Тагове

Документи ще се приемат от 10 до 16 часа

Общинските земеделски служби в регионите с обявено бедствено положение започват прием на заявления за обявяване на форсмажорни обстоятелства, съобщават от аграрното министерство.

Във връзка с поет ангажимент от министъра на земеделието и храните д-р Георги Тахов за облекчаване на административната тежест, служителите на Държавен фонд „Земеделие“ ще приемат документи директно в Общинските служби „Земеделие“ – Харманли, Свиленград, Ивайловград, Тополовград, Болярово, Карлово, Калояново и Хисаря. Това ще улесни пострадалите стопани и ще им даде допълнителна възможност освен подаването на документи в областните структури на Държавен фонд „Земеделие“ – Хасково, Пловдив и Ямбол. Фермерите ще могат да подават заявления и уведомления всеки ден от 10 до 16 часа.

Извънредната обстановка бавно се успокоява, увери депутатите служебния премиер Димитър Главчев

От началото на годината у нас са възникнали над 260 пожара на площ над 60 хил. декара , заяви по време на извънредно изслушване пред депутатите служебният премиер Димитър Главчев , който отговаря на депутатски въпроси във връзка с усложнената обстановка заради засегнатите от пожарите няколко области в страната. Само за последната седмица на територията на страната са били регистрирани над 50 пожара с обхват над 40 хил. декара, стана ясно още от думите му.

„През последните дни държавата ни е изправена пред едно изключително сериозно природно бедствие като възникналите пожари – резултат от форсмажорни обстоятелства. Причините за възникване на пожарите са свързани с комбинацията между по-високи от средните през последните дни, последвали обилните валежи през април и май, допринесли за бурен растеж на тревната и храстова растителност, която през горещите месеци благоприятства разрастването на горските пожари в степен над нормалната“, заяви пред депутатите премиера Главчев.

Ситуацията в последните няколко дни макар и извънредна и предизвикана от форсмажорни обстоятелства е овладяна, като само през изминалото денонощие са били потушени 204 пожара. Екипите на пожарната, служители на горските и държавните ловни стопанства и военнослужещи продължават да са на терен и да се борят с огнената стихия, увери депутатите премиера Главчев.

От изказването на премиера Димитър Главчев стана ясно още , че към момента няма необходимост от това страната ни да поиска помощ за гасене на пожарите от други съседни страни. При възникналия пожар в съседна Северна Македония се оказва помощ както от българска, така и от турска страна- основно с машини и техника. До сега по линия на системата на ЕС по думите на Главчев има потвърдена помощ за справяне със ситуацията у нас от Чехия и от Румъния.

Най-много площи са засегнати в горските стопанства на Свиленград и Хисар

„Само за последната седмица у нас са били регистрирани над 50 пожара засегнали горски територии като са били опожарени над 40 хил. декара. Най-много щети са нанесени в районите на ДГС Свиленград с над 20 хил. декара опожарени площи и ДГС Хисар, в които четири пожара са изпепелили близо 7 хил. декара“ заяви и земеделския министър Георги Тахов.

Обстановката по думите му е динамична и се променя непрекъснато, като най-голям процент от пожарите- над 56% са възникнали заради неправилно боравене с огъня, като над 80% от пожарите са възникнали извън горски територии и впоследствие са се прехвърлили към горите.

От направения пред депутатите отчет от страна на земеделския министър става ясно, че през тази година са оборудвани 294 противопожарни депа, а държавните горски и ловни стопанства имат общо 126 високопроходими автомобила за първоначална реакция на възникнали пожари. От планираните противопожарни мерки на стойност 2,77 млн. лева за 2024 година се наблюдава забавяне в изграждането на минерализовани ивици, при които е изпълнението е на 28% от годишния план.

МЗХ има готовност да активира помощта по de minimis след констатиране на щетите от пожарите

Тахов потвърди, че е издал заповед за забрана на косенето на пасищата и ливадите за периода от 18 юли до 18 август, като тази забрана не се отнася за площите, които попадат в зоните по НАТУРА 2000.

„Що се отнася до подпомагането от страна на ДФЗ на засегнатите стопани, най-сигурният инструмент е помощта de minimis, по която фермерите в рамките на три последователни години могат да получат до 25 хил. евро. След установяване на щетите по стопанствата от възникналите пожари, имаме готовност да активираме помощта по тази схема за да компенсираме пострадалите земеделски производители. По линия на de minimis фермерите могат да бъдат компенсирани както за унищожената неокулторена растителна продукция, така и за загинали животни и пчелни семейства“, припомни Тахов.

Земеделският министър увери фермерите, че няма основания за притеснения за евентуални загуби на директни плащания, като засегнатите от пожарите производители при обявено от областния управител на бедствено положение е достатъчно за да получат подпомагане по директните плащания, да подадат декларация за наличие на форсмажор пред областните служби на фонд „Земеделие“ в срок до 15 работни дни от датата на прекратяване на фактическото събитие. Предстои създаване на организация в структурите на ДФЗ по места за да се приемат заявленията на всички пострадали фермери.

По думите на вътрешния министър Калин Стоянов през вчерашния ден е бил локализиран пожар и в пловдивското село Каравелово.

„Към момента пожарът в село Отец Паисиево не е овладян, и основните ни средства и усилията ни насочени именно натам. Един от двата хеликоптера ще бъде пренасочен натам, докато другият ще остане да гаси в Ямболско. На територията на област Кюстендил е бил получен сигнал за пожар в масив със смесена гора на площ 650 декара, който е бил локализиран. Друг пожар който не е локализиран в същата област е възникнал също вчера във вечерните часове в иглолистна гора в труднодостъпна местност“, каза пред депутатите вътрешният министър Калин Стоянов.

Положението е овладяно при един от най-тежките пожари в Хасковска област, за който властите са установили и неговия извършител. Друг пожар , който е бил локализиран снощи в областта , е бил възникнал на площ около 5 300 декара в близост до покрайнините на град Симеоновград.

Обявиха пожароопасният сезон в горските територии в цялата страна

Обявен е пожароопасният сезон в горските територии в цялата страна, съобщиха от земеделското минстерство. Според разпоредбите на Закона за горите, обявяването на пожароопасния сезон става по предложение на директора на съответната Регионална дирекция по горите със заповед на областния управител, който определя времетраенето. Поради спецификата на всеки отделен регион, периодът е различен и обхваща месеците от март до ноември.

Изпълнителната агенция по горите е предприела необходимите действия и е извършила мероприятия, с цел превенция и опазване на горите от пожари. Засилен е контролът върху движението на автомобили, техника и хора в горските територии на страната. Специализирани групи за гасене на горски пожари, както и автомобилите за първоначални действия за тяхното потушаване, са в постоянна готовност за оказване на съдействие на служителите от Пожарна безопасност и защита на населението.

По данни на ИАГ, от началото на годината до момента в страната са възникнали 114 пожара, засегнати са площи в размер на 10900 дка, като върхово са унищожени 222 дка гори. Опожарените горски територии са повече от два пъти в сравнение със същия период на миналата година. Основната причина за 96% от пожарите в горите е човешка небрежност.

През 2023 г. в горските територии на страната са регистрирани 448 пожара върху 63 883 дка площ. От тях 6 896 дка са засегнати от върхови пожари.

Въпреки повишената готовност на редица европейски страни и след огромните поражения през 2019 година, през 2020 година близо 340 хил. хектара с гори в ЕС са били погълнати от огнената стихия. Това се казва в публикувания в края на миналата седмица доклад на изследователския център на ЕК, съобщава Ag-Press.eeu. Към момента на публикуване на доклада статистиката за текущата година показва, че тя е дори още по-лоша от предходните и в сезона на пожарите са унищожени близо 500 хил. хектара със земи от които 61% са с горски насаждения.

Около ¼ от унищожените от гори в ЕС през тази година са били в зоните по НАТУРА. Както е известно през тази година ЕС повиши своите възможности за подкрепа на страните, в които бушуваха огромни пожари. В резултат на промените обаче все по-усезаемо се наблюдава увеличаване на нивата на пожароопасност, по-дълги пожарни сезони и по-интензивно разпространяващи се мега пожари, които не могат да бъдат овладяни с традиционните мерки.

Тази година само през юни когато започва пожароопасния сезон са били унищожени около 130 хил. хектара земя, а пожарите засягат вече не само централните и южни части на континента, но и Северна Европа. Голяма част- 9 от 10 пожара са причинени от човешка дейност. Според данните от специализирания доклад най-засегнати от пожарите през 2020 година са били Румъния, Португалия и Италия. Румъния е и с най-голям дял от унищожени площи от общо изгорелите през 2020 година площи от зоните по НАТУРА. През миналата година пожари засегнали над 30 хектара земи е имало в 20 от 27-те страни членки на ЕС, като общо унищожените площи възлизат на почти 340 хил. хектара.

Сезонът на горските пожари през 2020 г. се характеризира с голям брой горски пожари през първата половина на годината. Пожари избухват през зимата над делтата на река Дунав и в Пиренеите, а през пролетта предимно над Балканския регион.
През лятото и есента най-засегнати бяха средиземноморските страни, по-специално Испания и Португалия, които регистрираха най-големите пожари в ЕС за 2020 г. Най-големите горски пожари за годината се случиха извън ЕС, в Украйна близо до заровения ядрен реактор в Чернобил. Експертите заключават, че общата изгорена площ през миналата година в ЕС е над средната за периода 2008-2019 година.

Не, тук няма да иде реч за прилагане на някакъв нов вид иновации в земеделието като автономно управляеми комбайни или трактори, каквито без съмнение сигурно вече могат да се видят някъде из Европа, а за сектора като цяло, останал клиширано казано през най-отпускарския месец от годината на автономно управление или казано по нашенски на самотек. И то в месец, в който в страната бушуваха и продължават да бушуват невиждани скоро по размера си пожари, щетите от които за земеделието и горския фонд тепърва ще се оценяват. Поне според статистиката само за последното десетилетие между 2008 и 2018 година в резултат на пожари са били унищожени около 500 хил. декара земи.

Горещините и пожарите са поредният сигнал, че климатичните промени, колкото и оспорвани от някои вече са на път да променят всичко- от възприятията ни за сезоните, до възприятията ни за вкусове и аромати. Стресовите фактори които се стоварват върху земеделските култури в резултат на неблагоприятните климатични условия ще предоставят на аграрната наука поле за действие за десетилетия напред, в търсене на още по-устойчиви на различните стресови фактори сортове растения, които да са хем устойчиви на воден стрес, хем на суша и екстремно високи температури. Болестите и вредителите също няма как да бъдат подценени, защото с промените на климата навлизат все по-нови и по-нови вредители, а растенията които отглеждаме стават все по-резистентни към всякакви болести. Това е като да те боли глава, и приемането на един аналгин или аспирин да не те облекчи.

И за да се справи с всички тези предизвикателства на може би стратегически най-важният сектор в една държава, отговорен за изхранването на населението си и са нужни освен експертност и научна мисъл, и политически действия. Именно тези, от които зависят тези действия обаче, в последните повече от шест месеца са оставили земеделието на автопилот. да се управлява от само себе си. Заети с предизборни битки, заприличали на латино сериал без край, точно тези, от чиято дейност зависи прокарването на правилни политики в сектора, осигуряване на по-справедливо финансиране на земеделските производители и плавен преход към новия програмен период са си вдигнали капите, абдикирали от вмененото им от суверена задължение да управляват,, и хич не им е до онова, което се случва на полето и в оборите. Нали жътвата върви, а позитивните новини за високи добиви идват от цялата страна. Хляб ще има! Друго може би не, но гаранция, че всички ще сме абонирани за новата серия от изборни зрелища с идването на есента.

Още един показателен факт за това, че земеделието е на автономно управление, е и наследената управленска немощ в земеделското министерство. Пожарите и отрязването на парите за напояване от все още намиращият се във фаза на проект план за възстановяване не се оказаха единствените лоши новини за фермерите през лятото. От заседанието на дългоочакваната комисия по земеделие разбрахме, че бившата администрация на МЗХГ въобще не си е направила труда да оцени какъв би бил ефектът от прилагането на каквито и да са тавани на плащанията- било то плоски или постепенни. Нещо повече няма изработени критерии и както обичат да казват на административен новоговор дефиниции за различните по размери стопанства, така че на база на тях да се направи модел, при който да се оцени, кой режим на таваните на директните плащания (защото такива ще има) би бил най-справедлив за прилагане. И самите интервенции за подпомагане на земеделските производители са козметично подобрение на старите мерки и това се вижда само като се вникне в дискусиите на тематичната работна група. На фона на задаваща се нова вълна от пандемията с корона вируса и предстояща актуализация на бюджета, за който още преди няколко месеца казахме, че е на червено, и няма пари за държавните схеми за подпомагане като de minimis , различни браншови организации вече поискаха основният акцент да е към земеделието. Дали има кой да се вслуша в призивите им за прозрачна оптимизация на бюджета обаче?

И може би след всичко написано до тук в тъмно сиви или черни краски на фермерите би им се приискало тази година да свършва тук и сега, всичко да започне наново, на чисто и най-вече да се появи онзи отговорен политически фактор, който да изключи автопилота и да вземе управлението в своите ръце. За добро или лошо автономно управляемите средства все още изпълняват програми, задавани от разумни и мислещи индивиди, стига да ги има.

Кодът за опасност от пожари в страната остава оранжев за следващите дни, предупреди доцент Илиан Господинов от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ)., цитир от БНР.

Най-голяма пожароопасност има по долината на Струма, планините, които граничат с Република Северна Македония, цяла Южна България, без най-източните райони и в Централна Северна България.

Оранжев код за високи температури е обявен днес за 7 области у нас.

Това са Видин, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Пловдив, Пазарджик и Благоевград.

За останалата част на страната, с изключение на областите Добрич, Варна и Бургас, в сила е жълт код за високи температури.

700 декара земеделски площи са изгорели в пожар край благоевградското село бучино, информира БТА. В последните три дни огнеборците в региона са гасили около 30 пожара, пет от които са нанесли материални щети. Огнената стихия е унищожила една необитаема къща, три леки постройки, 80 декара житен блок, автомобили, лозя и овощни градини.Голям пожар е избухнал вчера и в бившия стопански двор на Кресна, при който са унищожени 7.5 тона амониева селитра, 100 тона брашно, 2 тона зехтин и други. Огънят е унищожил и един микробус, както и метално хале. В гасенето са участвали три екипа на Районната служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ в Сандански. Причините за пожара са в процес на изясняване, посочват от ОДМВР – Благоевград.

988 декара са засегнати в региона на Перник, като на територията на областта до момента са регистрирани 17 пожара, съобщи БТА. Най-много – 8, са пожарите в Държавното горско стопанство в Трън, по три в Радомир и Брезник, два в Земен и един в Държавно ловно стопанство „Витошко-Студена“. През същия период на миналата година е имало един пожар със засегната площ от 7 дка. Ежегодно горските стопанства и общините, собственици на горски територии с площ над 50 хектара, изготвят годишни планове за защита на горските територии от пожари, уточнява още пресцентърът.

Пожарите на територията на Югозападното държавно предприятие са се увеличили седем пъти през тази година, достигайки до 97 до момента, съобщава БНР. Засегнати са близо 5 000 декара, като основната причина за повечето от тях е човешка небрежност при почистване на земеделски имоти.

Покачването на температурите и високата растителност в горите създават сериозен риск от бъдещи запалвания. Затова горските започват проверки и предупреждават, че по закон всеки, запалил огън на по-малко от 100 метра от гората, ще бъде глобяван с 500 лева.