Тагове

На ниво ЕС е отчетено ограничено въздействие на екстремните горещини през юли и август върху земеделските култури, смятат експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). В редовния си месечен доклад те съобщават, че прибирането на реколтата е било затруднено заради валежи в северните части на континента. Заради по-добри от очакваните климатични условия, те са повишили оценката си за добивите от слънчоглед за Испания и Франция, което ще компенсира по-слабите добиви в България. Според тях отрицателно въздействие върху културите може да се очаква най-вече при качеството на зърното от новата реколта.

Според тях заради горещините са засегнати посевите с пролетни култури в България, части от Румъния, Чехия и централните региони на Полша. Щети заради локално паднали градушки върху културите са били регистрирани за части от Италия, Словения и Хърватия.

Според прогнозите в големи части на Европа от Испания до Балтика температурите ще останат с между 4 и 6 градуса над нормите. Без валежи се прогнозира да е времето в части от Иберийския полуостров, Южна Италия, България, Гърция, части от Румъния, Русия и Украйна. Според дългосрочните прогнози особено в Южна Европа температурите ще се запазят с до 2 градуса над средните температури като на места на континента през септември и октомври могат да се очакват валежи.

Студеното време в началото на пролетта е станало причина за забавяне на сеитбата при пролетните култури, съобщават в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Рязкото застудяване в края на миналия месец, когато са били регистрирани температури до минус 6 градус а места е довело до измръзвания най вече в овощните насаждения. Благодарение на започналите след средата на март валежи, са се натрупали достатъчни запаси от влага в почвата с изключение на южните части на страната.

По-студеното време е довело до забавяне на сеитбата на слънчогледа и отлагане на сеитбата на царевицата. Проблеми за развитието на посевите по-късно през сезона могат да дойдат от дефицита на влага в по-долните почвени слоеве. С оглед на доброто развитие на посевите с житни култури заради меката зима , експертите са ревизирали малко нагоре своята прогноза за реколтата.

В редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат влошаване на климатичните условия за посевите в по-големи части на Европа и продължаващо сухо време в Италия и на Иберийския полуостров. Все пак те отбелязват че падналите на редица места валежи, чието количество е било над средната норма за отчетения период са подействали благоприятно за развитие на посевите. Освен това тези валежи са допринесли за подобряване на запасите от влага в в почвата, като на места са довели до забавяне на сеитбената кампания. Натрупването на достатъчно влага в почвата е един от факторите, които оказват влияние върху решението на повечето производители за това, какви култури да засяват. Така например повечето италиански фермери са били принудени да изберат по-сухоустойчиви култури намалявайки площите с царевица и ориз. Експертите отчитат щети върху посевите с есенна пшеница и ечемик особено в Испания поради липсата на достатъчно влага.

Заради падналите по-обилни дъждове беше регистрирано известно забавяне на сеитбата на пролетните култури в северните части на Европа и в Турция. Според прогнозите на метеоролозите до края на април в големи части на Европа се очаква времето да се запази по-хладно и влажно, като за някои части като Скандинавието и Балканския полуостров температурите ще са от минус 2 до минус 4 градуса под средните. Във Франция и Испания температурите ще са с между 4 и 6 градуса над нормите. В редица региони в това число и в България се очакват валежи с над 40% над нормите.

Дългосрочната прогноза за май, юни и юли е за по-топло и сухо време от обичайното.

За продължаване на стабилното развитие на посевите с есенници у нас, експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури отчитат необходимостта от валежи. Те са отчели, че зимата е била най-меката от 1991 година насам, като само в началото на февруари е било регистрирано по-студено време, но без да е имало понижаване на температурите под критичните нива за посевите. Експертите отчитат , че в северните региони на България са паднали валежи близки до средните за сезона, докато в източните части те са били значително под средите количества. Заради засушаването започнало още в края на миналото лято се отчита дефицит на почвена влага в средния слой . Въпреки закъснялата сеитба, есенните култури са се развили добре най-вече заради благоприятните температури.

След меката зима посевите с есенници в Европа навлизат в пролетния сезон в добро състояние, отчитат в последния си редовен доклад експертите на Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS). Въпреки това се са сериозно загрижени за възможните щети от продължаващото засушаване в южните части на Стария континент Те отчитат спешна необходимост от валежи поради почти изчерпалите се запаси от влага в почвата в някои региони на Испания и Португалия. Подобна е ситуацията и в големи части на Италия, където се възлагат надежди за натрупване на повече запаси от влага в края на пролетта и началото на лятото. Като добро е отчетено състоянието на посевите в Унгария, България, Кипър, Австрия и Гърция, въпреки и че в тези страни се отчита намаляване на запасите от влага в почвата.

За периода между 1 февруари и 13 март времето в Европа е останало по-топло от обичайното със сухо време в южните и западни части на континента по-влажни условия в северните региони. В големи части на континента температурите са били с между 0,5 и 2 градуса над нормата. На места в Румъния и България средните температури са били с до 4 градуса над нормата за сезона. По-ниски температури са били регистрирани в централните и източни региони на континента в първата половина на февруари. Средносрочната прогноза е за запазване на по-топло от обичайното за сезона време през април с температури над нормата в централните части на континента, Балканския полуостров и Турция.

Добри условия през зимата за посевите след изключително топлото време в началото на сезона отчитат от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). Те констатират, че в повечето части на континента с изключение на южните, състоянието на посевите е добро и удовлетворително. Тъй като посевите са успели да възстановят своята студоустойчивост, експертите не очакват щети от евентуални измръзвания. В някои региони на Италия, Испания и Турция продължава да има недостиг на влага в почвата. Повече валежи в отчетения период са паднали в някои региони на Хърватия, Румъния и Словакия. През втората половина на януари температурите в повечето части на Европа се върнаха в граници, близки до сезона. Само в някои централни и южни части на континента регистрираните температури са били над средните за зимния период. Според моделите на метеоролозите времето в Европа до края на февруари се очаква да остане по-топло от обичайното за сезона. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца е за запазване на тенденцията за по-топло време от обичайното в южните части на Италия, централна Европа и Балканския полуостров. През април и май се очакват валежи със стойности близки до средните за сезона.

Въпреки че отчитат добро начало на годината за развитието на посевите, от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) прогнозират, че необичайно топлата зима може да доведе до проблеми в развитието на посевите. Причина за това може да се окаже резкия преход към много топло време след средата на декември придружен с рекоррдно високи температури на места което е довело до загуба на устойчивост на растенията към измръзвания. Това води до повишена неустойчивост на измръзване. Освен това редуването на цикли на замръзване и размръзване могат да намалят възможността на растенията за нормално възстановяване през пролетта. Липсата на сняг може да доведе до невъзможност от натрупване на влага в почвата през пролетта. Меката зима освен това може да доведе до увеличаване на вредителите, както и до намаляване на вероятността, растенията да успеят да преживеят различни болести.

Според климатичните модели прогнозите до края на януари не предвиждат падането на слани в Европа. Според експертите известен излишък на валежи е регистриран в страните от Бенелюкс и Иберийския полуостров. Междувременно те отбелязват, че липсата на валежи в някои региони на Италия и Испания, както и в България няма да има непосредствено влияние върху развитието на посевите с есенни култури, но е довело до забавяне на сеитбата в Турция. До края на месеца метеоролозите прогнозират времето да остане с температури над обичайните за сезона в големи части на Скандинавието, Балканите и Източна Европа.

„Сухите условия в момента не са добри за сеитбата на есенните култури. Ние сеем, но подобни условия са опасни защото посевите не поникват“, каза пред представители на медиите днес доц. Илия Илиев, председател на Добруджанския институт в Генерал Тошево. Засушливите условия се отразяват най-силно по думите му на посевите в Шуменско и Добричко, докато в районите след Велико Търново вече се наблюдава поникване на посевите. „По-ранните сеитби при които семето е попаднало на влага, посевите вече отиват към братене. Надеждите са да се вкоренят добре и да не пострадат от засушаването“, добави ученият.

Доц. Илиев не очаква да има намаление на обработваемите площи заради високите цени на торовете. „В района на Добрич имаме високи ренти. Възможно е ако намалее разликата между печалби и разходи да се стигне до намаляване на рентите, но няма как да се намалят обработваемите площи“, коментира той. Към момента пазарът на пшеница в региона върви, но цените варират, като това важи както за пшеницата, така и за слънчогледа. Ако по думите му през миналата седмица за тон слънчоглед се е предлагало между 1150 и 1170 лева , сега е на 1120 лева. „Ако има нормална агротехника и при едни средни добиви, подобна цена не е лоша“, добавя още той

Според него вносът на украински слънчоглед не е оказал влияние върху реализацията на българския слънчоглед, но от Добруджанския институт все още не са продавали слънчоглед от новата реколта. По думите му за средни добиви от 280 кг от декар слънчоглед при настоящата цена от 1120 до 1170 лева на тон, фермерите могат да си докарат приход от 300-340 лева от декар.

През тази година от института в Генерал Тошево са извадили десет нови сорта зърнено-житни култури и четири линии слънчоглед. „Ние имаме както конвенционални сортове, така и клиърфийлд сортове и сухоустойчиви“, казва доц. Илиев. Най-новият признат сорт слънчоглед е „Кристела“. Слабата турска лира в момента оказва влияние върху интереса на Турция към българските сортове зърнени култури. За сега селекционерите в института имат една заявка за 20 хил. тона пшеница от турска компания.

Сеитбата на есенниците както и прибирането на пролетните култури върви с добри темпове в повечето региони на Европа заради благоприятните климатични условия, отчитат в своя октомврийски доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS). Последиците от засушаването през лятото се отразяват негативно върху добивите на летните култури, които за пореден месец са намалени надолу. Експертите са намалили своите прогнози за средните добиви от фуражна царевица, слънчоглед и соя, като за царевицата причина за това е и намаляването на обработваемите площис с тази култура в ЕС. Освен това част от царевицата за зърно е била ожъната на зелено за силаж.

Експертите отбелязват , че неблагоприятните климатични условия на места като продължаващото засушаване в части на Италия и дефицитът на дъжд в отделни части на Испания, България и Румъния за сега не се отразяват негативно на сеитбата на есенниците., която все още е възможна в подходящ прозорец през следващите седмици. Отбелязва се нормално протичане на сеитбата в Ирландия въпреки засушаването там и приключването и в Балтийския регион, където вече са поникнали първите посеви.

Експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат нуждата от повече валежи за да се запазят положителни перспективите за добри добиви от летни култури у нас. В актуалния си доклад те констатират, че продължителното засушаване последвало периода на обилни валежи през юни е довело до намаляване на перспективите за добиви от пролетни култури. Освен това се отчита бързо напредване на жътвата на есенниците като се очакват добри добиви малко над средните за последните пет години. Те отбелязват също, че в периода на горещините от края на юни и началото на юли, температурите в страната са достигнали до 35 градуса, което е съвпаднало с етапа на цъфтеж на културите и е повишило топлинния стрес на посевите.

Засушаването обхванало Европа и екстремните горещини са причината експертите от Европейската служба по мониторинг на агрокултурите (MARS) да намалят своите прогнози за добивите от пролетни култури. Според данните от последния им доклад, добивите от царевица, слънчоглед и соя са коригирани с между 8 и 9% и са вече под средните нива за последните пет години. Есенниците чиято жътва е пред приключване остават с добиви близки до средните за последните пет години. В доклада си те отбелязват че поради големи периоди на засушаване и липса на валежи, в големи части на Испания, Южна Франция, части от Италия и Германия, Унгария, Румъния и Украйна, посевите в изброените страни са със значително намален капацитет на добиви. Негативно влияние върху посевите са оказали както липсата на валежи и топлинен стрес, така и фактът , че засушаването и високите температури на места са съвпаднали с фазата на цъфтеж на растенията, което намалява техния потенциал. Най-благоприятни условия за посевите са констатирани в регионите на Ирландия, Скандинавието и Балтийско море.

Метеорологичните условия до края на месеца ще продължат да се определят от навлизането на топли въздушни маси от Африка, което доведе до рекордни горещини в големи части на Европа, където бяха измерени на места температури между 40,3 градуса във Великобритания до цели 47 градуса в Португалия.. Дългосрочната прогноза за периода август-ноември посочва, че е много вероятно времето в големи части на Европа да се запази по-топло от обичайното, като е възможно в съчетание с недостига на валежи да спомогне за изостряне на водния баланс и топлинния стрес на посевите.

В юнския си бюлетин експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури леко намалиха своята прогноза за доходността от отглежданите основни култури в Европа. За трети пореден месец заради обхваналото големи части на континента засушаване, те намалиха прогнозите си за средните добиви от есенни култури. Според тях нивото на доходност от производството на пшеница и ечемик към момента се намира малко под средното за последните пет години. Прогнозите за царевицата, рапицата и слънчогледа макар и също намалени, остават малко над средните петгодишни стойности.

Засушаването в Европа е оказало най-силно въздействие върху развитието на посевите особено в онези части на континента, където е било комбинирано с вълна от горещо време и високи температури. В региона на Балтийско море отрицателно въздействие върху развитието на посевите е оказало по-студеното от обичайното за сезона време. Най-голяма ревизия от 5% е направена в оценката за добивите от твърда пшеница в Южна Европа. Намаляване в оценките за добивите от мека пшеница е направена за 13 от страните производители сред които Унгария Румъния Полша и Франция. Засушаване съчетано с високи температури през отчетения период е регистрирано в райони на Франция, Италия и Испания.

Горещото време е оказало отрицателно въздействие върху развитието на царевицата и слънчогледа в Италия, докато във Франция към момента са засегнати само есенните култури. Дефицитът на дъжд и високите температури са се отразили върху развитието на пролетните култури в Испания. По-малко валежи са регистрирани и в някои части на Германия и Полша, което е имало негативно влияние върху развитието на есенниците. Добивният потенциал при есенните и пролетни култури е намален и в Румъния и Украйна, където постоянният дефицит на валежи премина в трайно засушаване.

Високите температури в Турция от началото на месеца са довели до ускорено развитие на посевите и намаляване на времето за натрупване на биомаса от есенните култури намиращи се във фаза на цъфтеж

Дългосрочните прогнози на експертите показват, че времето през периода юли-септември ще се запази по-топло от обичайното за Иберийския полуостров, Италия и Балканския полуостров, което ще доведе до задълбочаване на засушаването.

Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчита спешна нужда от валежи у нас за да се запазят добри перспективи за новата реколта. Пречка пред развитието на есенните култури е липсата на повсеместни валежи след средата на април. Отчитат се само локални валежи. Ето защо експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от основните зърнени и маслодайни култури у нас. Прогнозите при пролетните култури се запазват на историческите си нива. Температурите в разглеждания период са останали близки до средните с колебания между – 2 и +2 градуса. По-студено време е било регистрирано само през втората десетдневка на април, без обаче това да е оказало негативно развитие на посевите. От средата на април до първата половина на май се отчита период на засушаване с минимални количества на валежите. Въпреки това фенологичното развитие на културите на рамките на нормалното , като липсата на валежи е довело до по-слабо натрупвне на биомаса. Спешността от валежит се обуславя от бързото намаляване на запаси от влага в почвата. На места заради по-влажното време през април е била забавена сеитбената кампания при пролетните култури.

В последния си доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат нуждата от валежи за да се запазят добри перспективите за добивите при основните зърнени и маслодайни култури. Именно заради недостига на валежи те са ревизирали прогнозите си за средните добиви от тези култури в Европа през новия сезон. Те са констатирали че времето в периода между 1 април и 15 май в големи части на континента е останало по-сухо от обичайното , което е имало отрицателно влияние върху водния баланс.

Изразен дефицит на дъжд е бил наблюдаван във важни части на Франция, страните от Бенелюкс, Обединеното кралство, Дания, Германия, Полша, Словения, Хърватия, Румъния, България, Гърция, Турция и Украйна. В резултат на това постепенното изчерпване на запасите от почвена влага се отразява негативно върху зимните култури. Досега отрицателните въздействия върху културите са били предимно незначителни и обратими. Въпреки това ще са необходими значителни валежи през следващите седмици, за да се поддържа потенциалът за добив. Най-засегнати са регионите, където температурите ускоряват изсъхването на почвата: Централна Франция, Северна България, Южна и Източна Румъния и Западна Украйна.

Условията на суша в Италия бяха смекчени от значителни валежи около края на април. Въпреки това се очаква високите температури, прогнозирани от средата на май да доведат до ново засушаване.

За края на май експертите на MARS прогнозират климатичните условия да останат по-топли от обичайните със средни температури между 4 и 6 градуса над обичайните за регионите на Балканския полуостров и Западна Турция. В големи региони на Западна Европа, Иберийския полуостров, Западна Турция, части от Украйна и Източна България се прогнозира засушаване. Времето през юни, юли и август се очаква да остане по-топло от обичайното за сезона.

Засушаването е основната причина, експертите от европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) да намалят своите прогнози за основните добиви от зърнени и маслодайни култури най-вече в южните части на Стария континент. В последния си доклад те съобщават, че в големи части на Западна, Северна и Централна Европа, метеорологичните условия в края на март и началото на април са били благоприятни за развитието на посевите с есенници и са довели до напредване на пролетната сеитбена кампания. Въпреки студеното време , в началото на април са били регистрирани епизодични случаи на измръзвания на посевите. В големи части на Европа от Испания до Прибалтика, времето в началото на април е останало необичайно студено с температури на места под минус 8 градуса, което засегна особено овошките. Очаква се студеното време да окаже по-малко негативно влияние върху посевите заради това, че голяма част от културите все още не са достигнали фаза на цъфтеж, като се очаква незначително намаляване на добивите от рапица в ЕС. Неблагоприятни сухи условия – досега с ограничени отрицателни въздействия върху зимните култури – също са налице в Унгария, Словения, Хърватия, Румъния и Южна Украйна.

В Югоизточна Италия и Турция растежът и развитието на културите изостават поради постоянно по-ниски от средните температури. За разглеждания период между 11 март и 18 април в различни части от Румъния, България, Турция и Гърция са били регистрирани температурни аномалии от -2 до -4 градуса. като броя на студените дни с минимални температури от 0 градуса са били над средните за сезона в почти всички части на континента без някои части от Испания, Франция и Великобритания. Времето е останало по-влажно и с повече валежи особено на Пиринейския полуостров, където посевите са успели да наваксат част от развитието си.

Според прогнозите на експертите, времето до началото на май ще се запази нестабилно , обуславяно от широкомащабни атмосферни условия и ще благоприятства валежи. По-студено от обичайното време ще остане в големи региони на Централна Източна и Северна Европа. По-топло от обичайното време се прогнозира за части на Югоизточна Европа, Турция и източното черноморско крайбрежие с температурни аномалии от 4 до 6 градуса над нормата. Валежи между 30 и 70 мм се предвиждат за Испания, Франция, региона на Алпите, части на Румъния, България и Турция. Дългосрочната прогноза за следващите три месеца показва вероятно засушаване с много по-топли от обичайните условия в Европа.

Валежите са оказали благоприятно влияние върху развитието на посевите у нас след студеното време през март и април, смятат експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). След меката зима, марти април са останали сухи с по-студено от обичайното време, Среднодневните температури са били с между 2 и 4 градуса под средните за сезона. Най-ниски температури са били регистрирани в източните части на страната, където около 10 март са били измерени температури от минус 8 градуса. Въпреки сухото и студено време през март и април, падналите валежи през втората половина на месеца са били близки до средните за сезона. Заради студеното време през март се регистрира забавено развитие на посевите с есенници. Падналите впоследствие валежи са спомогнали за натрупване на значителна биомаса у растенията през април. Експертите добавят, че са ревизирали леко прогнозата си за добивите на мека пшеница, но тя остава близка до историческата тенденция. Ниските температури са довели до известно забавяне на сеитбата при пролетните култури. Студеното време може да е нанесло щети на овошните растения и особено костилковите плодове, които са били в период на цъфтеж. Освен при царевицата е констатирано забавяне на сеитбата и при слънчогледа, като са необходими повече валежи за осигуряване на оптимални условия за поникване на посевите. Експертите очакват значително увеличение на площите със слънчоглед у нас.

Експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават прогнози за средните добиви от основните култури в Европа, близки до средните стойности за последните пет години. Причината за това са както сравнително ранния период за даване на по-точни прогнози, така и някои тревоги заради засушаване в редица региони на Южна Европа. Все пак меката зима и добрите почвено-климатични условия са позволили добро начало на пролетната кампания, а посевите се намират в добро и много добро състояние в по-голяма част от континента.

Само развитието на есенниците в страни като Испания е било неравномерно в отчетения период заради липсата на достатъчно влага, докато развитието на посевите във Франция и Германия е в много ранен стадий, и есенните култури са все още слабо засегнати от недостига на влага. Липса на достатъчно валежи се отчита и в страни като Словения, Хърватия,Румъния, Унгария, части на Италия и Югозападна Украйна.

Студеното и влажно време по италианското адриатическо крайбрежие, Турция и Гърция забавиха развитието на посевите в тези страни. Според метеорологичните прогнози се очакват повече валежи в части на Югоизточна Европа, Източното Средиземноморие и Черноморския регион. Заради навлизането на по-студено време, на места в Европа се очаква минималните температури да паднат под минус 4 градуса.

Дългосрочните прогнози за следващите три месеца показват, че времето в цяла Европа ще се задържи по-топло от обичайното за сезона.

В своя мартенски отчет експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат, че почвено-климатичните условия за развитието на есенните култури в страната ни са добри. Според данните им в началото на декември времето у нас е било по-топло от това за сезона с температури с 2 градуса над средните многогодишни стойности, като в северозападните части на страната са били дори с до 4 градуса над нормите. Те са отчели че посевите са излезли от фаза на покой в края на февруари след сравнително топло време.

Валежите в по-голяма част от територията на страната са останали близки до средните за сезона, като само в южната част са били над средните. Експертите отчитат , че посевите са в добро състояние, но въпреки високите температури все още се наблюдава забавяне във фенологичното им развитие. Като причини за изоставане в развитието им се посочват късна сеитба, влажно време или липса на оптимални почвени условия, затруднили работата на терен през октомври.

Състоянието на посевните култури в големи части на Европа е останало добро в периода от началото на декември до средата на януари, отчитат в своя първи бюлетин за годината експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS). За периода на преглед са били наблюдавани малко по-високи от средните за сезона температури, както и по-обилни валежи на места, които са оказали благотворно влияние върху развитието на посевите които са наваксали изоставането в развитието си.

Използваните от експертите компютърни симулации показват, че до момента не се наблюдава измръзване на посеви от есенните култури. Въпреки това те изразяват загрижеността си по отношение устойчивостта на измръзване на културите особено в региона на Черноморието. Натрупването на толеранс спрямо измръзване там остава ниска поради меките климатични условия. Отбелязва се че валежите в региона са били предимно от дъжд и сняг, който се е стопил, а поради ограничената снежна покривка при евентуално застудяване има реална опасност от измръзвания на културите при условие че са засети по-късно.

Метеорологичните условия в големи части на Европа са позволили засяване на есенниците и кампанията вече е пред приключване, се казва в ноемврийския бюлетин на експертите от Европейската служба по мониторинг на агррните култури (MARS). Благоприятните климатични условия са допринесли също и за поникване на първите посеви. Известна загриженост у експертите предизвиква дефицитът на валежи в Централна и Източна Европа, като това се отнася особено до зърнените култури. Отчита се приключване на сеитбата при зърнените култури в Централна и Северна Европа, и добри темпове на кампанията в южните части.

В повечето региони метеорологичните условия също бяха благоприятни за прибиране на пролетните култури и за наваксване на закъсненията, отчетени през октомври. Сеитбата на рапицата приключи в рамките на оптималния времеви прозорец и при общо благоприятни условия в основните производствени райони, с изключение на Румъния, където сеитбената кампания се удължи поради засушаване. Наличието на влага и оптималното ниво на температурата на почвата са добри предпоставки според експертите за подготовката на посевите за периода на презимуване.

В повечето от тези региони метеорологичните условия са били благоприятни за поникване и ранно развитие на посевите. Въпреки това, сухите условия в Чехия, Словакия, Южна Украйна и Северна Румъния доведоха до забавяне на сеитбата на зимната пшеница и поникването на посевите.

Обилните валежи в Централна и Южна Италия и големи части от Балканския регион не са повлияли на сеитбата на зимни култури, с изключение на Хърватия, където се наблюдава умерено забавяне на поникването на посевите.

С оглед на благоприятните климатични условия през август и септември особено в западните и централни части на континента, експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури дават по-оптимистични оценки за производството на царевица особено във Франция, Германия и Полша. На ниво ЕС те са намалили леко прогнозите си за останалите летни култури. Въпреки това те остават над средния петгодишен показател.

Негативните корекции се дължат основно на неблагопиятните климатични условия в южните части на континента. Продължителните горещини пре разгледания период и засушаването в някои части на Южна и Източна Европа са се отразили върху потенциала на летните култури. Отражение върху добивите тези условия се очаква да дадат освен у нас , в Италия, Румъния, Унгария и Гърция. Обилните валежи в някои западноевропейски страни като Франция и Германия оказаха благотворно влияние върху развитието на летните култури, но възпрепятстваха прибирането на есенниците както и началото на сеитбата. Засушаването се очаква да се отрази негативно както върху неполивните култури в България и Румъния, така и върху развитието на царевицата в Италия и Испания.

Дългосрочната прогноза за периода октомври-декември показва запазване на по-топло време от обичайното основно за Средиземноморието и засушаване в Турция.

Сухото и горещо време в първата половина на август е продлжило да оказва негативно влияние върху развитието на летните култури у нас, пишат в редовния си месечен доклад експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. Това е било причината те да преразгледат своята прогноза за добивите. В доклада си те отбелязват, че от началото на миналия месец у нас са паднали едва под 30 мм валежи, което е по-малко от половината очаквани количества, като освен това в първата половина на август в отделни региони на страната са били регистрирани температури над 40 градуса. Това е довело до ускорено фенологично развитие на растенията в условията на засилване на недостига на почвена влага. За страната ни експертите прогноират климатичните условия да останат малко по-топли от обичайните.

Експертите на европейската служба по мониторинг на аграрните култури оставиха своите прогнози за добивите от основните земеделски култури в ЕС над средните. В последния си отчет те са констатирали влошаване в състоянието на пролетните култури в южните части на континента заради неблагоприятни климатични условия, и подобряване в някои региони на Западна и Централна Европа, където температурите в разглеждания период са били в нормите, както и наличието на запаси от влага в почвата. Обилните валежи на места са довели до проблеми с добивите от есенни култури.

По-горещо от обичайното е било времето в северните, източни и южни части на континента. От силна топлинна вълна бяха засегнати Италия,Словения, Хърватия, Унгария, западна Румъния, България и Гърция започваща от края на юли, с отрицателно въздействие върху неполивните
пролетни култури. За повечето региони това е втора топлинна вълна от началото на юли. По-горещото време през юли в скандинавските страни се отрази на наливането на зърното. Горещините са оказали и негативно влияние в някои централни части на Русия в края на фазата на наливане на зърното при есенниците. За по-голяма част от Европа среднодневните температури са били с между половин и 2 градуса над обичайните за сезона, като на места в Италия и Русия температурните аномалии са се отклонявали от обичайните граници с между 2 и 4 градуса.

От три до четири горещи вълни бяха наблюдавани в големи райони на Средиземноморския регион, през Югоизточна Европа и в Черноморския регион, където е имало повече от 10 много горещи дни (с дневен максимум над 35 градуса. Най-високата температура измерена на континента е била на 11-ти август в Сиракуза, Италия, където термометърът е достигнал до 48,8 градуса.

По-хладно с температури с между 0,4 и 2 градуса под нормата е останало времето в разглеждания период на Иберийския полуостров, Германия, Франция и страните от Бенелюкс. По-влажни условия е имало в големи територии на Франция и Германия, Полша, Великобритания, централните части на Турци и региона на Черно море.

За периода между 20 и 26 август експертите прогнозират захлаждане в централните, северни и източни части на Европа с благоприятни изгледи за валежи. По-топли климатични условия се прогнозират за Испания, части от Великобритания, Русия и Турция. За Русия се прогнозират дори температурни аномалии с над 8 градуса от обичайните за сезона температури. По-студено време за сезона се прогнозира за балтийските и скандинавски страни с температури между минус 4 и минус 2 градуса под нормата. Дългосрочната прогноза за периода септември-ноември сочи запазване на по-топли от обичайните за сезона климатични условия в Европа.

Засушаването и горещините у нас усложняват отглеждането на пролетните култури, информират в последния си доклад публикуван на 23 август експертите от Европейската служба по мониторинг на аграрните култури. В него се казва още, че за отчетения период в страната ни времето е било по-топло от обичайното с температурни аномалии от плюс 1 до плюс 4 градуса от нормите, като в региона на Западна България са били отчетени рекордно високи температури. „С изключение на крайбрежните и планински райони, максималните температури достигнаха до 40 градуса в повечето части на страната, а на места в Централна и Южна България до 42 градуса“, се казва в доклада им. В същото време в по-голяма част от страната са били регистрирани слаби валежи, което е довело до засушаване и намаляване на нивата на влагозапасите в почвата. Това е изложило пролетните култури на воден стрес, вследствие на което експертите са редуцирали своите прогнози за добивите от пролетни култури.

В последния си доклад експертите на Европейската служба по мониторинг на аграрните култури (MARS) дават позитивна оценка за добивите от пролетни култури у нас, като отбелязват че в южните региони на страната са регистрирани недостатъчно валежи. Отбелязва се още, че кампанията по прибиране на есенниците върви добре и при тях също се очакват по-добри добиви. Недостигът на влага в почвата засяга посевите основно в централните и южни части на страната. Добрите климатични условия са били прекъснати от гореща вълна през третото десетдневие на юни и началото на юли с максимални температури от +38 градуса в северните части на страната. По това време дефицит на валежи е реистриран основно в южните и западните части на страната, докато излишък от валежи е имало в Източна България. Експертите заключават, че при наличие на достатъчно валежи в периода на наливане на зърното, ефектите от засушаването у нас могат да бъдат минимизирани.

Експертите на Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) преразгледаха нагоре своите прогнози за средните добиви от есенните култури и пролетния ечемик в ЕС, информират от агенцията си в последния бюлетин. Много над средните се очакват да достигнат добивите от мека пшеница ръж и рапица. По-различни са очакванията за пролетните култури. На повечето места на Стария континент студеното време бавно отстъпва, и температурите се повишават до и над средните за периода. Заедно с падналите валежи затоплянето доведе до ускоряване на процеса на натрупване на биомаса както при есенните, така и при пролетните култури, което доведе до ускоряване на фенологичното им развитие, а с това и до подобряване на перспективите за добивите.

По-ниските температури в централната част на континента удължиха периода на забавяне в развитието на есенните култури но в същото време допринесоха за избягване на водния стрес. Падналите в южните части на Испания и в Черноморския регион валежи в същото време са оказали благотворно влияние върху развитието на културите. През разглеждания период в големи части на Европа метеорологичните условия са се запазили около средните за сезона, като само в южните и югоизточни региони на континента температурите са останали под средните нива. По-топлото време в западната част на континента доведе до ускоряване на културите и наваксване на развитието при пролетните култури например във Франция и Германия, докато във Великобритания развитието на културите е леко изостанало.

В централните части на континента- някои региони на Словакия, Унгария, Полша, Италия и Португалия по-хладното време води до забавяне в развитието на културите, но в същото време предпазва растенията от воден стрес в периоди на дефицит на валежи. Благоприятно влияние върху културите от падналите валежи се наблюдава в части на Румъния и Турция. Повишените нива на влажност в някои райони на Украйна и балтийските страни повишават инфекциозния фон и риска от щети върху посевите заради вредители или болести. Във Финландия обилните валежи дори са довели до забавяне на развитието на пролетните култури.

Метеорологичните справки показват, че периодът между 1 май и 12 юни се е характеризирал с по-студено време от обичайното за големи части на континента с температури от- 2 до – 0,5 градуса под средните. По-високи средни температури от 2 до 6 градуса над средните за сезона са били регистрирани в някои части на Турция и Русия. По-влажни от нормалните климатични условия е имало в големи части на северна и Централна Европа. Експертите на MARS отбелязват, че като цяло пролетта в Европа е била доминирана от редуване на студени периоди, като дори през април периодът се е характеризирал с рекордно ниски температури. Периодът между 19 и 25 юни ще се характеризира с по-топли климатични условия от обичайното във всички европейски региони източно от Франция с температури с над 6 градуса над нормите. Още по-високи температури с до +8 градуса се прогнозират за Русия и Балтийския регион. По-студено време се очаква за западните части на Франция и Иберийския полуостров. Локални валежи се очакват в почти всички части на континента. Дългосрочните прогнози за периода от юли до септември показват, че е възможно условията да останат по-топли от обичайното.

Експертите от Европейската лужба по мониторинг на аграрните култури (MARS) повишиха своите оценки за добивите от основните есенни култури в страните членки на ЕС заради подобрените условия на развитие и очакваните по-добри реколти в някои страни като Франция Румъния и България, които компенсират минималното намаляване на прогнозите за някои от страните в Северна Европа и Гърция. Те отчитат в своя майски бюлетин, че в периода на преглед, големи части от Европа са били обхванати от силни захлаждания на времето, като след 20 април засегнати от по-студеното време са били северозападните , централни, източни и северни части на континента. В тези части по-студеното от обичайното време за втората половина на април е довело до забавяне на фенологичното развитие на есенните култури и е нанесло щети върху посевите с рапица, без обаче да окаже влияние върху добивите. Забавяне в развитието и на летните култури е наблюдавано в засегнатите региони.

Дефицитът на дъжд в страните на ЕС почти не е оказал влияние върху развитието на посевите и техния потенциал за добив поради относително стабилното ниво на почвена влага. Излишъците на дъжд в някои региони пък е спомогнало за възстановяване на нивата от почвена влага. За периода от 23 до 28 май експертите на MARS очакват времето да се запази нестабилно с валежи и застудяване в северозападните, източни и централни части на континента със средно дневни температури от минус 6 до минус 2градуса под нормата. Потопли от обичайните условия се очакват в югоизточните части на континента, Италия, Турция, Източна Украйна и европейската част на Русия. Средно днените температури в споменатите региони ще са с между 2 и 6 градуса над нормата. Влажни условия (с натрупани валежи предимно между 10 mm и 40 mm; на местно ниво до 80 mm) се очакват в по-голямата част от Европа, с изключение на югоизточните региони, големи области на Иберийския полуостров, Италия и Турция, където се прогнозира по-сухо време.

Дългосрочната прогноза за периода от юни до август показва запазване на по-топло от обичайното време в средиземноморски регион на континента и най-вероятно за Турция. В големи част от Източна и Централна Европа, Турция и Средизмноморието  се очаква засушаване.

Благоприятните климатични условия у нас през отминаващата зима са запазили посевите в относително добро състояние, констатират експертите от Европейската агенция по мониторинг на аграрните култури (MARS) в своя поледен доклад. Освен мека, зимата се е оказала с температури с между 2 и 4 градуса над нормата, като са били регистрирани само два периода на застудяване от средата на януари и началото на февруари, в които температурите са достигнали стойности близки или под нормата. Минималните температури през февруари не са падали под минус 15 градуса. В някои райони на Източна и Централна България, падналите валежи са били над нормите за сезона, Най-много валежи са паднали в югоизточните части на страната. Отбелязва се, че по-голяма част от валежите са паднали през януари, докато февруари е останал малко по-сух.

Меката зима е допринесла за намаляване устойчивостта на посевите срещу измръзвания, и ако са настъпили такива, те според експертите ще се дължат основно на застудяването през февруари. Падналите валежи според тях ще осигурят достатъчно влага за растенията в периода на вегетация.

Продължаващите валежи от дъжд и сняг в редица производствени региони по света подобряват състоянието на посевите и се очаква да окажат влияние върху прогнозните оценки за производството на основните зърнени и маслодайни култури пише UkrAgroConsult.

В Южна Америка, където в последните месеци прогнозите за реколтите от соя и царевица бяха намалени заради засушаването продължават валежите от дъжд, докато обилните снеговалежи в редица региони на САЩ, Украйна и Русия ще окажат благотворно влияние върху опазването на посевите от прогнозираните през идната седмица ниски температури и измръзвания.

Вниманието на търговците е насочено към Южна Америка, а заради падналите дъждове експертите от борсата в Буенос Айрес повишиха с 2 млн. тона прогнозата си за новата реколта от соя до 49 млн. тона. Реколтата от царевица, чиято кампания по прибирането започва през този месец и трябва да приключи през април пък се прогнозира да достигне до 48,5 млн. тона (+2,5 млн. тона). Въпреки че според прогнозите дъждовете в някои части на страната ще продължат до средата на следващата седмица, в някои области се отчита недостиг на влага в почвата, което се отразява негативно на посевите.

Сухото време в Бразилия позволи да се ускори прибирането на соята и сеитбата на втората царевична култура. Очакваните през следващата седмица дъждове могат да окажат благотворно влияние върху посевите с царевица, но пък ще затруднят прибирането на соята. Въпреки че кампанията по прибиране на соята изостава, от Conab коригираха нагоре своите прогнози за новата реколта от царевица и соя в Бразилия съответно до 105,4 млн. тона (+3,1 млн. тона) и 133,8 млн. тона (+0,1 млн. тона).

В американския Среден Запад в същото време през следващата седмица се очакват силни снеговалежи и студено време с температури от порядъка на – 18 до -12 градуса, което може да нанесе щети на посевите на местата, където има незначителна снежна покривка в това число в щатите Илинойс и Индиана. Умерени и силни снеговалежи се прогнозират за умерения пшеничен пояс на САЩ, които да защитят посевите от измръзвания при очакваните температури от около – 20 до – 15 градуса.

В следващите няколко дни обилни снеговалежи се очакват и за южните части на Украйна и Русия, които могатда защитят посевите от измръзвания при прогнозираните ниски температури от 18 до 12 градуса, които ще се запазят през цялата седмица Въпреки че в някои части на Украйна и Русия снежната покривка е незначителна, експертите отчитат повисоки нива на влагозапасите в почвата от миналата година

В последния си за годината доклад експертите от Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат забавяне на сеитбата в редица региони на Източна Европа , сред които в България, части от Чехия и Словакия и Румъния. В резултат на преобладаващите меки условия, натрупването на толерантност към замръзване при зимната пшеница започна много по-късно от обикновено и остава слабо в по-голямата част от Западна, Южна, Централна и Югоизточна Европа. Поради слабото развитие и ниската си устойчивост, посевите в тези региони са силно уязвими на измръзвания, Поради проникване на по-студено време се очакват локални измръзвания на посевите в Северна Румъния.

Според експертите в големи части на Централна, източна и Югоизточна Европа времето се е запазило по-сухо от обичайното. По-влажно от нормалното време в периода на анализ от средата на ноември до началото на декември се е запазило в части от Италия, Испания, Швеция и Финландия.

Нахлуването на студен въздух в Източна и Югоизточна Европа в края на ноември и началото на декември доведе до понижаване на минималните температури под -15 ° C локално в Северна и Централна Румъния Северна Скандинавия и големи части от Европейска Русия (в Волжкия окръг , дори под -20 градуса.

По-студеното време в началото на декември смекчи температурните аномалии от ноември, който се е оказал вторият най-топъл от 2015 година за големи части на Стария континент. В някои региони на Централна и Източна Европа аномалиите на валежите за отчетения период варират между – 80 и -50%.

Експертите прогнозират по-топли климатични условия в големи части на Европа със средно дневни температурни аномалии от между +2 и + 4 градуса. За периода 12-16 декември от MARS очакват сухо време в източните и централни части на Европа Дългосрочната прогноза за времето за декември, януари и февруари показва, че е вероятно да се появят по-топли от обичайните условия в по-голямата част от Източна и Северна Европа, както и средиземноморския регион.

Условията за посевите в Европа през юли са били по-добри с равномерно разпределение на валежите и малко на брой горещи дни отчитат в своя ежемесечен доклад експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури (MARS).

Неблагоприятните климатични условия , които са повлияли основно върху развитието на есенниците е имало в някои части на Централна Европа, и части на югозападна Финландия и Южна Русия.

Преобладаващите благоприятни метеорологични условия допринесоха за подобряване на перспективите за добивите в няколко региона, като най-големи корекции спрямо оценките са били направени в прогнозите за средните добиви от ечемик. Прогнозата за добивите от зимна пшеница е била незначително коригирана надолу заради рязката корекция на добивите в Румъния, България и Унгария. Причина за това са станали неблагоприятните климатични условия и обилните валежи около периода на узряване на зърното. Прогнозите за средните добиви от царевица и слънчоглед остават над средния петгодишен показател като отразяват добрите перспективи пред всички основни страни производители.

Неравномерно разпределение на валежите и засушаване в края на юни

В оценката си за страната ни, експертите пишат, че най-вероятно падналите през юни обилни валежи са нанесли щети върху посевите с есенници, което ще се отрази на средните добиви. Прогнозите за производството на царевица и слънчоглед остават над средния петгодишен показател. Дневните температури са били в обичайните норми без големи колебания, но е било отчетено по-студено време в началото на юни и малко преди средата на юли. Не се очаква негативен ефект да има върху развитието на посевите в Източна България фактът, че е регистрирана по-висока честота на горещите дни. Докато през юни е било отчетено неравномерно разпределение на валежите на територията на страната ни, дто след 25 юни е започнал период на засушаване, което ще окаже също негативно влияние. Използваните от експертите на MARS модели показват значително по-малки нива на биомаса от средните и добиви при есенните култури. Фенологичното развитие на пролетниците е обичайно за сезона, като с добри запаси от влага в почвата в северните и западни части на страната и спомага за ускореното им развитие и натрупване на биомаса. За разлика от това в източна България има недостиг на валежи, което спира развитието на културите в периода на цъфтеж. Ето защо експертите са коригирали надолу своите прогнози за средните добиви при царевицата и са повишили незначително оценката си за средните добиви при слънчогледа.

Прогнози на MARS за основните добиви от основите култури в Европа

Повсеместното засушаване и високите температури, които се очакват до края на седмицата носят рискове за развитието на посвите в Черноморския регион, съобщава UkrAgroConsult. С най-голям риск за намаляване на добивите са южните региони на Русия, като прогнозите показват, че вълната от топло време до средата на месеца ще се разпространи и в други региони от европейската и азиатска част на страната. Метеоролозите очакват средните дневни температури да превишат обичайните за сезона с от 3 до 6 градуса, като дефицит на валежи ще се наблюдава във всички страни от Черноморския регион. Най-рискови са регионите с ниски запаси от влага в почвата, като застрашени са абсолютно сички видове култури. Ако подобен модел се реализира, най-много ще пострадат фермерите в южните части на Русия и Казахстан.

В същото време климатичните модели показват, че в по-големи части на Европа, времето през юни ще се задържи влажно и прохладно, което ще доведе до намаляване на рисковите от щети по посевите вследствие от неблагоприятните климатични условия. Нещо повече, очакваните валежи в Европа могат да тласнат нагоре цените на основните аграрни култури.

В информацията се казва още, че текущата прогноза на експертите от компанията „Рефинитив“ за новата руска реколта от пшеница е намалена с 2% до 76,1 млн. тона заради засушаването на юг, докато оценката за Украйна е повишена с 4,5% до 25,5 млн. тона пшеница заради валежите в последнат седмица.

Европейската служба по мониторинг на агрокултурите преразгледа през май всичките си оценки, и намали очакваните добиви от зърнените култури в Европа, като най-значителна корекция има в средните добиви за рапицата, есенния ечемик и есенната пшеница. В случая с пролетния ечемик, преразглеждането на прогнозите за добив в повечето страни беше компенсирано от ревизия в Испания в посока нагоре. За летните култури току-що започна сезонът и повечето от прогнозите за добив, отчетени на ниво държава, все още се базират на исторически тенденции или средни стойности.

Климатичните условия в по-голяма чаsт от Западна Европа се запазиха почти същите, каквито бяха отчетени преди месец, характеризиращи се с високи температури и недостатъчно валежи, които да спомогнат за попълването с влага на почвения слой. Сериозни щети засушаването оказва върху посевите в Източна Румъния и Украйна. Липсата на достатъчно влага според експертите ще се отрази и върху развитието на пролетните култури. Благоприятни климатични условия за развитие на посевите се наблюдават в Северна Европа, Атлантическото крайбрежие и средиземноморските страни.

В момента големи части на Западна и Централна Европа изпитват голям дефицит на валежи. За сериозността на проблема е показателен фактът, че от Източна Великобритания, през Бенелюкс, Германия, Полша, до Италия, Словения и Хърватия, метеорологичнитеусловия се характеризираха със слаби валежи и температури над средните за периода. Макар че в якои региони като Източна Франция са паднали до 60 мл/кв.м количества дъжд, а а другите места до 30 мл/кв.м, през последния десетдневен период, количествата на валежите не са били достатъчни за поддържане на благоприятни нива на влагата в почвата за развитие както на есенните, така и на пролетните култури. Това доведе до забавяне в развитието на културите, което изостана спрямо миналата година. Освен това не се прогнозират нови валежи в близките дни, в които зърнените култури наближават чувствителен период на фаза на цъфтеж.

Прогнози за средните доби от основните зърнени и маслодайни култури

Според експертите на MARS за периода до 21 май се прогнозират по-топли метеорологични условия за Източна Европа и източното Средиземноморие с реднодневни температури надвишаващи нормите за сезона с до 4 градуса, а в Гърция и Турция дори с 8 градуса. В тези райони се очакват няколко дни с дневни максимални температури над 30 ° C. По-топли условия от обичайното се прогнозират и за Южна Италия, както и в някои райони на Западна Европа: Португалия, Обединеното кралство и Ирландия се очаква да се наблюдават среднодневни температурни аномалии между 2 ° C и 4 ° C.. Дългосрочната прогноза за времето за май, юни и юли силно предполага, че в по-голяма част от Европа, както и в централната част на Средиземноморието и в Югоизточна Европа, ще има по-топли условия от обичайното.

В началото на пролетния сезон, експертите от Европейската служба за мониторинг на аграрните култури (MARS) отчитат сериозно засушаване след влажната зима, като от средата на март почти не е валял дъжд. Това се казва в априлския им доклад, излязъл вчера. Полша, Украйна и Румъния също са изправени пред сухи условия от края на зимата. Есенните култури в тези региони все още са в добро състояние, но липсата на влага в горните почвени слоеве оказва влияние върху пролетните култури.

Излишък от валежи според данните им от началото на пролетта е имало на Иберийския полуостров, Гърция, Кипър и югоизточните части на Турция. Въпреки недостига от работна ръка, според експертите през отчетения период не се е наблюдавало забавяне в пролетната сеитба заради covid 19. Засега доставката на семена, торове и пестициди изглежда адекватна и не се очакват смущения.

Почти никакви валежи от средата на март насам не са отчетени в някои части на Великобритания, Франция и Германия, като липсата на влага в горния почвен слой е повлияла върху сеитбата на пролетните култури. Подобни неблагоприятни климатични условия могат да попречат за увеличаване на площите с пролетници, които трябва да компенсират спада в обработваемите площи с есенници заради лошото време през зимата. Липсата на дъжд се отразява негативно и върху кампанията по сеитбата на пролетниците в Полша и Румъния.

В редица части на Европа- от Германия, Чехия и Словакия-до Хърватия и Западна Румъния, минималните температури са паднали до -8 градуса по Целзий, което е лишило току що появилите се пролетни култури от оптимални условия за развитие. Има съобщения, че овошните дървета в тези региони са силно засегнати от тези температури.

В Източна Европа, някои райони на Швеция и Финландия и Европейска Русия, средните температури през разглеждания период варираха основно от + 2 ° C до + 4 ° C. Дневните максимални температури достигнаха стойности над 20 ° C в по-голямата част от Европа, с няколко по-горещи дни от температури между 26 ° C и 28 ° C с няколко кратки студени вълни в края на март, началото и средата на април. Експертите очакват условия за измръзване на овошките. В големи региони на Централна и Източна Европа, както и във Великобритания, валежите в анализирания период там са били с между 50 и 80% по-малко .Въпреки условията за измръзване, експертите констатират слаби поражения на посевите с пшеница основно върху листата, въпреки намалената студоустойчивост на зимните култури,както и никакви щети за рапицата, която все още не беше навлязла в етап на цъфтеж.

За времето от 24 април до 1 май експертите на MARS прогнозират валежи в някои от засегнатите региони, като по-топло време от обичайното се очаква в някои райони на Западна, Централна и Югоизточна Европа, с температурни аномалии от – 2 до +4 градуса по Целзий и дневни максимални стойности над 20 градуса по Целзий и дори над 26 градуса в големи части от Източна Европа. Студено време се очаква във Финландия и европейската част на Русия. По-малко валежи се прогнозират за някои региони на България, Турция, Сърбия, Румъния и Унгария.

Прогнози на MARS за средните добиви от основните култури в Европа тон/хаа

Обилните запаси от валежи у нас през февруари са допринесли за увеличаване на запаите от влага в повърхнстният 50-сантиметров почвен слой, пишат анализаторите на UkrAgroConsult. За първата десетдневка на февруари са отчетени повишени температурни режими, превишаващ биологическият минимум необходим за възобновяване на вегетационните процеси на посевите. В края на второто десетдневие са наблюдавани по-ниски температури, но без да са регистрирани такива под критичните стойности се казва в информацията. Както известно заради засушаването през зимата, на места в страната се наблюдаваше пожълтяване на посевите.

Най-високите средни температури през тази зима в цялата история на наблюденията, остават посевите с есенници в ЕС уязвими на болести, вредители и късни измръзвания, съобщава UkrAgroConsult. Експертите на Европейската служба за мониториг на аграрните култури не очакват резки температурни изменения до края на месеца, но не изключват условия за измръзване на културите през февруари. „Общият баланс на положителни и отрицателни ефекти върху посевите ще зависи от хода а сезона“, се казва в отчета на експертите.

Най-големи климатични аномалии в периода от 1 декември до 20 януари са се наблюдавали в Северна Франция и Централна Европа. „В южните райони декември е бил много мек, но януарските температури досега са били близо до средните. Все още е твърде рано за пълна оценка на въздействието на необичайно меките зимни условия върху потенциала за добива на реколтата. Един положителен ефект от меката първа половина на зимата е за късно засетите зимни зърнени култури“, се казва още в доклада.

Най-уязвими на измръзвания остават посевите в някои региони на Полша, Германия, Швеция и Балтийските страни, Беларус, Украйна и Русия.

Засушаване заради липсата на достатъчно валежи се наблюдава в някои региони на Европа- Южна Италия, Германия, Полша,Чехия и страните на Балканския полуостров, включително и у на. „В няколко от тези региони сухите условия преобладават от есента. През зимата тези условия засягат главно влагата на почвата и попълването на подземните води, вместо да имат пряко въздействие върху културите“, пишат експертите от MARS.

„Недостигът на влага заради липсата на валежи определено предизвиква тревоги, но се надяваме на сняг през февруари, който да оправи нещата. Есенната пшеница вече отхвърля братенето като се вижда вече едно жълтеене на посевите “, каза пред представители на медиите в парламента днес Костадин Костадинов, председател на асоциацията на зърнопроизводителите. Според него още е твърде рано да се прави оценка на евентуалните щети.

Днес депутатите от ресорната комисия приеха на първо четене промените в закона за горивата, с които от регулации се освобождават земеделските производители които съхраняват горива за дейността си в резервоари с обем до 50 куб. метра.

Посевите с есенници в центраните, източни и югоизточни части на Европа са залашени от иззмръзвания  пише UkrAgroConsult,позовавайки се на информация от Евопейската служба за мониторингна аграрните култури. Причина за това според експертите е повишеният температурен режим от началото на октомври в тези региони , който е попречил на посевите да постигнат нужната им закаляемост. Заради дефицита на влага посевите на Иберийския полуостров, в Турция и Румъния са доста слабо развити. Остър недостиг на почвена влага продължава да се усеща в Полша и Беларус. Обратно в редица региони на Франция, Великобритания,  Гърция и Италия, обстановката е усложнена заради обилни дъждове.

Подобни условия правят посевите силно уязвими на измръзвания. Според метеоролозите до 20 декември температурите ще останат над нормите за сезона, особенно в източните и югоизтачни части на континента, където ще надвишат нормите с до 8 градуса. В по,-дългосрочна перспектива се очаква посевите да загубят чяст от своята студоустойчивост.

Климатичните условия за развитието на посевите с рапица в ЕС през октомври значително са се подобрили заради падналите дъждове”, съобщава „Зерно Онлайн”, позовавайки се на данни от мониторинговата служба на ЕС. Засушаването в предходните два месеца възпрепятства посевната кампания в редица региони на Европа, като заради липсата на влага пострадаха посевите в страни като Франция, Германия, България и Румъния, се казва в информацията на MARS.

Падналите дъждове през октомври са подобрили състоянието на посевите в Унгария и франция. Времето в централните части на континента и Балтийските страни по време на сеитбата е било по-добро в сравнение с Франция и Германия. Посевите на Острова засяти по-рно се намират в добро състояние, докато късно засятата рапица е била нападната от вредители.

Според оценките на MARS в България,Румъния и Великобритания площите с рапица ще са по-малки в сравнение с предходната стопанска година, докато във Франция и Германия макар и стабилни, те ще са значително под средния петгодишен показател. Въпреки засушаването унгарските фермери са повишили  незначително обема на обработваемите площи с рапица.

Кампанията по сеитбата на есенните култури в Централна  Европа практически приключи, но се очаква съкращаване на площите заради обилните валежи в редица производствени региони, съобщава „Зерно Онлайн”. Времето остава влажно в централните и северни части на континента, докато в югоизточните е доста сухо. Посвената кампания върви добре в Испания, Португалия и Гърция, става ясно от последните данни на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури.

Обилните валежи продължават на Острова и в страните от Бенелюкс, където кампанията  беше възпрепятствана от по-голямата влага, натрупана в почвите. Заради понижението на температурите посевната кампания в тези страни може  да се счита за завършена, като според експертите площите с есенници ще са под средния петгодишен показател. Заради дъждовете от началото на месеца във Франция се очаква спад на обработваемите площи с мека пшеница.

Условията се оказват благоприятни за по-рано засетите култури, докато при тези с по-късен период на сеитба се наблюдава забавяне в развитието. В някои източноевропейски страни като Полша например сеитбата на есенниците приключи в края на октомври при благоприятни условия. Кампанията беше възпрепятствана заради алежи в някои райони на Австрия, Словения и Словакия.

У нас, в Унгария и Румъния, където в последните месеци се наблюдаваше засушаване, посевната кампания приключи към средата на ноември. Докато в Унгария паднаха малко валежи, които могат да окажат благотворно развитие върху посевите и да спомогнат за по-добри добиви, засушаването остава негативен фактор в северните части на страната ни и Южна Румъния.

Експертите на Европейската агенция за мониторинг на аграрните култури отчетоха, че на редица места в Европа юни е бил най-горещият месец от 1979-та  година насам, съобщава AgPress.eu. Особено последната седмица на месеца се е характеризирала  според тях с изключително горещото време в Западна Европа. Най-голямо влияние върху агрокултурите топлата вълна е оказала в Източна Испания, Източна Франция, Германия, Чехия, Полша, Литва и Латвия. На ниво ЕС се очаква климатичните условия, регистрирани през миналия месец почти да не окажат влияние върху добивите от твърда пшеница, зимен ечемик и рапицата и сравнително слабо негативно влияние върху добивите от слънчоглед, царевица и зимна мека пшеница. Потенциалът за добив на пролетен ечемик и пролетна пшеница се очаква да бъде значително по-малък. Перспективите за захарното цвекло и картофите също са понижени, но все още са възможни общи добиви в зависимост от топлинните условия и наличието на вода през следващите месеци.

По отношение на Унгария, България и Румъния  експертите  пишат, че нетипичното топло време е довело до температури с между 2 и 4 градуса над нормите, като дните с температури между 15 и 30 градуса са превишили средния показател с между 5 и 15 дни. Валежите през юни са били над средните за сезона. Поради факта, че есенниците са в късен етап на зреене, се очаква ефекта върху тези сортове пшеница, ечемик и рапица от топлото време да е малък. От MARS прогнозират по-скоро негативно влияние на климатичните условия върху качеството на зърното заради комбинацията на горещо време и влага, като за пролетния ечемик се прогнозира евентуално по-слаби добиви, заради това, че се намира в по-ранна фаза на растеж. Благоприятно влияние върху вегетативното развитие на царевицата е оказало топлото време

Следващият бюлетин с актуализирани прогнози ще бъде публикуван на 22 юли.

Рапицата у нас на повечето места почти е достигнала до фаза технологична зрялост, като се очакват средни добиви между 380 и 480 килограма от декар, съобщава „Зерно Облайн”. Засушаването през зимата на 2018 година е повлияло крайно негативно на посевите със зимна рапица, но климатичните условия през пролетта са спомогнали за възстановяването на посевите.

Въпреки доброто им състояние, проливните дъждове, които паднаха напоследък предразполагат развитието на болести, ето защо фермерите провели навременна химическа обработка ще успеят да запазят потенциала за добри добиви.

Порой придружен с градушка е нанесъл вчера  щети върху посевите на между 7 и 8 000 декара в землището на новозагорското село Караново, съобщава БНР, позовавайки се на кмета на селото Николина Стефанова. Пострадали са и селата Брястово и Асеновец.

Около 35 литра на квадратен метър е падналият дъжд в трите новозагорски села. Щетите са причинени от ситната градушка и силния вятър, коментира ситуацията  кметът на Караново Николина Стефанова. „По-зле е обстановката отколкото изглеждаше, след градушката. Има около 7-8 хиляди декара в землището на Караново напълно унищожени, на сто процента от градушката. Другите са на около 80 – слънчоглед, пшеница, масово…“, каза тя.  Според земеделския производител Стоян Данев, щетите нанесени от бедствието на посевите все още не могат да се определят, защото не може да се влезе в нивите.

„Нищо не мога да кажа. Не съм видял нищо. Много е кално. Сега тук до асфалта, тук е слабо, ама… Облакът е идвал оттам, минава отдолу, тръгва да отива в тази посока. На места е доста ударено, на места по-малко“, каза той. „Градината е на 50 процента убита в момента. Краставиците смлени, лозята – чепките наполовината“, сподели  местна жителка. Очаква се размерът на щетите от бурята да станат ясни до седмица.

В  Румъния се отчитат добри запаси от влага в почвата за оптимално развитие на посевите, съобщава UkrAgroConsult. През миналата  седмица температурния режим в страната е надвишавал  средния многогодишен показател с между 2 и 4 градуса, като среднодневната температура е варирала между +17 и +27 градуса.

Интензивни валежи са  отбелязани в цялата  страна, като на места са паднали между 35 и 60 милитра дъжд  на квадратен метър, като на някои места в Южна Румъния падналите количества валежи са достигнали до 80-100 милиметра на кв. метър.

Зимната пшеница и ечемикът се намират във фаза на цъфтеж,  като на места се отбелязва навлизане във фаза на млечна  зрялост. При зимната рапица се наблюдава образуване на семена в шушулките. На някои места вече се наблюдава пълно узряване на рапицата. Царевицата се намира във фаза формиране на листата(6-15 лист), а слънчогледът във фаза формиране на кошничката.

Нова градушка с размери на лешник е нанесла поражения върху земеделските култури в община Левски, съобщава БНР.Само за около 15 минути са паднали 193 литра дъжд на квадратен метър в ловешкото село Дерманци. Освен посевите в община.  Свищов са пострадали и десетки къщи след втората  градушка за няколко дни. Отново е прекъсната железопътната линия между Свищов и Левски. Нанесени са значителни материални щети на пътната инфраструктура, няма бедстващи хора. Село Морава отново е от най-засегнатите, посочи кметът Георги Георгиев:

Голям дъжд с градушка примесен, направо адът се отприщи. Ниви под вода, жп прелезът и той отвлечен“.„Всичко е убито, чушки, домати. Асфалтът всичкият е изринат, нямаме асфалт вече.“ „Имам наводнени площи с царевица. Около 90 декара. Нямам застраховка“.

Днес се очаква оглед на пострадалите места да направят аграрния министър Десислава Танева, съвместно с вътрешния министър Младен Маринов. „Говорих със земеделци, нивите са все едно сега са изорани. Всичко е на земята, сто процента. Много е тежка картинката за пореден път“, каза  кметицата на община Левски Любка Александрова.

Вследствие на паднала градушка е унищожена реколтата в землището на сео Българене, Плевенско съобщи БНР. Освен в Плевенско, интензивни валежи са паднали и в Ловешкия регион. Има нанесени щети на покривите и прозорците на къщите.

„На сто процента всичко е убито. Земята напълно е  побеляла от снежни късове. Градушка, която беше с големината на голям лешник, имаше и като малки орехи. Много продължително, около 25 минути. Нещо страшно беше, в продължение на 25 минути всичко унищожи. Няма зеленчуци, няма овощни дървета, всичко е на земята, голи клони, няма лозя, няма посеви. Житото, царевицата, слънчогледът – на сто процента“, каза за  БНР Симеонка Мусакова – кмет на село Българене. Повечето хора нямат застраховки. Утре пострадалите ще подадат жалби за помощ в община Левски. По-слаби градушки са паднали в районите на Благоевград и Пловдив, съобщиха за „Хоризонт“ от Националния институт по метеорология и хидрология. ых кругов:

Високите температури в последната седмица на февруари благоприятстваха развитието на вегетацията на посевите с пшеница и ечемик у нас, информират експертите на UkrAgroConsult. Това е увеличило количеството на посевите встъпващи във фаза на развитие на трети лист. Междувременно при рапицата се наблюдава навлизане на посевите във фаза на формиране на розетките. Прогнозируемите температури се очаква да са над нормата. Очаква се , че евентуално понижение на температурите през третата десетдневка на март да доведат до известни прекъсвания в процеса на вегетация на растенията.

Рязкото застудяване в Румъния може да доведе до щети сред посевите информира UkrAgroConsult. В последната седмица недостиг на влага в почвата и липса на снежна покривка се е наблюдавало в южните и югоизточни части на страната. Това създава рискове от измръзвания на посевите при продължително застудяване. През седмицата метеоролозите прогнозират спад на температурите до -12 и дори -16 градуса. През миналата седмица температурния режим в страната е останал на средногодишното ниво, а на югоизток дори е бил с 1-2 градуса над нормата. Среднодневната температура е била между -2 и +4 градуса. Най-големи количества дъждове и сняг са паднали в северозападните части на страната- между 10 и 25 милиметра за седмица. Снежната покривка се е запазила само във високопланинските региони и отделни части на страната.

От службата по мониторинг на аграрните култури )MARS) към ЕС отбелязват много висок риск от измръзване на посевите в Европа, информира „Зерно Онлайн”. На много места според нейните експерти посевите са недоразвити заради забавяне на посевната кампания и липсата на достатъчно влага в почвата. Те определят ситуацията като „чувствителна’, защото недоразвитите посеви имат слаба студоустойчивост и това води до увеличаване на риска от измръзвания на посевите в площи без снежна покривка или със слабо снежно покритие. От MARS прогнозират, че очакваното през следващите дни застудяване в централните, северни и източни части на Европа, ще спомогне за повишаване студоустойчивостта на посевите.

Постепенното застудяване в Добричка област е спомогнало за закаляване на посевите с пшеница, информира БТА, позовавайки се на проф. Иван Киряков, от Добруджанския земеделския институт. Според него  падналият сняг вече се топи на полето, осигурявайки влага за младата пшеница до пролетта. Дори температурите да се повишат, посевите няма да се „събудят“. Характерно за българската селекция и въобще за зимоустойчивите сортове е, че по-трудно излизат от покой и дори за седмица да се задържи по-топло време, вегетационният процес при посевите няма да се възобнови, поясни професор Киряков.

Проф. Киряков  коментира още , че и при ново спадане на температурите под нулата, ако не духа силен вятър и в равнината има снежна покривка, пшеницата няма да измръзне. Българските сортове показват добра студоустойчивост при минус 20 градуса в лабораторни условия, допълни експертът. Той посочи, че пшеничните масиви в региона са в различен етап на развитие – от току-що поникнали семена до фаза „братене“, но дори пшеницата, която е по-късно засята, през февруари-март ще брати и ще навакса в развитието си.