Тагове

Опасенията на фермерите са, че споразумението със страните от Латинска Америка ще наруши тяхната конкурентноспособност

Полша възнамерява да се обедини с Франция и Италия за да бъде блокирано споразумението за свободна търговия между ЕС и Меркосур, информира UkrAgroConsult, позовавайки се на Bloomberg. Очаква се среща между френския министър на земеделието Ане Женевард и полският и колега на която да бъдат уточнени взаимните точки на възражения срещу търговското споразумение.

В началото на седмицата в интервю за френско радио Ане Женевард заяви, че апелират и други страни да се включат в „коалицията“ за да се направи малцинство с право на вето. Сред недоволните от споразумението освен Полша и Франция са Италия и Нидерландия.

Полските фермери вече обявиха на протест на 19 ноември пред парламента , че ако правителството подкрепи търговското споразумение, са в готовност за повсеместни протести. Такива вече са в ход във Франция, с искания фермерите от Латинска Америка да бъдат принудени да спазват европейските стандарти в областите- здравеопазване на животните и за опазване на околната среда, в частност свързаните с тях употреба на антибиотици и пестициди.

Опасенията на повечето европейски фермери са, че страните от Меркосур , които се явяват водещи производители на птиче и говеждо месо могат значително да намалят тяхната конкурентноспособност на пазара.

Варшава опитва да отдалечи бъдещи протести от границата с Украйна, като включи ГКПП-тата в списъка с инфраструктура с критично важно значение

Полският посланик в Украйна Ярослав Гуза посъветва своите сънародници вместо да блокират границата с Украйна да тръгват с тракторите към Брюксел, пише UkrAgroconsult.

В интервю за агенция “ Укринформ.” посланикът заяви:

„Правителството ни реши да предприеме меки мерки по отношение на протестиращите, въпреки че не по-малко от 75% от хората подкрепят действията на земеделските производители и и общите им искания, които не бяха свързани с Украйна. И когато закъснееш с реакцията, проблемът се задълбочава особено когато имаме три страни- полските и украински власти и земеделските производители, за всички които е имало достатъчно възможности за разрешаване на проблемите. Когато са налице протести на фона на липсата на доверие е много трудно да се водят каквито и да са преговори.“

Според думите му полските фермери трябва да отидат да търсят решенията на проблемите си в Брюксел, който държи ключа за това, а от украинска гледна точка било грешка да се смята, че те правят всичко, каквото им разреши Брюксел.

„Нещата в Брюксел не работят така. Вие видяхте протестите на фермерите в страни като Франция, Нидерландия и Италия, под чиито натиск изискванията на Зелената сделка бяха смекчени“, добави той.

Брюксел според него си остава обаче ментално по-близо до страни като Франция, Германия, и страните от Бенелюкс отколкото към Полша.

„В началото когато правителството ни се опита да убеди Брюксел, че прекомерният украински внос на агропродукция изкривява европейския пазар, оттам заявиха, че той оказва влияние само на неговата периферия, а украинците трябва да знаят, че „периферията не е много приятно място“, добави още посланикът.

Според Ярослав Гуза в протестите на фермерите не може да става и дума за антиукраински настроения, защото по думите им те искали да доведа до края своя протест защото не искали да ги обвиняват по-късно за проблемите на Украйна. За него проблемите възникнали с прекомерния внос на украинска продукция са били по-скоро икономически проблем за полските производители, които са мислили как да планират производството си през следващата година.

„Ако говорим за глобалната ситуация, цените на зърното са доста ниски и поради руския дъмпинг. Ето тази година можем да призовем например потребителите да не купуват италианска паста, защото е направена от руско зърно. Това са достатъчно сложни проблеми и за тяхното решаване е нужно да се потопим по-дълбоко във фактите“, каза в интервюто си още посланикът.

Той съобщи още, че полското правителство е взело решение, територията на всички КПП-та по границата с Украйна да се обяви за инфраструктура от критично важно значение, което ще направи бъдещи протести около тях невъзможни.

В подписано споразумение, фермерите изразяват подкрепа за позицията на правителството за промяна на Зелената сделка

Поредният кръг на преговори между полското правителство и протестиращите фермери завърши с подписването на споразумение за даване на допълнителни субсидии на зърнопроизводителите и налагане на забрана за транзита на някои видове аграрна продукция от Украйна, информира „Зерно Онлайн“, позовавайки се на информация на полско радио.

„Споразумението преразглежда действащото ембарго за внос на украинска продукция, което е в сила от септември миналата година. Това касае продукция като пшеница, царевица, пшеничено брашно, рапица и слънчоглед. Освен това земеделският министър трябва да поиска от полското правителство да забрани транзита на указаната украинска агро продукция“ се казва в съобщение на полското радио.

Двете страни се споразумяха да се разработят детайлни правила за търговията с храни и земеделски култури между Полша и Украйна, като се отбелязва, че сложната ситуация в земеделския сектор на страната се дължи на руската агресия в Украйна.

В споразумението влизат и клаузи с които фермерите подкрепят позицията на правителството за промени в Зелената сделка, в това число въвеждане на доброволна схема за оставян на земи под угар и опростяване на останалите екологични изисквания към фермерите, се казва още в съобщението. Споразумението е подписано от полския министър на земеделието Чеслав Шекерски.

Царевицата е с най-голям дял от преминалата през територията на Полша украинска продукция

От началото на 2024 година транзитно през територията на Полша е преминала над 600 хил. тона аграрна продукция от Украйна, основно пшеница, царевица и рапица, информира „Зерно Онлайн“., позовавайки се на интервю на заместник министъра на земеделието Михал Колодзейчик пред полски телевизионен канал.

В посочените количества продукция влизат 90 хил. тона пшеница, 370 хил. тона царевица и почти 200 хил. тона рапица. В своето изказване Колодзейчик уточнява, че транзитът на украинска аграрна продукция през Полша е разрешен. Както е известно на 9 февруари полските фермери недоволни от вноса на украинска продукция започнаха масови демонстрации и блокади на границата между двете страни. Сред исканията им са ограничаване или пълна забрана на вноса на евтина украинска продукция, по-голяма държавна подкрепа за полските животновъди и изразяват остро несъгласие със Зелената сделка, една от целите на която е нулеви вредни емисии към 2050 година.

Максималната подкрепа за производител ще е до 280 хил евро

Европейската комисия е одобрила държавна помощ от 230 млн. евро в подкрепа на полските производители на царевица информира Ag-Пресс.еу. Средствата са предвидени като компенсация от претърпените щети от конфликта в Украйна. Схемата беше одобрена съгласно Временната рамка за държавна помощ при кризи и преход, приета от Комисията на 9 март 2023 г. и изменена на 20 ноември 2023 г., в подкрепа на мерки в сектори, които са ключови за ускоряване на зеления преход и намаляване на зависимостите от горива.

Мярката ще бъде отворена за производители на царевица, които са изложени на риск от загуба на финансова ликвидност поради затрудненията на селскостопанския пазар, провокирани от войната на Русия срещу Украйна.

Всеки кандидат за подпомагане по тази схема ще може да получи до 280 хил. евро, които трябва да бъдат изплатени най-късно до 30 юни 2024 година.

емеделските производители искат субсидии за царевица и по-малки данъци

Полски фермери обявиха, че днес ще блокират граничния пункт Медика“ с Украйна тъй като не са получили гаранции от премиера Доналд Туск, че исканията им ще бъдат изпълнени, информира БТА, позовавайки се на т Ройтерс.

Фермерите настояват полското правителство да им отпусне субсидии за добива на царевица и да не допусне да бъдат увеличени данъците им.

„Не сме получили писмено потвърждение, че нашите искания ще бъдат изпълнени. Поради това продължаваме нашия протест“, заяви пред ПАП един от лидерите на протестиращите фермери Роман Кондров.

Той посочи, че протестиращите фермери ще пропускат през граничния пункт да преминава само по един камион на час.

Земеделците прекратиха своя протест на 24 декември миналата година, но полски шофьори на камиони продължават да блокират няколко гранични пункта между Украйна и Полша.

Полските превозвачи, които протестират от 6 ноември насам, упрекват украинските си колеги в нелоялна конкуренция.

Поляците посочват, че украинците предлагат дъмпингови цени за транспортните си услуги и по-скоро извършват превози между самите страни от Европейския съюз, отколкото между тях и Украйна.

Шофьорите настояват да бъде ограничен броят на украинските камиони, влизащи в ЕС, чиито собственици бяха освободени от изискванията да притежават разрешителни за влизане на територията на Евросъюза. Това решение беше прието след началото на руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г.

Фермерите могат да получат по 230 евро доплащания за хектар царевица

Протестиращите на границата с Украйна полски фермери получиха обещания за увеличаване на фонда за кредитиране и допълнителни плащания за сеитба на царевица, информира „Зерно Онлайн“. Това е станало след среща на полския мининстър на земеделието Анна Гамбицкая с представители на протестиращите производители. По време на преговорите тя е предложила на фермерите да се изплатят по 1 000 злоти или около 230 евро на хектар засадена царевица и увеличаване на фонда за кредитиране с 2,5 млрд. злоти на година.

Заедно с превозвачи фермерите блокираха пред десетина дни границата с искането за възстановяване на системата за издаване на разрешения за влизане на украински превозвачи на стоки с изключение на хуманитарните товари и товарите предназначени за снабдяване на украинската армия. В информацията се съобщава, че опашката от камиони на границата вече е достигнала до 50 километра, като двама украински шофьори са починали.

В последно време заради забраната за внос на украинско зърно, двустранните отношения с Полша рязко се влошиха, като Киев заяви, че ще въведе частична забрана за внос на полска агропродукция в отговор на мерките, предприети от Варшава.

През изминалата селскостопанска година Полша е изнесла рекордните 11,7 млн. тона зърно, информира UkrAgroConsult. Подобен експорт е бил реализиран благодарение на съживената логистика и на фона на забраната на украинския внос в страната. По данни на Полския национален център за подкрепа на земеделските култури, страната е изнесла през 2022/23 стопанска година 5,7 млн. тона пшеница и 4,3 млн. тона царевица. Обема на износа на пшеница в страната се е увеличил почти двойно, на царевицата с 34%., което е спомогнало за подготовка на зърнохранилищата за новия сезон.

По думите на Марчин Вронски през миналата година е бил регистриран известен излишък на зърно заради ниските цени на пазара и намалялото търсене на зърно. „Не без значение е бил и украинския внос в страната“, подчерта Вронски. В подобни условия е станало наложително Полша да ускори развитието на логистичната инфраструктура, да увеличи  субсидиите и и да удължи на забраната за внос на украинско зърно.

Най-голям дял от експорта от 65% е бил реализиран на пазара на ЕС, като основните вносители на полско зърно са били Германия и Нидерландия, в които са били реализирани общо 7,7 млн. тона зърно.

Румънски зърнопроизводители от североизточната част на страната заплашват да блокират митническия пункт “Сирет” в окръг Сучава заради вноса от Украйна, съобщава БТА. Недоволните земеделци твърдят, че заради нелоялната конкуренция на съседната страна и липсата на реакция от Европейския съюз, са принудени да продават собствените си зърнени запаси на много по-ниски цени от очакваните. „Трябва да разберем, че тези хора не продават стоките, те отчаяно се опитват да се отърват от тях на всяка цена. Те сега продават на загуба. Европа не реши проблема си с това законодателство, сложи парите в джобовете на търговците и мултинационалните компании“, коментира Тибериу Стан, цитиран от Диджи24.

„Преди да започнем транзита, имахме оферта за пшеница или царевица между 1,4 и 1,6 леи на килограм. По това време пазарът намаля по такъв начин, че сега имаме по-малко от 200 евро на тон, което е между 0,95 и 1,1 леи на килограм“, казва фермерът Йон Нотингар.

Над 2000 камиона със зърно чакат на пристанището в Констанца, като тези от Украйна са с предимство – друг проблем за румънските фермери, чиито доставки за износ се бавят.

„Ще се окажем в ситуация, в която трябва да помолим купувачите и превозвачите да ни изпратят камиони, за да можем да доставим стоките. Така или иначе това ще тласне цената още по-ниско“, смята фермерът Кристиан Стойка.Според статистика, публикувана от правителството в Киев, миналата година в Румъния е влязло украинско зърно на стойност 1,24 млрд. долара

Както е известно заради създалата се ситуация преди броени дни държавните и правителствените ръководители на Румъния, България, Полша, Словакия и Унгария поискаха от Европейския съюз повече пари, за да компенсират фермерите, засегнати от масовия внос на селскостопански продукти от Украйна. Те изпратиха съвместно писмо до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен с настояване да преразгледа мерките за противодействие на негативните ефекти от увеличения внос на селскостопански продукти от Украйна.

Ситуацията около безмитния внос на украинска аграрнa продукция взе и своята първа политическа жертва, като поlслкият министър на земеделието Хенрик Ковалчик се очаква да подаде оставка, на фона на увеличаващия се натиск от страна на местните фермери, съобщи „Дневник“.

Заради масирания украински внос, цените на зърното на полския пазар са паднали с между 20 и 30 евро на тон, което поставя въпросителни пред ликвидността на местните фермери, съобщава UkrAgroConsult. Според основателя на „Агрооилтрейд“ Сергей Орловски в момента на полския пазар е много трудно да се продава царевица поради това, че цената и е много ниска. По думите му търговците на полските пристанища в Гданск и Гдиня вече договарят доставки за март. Освен при царевицата се наблюдава спад и в цената на пшеницата, която не мърда от границата от 200 долара за тон. За сега най-конкурентна на местния пазар остава цената на рапицата. За пшеница с високо съдържание на протеин има пазар, и поляците са готови да плащат.

„Цената на пшеницата падна с 30 долара заради масираното предлагане на украинско зърно. Едно е на преработватели да се предлагат 1 000 тона, друго 50 хил тона“, коментира Владимир Божок. Ситуацията на пазара на царевица е подобна, въпреки че за там е много по-тудно да се направи преценка, тъй като повечето търговци си имат собствени изисквания.

В информацията се припомня, че полското правителство ще дотира фермерите за продажба на пшеница и царевица, като мярка за компенсация на силния украински внос.

Властите в Полша и Украйна обмислят строителството на тръбопровод за пренос на растителни масла за нуждите на хранителната индустрия, информира БТА. За целта министерствата на земеделието и инфраструктурата на двете страни подготвят сключването на двустранен мемурандум. Планира се бъдещият тръбопровод да достига до пристанището на Гданск. Двете страни ще сформират работна група, която ще предостави за одобрение възможните варианти за мястото на изпълнение на проекта. Тя ще представи и информация за възможни ориентировъчни технически параметри, разходи и условия за изпълнение, в частност предложеното трасе за полагане на тръбопровода.

„Руската инвазия в Украйна и блокирането на морските й пристанища наложиха търсенето на нови маршрути за транспортирането на украински продоволствени стоки“, се посочва в комюнике на Канцеларията на полския премиер.

От полската компания „Група Азоти“ (Grupa Azoty) спират производството на торове заради високите цени на газа, информира бТА позовавайки се на „Ройтерс“.
„Текущата ситуация на пазара на природен газ, която определя рентабилността на производството, е необикновена, напълно независима от компанията и невъзможна за предвиждане“, заяви „Група Азоти“ в регулаторна документация в понеделник.

От компанията уточниха че ще извършва инвестиционни процеси и поддръжка по време на престоя и ще продължи да произвежда катализатори, полиамидно фолио, хуминова киселина, термопластично нишесте и концентрирана азотна киселина.

„Група Азоти“ добави, че нейното подразделение „Група Азоти Заклади Азотове Пулави“ (Grupa Azoty Zaklady Azotowe Pulawy) намалява производството на амоний до около 10 процента капацитет, позовавайки се на цените на газа, след като спря производството на меламин по-рано през август.

ЕК одобри поисканата от Полша държавна помощ в размер на 836 млн. евро целяща да компенсира фермерите за високите цени на торовете, информира topagrar.com. Както е известно Полша поиска от Брюксел да разреши даването на национални средства на стопанствата за първите 50 хектара, които да ги компенсират за непосилно високите цени на торовете и препаратите.

Според полското правителство се планира всяко стопанство да получи до 5 350 евро За обработваемите площи определената ставка на хектар е 35,50 евро, а за площите оставени за зелено по 107 евро на хектар . В свой коментар в Twitter еврокомисарят по земеделието Януш Войчеховски коментира даденото от Европейската комисия разрешение като „добра новина за Полша“. Еврокомисарката отговаряща за защита на конкуренцията Маргарете Вестагер заяви, че с тази помощ ще могат да бъдат подпомогнати фермерите, засегнати от високите разходи за торове. В информацията се припомня, че одобрението на полската държавна помощ е получено от третия път. Досега Брюксел отказваше да одобри подобна помощ, тъй като тя не е била предвидена под формата на de minimis, за която таванът е максимум 112 млн. евро. на година.

Европейската комисия е одобрила държавна помощ в размер на 88 млн. евро за свиневъдите в Полша, информира Ag-Press.eu. Схемата е одобрена съгласно временната рамка за държавна помощ и е насочена към преодоляване на пследиците от пандемията с коронавируса. Помоща ще бъде изплащана на фермерите като директни безвъзмездни средства. Мярката има за цел смекчаване на недостига на ликвидност, пред който са изправени бенефициентите, и справяне с част от загубите, които са понесли поради пандемията на коронавирус и ограничителните мерки, които полските власти трябваше да приложат, за да ограничат разпространението на вируса. Схемата ще бъде отворена за микро, малки и средни предприятия, производители на свине-майки.

Помощта няма да надвишава 290 хил. евро на бенефициер и ще се предоставя до 30 юни 2022 година.

Варшава призова ЕС да направи задълбочен преглед на всички предвиждани зелени политики в това число и отлагането на законодателството в тази сфера заради скъпата енергия, пише euractiv.bg. Призивите за това идват на фона на опитите на лидерите в ЕС да намерят решение за обуздаване поскъпването на енергоносителите..

Според мотивите на полското правителство повишаването на цените на енергийните носители е с пряко въздействие върху гражданите на ЕС и носи след себе си високи социално-икономически разходи за най-уязвимите домакинства.

За да се облекчи въздействието върху най-бедните домакинства, Варшава призовава за преразглеждане на пакета от предложения за климата на ЕС от юли, наречен „Готови за 55“, който има за цел да намали емисиите на блока с поне 55% преди края на десетилетието.

„Трябва да анализираме подробно всички елементи от пакета, които могат да имат отрицателно въздействие върху цената на енергията, и да обмислим тяхното преразглеждане или отлагане“, настоява Полша. Тя иска да се преразгледат системата на ЕС за търговия с вредни емисии да се променят минималните данъчни нива за производството на енергия. Полша предлага изключването на финансови субекти като банки и хедж фондове от схемата на търговете за търговия с вредни емисии през първото тримесечие на всяка година за да се даде повече време на компаниите да купуват повече квоти на пазара, както и създаване на нови финансови механизми за финансиране на енергийния преход на ниво ЕС

лаволомно растящите разходи в земеделието вследствие на повишаващите се цени са на път да изкарат полските фермери на протести информира topagrar.com. Гласове за такива надигнаха вече различни браншови организации. За растящото недоволство сред земеделските производители в страната се говори в писмо до правителството във Варшава. В него се казва, че увеличението на цените засяга не само торовете и препаратите, но и другите тясно свързани със стопанствата средства като дизела са поскъпнали към момента с повече от 30% спрямо миналата година.

Сред секторите засегнати най-силно от поскъпването на ресурсите е свинепроизводството, където е регистриран исторически спад в производствените цени, които вече са далеч от границата от 1 евро за килограм живо тегло. Те се определят от бранша като „катастрофални“. Недоволството у полските фермери се подтиква още и от намеренията на ЕС за силно намаляване на употребата на препаратите за растителна защита залегнали в Зелената сделка. Според тях поставените от Брюксел в стратегиите цели за опазване на климата и околната среда са неизпълними без да се направи оценка на икономическите и социални разходи за това.

На подобно мнение са и полските зърнопроизводители, според които провеждането на наторяване и растителна защита съобразени с потребностите на обществото е невъзможно нито при зърнените култури, нито при рапицата при които актуалните цени на торовете не могат да се покрият от разходите. Най-силен натиск те изпитват от ръста в цените на препаратите за растителна защита.

Тяхната браншова организация алармира, че фермерите няма да са в състояние нито да провеждат нужната растителна защита, нито да наторяват културите които отглеждат. Това може да има негативно отражение както върху обработваемите площи и добивите, така и да създаде недостиг от храни за продоволствието в страната. Те призоваха полския премиер Матеуш Моравиецки да провери какви възможности има за подкрепа на сектора.

Полша поиска от ЕК да разгледа, как поскъпването на горивата се е отразило на земеделския сектор и да отреагира на ситуацията, информира „Зерно Онлайн“. Това заяви по време на съвместна пресконференция с Януш Войчеховски аграрният министър на страната Гжегож Пуда.

„Поскъпването на торовете засяга всички страни, а някои дори преустановиха производството им. Молбата ни е ЕС да изследва как високите цени на горивата са се отразили на торовете а с това и на производството на аграрна продукция“, заяви той.

Според него ако ЕС не реагира на поскъпването на горивата, всички страни от блока са заплашени от икономическа и енергийна криза. По думите му отделните страни трябва да се замислят как да се ограничи употребата на изкуствени торове за сметка на натурални. От своя страна Войчеховски заяви, че това е първата директна реакция на ситуацията с горивата, въпреки че от различни европейски страни има сигнали за влошаване на ситуацията в агросектора.

Очаква се през тази седмица темата да бъде обсъдена на заседание на европейските министри на земеделието. Както е известно в средата на миналата седмица цената на газта в Европа достигна до нов исторически връх преминавайки 1 900 долара за 1000 куб.метра. Впоследствие в четвъртък цената на газта отново падна до 1000 долара за 1000 куб. метра.

Заради пандемията от коронавируса иначе експортно ориентираният сектор на птицевъдите изпадна в криза, съобщава topagrar.com. Ето защо през миналата седмица браншовата организация на птицевъдите поиска с писмо финансова подкрепа от правителството.

Те искат основно мерки за интервенционна намеса на пазара, както и финансова подкрепа с неизразходвани средства от полската програма за развитие на селските региони. От организацията се защитиха и от подозренията, че браншът сам е виновен за актуалното кризисно състояние. Според президента на браншовия съюз Анджей Даиелак позитивното развитие на сектора се дължи на дългосрочно силно търсене на полско пилешко месо на международните пазари. Благодарение на този успех полската държава е получавала по 4 млрд. евро годишно под формата на данъци, и секторът не трябва да се обвинява за това, че заради ситуацията с коронавируса има проблем със пласмента на готовата продукция. В момента цените на пилетата в Полша се намира под нивото на производствените разходи, а множество птицеферми са заплашени от закриване. Според данни на мести производители за да се гарантира рентабилно производство е нужна цена от 0,70 евро на килограм, при сегашна такава от около 0,40 евро на килограм.

Най-малко 100 тона с месо от Полша заразено от салмонела са внесени в страната ни, съобщи БНР. Част от месото вече е изтеглено от пазара, като няма  данни за хора заразени със салмонела. Станало е ясно, че месото е било направено на колбаси от 16 преработватели. „По отношение полското месо със салмонела нотификациите не са една или две. В България като засегната страна вече сме получили 16 такива нотификации“, каза  доктор Кремена Стоева от Агенцията по храните, цитирана от БНР. Като цяло в Европа са получени 164 сигнала за заразено полско месо само през тази година. Салмонелата не е устойчива на високи температури и, ако месото е топлинно обработено, риск от зараза няма, допълни  експертът.

Европейският комисар по земеделие Фил Хоган обсъди  през уикенда предложенията за промени в бъдещата селскостопанска политика на  Европа в Полша, предава AgPress.eu. По време на посещението си той ще се срещне с полския премиер Матеуш Моравецки и аграрния министър на страната Ян Кжищов Ардамовски. Комисар Хоган взе  участие в специализирана конференция в Аграрния университет в град Краков, насочена към групите и организациите на производителите заедно с експерти, земеделски производители, студенти и представители на аграрната наука. По-късно той взе участие във форум, по време на който бяха обсъдени финансовите аспекти на новата ОСП.

Полските фермери обсадиха вчера столицата Варшава, информира UkrAgroConsult. Причината за акцията бе определената от тях като „антинародна” политика на полското министерство на земеделието. В социалните мрежи бяха разпространени снимки на автобуси със земеделски производители, които се присъединяваха  към протеста. Фермерите по информация на местните медии  организираха акция, наподобяваща военна  обсада на столицата.

Министърът на земеделието Ян Аедановски се оказа лъжец и мошеник”, обявиха във възвание земеделските производители от обществения съюз Agrounia. Според нея министърът само говори на вятъра, без да изпълнява задълженията си. „Корпорациите и индустриалния капитал отдавна вече ни обявиха икономическа война:, заявиха протестиращите, които искат промяна в ценовата политика и компенсации заради руското ембарго. Те искат да се забрани вноса на аграрна продукция в страната, като се отчетат интересите на малките семейни ферми .

„Вносът на продукция от трети страни без ограничения е много вреден за пазара, без значение дали се касае за месо от Запада или плодове и зеленчуци от Изток”, каза в предаване за радио RMF фермерът Марек Попичи. По рано председателят на браншовата организация на производителите на плодове Михал Колодзейчак каза, че от аграрното ведомство се държат така, сякаш повече защитават датското от полското производство на плодове.  „Искаме надлежен контрол над вноса на плодове от Украйна, и такава промяна в международната политика, която да ни позволи да търгуваме с нашите съседи и партньори в Русия, които продължават да имат интерес към стоките ни”, каза пред руски репортер Михал Колодзейчак.

По възприетата вече протестна мода, повечето фермери бяха облечени във жълти жилетки предаде и руската обществена телевизия. Те не подминаха и прозорците на президента Анджей Дуда, който трябваше да види десетки обезверени хора, намиращи се на границата на разорението. Ударите за тях идват един след друг, а Африканската чума подкоси голяма част от животновъдите в страната. Предлаганата от държавата компенсация е прекалено малка, за да успеят да изплуват на повърхността. Освен срещу вноса на продукция от Дания, земеделските производители не са доволни и от факта, че преди половин година Брюксел увеличи квотата за внос на украинска аграрна продукция. Това доведе до вноса на двойно по-евтини плодове, а полският пазар беше наводнен от украинска пшеница.

„У нас много фермери отглеждаха китайско зеле, което почти изцяло отиваше за руския пазар. Ние бяхме доволни от  пазара там, и предлагахме евтино нашата стока. Сега не познавам нито един полски колега, който да не изпитва трудности от затварянето на руския пазар, нито такива като мен, които отглеждат картофи и зеле, нито производители на плодове”, каза фермерът Збигнев Блашек.

Министърът от своя страна изрази неразбиране към протестиращите. „Не разбирам защо протестират с искане за увеличаване на стокообмена с източните ни съседи. Русия също е аграрна страна, произвеждаща огромни количества селскостопанска продукция, и не е заинтересована от голям полски внос. Освен това отношенията ни с Русия зависят от Бюксел, който наложи ембарго”, каза в отговор на фермерите  Ян Аедановски.

Полша беше разтърсена от скандал с кланица, произвеждаща нелегално месо от болни крави, съобщава UkrAgroConsult. Месопреработвателното предприятие е открито вследствие на разследване на журналисти от полската телевизияTVN24, като се води полицейско разследване. Главният ветеринарен лекар на Полша заяви, че властите са били алармирани за незаконната кланица намираща се в североизточната част на страната. Освен това той заяви че от канала TVN24 са представили и доказателства за извършваната  незаконна дейност, като се оказало, че клането на животните се извършвало през нощта за да се избегне официалния надзор. По време на проверка в нея са открити осем болни животни. Случаят предизвика масирани проверки на всички кланични предприятия в региона.

По данни на Евростат Полша е седмият по значимост производител на говеждо месо в ЕС, и през 2017 година е произвела  558 500  тона говеждо месо. Страната произвежда почти 2 млн. броя говеда за нуждите на месопреработвателната индустрия, като голяма част от продукцията отива за износ в ЕС и в трети страни.

От представителството на европейските фермери Copa Cogeca и полската земеделска камара се жалват в Брюксел заради планираните съкращения на средствата за земеделие след 2021 година, информира топаграр. Представители на двете организации са изразили загрижеността си от това, че земеделските производители след 2020 година ще получават по-малко пари по време на конференция в Брюксел.

Срещу намаляването на бюджета за земеделие се обяви президентът на полската земеделска камара  Виктор Шчмулевич като подчерта, че тези съкращения ще са контрапродуктивни. Освен това според него ЕС няма да успее да постигне поставените цели в областта на климата и опазването на околната среда. От Copa Cogeca се солидаризираха с полската позиция. „Ние отказваме всякакви предложения за намаляване на парите за ОСП в бюджета на ЕС след 2020 година”, заяви и председателят на организацията Пека Песонен. Доходите на фермерите в Европа в момента възлизат на 40% от средните за Европа, и в сравнение с други сектори на икономиката непрекъснато намаляват. Само за последните четири години доходите на европейските фермери са се стопили с 20%. Ето защо браншови организации на земеделските производители от цяла Европа апелират за това, да се осигурят средства за едно динамично развитие на селските региони след 2020 година, нещо което предложи френският президент Еманюел Макрон.