Проф. Диян Георгиев: Като учени поддържаме интензивни връзки с фермерите в планинските региони
От Института по планинско животновъдство и земеделие в Троян планират разширяване на гамата от млечни продукти с кашкавал и извара
„Ние като учени поддържаме много тесни контакти с фермери и земеделски производители и сътрудничеството по между ни е традиционно много добро. Освен това ги консултираме как да подобряват състоянието на пасищата и ливадите, а оттам и на качеството на произведената продукция- месо и мляко. Обменяме информация знания и опит и поддържаме един двустранен процес“, заяви пред представители на медиите проф. Диян Георгиев, директор на Института по планинско земеделие и животновъдство в Троян, част от структурата на Селскостопанска академия.
Проф. Георгиев припомни, че дейността на института от неговото създаване е насочена към две направления- в сферата на растениевъдството и животновъдството. В растениевъдството учените са съсредоточили работата си в планинско овощарство, фуражопроизводство и ливадарство, а в животновъдството към говедовъдството- млечно и месодайно, овцевъдство и козевъдство. Институтът по думите му разполага с много богат генофонд както в растениевъдството, така и в животновъдството.
„Преди около една година успяхме да затворим цикъла на производство на млечните продукти като продаваме млякото си чрез млекомат. В нашата мандра произвеждаме краве и козе сирене, като планираме скоро да започнем да произвеждаме кашкавал и извара. Благодарение на силната стопанска дейност която развиваме, си набавяме достатъчно приходи, които използваме за инвестиции в различни направления“, добави още той.
По време на последното издание на селскостопанското изложение АГРА през тази година в Пловдив, учените от Института за планинско земеделие и животновъдство бяха отличени с награди за два иновативни продукта- ароматизатор произведен от животински деривати , и за краве сирене с мляко от породата „Симентал“ , произведено в глинена стомна и глинено гърне.
„Този ароматизатор е създаден на базата на екскременти от животните които отглеждаме пасищно. Те се изсушават на пряка слънчева светлина след което към тях се прибавят етерични масла и се използват за обезмирисяване на помещения. Ароматизаторът който представяме на изложението е с капацитет за помещения между 20 и 40 квадратни метра. Запалва се, оставя се 30 секунди и после се загася и се остава да пуши. Не сме открили топлата вода, защото това е древен метод практикуван от скитите, който и в момента се използва в Тибет и Китай с деривати от якове и техните аборигенни породи“, разказва доц. Николай Марков.
Другият иновативен продукт, с който учените се представиха на изложението е сирене произведено с биологична закваска в глинено гърне и в глинена стомна. „Произвели сме сирене от краве мляко от животни порода „Симентал“ , което се отличава със зърниста структура и добри органолептични качества“, разказва още доц. Марков. Иновативното в този продукт според него е, че за пръв път подобно сирене в глинени съдове се прави от краве мляко. По традиция за направата му в планините се ползва основно овче мляко. Нормалният срок на узряване на сиренето в глинени съдове е 60 дни, като представения продукт на изложението е оставен да зрее само 35 дни.
