Тагове

Голяма част от проектите по плана за възстановяване с изключение на тези в енергетиката са разработвани самостоятелно и преди да е станала ясна цялостната концепция на бъдещите реформи, констатират в анализ експертите от ИПИ. Планът за възстановяване се използва според тях като заместител на национална инвестиционна програма за редица сектори, а в него около ¾ от разходите са планирани да отидат за изграждане и рехабилитация на инфраструктура и физически капитал за купуване на машини. Останалата 1/4 от тях са за човешки капитал, труд и технологии.

Те откриват разминаване между наименованието и съдържанието на предвидените в плана за възстановяване реформи както и липса на ясни дефиниции за някои от тях. Основна част от реформите са представени през инструментите за реализацията им – промяна на законодателството, сформиране на работни групи и комисии, разработване на стратегически документи, създаване на административни структури.

„Голяма част от държавите членки засега предвиждат да ползват само безвъзмездни помощи, като повечето са представили планове за пълната сума, която ЕК отпуска по Механизма. България не прави изключение. Допълнителната възможност за дългово финансиране са поискали малко на брой държави“, пише още в анализа на експертите.

Според тях липсата на аванс по плана за възстановяване може да се отрази негативно върху бюджета и макроикономическата рамка на страната през 2021 година. Очакванията на ЕК са, страната ни да реализира някои от най-големите ефекти от изпълнението на плана през 2024 година. Те констатират, че българският план е твърде изстеглен във времето, а отлагането на проектите и реформите във втората половина на периода след 2023 година може да се окаже загуба на ценно време.

Освен това в плана няма „ икономически анализ за обща оценка на ефектите от проектите на секторно ниво, което означава, че е много трудно да се прецени какви ще са резултатите от изпълнението им и доколко ще се постигнат целите“.

.Нещо повече, икономистите не откриват и ясно дефинирани цели и индикатори. Индикаторите не са формулирани по начин, който да позволява оценка на резултатите и ефектите от изпълнението на проектите. Те до голяма степен не отговарят на изискванията за връзка с веригата на резултатите. Ниското качество на индикаторите според тях за оценка показва слабости при разработването на проекти подходящи за финансиране. „Дори ЕК да одобри Националния план за възстановяване и устойчивост на България и да започне да финансира проектите скоро, под въпрос остава дали тези средства няма да се превърнат в поредната схема за пилеене и неефективно изразходване на пари без ясен краен (полезен) резултат“, пишат в заключение експертите.

Анализът „Поглед към Плана за възстановяване и устойчивост“ е по проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“ и се изпълнява с финансова подкрепа в размер на 49 000 евро, предоставена от Исландия, Лихтенщайн и Норвегия по линия на Финансовия механизъм на ЕИП. Основната цел на проект „Застъпничество за икономическо възстановяване чрез реформи“ е да насърчи осъществяването на структурните реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост чрез аналитични усилия и застъпнически действия.