или проф. Светла Бъчварова не би трябвало да се изключва.

Наличието на добър експертен потенциал, познаването на сектора и неговите проблеми и въобще на ситуацията около многослойната политика в аграрния сектор в нейните български и европейски проекции несъмнено ще са сред основните критерии за това, върху кой ще падне избора и отговорността да поеме ръководството върху една от най-тежките и корупционно обременени министерски структури. Решението за това ще се вземе от бъдещите участници в коалиционните преговори. Те обаче трябва да знаят, че то ще е от голяма важност за целия земеделски сектор, а на новия министър ще му се налага да лавира и да се съобразява с интересите на всички отделни браншове в него. Това обаче ще е също толкова трудна задача, колкото и справянето с корупцията. Показва го и досегашният опит и в много случаи неединния и прекалено фрагментарен бранш. А за последния никак не е маловажно как ще се разпределят субсидиите през новия програмен период на селската програма, в който се очаква да има също толкова неизвестности, колкото и около името на новия земеделски министър.

Германия се намира в период на смяна на караула и след 16 годишното управление на Ангела Меркел идва времето на нови лица и политически конфигурации, различни от така наречената Голяма коалиция. В тази връзка от Германския федерален съюз на младите фермери ,Съюза на младежите (BUNDJugend) и други младежки организации излязоха с открито писмо до политическите ръководства на социалдемократите, зелените и либералите, които са потенциалните участници в бъдещото коалиционно управление на страната. С основните искания на младите земеделци и екозащитници ни запознава специализираният портал agrarheute.com.

В своето писмо организациите акцентират основно върху настоящата климатична криза и загубата на многообразието от видове и настояват политиците „да направят възможна и в бъдеще земеделската и хранителна политика според нашите разбирания.“.

Сигурност в планирането и перспективи за фермерите според тях заедно с прозрачност на производствените цени и в отношенията между различните участници по хранителната верига са най-важните неща за постигането на исканията им. Диверсификацията на стопанствата трябва да е подкрепена от политиците и да се окуражи изграждането на нови клонове земеделски производства, които да са съобразени с климата.

Опазване на тресавищата, торене и животновъдство с мисъл за климата

За да може земеделието да допринесе за изпълнението на поставените в Париж цели свързани с опазването на климата, новото правителство трябва веднага да посочи пътища за предприемане на различни мерки за климата, импулс за ново измерване на тресавищата и намаляване на азота. Подписалите писмото се обединяват около тезата, че трябва да се намали консумацията на месни продукти. Освен това на животновъдите трябва да се предложи общ път за преустройство и преминаване към други методи за отглеждане на животните, който да бъде подкрепен от политиците. Този преход според тях може да стане факт както с финансова така и с експертна помощ към фермерите. Например може да се премине към пасищно отглеждане на животните или ако те се отглеждат оборно да се хранят с фуражи, произведени в самите стопанства или в регионите които се намират.

Повече средства за коопериране намаляване на обработваемите площи и насърчаване създаването на повече жизнени пространства за флората и фауната могат според представителите на неправителствените организации на младите фермери и еколози в Германия да допринесат най-много за опазване на видовото многообразие. Вместо да се увеличават обработваемите площи според тях могат да се увеличат площите оставяни за зелено. Освен това могат да се създадат алтернативи на използваните в земеделието химични и синтетични препарати за растителна защита. Те виждат възможност за постигане на поставените цели за опазване на климата и биоразнообразието чрез насърчаване на кооперирането на фермерите с други икономически играчи на местно ниво.

Задължително обозначение на регионалните и устойчиви храни

Устойчиво произведените и регионални храни според тях трябва да са ясно обозначени за да са разбираеми за потребителите. Храните с ясно обозначение за произход могат да допринесат за стимулиране и засилване на регионалните производствени , преработвателни и потребителски структури. В допълнение на това алтернативни пътища за предлагане на регионални храни на пазара могат да допринесат за засилване ролята на регионалните продукти и да спомогнат за разтоварване на малките и средни предприятия от бюрократичните тежести. По отношение на екологосъобразното хранене на обществото трябва да се предложат атрактивни възможности, а ДДС върху плодовете, зеленчуците и бобовите растения да се намали.

В своето писмо от неправителствените организации на младите фермери и природозащитници подкрепят поставената на федерално ниво цел за увеличаване дела на площите за биоземеделие в Германия до 25% до 2030 година. За да се постигне тази цел според тях е необходимо да се предложат общи рамкови условия и финансова подкрепа. Като инициативи в тази посока се предлагат увеличаване предлагането на биохрани в обществените заведения за хранене, училищата и местата за хранене на администрацията. Не по-маловажна според тях е и нуждата от повече подкрепа за научни изследвания в сферата на биоземеделието и устойчивото производство на храни.

Подписалите писмото се обединяват и по отношение на това, че използването на обществените средства трябва да е съобразено със съответните постижения. Както е известно в следващите два програмни периода от 2023 година насетне директните плащани ще се преобразуват и ще бъдат обвързани с обществените постижения на земеделието. До 2024 година пък общите регламенти за биоземеделие и иагроекологични и климатични мерки ще са прилагат изпитателно. Ще се изпробва дали изпълняват поставените екологични и социални цели и дали са атрактивни за фермерите.

Някои побързаха да определят като „популистки“ идеите за развитие на земеделието на така наречените „млади партии“. Какво популистко има в това с чисти икономически средства да се цели да се повиши жизнения стандарт на фермерите, а не със затулени мерки, прикрити като земеделска политика за вечно чувствителни сектори от преждеуправляващите безконтролно да се наливат субсидии в ръцете на наши хора, приближени до държащите лостовете на властта? Да определяш като популисти хора, които искат да спрат корупцията е най-малкото несериозно, защото именно с популистки мерки преждеуправляващите се опитваха в продължение на повече от десетилетие да затвърждават и потулват различни корупционни практики с които изобилства селската програма . Да карат прогледнали за машинацията им производители да си мълчат зада не им спре Брюксел подкрепата. Да раздават средства за развитие на туристически услуги за лични нужди на политически патерици и да спасяваш със сладки топли бюра в Стразбург и Брюксел компрометирали се в опазването на този модел политици Е ако това не е популизъм, здраве му кажи.

Вече има и отрезвили се представители на бранша по хранителната верига, които са прозрели, че Европа бавно но трайно е тръгнала по пътя към замяна на директната подкрепа в земеделието с дългови инструменти като опит за преборване и изкореняване тъкмо на тази корупция. Някои го определят като „американски модел“ на подпомагане. Дали е по-ефективен от европейския може да се каже едва тогава, когато се приложи. Единственото сигурно е, че ще намали степента на корупция поради факта, че ще намалее броят на онези по хранилката, които ще чакат процент от директното подпомагане. Ще останат само производители, преработватели и финансови институции осигуряващи различни видове безлихвени или нисколихвени кредити основани на строги икономически и финансовиправила. В този случай няма как да има обвързани и необвързани с производството субсидии и да се получават пари без реално да са изпълнени каквито и да са производствени критерии или те да са зададени проформа. Имаш ясна идея какво искаш да правиш, облякъл си я в икономически обоснован бизнес план за развитие-получаваш финансова подкрепа. Когато го реализираш и си стъпиш на крака като икономически субект, започваш да връщаш.

За дългови инструменти или преминаване към подкрепа особено на инвестиционни проекти в земеделието чрез средства по различни гаранционни фондове обаче не искат да чуят най-вече консултантите по проекти, защото така ще изпаднат от общата хранилка. Хранилка която в последните години им позволи да са неизменна част от онези, които провеждаха аграрната политика на страната и да получават като награда за лоялността си техническа подкрепа с която да осмислят дейността си. Какво популистко има в това например да се премине от порочната практика за изплащане на субсидии на хектар без значение от това дали произвеждаш нещо или не към такива, базирани на реално произведена продукция, от стимулирането на иновациите и обучението и стро контрол на таваните, каквито без съмнение ще има? Какво популистко има в това микропредприятията да бъдат подкрепяни чрез реални договори за изкупуване на продукцията, което да намали сивия сектор?

Многократно е казвано, че земеделието е заприличало на мръсни Авдиеви обори, които все някой някога ще трябва да изрине. Да започнат да се отглеждат култури там където климатът предлага най-оптимални условия, а не повсеместно да се отглеждат култури само заради субсидирането им с повече пари. Примерите за това са станали пословични. Какво популистко има в това парите да отиват при реални, а не при виртуални животновъди, но не като вечна преходна помощ а като истински инструменти за финансова подкрепа. Да де ама като наследство от предходното управление ДФЗ продължава да опростява кредити на животновъди от далечната 2008година (последно и така да дава ясни сигнали на същите тези животновъди, че могат да се считат като привилегировани.

Дали хората работещи извън земеделския сектор могат да се считат за такива, при вземането на обикновени банкови заеми? Едва ли? Идете попитайте банките в какви случаи са склонни не просто да преструктурират а да опростяват кредити. Нали ако поемат подобни рискове са обречени на нестабилност и увеличаване на лошите вземания. Само че фонд „Земеделие“ няма как да се разклати от опростяването на някакви си вече забравени кредити, защото годишно в него се вливат милиарди. Милиарди от които до фермерите достигат трохички, защото по хранилката са наредени администратори, комисионери и консултанти. Е затова като някой иска да работи за създаване на прозрачни условия за нулева корупция, в очите на същите тези хора най-удобно е да бъде заклеймен като популист. Въпрос на гледна точка. Въпрос на това дали гледаш от камбанарията на тези, които искат да демонтират или на тези, които искат да запазят съществуващия модел със същото му уродливо и неприемливо най-малко за фермерите мутренско лице.

Предизборният маратон през тази година продължава с трето издание, нещо невиждано до момента у нас. С оглед на настоящата икономическа обстановка и пандемията, този признак на нестабилност буди все повече тревоги у земеделските производители, които поради липсата на регулярна изпълнителна и най-вече законодателна власт едва ли могат да правят каквито и да са средни и дългосрочни прогнози. Състезанието между отделните политически играчи заприлича на своеобразна щафета, в която местата се сменят с всеки следващ пост на отборите. Нещо повече, появиха се нови играчи с претенции да изместят утвърдените в челото партии. Предполага се че в тази поредица от избори всяка една формация е успяла да избистри своите позиции по отделните секторни политики. още повече, че някои от новите играчи придобиха известен макар и малък парламентарен опит.

Ето защо тук е мястото пак да припомним, кой какви идеи и цели залага в своите програмни документи или предизборни изказвания по отношение на земеделието. Този път ще започнем с евентуалните участници в бъдещата коалиция каквато най-вероятно ще се оформи с трима или четирима играчи. Няма да е трудно да предположим, че стремленията на всички ще са насочени към градежа на едно устойчиво и модерно земеделие.

Искат или не повечето политически играчи с намерения да управляват ще трябва да се съобразят със столетницата. Поне така показват последните социологически проучвания, според които правителство без участието на БСП пак е невъзможно. Най-актуалните намерения относно развитието на земеделието намираме разбира се от периода на старта на жътвената кампания, който съвпадна и с предходната предизборна кампания. Тогава при откриване на жътвата във Видинско, Филип Попов казва:“Земеделието в програмата на БСП е „национална кауза“. От него разбираме, че социалистите ще работят за развито земеделие, като се предлагат четири конкретни мерки за съживяване на земеделието:

– изгрaждaнe нa нaпoитeлни cиcтeми, гaрaнтирaщи пoливнoтo зeмeдeлиe;

– Поддържане на екологичен баланс при човешката дейност и опазване на аквакултурите в Черно море и р. Дунав;

– изгрaждaнe нa мрeжa oт фeрмeрcки пaзaри c пряк дocтъп нa прoизвoдитeлитe c цел нaмaлявaнe нa прeкупвaчитe и ocкъпявaнeтo нa cтoкитe;

– пoдкрeпa зa биoзeмeдeлиe c нулeви cтaвки нa ДДC зa хрaни, изрaбoтeни caмo oт ecтecтвeни cурoвини бeз cлeди oт кoнceрвaнти, зaмecтитeли и пoдoбритeли;

Освен това БСП възнамерява да предложи държавни гаранционни схеми за управление на риска и реакция при настъпване на неблагоприятни климатични и пазарни условия за земеделските производители. Това излиза от думите на Драгомир Стойнев при предизборна среща с производители от Пазарджишко пак от юли.

Друг участник в евентуално коалиционно управление е „Демократична България„. В своята програма насочена към земеделието оттам констатират, че „въпреки щедрото подпомагане с европейски субсидии, повечето сектори са лишени от перспективи“, голяма част от плодовете и зеленчуците са вносни, а животновъдството е намаляло. десетократно. Освен това системата на МЗХГ се определя като раздута, с огромен бюджет, а работата и като неефективна. Нещо, което се вижда и от обикновения гражданин, и от редовия земеделски производител. Според тях са нужни „драстични системни реформи“, в основата на които да бъдат иновациите и опазването на околната среда.

В програмата им се казва че те ще работят „за изграждане и развиване на справедлива, здравословна и екологосъобразна продоволствена система и насърчаване на биоикономиката в България, на устойчиво земеделско стопанство, което отговаря на потребностите на обществото, допринася за опазване на околната среда и природните ресурси, както и за преодоляване на климатичните промени, което води до развитие на селските райони, като в същото време позволява на производителите да получават гарантирани доходи от своята дейност“. Според тях реформите в сектора трябва да са базирани на: планиране на цялостната хранителна система в това число къси хранителни вериги, разнообразяване на производството, възвръщане на местните сортове и породи, поощряване на продуктите с добавена стойност: комплексно разглеждане на селските региони и техните общности: превръщане на директното подпомагане в мерки, които ще доведат до реална конкурентноспособности устойчивост на стопанствата.

От ДБ предвиждат реформи в сектора,насочени към преструктуриране и дигитализация на системата на МЗХГ, въвеждане на онлайн услуги и плащания, рязко намаляване на бюрократичната тежест, осигуряване на достатъчно средства в преработката на земеделски продукти и суровини, създаване на национална програма за насърчаване на местните храни, насърчаване отглеждането на местни и автохтонни породи животни и сортове растения, промени в закона за занаятите, насърчаване на фермерските пазари. организираниот местните общности, насърчаване на поликултурното земеделие като противовес на монокултурното и други. В програмните документи се залага още поетапно увеличаване на площите за биоземеделие до 25% и интеграция на националните насърчителни политики с принципите на стратегията „От фермата до масата“. Създаване на платформа за обмен на данни и насърчаване на партньорството между земеделските производители и научните институции като ССА. По отношение на пчеларството се предвижда въвеждането на компенсаторни мерки а еко системни услуги и опрашване и поощряване въвеждането на иновациите. За селските региони се предвижда въвеждане на специализирани грантови схеми и целеви помощи за коопериране на малките производители. Други намерения заложени от дБ: „Постигане на баланс между схемите за единно плащане на площ и обвързване на производството с подпомагането и преходната национална помощ; Подкрепа за осигуряване достъп на малките производители до пазара на ЕС; Насърчаване на градското земеделие;“.

От ДБ ще искат да се въведе изискване за съхраняване на поне 10% от земеделската територия на страната заради ценноста на земеделския пейзаж и еко системи. Регионализиране на страната по видове култури, които е подходящо да се отглеждат в условия на засушаване на климата, включително ориентиране към култури и сортове, устойчиви на засушаване и въвеждане на системи за повторно използване на водите. Ще се настоява и за изграждане на система за дистанционен контрол на използваните торове и препарати.

Един от новите играчи и вероятен трети участник в правителството е „Продължаваме промяната“ на бившите министри в първия служебен кабинет тази година Кирил Петков и Асен Василев. Те декларират, че са за нулева толерантност към корупцията във всички сфери включително и в земеделието. Що се отнася до агросектора, в програмата си наблягат основно на образованието и кооперирането на ,земеделските производители. Те предлагат създаване на програми за начално и надграждащо обучение на фермери и даването на стимули за специализирано практическо обучение на кадри. Насърчаване на специализираното образование в земеделските райони. Въвеждане на стимули за автоматизация и внедряване на иновации. Разработване на законодателство за внедряване на автономни и роботизирани машини в земеделието. (такива се използват успешно в някои сфери на животновъдството и сега бел. ред.). Те планират още осъвръменяване на програмите на специализираните висши учебни заведения. Предвиждат подмладяване на демографската структура в селските региони и повишаване на жизнения стандарт в тях. създаване на комбинирани земеделски кооперативни борси, сертификационни лаборатории, митническо обслужване и логистика, които да премахнат посредниците в земеделието и да дадат възможност за класифициране на земеделските продукти и окрупняване на предлаганите обеми. Планират активни преговори на ниво ЕС за защитаване на българските храни и преминаване към субсидии на база реализирана продукция през новия програмен период на ОСП със строг контрол върху таваните на директните плащания. Изграждане на специализирани лаборатории на границите с извършване на засилен контрол върху съдържанието на нитрати и пестициди при вноса на плодове и зеленчуци. Създаване на електронна система за координиране на посевите, която да позволи да се запази плодородието на почвите. Микро и малките стопанства ще бъдат подкрепяни чрез застраховане и договори за изкупуване на твърди цени, и ще се субсидира изграждането на поливни системи, оранжерии и екологично производство. Инвестиции в рехабилитацията и изграждането на нови напоителни системи.

За разлика от предизборната кампания преди изборите през април от „Има такъв народ„ вече имат програмни намерения в сферата на земеделието обособени в няколко абзаца. Те планират да направят пет неща: повишаване конкурентноспособността на земеделските производители и превръщането им в равностойни партньори на изпълнителната власт: осигуряване на ефективно и справедливо използване на земеделската земя;подобряване състоянието на ветеринарно-медицинското обслужване; реформа в горския сектор и привеждане на стратегията „От фермата до масата“ и стратегията за биоразнообразието в съответствие с националните приоритети като се насърчат иновациите и цифровизацията, създаването на работни места и осигуряване на екологично и здравословно стопанство.

От ИТН смятат че е необходима промяна в субсидирането на чувствителни сектори като производството на плодове и зеленчуци, лозаровинарство и пчеларство.

За ДПС трябва да посочим, че е трудно да се каже какви са приоритетите им сферата на земеделието. Залагат предимно на управление на общините от активни и свободни граждани, а сред приоритетите им са твърде общо звучащите чист въздух, храна и вода, както и зелена икономика и земеделие.

Формацията на Мая Манолова и Отровното трио също е волюирала от своите 70  принципи до програма, в която земеделието е някъде по средата. Сред техните политически цели са създаването на специална програма за подкрепа на семейните стопанства и младите фермери, подкрепа за животновъдството, производителите на плодове и зеленчуци, челарството, преработвателната индустрия и биопроизводителите. Оттам са за разумно управление на горите и устойчиво управление на рибарския сектор. По националната програма „Семейно стопанство”, се предвижда да бъдат предоставяни земя и пари на домакинства за зеленчукопроизводство, традиционни култури, производство на рози, мед, билки, плодове и за животновъдство.

Бившите управляващи от ГЕРБ залагат на политическото говорене, на силата срещу хаоса, каквото е и предизборното им мото, акцентирайки върху актуалната обстановка, както става дума от изявленията на лидера им и бивш премиер и отправените послания като :“Народът гине, цените полудяват а Радев се прави на турист„, без да има помен от предизборна програма или намерения за това, какво искат да правят, но декларират, че няма да си променят нито лицето, нито стила на работа. Определят останалите системни играчи като „партии на един сезон“, и такива, които не са били в парламента.

Последната формация на която ще обърнем внимание поради факта, че показва близки до границата резултати за влизане в парламента е „Възраждане„. Те обаче нямат конкретни цели по отношение на земеделието, а дават единствено такива свързани с бизнеса като стимулиране на стартиращи бизнес проекти и завръщането на младите специалисти у нас. Предвиждат единствено в сферата на екологията държавна политика за залесяване на обезлесени райони както и мерки за разширяване на биоразнообразието у нас.

Основните политически играчи, и тези които се опитват по един или друг начин да се наместят в политическия пейзаж на страната показват както виждаме широк кръг от разбирания, намерени или цели, свързани със земеделието ни и бъдещето му развитие. Някои се ограничават в съвсем базови и общи цели, на места се припокриват намерения за повишаване на устойчивостта на сектора, въвеждане на иновации и цифровизация. Други пък се ограничават само с политическо говорене, което едва ли топли земеделските производители, които май пак са по-наясно от политиците , кои са основните проблеми в земеделието и че то въпреки и противно на очакванията след хвърлянето на толкова голям ресурс от подпомагане на европейско и национално ниво, съвсем не е вързало и цъфнало. Предстои да видим дали именно политиците ще успеят да превърнат в дела иначе красиво написаните формулировки, фрази, желания и въжделения, така че да се решат проблемите на полето и в стопанството, или те ще продължат да си бъдат единствено и само красиви намерения, влизащи в употреба при всяка нова предизборна кампания….

Изборният маратон в който попаднахме през тази година промени не само политическия ландшафт у нас, но оказа сериозен натиск с липсата на предсказуемост върху различни бизнеси.

Без да търсим изчерпателност, но с оглед и на това, че са принудени да търпят удари от всички страни – икономическа несигурност, климатични промени, нестабилни вътрешни и външни пазари, пандемия, логистични проблеми, можем да предположим, че земеделските производители са сред най-потърпевшите.

А те са тези, които 24 часа на ден седем дни в седмицата осигуряват насъщния и онова, което слагаме на масата.

По-често когато стане дума за храната се вглеждаме в цената, но не в това, което стои зад нея. Като се има предвид спецификата на нашия пазар, на който повечето производители са скрити зад огромен брой прекупвачи, а възможностите за директни продажби в последната година бяха сведени до минимум заради ограниченията, наложени от пандемията, ще стане ясно, че въпреки милиардите изливани в земеделието у нас, редовите фермери (не онези, които инвестират в земеделски активи, без да са влизали в обор или виждали нива с ечемик) не би трябвало никак да са щастливи от доходите, които получават в края на годината. Още повече, че онези решили да се впуснат в приключението да произвеждат плодове и зеленчуци и да отглеждат животни, ударени от суша, недостиг на пасища, липса на работна ръка и градушки, би трябвало да са почти на червено и  все повече  да се замислят доколко тази им дейност им носи някаква икономическа изгода.

В анализ на Селскостопанска академия от 2020 година се твърди, че в периода 2007-2016 година се наблюдава тенденция на нарастване на дохода на час вложен труд както в земеделието, така и в икономиката, но с уговорката, че доходът в селското стопанство трайно изостава както от средното равнище в страната, така и от нивото на средните доходи в други икономически области. Брутната продукция на земеделско стопанство с известни колебания също се увеличава, но остава сред най-ниските в ЕС. И без да ни го подсказва статистиката при изоставащи доходи в сектора спрямо другите икономически сектори и ниска производителност, като основен формиращ доходите на фермерите фактор се приемат субсидиите, без значение дали идват от държавата или от европейските фондове. Статистиката идва само в подкрепа на подобни съждения, като ни казва, че средният размер на дела на субсидиите бележи неколкократно увеличение. На фона на ниската производителност се отчита увеличение на средния нетен доход с увеличаване дела на субсидиите, като през 2014 година е достигнал до най-високото си ниво от 18 660 лева , заради получения най-висок размер на субсидиите през 2013 година. „Прави впечатление, че въпреки високата подкрепа след 2014 г. има понижение в равнището на нетния доход, като за 2016 г. този спад е по-чувствителен – 13 386 лв“, се казва в анализа. До тук цитираните минимални данни ясно показват, че доходите на земеделските производители са в по-силна зависимост от размера на получаваните субсидии, отколкото от нивото на производителност. Тоест с увеличаване на субсидиите нарастват и доходите и обратното- по-малкото субсидии означава и по-ниски доходи.

Логично някой би си задал въпроса, какъв би бил доходът на стопанства, които не получават субсидии?

И тук статистиката е убийствена, казвайки ни, че съществува трайна тенденция към намаляван на доходите им, като след 2013 година те са отрицателни. Тоест тези стопанства остават на червено. Другите фактори, от които нивата на доходите в земеделието зависят,са: слабо управление на риска, неефективно производство, ниско ниво на диверсификация, зависимост от климатични промени , пазарна и институционална среда. Макар анализът да обхваща периода до 2016 година, той ясно очертава тенденцията, която едва ли се е променила и до днес/ Не би било нелогично ако предположим, че фермерите едва ли са станали по-щастливи с доходите си от това, че работят 24 часа седем дни в седмицата за насъщния на нацията, без да знаят каква доходност може да им донесе това, тъй като факторите от която зависят те както виждаме са повече от един.

А дали фермерите биха били по-щастливи като политици?!

Работата на последните е не на полето в борба с времето да оберат чушките и доматите, а на полето на изпълнителната и законодателна власт. Неотменима брънка и в тяхното поле е аграрната политика. Тя обаче е една незначителна част от политиките които прокарват- социална, образователна, здравна, отбранителна и прочие определено са с по-голяма тежест от земеделската. Това понякога е видно и с просто око. Достатъчно е да се проследят заседанията на земеделската комисия в парламента. Понякога продължителността им е по-малка от един учебен час, а работата свършена от депутатите с незначителна стойност. А само за това че участват в комисия получават допълнително пари.

Забелязали ли сте, че с раждането на всеки един нов парламент, един от най-щекотливите въпроси е за нивата на депутатските заплати, по който винаги има спорове. Не се отличи в това и вече отишлия в историята 46-ти състав на Народното събрание. И тези спорове въобще не засягат допълнителните възнаграждения за „важни задачи“ като участия в комисии а само базовата заплата. Някои депутати участваха и сега в повече от една комисия. Последният пример бе съвсем пресен при гласувания на някои от решенията в земеделската комисия, свързани с актуализацията на бюджета като промяната на ДДС за плодовете и зеленчуците трябваше да се изчакват депутати, участващи по същото време в заседанията на други комисии. Освен това актуализацията на депутатските заплати е не на годишна или шестмесечна база,а на всеки три месеца в съответствие с увеличаване на средните заплати в публичния сектор. Доходите на фермерите освен че са обвързани със субсидиите, зависят и от това какво са произвели и колко от това което са произвели са успели да реализират на пазара.  Само при негативна проява на климатичния фактор- имръзвания, суши или градушка като тази в региона на Пловдив е в състояние да сведе реализацията на продукцията им до нула.

Само през 2020 година минималната брутна депутатска заплата се е увеличила, толкова, колкото за последните три години, достигайки до 4047 лева. В момента базовата депутатска заплата се равнява на около 4 880 лева.. От разгорелите се към края на „живота“ на последния парламент дискусии по въпроса за нивата на депутатските заплати разбрахме, че те могат да достигнат до впечатляващите 7 хил. лева на месец.

И как да не са щастливи при заплата равна на три средни за страната. Аритметиката показва че без допълнителните възнаграждения средният годишен доход на един депутат, който е спорно какво прави цяла година би надминал средния земеделски доход над три пъти, ако приемем за база оптимистичните 18 660 лева. И как да не са щастливи при такива доходи. Остава да си приемат закон за отглеждане на щастливи депутати.

За утеха на родните фермери трябва да кажем, че картината е подобна в Германия, макар че ако се поставят на мястото на германските им колеги, сигурно биха били по-щастливи.

Заплатите на депутатите в Бундестага четем в анализ на agrrheute.com са се повишили за последните десет години с почти 3 300 евро до 10 013 евро на месец. Освен това те получават средства за разходи за поддръжка както на офис в Бундестага, така и в избирателния си регион, които през 2021 година достигат до 4 561 евро. За 2020 година доходът на един германски фермер за година е достигнал средно до 37 200 евро, което съпоставено с годишния доход на депутатите от около 200 хил. евро изглежда на не по-малко нищожно ниво. Земеделската политика в Германия във всичките и национални и европейски аспекти (Зелена сделка, намаление на пестициди и торове, хуманно отношение към животните, опазване на насекомите и прочие) е с още по-малък дял на фона на ролята на федералната република на голям глобален играч на европейската и световна сцена в разрешаването на всякакви въпроси- от мигрантски кризи, военни конфликти до справяне с климатични предизвикателства и икономически последици за „локомотива на Европа“.

Както виждаме ножицата в доходите между депутати и земеделски производители било то у нас илив Германия, без да държим да сме изчерпателни и с всички условности на подобни сравнения е толкова широка,, колкото разстоянието от земята до небето. И едва ли ще се намалява през следващите години и след поредните избори.

Би ли бил щастлив един редови земеделски производител като политик?!

На този въпрос биха могли да отговорят само фермерите, получили възможност да направят кариера в политиката. Техният брой обаче не е голям нито тук, а оказва се и в Германия. Ако аз бях фермер и трябваше да отговоря на този въпрос, то отговорът със сигурност би бил „Не“, защото свободата в обора и на полето не можеш да я замениш дори срещу пет или шест пъти по-високи доходи като политик. Защото когато си на полето или в обора, и виждаш, че бизнесът не върви, винаги можеш да го трансформираш в търсене на по-успешна ниша, където да реализираш способностите си и да търсиш по-високи доходи. Когато обаче си в политиката, обвързаностите поне в нашата действителност са толкова видими и силни, че те правят не свободен, а свързан с различни зависимости. Подобна свързаност е способна да те всмуче като прахосмукачка непотребна прашинка. Кой знае?! Тези, които са се докоснали до политиката често казват, че човек се променя коренно, когато се доближи до немислими до преди това за него привилегии и благини.

Земята остава единственото благо, до което земеделските производители имат досег.

И въпреки че на повечето сигурно това им носи разочарования и горчилка отколкото задоволство че се занимават с дейност, която им носи стабилни доходи, то късмета да видиш усилията от труда си е безграничен. И не може да се сравнява дори със депутатска заплата…

Не, тук няма да иде реч за прилагане на някакъв нов вид иновации в земеделието като автономно управляеми комбайни или трактори, каквито без съмнение сигурно вече могат да се видят някъде из Европа, а за сектора като цяло, останал клиширано казано през най-отпускарския месец от годината на автономно управление или казано по нашенски на самотек. И то в месец, в който в страната бушуваха и продължават да бушуват невиждани скоро по размера си пожари, щетите от които за земеделието и горския фонд тепърва ще се оценяват. Поне според статистиката само за последното десетилетие между 2008 и 2018 година в резултат на пожари са били унищожени около 500 хил. декара земи.

Горещините и пожарите са поредният сигнал, че климатичните промени, колкото и оспорвани от някои вече са на път да променят всичко- от възприятията ни за сезоните, до възприятията ни за вкусове и аромати. Стресовите фактори които се стоварват върху земеделските култури в резултат на неблагоприятните климатични условия ще предоставят на аграрната наука поле за действие за десетилетия напред, в търсене на още по-устойчиви на различните стресови фактори сортове растения, които да са хем устойчиви на воден стрес, хем на суша и екстремно високи температури. Болестите и вредителите също няма как да бъдат подценени, защото с промените на климата навлизат все по-нови и по-нови вредители, а растенията които отглеждаме стават все по-резистентни към всякакви болести. Това е като да те боли глава, и приемането на един аналгин или аспирин да не те облекчи.

И за да се справи с всички тези предизвикателства на може би стратегически най-важният сектор в една държава, отговорен за изхранването на населението си и са нужни освен експертност и научна мисъл, и политически действия. Именно тези, от които зависят тези действия обаче, в последните повече от шест месеца са оставили земеделието на автопилот. да се управлява от само себе си. Заети с предизборни битки, заприличали на латино сериал без край, точно тези, от чиято дейност зависи прокарването на правилни политики в сектора, осигуряване на по-справедливо финансиране на земеделските производители и плавен преход към новия програмен период са си вдигнали капите, абдикирали от вмененото им от суверена задължение да управляват,, и хич не им е до онова, което се случва на полето и в оборите. Нали жътвата върви, а позитивните новини за високи добиви идват от цялата страна. Хляб ще има! Друго може би не, но гаранция, че всички ще сме абонирани за новата серия от изборни зрелища с идването на есента.

Още един показателен факт за това, че земеделието е на автономно управление, е и наследената управленска немощ в земеделското министерство. Пожарите и отрязването на парите за напояване от все още намиращият се във фаза на проект план за възстановяване не се оказаха единствените лоши новини за фермерите през лятото. От заседанието на дългоочакваната комисия по земеделие разбрахме, че бившата администрация на МЗХГ въобще не си е направила труда да оцени какъв би бил ефектът от прилагането на каквито и да са тавани на плащанията- било то плоски или постепенни. Нещо повече няма изработени критерии и както обичат да казват на административен новоговор дефиниции за различните по размери стопанства, така че на база на тях да се направи модел, при който да се оцени, кой режим на таваните на директните плащания (защото такива ще има) би бил най-справедлив за прилагане. И самите интервенции за подпомагане на земеделските производители са козметично подобрение на старите мерки и това се вижда само като се вникне в дискусиите на тематичната работна група. На фона на задаваща се нова вълна от пандемията с корона вируса и предстояща актуализация на бюджета, за който още преди няколко месеца казахме, че е на червено, и няма пари за държавните схеми за подпомагане като de minimis , различни браншови организации вече поискаха основният акцент да е към земеделието. Дали има кой да се вслуша в призивите им за прозрачна оптимизация на бюджета обаче?

И може би след всичко написано до тук в тъмно сиви или черни краски на фермерите би им се приискало тази година да свършва тук и сега, всичко да започне наново, на чисто и най-вече да се появи онзи отговорен политически фактор, който да изключи автопилота и да вземе управлението в своите ръце. За добро или лошо автономно управляемите средства все още изпълняват програми, задавани от разумни и мислещи индивиди, стига да ги има.

През настоящото лято наблюдатели и медии се фокусират както върху традиционната жътва, така и върху политическата. И ако първата за радост на фермерите и при всички обективни и субективни трудности върви повече от добре, а резултатите видимо ще са по-добри, то не така стоят нещата с политическата жътва. По волята на суверена политиците минаха през поправителен изпит, който за сега по всичко изглежда е на кантар дали ще издържат успешно.

Резултатите от вторите за годината предсрочни избори са почти същите. Същи са и лицата влезли в новия парламент, както и някои от кандидатите за изпълнителната власт. Същата е и бройката на парламентарно представените формации, както и разделението им по равно на системни и несистемни, което подсказва, че вариантите за намиране на общ език се свеждат до минимум.

Служебният кабинет получи възможност да ремонтира националния план за възстановяване от кризата с коронавируса който припомняме че трябваше да бъде внесен в ЕК още през април. Новината за фермерите след ремонта е отпадането на проекта за реновиране на напоителните системи, за който прежде управляващите планираха да отидат над 800 млн. лева.

С оглед на зачестилите периоди на засушаване и на фона на локални макар и спорадични протести на населението заради безводие това едва ли е добра новина. Не можем обаче да отречем, че набързо подготвеният план за възстановяване спуснат без каквото и да е обществено обсъждане едва ли щеше да мине пред Брюксел, защото в предходния му вариант приличаше по-скоро на фентъзи роман за строене на въздушни кули с чужди средства, отколкото на реално изпълнима програма за възстановяване с реалистично видими резултати.

Да напомним, че и по-голяма част от реалните браншови организации се възпротивиха на възприетия модел при който милиони трябваше да се излеят единствено и само в едно държавно дружество за ремонта на морално остарели магистрални напоителни съоражения, там където все още ги има, без реално да е направен анализ на състоянието не само на мрежата, но и на самото дружество, което пък се оказа въвлечено в съдебни спорове след отстраняване от служебния земеделски министър на управленското му тяло и открити масови нарушения след вътрешен одит.

И ако за земеделския производител основният бич е недостигът на вода и все по-екстремните засушавания, за горите този бич породен и от сушата са пожарите. Последният случай е с големия пожар от преди дни в Свиленградско. След идването на служебния кабинет една от първите промени на Христо Бозуков бе смяната на шефа на агенцията по горите с младия и амбициозен експерт Александър Дунчев. Там оказа се борбата с „гумените глави“ е жестока и неравна. Сам той призна преди дни, че смяната на модела на управление в сектора , в който инспекторите приемат работата си по-скоро като синекурна позиция, отколкото активно да осъществяват контрол по опазване на горите ще е сложен и дълъг процес. Понеже му се пречи да промени нещата и работата на самата агенция отгоре, Дунчев е предприел друг подход – да търси широка обществена подкрепа за всички свои мерки и действия. И се получава с дейни, разбиращи и можещи служители.

Само за илюстрация на положението в сектора ще дадем пример с най-близо намиращата се планина до столицата. В териториалното поделение на ДГС София само трима горски служители се грижат за целия природен парк. Да не говорим че горите в последните две десетилетия съвсем не са били сред приоритетите на европейските програми, просто защото там освен дървесина няма какво да се краде. Скоро предстои да излезе още един проблем освен безпаричието в сектора, свързан с арендованите на мутри и олигарси ловни стопанства, които оказва се държавата скоро едва ли ще си върне.

По време на едно от посещенията си при откриване на жътвената кампания президентът Румен Радев сравни политиците със земеделските производители, за които няма пек и дъжд, и те са винаги на полето, а след изборите призова политическите партии да поемат своята отговорност, защото явяване на трети поправителен изпит ще е за сметка на хората. Дали политиците ще си вземат бележка и ще повишат успеха си, а с това и доверието сред хората, или борбата с „гумените глави“ ще продължи до тоталното имизчистване, измиване и изчегъртване скоро ще стане ясно. За земеделието обаче този процес на пречистване едва ли ще донесе някакви позитиви. Защото кръговратът на земеделската година си върви неумолимо. Днес садиш, утре прибираш. И така всичко се повтаря без значение от това дали вали, вее или пече. Тези на полето трябва да прибират плодовете родила земята. Политиците определено отстъпват в прибирането на тяхната „жътва“и се показват като безотговорни и слаби двойкаджии. Дали ще наваксат или ще си останат „гумени глави“ ще се покаже до есента.

За фермерите завършва една стопанска година за която повечето от тях едва ли ще искат да се сещат. На старта на новата те са отправили поглед към по-добри времена. Времето е урожайно, а очакванията за добри добиви им дават надежда. И това въпреки пандемията, сушата, валежите, градушките и нестабилните климатични условия. За тях не е добре когато няма баланс а се редуват суша и обилни дъждове, които допълнително увеличават стреса в културите и намаляват възможностите на производителите да предвидят каква ще е жизнеспособността на стопанствата им през следващата стопанска година. Дали ще могат да заделят за инвестиции, или основно ще се концентрират в купуване на семена и борба с болести и вредители?! Защото при тях няма спиране. Днес береш едно утре прибираш друго, после садиш трето.

Времето е урожайно и за политиците. Предизборно. Както се казва ден година храни , а в техния случай четири години ще храни, и то никак не зле. Докато голяма част от земеделските производители едва ли могат да кажат, че са имали поводи през изминалата година да си кажат „Ден година храни“.

Към този коментар ни подтикна и провелия се в края на изминалата седмица фестивал на черешата в Кюстендил. Във времена на ниски изкупни цени и условия на пазара, диктувани от местни черешови магнати. Там както подобава не се мина и без политическо присъствие и предизборни обиколки на партийци и кандидат депутати, в опит да пожънат електорален успех. Минаха магистрално, предизвиквайки интереса по-скоро на медиите, дошли да отразят фестивала, отколкото на посетители и изложители. Предизборната тема беше обаче сред основните, занимаващи всички. Нали ден година храни. Борещите се за народния глас едва ли обаче са се поинтересували, как леля Таня от Жабокърт гледа череши в землищата на пет съседни села. Как се справя, и кой помага на истински отрудени хора като нея. А на такива хора им личи отдалеч, че работния ден за тях е от сутрин до вечер. За малцина политици обаче подобен режим на работа на законодателното поле не е по силите им. Те си знаят как за 20-тина минути се изкарва една допълнителна депутатска заплата или чрез консултации по проекти и предлагане на лобистки текстове се заработват комисионни и допълнителни материални стимули, защото не бива да се заблуждаваме, че ако не всички, то голяма част от политиците ни използват достъпа си до различните механизми на изпълнителната или законодателната власт за да заработят допълнително.

След розопроизводителите и пчеларите, през този месец и птицевъдите се оплакаха, че са поставени в колапс и предложиха мерки за спешното им подпомагане основно с фураж, чиито цени непрекъснато се повишават. В същото време без сътресения приключи кампанията по директните плащания. Въпреки това фонд „Земеделие“ се сдоби с ново ръководство а промени бяха направени и в „Напоителни системи“. Работата както по новите регламенти на ОСП така и по стратегическия план е на никъде. Да не говорим за плана за възстановяване от кризата с корона вируса, който едва ли ще бъде представен скоро за одобрение в Брюксел.

За земеделските производители обаче няма време да се замислят за изгоди и облаги. Отдадени на това, което сами са произвели, особено дребните фермери треперят дали някоя градушка например няма да срине усилията им, дали дъждовете няма да им донесат болести, които допълнително да увеличат не само щетите, но и разходите им. Време да мислят за бъдещи облаги имат само политиците. Сега им е паднало време урожайно!

Нередностите и злоупотребите от последното управление на ГЕРБ започнаха да никнат като гъби след дъжд още в първите дни и седмици след идването на служебния кабинет.Дъждът за земеделието както знаем обаче освен благотворен може да се окаже и пагубен, особено ако се стигне до потоп. Гъбите пък освен ядливи могат и да са отровни. Потоп образно казано могат да предизвикат неразрешените и натрупани с години проблеми и сигнали, с които както призна още по време на своята първа пресконференция служебният министър на земеделието Христо Бозуков- едва ли ще му стигне времето да оправи и разреши.

В агенцията по храните останали слепи за „златния гьол“. Хайдуци в горите. Затлачени проекти и субсидии във фонд „Земеделие. Нередности с обществени поръчки в напоителните системи. Това са само част от айсбергите, в които вече се удря земеделският сектор у нас след края на управлението на Десислава Танева в земеделското ведомство.

Към това трябва да се добавят изчерпаните ресурси за антикризисните мерки, а за това, че може да няма пари за държавни помощи поради дефицит в държавния бюджет предвидихме в коментар още в началото на април. Това на гърба си за сега го изпитват розопроизводители и пчелари, въпреки усилията на служебната власт в нейния кратък период на времетраене да им помогнат.

Не бива да се забравя и за плана за възстановяване на икономиката от кризата с корона вируса, по който вече бяха изразени опасения от браншове за небалансираното разпределение на средствата, голяма част от които както знаем ще трябва да отидат за оправяне на напояването. За какво напояване обаче да говорим, като там се оказва е тотален батак, а с пари на дружеството е извършен ремонт на автомобила на майката на шефа му например?! Неслучайно , и Бозуков изрази своето съмнение, че така разграфен този план въобще ще мине пред Европейската комисия, която и без това вече е взела страната ни под прицел и след вдигната зад Океана аларма за корупция у нас. Не е нужно да напомняме на много пострадалия фермер, че тъкмо земеделието, като сектор с едни от най-дебелите финансови потоци в последните години беше засегнато и от едни от най-големите корупционни схеми, станали азбучна истина в процеса на усвояване на европейски финанси.

Май се оказахме прави и в друго, че изборите са на път да объркат годината на фермерите. И не само с царящото безвремие и това, че държавата остава на пауза по-дълго от предвижданото и без законодателна власт, а заради царящия батак и оставеното на служебния кабинет тежко наследство, което ще рефлектира не само върху земеделските производители, но и върху всички нас. Наследство, с което ако новите управляващи не се опитат да се справят, може да ни залее като потоп. А потопът за земеделието както знаем е с пагубни последици… …

Последните разкрития на един от най-крупните агробизнесмени Светослав Илчовски, взривили поредната медийна бомба и ехото от които продължава вече няколко дни само доказват, че властта си отива, но нейните бухалки за бизнеса без значение от неговия калибър остават. Именно към това ни се иска да насочим размислите си защото думите му изречени пред комисията Манолова“ сигурно тепърва ще бъдат и трябва да бъдат доказани от компетентните органи стига да има кой да ги сезира. Ако не друго обаче те са показателни и идват и в потвърждение и на изказванията на друг агробизнесмен Георги Василев, който също макар и по-елегантно открехна завесата и заговори за натиска на бухалките върху бизнеса.

А едва ли има по-удобна мишена за оказване на подобен натиск от тази част от бизнеса, която има досег до парите от Европа. Формуата изглежда лесна- Ще получиш ако дадеш. Даваме ти ако осигуриш известен процент за нас. Пускаме проекта ти, ако и ти пуснеш в касичката. Иначе започваме с бухалките, и бизнеса ти отива на кино. Не това не е част от сценарий на филм за момчетата на Корлеоне или за времената на Сухия режим в щатите, когато бизнес се е правил единствено и само с помощта на бухалките, а епизод от нашата мафиотизирана действителност, в която живеем. В една от последните си изяви Георги Василев дори намекна и за заплахи с убийства на онези бизнесмени, които не пускат в касичката. Нещата явно загрубяват, колкото повече идва краят на октопода.

Спомняте ли си и думите на аграрната министърка вече в оставка Десислава Танева, която явно спускаща партийното поръчение на земеделския сектор му заръча да си мълчи, че Европа ще ни вземе обвързаната подкрепа, думи осветени пред обществеността тъкмо от Георги Василев?! Всички сега последвали действия не идват ли само в потвърждение на това, че бизнесът е здраво стиснат във властовото менгеме и бухалките на властта заплашват с финито всеки непокорен на дон Корлеоне от Банкя?!

Изказаното до момента от Илчовски по време на заседанието на „комисията Манолова“ събужда освен потрес за калното блато в което се намираме и различни въпроси. Оставяме на страна това, защо тъкмо сега се е решил да прави подобни разкрития, но в неговото изказване той заяви, че не вярва на местните власти, които перефразираме не си държали на думата и не спазвали уговорки. А той участвал ли е в подобни уговорки, давал ли е дума, че ще направи неща срещу които да поучи политически чадър?! Кой на кого и какво е обещавал и какви ангажименти е поемал?!

И накрая можем да кажем, че наистина властта си отива, остава и само седмица или по-малко, но нейните бухалки върху бизнеса едва ли скоро ще се оттеглят, като се има предвид, че на местно ниво властта се контролира именно от отиващите си. Ако се замислим реално бухалките остават най-вероятно и в сътворения от нея план за възстановяване. На човек не му трябва много, за да се убеди в това. Само да го зачете и ще му стане ясно, с колко кухи фрази, идеи, проекти и реформи е пълен той. Отгоре лъскав за пред Брюксел, отвътре като гнила ябълка за пред нашия бизнес който в края на крайщата трябва да усвои тези средства, давани тъкмо за възстановяване на икономиката, а не за попълване на партийни каси. И как ви изглежда неравномерното разпределение на предвидените близо милиард лева за земеделие в този план- малка трохичка за дигитализация и всичко за напояване, и то за ремонт на съществуваща структура? Да не говорим за гръмко определената цел „актуализиране на стратегическата рамка на земеделието“. Тя е само за цвят и за заблуда на зелките в Брюксел. Ще се осъществява в някое бъдеще с пари от бюджета, тоест с част от постъпленията в него, постъпващи с данъците, идващи и от бизнеса и от нас като цяло. Видно е, че мутрите си отиват, но още по-видно е, че техните бухалки остават…