Тагове

Те предупреждават, че проблемът с неконкурентноспособността на производителите ни може да се превърне в цикличен

Дискусията от миналата седмица на някои браншови организации с премиера Николай Денков породиха поредица от реакции. С такава не закъсняха и от асоциацията на преработвателите на маслодани култури, които в специално писмо до медиите заявяват, че са за „разумен предел“ при изпълнение на исканията на земеделските браншове от страна на правителството. Те пишат още:

„Използването на ограниченията за внос от Украйна като опит да се потушат исканията на земеделските стопани не е решение на техните проблеми. Високата себестойност на българската земеделска продукция в настоящата кампания поради високите разходи за производство и ниските добиви, доведоха до неконкурентноспособност спрямо производителите в Русия и Украйна и ниските цени на външните пазари, това в момента е основния проблем на българското земеделско производство“

. Исканията според преработвателите , които са посочени в Декларация на Националната асоциация на зърнопроизводителите от 13.01.2024 и последвалата среща в МС, даже и да намерят някакви компромисни решения, няма да бъдат достатъчни за решаване на този основен проблем, който е с тенденция да стане цикличен.

Ситуацията според тях се повтаря в резулта на вемането на половинчати решения под натиск от протести, вместо да намери трайно решение за повишаване на конкурентноспособността на земеделието ни.

Те напомнят, че спирането на вноса на украински слънчоглед с административни мерки се е превърнало в основна задача на земеделското министерство в последните десет месеца, нещо което фигурира и в последната декларация на зърнопроизводителите. Според тях предприемането на подобни административни мерки за ограничаване на вноса на слънчоглед няма да окажат влияние на цената както на слънчогледа, така и  на останалите зърнени култури, намираща се пряка зависимост от международните пазари заради износа на по-голяма част от земеделската ни продукция.

Мерките за ограничаване на украинския внос н слънчоглед, чрез който преработвателите да попълнят нужните им близо 4 млн. тона слънчоглед за преработка според преработвателите са довели до:

• Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед, поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;
• Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;
• Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;
• Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели. Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1,62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база.

• Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;
• Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;
• Пропусната преработка от над 1,5 млн. тона слънчоглед;
• Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневноВ тази връзка твърденията, че „1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед“ са абсолютно неоснователни.

След отпадането на 01.12.2023 на неофициалната забрана за вноса от Украйна, наложена от правителството в резултат на протестите на земеделските производители и подписания през септември с тях меморандум, се очакваше от началото на декември вносът от Украйна да се либерализира, което беше официално потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. Всичко това останаха само думи на вятъра. До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост.

Тенденцията за свиване на площите с лавандула продължава, като 80% от дела на отпадналите площи е на Добричко и Шуменско

За разлика от розопроизводителите и преработвателите, в сегмента производство и преработка на лавандула, нещата въобще не са цветя и рози. Натрупаното свръхпроизводство на лавандула в последните години, залагането на сортове с голяма добивност, но с по-ниско качество на произведените етерични масла продължават да оказват негативно влияние на сектора. До подобни изводи достигнаха участниците по време на проведената днес среща на дестилаторите на етерични масла.

От бранша коментираха още, че явно са навлезли в цикъл на седем неуспешни години след седем успешни, и въпреки че се наблюдава свиване на площите с лавандула в последните години, като най-голямо е то разбираемо в области като Шумен и Добрич, и пазара и производството са на изчакване, кой ще оцелее. Беше посочена за пример Франция, където се подпомагат фермерите, решили да изкореняват насажденията с лавандула, докато у нас този процес все още е обратен , и чрез схеми за закупуване на техника, земеделските производители продължават да бъдат насърчавани да отглеждат лавандула. Въпреки това от страна на преработвателите увериха, че вече се вземат сериозни мерки относно сортовете, които да се засаждат от нови производители, като някои от тях споделиха, че въпреки че работят с постоянни производители са в очакване някои от тях да отпаднат.

Според Николай Вълканов износът на етеричните масла от лавандула на годишна база е спаднал с 17% като се отчита и спад в цените.

„В последните две три години клиентите се възползваха от ниските цени и се презапасиха с лавандулови масла, и това оказа негативно влияние на потреблението особено през 2020 и 2021 година“ коментира Вълканов. Според представители на бранша на пазара има предлагане на етерични масла от лавандула, но няма търсене.

От средите на преработвателите обаче не отговориха, какви са запасите от масла по складовете, но заявиха, че е спорно дали част от съхраняваните резерви въобще стават за продажба като качество.

През 2023 година в дестилериите са били преработени под 9 хил. тона розов цвят

Производството на етерични масла през тази година е било много добро, достигайки нивата от 2018 година, отчетоха представители на бранша по време на специализирана национална среща на дестилаторите на етерични масла в София днес. В същото време се наблюдава увеличение на цените, като според анализа им намалява броя на заявленията за подпомагане на производителите по различни програми.

Годината според бранша специално що се отнася до розопроизводството се оценява като добра , и въпреки промените в климата активната кампания е продължила между 40 и 45 дни като са се произвели нормални количества розов цвят.

„Имахме изключителен късмет по отношение на климатичните условия, и мрачните прогнози заради топлата зима и ниските температури през април не се сбъднаха. Оптималните сезонни температури по време на кампанията са помогнали на онези розопроизводители, които са гледали добре градините си, да се радват на добри рандемани“, заяви Весела Черварова.

Тя сподели, че е останала изненадана от това, че през тази година не е имало остър недостиг на работна ръка в региона на Павел баня и Казанлък, което се дължи на повишаване на надниците и вероятно на това, че част от работната ръка е останала у нас, вместо да замине в чужбина. Друга причина за увеличението на производството е това, че някои градини след като са били подновени, все още не са били в период на плододаване. По регистър има 53 600 дка маслодайна роза. .

„Според нашите данни през тази година в страната ни са произведени около 10 хил. тона розов цвят, като в дестилериите за преработка са отишли под 9 хил. тона“, заяви и Людмил Кировски от МЗХ.

Данните според него са показали едни и същи нива на преработка и производство на етерични масла с тези за 2021 и 2022 година. В страната има общо 51 работещи дестилерии и 60 обекта за преработка.

„В сравнение с 2020 година когато пандемията сериозно засегна сектора, сега се наблюдава значително увеличение на цената на розовото масло, която надминава 10 хил. евро за килограм“, добави още Кировски.

Що се отнася до законодателството новият закон за розата е довел до осветляване на взаимоотношенията между производители и преработватели, като всичко вече се извършва при сключени договори, а разплащанията са изцяло по банков път. От сектора на преработвателите отправиха обаче апел за промяна в клаузите касаещи сроковете за обявяване на сключените договори с производителите. Актуалният краен срок, записан в закона сега 30 април те определиха като нереалистичен. Според вижданията им той трябва да е най-малко до края на годината, и който иска да прави анекси, защото административната тежест върху бизнеса е голяма. Друг нерешен въпрос от законодателството е въпросът с преработката на розов цвят на ишлеме. Освен това се отчита липсата на сериозен контрол, който в някои случаи рефлектира върху качеството на произведените етерични масла. Сред сериозните проблеми за розопроизводителите, на който бе обърнато внимание по време на форума бе и темата за разрешените и неразрешени препарати, като бяха съобщени случаи за вече отпаднали препарати предлагани на пазара от различните компании.

Предприятия в сектора за преработка на слънчоглед, производство на олио и шрот, и производители на белен слънчоглед са пред затваряне заради липсата на суровина на пазарни цени, съобщава БТА. Българските земеделски производители отказват да продават слънчоглед на цени, които се определят от международния пазар в момента. Същевременно не може да се внася и суровина на пазарни цени от Украйна като единствена възможност на този етап, съобщават от Сдружението на производителите на растителни масла и маслопродукти . От там посочват още, че Министерството на земеделието и храните отказва диалог с бранша относно последиците от въведената забрана за внос на слънчоглед от Украйна и бъдещите мерки.

В периода от 9 юни до момента са изпратени три писма и молби за среща с новия екип на МЗХ, но до момента няма отговор на нито едно, според председателя на сдружението Яне Янев. Янев допълни, че преработвателите се надяват да бъде обсъден план с правителството и да бъдат набелязани мерки, които да подкрепят българската маслопреработвателна индустрия в извънредно негативната ситуация с достъпа до суровина, в която се намира.

Според позицията на сдружението увеличаващият се капацитет на преработка е довел до значително увеличаване на дела на износ на крайни продукти от преработката на слънчоглед (масла, шротове, белен слънчоглед) в последните 5 години, респективно непрекъснато увеличаващи се приходи в бюджета от количество и по-висока добавена стойност. Непрекъснато се увеличават страните, в които се реализира експортът на крайни продукти от преработката на слънчоглед, като последните значителни нови пазари са Индия, Китай и Южна Африка.

Липсата на предлагане на слънчоглед реколта 2022 г. от българските земеделски производители, при наличието на голям преходен запас, е предизвикана от относително високите им разходи за производство в изминалата кампания и падащите цени на международните пазари. Това комбинирано с очакванията им за рестрикции на свободното движение на украински слънчоглед, водещо до ръст на цената на българския пазар, предизвиква спекулативно задържане на слънчоглед от тяхна страна и в последните няколко месеца доведе до намаляване и спиране на работата на цялата преработваща промишленост поради липсата на суровина, пише още в съобщението.

От агроведомството съобщиха, че за обществено обсъждане ще бъдат публикувани предложения за промени в насоките за кандидатстване за подпомагане на проекти по мярка 4.2 с които се увеличава бюджета по нея с 50 млн. лева. Това ще позволи да бъдат сключени 65 договора за подпомагане на бенефициери с проекти по тази мярка получили между 45 и 23 точки.

„Едно от предложенията които направихме касаещо регламентиране използването на суровини за производството на млечни продукти е свързано с промяна на БДС, защото в момента по него се правят млечни продукти с вносни суровини, което е достатъчно заблуждаващо. Ето защо смятам, че подобна промяна е от компетенцията на земеделското министерство и би била възможна при наличие на политическа воля“, заяви по време на брифинг днес Симеон Караколев, съпредседател на НОКА. Подобна промяна според него би дала нужната сигурност на потребителите когато си купуват например сирена по БДС да знаят, че те наистина са били произведени само от българска суровина.

По време на оценения от земеделския министър Кирил Вътев като „бурен“ консултативен съвет за млечните продукти участниците в него според министъра са се разбрали по време на следващия да бъде представен и обсъден анализ на агрохранителната верига по пътя от рафта към полето за да се разбере къде и как се разпределя добавената стойност на храните. Вътев уточни, че анализът ще бъде изготвен след края на течащата в момента съвместна проверка между БАБХ и НАП. От млекопреработвателите допълниха, че по техни сигнали от комисията за защита на конкуренцията (КЗК) също са започнали проверки свързани с високите надценки на млечните продукти в търговските вериги. „Само през миналата седмица седем преработвателни предприятия са получили запитвания от КЗК на които се подготвяме да отговорим“, заяви Васил Михайлов от асоциацията на млекопреработвателите.

„Според нас е нужна нормативна уредба, по която да се санкционират нелоялните преработватели, защото имаме много оплаквания за забавени плащания към производителите за над 5 млн. лева и това е само при нас. Вероятно за целия сектор сумата би надхвърлила 15 млн. лева“, посочи Симеон Караколев.

Що се отнася до цените министър Вътев заяви:: „ Само пазарът може да регулира цените и всеки който се е опитал да регулира цените по административен начин е сбъркал. Да, полският министър забрани да се продават храни под себестойността им в търговската мрежа, но аз не знам как става това. Ние можем само да анализираме къде какво се случва и на база на това да вземем решения чрез които да предотвратим затварянето на ферми, защото истината е, че собствениците на малки магазини или ферми фалирали през последните 20 години са в чужбина.“

Както вече споменахме в предходна публикация представихме накратко пречките пред намаляването на ДДС на храните. Тук ще представим какво мисли браншът по темата. Позицията им е еднопосочна. И производители и преработватели поискаха от политиците да проявят разум и държавническо мислене като им дадат възможност да си поемат глътка въздух в условията на социалната и икономическа криза, в които се намираме. Дори Марияна Кукушева се пошегува преди самото заседание, че браншовите организации са готови да предложат революционна промяна- вдигане на ставката на 30 или дори 50%.

Костадин Костадинов НАЗ/ „Ние приветстваме бързата работа на финансовото министерство по отношение усилията за удължаване на механизма за обратно начисляване на ДДС.

Йордан Чорбаджийски /НВЛК/ „Ние от Националния съвет по храните смятаме, че ДДС на абсолютно всички храни трябва да бъде намалено на 9% тъй като за нас това трябва да се случи като антиинфлационна мярка. Ние не разбрахме на каква база от финансовото министерство са изчислили размера на загубите за фиска, при положение че има доста сериозно вдигане на данъчната основа. Надявайки се, че през тази година ще се върнем към оборотите, намалената ставка не само няма да доведе до загуби за бюджета, а приходите ще се вдигнат драстично.

Марияна Кукушева/НБСХП/ „Реалната ситуация в нашия бранш е изключително тежка. В повечето случаи оборотът е по-малък от разходите, които стават ясни в първата половина на следващия месец, а те продължават да се увеличават. Ето защо сме категорични, че вълната на намаленото потребление застрашава цялата индустрия. Като се прбавят декапитализацията на бизнеса и нежеланието да се полага ръчен или нощен труд, нищо добро не се задава на хоризонта. Не е важно колко са хлебопроизводителите у нас в момента, а че те ще останат много малко. Взимайте решения според убежденията си и партийните повели които следвате, но не забравяйте, че става дума за нашите потребители каквито сме и ние. Трудно се издържа в подобни условия, Ние не правим никакъв реверанс към потребителите. Ако си мислите че сивата икономика е изчезнала се лъжете. В момента има сива икономика повече от всякога, и тяреализира продукцията си на пазара без абсолютно никаквъв проблем.“

Яна Иванова Сдружение Храни и напитки в България/

„Въпросът за намаляване ставката на ДДС на храните го повдигаме от години, но към днешна дата той вече има друго значение, тъй като в него има много голям социален смисъл. Голяма част от предприятията които представлявам полагат големи усилия с оглед прилагането на стратегията „От фермата до масата“ да регулират своите продукти и да създават нови, които да гарантират здравословното хранене на нацията. Резонният въпрос който стои на дневен ред е, защо тези усилия ще отидат на вятъра, и на потребителите вместо да се даде възможност да консумират целия аспект от храни биват ограничавани. Вместо това те трябва да потребяват ограничен асортимент от храни, което не може да доведе до едно балансирано и здравословно хранене. Ние представляваме белия бизнес, който си плаща данъците, и ежедневно се борим с нелоялната конкуренция. Не разбираме аргумента, че икономиката ще се изсветли чрез други мерки, защото сме го чували от кой ли не. И сега обаче при нас делът на сивия сектор е 30%. При нас имаме предприятия и сектори, в които потреблението е спаднало с над 20% , което ще доведе до фалити и освобождаване на работна ръка и съответно до загуба на ДДС.Нека най-бедната държава да не остане една от трите страни членки в ЕС без намалена ставка на ДДС!“

Снежана Величкова /Асоциация на производителите на безалкохолни напитки/

„Като отговорни бизнеси ние представихме предложението си още през миналата година пред служебния кабинет и сме погледнали през комплексните ефекти които то генерирам. Смятаме че то защитава изцяло интереса на потребителите които да имат възможнос да запазят покупателната си способност в условията на ценови натиск, предизвикан от фактори които не можем да управляваме. Подобно на нашия дебат и в Румъния водещ аргумент беше загубите за бюджета до които би довела по-ниска данъчна ставка, и след шест месеца се оказа, че тази теза не работи. Нас няма да ни има, ако мярката не бъде приета. Не че няма да се консумира храна, просто тя ще е произведена на друго място. Ние работим вече не на издихания , а в процес при който предприятия вече затварят, и той ще стане необратим. Изместването ни от пазара няма да ни позволи да се върнем, ето защо търсим конкретна политическа подкрепа за да не се случи това. Да цените на храните няма да намалеят, но ръстът им ще бъде удържан. Имаме нужда от комплексни анализи на база печалбите които генерираме и осигуровките които плащаме“

Стефан Христосков Съюз на българските мелничари/

„Позицията ни съвпада с останалите колеги и при положение че имаме обратно начисляване на ДДС , очакваме от подобна мярка да има позитивен ефект.“

Иван Гълъбов/Съюз на птицевъдите/

„С подобна мярка искаме да бъдем равнопоставени на нашите колеги в Европа. Убедили сме се , че фискалният контрол у нас е неефективен, и колкото да се мъчим криминалният контингент е по изобретателен с любезното съдействие на НАП. Една фирма българска фирма спокойно може да внесе храни от Полша, там да си плати 3% данък, след което тук да скъса документите и да ги реализира на сивия сектор. Това става с абсолютно всички храни. Половината от потреблението у нас са храни произведни у нас, другата половина са внос от ЕС. За половината от вноса обаче не се плаща никакво ДДС.

Димитър Зоров /Национален съюз на млекопреработвателите/

„За нашия сектор анализът е по-лесен защото имаме данни според които през миналата година в преработката са влезли 600 хил. тона мляко, а произведеното мляко е два пъти повече от декларираното и преработено. За нас изчисленията и преди и сега са едни и същи и аз съм убеден, че за фиска ще има плюсове, защото се касае за косвени ползи за осветляване на заетостта и декларирането на тази продукция. Освен това при по-ниска ставка на ДДС ще липсва мотива то да бъде заобикаляно.
Ако дадено предприятие преработва 10 тона мляко е ясно, че то няма как да го прави само с един човек. Няма защо да се спекулира с цените на храните, защото те няма да паднат. Няма как да се работи на загуба в условията на такава обща европейска криза, и повечето предприятия ще вдигнат цените. Във водените с финансовия министър Асен Василев разговори ни беше поставен въпроса дали тези средства наистина ще окажат някакво въздействие? Може би има прав, но ние сме съгласни, че част от тези 1,2 млрд. лева които ще се акумулират от ДДС могат да отидат за някакъв друг вид косвена компенсация за сектора.“
“

Заместник министърът на земеделието Георги Събев опроверга по време на нарочен брифинг появилите се информации за предстоящо спиране на средствата по подмярката за преработвателите, като още веднъж потвърди, че приемът по нея ще бъде отворен през следващата седмица и ще продължи до края на февруари. „За нас е важно да изпратим сигнал на производителите, че мярката ще я има, и е необходимо да започнат работа по своите проекти“, каза по време на брифинга Събев.

Събев напомни, че на заседание на Комитета по наблюдение на ПРСР освен че са одобрени прехвърляния на средства по различните мерки са приети и промени в условията за допустимуст. За 2021 година към подмярка 4.2 се прехвърлят общо 200  млн. евро. „Едно от получените по време на работата на тематичната работна група предложения бе, освен кандидати с 36 месечна история преди кандидатстването, по тази мярка да могат да подават проекти от преработватели за инвестиции, в обекти в които е извършвана дейност най-малко 36 месеца преди датата на подаване на проекта“, припомни още Събев. След интензивна комуникация с Брюксел на 14 септември са приети съображенията на ЕК по исканото от страната ни изменение в условията за кандидатстване.

„Актуализираните  насоки за кандидатстване бяха публикувани на 4 октомври като се планира приемът по подмярка 4.2  да бъде отново отворен най-късно през следващата седмица“, заяви още Събев. До прекратяване на  предишния  прием по тази подмярка е бил подаден само един проект, който отново може да бъде подаден.

Има ли нужда от закон за браншовите органиэации? На този въпрос се опитаха да отговорят в дискусия вчера  представители на някои от най-големите организации на производители и преработватели.  След нея стана ясно, че нугдата е безспорна, но с някои нюанси- част от производителите се страхуват от задължително членство в подобен съюз или камара, а някои преработеатели не искаг да са в общ кюп. “ Несъмнено има нужда от подобан закон, и членството в някаква обща браншова организация трябва да е задължителен, защото само така може да се осъществи ефективен контрол“ , каза пред медиите Кирил Вътев от месопреработвателите.

Според него една браншова камара или съюз може да натрупа нужния и капацитет за осъществяеане на този контрол, след като получи съответните права. Вътев даде пример с Австлия, където членствоно в стопанските камари и браншови организации е задължително, и таксата се формира от промииот платеното ДДС и от промили от здравните и социално осигуровки.

Според Мариана Кукушева дискусията не е била актуавна, защото се е обсъждал вече отхвърлензакон, но  формата за сдружаване, която се търси – земеделска камара на производителите е крайно необходима. . Не е отчетен фактът обаче, че нейното създаване ще означава автоматично членство на всички заети в бранша, най-малкото защото тя ще води регистър на своите членове, и ще ги запознава с различните политики. “ Ние от преработвателите сме против създаване на нова форма на сдружение, защото нашето място и роля са уредени в закона за храните. В новия проектозакон също е описано детайлно, кои организации ще участват консултативния орган към министерството“, каза Кукушева. Според Димитър Зоров има нужда от обща браншова органиэация на производителите на суровини, не само за да се защитават интересите на национално, но и на международно ниво и да се спре политиката а на „разделяй и владей“.